Ахура мазда божествената драма на любовта в седем действия София, 1999 Тук се решават най-скритите въпроси между духа и материята. Животът е просветление на отношенията между тези две същини
Изтегляне 0.99 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Женски принцип
Мъжки принцип Висшият Ум изчезва от своето небе, за да спаси брата си, нисшия ум, и да го подчини, защото без неговото подчинение той не може да живее с намерената вече Висша Жена. Нисшият му брат я убива, а Висшият не може вече без нея и се решава на всички страдания и отречения, само и само да я вземе завинаги, като я възкреси чрез сила на мъдрост и Божествено знание, което само по благоволение ще му се даде и като заслуга на самоотречение за всички. Женски принцип Душата страда във Висшия Мир от изчезването на Свободната Воля - Висшия Ум, с който тя живее. Нисшият ум, смъртна същина, я убива от ревност и желание да я притежава, но Висшият я спасява чрез възкресяване и тя става негова неразделна жена, която го отвежда в есенцията си - Висшата Жена, а тя го отвежда до Божествения Престол към мистерията на Триличието. В мрака на среднощна тишина, в дъното на градината пред прага на светлия Храм на Ахура се вижда едно лазурно сияние на звезда, от която излизат хиляди лъчи и всеки лъч като че отива при някоя роза в цветната градина, целува я, взема обратно по една целувка, тича с невидима бързина и я отнася на възпламенената звезда. А под хоризонтите на това ново светило в цветната градина на Майя блести в най-голямо тържество слънцето от радостното трептение в лицето на Рама. 152
Той е това, той, който разстила ново звездно було в небесата и иска да покрие тази, която преди малко видя, която му даде живот и никога неугасваща сила на звездата над главата му - защото тя говори, тази звезда, това е устата на Ахура, блаженството на сърцето й, което никога няма да престане да му шепне: „ Твоя съм, в тебе, нали, о, мили мой... Вземи това вместо мен, а когато тази звезда стане слънце, тогава аз и ти ще бъдем целият всемир, а слънцето - искра от целувката на нашите устни!" Така свети звездата и със светлина му говори. Така говори звездата и със слова му свети. И въпреки това тъга има на това щастливо по съдба лице на Рама. Една сълза се отронва и минава по златните струни на Лирата му, и изрича слово, което се губи в нощната тишина и добре че не се чува, защото това, което не се чува, живее, а всяко чуто и видимо замлъква с тъжни слова. РАМА (сам) Защо ме откъсна? Защо изрече името на моето слово, когато пошепна жива: „Обичам те!" Ето тогава аз останах в огъня на името си, а твоето остана на моята уста, но ти, ти се затвори пак в своя Храм свещен и когато поисках да те прегърна, в същия миг се появи Амрита - чиста и непорочна Весталка, пред мен и рече: „Какво правиш, мили? Забрави ли ме?" И светна тялото ми. То заговори, то даваше тон в омайните трепети на светия Храм и то стана твоят Храм свещен. И ето, носи се сега над мене с огньове и жари и му шепне твоето слово: „Търси ме, търси ме в теб! Аз не съм вече отвън, защото те целунах. 153
Ти ме имаш в обятията си, защото те прегърнах. А когато ме видиш пак отвън при тебе, тогава няма да има наскоро було между духа и материята." Ах, тяло, тяло, ти не можеш без Амрита, Тя е твоята Весталка от кръв жива, чиста, свята и непорочна. Тя пази никога непресекващия огън, тя пали вечното слънце, чиито лъчи, като се преплетат на хоризонта, съчетават твоето велико слово, което не се произнася, защото вечно свети в прегръдката на двете същини, вечно бягащите, всеприсъствените Тя и Той! Аз отивам в царството на Сатан и така никой няма да знае - далече от твоя Храм на утехата и любовта. Откъсвам се от градината му, забулвам го. Нека си остане тук, до езерото на Весталките, и да чака своя достоен герой. Не да убивам Сатан отивам, а да го преобразя. Но ако той поиска да ме убие, ще простра ли ръка да се защитя?... Нека споменът, твоят спомен ме придружава, споменът за нашата последна целувка, за нашата последна среща в тази тъмна нощ! Нека звездният покров се разстеле и стане твоето було, да те пази от ярките погледи на слънцата. Никой не искам да види твоята красота, дори непорочните светии, защото си моя, само моя и аз съм твоето слънце. Полунощ е и трябва да вървя. Това е уреченият час, когато трябва да изчезна тихо и безмълвно и никой да не знае къде съм и къде отивам. Как, кажи, да се простя тихо и нечуто с тебе освен чрез светлия и тих лъч на песента, която пее, защото мълчи, която мълчи, когато изрича за тебе слова! Мила Ахура, оти- 154 вам, отивам и нека моето слово е последна целувка в струните на Лирата, на твоята Лира. Нека тази песен остане като жив образ и да говори на всички за нашата последна среща. (Рама взема лирата и запява с тих и сладък, дотогава нечуван глас приспивна песен, която приспива тези, които спят, а буди тези, които обичат, защото който обича, той никога не спи. И не довършва ясно последното слово, а трябва да спре и да замине, защото песента му събужда пак Весталките. Те се развикват из градината: „Пак пее Орфей, станете, Весталки, чуйте гласа на Бога-Поет!..." Той бързо слага Лирата си до вратата на Храма, протяга ръце, дава последна целувка на Нейния храм свещен и се отдалечава към езерото, което започ ва да се вълнува.) Сбогом, целувко моя, сбогом, светеща моя! Отивам в тъмата! (Вижда се как се качва бързо в лодката и вълните го понасят по езерото. Нова песен запява, когато се загубва хоризонтът, но Весталките нищо не казват за нея. Те бързо пристигат на брега, но вече е късно да го видят отблизо. Чуват се само гласове: „Бързайте, елате да видите новия Бард - Поет!" РОЗА
Не е нов, а Старият Бард - Поет! ЛИЛИЯ
И песента му не е нова, а най-старата песен на Стария Бард. Мама ми го каза, най-старата Нимфа от 155
нашата градина, но най-младата по лик. ВИОЛЕТА
Прекрасната и вечно ароматна Атмина... ах, не -Будинка, ах, не! - цвете неизвестно по нашия край, защото тя крие името си, както и себе си. Повечето от цветята, посадени направо от ръката на Ахура, се крият, защото са толкова хубави, че който ги види, умира веднага, фатални са очите им, лъчи излизат, които опиват, а от сладост тялото на мъжа се разтапя като пещ, не може то да устоява на чарите на цветята, които самата Ахура е посадила. НАРЦИСА
Но къде отиде той? Пак се загуби. Да отидем при езерото. Натам видях сянката му. МИМОЗА
Не, да се пръснем из цялата градина и която го намери, нека хвърли косите си върху лицето му - той по неволя ще остане на мястото си и тогава тя да вика: „Елате, елате!" (Пръсват се на всички страни.) МАНУС (Минава през градината.) Какъв шум! Неизвестни гласове ме събудиха тази нощ и не ми дадоха да спя. Сънувах, че цветята са проговорили, и тъга изпълни сърцето ми. И наистина, защо ли аз живея, защо съм, откъде и накъде? 156
Смисълът на живота ми се загуби още от деня, когато Рама отрече борбата. Защо тогава ще се раждат такива като мене - пазители от груба сила с още по-груба? Но къде ли е Рама? Не съм го виждал скоро. Някаква тъга изпитвам, много ми се иска да го видя и да го питам: наистина ли цветята проговориха. Казаха, че той ходел нощем из градината, когато всички спят. А защо тази нощ като че не всички спят? Тогава вероятно той пък спи. (Една Весталка го доближава и като вижда, че не е Рама, закрива лицето си и си отива.) Какви красиви Весталки! Чудни същества обитават този Храм. Казват, че за него избирали най-хубавите девици, но ето още там, и още. (Загубва се в градината). АМРИТА Колко беше хубав, когато го огряваше нежното слънце на Ахура в Храма, толкова хубав! И човеците стават хубави като Богове, когато ги поглеждат небесните Богини, когато Боговете спускат над тях своите топлини. Как сияеше лицето на моя мил Рама и колко щастлива бях, като видях, че имам за другар мъж, когото обича Богиня! О, да знаят жените, които имат мъже, носещи лика на небесната Жена, да знаят какво имат в лицето на такива мъже! - блестящи диаманти, които отразяват лъчите на слънцата. Но потъмняват блясъците на диаманта, когато видят мрачното лице на земната жена. Събудете се, о, жени, и се взрете по-ярко в лицето на своя мъж. 157 Откъде знаете, че пред вас не е слязъл някой Бог! Но когато Сатан е в мъжа, жената потъмнява като откъснато цвете в ранния месец май. Бъдете внимателни, о, мъже, защото не знаете коя Богиня е въплътена пред вас да спаси вас и децата ви, и рода на децата ви, а когато змията има гнездо в сърцето на жената, тогава мъжът става войник от легиона на Сатан. Нима някога ще забравя красотата му? Нима някога няма да бъда негова? О, не, светът няма да съществува, ако дели две сърца, които се обичат. Няма да е свят, ако дели две нежни ръце, които се милват. Ако слага преграда между две усти, които се целуват. Чакам и аз моя светъл ден, когато в неговия Храм ще ми се разкрие силата, която ще ме слее с него и с Ахура. Но къде е сега той? Аз мога вече да се срещам с него. Той видя Ахура. Тихо спи сега той, нали е нощ, и какви ли образи има в неговите мисли? -или моя, или този на Ахура. Няма други образи този, който люби, защото образът на всемира се облича в любовното същество и създава звездите и слънцата като целувка на Ахура. Нима не е все едно аз или тя? Аз чувствам радостта, а когато той е блажен в нейните обятия, аз съм Тя. Нещо невидимо ми шепне да го търся и трябва да го намеря, да го видя след това просветление, да видя милата звезда на челото му, тази, която Ахура му даде в символ на безсмъртна любов. (Вижда Лирата на Рама и пристъпва към нея като ударена от гръм.) 158
Какво значи това? Да остави Лирата, която никога не трябваше да оставя! Нима меч огнен ще носи в ръцете този, който само пее, нима струни и лъкове ще опъва този, който само обича, нима ще убива този, който само милва! Страх ме обзема, трябва да го намеря. Някъде наблизо е, щом Лирата е оставена, в дъбравите е. Там се чуват гласове, които приближават, Весталки са това. Елате, елате, мили сестрички! Не срещнахте ли новия човек, този със звездата на челото? РОЗА
И ние го търсим. Никога не е пял така тъжно. Всички бяхме разплакани от песента му и излязохме от цветните си ложи да го утешим. Вече ни е позволено да се допираме до Сина на Огъня. АМРИТА
Да, той е вече Син на Светлината и всички може да му говорите и да се докосвате до неговата нежна душа. Но къде е? РОЗА
Няма го в цветната градина. АМРИТА (с Лирата в ръка) Чудно, мили сестри, ето Лирата му!
159
ВИОЛЕТА Запей, мила Амрита, с Лирата! Щом я чуе - ще дойде. АМРИТА Не мога, нещо притиска гърлото ми, говори ми, че нещо страшно ще се случи! Дали това не е отглас на небесна тревога? Възможно е. При най-важни събития става нещо необикновено отгоре. Запейте вие, дано вашите песни го привлекат. (Весталките се събират е полукръг и запяват в хор тъжната песен за изгубения Рама.) МАНУС
Напразни са песните ви. Казаха ми, че Рама с лодка заминал за другия бряг. ВСИЧКИ
Какво говориш? МАНУС
И аз го търсих. Заминал за царството на Сатан! ВСИЧКИ (уплашено) Какво казваш? АМРИТА
Нещо страшно ще се случи. Война вероятно, духовна война започва Сатан! Страшно е, когато с огън и пламъци започва да се руши всичко. 160
ЛИЛИЯ Мама ми е говорила за една такава война. (Всички се разплакват и избягват, остават само Манус и Амрита.) АМРИТА
Какво мислиш за всичко това, мили Манус? МАНУС
И аз не зная, но едно не мога да си обясня - как е отишъл без мене. АМРИТА
И без мене! МАНУС
Ти забрави, че си бивша жена на Сатан. Ясно е, че не можеш лесно да отидеш в царството му. АМРИТА
Мили Манус, аз вече не мога да се успокоя далеч от него. За мене това е невъзможно. Аз трябва да съм винаги до него, аз съм негова Весталка, пазя огъня на сърцето му. Нашата раздяла е невъзможна, особено след Звездата на главата му. И аз не мога едно да си обясня: как е могъл да се раздели с мен той, който толкова много ме обича? МАНУС (след дълго размишление) Моето мнение е да говорим със Старците, те всичко 161
знаят, и после да отидем по следите му преобразени като сатанисти. АМРИТА
Много ще съм ти благодарна, ако се наемеш да ме придружиш, иначе сама ще замина. МАНУС
Виж, има някакви хора там! Да не е той? АМРИТА
Той е, той! О, не, това са Старците. Вероятно и те го търсят. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Не търсим него, а вас, които вдигнахте толкова голям шум и тревога из градината. Какво става? МАНУС
Рама търсим всички, изчезнал е! ВТОРИ СВЕЩЕНИК (спокойно) Къде? АМРИТА В царството на Сатан. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Бъдете спокойни, чеда мои. Звездата ще го пази. Не се бойте за съдбата на този, който е под силата на 162 Звездата, тя всеки миг е до него със своето всевидство и всемогъщие, но вие, ако отидете там, се излагате на явна смърт. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Той отиде да преобрази Сатан и да му внуши да отмени своето решение: да унищожи човешкия род. МАНУС Нима това е решението му? ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Да, и то по един много хитър начин - човечеството в своята еволюция върви по особени пътища. Сатан знае това и препречва Еволюцията, като слага за идеали само своите изобретения. Той знае, че неговата смърт ще настъпи в момента, когато у човека се усъвършенства интуицията, която свързва пряко човешката земна същина с небесното чувство. То поставя в пълна хармония и развой земното и небесното и в откровението земното, така развито, ще знае вече всичко предварително и ще се пази от замислите му. ВТОРИ СВЕЩЕНИК А сега всичко се движи в тъма и всеки мисли, че е игра на случайности. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Така той прилага сега нов план на действие: да унищожи 163 Интуицията, като я тласка все в първобитния животински инстинкт. И така, първо за да унищожи братството в социалния живот, създаде една дейност - политиката - и с това сложи начало на вечни борби, разделения, войни и унищожения. Второ, за да унищожи вярата, създаде някакви положителни науки и философия с разни клонове, в която отрича всичко вън от възприятията на петте сетива. Трето, за да унищожи Интуицията, създаде някаква религия от суеверия, която забранява всякакви разсъждения и просветления за Бога и мистериите на Истината и Любовта, като я е облякъл само във външни обреди и догми. Това той направи, като преобрази Истинската Религия на Рама и вместо първата, единна Божествена религия установи други, задължителни и насилствени от дълги векове, защото няма Учител, който да не говори за Единната Божествена Религия, но няма и църква, която да не говори само за своята изопачена догма. Четвърто, като връх, за да унищожи Висшия Човек у човека, измисли в ума си и създаде някакъв Материализъм, Натурализъм, Идеализъм, които не признават нищо освен земния живот, тялото и членовете му, или само небесния, а духовната същина у човека и мъдростта отрича... ВТОРИ СВЕЩЕНИК Кажете тогава, няма ли да рухне едно здание, като премахнеш четирите стълба, които го крепят: Братството, Вярата, Интуицията и Светостта? Без стени 164
може ли да съществува здание? Ето защо в замяна на това, което Рама получи тук в Храма, той отива да даде от себе си за спасението на своите братя. АМРИТА
Какво ще прави? ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Ще отнесе новата истина, която му се каза, а тя е: Всемирното Братство вътре в човека. ВТОРИ СВЕЩЕНИК И втората истина: Висшата Жена, която е Всемирната Любов в човечеството. Защото всеки човек от това колективно Едно е частица, която притежава своята Висша Жена - да, Жена трябва да намери всеки мъж в себе си. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК И всяка жена - Висшия Мъж в себе си. Тези истини могат да се проумеят само с развитието на шестото чувство у човека - Интуицията. И неговата цел е именно да постави основа на това учение. Ще създаде и явни общества, досега скрити, които да изложат методите на това развитие и така да се възобнови падналото човечество. Ще изпъди Сатан от царството му, като обясни, че целта на живота не е смъртта, а обожествяването, и така всеки трябва да познае себе си. Без това знание всяка наука, живот и основание е лъжливо, временно и смътно. 165
МАНУС Ах, това човечество, за което толкова се борих, пак затъна в ноктите на лъжата и заблужденията. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК То се бори, но отвън. Сега борбата ще става отвътре. ВТОРИ СВЕЩЕНИК И победата на духа върху тялото е окончателна, защото това е цялата борба: освобождение на духа от ниските усети на тялото. МАНУС Почетни старци, аз зная, че политиката, религията, науката, философията не са създания на Сатан, а на Бога. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Така е, в принципа на развитието е така, но той ги преобрази. От политиката направи партии, държави, империи, от религията създаде секти, разноречия, църквите станаха търговски къщи, от науката създаде материализъм, от философията само ум, който добре смята, но не знае, защото и един дивак, който боготвори огъня, слънцето, бурята и светлината, е по-близо до истината, отколкото най-ученият професор по материализъм. Ще видите, че е така. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Там ще видите такива ужасни положения, че косите 166 ви ще настръхнат. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Но тук да не говорим за това - цветята при Храма на Ахура увяхват дори от думи. По чистите върхове на истината нека само чисти мисли и слова се носят. Чисти и радостни, красиви и свети. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Там, където е изворът на Любовта. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Единният Живот. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Там е Животът на Вечността. ВТОРИ СВЕЩЕНИК По висшите върхове свети Слънцето на Любовта и силата на Мъдростта от там разпраща своето благоволение. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК А долу е плач и скърцане със зъби. ВТОРИ СВЕЩЕНИК А Сатан вика на всички страни: и с вестници, и с томове книги, и с театри, и с църковни служби, и с религиозни речи вика с все сила: тук е животът. 167 ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Ако тук е животът, о, Сатан, защо тогава тънеш в мизерия! Къде е разумът ти, о, богати, който гледаш в кал и бедност своя ближен! Къде ти е умът, о, учени, който гледаш как се изтребват хората по бойните полета! Къде ти е чувството, о, поете, който виждаш как се скверни любовта по театрите и жената по улиците и салоните? Къде е умът ти, о, народни водачо, който унищожаваш противника си от другата партия, защото не бил в списъка на твоите съмишленици? Къде е истината ти, о, професоре, като гледаш, че учениците ти хулят Господа! О, царю, къде е истината ти, като разширяваш държавата си с топове! О, дипломате, къде си, като лъжеш ближния си, за да ограбиш държавата му и да му наложиш робство! Пари създаде Сатан и днес всички викат: пари, пари! Умът се мери с теглото на парите и всичко се цени с тази илюзия. Ах, стига толкова думи от моята стара уста! Човечеството никога не е падало толкова ниско, защото сега умът му се разви, а това е сила, която руши със страшен замах. А умът не е същината. Зад него има друга сила и тя е, която трябва да възкръсне - Душата. ВТОРИ СВЕЩЕНИК Сатан уби Душата. ПЪРВИ СВЕЩЕНИК Но Рама ще я възкреси. 168
МАНУС
След всичко, което чух, не мога да чакам - да вървим по следите му. АМРИТА
Свива се сърцето ми, като си помисля за огъня на тъмата, в който е отишъл моят възлюбен! Да отидем да го търсим. Аз ще се преобразя в бард - поет с лира. МАНУС
А аз - в старец, който проси милостиня с дъщеря си. АМРИТА
Аз ще пея до тебе, а ти ще говориш за милостиня и когато ни я дадат, ще я връщаме с думите: „Не пари искаме, а сърца!" Иди се приготви, ще те чакам на брега на езерото. (Манус си отива.) АМРИТА
О, мил и светъл пламък на любовта, нима мислиш, че ще те оставя някога сам! Бягай, о, ти, Висш Усет на хармонията, колкото искаш бягай, но Амрита ще те следи. Твоята същина е да бяга и да твори мирове, но моята никога няма да те остави, защото твоят порив понякога се изтощава, а моята гръд на покой и мир донася възраждане на уморените сили. Моята 169
целувка топи в жива вода запаленото тяло на Висшия Ум и то се новоражда вечно в нови подеми на младост и бодри мисли. Аз знам, че ме обичаш, но от скръб не ми се обаждаш. Не обичаш явни сълзи, о, ти, който ридаеш и знаеш да въздишаш за любимата си жена! Следи жената, която носи сърцето на твоята обич. Искра от твоя плам е тази, която гори в чистите сфери на световете и носи там красота и блясък на вечно желание. А какво взе със себе си? Ти остави Лирата тук. Нима не съм аз в килията на душата ти! Ти само мене взе мълком и ме постави в сърцето си. До гърдите си ме уви, защото жената е огнено слово, когато се оживи. И ще бяга моят лик по тебе, по твоите полета и ще лови живите огнени слова от устата ти, и ще ти ги връща, и пак, и пак. „Мила, нима си тук?" Да, да, твоето слово съм. Вътре оставих от мене само това, което не умира - розата на любовта, за която и слънцата горят, и Боговете мечтаят и създават планети и звезди. Амрита е с тебе и когато полети куршум към твоето тяло да те удари, разтвори гърдите си и ще те спася: „Не убивайте детето ми, а мен, майката!..." И когато море ще иска да те погълне, в моята лодка от цветя ще се качиш и там ще запееш вечната си песен на нощта, тази, която все за Ахура говори. О, Ахура, къде е твоят Мазда? Рама е това, ти знаеш, но мълчиш, за да не ме наскърбиш. Но твоя Мазда аз го нося на ръце за тебе. Сега при него отивам с Лирата в ръце. Образ на неговия образ ще стана, защото той ще говори за мен - жената, а ще гледа тебе - Любовта, защото ще тъжи за тебе - Жената, а ще пита за мен - 170
Блаженството, защото той ще плаче за мен - Тялото, а ще пее за тебе - Красотата, защото той ще свети за мен - Душата, а ще ридае за тебе - Светлината. Така говори жената, когато скърби за загубения си мъж, този, който се откъсна от розата й и потърси Тебе. Три са лицата, всичко става Три там, където хармонията цари. Три са Лицата и огньовете са три, и тъмите до тях са три, и топлините, и когато аз съм отдолу, ти светиш, а когато ти си отдолу, аз храня него - вечнораждащия се чрез мене в теб, о, ти, Свята Дево на Вечността - Едно! (Весталките я окръжават от всички страни с викове.) РОЗА
Наистина ли, сестро, ще си отидеш? ЛИЛИЯ
Защо ще отиваш там? Мъчно ще ни бъде за тебе. АМРИТА
Отивам да го доведа завинаги в нашия Храм. Защото без мене никога няма да се върне - без моята смърт. Така ми казаха някога Старците. ВСИЧКИ
Нима ще умреш? АМРИТА
За да възкръсна. И този, който ме възкреси, ще стане Син на Светлината и Мъж на Любовта. 171
НАРЦИСА Пак същата ли ще се върнеш? АМРИТА Същата, само че с венеца на непорочното зачатие, и ще ви родя нов Бог от частиците на Рама, но с друго име и тяло. СЛЪНЧОГЛЕДКА А там сега как се нарича? АМРИТА Зороастър. РОЗА Само?
АМРИТА Кришна... Буда... Цонкапа... така се възобновяват Божествата - от цветя. ЛИЛИЯ Ами нали ние сме душите на цветята, които пазят огъня на земната любов? МИМОЗА Колко е хубаво всичко това! Върви, върви тогава, сестрице! 172 АМРИТА
Отивам! ВСИЧКИ
Ще те изпратим до езерото. Весталките се отдалечават към езерото заедно с Амрита. Виждат Манус вече готов за път. Амрита се прощава с всички, качва се в лодката, Манус хваща греблата и се запътват по тихите вълни към отвъдния бряг, където мракът цари, където всеки живее за себе си и умира в незнание и тъма, мизерия и скръб. Каква разлика! Весталките от жал за загубения Рама и за изчезващата Амрита запяват нова песен за отвъдния бряг и пеят, докато лодката се слива с далечния мрак, който цари там. 173
ШЕСТО ДЕЙСТВИЕ ПЕСЕНТА НА НОВАТА ЖЕНА АМРИТА СПАСЯВА ЦАРСТВОТО НА САТАН Интуицията, въплътена в жената, вече взема инициативата в днешната епоха да спаси и хармонизира борбата между двамата братя - нисшия и Висшия ум. Жертва се временно и възкръсва като истинска Небесна Жена. Тя вечно тъжи, защото е Божествена Любов. Морските вълни се плискат лудо в твърдия бряг на канарите там някъде из пустините, които са сложени като преграда между живота и смъртта. Зад пустините е розовото движение на надеждата и пътят към вечността. Оттам, като се обърне погледът на изток, вижда само далечни зари на слънце, което грее нейде зад хоризонта. Това виждат пред себе си Манус и Амрита - широка и безконечна пустиня, която те трябва да преминат и те я преминават. После океан разтваря своите бездни, покрити с водата, която гаси пустинния пек. И него преминават Манус и Амрита и сега са вече на Сaтановия бряг. Каква разлика между онзи цветен бряг 174
на живота и този скалист бряг на смъртта. Сатановото царство е наречено „Смъртният живот". Там те пристигат тази нощ. Манус отива в близките селища да научи нещо за Сатан, за Рама. Но колко голямо е царството на Сатан и много се бави този човек с желязно тяло. Амрита чака и ходи по морския бряг, и от време на време само гласът на морски птици се смесва с нейните тихи, тъжни слова. Манус все още не идва. Тя отива в близките селища и пак се връща на брега, но и тук, по тези неподвижни скали, тя чувства, че нещо се движи и напомня, че не всичко умира тук, а и нещо живее и бие като силен сърдечен пулс. В едно ранно утро, пред изгрев, Амрита чува в близкото село църковен камбанен звън. Това я учудва, но не много. Тя знае, че Сатан поддържа тези здания, за да прикрива, че има друго, тайно учение на истинската истина. Поддържа ги и за да може да обвързва населението в специални вярвания и по този начин да фанатизира народите един против друг. Каква разлика между този звън и онзи от Храма на Ахура! Този дразни ухото и като се губи из пустинния бряг, пръска се като сърцераздирателен плач, който умира и никога няма да види живота. За пръв път Амрита чува как гласът на смъртта се изразява в плачевни звуци. Не е така в Храма на Светлината, където няма смърт, а само рождение. След този звън тя вижда много народ, тълпа, която преминава от едно село в друго. Когато тълпата наближава второто село, и там забиват камбани. Уморена се чувства Амрита от безкрайното чакане. Тя сяда и тихо си почива под сладките лъчи на Слънцето, което едничко е останало нежно и еднакво към всички в този край. Само Слънцето денем и звездният свод нощем са останали да напомнят на падналия народ, че има нещо друго вън от неговото лудо движение на ума. Но и на 175
тях вече не обръща внимание - науката ги бе провъзгласила за безжизнени тела, угаснали планети и слънца. Астрономията ги бе класифицирала като инертни тела, които се движат по силата на природни закони - изчезнало бе истинското понятие за небесните тела и небето умря завинаги и вечно. Амрита вижда Лира, сложена в тревите, и я обзема някаква тъжна надежда. Става, взема я, отправя поглед към Слънцето, към морето, пустинята и океана, към земните полета и гори и запява. Морето тихо носи по вълните нейния глас и се оживява блясъкът в това дивно дете на Майя. За пръв път тук се чува такава песен. Звукове, които носят живот, слова, които скриват мъдрост, хармонии, които крият въздишките на онази любов, за която все остава кътче в сърцето, където никой не може да проникне, дори и най-силният Сатан. Това е новата песен на Сатановия бряг, изпратена като благоволение на падналия човек, като висш дар, роса, която да освежи земята. О, велика е първата песен за любовта на Ахура и днес е тържествен ден, защото за пръв път се чуват тези Божествени звуци на скритите слова за онази любов, която е още толкова далече за тъмния бряг на Сатан. И пее жената първата песен за новата жена, за Висшата Жена първото слово в хармониите дивни по тъмните Сатанови полета. И се понасят звуците като живи огнени искри, и политат като невидими птичета, и отнасят на Сатан тази неприятна вест - за Висшата Жена. Той я мрази, той не може да слуша за нея. Той вижда в нейното лице своята смърт и отрича съществуванието й, макар че в паметта му е останал онзи спомен, който никога няма да умре - макар да е същина, паднала до най-нисше начало, но и тя идва от горе и може да стане Божествена, защото всичко, което идва от горе, може 176
да бъде спасено. Същина, която идва от горе, но се храни от долу, тази е разликата между висшите и нисшите принципи у човека. Спомня си Сатан хубостта на Жената, когато я видя в първите векове на живота преди своето окончателно падение и отцепване като самостоятелно начало. И Сатан мълчи и не говори за този райски живот и за Жената. Тогава той се отдалечи по-високо и слизаше само на някои места, където живее сърцето на Истината. Сатан не забрави сцената с Висшата Жена, но той добре помни и своя неуспех с нея и се държи с омраза и затаена мъст към този пол. Амрита знае какви изпитания, мъки и унижения бе преживяла с него. Той я унижаваше всеки път надолу към скверността, когато тя поискваше да се издигне. Сатан имаше предчувствие, че тази жена, макар и земна, е отражение от Висшата и ще го погуби. А какво е мъжът? Той знаеше историята на този загубен зародиш и че жената го спасява от грехопадението му. Далеч се носи песента за новата жена, която идва само с една цел: да погуби Сатан, да го преобрази, да го възроди. Едно нещо още не знае Амрита - че Сатан не е вече сам. И той имаше принципи, които се развиха и задействаха като самостоятелни същини и способности -това бяха децата, които тя му роди и остави малки, но отгледани и възпитани от него: Луцифер, Демон, Велзeвул - и добри, и съвсем зли и покварени, но и с Божественото от майка си. Възвишеният ек на новата песен достига по инстинктивен път до ухото на Сатан и той усеща болка, но и на необяснима сладка надежда за безсмъртие в обятията на жената. Той направи живота обширен и много разкошен, но сам признаваше, че няма по-сладко нещо от жената в света - вече дори най-силните сатанисти става ха 177
нейни роби, валяха се в краката й. Ето в това преходно положение Амрита запява със звучни корди новата песен за жената. АМРИТА
Слез, слез над него, о, мила жар свещена, там, където е, че моята ръка още не го достигна, моят поглед още не му отнесе целувката на небесата и моите обятия - неговия покой. Търся го, но къде е той? Полетата са обширни по Сатановите животи и напразно отправям взор към бездните на тъмата. Ами ако не беше физическото съществувание на Рама, къде ще търся моята сладка вековечност? Бие сърцето ми за него и той като че чува това и идва тайно, и носи ароматите, и ги слага леко в краката ми, повдига очи, поглежда ме и пада на колене: „За кого пееш, за Жената ли, о, жена? Ето, тя държи двама мъже в ръката си за тебе, единият е там, в градината на нейните Весталки, а другият - из канарите на Сатан. Кой е твоят?" Ти, ти, който си в краката ми, който си дошъл само за мен, о, ти, който ме обичаш... И пея, а той слуша моя глас и когато напускам единия мъж, чува се глас на ридания и сълзи: „Защо ме остави? Нима не знаеш, че съм твой..." А като се отдалеча от другия, чувам тъжни песни, които свалят безконечностите и летят по хармонията на звездите. Кого търсиш? „Тебе, нима не знаеш, че без тебе не живея, о, жена!" Ах, колко е тъжно и нежно положението на жената, когато обича. Тя махва с ръце, простира ги към този, който е в краката й, и му вика: „Стани, твоя съм!" А когато той заспи в сладките покои на 178
илюзията, тя го търси горе. Горе е той, другият, с мислите си. (И пее Амрита на пустинния бряг песен след песен, но кой чува песента на безконечието там, където няма сърца? Има ли кой да разбере това, което е без пространство и време?... Луцифер се явява изненадващо пред Амрита, облечен в дълга браминска мантия, но по свежото му лице още личи вечна младост и мощ в осанката му, на главата си носи шапка със златни украси, върху която има венец от неизвестни за никого знаци, форми и символи, камъни и други скъпоценни накити.) ЛУЦИфЕР (пред Амрита) Нима може да няма нещо в нищото? Там, където няма нещо, зад него винаги стои „има". „Няма" -такова понятие никъде не съществува. И щом има време и Пространство, то зад него има и сърце, в което ги няма тези отвлечени понятия. Твоята песен ме привлече от далечните полета, песен нечувана досега по този край. Откъде я взе, о, красиво създание на Мира? Ти говориш за цветята, розите, за Ангелите, Серафимите, Херувимите. Кой те изпрати? АМРИТА
Тя - тази, зад която нищо няма. Не е вярно, че зад това, което Е, има пак Е, о, не! Зад Е няма нищо. ЛУЦИфЕР Загадъчен е изразът на очите ти, о, ти, от която няма 179 по-красива в нашия край! Нима тази, която те изпрати, е по-хубава от тебе, по-мъдра и съвършена, нима Лирата й е по-блестяща от твоята, която сега тук пее и буди заспали мирове? В царството на Сатан жената не се е проявила в нищо по-високо от мъжа, а там може да е така, защото по-възвишени са жените. Ето, ти си първият пример, който би ме уверил в това. Аз не съм виждал досега жена като тебе, с такива очи, глас, ръце... А и облеклото ти е особено - от материя, която по ефирност е толкова различна от тази на тукашните жени, както въздухът от водата. Ако там, при вас, жените са хубави като тебе, о, жена небесна, то защо да не им се покланят Боговете! Ето, и аз за първи път се покланям на жена. Дай ръката си, милозливи Ангеле на безкрайните океани! (Иска да улови ръката й.) АМРИТА
Не, не се докосвай до Лирата ми, защото ще се образува искра, огън и тежко на този, който не е подготвен за него - за огъня на любовта, Божествения. Там се докосват Боговете и Богините и така се възпламеняват слънца, но чисти са сърцата им. А ти кой си, кажи ми. ЛУЦИфЕР
И аз съм небесно същество. И ако ме виждаш сега тук, то е, защото аз не съм те виждал по-рано. Ако бях видял твоята красота там горе, то мислиш ли, че 180
бих слязъл на тази земя на грубостта и борбата? Никога! Сатан ми обеща владение на всички същества, но започнах да се убеждавам, че много се е мамил. Аз съм Луцифер, един от първите му другари. (При това име Амрита потреперва.) Не бой се, о, жена, създадена само от мириси, цветя и аромати. Сатанистите обичат хубавото. И те знаят да се жертват. Аз те обикнах. Ето, заради тебе ще оставя земята, ако пожелаеш, и ще заживея във висшите мирове.
Не така се отива във висшите мирове. Не съм аз най-красивата Богиня. Там има и още, и още. Ти би ме оставил на първото поле още, като видиш жени, хиляди пъти по-хубави от мене. Там не се отива така, без подготовка. Ти трябва да се научиш на много неща. Първо, на Търпение. Второ, на Смирение. Трето, на Чистота... И на още и още много добродетели. А за да видиш нашата Царица - Ахура, знаеш ли какъв трябва да станеш? Като слънце блестящ, като ефир чист, като Бог непорочен, мъдър като Богиня и невинен като цвете, лазурен като небе и силен като мълния. ЛУЦИфЕР
Каква слава! Каква уста! Каква реч! Ти победи, о, жена от небесните мирове! Ето, аз треперя вече пред тебе. Ако има място там за разкаяние, вземи ме, твой служител ще стана, но само до теб да съм. Този, който види една небесна жена, не може вече да бъде служител на Сатан. 181 АМРИТА
Ти не можеш да ме притежаваш, о, неизвестни за мене жителю на земята! Аз не те познавам; В сърцата на възвишените същества има само едно място, една свята килия за любов, а моето е запълнено вече. Аз обичам друг. ЛУЦИфЕР
Няма ли спасение за падналите тогава? Къде е Безкрайната Любов, която прощава? АМРИТА
И тук, и навсякъде. Но Тя вижда и никога не може да обича земни царе. По очите познава, че не е истинска любовта на този мъж. Ти си влюбен, но временно, а който се влюбва по силата на тази Любов, той обича вечно. Ти ме обичаш, но ще се наситиш лесно, ще ми измениш, земна е любовта. Очите ти блестят от желание, а устните ти - от ненаситност. О, да видиш очите, устните, погледа, движението на този, когото обичам аз! ЛУЦИфЕР
Кой е той? По земните полета ли е и той сега? АМРИТА
Да, тук е, и за него дойдох от другия бряг, да го търся. 182
Покой да дам на неговата умора и сън на безсънието му, защото на чистите и изстрадали тела като неговото им е много трудно да се движат по грубите трептения на ниските животи. Аз ще крепя ръката му, когато се измори, ще разхлаждам устата му, когато пресъхне от жажда. ЛУЦИфЕР
Кой е той? Да не е Зороастър - този, който сега ходи от село на село, от град на град и проповядва новата религия, наречена безрелигия? Този ли, който казва, че Чистотата и Невинността са истинската религия и че тези две качества били живи същества: Бог и Богиня, и такъв става този, който ги придобие! Този ли е, който говори против последното изобретение на Сатан и казва: „Тежко, тежко на този, който не познае Жената. Ти още не си познал Жената, а искаш да мъдруваш. Ти още не знаеш какво е Жена, а искаш да видиш небето, което е обятия от нея, дори Бог искаш да станеш, а още не си произнесъл името на Любовта, което е Жена. Истина, истина ви казвам, познайте Жената и тогава елате с мен. Този, който не е познал Жената, нека да остане в семейното си огнище и да изкупва още бремето на греховете си..." Този ли е, който Зороастър се нарича? АМРИТА
По всичко изглежда, че е той, но къде е сега? ЛУЦИфЕР
Ето там, в най-близкото село. Аз съм изпратен да 183
следя действията му и ако каже нещо против Сатан, имам заповед лично да го убия. АМРИТА
Какво значи това: да го убия? У нас няма такова понятие - у нас, където животът е безсмъртие. ЛУЦИфЕР
Именно на убийство се основава нашият живот, и борбата, и победата: ние знаем, че като убием противника си, той е завинаги безвреден. АМРИТА
Нещастни земни чеда на ограничението. А не знаете ли, че и най-малката мушица, която весело разперва крилца и живее, ако я убиете, след малко ще се разложи и може да унищожи повече хора, отколкото частички има тялото й? Това не е ли отмъщение след смъртта? Но къде е сега този, когото искаш да убиваш? ЛУЦИфЕР
Ето там е, но ще мине от тук. Пътят за другото село минава наблизо. Едно ме учудва у този нов човек -който го види, тръгва с него. Опасно е това за царството на Сатан и сега, щом се върна и докладвам всичко, съдбата му е решена. Но ето че въпросът се усложнява. Ние мислехме, че е сам, но вчера дойде още един. Усложнява се въпросът - сега виждам в твоето лице и жена, не по-малко опасна за Сатан, а 184
откъде да знам дали утре няма да наизлязат още стотина такива небесни жители! Нещо страшно идва за царството ни, но откъде идва, не зная - натам би трябвало да насочим силите си. АМРИТА
Сатан знае - от Храма се ръководи всичко, пред който той трепери от злоба и отмъщение. Отдавна Ахура слезе на земята, преди Моето рождение. Тя бе, Тя преди всичко е била, преди всичко, което е родено. Тя е била и от нея всичко е родено после за нашия свят. И като слязла на земята, Сатан, ослепен от красотата й, искал да я оскверни. Оттук извират ядът и злобата му. Ти не знаеш тайните му. Ако знаеше всичко за него, би се отказал от двореца му и би станал верен служител на Престола. ЛУЦИфЕР
Бих го направил, ако ми кажеш. АМРИТА
Но докато не видиш Нея, никой не може да каже. ЛУЦИфЕР
А кога може да стане това? АМРИТА
Когато вашето царство на земята стане като това горе, на небето. Каква многобройна тълпа идва - това ли е той? 185
ЛУЦИфЕР Да, той е и аз трябва да се скрия. Тайно вървя по следите на новия човек - Зороастър, както сам се зове. Ах, кога ли ще мога да те видя пак? (Скрива се.) АМРИТА (сама) Сменил е името си. Той е същият, който беше цар Рама на същите тези земи. На същото това царство той беше царят.
МАНУС
Напразни останаха търсенията ми. Рама го няма, но срещнах този проповедник и тръгнах с него, и мисля да го питам видял ли е някъде загубения земен цар. Да го питам ли? АМРИТА
Наивни понякога Манус, нима не узна, че това е Рама? Той е сменил името си, както и цялата си осанка, и как може другояче да се ходи из това царство -толкова ниско поле на грубите похвати! И Лирата ми се промени. Ти помниш как пееше там, а тук бледнее нейната песен, макар с живи слова да е, бледнее и сърцето не може да изрази даже и една стотна от това, което чувства. 186
Наивни понякога Манус, нима не узна, че това е Рама? Виж движенията му, тона, мислите. Той е сменил името си, но може ли другояче? Как ще се яви със същото име - нали ще го намразят още повече заради неговата предишна слава и величие! Светът е още груб, за да може да задържа завистта си, като гледа как един и същи човек лети от слава към все по-голямо величие - озлобяват се сатанистите, щом узнаят, че човекът, който ги надвишава, е Божествен Човек. МАНУС
Той би ли ни познал, ако му се обадим? АМРИТА
Та защо ще идва именно тук, в най-ненаселените места, ако не знаеше и не предчувстваше, че сме тук? МАНУС
А колко се е променил, не можеш да си представиш! По-рано с каква осанка на могъщ цар беше, а сега е станал толкова смирен, скромен. Вече не ми харесва толкова, не лъха от него онази мощ, която разтърсва, разрушава и гради царства. АМРИТА
Наивни, наивни Манус! Когато светва мълнията и руши, виждаш ли нещо? Когато земетръс руши полетата и океани заливат бреговете, виждаш ли нещо? И това, което виждаш, радва ли те? Да градиш цар- 187
ства, сила ли е, да разширяваш богатства, ум ли е, мъдро ли е да се качиш на обществени рангове и дейности и любов ли е да работиш само за своя си народ, семейство или държава? Не! Божественият закон не казва: вземи от съседа си, макар и с ум, хитрост или по човешки нареден закон, а казва: работи за ближния си. Сега в погледа му се крие друга потайна мощ, която може да покори планети и слънца. Сега в движението му се крие такава решителност, която може да премине през безкрайните простори между мировете. И за тези междупланетни пространства има лодки и летящи кораби - лодки, които се носят от лебеди белоснежни и от синеоки гълъби, но в такива лодки сяда могъществото не на земния, а на Небесния Човек. Умът не може да пътува през такива разстояния и да сяда в такива лодки без намерената си Другарка - Жива Душа, защото, когато и тя е вътре, тогава само Бог пази своята най-любима дъщеря от смърт и катастрофи и лодката лети безвредно между мълнии, трясъци и бури, и днес ако е на тази планета, утре ще е на друга, трети ден на едно слънце, четвърти в друг мир... Сега той има тази сила - под скромната обвивка лежи всемогъщието на Божеството и под смирението му - безкрайността на неговата мъдрост и всезнание, и под невинността се крие розовият мирис на любовта му, защото той знае вече къде е Вековечната му Другарка и отива там, където тя го чака, защото е всемогъщ, нищо че тя може да е на някоя най-далечна планета. Небесните жители тъй намират дру- 188
гарките си, само за тях родени, не от едно селение в друго, както е тук, за земния живот, а от една планета на друга. Величието винаги си остава скромно, защото е величие, и пред кого това величие ще дава израз на първенство, когато от него няма по-велико, а всичко по-ниско от него е предмет на жалост и тъга. Величието е скромно и винаги знае, че не на всяко място е това, което търси сърцето му. Величието се дава на небесните жители и те знаят, че техните неразделни другарки - най-сладки копнежи на мечтите им - не са по такива земи, а във възвишени мирове, затова не ги търсят тук, не се женят даже. Величието е слънце, което няма друга светлина зад себе си и свети винаги пред себе си, защото вижда тъма, а неговото отпред е навсякъде. Слънцето няма страни, то е централна сила и величието е слънце, и ако някой иска да си представи Бог, трябва да си го представи като централна същина, чиито стени са обърнати като лъчи навсякъде и тя свети като най-ярко огнище в центъра, и зад този център няма друг, защото няма окръжност с два центъра - там е всичко. Да, величието винаги остава скромно, защото е величие, а сърцето винаги остава смирено, защото обича. Предметът на любовта е винаги по-велик от величието. Величието се затъмнява само от предмета на любовта си, затова е смирено сърцето, което обича. Слънце от рози, мириси от лъчи, милувки от белоснежни лилии и нежности от лазурни погледи -това е предметът на любовта и пред него величието отстъпва и пада на колене, защото тогава сърцето 189
трепти, обърнато от лъчите на милувката, която само Жената може да даде - само пред Жената величието е скромно, заради Жената само величието става скромност за мировете, пред Жената само отстъпва величието и Слънцето трепти в своите жари, защото Жената е пред него - само пред Жената Слънцето е Слънце. (Тълпата се приближава към Амрита и Манус, впила очи в Божествената осанка на Зороастър, и дори не подозира, че на две крачки и други Божествени сърца изливат своите велики мисли и песни за мира на падналия човек. Тълпата знае и вижда само едното, което е като пряко действие на резултата, и никога не може да знае причината - в Зороастър намира нещо силно и върви след него, но драмата на любовта, която се крие зад него, е далече от тяхното схващане. Така и ние гледаме, че там горе свети Звездица, Слънцето че грее, но знае ли някой каква велика драма на любовта се играе зад това светило? Целият проявен мир е мир от велики драми на любовта, в които едно същество, малко или велико, в Еволюцията си търси и намира слияние със своята Вековечна Другарка - Божествена Половина, разделена от началото на самораждането още. Затова Амрита, щом вижда Зороастър в това ново велико положение, без да иска, въздъхва дълбоко.) АМРИТА (Вика.) О, Любов Всемирна, безконечни са драмите на твоите целувки! Колко велико е сърцето, когато усети драмата на своята всемирна любов и види как се движат мирове и слънца, и планети, и земи, и то само 190
за да осъществят стремежа на една любовна целувка, допира на две нежни устни и милувката на две мили същества. Велики сте всички вие, о, синове и дъщери земни, защото за вас се движат мировете -за вашите копнежи, чието величие вие още не подозирате, нито съзнавате, велики сте всички вие, защото сте Синове и Дъщери Божии! (С поглед, устремен в далечината на безкрайните простори, Амрита изрича още думи и сякаш търси да види Великото, да му благодари, да му въздаде молитва и благовъздеяние. Но скоро е събудена от словото на Зороастър, който започва да говори на народа.) ЗОРОАСТЪР Ето, мили братя, ние сме вече на морския бряг, ние сме пред брега на океана, зад който лежи огнена пустиня, а зад нея вечносвежият и цветен оазис на Ахура. През две изпитания трябва да минете, за да отидете до Нейния Храм: водата и огъня - океана и пустинята. Който може да ходи по вода, който може да върви през огън, нека дойде, иначе нека остане тук на брега. И всички вие, о, чеда земни, учени и управляващи, учители и възпитатели, които дойдохте тук, ще можете ли да минете океана с вечнобурната вода? О, не, всички ще останете на брега и ще видите само как си отива този, който толкова страда за вас, този, който толкова ви говореше, но не го разбрахте! Безкрайна е повърхнината на това море и бездънна е дълбочината му, но знаете ли, че може 191
да се ходи по нея? Но само с едно условие: да се качите в цветната лодка на Жената. Без нея не се минават океани, нито през пустини се върви, нито през огън се преминава. Не се чупи лодката на Живота нито от мълнии, трясъци и бури, когато вътре е вече Жената. Спри тук, о, ти, който не си познал Жената в себе си! Вълните ще те отнесат и там в дъното сирени ще те погубят и нимфи ще омаят твоя поглед! Спри тук, о, ти, който не си познал Амрита в сърцето си, огньове ще те изгорят и красотите на Весталките ще те отнесат по пясъците, и на прах ще станеш, дребен прах из илюзията на лъжливото блаженство. Спри тук, о, ти, който не си познал Ахура в душата си, защото звезди и слънца ще те окръжат -много Богини и Богове и много царства и простори, и мирове, и безконечни пространства, и само ако носиш целувката й на устните си, ще бъдеш носен на крилете на тези лазури и всички ще викат: „Правете път на блажения, който отива в ложите й..." И вие, мили братя, дотук дойдохте с мен и мислите, че всичко е свършено, а не знаете, че още не сте стъпили в началото на Нейните пътеки. Още не сте разбрали, че в пясъчното зрънце лежи тревица, а искате да видите Жената! Още не сте видели цветето, което се крие в скромната тревица на брега, а искате да видите Жената! Още не сте видели в коронката на розата лика на вашата дъщеря, а искате да видите Ахура, тази висша Красота и Любов на Мировете. Вие още не сте видели мъжа в мълнията, която цепи 192
облачните простори, а искате да видите Нейния Жених! Вие още не сте видели мъж в страшните бури на океана, а искате да видите този, който за Нея създаде мирове! Вие не сте видели още мъж в жара на изгряващото Слънце, а искате да усетите този, който целуна Нейните устни! О, братя мили и драги, свърши се засега моята мисия! Ето, стигнахме до брега на океана, зад който вие не можете да отидете, затова спрете тук и като затворите очите си за Сатановите тъмнини, говорете само за Жената, тази, която спаси Всемира. Тази Жена сега ще ви спаси от ноктите на Сатан. Само от Нея трепери тази ниска и лъжлива същина, от Нея се бои той - и затова я прикрива в разкошните одежди на земната жена, прикрива я, в семейства я обвързва, в държави я ограничава, в царства, в науки и градове луксозни, салони и театри - със земната жена той прикри небесната, защото земната той тъпче и владее, а другата не може. Но какво направи досега той, до брега на кое море ви докара с всички свои изобретения, науки и религии? Стрели са това, насочени срещу вас самите, но вие не знаете защо, тайна е това, а тайната се крие винаги зад разума. Затова той сложи преграда между разума и онзи мир на душата - безверието. А за да утвърди това безверие, измисли разни политически, натуралистически и положителни науки. А за да обезсили душата в знанието на истината, измисли религии с догми и секти и ги огради с църкви, и рече: „Моли се и не разсъждавай, ще бъдеш спасен!" А откъде идва тази 193 религия, която изповядвате? Има ли друга? Не, не сте се питали, а и да сте се питали, не сте могли да си отговорите. За да си отговорите на всичко това, трябва да знаете какво е животът, откъде идва и накъде отива. Еволюция е животът към Висшия Вечен Живот и всички малки животи в него се подчиняват на едни закони - усъвършенстване, на какво? - на зародиша - човек, от човек паднал, от Висш Човек, а той от Бога. Нима не виждате, че всичко, което се създава, има една и съща цел: развитие на Божествения зародиш. Всичко пада и изчезва като облекла и всяко нещо, щом загуби първичното си предназначение, за което е създадено, а то е Еволюцията, става излишно. Излишна стана политиката от момента, когато започна да завладява и да заробва, излишна стана науката от момента, когато каза, че няма Бог, излишна стана религията от момента, когато забрани да се търси Бог. И защо ви е политика, ако вие сами не намерите закона в сърцето си? Защо ви е наука, ако сами не познаете истината в душата си? Няма по-висша религия от тази, която познава Красотата и Любовта. За мъжа няма по-висша религия от тази: да познае Жената в себе си. За жената няма по-висша религия от тази: да познае Мъжа в себе си. Аз ще ви оставя сега, идете по домовете си и когато всеки прикачи на стената на своя дом лика на Висшата Жена, тогава пак ще дойда, защото трябва не само да намериш Жената в себе си, но и да я притежаваш завинаги и вечно, защото Нейни са мировете 194
и всичко, което е. Ето, и слънцето си отива и се скриват последните лъчи на дневното светило, а да знаете къде отива то сега? Къде отива мъжът след дневния труд на своята нива? В дома си покой да търси. Нощ наближава и звездният свод покрива земните поля, всичко е тихо и никой не знае какво се скрива сега в коронките и килийките на цветята, из щастливите домове на човека. Има нещо тайно, създадено от мъгли и сладости, което покрива земните полета в нощ. То се спуска от звездния свод и сърцето и духът, и тялото се скриват в сладката забрава на нощта. Нощта - една нежност е това, една милувка на Жената, а каква нощ е Нейната целувка, прегръдката на Нейния любовен плам, каква нощ е, да знаете! И тогава слънцето си отива и хвърля последните си лъчи върху морските ширини, и спуска се слънцето в бездната на истинската нощ, и трепти това живо сърце, и виждам, обятия го чакат, огнените нежности на Жената. „Ела, мили, защо толкова се забави? - Една тревица направих цвете, едно цвете роза стана, една роза стана девица, една девица дете роди, затова се забавих, детето да видя. - Хубаво ли е? -Нали знаеш? Защо ме питаш? Като мене е, може ли да бъде друго..." И спусна се светилото в Нейните луди обятия на покой, и настана нощ - мълчете, тук сега нито от прашинка тревица става, нито от тревица цвете, нито от цвете роза, нито от девица Жена, нито от жена дете - друго нещо, друго нещо. Тук се ражда Божес- 195
тво. Всяка нощ ражда по едно Божество, както всеки ден по един Човек - затова са братя и затова човекът е светъл и търси нощта, а Бог е тъмен и търси деня. Идете по домовете си и когато всеки си построи от къщата Храм на Жената, тогава пак ще дойда, за да кажа името й, истинското, защото това не е истинското й име: Ахура я наричам, но това е нощ, Амрита я казвам, но това е ден - а истинското име не е нито нощ, нито ден, ни мрак, ни светлина - а усет на жива нежност, която се нарича Вечност и Безконечност. Отива си дневното светило и се спуска в Храма зад морето, зад пустинята, там, откъдето и аз дойдох... АМРИТА (тихо на Манус) Ето, чу ли, че е той? МАНУС
Да, да. ЗОРОАСТЪР Отива си дневното светило, защото е цар на небесния звезден свод, и аз някога бях тук цар, вие не помните, отдавна беше, но престолът ми беше от камъни и дървеса, и сега цар ще ви стана, но от престола на другия бряг.
Отива си дневното ярко светило и заговорват мировете там, където то спира своя порив. Песни, химни и хармонии най-напред огласят небесата, за да въз- 196 вестят завръщането на Жениха при Вечната му Невеста, защото една е във всички обичта и сега огнена уста се разтваря там, и явява се нов свят от розови покривала, була и цветни украшения. Какви светлини, цветя, рози, Деви и Херувими! Очарователно е мястото на Вечния Младенец и Вечната Дева Непорочна - розови видения от огън, който не гори, а милува, и снага, която не се допира, а свети като нежност и лъчите й се носят по всички частици на този висок мир на Любовта. Слънца много, много цветя и рози - и всичко чака да се отвори вратата и Тя да се появи. Идете си, тъмно е, защото нов свят се отвори, Ахура ме вика, а вие останете тук далече, о, мили братя на тъмата! И аз сега ще се кача на светилото, което си отива -при Нея. Отивам си, от нощта на светлината ви говоря сега, от розите на нощта из светлите ликове на песните, които цъфтят. Знаете ли, че песните цъфтят като рози, има мир и градина, където всяка песен цъфти, аз я откъсвам там за вечния пилигрим и говоря с думи, но не са думи това, а усети са, но усеща ли ги някой! Аз съм на това ярко кълбо, което си отива в нощта, и вие се спускате в нощта, о, души, но в нощта на сълзите, страданията и въздишките. Ето едното царство - към Слънцето, ето и другото - към Смъртта. Избирайте, или с мене, или със Сатан! ТЪЛПАТА С тебе, с тебе! 197 ЛУЦИфЕР
Не с него, а с мене, о, драги чеда земни, синове, о, жители на великото царство на Сатан! Не слушайте лъжеца! За какво ви говори той - питайте го, като ви каза толкова думи? Усетихте ли нещо? Пипнахте ли нещо? Даде ли ви нещо? Къде е царството му, за което зове светлини и звезди, и слънца? Видяхте ли го някога? А ето царството на Сатан. Обърнете се назад и вижте пак колко е широко, какви полета и гори, къщи и градове разкошни и сега, като си отидете у дома, ще намерите жените си в меки и светли шарени одежди. Какво ви липсва? Всичко ви дава Сатан, и най-малката ви прищявка изпълнява: и нощ, и сън, и легло, и сладки обятия женски. Защо се увличате по неговите учения и фантазии на мечтатели безумни? За каква Жена ви говори? Видяхте ли някога в себе си Жена... Нима не виждате, че без основа е учението му, което ви кара по вода да ходите без кораби, по въздуха да летите без балони? Та ходи ли се по вода, минава ли се през огнени езици! ГЛАСОВЕ
Вярно е, че лъже, лъже! ЛУЦИфЕР
Не е само това. Не разгадахте ли хитрия му план? Той явно иска цар да стане, да свали Сатан от престола и да се качи той. Иска да разруши царството ви, религията ви нарича безполезна и преиначена, църквите ви излишни, науката ви лъжлива, че отри- 198
чала някакъв Бог из небесата. Нали Бог е навсякъде, защо ще го търсите, пък макар и в себе си? Бог е навсякъде, не го търсете. Иска да ви вземе жените и да ги подчини на една Всевисша Дева, но вие не доловихте тайната, че всеки, който не намери Жената в себе си, ще остане неженен. Има ли зло, по-голямо от това! Иска да довърши човешкия род, лъжецът. Оставете го, нека си отиде зад морето, а вие елате с мене и се върнете по домовете, и се отърсете от празни учения, лъжливи химери и поетични изрази. Засега го оставете, не заслужава внимание, камо ли убиване, но ако продължава да застрашава чистия разум в живота, ще го унищожим. Оставете го сега, за тези мечтатели най-тежката смърт е: никой да не ги слуша. ЗОРОАСТЪР Идете си, о, всички вие, които сте за там! Казах ви, не за всички дойдох. Вярно е, гласът ми е слаб, силата ми е незначителна, но когато човекът недочува, трябва да му се говори по-високо, ако и така не чува, тогава почва с гръм да му се говори, ако и от това не разбере - с бури, ако и от буря не разбере - с катастрофи, разрушения, войни, болести, мор, а ако и от това не се разкае и извърне очите си - отвръща му се с изчезване. Слаби са думите ми, поетични са изразите ми, песни са ученията ми, но замахът на ръката ми е силен и ако я вдигна върху вас, ще се яви буря - и тогава тежко му, който тръгне без покров. 199
ТЪЛПАТА Покажи, че можеш да направиш това! ЛУЦИфЕР
ЗОРОАСТЪР Не още, но и това ще стане. Клатят се основите на лъжливите катедри. Другият след мене ще ги събори...
200
ната, а далече зад пустинята едва прозират зари от Храма на Ахура. Той потърква челото си в някаква тайна мъка, поглежда тълпата, която се гаври, и тя му се струва толкова низка, че Зороастър не може да се сдържи и една сълза пада от очите му. Но за миг той поглежда една двойка, която го наблюдава с голямо внимание - погледът му се среща с очите на Амрита и порой от сълзи потича по Божественото лице на този Човек. Той нещо предвижда - бъдещето е пред него и затова заплаква. Само когато бъдещето изпречи своята страшна съдба, тогава Божествата плачат и изпращат спасение, когато видят страшната съдба на своите братя по нисшите полета, които с кръв, смърт и борби трябва да очистят грешната си природа. Замисля се Зороастър и иска да отиде при Амрита, но тълпата сипе върху него още по-големи сарказми, защото мълчанието му раздразва Луцифер и всички негови писачи и драскачи, които си представят, че учат човечеството, като пишат комедии и оскърбления за синовете на Лазура. Да, пустинята е обширна и ако едно пясъчно зрънце вдигне шум и мъгличка, ще направи ли буря и разрушение? А това са борците по Сатановото поле - пясъчни зрънца, които мислят, че вдигат бури. За да прогони тълпата, която още не е достойна за това учение, Зороастър вдига ръка и в миг силна мълния процепва въздуха, морето се разбушува със страшни вълни, които заливат брега. Буря се разразява от всички страни и тълпата, като всяка тълпа, водена само от инстинкт и нисши умствени движения, се разбягва с викове: „Господи, прости ни, че не го разбрахме! Но къде е той сега? Отиде си с бурята. Прости ни..." И бягат на всички страни и не след дълго нито жива душа не остава на брега. Прояснява се лазурът, звездният свод заговорва, лек и топъл повей освежава сърца- 201
та на тримата, които са останали сами: Зороастър, Амрита и Манус. Те мълчат, но когато се мълчи след буря, всички тайни копнежи на тревите и цветята изпращат тайни слова на своите небесни частици по просторите, защото няма тревица, нито цвете, нито сърце земно, което след такива бури и свежи възобновявания на живота да не чувства, че гледа другари и другарки -частици техни, откъснати някога, които ги чакат да се срещнат по безкрайните простори. Така говорят Божествата и великите чисти души с небесните мирове, когато мълчат. Нещо велико се раздвижва из пространствата и стават такива размени на мисли и любовни излияния, които никой не би се наел да изразява с думи. Дълго стоят Зороастър, Амрита и Манус и говорят с мировете, и много неща разбират и проумяват тези три небесни чеда, на които предстои земна борба в царството на Сатан. Колко велики са усетите на едни, а колко ниски - на други, и ако едните говорят с безконечието и вземат своите мъдрости и учения оттам, то други с кал лепят домовете си, но като мине някое висше същество покрай такава сфера от купчини прах, клечки и сухи треви, ще си каже: „ Тук живее мравуняк." А какво ще рече този, който в лазурния покров на звездните движения види къщата на едно Божество? Ще рече: „Къща на живот велик, движение на велика душа, която обича нещо много велико, защото хармонии и величия се изливат от мислите на този Богочовек. Нещо велико обича... "Вярно е, обича, защото само който обича - твори, а се обича само живо същество с истинска любов и ако така проявеният мир е израз на нещо, което обича, то ясно е, че това е мъж, който обича жена. И повтаря това Зороастър в ума си и другите мислят като него.) 202
ЗОРОАСТЪР (Шепне.) Не работи, не чувствувай, не мисли даже, о, ти, който не обичаш Жената! Защото само един не обича Жената, защото е сянка, а Жената е реалност - това е Сатан, и ето защо сянка е още този, който не е обикнал Жената. (Тихо на Амрита.) На сенки съм говорил, на облачета, които слизат в долините и си вземат вода и докато се издигнат до просторите, свършват се жизнените им сили, защото водата си е вода - на вода съм говорил, която се носи по полетата и иска да възроди цветята, и става роса, но зефирът я събаря и тя пада в калта - на кал съм говорил. АМРИТА Защото си слънце. Само човеците говорят на човеци, а лъчите на слънцето говорят с прашинките, а знаеш ли прашинките колко се радват на този Бог? Те стават от радост тревици, а знаеш ли тревиците колко се радват? ЗОРОАСТЪР Но кога ще стане това? Нима не му говоря като слънце? АМРИТА Загадъчни са думите ти, но кажи ми, не свърши ли вече твоята мисия? ЗОРОАСТЪР Сега почва. Луцифер ще разкаже всичко на Сатан, 203 който ме следеше, но Сатан не се бои от мен. В твое лице той ще почувства края си, а Луцифер ще му каже - той се влюби в тебе, ще поиска да напусне Сатан заради тебе, а Сатан без него не може. МАНУС Та всичко това няма ли да се превърне в кървава война? ЗОРОАСТЪР Именно това ме накара да заплача - че под развалини трябва да никне Новото Цвете, а разрушенията ще станат заради тебе, Амрита. АМРИТА
Какво говориш, мили мой? Нима навсякъде слизането и намирането на Жената е фатално? ЗОРОАСТЪР Навсякъде. Тя работи тайно, вашата същина, и под израза на милувка твори катастрофи и бури, мор и войни. Не се чуди, страшна е силата на Жената, когато обича, защото тя никога не обича временното, тя обича Едното, от което е неразделна, а всичко друго за нея е прах. За своя първичен мъж тя създава и руши, тихо като вода наводнява, като зефир подухва и като мирис се носи. Тя винаги обича и като узнае, че това все още не е истинският й мъж, прави страшни разрушения. Едничка тя е, която иска Едно да обича, защото от Едното излезе. 204
АМРИТА Та нима за мъжа не е същото? ЗОРОАСТЪР В любовта мъжът е деятелят, но той не може да сътвори друго освен Жена, а Жената търси този, който я сътвори. Тя е изразът на вярност. Реалността е Тя. Мъжът твори Жената в образа си, но този образ не е реален, защото реалното се скрива в красивия й лик и Тя, когато заживява, не като красота заживява, а като реалност, нещо реално, което се обръща към творителя си и го прегръща, но създателят не вижда това, той вижда само образа и красотата й и не знае откъде идва, не знае тайната на Корена й. Жената е най-скритата същина - Блаженството на мъжа като саморождение. В обратния удар Жената е деятелят, ето защо тя руши, но никога не сама, а чрез сили, които сама си създава и препраща. Не се наскърбявай, ако ти кажа, че по висшите мирове се пошепва, макар и тайно, че от Жената е роден и Сатан и той именно затова падна, защото поиска Майка си за жена, понеже няма Жена, вече готова и по-красива от Първата. И защо тя е създала Сатан - за да руши вместо Нея, Любовта. АМРИТА Стига, мили! Аз мисля, че ако Ахура те чуе, ще се наскърби да узнае това. ЗОРОАСТЪР Не, защото делото й не е лошо, то е любовно дело и 205 всичко, което твори любовта, е добро. Разбира се, тя извърши един грях, като отпрати Мазда през болки да се въздига. И ще трябва да изкупи този грях. АМРИТА Нима? Как? ЗОРОАСТЪР Собственият й син от сянката й ще убие истинската й дъщеря. Тя знаеше това и затова роди истински Син, който да я възкреси. АМРИТА А кой ще я възкреси? ЗОРОАСТЪР Новороденият - Христос! Този Христос засега ще съм аз, а ти си нейната дъщеря, Амрита! АМРИТА А какво значи възкресение? ЗОРОАСТЪР Ще смениш тялото си, ще вземеш ново тяло, с което ще станеш вечна Жена на този, когото си обичала. АМРИТА На тебе! Ах, какво щастие, какво величие, колко е милостива Ахура, като те връща и те дава пак на мен! 206 ЗОРОАСТЪР Защото го заслужи, но не мисли, че само ти ще ме притежаваш. Не, защото Ахура е моята реална Любов. (Амрита се натьжава.) Защото не можеш да разбереш мистерията на Трите Лица, затова сянка те осени. Ахура е най-висша същина, усет, светлина. Тя през тялото ти ще идва в мен, а аз през тебе в Нея, но знаеш ли, че тялото, което е осенено от Божеството, е станало също Божество, тъй че аз и ти ще се знаем като едно в две и като три в едно с Ахура, а Ахура ще ни чувства като едно и когато е две и три, защото Тя само Едното обича. АМРИТА Разбрах. Всичко, което е ставало досега и има да става, то е за да се изпълни писаното: „И ще умре, и ще възкръсне на третия ден от гроба"... но сега мълчи, защото Луцифер идва. ЛУЦИфЕР От любов към вас се върнах. Аз съм лъч от Сатан, но обратен лъч. Във всяка същина се ражда обратен лъч, който унищожава първия. Той мисли, че съм му верен, но аз не съм му верен. Само се преструвам и говоря публично все за него, но вътрешно съм против него. Никой не може да знае тайните му замисли, но аз ги зная и дойдох да ви ги кажа. Обаче имам едно условие: да го свалим от престола, да се възцаря аз, като обещавам и клетва давам, че ще управлявам толерантно - само така се развива човечеството. 207 Тогава вярвам, че и Амрита не ще откаже ръката ми, като се заклевам да се подчинявам на всички небесни заповеди. Бог няма вече да вижда в мен непокорен противник на заповедите му. ЗОРОАСТЪР Не ме учудиха предложенията ти, но сега е още рано да стане това. Предначертаното трябва да се изпълни, защото малкото зависи от по-голямото. Твоето възвръщане ще бъде възнаградено, макар и не с Амрита, но с нещо, което напълно ще те задоволи. Иди сега по обширното си царство, ние тръгваме след тебе. Още не е дошло времето, когато земните и небесните сили ще работят заедно рамо до рамо. То ще настане, когато бъде съборен онзи Сатан на Всемира, за когото сега е забранено да се говори. ЛУЦИфЕР Аз ще употребя една хитрост, която вие може и да не одобрите, но си остава мое дело: ще ходя пред вас по селенията и ще събирам народа с камбанен звън, с обявления, че Сатан идва, а в същото време вие ще държите речите си. ЗОРОАСТЪР Това не е наше дело, но ти ще се разкриеш пред господаря си, а добре ти е известно, че никой не знае откъде ще затръби Божият Глас - и ти не знаеш, а дори и ние. (Луцифер си отива.) 208 ЗОРОАСТЪР Видя ли, Амрита, че Луцифер не е вече служител на Сатан? Той е първият отцепник от неговия престол и не съзирате ли от това, че краят на Сатан наближава? Луцифер е най-силният му помощник, най-важният стълб от зданието му - блясъкът на словата му из полето на религията, философията и поезията. Има той още двама други помощници, но не са нищо те пред Луцифер, който държи духовната му страна. Велзевул му помага за политиката, а Демон - за науката и индустрията. МАНУС
И по всичко личи, че се промени, след като видя Амрита. ЗОРОАСТЪР И едното, и другото - времето подготви зародиша за възприемане на Висшето, то слезе, искрата се запали и небето се спаси, но без възвишеното отгоре напразни остават усилията на вековете, защото Висшето не идва никога, ако няма готова килийка в розата на Венчанието. Да, Луцифер е намерил силна обич към Жена в Амрита, а такава обич спасява и демоните даже от вечна погибел. Ето как се издига факелът на Жената и нейното влияние показва своята мощ. И самият Сатан би се увлякъл по Нея. И би спасил сам тъмната си природа, но той не може да направи това, защото е видял Ахура, а който види Ахура, той не може да обикне друго, по-ниско от Нея. 209 МАНУС
Мили Зороастър, виж, тълпата идва насам! Вероятно търсят тебе. Виждаш ли как нашето учение си пробива път у тях и пак се възобновява светлината. Те забравиха снощната буря и идват пак да слушат твоите думи. Колко велик си ти, о, изгрев, как възобновяваш и мисли, и чувства, и всичко живо в душата на човека и като оставяш една голяма част от нощното в нощта, издигаш факела на светлото у човека с деня! Какво ни носи Слънцето? ЗОРОАСТЪР Радост и надежда носи Слънцето, и покой, сила, обнова, светлина, красота, величие, блясък - това носи след нощния покой. Силни спомени на любещо сърце, които като сияние от свежест се изливат в ранното утро. И какви спомени! Кой може да знае в обятията на каква жива красота преживява покоя на своята нощ. Че и то спи, Слънцето, затова си отива, една част от него все спи - тази, уморената, която търси покой в нежните Жари на Соланита и утеха от дневната умора в сладките целувки на Вечната Другарка. О, откъде знаете и кой може да опише тези ложи от цветя и аромати, където една част от неговото тъмно було спи - че не е Слънцето само тази ярка точка, частица е това от него, от Великото Слънце, което живее в образа на цялата слънчева област, наречена Система на Логоса - а това е Същество. И то буди слънцето и дава израз на целувката в ранно утро чрез тази ярка точка, която е омаята 210
на неговото чувствено-физическо тяло. Същество е то и кой може да опише радостите му, в които е било тази нощ? Не винаги такива блаженства се изразяват в свежести и надежди всяко ранно утро, които говорят за неописуемите животи на Вечността. Кой може да знае сърдечните радости на любовта, излизайки от дома на любимата си? И всяка нощ е същество, и всеки ден е същество... Но ето че тълпата наближи, и виждам, че я води Луцифер. АМРИТА
Луцифер я води! Какво е намерението му според тебе, мили мой? ЗОРОАСТЪР Във всеки случай не лошо. Той знае, че си тук. Никога една мъжка природа не започва война с жена, която е обикнал.
ТЪЛПАТА
Искаме да чуем сладкото слово на Новия Човек, нека заговори, нека ни каже това, което никога досега не е казвано на човека! ЗОРОАСТЪР То е било казвано, казва се и винаги ще се казва, защото си е у вас. То се крие в сърцето ви и вие го 211
носите в себе си, но не знаете това. Една песен пее във вас, но вие не чувате сладостта й. Едно живо слово говори, едно нежно сърце бие, но вие не го усещате, една розова уста ви се усмихва, но вие не обръщате внимание на това, вие, които гледате все напред, навън. Назад се обърнете малко, в себе си, в далечното минало и ще видите откъде сте излезли и какво сте сега. Истина, истина ви казвам, че във вас има нещо, което ви обича и което вие обичате - едно е то, най-обичното на сърцето ви, и то е във вас, защото много ви обича и не може да се раздели с вас, същество живо, нежно и безкрайно е то, и друго същество има под него, и друго, което сте вие... И умът ви е същество във вас, което живее, но същество нисше, което ви кара да грешите, сатанинско е то и ще умре. И Висшият ви Ум е същество, но вие не го слушате, защото ви говори за невидимия мир. И Душата ви е същество, но вие не я обичате, защото не с ръце от скверност и сладости се милва и осезава тя. Тройка велика сте вие и тя във вас живее и ви полага в хармония с безконечния мир. Тройката, която е огън и вътре във вас като малко подобие от Великото Три. О, да знаете какво има във вас! Погледнете колко е велик светът над вас, колко е безконечен Всемирът. Та това е живо същество, което говори на своята любима във вас. Аз не виждам друго освен една Двойка, която се движи, живее, радва се и развива своите гигантски замисли на безконечно блаженство. Ето Всемира, а малък всемир сте вие, о, чеда, събудете се! Всичко изчезва, виждате, но има 212
ли момент, в който от вас да е изчезнало сладкото чувство на любовта към жената? Не, то е вечното, то идва като вечно излияние отгоре. Любовта към жената и мъжа се носи като вечно излияние на живота. И когато всичко изчезне, там, в далечния хоризонт ще се яви пак тази Велика Двойка - Адонай. От огън е словото ми, защото излиза от две устни на любовта, ражда се топлина и светлина, вечното саморождение на живота. Две Устни проявяват Всемира, които се целуват, и вие виждате само искрата, и в нея ние къпем нашите усети и мирове. Слово изрича тази Двойка и това слово се носи като живо същество и всяко трептение Ангел е, и всеки глас буква е. Всяка буква има своя Ангел... виж зад Жената - Тайна... А какво е Бог, какво е Богиня? Питайте красотата на цветята какво е Богиня, а силата на морските вълни - какво е Бог. Питайте мълнията на облачните летежи какво е Богиня, а бурните вихри на урагана - какво е Бог. Питайте нежния и светъл покров на небето какво е Богиня, а хармоничния набег на тези мистерии светила - какво е Бог. Защо питате мене? Бог и Богиня ви говорят във всичко - и в най-малкия шум на зефира, и в най-страшното виене на зимната буря. Богиня е пролетта, а Бог е зимата, лятото е Бог, а есента Богиня. Денят е Бог, Богиня е нощта. Слънцето е Бог и Богиня, а Луната е дъщеря на Жената. Ахура е Богиня, Амрита е дъщеря на Жената. Ето Амрита до мен - тя не е жена обикновена, като вашите жени. 213
В погледа й се крие нещо, което твори и свети в яркия жар, който се явява само в непорочното зачатие - скрития огън... Защо искате да знаете повече? Нима ако не живее и съществува Единно Тяло, ще могат вашите частици на тялото да се крепят в хармония? О, не! Биха се пръснали на частици всички ваши тела. Кой поддържа хармонията на небесата, в които звездите са частици от някое тяло? А мислите ли вие, че частиците умират? Не, има ли някъде частица, която да не е създадена от друга, по-тайнствена за вас трансформация? Само промяна става с частиците, която е вечна игра на Единния Живот. Вие сте животът и когато разумът ви стане истински Разум, той ще движи тези частици по своята непобедима воля. И сега, когато ви говоря, нещо силно живее в мен и неговите изблици от екстази искат да разбият стената, която ги връзва да излязат на свобода. Катастрофално разрушение прави Духът, когато излиза от тялото, а когато излиза от цялата земна кора, мислите ли, че остават спокойни тези красиви полета и океани! Няма миг, в който отчасти да не се освобождава Духът, и това е избликът на живота, който ви крепи, без вие да знаете. Но когато се откъсне свободен от тялото, мислите ли, че тялото не ще се разруши? Да, не в тялото е целта на живота, защото то умира, а живейте за това, което е безсмъртно, а то е ДУХЪТ. Духът е обвивка, нежната и светла обвивка на живота на Великата Двойка. И слънцето е обвивка на Двойката, която сега живее там. Във вас има такова слънце, което сега изг- 214
рява, обвивка на Двойката, която във вас живее, и това слънце е вашата Душа, Другарката ви, живо същество е. Чухте ли? Във вас има същество велико, очарователно, което ви обича и ще ви се яви, и ще ви проговори. Истина, истина ви казвам. Не говоря неща, които не съм видял, нито които не съм изпитал, нито които не зная и не съм проверил. И ако не смятате Сатан за лъжец, то защо мене наричате заблуден? Какво ви казах, което да заблуди ума ви, да убие детето ви, да изгори къщата ви, да грабне богатствата ви. А там, без някой да ви говори, детето ви се разврати, дъщеря ви измамиха, жена ви съблазниха, къщата ви взеха, богатството ви ограбиха и мизерията виси над главите ви! Кой направи това? Дали не алчните желания на тялото и хитрите съвети на разума ви? Този ум, на който вие се покланяте, той е винаги прав, по принцип, и закони си прави, и сам оправдава постъпката си със закона на книгата, която той написа, но пред истината законът му е най-ниска и най-отвратителна лъжа. Така всяка днешна партия оправдава постъпката си със закони, а какво е закон? Закон е сила, която носи живот, а вашите закони убиват едните, а качват други да затлъстеят и после на кланицата ги водят Сатановите закони и ги колят като добитък. Умът ви е това, чийто цар е Сатан, но има друга същина в човека, която може да управлява, Божествена, която всичко знае. Нея развийте, на нея дайте управлението - това е Интуицията, цвят на душата, мъдростта на Божествения Ум, който идва направо от Любовта. 215
Не учете, че всичко идва от долу, не, всичко идва от горе, само ниският ум е от долу. От долу се гради тялото, но царят му е от горе. На северозапад гледа сега животът ви, а обърнете се в миг на изток, ще чуете как воплите и мизериите ще изчезнат зад вас бавно и постепенно и няма да се обърнете да ги видите, защото са страшни, а сега в тях живеете и зараждате чувствата си, къпете в кръв тялото си, а ума си в гадости и душите си в кал... А какво е Изток? Изток е Жената, Юг е Мъжът и сега те идват, и който иска, нека дойде и се увери, а който не, без жена ще остане, дъщеря му бесове ще обкръжават, нивите тръни ще осеят и гарвани ще грачат над телата им в земните провали. Искате ли да си откъснете по едно цвете за спомен от това ранно утро на изгрев, какъвто вие досега не сте виждали, защото е мрак в главите ви? Изгрев, свежест на новия живот, който всяко утро ви говори за саморождение и повтаря: „Обичайте се един друг. Ето, пак идвам, не ме ли разбрахте!" Това е утрото, което вие в устите си опорочихте, което в меки ложи осквернихте и по театри осмивате. А знаете ли за буболечката? Гадинката, която живее в мрака на влажни подплочни дупки - и тя излиза сутрин рано при изгрев и нещо говори. „Какво говориш?" - пита я щурецът. „На слънцето, че не влиза в дупката ми. - Аз съм щурко, казва й той, но ти си по-щура от мен. Та слънце в дупка живее ли!" Така, мили братя, в дупки живеете. Излезте от влажните подземия и нещо свежо ще ви огрее - Усмивка, която крие зад 216 себе си потайнoстите на цял мир от радости, красоти и очарователната нощ на покоя.Аз сьм щурко и на буболечки говоря: та нима искате това величие да влезе в дупките ви, о, гадинки на Мрака! "Какъв обширен мир е моят дом"- казала мравката на орела веднъж. „А виж моя мир" - казал той..."От дърво мир!" - подиграла се мравката защото тя не виждала друго освен дървото, въру което бил орелът. А вие и мравки не сте, защото не знаете какво е орел. Това не е птица, а Разумът, който лети все високо, а мравката не е гадинка, а умът ви, който лази все ниско. Искате ли да си отнесете по едно цвете от това ранно утро? Но какво е това ранно утро, разбра ли някой какво означава? То е утрото на новия живот, живота на висшия Ум, който има за Другарка Интуицията, това е животът на новата раса, която се създава, и ето защо старата ще изчезва през огън, бури, смърт и войни - тежко на този, който не разбере това и не се погрижи навреме за своята бъдеща съдба. Ето обширното поле, откъснете сега по едно цвете и го наречете Жена, защото жена е цветето, и когато ви попитат какво носите, отговорете: жена си. Всеки ще ти се присмее, ако така речеш, но аз ти казвам: откъсни го, вземи го, отнеси го и го сложи на леглото си, и в храм го отнеси, освети го и го носи като свято нещо, защото това, което наречеш с име жена, то е свято, макар и от камък да е. Сложи го на гърдите си, когато заспиш, и нещо ще слезе от горе и ще сънуваш сън. Ако си чист, ще видиш вечното, ако не, целуни го и пак заспи, за живота заспи, 217 този, който те люлее в заблуди, а се събуди за онзи, вечния... Ето на всекиго цвете от моята безкрайна градина от мириси и цветя, които украсяват Мъдростта и Любовта, ето по една роза за всеки от Амрита и от светлосияйната усмивка на Ахура. Така е, истина, истина ви казвам! (И говори с пламенни слова Зороастър.) Когато чуете камбанен звън, да знаете, че звънът съм аз, не камбаната. Не съм аз сега човек, а Словото. Когато видите слънцето, не мислете, че слънцето съм аз, не, топлината съм само, а Тя е светлината му, тази, която говори чрез мен. Досега мъжът е говорил чрез слънцето и чрез камбаните и църквите, и чрез цветята, бурите и ураганите, а сега Жената говори чрез хармония, песен и любов. Не ме гледайте, слушайте само словата ми и ще усетите топлина, и ще почувствате светлина, и любов ще ви осени. Наричате ме Новият Човек, аз не съм човек, това име е осквернено тук, а там е много възвишено, - аз съм словото на човека, а в словото е Тя, до Нея съм, но вие не виждате тялото й, защото е много красиво, крие се и показва само устните си, само Лилията, ето я! (Посочва Амрита.) АМРИТА
Мили братя и сестри, чухте ли моята песен? Песента на Новата Жена - песента, която събира реките в океаните, която сее цветя по полето, звезди по небесата. От лира златна е всеки звук, защото от любов е моята лира, любов безконечна. 218
НАРОДЪТ Изпей я, изпей я! ЛУЦИфЕР Аз бях един от стълбовете на Сатан, преди да чуя и да усетя силата на тази песен, но щом я чух, отскубнах се, събудих се, станах Звездица от вашия въртеж. Дано като мене се събуди и целият народ, който до вчера се водеше сляпо по моите заблуди във временните животи на смъртта. Последвайте моя пример, о, вие, които сте били с мене винаги и в революции, и във войни, и в пирове, и в земни гадости! Върнете се, последвайте ме! Нека тази песен влезе във вас, та да я чуете, както и мене възроди. ЗОРОАСТЪР Тихо! Нека настане абсолютна тишина. И диханието си спрете даже, и сърцето да не бие, нищо да не нарушава вътрешния ви Мир. Защото отвътре е тази песен и оттам трябва да чуете нейните гласове на сладост и Мъдрост, и Любов. Живот е тази песен, която слиза сега като благодат от най-високото небе, защото царството на Сатан се разтърси. ЛУЦИфЕР И скоро ще се разруши. (И народът млъква, и тогава настава онази тишина отвън, която само отвътре душата може да си създа- 219
де, и ето, сладките звукове на Амрита започват един след друг да идват като вълнички от зефири, върху които има по една роза за всяка душа, и всяка роза, като докосва сърцето, за което е слязла от висшия мир, взема го и го въздига в онзи лазур, откъдето се чува истинското очарование на тази песен. Оттам само се разбира песента на Амрита. Никой да не я пее от долу -оттам тя не е нито една стохилядна от това, което е. И млъкват и небесата и звездите, и слънцата, защото когато за Ахура се пее от където и да било, всичко замлъква и благоговейно спира дъх, толкова е велико това Висше Същество на Всемира, пред което и за което сега се чува Словото на Амрита и Зороастър. Амрита запява за Небесната Жена, за любовния й нектар в Лотоса на Вечната Целувка и нарича тази песен пред народа: тайна.) ЗОРОАСТЪР Ето, това е песента, която като шепот далечен дохожда от Храма на Ахура и отива там като летящи цветя пред краката на най-възвишената Красота, Величие и Любов. Който усети тази песен в сърцето си, за него няма вече нощ и ден. Той е блажен вовек и веков. Амин.
Аз съм вече твой завинаги, несравнима Амрита, но дали ти някога ще бъдеш моя? АМРИТА Да, слиянието има своите мистерии. Аз вярвам, че е възможно, защото няма нищо невъзможно в Божия 220 Мир. Но ще съм твоя, когато станеш като него. ЛУЦИфЕР Как?
АМРИТА Да обикнеш с Божествена Любов, да влезе тя в теб да се прояви като очарователния лик на Жената, от която Красотата пие жизнената сила и се разнася по мировете - да обикнеш Жената. Ни мъдрост, нито учения ни пост, ни молитва могат лесно да направят това, а само твоето събуждане в розата на Невинността, Чистотата и Смирението. Вземи този спомен от мене - в него е Златният Ключ на Светлината, и когато това стане твоя същина, ти ще си вече мой, защото ще обикнеш с Божествената Любов, която е роза в Лотоса на очарованието на Жената. ЛУЦИфЕР Аз я обикнах вече, ти си! АМРИТА Това е първо, след това идва мистерията на Слиянието, което е по-далечно бъдеще.
Защо само тогава, а не сега? АМРИТА Защото аз съм негова. (Сочи Зороастьр) 221 ЛУЦИфЕР
Как тогава ще бъдеш моя? АМРИТА (Смее се.) Именно когато разбереш това, ще станеш мой. ЛУЦИфЕР
Ах, колко сладко го каза. Няма по-сладко нещо от утешението на жената към мъж, който за пръв път е обикнал: ти можеш да станеш мой. Нима в тези думи не е Животът, надеждата на целия мир! Обещаваш ли ми? АМРИТА (загадъчно) Обещавам, ето ръката ми! ЛУЦИфЕР
(Целува ръката и с голямо смирение и скромност - за първи път.) А кой би измерил дълбочините на женската сила? О, Амрита, най-ревностният Сатанов служител днес е в краката ти, о, жена! Какво направи с мен! АМРИТА Още нищо. А когато видиш обятията ми, тогава... ЛУЦИфЕР Тогава?
АМРИТА Защото ти още не знаеш колко съм красива. Ако ме 222 видиш, твоят меч на мъдростта би унищожил всичко само за да ме притежаваш. ЛУЦИфЕР Аз извадих меча си, нима не забелязваш? Кога ще те видя? (Слънцето залязва на хоризонта.) АМРИТА
Ела тази нощ под звездния покров в уречения час. В тайната минута Богините спасяват висшите души от Сатановата същина по мистерния лъч на красотата. Тогава ела, ще ме видиш цяла, но отдалеч. ЛУЦИфЕР
От седем небета макар, но нали ще те видя! АМРИТА
А когато се докоснеш до мене, тогава ще станеш Бог. ЛУЦИфЕР
Какво да направя сега за тебе? АМРИТА
Да не убиваш ръката, която ще ме убие. ЛУЦИфЕР
(Замисля се тъжно. Настъпва полумрак. Звезди се виждат на небесния свод.) 223
Амрита, нима ще мога да оставя чужда ръка да те убие! АМРИТА
За да възкръсна, което ще стане. Това, което виждаш у мене сега, е умиращо, не е топнато в огъня на безсмъртните атоми. Когато телата вземат и облекат тези безсмъртни атоми, по род седем, тогава си безсмъртен и тук. Сега върви! До уречения час! (Луцифер си отива, като хвърля последен поглед към нея. Амрита остава сама.) Великото Дело е спасено, Луцифер е вече наш. Той ще поеме борбата, Ахура ще има скоро вече своя Мазда, пък Амрита - своя Рама, и Луцифер своята безсмъртна жена. (Поглежда нагоре.) Така говорят небесата, звездите така шептят...
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|