бул. “България” 32, тел.: 0379 / 74302, факс: 0379 / 74371,e-mail: obstina@svilengrad.bg
ПЛАН ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ
НА ОБЩИНА СВИЛЕНГРАД
А. ОСНОВЕН ПЛАН
I. ВЪВЕДЕНИЕ В ПЛАНА:
-
Основание за разработване на плана.
Планът за защита при бедствия на община Свиленград е разработен на основание и в изпълнение на чл. 9 и чл. 65 от Закона за защита при бедствия.
2. Цел на плана:
- Да се създаде организация за своевременно прогнозиране характера и последствията от най-често проявяващите се бедствия, аварии и катастрофи и успешно ръководство и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи във възникналите огнища на поражения (заразяване) на територията на общината.
- Да се повиши капацитета на органите за управление и администрацията на местно ниво за организиране и координиране на превантивната дейност, за предварително обмислено управление на действията и взаимодействията по време на бедствия, както и при възстановяване на щетите, нанесени от тях.
- Да се въвеждат практики за оценка на риска на местно ниво и разработване на прогнози за последиците от бедствия, планиране на мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от бедствия и на мерки за защита на населението.
- Разпределение на задълженията и отговорните органи и лица за изпълнение на предвидените мерки, планиране на средства и ресурси за превенция и за ликвидиране на последиците от бедствия.
3. Основни задачи: своевременно прогнозиране на причините, характера и вероятната обстановка с мащабите на щетите и пораженията при възникване на бедствия, аварии или катастрофи /кризисна обстановка/ на територията на общината:
3.1. Планиране на мерки за предотвратяване или намаляване на
последиците от бедствия ;
3.1.1. Планиране на видовете спасителни и неотложни аварийно – възстановителни работи в районите на бедствие;
3.1.2.. Планиране работата на органите за управление по организация,
ръководство, координация между отделните звена на единната спасителна система,
информация и оповестяване на населението при възникване на бедствия;
3.1.3.. Планиране на определени ресурси и средства / финансови и
материални / предвидени за ликвидиране на последиците при възникване на
бедствия;
3.2. Своевременно прогнозиране и анализиране на причините, характера и
вероятната обстановка с мащабите на щетите и пораженията при възникване на бедствия на територията на общината;
3.3. Осъществяване на координация, помощ и контрол върху дейността на обектите от
националното стопанство при провеждането на спасителни и неотложни аварийно-
възстановителни работи при възникване на бедствия.
4. Връзка с други планове.
-
Областен план за защита при бедствия;
-
Обектови аварийни планове;
-
Планове за взаимодействие с органите на МВР
5. Въвеждане на плана в действие.
Бедственото положение е режим, който се въвежда в зоната на бедствието, свързан с прилагането на мерки за определен период от време, с цел овладяване на бедствието и провеждане на спасителни и неотложно-възстановителни работи.
-
Планът се въвежда в действие след обявяване на “бедствено” или “кризисно” положение,
обхващащо територията на общината по разпореждане на кмета на община Свиленград, а при негово отсъствие от зам. кмета;
-
общинският съвет по сигурност уяснява съответствието на прогнозата от плана с
действителната обстановка и изготвя предложение за внасяне на корекции в предварително планираните дейности;
-
на базата на изготвеното предложение, кметът издава заповед за привеждане в готовност
на общинските сили за реагиране и формираните към общината и населените места в района на събитието доброволни формирования и съгласува с операторите на застрашени обекти и системи от критичната инфраструктура, въвеждането на техните сили;
-
кметът на общината може да делегира права на секретаря на общинския съвет по
сигурност да привлича допълнителни сили и средства;
-
при необходимост се въвеждат, след съгласуване и (или) средства на основните и другите
съставни части на Единната спасителна система /”ГЗ”, „РУ”ПБС”, центрове за спешна
медицинска помощ и други лечебни заведения, намиращи се на територията на общината, а когато не са налични или достатъчни от съседни общини, сили и средства на не застрашени обекти от общинската критична инфраструктура /търговски дружества, еднолични търговци и
юридически лица с нестопанска цел/, по разпореждане на кмета с мотивирано искане до техните ръководители или упълномощени лица /оперативни дежурни/;
-
всички заповеди, разпореждания и указания се документират.
П. ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЩИНАТА
1. Физикогеографска характеристика.
-
Териториални административни граници:
О
фиг. 1. Община Свиленград – Свиленград – граница на Европейския съюз
бщина Свиленград има уникалната даденост да бъде едновремено граница на: Хасковска област, на България и на Европейския съюз. През общината преминава „Евро – азиатски” инфраструктурен коридори - № 10 – „Лондон – Калкута” (фиг. 1). Свиленград е в най-силно урбанизираната от Изток-Запад, която обхваща най-активната територия на Южен централен регион – важна предпоставка за равномерното балансирано развитие на ЮЦР и страната като цяло – постулат залегнал в изискванията на ЕС и ЗРРС изграждането на магистрала „Марица” ЕК 10 реално преминава извън територията на града, но остава в непосредствена близост с него.
Общината има уникалната даденост да бъде граница на Хасковска област и на България с две съседни държави – Турция и Гърция. Това определя водещата й роля в бъдещото развитие на европейските транспортни коридори, свързващи Западна и Централна Европа с Близкия и с Далечния Изток.
През територията й преминават части от транспортните оси на международен път Е-80 и продължението на Е-85 към РГърция. Железопътната линия София-Пловдив-Свиленград-Истанбул, свързваща РБългария и община Свиленград с европейската жп-мрежа, е категоризирана като важна магистрална линия, подходяща за комбинирани превози.
Местоположение и граници.
Община Свиленград е разположена в югоизточната част на Южен централен регион и административно принадлежи към област Хасково. Територията й е 705,37кв. км и се нарежда на трето място в областта по този показател. На изток граничи с община Тополовград, на юг - с Република Гърция и Република Турция, на запад и север – с община Любимец. В североизточния й край са склоновете на Сакар планина, на югозапад - Източните Родопи, а в централната част е долината на река Марица. Във физико-географско отношение територията на общината включва части от Горнотракийската низина, Сакар и Родопите.
-
Описание на релефа :
Община Свиленград включва части от Горнотракийската низина, Сакар и Родопите. Територията и е разположена на границата между Източнородопската подобласт и Тунджанската област, с естествена граница между тях – река Марица. Надморска височина 150 – 200 метра. Релефът е леко хълмист, като надморската височина намалява от северозапад към югоизток.
-
Хидрография - описание на реките преминаващи през територията на
Общината:
Реките на територията на Община Свиленград са от Беломорския водоносен басейн. Главен воден ресурс и водоприемник е р. Марица с притоци: река Голяма ( дължина 37,9 км и водосборна област 163 км² ), река Селска ( дължина 18,9 км и водосборна площ 101,3 км² ), река Левченска ( дължина 43,8 км и водосборна площ 143,8 км² ) и река Каламица ( дължина 23,2 км и водосборна площ 58,7 км² ). Притоците са леви и водят началото си от Сакар планина.
Хидрографската мрежа е сравнително слабо развита. Гъстотата на речната мрежа е 0,5-0,6 км/ км². Модулът на повърхностния отток е 2-4 l/s/ km², коефициентът на вариацията на годишния отток е 0,8-1,0, отточния коефициент е 0,1-0,2. Модулът на абсолютния минимален отток е под 0,1 l/s/ km², а модулът на средносрочния минимален отток е 0,1-0,2 l/s/ km².
Хидроложкият режим на реките в района се формира в условията на преходно континентална климатична зона и се характеризира със значително средиземноморско влияние.
Поради южното изложение на площите и проникване на средиземноморски топъл и влажен въздух по р. Марица, снеговете през зимата бързо се стопяват, а през летния период реките губят вода поради инфилтрация и изпарение.
Периодът на пълноводие протича от месец декември до месец юни. Същият е слабоустойчив. Оттича се 70 – 80 % от общия обем на оттока.
Средната дата на настъпване на маловодието е юли, а средната дата на неговото завършване е октомври. През периода на маловодие се оттича 1% от общия обем на оттока. Малките реки и дерета през периода на маловодие пресъхват. Продължителността на пресъхването е в рамките на 70 – 100 дни.
С оглед осигуряване на необходимите водни ресурси за напояване и регулиране на повърхностно течащи води на територията на Община Свиленград има изградена мрежа от микроязовири.
1.4. Геолого-тектонски строеж и сеизмичност: Община Свиленград търпи общото въздействие на Средиземноморско-трансазиатския сеизмичен пояс, а пряко – на Маришката микросеизмична зона обхващаща територия около средното течение на р.Марица, с епицентрална зона гр.Чирпан, област Стара Загора и дълбочина ок.100км. Характеризира се със значителна сеизмична активност и попада в прогнозирана за IX-VIII степен на интензивност /по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник/ зона.
2. Климатична характеристика на общината.
В климатично отношение територията на общината попада в Континенталната средиземноморска климатична област, Южнобългарска климатична подобласт, климатичен район на Източно – родопските речни долини, със забележимо влияние на мекия в температурно отношение приморски район на Егейско море.
През студеното полугодие, наред с орографските особености на територията ( долното течение на река Марица ), формирането на климата е под влияние на активността на Средиземноморските циклони.
Като важен фактор при формиране на климата за региона следва да се отчита и значението на трайно установения над Северна Африка антициклон, проявяващ тенденции за изместване в северна посока. Под негово влияние се формира времето през най-горещите и сухи дни.
Най – общо казано, под влияние на всички горепосочени фактори климата на долината на река Марица в долното й течение се характеризира с дъждовна и мека зима и горещо и сухо лято.
Температура на въздуха: средната стойност на годишната температурата на въздуха в общината варира в границите между 12,6С и 13,6С. Средните юлски температури са между 22-24С, а средните януарски температури за общината се колебаят от 0 до 1-2С над нулата. Сумата на температурите през активния вегетационен период достигат 4000С и е една от най-големите за страната.
Най – горещи са месеците юли и август, а най – ниски са средномесечните температури за декември и януари.
Максимална температура за месец юли – 30,2 С.
Минимална температура за месец януари – минус 3,4 С.
Средна годишна температурна амплитуда – 20-22 С.
Не се отчитат отрицателни средномесечни температури и резки температурни инверсии. Характерна за района е слънчевата, топла и сравнително продължителна есен.
Влажност на въздуха: средната относителна влажност на въздуха за региона е 76,3%.Повторяемостта и продължителността на мъглите, което до голяма степен се определя от орографските условия, обуславя натрупването на атмосферните замърсители. По данни на МТО станция – Свиленград средногодишно 30,9 дни са с мъгла. Най – голям е броят на дните с мъгла – 6,06,5 през ноември и декември.
Валежи и снежна покривка: регионът на Община Свиленград се характеризира със средногодишно количество 696,0 мм .Разпределението на валежните количества по сезони е както следва: зима – 178 мм, пролет – 145 мм, лято 120 мм, есен – 153 мм.
В аспект влияние върху състоянието на атмосферния въздух в региона следва да се отбележи, че посоченото по – горе сезонно разпределение на валежите, поради ниските си стойности определя наличие на вероятен риск за натрупване на атмосферни замърсители през летния сезон.
Вторичният максимум на валежите в края на пролетта и началото на лятото съвпада с високата активност на Исландските циклони ( май, юни ).
Високите количества на късноесенните и зимните валежи способстват и за активирането на кумулативната дейност по терасата на река Марица.
Снежната покривка е слаба и краткотрайна с брой на дните със сняг 1630.
3. Демографска характеристика на общината.
3.1 .Списък на селищата в общината:
В общината са разположени 24 населени места с общо население към 01.02.2010 г. – 24 684 души.
3.2.Численост на населението във всяко селище:
Населението на общинския център възлиза на 19 696 жители.Селското население е 4 988 жители в 23 села.
Естественият прираст на всички селища на територията на община Свиленград е отрицателен, населението в селата силно застарява и групата на над трудоспособната възраст е голяма - достига и надминава 60%.
-
Динамика на населението – 1985-2010 г.(НИСИ 1985-2001; ГРАО – 2007, 02.2010г)
Населени места
|
Години
|
|
1985
|
1992
|
1994
|
1995
|
1996
|
1997
|
1998
|
2000
|
2001
|
2007
|
02. 2010
|
гр.Свиленград
|
17476
|
18646
|
18994
|
18900
|
18836
|
18752
|
18616
|
19596
|
19749
|
19870
|
19696
|
села общо
|
9683
|
8074
|
7590
|
7514
|
7846
|
7762
|
7531
|
6941
|
6663
|
5358
|
4988
|
в т.ч.:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
с.Варник
|
79
|
52
|
40
|
42
|
52
|
59
|
70
|
48
|
40
|
17
|
11
|
с.Генералово
|
337
|
246
|
231
|
234
|
244
|
230
|
226
|
202
|
188
|
140
|
124
|
с.Дервишка могила
|
136
|
79
|
61
|
48
|
72
|
66
|
62
|
40
|
33
|
21
|
18
|
с.Димитровче
|
516
|
401
|
390
|
385
|
406
|
400
|
385
|
344
|
310
|
240
|
216
|
с.Капитан-Андреево
|
1197
|
1084
|
1024
|
1040
|
1057
|
1060
|
1039
|
1021
|
996
|
925
|
882
|
с.Костур
|
202
|
74
|
64
|
64
|
75
|
74
|
75
|
62
|
57
|
43
|
36
|
с.Левка
|
928
|
823
|
808
|
773
|
807
|
767
|
740
|
724
|
682
|
490
|
447
|
с.Лисово
|
51
|
31
|
54
|
40
|
51
|
51
|
49
|
21
|
20
|
1
|
2
|
с.Маточина
|
163
|
113
|
99
|
96
|
106
|
100
|
97
|
67
|
58
|
29
|
27
|
с.Мезек
|
435
|
353
|
315
|
304
|
325
|
317
|
312
|
297
|
293
|
236
|
216
|
с.Михалич
|
192
|
147
|
133
|
124
|
134
|
131
|
128
|
117
|
117
|
91
|
85
|
с.Младиново
|
555
|
475
|
470
|
457
|
483
|
516
|
470
|
406
|
378
|
311
|
290
|
с.Момково
|
1145
|
993
|
961
|
976
|
1008
|
1004
|
965
|
907
|
861
|
736
|
684
|
с.Мустрак
|
417
|
349
|
311
|
301
|
328
|
309
|
308
|
274
|
273
|
226
|
196
|
с.Пашово
|
30
|
24
|
20
|
20
|
23
|
23
|
22
|
18
|
19
|
11
|
10
|
с.Пъстрогор
|
283
|
225
|
203
|
211
|
231
|
249
|
237
|
226
|
229
|
183
|
162
|
с.Равна гора
|
78
|
82
|
64
|
62
|
69
|
64
|
64
|
32
|
29
|
15
|
14
|
с.Райкова могила
|
469
|
430
|
429
|
448
|
458
|
447
|
423
|
403
|
380
|
296
|
308
|
с.Сива река
|
445
|
330
|
313
|
318
|
319
|
310
|
303
|
267
|
253
|
192
|
182
|
с.Сладун
|
372
|
291
|
252
|
243
|
252
|
253
|
259
|
221
|
230
|
171
|
162
|
с.Студена
|
1271
|
1039
|
938
|
909
|
936
|
926
|
891
|
890
|
863
|
732
|
676
|
с.Чернодъб
|
202
|
194
|
188
|
193
|
192
|
197
|
204
|
181
|
163
|
126
|
130
|
с.Щит
|
280
|
239
|
222
|
226
|
218
|
209
|
202
|
173
|
161
|
126
|
110
|
Община Свиленград общо :
|
27159
|
26730
|
26584
|
26414
|
26682
|
26514
|
26147
|
26537
|
26412
|
25228
|
24684
|
4. Стопанска характеристика на общината.
Стопанският сектор на община Свиленград се характеризира с криза в икономическото развитие, изразяващо се в снижаване на икономическия потенциал и неблагоприятни структурни промени. Тази криза е резултат от закриване на основните функциониращи предприятия.
Разпределението на стопанските единици по сфери на икономиката е следното:
- стопански единици в сферата на материално-техническото снабдяване и транспорта, следвани от месопреработвателни предприятия, шивашки предприятия и строителните фирми;
- фирми занимаващи се с търговия, хотелиерство и обществено хранене, недвижимо имущество и бизнес услуги, стопанските единици в сферата на здравеопазването и социалните дейности.
Горско стопанство : общата площ на горския фонд в община Свиленград е 13293,1 ха, от които 4019,1 ха са заети от гори, разпределен по вид, както следва:
- иглолистни гори – 644,8 ха
широколистни високостъблени – 364,1 ха
- за реконструкция – 279,8 ха
- издънкови за превръщане – 1770,7 ха, и
- нискостеблени – 359,7 ха.
Залесената площ е 3657,4 ха, което представлява 91% от общата горска площ.
Дървопроизводителната площ е 3802,1 ха – 94,6% от площа, а непроизводителната – 217 ха – 5,4% от общата площ.
Общинската горска собственост обхваща 2908,2 ха, 91,5% от които залесени (2662 ха), а 3,2% (93,1 ха) е незалесена дървопроизводствена площ, в т. ч. 0,5 ха – невъзобновени сечища, 83.3 ха – голини и 9,3 ха – пожарища. Всички сечища и пожарища са предвидени за залесяване, а голините са по поречието на р.Марица.
От горите общинска собственост 2155,1 ха е дървопроизводителна площ, а останалите 153,1 ха – непроизводителна. По функции, общинската горска собственост се разпределя, както следва:
- група гори и земи с дървопроизводителни и средообразуващи функции – 2483,4 ха, в т.ч. -2278,2 ха – залесени;
- група защитни и рекреационни гори и земи – 424,8 ха, в т.ч.. 383,8 ха – залесени.
На територията на община Свиленград се отглеждат предимно пшеница, ечемик, слънчоглед, памук, тютюн, лозя.Налице са условия за изграждане на затворен цикъл в две направления:
-
жито-мелничарство – хранително-вкусова промишленост;
-
фуражна база – животновъдство и месопреработване.
Благоприятните почвено-климатични условия обуславят изграждането на пълен, затворен
лозаро-винарски кръг: лозарство - бране на грозде – производство на вино.
-
“САКАРЦИ” АД ;
-
“ЕКО СТРОЙ” ООД;
-
“БУРДЕНИС 93” ООД ;
-
ЕТ“АНГЕЛ САРАНДИЕВ” ;
-
“КАТЕРИНА ЕСТЕЙТ” ООД
-
“КЛАС” ООД;
-
ЗПК “ПЛОДОРОДИЕ” – с. Райкова могила
-
ЗПК“ТУНДЖА” – с.Сладун
-
ЗПК с. Димитровче
-
ЗПК “Искра” – с. Мустрак
-
ЕТ “ПЕЙО ПЕЕВ”
Транспортът като икономическа дейност има нарастващо значение в икономическата структура на Общината – предлага значително участие на чуждестранен капитал в икономическите дейности.Активните усилия за подготовка на проекти и инициативи са предпоставка за развитието на строителната дейност и търговията със строителни материали.
-
“ДЕК -1” ООД ;
-
“ЕКО СТРОЙ”;
-
ЕТ“НИЛ”;
-
ЕТ“ЮГ-ПАМУКОВ”;
-
ЕТ“С.КИРИЗИЕВА-ИВО КУТЯНОВ” ;
-
“НЕВЕН” ЕООД;
-
ЕТ “ДИМИТЪР АТАНАСОВ”;
-
ЕТ ”ХОРОСАН”;
-
“ДОМ” ООД;
-
“БУРДЕНИС СТРОЙ”;
-
“КАРЕ ГАЗ”;
-
ЕТ “ТРИФОН БАЙНОВ”;
-
”ТОПАЛОВ” ООД.
Медицинското обслужване на населението в общината се обезпечава от:
“Стерилизация”;
-
Медицински център ;
-
ЦСМП .
Общината разполага с:
-
Детски градини – 5 бр.
-
Детска ясла – 1 бр.
-
Начални училища – 1 бр.
-
Основни училища – 4 бр.
-
Професионална гимназия – 1 бр.
-
Средни училища – 1 бр.
-
Помощно училище-интернат – 1 бр.
-
Персонал – 428.5
-
Ученици – 2468
-
Деца - 558
5. Водностопанска характеристика на общината.
Всички населени места в общината са водоснабдени. Водопреносната мрежа се състои от вътрешни (70%) и външни (30%) водопроводи.
Общите загуби на вода в мрежата са около 34%, главно в резултат от амортизирана и неефективно изградена преносна система. Полезно използваната вода на човек от населението е в рамките на 70 – 100 л/ч./денонощие, което е в рамките на средното за областта. Средно около 64% от полезно използваната вода се ползва от населението. В селските населени места този процент е значително по-висок.
Водоснабдяването на промишлеността в общината се осъществява от същите водоизточници и от същата водопреносна мрежа, които се използват за питейни нужди. Ползваните количества вода от промишленоста възлизат на 10 хил куб. м. месечно и се разходват за промишлени нужди от предприятията в града.
„Водоснабдяване и канализация” ООД – Хасково е доставчика на тази услуга за Община Свиленград.
5.1.Водоснабдителни и канализационни системи: изградената водопроводна
мрежа на територията на общината е както следва:
- гр. Свиленград - 308.6 км
- в селата съгласно таблицата:
|
ДЪЛЖИНА НА ВИК МРЕЖА ПО НАСЕЛЕНИ МЕСТА
|
|
1
|
ГЕНЕРАЛОВО
|
8,60
|
|
|
2
|
ДИМИТРОВЧЕ
|
4,60
|
|
|
3
|
МЕЗЕК
|
4,80
|
|
|
4
|
ПЪСТРОГОР
|
10,80
|
|
|
5
|
СИВА РЕКА
|
8,70
|
|
|
6
|
КАП.АНДРЕЕВО
|
18,80
|
|
|
7
|
ЧЕРНОДЪБ
|
13,50
|
|
|
8
|
МОМКОВО
|
18,80
|
|
|
9
|
МЛАДИНОВО
|
18,20
|
|
|
10
|
КОСТУР
|
4,80
|
|
|
11
|
ЛЕВКА
|
16,00
|
|
|
12
|
ЛИСОВО
|
|
|
|
13
|
РАЙКОВА МОГИЛА
|
16,00
|
|
|
14
|
МУСТРАК
|
11,00
|
|
|
15
|
ПАШОВО
|
3,40
|
|
|
16
|
РАВНА ГОРА
|
|
|
|
17
|
ЩИТ
|
17,50
|
|
|
18
|
СЛАДУН
|
15,90
|
|
|
19
|
ВАРНИК
|
4,20
|
|
|
20
|
МАТОЧИНА
|
7,00
|
|
|
Сподели с приятели: |