§ 9. МЕТОДИЧЕСКИ ОСНОВИ НА специализираната ГРУПОВА РАБОТА С ОСЪДЕНИТЕ

 Програмите за групова работа са насочени към:

• 
  мотивиране на законосъобразно поведение;
  
• 
  решаване на проблеми и изграждане на умения за преодоляване на трудности;
  
• 
  посреднически услуги на външни организации.
  

Групирането по някакъв признак е факт с достатъчна значимост за всеки човек. То произтича преди всичко от непосредствеността и непринудеността в процеса на вътрешногрупово общуване (Арнаудов, 1994, с.44.). Включването в междуличностни взаимодействия има благоприятстващ ефект върху способността за по-лека адаптация на индивида в обществото. Придобиването на умения за непринуден контакт и общуване е несъмнено условие, както за ефективно и благотворно пребиваване в една или друга ситуация, така и за прогресиращо личностно формиране и развитие.

Социално-педагогическата значимост на групата може да бъде обяснена със следните няколко обобщения.

Групата е социална среда, с която индивидът е в непосредствено взаимодействие. В този аспект, групата може да бъде разглеждана като сложна съвкупност от социални явления, процеси и дейности, които имат решаваща роля за формиране и изява на едни или други личностни качества на включения в груповата дейност индивид. Разглеждано в личностно формиращ план, влиянието на групата донякъде може да бъде обяснено с наличието на две привидно диаметрални тенденции.

На преден план наблюдаваме тенденцията към приобщаване. В групата човекът контактува с другите и задоволява своята потребността си от общуване в жизнената си дейност. Малко са хората, които желаят да бъдат аутсайдери. Индивидът желае да бъде добре приет от другите, да получи уважение, доверие и авторитет. Ето защо, той се стреми да бъде като другите, да усвои техните ценности, традиции и поведенчески еталони, което би му позволило и благоприятна изява и спечелване на социална позиция. В процеса на общуване и взаимодействие личността се приобщава към другите, усвоява техния опит, намира еталони за подражание, копира ценности и възприема общозначими критерии и регулатори.

Едновременно с процеса на приобщаване, закономерно протича и процес на обособяване на личността^*. Рядко се срещат хора, които мечтаят да бъдат незабележими и невзрачни, без собствен облик, авторитет и позиция. Това ще рече, че общувайки и взаимодействайки с другите, личността се отделя от тях във социално-психологически план, сравнява се с тях, оглежда себе си. Като съсредоточава вниманието си върху своите потребности, интереси и действия, личността прави преценка на своето минало и чертае нови личностни перспективи. В процеса на обособяване човекът преценява и изработва свои критерии, социална ориентация и норми на поведение, оценява своите способности, формира индивидуална ценностна система и личностна позиция, и перспективи за развитие.

Въпреки критиките, тя все повече намира последователи поради своята достъпност, кратковременност, ангажираност от страна на личността, а също така и поради възможността на участниците в групата сами да управляват своята дейност.

• 
  Възможност да се комбинират групови и индивидуални подходи;
  
• 
  Снижаване разходите за лечението, за усъвършенстването и т.н.;
  
• 
  Получаване на "обратна връзка" за собственото социално поведение;
  
• 
  Компенсиране на някои пропуски в социализацията и обучението на личността;
  
• 
  Възможности за споделяне на собствени възгледи, мнения, търсене на съвместни решения, социално сравняване в групата;
  
• 
  Намиране на среда, която е съпричастна към проблемите на отделния индивид;
  
• 
  Удовлетворяване на потребността от споделяне, разбиране на другия;
  
• 
  Преодоляване на стереотипите в мисленето и поведението;
  
• 
  Усвояване на методи, които са в основата на формиране и развитие на различни социални умения;
  
• 
  Заместване на разрушени социални институции като семейство, училище, приятелска среда;
  
• 
  Удовлетворяване на потребността на всеки индивид да научи повече за себе си и за другите;
  
• 
  Възможност за експериментиране на различен тип социално поведение;
  
• 
  По-добро разбиране на обществените отношения;
  
• 
  Идентифициране с другите членове;
  
• 
  Облекчаване процеса на саморазкриване;
  
• 
  Формиране на готовност за търсене на нестандартни решения в ежедневието;
  
• 
  Създаване на напрежение, което поражда необходимост от своевременното му "разтоварване";
  
• 
  Преживяване на процеса на принадлежност в групата;
  
• 
  Изразяване на чувства и емоции в невраждебна среда и на тази основа - катарзис и т.н.
  

• 
  Комуникативна - общуване, разбиране, приемане на информация, взаимодействие;
  
• 
  Гносеологическа - получаване на знания за себе си, за другите, за света и формиране на умения за тяхното прилагане;
  
• 
  Компенсаторна - възможност за "попълване" на някои дефицити в индивидуално-психологически и социалнопсихологически аспект;
  
• 
  Терапевтична - подпомага хората при разрешаването на техен проблем.
  

Въпреки посочените предимства на груповата работа, не могат да се избегнат и някои недостатъци и ограничения /Енциклопедия по психология, 2000, с. 193/:

• 
  Нежеланието на някои членове на групата за саморазкриване може да доведе до получаване на "обратна връзка" за тях самите, която да задълбочи проблемите им;
  
• 
  Процесът на групово взаимодействие може да отнеме достатъчно много време, което да затрудни разрешаването на индивидуалните проблеми;
  
• 
  Груповата работа е модел на определен тип поведение, който, пренесен в реалния живот не винаги е адекватен на изискванията на ситуацията;
  
• 
  Липсва единомислие по въпроса в кои случаи груповата работа е за предпочитане и в кои трябва да се прилага индивидуалната работа;
  
• 
  Поради факта, че груповите членове не са професионалисти, е възможно нарушаването на някои етични норми в терапията, като акцентът е най-вече върху конфиденциалността;
  
• 
  Един от недостатъците е разочарованието на индивида при напускането на групата като опора и справянето му в реалния живот.
  

Груповата работа се причилслява към активните методи на взаимодействие и въздействие на хора със сходни проблеми, а това означава изискване за активност от страна на участниците в групата във всички етапи на нейното функциониране, отнасящи се както за отделното занятие, така и за цялостния живот на групата.

Друга отличителна характеристика е едновременното прилагане на определени терапевтични принципи на група от хора, като целта е те максимално да бъдат повлияни в определена посока, която те са дефинирали сами или с помощта на водещ като свой проблем или група от проблеми.

Групата е система за усъвършенстване на личности и като такава функционира в предварително зададени рамки.

Груповата работа е динамичен процес, който е отражение на това, което се случва вън и вътре в групата, като идеята е да се постигне баланс между двете действащи сили - вътрешни и външни - основно правило на груповата динамика. В същото време този процес, като всеки друг има свое начало, развитие, кризисни периоди и приключване.

Основни разновидности на груповата работа са тренингът, груповата психотерапия, активното обучение, психокорекционната работа и други форми. Ако трябва графично да се представи груповата работа, то тя би имала следния вид /виж схема №1/ /Вачков, И., 1999, с. 13/:

Схема 1

Като обобщение – В случая наблюдаваме обединяване на разнообразни психотерапевтични техники. Психотерапията е насочена преди всичко към хора, които определено са с психологически проблеми и заболявания, тренингът е съвкупност от различни активни методи за работа с клинично болни, но и здрави хора /Вачков, И., 1999./, а психологическата корекция третира определени личностни структури. Като съвкупна технология груповата работа съвместява всички гореизброени форми на работа с хора обединени от общ проблем или задача и в основата на това “обединение” стои принципа за изучаването на опита в групата - собствения и този на останалите. Казано с други думи в групата се постига обучение и саморазвитие чрез споделяне, осмисляне и усвояване на собствения опит на нейните членове.

• 
  Всесилната надежда - обяснява се с желанието и увереността на хората от групата в позитивния резултат. Надеждата за получаване на помощ определя в значителна степен удовлетвореността от груповата работа и ефекта на позитивно повлияване;
  
• 
  Универсалност на преживяването - още от първите срещи на хората в групата се очаква те да почувстват, че проблемите, които имат не са толкова страшни, колкото са смятали, че са грешили, когато не са ги споделяли с останалите, тоест, разбират, че и другите хора са със сходни проблеми и това ги успокоява;
  
• 
  Наличие на информация - този фактор се определя от следните подфактори:
  

• 
  Обучаващо инструктиране - получаване на информация за определено заболяване, за начините му за лечение, за постиженията в науката, за пътищата за преодоляване и т.н.;
  
• 
  Откровен съвет - налагащо се използването на пряк съвет, от който личността има нужда;
  

• 
  Алтруизъм - отдаването на помощ, съпреживяването с другия. Подкрепата, която членовете на групата оказват един на друг ги стимулира, прави ги значими, поддържа интереса им един към друг и в този случай приемането на помощ не се класифицира като подаяние, а като доверие, емпатия, дори обич;
  
• 
  Корективно повторение на първична семейна група - взаимоотношенията в сформираната група напомнят семейните взаимоотношения, а това помага на хората по-лесно да преживеят болката си;
  
• 
  Развиване на техниките за социализация - в групите се формират и развиват умения, които определено подпомагат социално вграждане на индивидите, способстват за подобряване на междуличностните отношения и са предпоставка за оптимално взаимодействие с останалите членове на обществото;
  
• 
  Подражателно поведение - възможността да се подражава на другия развива уменията на личността да общува с хора, представители на различни общности и групи, да се усвоява поведение, което личността не е предполагала, че може да реализира и дори да се реализира поведение, което дои този момент е било неприемливо за личността. Това помага на хората да разберат различните от тях и на тази основа - да ги приемат;
  
• 
  Междуличностно научаване - фактът, че се общува свободно с другите хора, че се споделят мнения, възгледи, настроения е достатъчно основание да се предполага, че в групата личността се сравнява с останалите и на тази основа разбира колко е различна и в същото време колко общи неща има с останалите членове. Опознавайки другите, човек научава много факти за себе си, за които до момента не се е замислял или пък мисли твърде едностранчиво. Другата гледна точка е основание за избягване от шаблонността и стереотипността в поведението и мисленето;
  
• 
  Груповата сплотеност - определя се като единство, устойчивост в междуличностните отношения и взаимодействия, както и с някои емоционални преживявания на удовлетвореност от членството в групата и емоционална привързаност между членовете. Ако се опитаме да определим някои характеристики на сплотеността в една група, то условно можем да ги разделим на: когнитивни - сходство в мислене, възгледи, ценностна ориентация; афективи - желание на членовете да се срещат един с друг, приятни преживявания, чувство на удовлетвореност; поведенчески - чести контакти, взаимодействия, достигане на груповите цели и задачи.
  

• 
  Катарзис - способността на личността да изживее своите чувства, да снеме напрежението от себе си, с възможност да се разкрият всички безпокойства, да се изразят негативни чувства към себе си, към членове от групата, към водещия. Това не се отнася само до негативните емоции, а и до позитивните преживявания на личността;
  
• 
  Екзистенциални фактори - в групата често се обсъждат въпроси за смисъла в живота, за смъртта, разочарованието, търси се "Аз-ът" на личността, преосмисля се миналото, чертаят се пътища за бъдещето, говори се и се преживява настоящето. Всичко това обогатява личността, прави я по-малко зависима от ежедневието й, а същото така се поставят въпроси за личната отговорност, не само към себе си, към близките и приятелите, а и към човечеството.
  

• 
  интрапсихични групи - е осъзнаването на неадекватността в поведението и дискутирането на поведенческите модели иценности като метод и
  
• 
  поведенчески групи - в основата на функционирането на които стои идеята чрез промяна в поведенческите модели се достига до промени и в съзнанието на хората.
  

Така към интрапсихичните се числят: групите за срещи, транзакционните групи, психоналитичните групи, групите за психосинтез, арт-групите, а към поведенческите групи са: Т-групите, групи за телесна терапия, темоцентрирано взаимодействие, психодрама и др.

Като надежден обяснителен модел за личностно развиващия ефект то груповата работа най често се предлага т.нар. "прозорец на Джохари" (Джозеф Лафг и Хари Ингрем), който е представен в следния графичен вид /виж схема №2/, / Рудестам, К. 1999, с. 60/:

Прозорецът на “Джохари” показва процеса, по който протича саморазбирането. То започва със знанието за себе си, получено от другите и от собствения опит, при необходимост от непрекъсната обратна връзка и саморазкриването, до достигане на знание и за неосъзнатото.

• 
  Арената олицитворява актуалната личност. Това е фактическата личностна и поведенческа екстериоризация - всичко, с което “Аз” се представя пред другите хора, като се започне от обличането, ръкуването и храненето и се свърши с воденето на преговори, интелектуални разговори и четенето на лекции в университета. Фасадата е външната характеристика на личността, зад нея стои всичко, което другите виждат и знаят за мен и всичко, което аз знам за себе си и съзнателно го показвам в обществото. В случая основният постулат се състои в разбирането, че колкото по-пълноценни са характеристиките, с които аз се представям пред околните, толкова по-добре ще бъда приеман и подкрепян. Казано с други думи, колкото е по-широка рамката на моето социално-адекватно представяне пред хората, толкова по-голям е моят шанс да ги спечеля на своя страна и от там - да постигна своите цели. Очакването е, че общуването, саморазкритието и обратната връзка в групата ще ми даде възможност да открия нови интелектуални, морални, поведенчески и т.н. характеристики, които да натренирам в групата и на по-късен етап да изнеса в своето индивидуално гражданско поведение.
  

• 
  Фасадата олицетворява интимната личност. Това е своеобразна личностна и поведенческа област, която е затворена за другите. Тук са моите мечти, табута, сакрални ценности, интимни връзки, непрестижни спомени и т.н. фрагменти в сферата на личностната неприкосновенност. Фактически, зад прозоречната рамка на фасадата стоят тези мои личностни характеристики, които Аз знам за себе си, но другите не знаят за мен. В случая, без да подценяваме значимостта на личностния идентитет, задължително трябва да допуснем, че зад тази привидно целесъобразна фасада стоят и неизползвани възможности, талант и способности, които са блокирани от комплекси, страхове или необоснован срам, притеснителност и тревожност. Очакването е в процеса на груповата работа, благодарение на обратните връзки и подкрепящата среда, аз да се науча да преодолявам блокировката на своите неизползвани качества и способности и да ги пренеса в рамката на “публичната личност”
  

• 
  “Сляпото петно” е несъзнаваната или пък недооценявана поведенческа рамка. Това са нерационални поведенчески характеристики, изнесени свободно и безкритично във взаимоотношенията с околните. Това са тези мои особености, черти на характера и поведенчески привички, които другите знаят за мен, но аз не знам за себе си. Това са моите слабости и дефицити, които се възприемат в околните и предизвикват неодобрение и дразнене, отказ от контакт или нежелание за сътрудничество и взаимопомощ. Едновременно с това, в областта на “сляпото петно” може да се “спотайва” и много позитивен личностен капацитет, който чака да бъде преоткрит и свободно използван в ежедневието. Зад открехнатото “сляпо крило” на личностния прозорец наднича досадника, времеядеца, нетактичния човек или пък грубиянина. Но там може да се крие и чувствителният, емпатичният, талантливият и т.н. добър човек. Очакването е в процеса на груповата работа, благодарение на обратните връзки и подкрепящата среда, аз да осъзная своите очевидни за другите слабости и дефицити и да коригирам своето поведение, като едновременно с това преоткрия и своя неизползван ресурс и да го пренеса също в рамката на “публичната личност”.
  

• 
  Последният фрагмент от разглежданата графична характеристика е в рамката на неизвестното в т.ч. несъзнаваното. Това са тези индивидуални особености, които не са видими. Те са непознати, както за мен, така и за другите. Зад тази прозоречна рамка са складирани нашите инстинктивни импулси. Те съдържат нашите основни инстинкти, но там също са складирани и нашите потиснати чувства. Всички наши потиснати желания се таят в инстинктивните импулси. Накрая има два основни импулса: агресивност, която е причина за схемата на поведение, и либидото, което е сексуалният инстинкт. Докато съзнанието е като монитор на морала ни, подсъзнанието се струпват всички потиснати желания, страхове, неосъзнати потребности, агресивни нагласи и т.н. невидими ресурси или дефицити които в определена ситуация могат да бъдат “отключени”. Очакването е в процеса на груповата работа, благодарение на общуването, споделянето, обратните връзки и т.н. да се достигне до своеобразно ”изплуване” и съзнаване на скрити и непознати досега чувства, възможности, нагласи, мотиви, които все пак са ни присъщи и могат да бъдат елиминирани или пък целесъобразно включени в жизнената реалност.
  

Групите за трениране в умения се основават на бихевиористичния модел на обяснение на света. Тяхната същност е в целенасочено наблюдаване на собственото поведение и поведението на другите, както и начина на мислене и обучение. Пример в тази насока са групите за структурирано обучение и групите за усъвършенстване на междуличностните отношения, при които хората се стремят да достигнат преди това поставените цели, като от особено значение са резултатите от дейността. Ефективни техники са репетиция на поведенческите изяви, моделиране, инструктаж и подкрепление.