А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

13 - СЪВЪРШЕНСТВОТО НА ЛЮБОВТА

"Любовта е резултат на всички съвършенства

и сбор на всички добродетели."
Описвайки необозримия облик на любовта и като помним, че "Бог е любов", ние разбира се, не можем да кажем прекалено много или да преувеличим нейните високи достойнства, свойства и качества.

Климент Александрийски запитва: "Кой може да обясни Божествената любов? Кой може да опише напълно нейната сила и красота? Висотата, на която ни повдига Христовата любов нас вярващите, не може да бъде изразена с човешки думи."

Любовта е майка на живота. Ние живеем дотолкова, доколкото любим. Този, който не обича, той и не живее. Нашия живот се осмисля от любовта.

Любовта е предназначена да ни изяви невидимия Бог реален, осъзнаван, явен, видим за нашите сърдечни очи. "Никой никога не е видял Бога, ако ние се обичаме един друг, тогава и Бог пребъдва в нас." "Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога." "Където е любовта там е и Бог. Там където няма любов, там няма Бог." (Йоан. 4, Матей 5 гл.)

Живота на Христа е бил живот на любов, откриващ Бога ясен и разбран, желан и приемлив. Любовта е езикът на небето, който не се нуждае от тълкувание, език, който простите разбират, немите говорят, глухите слушат и слепите виждат.

Живота на Христа е бил изявяване на Бога. Нашия живот трябва да бъде изявяване на Христа. Призванието на християнина не е в това, да разказва за Христа а да показва Христа със своя живот на любов. Защото както Христос е бил образ на невидимия Бог, така на нас вярващите принадлежи да бъдем "подобни на образа на Неговия Син». (Колосяни 1:15, Римляни 8:29)

Любовта е подобие на Бога, тя е източник на всяко добро, разкрива всяко благо, тя е предверие и предвкусване на рая.

За нас няма нищо по-ценно и приятно в целия свят от това да съзнаваме, че има някой, който лично ни обича. Покажете ми човека, който не люби никой и сам той не е любим на никого, и аз ще ви покажа най-нещастния човек на земята. За съжаление светът е препълнен с такива нещастници, които не вярват в това, че Бог е любов и че Той ги обича. Ако те биха разбрали този безспорен факт те единодушно биха станали да дойдат при Него за прощение и да получат от Него «Ново сърце», «изобилен живот» с изобилна радост, мир и любов. Ако всеки смъртен човек решително може да каже: Аз избирам любовта! Нека любовта Божия изпълва моето сърце, управлява и разпорежда моя живот, ние бихме имали рай на земята. Любовта ни учи да живеем скромно и просто, икономично за себе си и разточително за другите. Любовта принася жертви заради Христа като не дава отчет на себе си за нейната стойност; тя се сражава за истината и не гледа на получените рани; тя се труди и не очаква за себе си заслужена почивка; тя извършва подвизи и не очаква награда и похвала; тя дава живота си за приятелите си и желае това, защото разполага само с един земен живот.

Любовта се издига до недостижими върхове на мъдрост и е способна да навлезе в нейните безкрайни глъбини.

Любовта никога не допуска това, което е неугодно на Бога, което е във вреда на себе си и причинява загуба и неприятности на хората. Любовта е прозорлива, мъдра. Тя ни учи разумно да разпределяме часовете на новия ден изпратен от Бога. С нея времето е достатъчно за молитва и за четене на Словото Божие, защото то е съкровищница на мъдростта. Любовта намира време за служение на ближния, защото в това е тайната на нашия успех. Намира време за размишление, защото това е основата на знанието. Намира време за невинни развлечения, защото това е секрета на младостта, чрез нея се намира време за сърдечен смях, защото смехът на любовта е музика за душата.

Любовта стои по-високо от всички изисквания на етиката и морала, по-високо от всяка религия, философия или формално, бездушно богопоклонение.

Нито една добродетел не ви принася толкова благо и не ви донася толкова добро, колкото простата искрена любов.

Любовта е светлина в мрачна нощ, глас в безмълвна пустиня. Любовта държи сърцето свободно от зло, омраза, ненавист; душата от горчиви и недобри чувства; умът от съблазън и грижи; съвестта от нейното осъждане и угризение.

Любовта услажда горчивата чаша на живота. Тя безследно измива от нашата памет най-мрачните картини от миналото; отнема от душите ни всяка тежест; вдига безнадеждно клюмналата глава; просветлява отдавна замъгления поглед и укрепва "отслабналите колене". Тя изравнява неравните, тесни планински пътеки; дава ново направление на живота, разширява нашите стъпки и "помазва нашите глави със свеж елей". (Евреи 12:12, Псалм 23) «Любовта като слънце свети на всичко и нищо не се укрива от нейната топлина." (Псалм 19:6)

Християнинът е носител на любов и съсъд Божий препълнен с любов.

Мнозина са склонни да се задоволят с някой термини за определяне понятието "любов", като я наричат чувство, настроение и др. Но на чувството не можеш да заповядваш, не можеш насила да го заставиш да люби. Разбира се любовта може и е длъжна да се прояви в чувствата, но тя е повече от каквото и да е чувство.

Нашите чувства са променливи, неустойчиви, непостоянни. Те се обуславят от окръжаващата ни среда, времето, състоянието на здравето, настроението на нашата душа и т.н. Затова ще бъде погрешно да допуснем, чувствата да управляват нашите постъпки, отношения и решения.

Според учението на Свещеното Писание любовта не е чувство, но принцип, толкова духовен, "съвършен закон", който е определен да бъде доминиращ фактор в живота на всеки новороден отгоре християнин. На този предмет апостол Павел е посветил цялата 13-та глава от Първото послание към Коринтяните. В нея той не се старае да даде на любовта едно или друго теоретично определение, но да причисли нейните качества към способностите и възможностите ни.

"Любовта дълготърпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не търси своето, не безчинства, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всички вярва, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада, другите дарби обаче, пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати, защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме, но когато дойде съвършеното, това, което частично ще се прекрати...и тъй остават тия трите: вяра, надежда, любов, но най-голяма от тях е любовта."

В Посланието към Колосяните апостол Павел нарича любовта "съвкупност на съвършенство", а в Посланието към Коринтяните ни открива някои от тези съвършенства.

Сега ще преминем към разглеждане на тези съвършенства.