А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

24 - БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЛЮБОВТА

«Любовта никога не престава...»

Ние сме безсмъртни, понеже сме създадени от безсмъртната любов. Затова нашата безсмъртна душа не може да се задоволи с нищо временно, с нищо нищожно, освен с вечната и съвършена Божия любов, която търси своето вечно блаженство. Бог казва за нашата душа: "Аз те възлюбих с вечна любов и затова продължих да ти показвам милост", "Ето на дланите си съм те врязал." (Еремия 31, Исая 49 гл.)

И нашата безсмъртна душа, изкупена от Христа, Му отговаря: "Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам." (Йоан 21 гл.)

Като говорим за нашата взаимна любов към Христа, ние даже не смеем да помислим за някакво съпоставяне. Като че ли не ние Го любим горещо, ние винаги съзнаваме и дълбоко преживяваме, че не Го любим достатъчно.

Разбира се никога не ще можем да проявим към Христа тая любов, каквато Той е проявил към нас, да проявим такава любов, за каквато е достоен. Но това не значи, че трябва да отпадаме духом. О, не! Ние ще се стремим да Го обичаме с цялото си сърце и с цялото наше същество, доколкото можем, даже и когато не е по силите ни да Го обичаме, колкото сме длъжни.

Не подхожда да оспорваме, че физическото блаженство на нашето тяло е в здравето; блаженството на ума в познанието на истината; а блаженството на душата е в Божията любов. Няма по-голямо блаженство за нашите разубедени и разочаровани сърца, колкото непоколебимата увереност в това, че Бог ни обича и няма по-утешително блаженство, както да изпитваме гореща любов към Него.

В този смисъл са думите на Гьоте: "Какво щастие да бъдеш любим, какво щастие е да обичаш", - следва да ги разбираме, като любов между изкупената душа и нейния Изкупител.

Всички ние някого обичаме и на някого сме любими, но тази любов е само временна, само за известен срок, до смъртта и може да се превърне в ред от самозалъгвания, увлечения и разочарования.

Но съвсем друго преживява изкупения, който се е доверил на милостивия Бог на любовта, любов, която не отпада. Правилно е казал един от героите на Достоевски: "Затова Бог ни е необходим, защото Той е единственото Същество, което може да люби вечно."

Божията вечна, безсмъртна любов е наше неоценимо съкровище. В този кратковременен земен живот тя ни е по-нужна, отколкото всички съкровища и цялата слава на света, тя е несравнимо по-скъпа от самия живот.

Ако биха ни попитали: "Кое е най-реалното в живота до смъртта, то ние сме длъжни без да мислим да отговорим: «Божията милост, пребъдваща во веки и любовта Христова, която не престава. Със своя вечно пламтящ факел любовта е способна не само да озарява отделните народи, но да свети със светлината си тихо в сърцата на изкупените, да свети в дните на техните скърби и да ги ободрява в момента на смъртта.

Ние обитателите на остарялата планета сме способни да забравим това, че "няма нищо вечно под луната", че "със същото слово в днешните небе и земя са натрупани с огън, пазени до края на Страшния съд и на загниването на нечестивите човеци...Господния ден ще дойде като крадец, когато небето ще премине с бучене, а стихиите нажежени ще се стопят и земята и каквото се е вършило по нея ще изчезнат." (1 Петрово 3:7-10)

"Отдавна Ти Господи си основал земята и дело на ръцете Ти са небесата. Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш. Да, те всички ще овехтеят като дреха, като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени, но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат." (Псалм 102:23-27) Всичко овехтява, всичко се изменя, всичко изчезва, всичко ще премине, ще се прекрати...Ще остане само Този, Който в продължение на цялата история на човечеството е простирал и все още простира от Голготския кръст на победата Своите прободени ръце и кани: "Дойдете при Мене всички вие, които сте отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя...и научете се от Мене, защото Аз съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си..." (Матей 11 гл.)

"Според обещанието Му очакваме ново небе и нова земя, в която да живее правда." (2 Петрово 3:13)

В момента на грабването на Църквата и възкресението на мъртвите всички тайни ще се разкрият и ограничението на земята ще изчезне. Всичко, което за мнозина изглежда сега илюзия, тогава ще стане реално.

Свещеното Писание говори за два свята: видимия - материалния и невидимия - духовния. За Христа и двата свята са реални. За Него душата е така реално, както и тялото.

Любовта никога няма да престане да бъде любов. Любовта е вечна духовна реалност. Душата като индивидуална сила, също е неразрушима и не ще бъде унищожена.

В безсмъртната душа има особен дар изпратен при рождението свише, за да проявява небесни качества, неземни добродетели: любов, милосърдие, състрадание, вяра, упование, търпение, мир, радост и т.н. Душата е надарена да страда и да се наслаждава.

Аз вярвам в безсмъртието на душата затова, защото аз имам в себе си вечни нужди и влечения на душата, неудовлетворена от земните условия.

Аз вярвам в безсмъртието на любовта, затова, защото Божията любов е способна да удовлетворява вечната нужда на моята душа.

Ние носим в своята душа някакъв безмерен мащаб на вечността, жадуваме безусловното, истинното, прекрасното, абсолютното, неизмеримото, нерушимото, а земния живот предоставя на нас само едно преходно, изменчиво, неустойчиво и лъжливо съществувание.

Душата живуща извън времето и пространството не може да бъде щастлива там, където всичко е ограничено във времето, разстоянието и пространството. Само когато умира телесното, вярващия човек навлиза в област на неизказана радост, радост вечна, която напълно го удовлетворява.

Затова душата живуща в любовта Христова тука на земята не се страхува да премине заедно с любовта във вечността.

Вечност!

Вечността никога не е имала начало и никога не ще има край. Това е бездънен и безбрежен океан на времето, това е кръг затварящ се в самия себе си.

Вечността има голямо значение в нашия живот и за нашата неизбежна смърт. През всички векове и във всички народи, въпросът за вечността и задгробния живот е играл главна роля и в земния живот. Най-великите умове на човечеството умирали с дълбока вяра във вечността.

Знаменития римски държавен деятел, писател и оратор Цицерон, някога е казал: "Когато размишлявам за чудните способности на човешкия разум, затова, че той може да помни миналото, да изследва хилядолетията и да проникне в далечното бъдеще, когато наблюдавам движенията на естествените науки и разнообразието на изкуството, което все още се развива и се простира напред, аз съм убеден и непоколебимо вярвам, че окръжаващата ни природа, съдържаща толкова множество изумителни неща и явления, не може да бъде смъртна. Но ако аз се лъжа, утвърждавайки безсмъртието на материята, то аз не греша, ако кажа, че човешката душа е безсмъртна. Ако и това е грешка, то аз искам съзнателно да греша, и нека тази прекрасна грешка никой никога да не изтръгне от моето съзнание.»

Много важно е да знаем, че мисълта затова, че ние ставаме безсмъртни, само като оставим земния живот или след Страшния съд - това е лъжлива мисъл. По учението на Св. Писание ние сме винаги безсмъртни, безсмъртни в нашето духовно естество, безсмъртни вън от всяка зависимост от нашето земно поведение или характер; безсмъртни сме независимо дали сме грешници или святи. След смъртта ние влизаме само във вечно мъчение или само във вечно блаженство.

Надеждата, че след физическата смърт настъпва за изкупените състояние на вечно блаженство - е тайната на нашето християнско утешение. Това "блажено упование" и ожидане на вечен живот, където няма болки, нито сълзи нито раздяла, нито скърби, където цари само съвършена любов, само мир, «който превъзхожда всеки разум», само «радост неизказана и преславна» - всички тези обещания са създавали и продължават да създават велики мъже на вярата, безстрашни мъченици и безсмъртни герои на любовта.

Някой си е казал: «Ако всичко това е само илюзия и сладък сън, тогава разрешете ми и аз да имам такъв сън, защото само той, не е ли страшно това, прави мене по-добър, по-полезен и по-щастлив човек."

По-добре е да вярваме на Божественото откровение и да се наслаждаваме на благотворните плодове на тази вяра, отколкото да живеем в кошмара на неверието и в безразсъдните отрицания на глупаво безцелен живот, в мрака на неизвестното, да потънем в тресавището на порока, в калта на унинието, самооплаквания, безнадеждност, отчаяние и неописуем предсмъртен ужас.

Хора посветили живота си за изучаване душевните свойства на човека, казват, че жаждата за щастие е едно от най-ценните качества на човешката душа, но тази жажда никога напълно не е удовлетворена в земния ни живот.

Да, ние сме създадени за блаженство и затова жаждата на всепоглъщащото, все обземащо щастие е жажда за пълноценен живот, красота и правда, която ни преследва и мъчи постоянно. Като знае тези духовни нужди на нашата безсмъртна душа, Създателят призовава всеки истински жадуващ човек: "Който е жаден, нека дойде при Мене и пие!" (Йоан 7, Исая 55 гл.)

"Любовта никога не отпада..." "Нейния вечен източник никога не пресъхва...", "Понеже Аз живея и вие ще живеете." - казва Въплътената Любов.
И сладко ми е в час на страдание

Да си спомням в тишината,

Задгробното съществувание

На безсмъртната душа...

И. С. Никитин