А над всичко това облечете се в любовта, която свързва всичко в съвършенство

23 - ПОБЕДАТА НА ЛЮБОВТА

«Любовта всичко търпи.»

"Вие ще приемете сила, когато Святия Дух дойде върху вас." - обещава Христос на Своите ученици. И тази сила на Святия Дух е силата на Неговата любов. Учениците са получили в този забележителен ден слизането на Святия Дух над апостолите. Тази Божествена енергия сме получили и ние в момента, когато сме се обърнали към Христа: "и любовта Божия се изля в сърцата наши чрез дадения нам Святия Дух... Защото Неговата Божествена сила ние подарила всичко, което е потребно на живота и благочестието." (2 Петрово 1:3)

Какво е любовта, ако не "Божествена сила", "Божествено естество". Неговата благодатна сила в действие?

Кои сме ние християните, ако не съпричастници на Неговата любов и сила?

Същността на нашето християнство е любов. В любовта се крие тайната на нашата постоянна победа. «Благодарение на Бога, Който винаги ни води в победно шествие в Христа и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познанието на Него.» (2 Коринтяни 2:14)

Любовта, която пребъдва в нашите сърца променя посоката и характера на всички проявления в нашия живот. Любовта озарява нашия земен път. Любовта облекчава всяко наше бреме и услажда всяко наше огорчение. Любовта погасява пожара на сърденето и претворява враждата в мир и печалта в радост. Любовта изцелява нанесените ни сърдечни рани и успокоява болката. Любовта изтръгва жилото на отмъщението, всичко прощава, всичко забравя и нищо не държи в сърцето си. С любовта няма безцелие и безсилие, а без любов няма нито цел нито сила. С любовта няма бедност и оскъдност, а без нея няма доволство и духовно богатство. С любов няма мъка и усамотяване, а без нея няма нито дружба, нито общение, нито щастие.

Любовта всичко търпи, всичко преодолява, за всичко благодари. Любовта не роптае за своята съдба, за своя тежък кръст. Тя може да изнемогва под неговата тежест и даже да падне, губейки съзнание, но веднага се съвзема и устремила своя взор към небето, продължава своя път. Любовта всичко побеждава.

Любовта не бяга позорно от полето на битката, не предава заетите от нея духовни позиции и никога не капитулира пред своите врагове. Любовта безстрашно и саможертвено се сражава до този момент, докато "Вождът на Господното войнство" ще я отзове над облаците, в място недостигаемо за противниците.

Ние трябва да се съгласим с това, че Сам Христос сражавайки се с дявола, удържа победата не в живота а със смъртта си. Не в пустинята и не в Гетсимания, а на Голгота. Там Той смаза главата на змията и чрез смъртта Си, смърт срази.

Ние християните като Христови войни също сме призвани да се борим до победния край, но под борба разбираме не да убиваме, а да умрем!

Любовта всичко търпи, даже смърт, защото в естеството на любовта има постоянна готовност да жертвува себе си. "Защото, който спечели живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене и Евангелието, ще го намери.» (Матей 8 гл.) В това се състои истинската ни победа. «Не щади себе си, всичко ще преодолееш, всичко ще победиш." - ободрявал силния християнин слабия в епохата на римските гонения.

Любовта среща на своя път множество трудности, постоянна озлобеност и нападки на Сатана, различни съблазни в този свят, коварството на враговете на Евангелието, потискащи истината с неправда, лоши намерения на лъже братя, неразбрани плътски братя, ежедневна борба със собствената плът и със злите духове на поднебесната. В тези случаи Господ изпраща «доволно от своята благодат» и ни помага да преодоляваме всичко с Неговата сила.

С всеки човек Сатана има двояка задача: В началото той преувеличава пред човека суетата на този свят и се старае да не позволи на грешника да се просвети духовно, да се покае и да се обърне към Христа. Тогава всички старания на лукавия се насочват вече към това, щото да затормози неговия духовен ръст, да наруши неговото общение с Бога, да парализира неговото служение.

Християните от първата апостолска църква, виждайки много такива прегради в следването на Господа, възниквали съмнения и въпроси: Ще стигнат ли духовните им сили? Ще устоят ли в този тесен път? Ще победят ли или ще бъдат победени?

Апостол Павел, като знаел техните преживявания нееднократно ги е уверявал в това, че Христовата любов вчера, днес и во веки е същата и че пребъдвайки в тази любов, ние сме непобедими. Любовта на Господа е "силна кула, като прибягва в нея праведникът, той е в безопасност." Разсъждавайки по човешки, всеки човек има нещо, което не може да търпи. Ние често слушаме: "аз не мога да понасям това" или "аз не мога да търпя това", "не мога да го гледам" и т.н. Но любовта може всичко да търпи и леко да понася всичко.

От силата на нашата любов зависи размаха на целия ни живот и така ние сме способни да търпим. Ние толкова можем да претърпяваме, колкото можем да обичаме. Който малко обича, той никак не претърпява.

Любовта всичко търпи и всичко побеждава с изключителното «Христово търпение»... «Този, който претърпи до края ще бъде спасен», ще победи.

Любовта всичко побеждава чрез вяра. «Любовта на всичко хваща вяра", защото Бог е казал: че "всичко идва при нас от Бога" и че "всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога". (Римляни 8 гл.)

Любовта всичко търпи със своята издръжливост. Страшните вълни на злото, една след друга с грохот се устремяват върху нея, но тя като морска канара е несъкрушима. Тя всичко търпи покорно, спокойно и безмълвно.

Любовта всичко търпи и побеждава със своята надежда. «Любовта на всичко се надява» и всякога се надява. Любовта никога не се отчайва и уповавайки на Божията помощ, предвкусва скорошната победа.

Като желае да увери новородените Божии чада във всички тези истини апостол Павел им поставя редица въпроси: "и тъй какво да кажем затова? Оня който не пожали и Своя Син, но Го предаде за всинца ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?" "Кой ще ни отлъчи от Христовата любов, скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или нож?"

Думата "отлъчвам" в гръцкия оригинал, означава - разединявам, нарушавам единството, разлъчвам, разтрогвам. От тази дума Христос се ползува, когато говори за разтрогването на съпружеския съюз: "И така, това което Бог е съчетал, човек да го не разлъчва." (Марк 10)

Засягайки въпроса за брака апостол Павел казва: «Тая тайна е голяма, но аз говоря за Христа и Църквата... те са една плът...» «Ние сме съчетани с Христа, с Него сме встъпили във вечен завет, станахме членове на Неговото тяло, плътта Му и кост от Костите Му." (Ефесяни 5 гл.)

Христос е въплътената любов! Ние вярващите сме неразлъчни от тази любов. "Пребъдвайте в Мене, и Аз ще пребъдвам във вас." Пребъдвайте в Моята любов и вашата победа е обезпечена.

Апостолът по-нататък предава цял списък такива духовни врагове, които се стараят да ни отлъчат от Божията любов и Христа Исуса, с които християнинът му предстои да се срещне и да встъпи в сражение.

"Кой ще ни отлъчи от Христовата любов, - скръб ли?..." - Не, скръб не може да ни изтръгне от Христовата любов. Сам Той ни предупреждава затова, като казва: "В света ще имате скръб, но дерзайте, Аз победих света." "С много скърби ни предстои да се срещнем, за да влезнем в Божието Царство."

Скърбите безпогрешно определят искреността или лъжливостта на нашето обръщение към Христа. "Падналите семена на камениста почва означават този, който слуша Словото Божие и на часа с радост го приема, но когато настанат скърби или гонения за Словото на часа се съблазняват." (Матей 13 гл.) Такъв е Божият метод, който отсява чистото семе от плевелите. Много наши скърби са угодни на Бога и служат за слава Божия. "Защото това е благоугодно, ако някой поради съзнанието за Бога претърпява оскърбление, като страда несправедливо." (1 Петрово 2:19)

Скърбите ни идват по волята Божия, но често и ние сме виновни за тях. "Защото корена на всички злини е сребролюбието, към което се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и се подложиха на много скърби." (1 Тимотей 6:10) Господ е наречен в Писанията: "Човек на скърби и навикнал на печал" и "Той е наша защита по време на скърби." (Псалм 36, Исая 53 гл.) Господ желае в нашите скърби ние да се обръщаме за помощ и утешение не към хора, а непосредствено към Него: "Призови Ме в ден на напаст, и Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш." (Псалм 50)

Християнинът не капитулира пред скръбта. Големите скърби в живота на обикновените хора са ги направлявали велики Божии мъже. Скърбите правят духовния човек още по-чист и свят, а невярващия още по-ожесточен, отвратителен и зъл. Не, скърбите не ще ни отлъчат от Божията любов.

"Кой ще ни отлъчи от Христовата любов, утеснение ли?..." - Не! Истинският християнин не се бои от утеснение, трудни обстоятелства, безизходица и безнадеждни положения. Много от Божиите чада попаднали в утеснение, извикват към Господа и Той ги извежда на свобода. Давид беше един от тях. Свидетелствувайки затова, той казва: "Връзките на смъртта ме обвиха и мъките на шеол ме намериха, скръб и беда срещнах, тогава призовах името на Господа и Го помолих, О Господи, избави душата ми." (Псалм 116:3:4) "В утеснението си извиках към Господа и ме послуша и ме постави на широко място." (Псалм 118:5)

"Кой ще ни отлъчи от Божията любов -- гонение ли?..." - Не! Ако сме преизпълнени с любов към нашия Господ, също и те няма да ни уплашат и отлъчат от Него.

За християнина гоненията са естествени и неизбежни. Господ казва: "Мене гониха и вас ще гонят...", "Родения по плът гони родения по дух...Да и всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени." (Филипяни 1 гл., 2 Тимотей 3 гл.)

Христос обещава на гонените заради Неговото ме не само голяма награда на небето, но и особено блажено преживяване на земята, казвайки: «Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене, радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата." (Матей 5:11)

"Блажени гонените за правдата." Тези думи авторът е прочел в Рим, на гробния камък на полковник Пашков, който проповядвал Евангелието всред представителите на тогавашното висше общество и е бил изгонен от царското правителство от Русия.

Добри служители на Евангелието са били подложени на гонения и са били удостоявани с мъченическа смърт. Първите християни считали за голяма чест да се включат в множеството мъченици. "Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още окови и тъмници, с камъни бяха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и в кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания, те за които света не беше достоен, се скитаха в пустинята и планините, по пещерите и рововете на земята." (Евреи 11 гл.) "Защото нам е дадено не само да вярваме в Него, но и да страдаме за Него." (Филипяни 1 гл.)

Затова "благославяйте тези, които ви гонят, благославяйте и не кълнете." (Римляни 12)

"Кой ще ви отлъчи от Божията любов - глад ли?..." Гладът не е маловажно стихийно бедствие и Библията отделя за него много място. Като живеем в света ние сме подхвърлени на бедствия и скърби. Нашето повярване и следване никак не е застраховано от глад. Много мъже на вярата са минали по пътя на дългия глад, но са останали верни на Господа: «Ние сме в безчестие, даже и до сега търпим глад и жажда, голота и побои и се скитаме и се трудим, като работим със своите си ръце.» - пише апостол Павел. "Аз се научих да съм доволен от това, което имам, научен съм да живея в оскъдност, научен съм да живея и в изобилие, научен съм да живея всякак и в изобилие и да търпя глад."

Апостол Павел не е странил от превратностите на земния живот и не се е отегчавал от тях, когато са го постигали. Древният мъдрец е казал: "Аз съм човек и нищо човешко не ми е чуждо". Апостол Павел казва нещо повече: "Всичко мога в Исуса Христа, който ме укрепява."

Много християни са изпитали Божията вярност в своя живот и изпълнението на Неговите обещания: "Господ не ще допусне да бъде гладна душата на праведния..." "Ето окото на Господа е над боящите се от Него и уповаващите на неговата милост, защото Той ще спаси душата му от смърт и във време на глад ще ги насити." Давид свидетелствува затова, че Бог не остава безучастен към преживявания на хора, които уповават на Него като казва: "Млад бях и остарях и не видях праведния оставен от Бога и неговите чада да просят хляб." Никой от Божиите люде не се страхувал, че гладът ще го отлъчи от Неговата любов: "Ти си ми бил защита и убежище в ден на напаст." - казва Давид и ние вярваме, че Той ще бъде и за нас убежище в "ден на напаст."

"Кой ще ни отлъчи от любовта Божия? - голота ли?" Не е лесно човек да бъде лишен от нормални условия на живот, да загуби изведнъж всичко до конец и да остане гол. Разбира се в подобни случаи лесно е всеки да възроптае и да се разколебае във вярата, вместо да последва примера на многострадалния Иов. Като е слушал последователно четиримата страшни вестители за постигналите го беди: "Иов стана и раздра горната си дреха, обръсна главата си, и като падна на земята, поклони се и каза: гол излязох из утробата на майка си, гол и ще се върна. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господното име.»

Апостол Павел и Сила вероятно си спомнили за Иов когато: "Народа в Филипи купно се повдигна против тях и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги и като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво, който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница и стегна добре нозете им в клада." Голота, побои, глад са били редовни техни спътници, но те не са лишили апостолите от общението им със Спасителя. "Около полунощ Павел и Сила, молейки се, възпяваха Бога." (Иов 1 гл. Деяния 16 гл.)

Глада, голотата, побоите, студа и тъмницата не са били изключителен случай само във Филипи. Апостол Павел по-късно е писал: "Защото струва ми се, че Бог изложи нас апостолите най-последни като човеци осъдени на смърт, защото станахме показ на света, на ангели и на човеци...Ние до тоя час и гладувахме, жадувахме и сме голи, бити сме и се скитаме...Бил съм в повече трудове, в тъмница още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и в смърт...в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и голота." (1 Коринтяни 4:9-11; 2 Коринтяни 11:22-27) Не, голота няма да ни отлъчи от любовта Божия.

Нали Господ ни е казал: "Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете и какво ще пиете, нито за тялото какво ще облечете. Не е ли живота ви повече от храната и тялото повече от облеклото...и тъй не се безпокойте и не думайте какво ще ядем или какво ще пием или какво ще облечем?" (Матей 6:25-31)

Кой ще ни отлъчи от Божията любов - опасност ли?» Всяка опасност инстинктивно причинява страх и принуждава човека да мисли, как да избегне опасността -или как да я преодолее. Живота на апостол Павел изобилствува от опасности и заплахи. В Дамаск, където апостол Павел се обърнал към Господа и започнал да свидетелствува за Исуса Христа възкръсналия Син Божий, юдеите се наговорили да го убият, като са направили засада на градската порта, но учениците през нощта взели Павел и го спуснали от стената с кош, така той избягал от ръцете им. (Деяния 9 гл.) От този щастлив момент на избавление до края на неговото служение на Господа Павел, както пише самия той, «е бил в труд, в тъмница още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и в смърт. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет без един удара, три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини. Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност от град, в опасност от пустиня, в опасност от море, в опасност от лъже братя." Господ можел да не допусне тези опасности в живота на апостола, но тогава той не би видял и "Божията сила" способна да се прояви в неговите немощи. Бог изпратил на апостола нужната благодатна сила, за да може той всичко да преодолее и да устои.

«Но Господ ми каза: доволно ти е моята благодат, защото в немощта се изпълнява Моята сила...", "Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения в притеснения за Христа." (2 Коринтяни 11 гл. и 12 гл.)

И така опасност не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса!

«Кой ще ни отлъчи от Божията любов - меч ли?» Естествено, Божиите служители като останат верни на Него докрай, могат да умрат и от нож, както е умрял например Йоан Кръстител от меча на Ирод или като апостол Павел от меча на Нерон, както са умрели много мъченици от първата апостолска църква, от средновековните инквизиции или както умират жертвите на съвременното "изкореняване на религията". Но да се измъчва човек, да се отсичат глави, да му се отреже езика, все още не значи, че е победен, убеждават го "доброволно" да се освободи от религиозните убеждения, което също не означава, че е отлъчен от Божията любов, която има в сърцето си.

Ние побеждаваме врага, когато вместо позорно бягство стремително отиваме срещу него и уповаваме на Божията любов и Христовата благодат, които са в нас. Нашата победа е победа на светлината над тъмнината, истината над лъжата, любовта против злото и ненавистта.

Християнинът знае, че там където има вяра в победата, ще се намерят сили и да се победи. Там където има надежда за помощта Божия, която води към победа, там ще има желание за победа и предвкусване на благодатната победа. Там където има любов, ще има и правилно основание за победа и благословени плодове от нея.

И така няма такъв меч или някакъв друг вид насилствена смърт, които биха могли да ни отлъчат от Божията любов в Христа Исуса.

Павел е бил дълбоко убеден в това, че Сатана никога не ще бъде способен да изкове такъв меч, който да ни отсече от тялото Христово, на което сме членове, по Неговата благодат.

Предсказвайки идващия триумф на Христовата любов, Павел възклицава: "Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ."

Вечната победа на любовта е обезпечена вече, затова че "любовта всичко претърпява."