А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

12 - СИЛАТА НА ЛЮБОВТА

«Любовта покрива всички грешки.»

Притчи 10:12
Думата сила има много значения: душевна сила (на волята, ума и характера). Юридическа сила, законна, природна сила, силата на гнева, силата на скръбта, таланта, силата на влияние и др. Силата за която ще говорим в тази глава има три елемента:

Просветление на ума. Словото Божие казва затова, че по природа ние «сме помрачени в разума, отчуждени от живота Божий, по причина на нашето невежество и ожесточено сърце" и се нуждаем от духовно озарение. "Който не обича, той е още в тъмнина, който не люби, той още не е познал Бога... в тъмнина ходи и не знае къде отива, защото тъмнината му е ослепила очите."( 1 Йоан 2 гл.) Съзнанието за това наше духовно състояние е изразено с думите на пророк Исая: "Ожидаме светлина и ето тъмнина,- озарение, и ходим в мрака."(59 гл.)

Просветлението на помрачения от грях ум, става само със силата на Святия Дух, силата на любовта и никаква друга сила не може да стори това.

Подчинение на волята - е втория елемент. По природа ние сме своеволни, угаждаме само на себе си, угаждаме на хора, но на Бога да угодим не можем. (Римляни 8:8) И няма такава енергия, власт и сила в света, която би направила нашата воля да угоди на Бога, освен силата на Божията любов. Само тази сила променя нашето сърце, подчинява нашата воля и "пленява всяка мисъл в подчинение на Христа."

Нашите духовни влечения чувства, мисли, въображения учат психолозите, възникват в душата без участието на нашето съзнание и воля, понякога над нашия разум, който иска, но не може да ги отстрани.

Нашето влечение да угодим на Христа, върши само това, което е угодно на Христа, превръща го в сила на любовта, доминиращо във всички проявления в живота на всеки вярващ. Този факт и други подобни явления ние приписваме на действието на Святия Дух, Духа на любовта.

Такова подчинение на собствената воля на волята Божия създава гений, герои, мъченици и светии.

Ето един пример, доказващ на какво е способен човек даже и при неговото романтично увлечение и жертвеност. Белгийският художник от антверпен, Квинтин Матсис на младини е бил ковач, но от любов към една девойка станал художник. В отговор на неговото предложение момичето откровено казало: "Аз много те обичам, Квинтин, но на кого е интересно да бъда жена на ковач? Ето, ако ти беше художник, да рисуваш картини, тогава може би бих говорила да се оженим." Не казал на никого нито дума, Квинтин се отдал на изучаването на това изкуство. След шест месеца той нарисувал картината-"Скъперници", която впоследствие станала ценен музеен експонат. В младежа ковач се оказал необикновен талант. Той станал знаменит. На своя автопортрет Квинтин написал следното: "Любовта ме направи художник."

Такава е силата подчинена на волята. Такава е силата на любовта.

Третия елемент на думата сила е авторитета и властта. За Христа се казва, че "Той учил като един, който има власт". Но в тази Негова власт винаги се е чувствала гореща любов към хората.

Такова е свойството на думата любов. Силата на любовта озарява нашия разум, подчинява нашата воля, завладява нашето сърце и авторитетно управлява целия наш живот.

Силата на Любовта се проявява в нашата молитва, служение, подвизи, изпитания, страдания и смърт. Но няма по-актуален жизнен проблем, който може да бъде разрешен със силата на любовта, както проблема за взаимното опрощение.

В ботаниката има такова растение, което има толкова дълги корени, че е трудно и почти невъзможно да ги изкорениш. Името на това растение е "дяволска трева", което трови живота на градинарите.

Ако сравним нашата човешка вражда с дяволската трева, то дългия корен на този бурен трябва да го считаме за злопаметен. Има случаи, а такива са много, когато човек носи в сърцето си, скрита обида през целия си живот. Някой си му причинил неприятност, зло, нанесъл му рана, унизил, разнесъл за него лоша мълва, обезславил, спомогнал за нравственото му падение или финансова провала и всичко е свършено завинаги. Веднъж безразсъдно са спорили, разсърдили се и стават смъртни врагове до гроб.

"Пътя на мира те не знаят", не искат да знаят и не се стремят към него. Някой от тях ни напомнят за хетмана Мазеп, за който Пушкин е казал: "Нито една обида досега като е живял, не забравил."

В дълбока старост, когато човек загубва своята памет и често забравя това, което е било вчера, но той може да ви порази с точно предаване на обида или скандал, които са се случили преди половин век. С изумителни детайли, той ще ви нарисува картина след картина, ще ви цитира фраза след фраза, въпроси и отговори, като ги съпровожда с жестове, с интонация на гласа, мимики и др.

Какъв ужас, да живеещ с жалките спомени от безотрадното минало, от тебе да диша изсушаващото чувство на омраза, задушаващ се в безпомощна злоба, като нямаш духовни сили, веднъж завинаги всичко да простиш и да изхвърлиш архивите от своята памет.

"Лежеше върху мене планина от обиди. Не можеше да се диша. А откакто простих, - няма планина, от обидите нищо не остана.» - разказва един от героите на Максим Горки.

Кой не знае, че християнството е религия на любов, радост и всеопрощение? Всичко това знаят, знаят че трябва да се обича, трябва да се прощава и всичко да се покрива с любов. Но се оказва, че само знанието по този въпрос, не е достатъчно. Знанието трябва да се съпровожда с любов, със силата на любовта, а силата на любовта отсъства. Човек нагазва в обидата като в тъмна гора, не търси и не желае излизане, не прощава и продължава да се нарича "християнин". За такива е казано, че "имат вид на благочестие, но са отречени от силата Му". (2 Тимотей 2 гл.)

Със скръб трябва да кажа, че много християни не знаят, какво значи да прощаваш. Как трябва да прощаваш? Колко пъти трябва да прощаваш? Защо трябва да се прощава?

Апостол Петър е слушал, вероятно, различни мнения по този въпрос и е искал да чуе от устата на Христа авторитетния отговор. Той запитал: «Господи, колко пъти да прощавам на моя брат, който е съгрешил против мене? До седем пъти ли?" Отговаряйки на Петра, Христос е казал една притча и с нея дава отговор на всички въпроси свързани с прощението. (Матей 18:23-35) И в заключение на тази притча Христос казва: "Така и Моя Небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си." ( ст. 35)

Така Христос е илюстрирал, как се отнася Бог към хората, които са съгрешили против Него, и как ние трябва да се отнасяме към хората, които са съгрешили против нас.

Първия извод е, че всички хора без изключение са задължени пред Бога, независимо от това измерва ли се тяхното задължение с «10 хиляди таланта» (равни на 10 милиона долара) или сто динара (динара е равен на една надница) тези и други се оказват пред Бога несъстоятелни длъжници. В духовно отношение бедния и богатия са непоправими грешници, също отявления грешник и високонравствения човек еднакво не могат да платят и се нуждаят еднакво от Божието милосърдие и прощение.

Втори извод: Бог има пълно право да ни съди, но е готов и да ни помилва, ако ние съзнаваме своята вина пред Бога и просим от Него прощение. Бог обича да прощава и да помилва каещия се. Христовото прощение е даром, благодатно, незаслужено, пълно и вечно.

Трети извод: Ние постоянно се нуждаем от Божието помилване и наш ходатай е Христос. «Защото ние в много неща грешим и особено с нашия език... Чада мои, това ви пиша, да не съгрешавате, а ако някои съгреши, то ние имаме Ходатай пред Отца, Исуса Христа Праведника... Ако изповядваме нашите грехове, то Той бидейки верен и праведен, ще прости нашите грехове и ще ни очисти от всяка неправда." Ако ние се каем за греховете си пред Бога, те се прощават, но ако упорито оставаме в тях, греховете ни се вменяват за вина и ние биваме наказвани.

Четвърти извод: Божието милосърдие проявено към нас, трябва да ни разполага и към проявяване милосърдие към хората. "Не трябва ли и ти да простиш на твоя приятел, както аз простих на тебе?" Като сме самите ние обикновени хора, далеч не сме съвършени, не по-малко и ние се нуждаем от усъвършенстване, щом като чакаме от другите съвършенство. Щом като не виждаме никакво добро в околните човеци, тогава свидетелствуваме на тях, че в самите нас няма нищо добро. "Защото колкото човек е по-учен и по-добър,-е казал Паскал,-толкова повече той забелязва доброто в хората." Като не прощаваме на другите, ние не заслужаваме прошка, давайки строга и безотговорна присъда на другите, ние едновременно даваме такава присъда и на самите себе си.

Човек, който обича, разбира другите хора, знае как да живее в съгласие с тях и да живее в любов и мир. Всеки човек има в сърцето си, малка "небесна империя". И ние никога не трябва да нарушаваме суверинитета на тази свободна и независима империя. Доказано е, че на земята няма двама човека абсолютно еднакви и само Божията любов е способна да ни научи, как трябва да се отнасяме към всеки от тях. Без любов никога не можем да разбираме другите а дори и себе си. Нашето мнение за хората и нашите отношения към тях зависят главно от това, какво собствено търсим в тях, доброто или лошото, положителното или отрицателното. От този или онзи цвят пчелата събира мед, а тарантула (един вид отровен паяк) събира отрова. Любовта събира само това, което е истинно, което е честно, което е достойно за слава и похвала. Само любовта се среща с отрицателните страни на човека и е способна да прощава и да ги покрива с любов. Житейският опит говори, че този, който повече обича, той по-лесно разбира характера на другите, той е способен и за всичко да прости.

Ричард Лъвското сърце, прощавайки на брата си, който посегнал да го свали от престола е казал: «Аз му прощавам и се надявам, че ще забравя всички негови злодеяния, така бърже, както той бърже ще забрави за това мое помилване, което е получил.» Ричард е разбрал извратеността на своя брат, но не е престанал да го обича.

Пети извод: Божието прощение и милосърдие към нас зависят от нашето прощение зависят от нашето прощение и милосърдие към хората. В това се крие цялата същина и главното нравствено поучение на притчата: "И господарят му се разгневи, та го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг. Така и Моя небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си." (Матей 18:34-35)

В Господната молитва "Отче наш" ние изразяваме нашата ежедневна нужда за "насъщния хляб" и такава е нуждата от ежедневната Божия милост, казвайки: "И прости ни дълговете наши" на същото основание, че ние вече сме простили "на нашите длъжници".

Ако не изпълним тази Божия наредба, всичките ни молитви за нашето прощение са напразни. Не прощавайки на другите, ние самите ще останем непростени от Бога. Със своето непрощение ние разрушаваме моста, през който се налага да минаваме всеки ден. Като не прощаваме на брата ние признаваме смъртна присъда за себе си.

Имало такъв случай. Голям държавен деятел, имащ достъп до управителя на страната, придобил помилване за свой приятел от училище. С неописуема радост той бързал с амнистията в ръка към килията на осъдения на смърт. Но преди да обясни причината за своето посещение той му задал такъв въпрос: «Ако аз поговоря с управителя и той те помилва, с какво ще се заемеш като излезеш, какво ще направиш първо?»

За голямо изумление на високопоставения приятел, смъртникът без да обмисли добре, злостно отговорил: «Още днес до залязването на слънцето, аз бих убил злочестната жена, както убих нейния любовник, след това аз бих се разправил с лъжесвидетелите и съдиите, които ми дадоха смъртно наказание.» Осъдения на смърт без да дава възможност на другите да се изкажат, още дълго и яростно доказвал своята пълна невинност за убийството на любовника. С дълбока скръб в душата приятелят от детство напуснал осъдения и съобщил на управителя за резултата на неговото посещение и скъсал получената амнистия. Нещастникът погинал само за това, че търсил гибелта на другите.

Вие ще попитате: Защо Бог е така неумолим по този въпрос? Защото духът на непростителноста не е Божий дух. Нашата непростителност разкрива нашата душа и показва на всички, кои сме ние?

Човек не прощава обикновено, когато няма съзнание и чувства за своята собствена греховност и виновност пред Бога. Той не може да си предпази колко нищожно е задължението на неговия ближен в сравнение с неговото собствено задължете към Бога. Нашият ближен едва ли е способен да греши пред нас, толкова през целия си живот, колкото ние можем да задлъжнеем пред Бога за един кратък ден.

Този, който не прощава сам показва, че никога в своята душа още не е преживял осъждението и оправданието Божие, защото само «родения от Бога» получава от Него нова способност да обича и прощава. Нашата любов към Бога се измерва с нашето прощение към ближния. Ако не прощаваме, това значи че ние не любим.

Предлагайки да простим на нашия ближен, Бог се обръща към нашия разум и логика. Този който е съгрешил против тебе е лош. В твоите очи той е презрян човек. А какъв си ти пред очите на Бога, щом като твоето сърце е окупирано от лоши чувства? Тези рани, които са нанесени на тебе болят и кървят. А раните, които ти причиняваш ежедневно на Бога със своето непрощение, не ги ли смяташ нищожни и не заслужаващи твоето внимание?

Да, казваш ти, този не е първия случай, да постъпват така с мене и аз повече не мога да търпя. А ти, за кой път съгрешаваш пред Бога?

Какво блаженство е да имаш в своята душа непресъхващ източник на прощение. Какво великодушие е да простиш на този, който по-малко от всичко заслужава и разчита на нашето чистосърдечно прощение.

Разказват за индуския мисионер Саду Сундар Синг, че по време на една проповед в салона се втурнала група индуси и жестоко го била и оскърбила. Гонителите са били местни жители и присъстващите на събранието ги познавали и поискали възмутено да ги предаде на правосъдието. Намерили се такива, които казвали, че само ще се разправят с тях. Като ги изслушал Сундар Синг казал: "Братя! От мене пострадалия има трето предложение: Да им простя така, както Христос е простил на разпъващите го или както Стефан простил на убийците си."

Казаната от Христа притча за жестокия заемодавец, била в отговор на въпроса на апостол Петър: "Господи, колко пъти да прощавам на моя брат, който ми е съгрешил, до седем пъти ли?" Исус казва на Петра: "Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем!" В учението на Христа прощението, ако то е истинно, не може да бъде предмет на математически изчисления. Въпросът "колко пъти да прощаваме" е така абсурден, както и въпроса, "колко пъти да обичаме".

Прощението, ако то е искрено, произтича от християнска любов, обитаваща в сърцето чрез Святия Дух. Чрез Христа ние сме получили не само прощение на греховете, но и сърце прощаващо на другите. Някой хора търсят признаци или доказателства за новорождението на християните. Ето едно от тях: Злословят ли ни, ние благославяме; гонят ли ни,-ние търпим, хулят ли ни -- ние се молим...във всичко се явяваме Божии служители, с търпение в бедствия, в нужди, в трудни обстоятелства, бити, в тъмници, в изгнание, в труд,... Огорчават ни и ние винаги се радваме, нямаме нищо, но всичко претърпяваме (1 Коринтяни 4, 2 Коринтяни 4, 6 гл.)

На въпроса: До кога да прощаваме? - Слушаме простия отговор - дотогава докато Бог прощава всичко на тебе и ти прощавай всичко на другите.

Бог очаква от нас да прощаваме на драго сърце, да прощаваме искрено от цялото си сърце, да прощаваме веднага, без всякакви условия, без напомняния.

Силата на нашата любов към Бога се измерва със силата на нашето прощение, проявено към окръжаващите ни хора. Тази сила на любовта ние намираме в Бога. Тя трябва да излиза от твоето сърце, братко и сестро, защото «Той прощава всичките ни грехове и изцелява всичките ни болести, Който изкупва от рова живота ни, венчава те с милосърдие и благи милости. Жалостив и милостив е Господ, дълготърпелив и много милостив, не ще изобличава винаги, нито ще държи гняв до века. Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконията ни.» (Псалм 103)