Академично сдружение на психолозите проект

А/Подготовка на групата

Един от най-големите страхове на хората при включването в група е резултат от стереотипно и предразсъдъчно мислене - смята се, че за да се включи или насочи някой към една или друга група е задължително той да има дефицити или отклонения. Страхът не е от групата, а от коментарите на близки и познати. Това е страх, че другите ще разберат, че личността има проблем. Някои от аспектите, свързани със страха от групата според И.Ялом са :

• 
  Смята се, че в групата насилствено се извършва саморазкриването;
  
• 
  Приема се, че груповата терапия не е така ефективна за личността, както индивидуалната;
  
• 
  Вредно е да бъдеш в група с хора, които имат проблеми, макар и различни от твоя.
  

• 
  Промяна на груповия състав;
  
• 
  Разминавания в избора на групови цели;
  
• 
  Образуване на подгрупи в рамките на работната група;
  
• 
  Фактът, че груповата работа не носи бързи промени.
  

Като модел може да се приемат следните стъпки при подготовка на групата:

• 
  Подбор на хората;
  
• 
  Обясняване на същността на терапията, групата;
  
• 
  Описание на предишен опит на подобна група;
  
• 
  Наличие на някакви работни материали, ръководства и т.н.;
  
• 
  Предупреждаване за евентуалните стресови и фрустрационни моменти в работата, за трудностите, които очакват участниците;
  
• 
  Разясняват се принципите на дейност, целите, задачите, продължителността;
  
• 
  Мотивиране на участниците;
  
• 
  Даване на някакви гаранции за конфиденциалност;
  
• 
  Очертаване на някои от резултатите от терапията - близки и далечни.
  

• 
  Началото. По правило първата среща е успешна. Участниците в групата са се страхували достатъчно много, за да се облекчат, когато отмине първата сесия. Тя обикновено е свързана със запознаване на хората с терапията и начините на работа, а също и с изработването на групови правила и норми на поведение, като от значение е ролята на терапевта, който през цялото време напътства, съветва, подканва за работа. Първите стъпки на участниците са плахи, те не ориентират веднага в обстановката, скептични са относно помощта, която ще получат, задават си въпроси за това, дали ще им бъде от полза наученото и струва ли си участието в подобно начинание. Първоначалният стил на общуване е стереотипен и шаблонен, темите са предимно ежедневни и далеч от проблемите на участниците. В същото време, групата е твърде зависима от водещия и непрекъснато се търси неговото одобрение. Ако се обобщи - хората демонстрират социално желателно поведение.
  

Започва началото на груповата сплотеност, което е вече преход към зрялата група.

• 
  Зрялата група. Този стадий в развитието на групата се характеризира с няколко особености, които ще бъдат разгледани това са: Образуване на подгрупи; Конфликти; Саморазкриване.
  

Друг проблем са предпочитанията в отношенията към един или друг член от групата. На практика принадлежащите към собствената подгрупа се приемат за много по-близки, а това нарушава груповия баланс. Особен тежка е съдбата на участник, който не е включен в нито една подгрупа. Човек трудно приема да бъде отхвърлен, да бъде аутсайдер и подобно положение в групата може да го подтикне към отказване от нея.

• 
  Процесът на пренос;
  
• 
  Проективната идентификация.
  

Саморазкриването притежава адаптивни функции за личността, защото разкриващият се човек печели приятелства, става популярен, не е опасен за останалите, може да му се има доверие, а заедно с това, участникът разбира, че може да сподели с хората своите фантазии, страхове и те да не му се присмеят. Разбира, че има хора, които са с близки до неговите страхове и фантазии образи и това го прави по-сигурен и по-уверен в себе си - усеща, че не е сам и не е с психичен проблем .

Саморазкриването може да бъде и дезадаптивно, когато е частично, избирателно, несъществено. Хората от групата усещат скритите нюанси и в тях се поражда недоверие и нежелание за общуване с човек, който не иска да споделя с тях. Тук действа разменната теория - аз се саморазкривам, а той /тя/, не го прави. Поставят се въпроси относно полезността от саморазкриване и относно ползата от взаимна работа с човек, който не е автентичен и на когото не може да се има доверие.

Прекомерното саморазкриване също се подлага на критично отношение в групата. Споделянето на несъществени неща и на прекалено интимни тайни се посреща с недоверие от групата, тъй като се преценява, че за такъв човек не действа приниципа на конфиденциалност в групата. Хората започват да се страхуват самите те да се саморазкриват, защото смятат, че това ще бъде изнесено извън пределите на групата.

Краят на една група не означава непременно край на терапията, то просто е един от стадиите на развитие на личността точно в тази група, с тези хора. Краят настъпва по преценка на водещия и по преценка на членовете на групата, когато са разрешени повечето от поставените цели и задачи. Необходимо условие за краят на групата е оценката и самооценаката от съвместната работа, както и перспективите за всеки член от групата. Приключването на терапията не означа непременно развитие на всички нейни членове в еднаква степен, по-важното е удовлетвореността на всеки един от прекараното време заедно. Краят на терапията е начало на друг живот, в който присъстват спомените от съвместната групова работа. По правило водещият си тръгва пръв, а участниците се разделят по-късно. В този краен процес се пораждат и положителни, и отрицателни емоции, но обикновено се запомнят първите. В края на краищата смисълът на приключването на груповия процес е да се обсъди, какво е постигнато, как да се запази постигнатото и как зав бъдещи участниците ще продължат да се справят сами.

• 
  Спазване на принципа "тук и сега" - хората нямат навика да не пренасят събитията от миналото или от бъдещето и да ангажират своето внимание в настоящето, закономерно съществува нагласата за пренос – “там и тогава”;
  
• 
  Преодоляване на навика да оценяват другите - трудността е продиктувана от ежедневието - човек често подхожда към нещо и някого с определено отношение, преднамереност и стереотипизация;
  
• 
  Стандартно интерпретиране на проблемите - в живота човек си служи със стереотипни представи, които често стигат до ригидност и макар и да му помагат в оцеляването, му пречат да погледне от друг ъгъл определено събитие или човек;
  
• 
  Чувство за сигурност - трудно се приема, че в групата личността може да се чувства в безопасност, да се приеме безрезервно спазването на принципа за конфиденциалност;
  
• 
  Искреност - донякъде се свързва с предходната трудност, още повече, че реалността предлага по-скоро ситуации, в които се маскира поведението, а и част от възпитателните въздействия са били ориентирани към запазване на някои тайни;
  
• 
  Емпатичност - това е механизъм, който се възпитава отрано и който предполага формиране и на друга ценностна система -ориентирана към другите;
  
• 
  Непосредственост - подобно на искреността, тя е стопирана от неправилни възпитателни въздействия на социализиращите институции;
  
• 
  Свобода на изказа - тя се постига сравнително лесно, но затрудненията произтичат от формиране на умения за въздържане от прибързани изказвания, които могат да наранят личността на другите;
  
• 
  Конструктивно противопоставяне - изисква умения от творчески поглед върху конфронтацията;
  
• 
  Оказване на подкрепа - дори и да има желание, често човек не умее да подкрепя другия, тъй като му липсват умения за оказване на помощ, които да не обиждат получаващия подкрепата;
  
• 
  Обратна информация - проблемът не е само в "разчитане" на сигналите за обратна връзка, но и в отправянето на такава;
  
• 
  Наблюдателност - качество, което също се формира целенасочено;
  
• 
  Пренасяне на наученото в практиката - една от големите трудности е осъзнаването на факта, че групата е своеобразна лаборатория, но в реалността много от ситуациите не са същите. /Вълчев, Р., В.Христов, 1988, с. 17-20/.
  

• 
  Оценка на преобладаващите настроения в работната група;
  
• 
  Изпълнение на целите - в каква степен, какво е участието на всеки един член, ангажираността на хората и т.н.
  
• 
  Инициативността, разбирана като групова и индивидуална активност и съчетаване на двете форми на активност;
  
• 
  Непосредствеността в отношенията, в действията и поведението;
  
• 
  Сътрудничеството - оценка на климата в групата, на общуването, на подгрупите и конструктивността;
  
• 
  Откритост и саморазкриване - доколко е характерно, какво е като честота, как се приема и оценява;
  
• 
  Изразяване на чувствата - как се изразяват, могат ли да се вербализират, спонтанни ли са, доколко това помага на груповата работа;
  
• 
  Оказване на подкрепа - кои са най-често срещаните случаи на подкрепа, активно ли се подкрепят, от къде произтича желанието за помагане;
  
• 
  Конфронтация - какъв е характера на конфликтите, как се преодоляват, наслояват ли се негативни емоции в резултат от конфликтите, кой ги провокира най-често, какви са причините, могат ли да бъдат избегнати;
  
• 
  Ролево разпределение - сменят ли се ролите, кои личности кави роли предпочитат;
  
• 
  Създаване на доверие - задълбочава ли се то, запазва ли се и след приключване на сеанса;
  
• 
  Невербално общуване - доколко е усвоено, противоречи ли на вербалното;
  
• 
  Оценка на водещия - какъв е стилът му на работа, доколко успява да създаде приятна атмосфера, как отправя подкрепленията, може ли групата да съществува без него;
  
• 
  Адекватност на прилаганите техники и много други критерии.
  

В този раздел накратко ще бъдат представени едни от най-разпространените техники за групова работа, ориентирани в съдържателен и структурен аспект, развиващи определени умения или способстващи за оптималната работа в групата:

• 
  Техники за запознанство;
  
• 
  Техники за развиване на самосъзнанието и самооценката;
  
• 
  Техники за предаване и получаване на обратна връзка;
  
• 
  Техники за трениране на социалната перцепция;
  
• 
  Комуникативни техники - вербални и невербални;
  
• 
  Техники за разрешаване на проблеми;
  
• 
  Някои други техники.
  

При тях основна е ролята на водещият, който мотивира, направлява и обяснява начинът, по който се реализира техниката.

Заедно с прилагането на тази техника в новосформиралата се група се изготвят и групови норми и правила на общуване. Поставя се задача да групата да си изготви правила за работа, които се записват на дъската и се съблюдават през цялото време на работа, независимо от дните, месеците или часовете на работа. При нарушаване, се санкционира нарушителят. Правилата не са веднъж завинаги дадени и подлежат на промяна, ако групата прецени, че такава е наложителна.

То се състои от няколко блока, които ще бъдат накратко анализирани, като се представят основните компоненти на всеки един от тях /Вачков, И., 1999/:

Блок, ориентиран към личностната сфера

Във всеки един от блоковете хората се запознават с компоненти от самосъзнанието си и се научават да снемат напрежението, да ги разбират и развиват.

• 
  Аз мога……….;
  
• 
  Аз съм………..;
  
• 
  Аз зная……….;
  
• 
  Аз имам………;
  
• 
  Аз искам………;
  

Тези умения са част от социалната сфера на личността и тяхното развиване способства за по-адекватната адаптация на хората.

Целта на играта е получаване на повече информация от представите на другите за себе си.

• 
  Работа в екип;
  
• 
  Емпатия;
  
• 
  Доверие;
  
• 
  Познаване и разпознаване на другия.
  

• 
  Единият не вижда какво точно рисува другия под диктовка;
  
• 
  Вижда това.
  

Възможните реакции - разбиране; приемане и неразбиране; отрицание на факта.

Предайте разговорите и емоционалните състояния на героите.

Пример за игра, създаваща доверие между партньори. Следвай моите инструкции. Завързват се очите на един човек от групата и той си има водач, който го привежда по определен район. Човекът със завързаните очи следва само инструкциите на партньора си, а всички останали дават неверни инструкции.

Целта е личността да се научи да следва партньора си и да му има доверие.

Целта - осмислят се позициите и на участниците им става ясно как съжителстват в личността трите компонента и всеки път влияят върху нашето ежедневие, а също така е и опит да се погледне проблема от три различни гледни точки - от позицията на скептика, оптимиста, романтика.

1. 
   Арнаудов, И. и съавтори, Кратък речник на хуманитарното знание, София 1994.
   
2. 
   Вачков, И. Основы технологии группового тренинга, “Ось-89”, 1999 г.
   
3. 
   Маджаров, Е., Концепция за възпитателната работа в местата за лишаване от свобода (под редакцията на А.Ковачев)
   
4. 
   Морева, Н.А. Тренинг педагогического общения (учебное пособие для вузов), Москва 2003.
   
5. 
   Морено, Дж, Основи на психодрамата, С., 1994г.
   
6. 
   Пек, М.С., Изкуството да живеем заедно, С., 1997г.
   
7. 
   Петрова, Н. Основи и методи на социалната работа, София 2001 г.
   
8. 
   Рудестам, К. Групповая психотерапия, Санкт-Петербург, 2000 г.
   
9. 
   Шулман, Л. Изкуството да се помага на индивиди, семейства и групи, С., 1996 г.
   
10. 
    Ялом, Ирвин, Теория и практика групповой психотерапии, Санкт-Петербург, 2000 г.