§ 10. ПРОБЛЕМИ НА РЕСОЦИАЛИЗАЦИЯТА И СОЦИАЛНАТА ИНТЕГРАЦИЯ НА ИЗВЪРШИТЕЛИТЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

• 
  Специализирана индивидуална корекционна дейност: индивидуално консултиране; индивидуална корекция
  
• 
  Специализирана групова социално-педагогическа работа
  
• 
  Ограмотяване, общообразователно и професионално обучение
  
• 
  Активизиране и ангажиране на личностните, социални и институционални ресурси в процеса на ресоциализация и социална адаптация на затворника.
  

На практика това предполага целенасочена социално-педагогическа намеса за формиране на психическа и поведенческа готовност за социално приемлив начин на живот в гражданското общество, което и една от главните задачи на пенитенциарното третиране на затворниците. С това обаче въпросът за подготовката на лишените от свобода за свободен живот не се изчерпва. Това е така, защото усилията през периода на изтърпяване на наказанието биха били напразни, ако не се осигури постпенитенциарна подкрепа, обезпечаваща “социалното посрещане” на затворника или казано с други думи - да се подпомогне неговата социалната адаптация в конкретните житейски условия.

За пенитенциарната практика от особен интерес е разглеждането на проблема за адаптацията на лишените от свобода към условията, при които те попадат след освобождаването от затвора. Познаването на закономерностите на процеса на приспособяването на бившите затворници в гражданското общество е основа за разработване на конкретни мероприятия за неговото регулиране.

Необходимостта от специално организирана социално-педагогическа помощ по отношение подлежащите на освобождаване затворници е продиктувана от следните обстоятелства:

1. Породените от самия факт на осъждането и задържането и престоя в затвора криминализиращи и десоциализиращи ефекти на присъдата.

2. Променената житейска ситуация, към която трябва да се приспособява осъдения /битови условия, социално обкръжение, материални затруднения/;

3. Слаба морално-волева устойчивост на голяма част от осъдените;

4. Липсата на утвърдени битови, хигиенни, трудови навици.

В конкретни случай, под социална адаптация на осъдените разбираме процеса на активно приспособяване на личността към изискванията и условията на живот, дейности и взаимоотношения в променените условия и отношение на хората след освобождаването от затвора.

Върху протичането на адаптационния процес влияние оказват три групи, способствуващи или затрудняващи я предпоставки:

а/ пенитенциарно обусловени предпоставки: типът място за лишаване от свобода където е изтърпяна присъдата; степента на изолация и нейната продължителност; размера на наложеното наказание и вида на режима; конкретните условия на живот, бит и труд; субкултура и социално-психическият климат в затворническата общност; преди това изтърпявани присъди.

б/ Личностни предпоставки - предубеденост; отношение към извършеното престъпление и наложеното наказание; психологически и поведенчески нагласи за законосъобразен начин на живот; отношение към изпълнение на наказанието; отношение към разкъсаните стари социални връзки; отношение към трудовата дейност и ангажираност; социален статус на личността; семейно положение, родители, близки; социален и трудов опит на осъдения; комуникативност; психологическа съвместимост; нравствено-психическа устойчивост и др.

в/ социално обусловени предпоставки: очаквана семейна подкрепа; съхраненост на връзките с близкото обкръжение; професионални перспективи; очаквано отношение на заобикалящите граждани към извършеното престъпление и актуално поведение.

г/ предпоставки, произтичащи от дейността на служебния персонал в местата за лишаване от свобода - целенасочена работа на ръководството на затвора и педагогическите работници; дейност, поведение и отношение на останалите служители.

При добро познаване на тези предпоставки помагащите педагогически дейности трябва да бъдат така организирани и насочени, че да съдействат за преодоляване на предизвиканите от обективните фактори и личностните особености на адаптиращия психологически бариери и обективни затруднения в процеса на неговото социално вграждане.

Механизмът на адаптацията представлява функционираща, в условията на социалното среда, адаптивна система с шест динамични компонента:

1. Личност на адаптиращия;

2. Близко обкръжение;

3. Гражданско обкръжение;

4. Представители на държавни и обществени институции и работодатели;

5. Пенитенциарни и пробационни служители;

6. Общност на осъдените

Настъпващите изменения на всеки един от тези компоненти води до изменения в цялата адаптивна система.

В процеса на подпомагане функционирането на адаптивната система съществена роля играят служителите от местата за лишаване от свобода. В съответствие със състоянието на отделните компоненти, те прогнозират тяхното развитие и насочват социално-педагогическата интервенция и взаимоотношения във валидна насока. Последното по същество представлява опит да повлияване върху на процеса на бъдещата социална интеграция.

Пълноценното целенасочено подпомагане на ресоциализационния процес на осъдените e свързано с познаване на неговото съдържание и развитие.

Помагащата дейност по пенитенциарния и постпенитенциарния период би било целесъобразно да се съобразява и организира в съответствие със следните етапи на приспособяване към свободния живот:

а/ Преход от детайлно регламентирана към нерегламентирана среда. Попадане на личността в гражданска обстановка и преодоляване на първоначалния шок на еуфория или пък фрустрация от свободата. Това е периодът на изживяване на очаквани неадекватни психични състояния и евентуални функционални изменения на психическите процеси и свойства, на фона на неориентираност и нерационално възприемане на заобикалящата материална, социална и нормативна реалност;

б/ Приспособяване към съществуващите социални условия. Преодоляване на житейските трудности и евентуално отхвърлящо отношение. Възприемане и усвояване на предявяваните очаквания и изисквания и "формиране на адекватни стратегии на поведение при активност на личността". Образно би могло да се каже, че това е своеобразно “психологическо пристигане на личността в гражданското общество”.

в/ Приобщаване на личността към социалната общност и активно включване в лабиринта на междуличностни и институционални отношения. Стабилизиране на насочеността и характера на социалните взаимодействия. Перспективно битово и трудово устройване.

В съдържанието на адаптацията, според характера на социалните адаптери,³⁴ могат да бъдат разгледани условно следните взаимосвързани и относително самостоятелни елемента:

1. Битова адаптация

2. Трудова адаптация

3. Гражданска адаптация

3. Социално-психологическа адаптация.
Битовата адаптация може да има съдбоносно значение във всеки един случай. Тя предполага осигуряването на екзистенц-минимума, задоволяването на изначалните потребности от жилище, облекло, храна, отопление и т.н. неща които едва ли нуждаят от доказване^* .

Трудовата адаптация предполага настройване на осъдения към необходимостта и изискванията свързани с включване в трудова дейност, получаване на първоначална квалификация и придобиване на трудови знания, умения и навици. Изграждане на психически и поведенчески нагласи за трудова ангажираност. Устройване на подходяща работа.

Гражданската адаптация се заключава в приобщаване на осъдения към условията на гражданското общество: възприемане факта на отговорност за своето поведение и взаимоотношения; възприемане на изискванията на законите и обществения ред; възприемане изискванията на моралните норми; приспособяване към традициите и условията на живот.

Социално-психологическата адаптация се състои във възприемане на изискванията на конкретната социална общност и правила на поведение в групата. Осъществяване на социално-психологически контакт със заобикалящите и активно включване на личността във взаимоотношенията.

Съдържанието на социалната адаптация на освобождаващите се затворници, обуславя и социално-педагогическите ангажименти, отнасящи се до нейното подпомагане, ръководство и управление:

• 
  оценяване нивото на готовност за адаптация и прогнозиране перспективите за стабилизиране на личността;
  
• 
  наблюдаване и коригиране на спецификата и протичането на процеса;
  
• 
  организиране включването на освободения в гражданските взаимоотношения и дейност и т.н.
  

Социалната подкрепа предполага активизирането на правителствени и неправителствени институции и граждани в помага­щия процес. Ефективността на същата тази подкрепа е непосредствено зависима от психологическите и поведенчес­ки нагласи на служителите от помагащите държавни организации /бюра по труда и служби за социална помощ/, представителите на неправителствените организации, служителите от правоохранителните органи и особено работодателите от конкретните населени места.

Социалнопсихологическите аспекти, очертаващи отношението на хората се отличават с особено многообразие и негативно-позитивни колебания. В най-обобщен вид, общественото отношение към ре социализацията на затворниците може да бъде разгледано през призмата на четири групи проблеми:

• 
  Социални очаквания и стереотипизирани представи за пенитенциарно-педагогическо повлия­ване на затвора и очаквания към поведението и взаимоотношенията на затворниците.
  
• 
  Перспективи за социална интеграция на затворниците и специфични етнически проблеми.
  
• 
  Участие на държавните и неправителствени организации в ресоциализационната дейност.
  
• 
  Виждания относно необходимостта от подготовка на затворниците за живот на свобода и възможности за усъвършенстване на практиката по подпомагане ресоциализационния процес.
  

В ежедневните разговори на хората, вестникарските статии и телевизионни предавания често битува мнението, че в затвора хората непременно стават по-лоши и по-престъпни, т.е., че затворът е своебразен “развъдник на престъпност”. Това обстоятелство провокира и хипотетичното предположение, че общественото мнение не отграничава по-ниската степен на криминализация и поведенчески риск на краткосрочно осъдените нерецидивисти от рецидивистите и ги етикетира под общата категория “престъпници”.

Тези хипотетични моменти, до голяма степен се потвърдиха и от резултатите набрани от 88 изследване лица ^* Оказва се, че болшинството от гражданите действително са на мнение, че престоят на затворниците в затвора води до това, че те деградират и стават по-лоши.

Мнението за деградиращия ефект от престоя в затвора кореспондира със също така негативния спектър от данни за очакванията на изследваните към поведението и взаимоотношенията на освобождаващите се затворници. Оказва се, че само една десета от гражданите разчитат, че бившите затворници са подготвени за социално-позитивен начин на живот и за в бъдеще може да се очаква, че в своето поведение и взаимоотношения те ще спазват правните норми. В останалата си част количествените натрупвания на емпирични данни илюстрират или очаквана поведенческа проекция на придобитата в затвора криминогенност или предположение, че дори и да желаят, бившите затворници няма да могат да се вградят в обществото. Това обаче не означава подвеждане към крайно негативни оценки за личността и поведението на изтърпяващите наказание тъй като в противовес 32% подържат твърдението за превъзпитателен ефект на наказанието.

Ако хипотетично приемем, че до една трета от затворниците в личностен план притежават готовност за ресоциализация и се съобразим със цитираните мнения, че въпреки желание си бившите затворници няма да се справят с условията на свободния живот, бихме могли да направим догадката, че голяма част от проблемите са по причина обективната липса на социални условия за реализиране на социално-позитивните намерения.

Наличието на множество социални фактори, затрудняващи ресоциализационния процес и социалната интеграция на бившите затворници не е би следвало да бъде изненада. Това намира конкретно потвърждение и в обобщените данни за преценките, касаещи отношението на обществото към освободените затворници.

Както става ясно, преобладаващата част от изследваните са на мнение, че отношението на обществото към вече изкупилите своята вина хора е или “равнодушно и незаинтересовано”, или “негативно и репресиращо”, докато в противовес, само една съвсем малка част /4,5 %/ подържат мнението за “необосновано либерално отношение”.

Представените аналитични разсъждения по набраните емпирични данни позволяват обобщения, касаещи мнението и отношението на гражданите:

В преобладаващата си част общественото мнение подържа тезата, че затворът влияе по скоро криминализиращо отколкото превъзпитателно. Оказва се обаче, че независимо от криминализиращият ефект на затворническата среда, една голяма част от затворниците се повлияват социално позитивно и притежават личностна готовност за правно релевантен начин на живот, но за съжаление тази нагласа трудно може да намери социална реализация.

Отношението на обществото към проблемите на ре социализацията и социалната интеграция на освобождаващите се затворници се колебае в спектъра на неградивната социална практика варираща между репресията и равнодушието. Това на свой ред отключва действието на множество социални фактори, затрудняващи ресоциализационния процес и социалната интеграция на бившите затворници.

Доколкото голяма част от гражданите вярват в ресоциализиращи ефект на наказанието и доколкото това кореспондира с ненуждаещата се от доказателства по-ниска степен на обществена опасност на нерецидивистите, съществуват много неизползвани ресурси за благоприятстване условията за социална интеграция на затворниците.

В преобладаващия брой случаи обществото проявява незаинтересованост и безразличие към съдбата на освобождаващите се затворници и това намалява техните шансове за социална интеграция. В този случай може да се приеме наличието на необходимост от интервенция за повлияване върху общественото мнение и формиране на позитивно-прагматично отношение към значимостта на превантивните и социално-помагащи дейности.

Тъй като в голяма част от случаите отношението към освобождаващите се затворници е негативно-репресиращо, може да се пледира за наличието на необходимост от изграждане на действащи механизми за граждански контрол и защита на човешките права на освобождаващите си затворници. Може да се обоснове и потребност от реализацията на целенасочени програми за преодоляването на отхвърлящите и репресиращи нагласи на гражданите и особено сред служителите от държавните институции.

Тъй като все пак няма изчерпателни основания да бъде отхвърлено твърдението, че независимо от по-ниската степен на обществена опасност на нерецидивистите затворническата среда ежедневно влияе криминализиращо, може да се приеме наличието на необходимост от специализирани програми за неутрализиране действието на механизмите на отрицателно влияние в условията на затвора. Това аргументира и потребността от специализирани обучаващи и социално помагащи програми, насочени към развитие на личностните ресурси на затворниците от затворническите общежития и подготовка за освобождаване.
2. Перспективи за социална интеграция на затворниците и специфични етнически проблеми.

Жертвите на престъпленията, заради които осъдените са в затвора с основание негодуват и държат за строго и справедливо възмездие. Ние разбираме отчаяниeто на загубилата своя нов и още неизплатен телевизор учителка, разбираме и възмущението на измамения от т.нар. “пирамида”, и психически травмирания преживял насилие пенсионер. Същевременно обаче, независимо от характера и тежестта на извършеното престъпление, трябва да се приеме, че затворниците са хора в проблемна жизнена ситуация Именно в тази ситуация те се нуждаят от помощ и подкрепа, защото ако завинаги загубят своя шанс за намиране на достойно място сред хората, то в последствие обществото може би ще плати “още по-висока цена”.

Социалната интеграция на затворниците в качеството им на хора намиращи се в проблемна жизнена ситуация може да бъде повлияна от четири проблематични пласта:

• 
  Проблеми, породени в периода преди извършването на престъплението и попадането в затвора.
  
• 
  Проблеми, породени от факта на извършване на престъплението и попадането в затвора
  
• 
  Проблеми, възпроизвеждащи се от условията в затвора и ефектите на изтърпяване на наказанието.
  
• 
  Проблеми, проектирани от особеностите на условията в полето на бъдеща социална интеграция: на микро-социално ниво; на ниво институции и на макро-социално ниво.
  

Разглеждани на тази плоскост, набраните изследователски резултати придобиват долуописания аналитичен вид.

Съгласно обобщените мнения на изследваните, реално съществуващите шансове, гарантиращи възможността за връщане към правно релевантен начин на живот са минимални. Това обаче, съвсем не означава категорично предопределяне на очаквано криминално поведение, защото относителният дял на преценяващите липсата на условия за ресоциализация съставлява по-малко от една четвърт. Макар и относително неголяма, тази извадка е значима и не може да бъде пренебрегната. В случая тя по-скоро може да бъде приета като закономерна и съотнесена към аргументите за необходимост от специализирана криминалистическа превенция от страна на правоохранителните организации.

В контекста на натрупване на изследователски данни интерес представляват мненията на повече от три четвърти от изследваните, които твърдят, че ресоциализацията на бившите затворници зависи от обстоятелствата. Съотнасяйки този резултат към целия масив от изследователски данни допускаме тълкуването, че става въпрос за приоритетно предопределяща роля на конкретните социални условия /т.е. обстоятелства/ - мнение, което намери подкрепа и при целенасочено проведеното допълнително интервюиране.

Реалните възможности за социална интеграция са в непосредствена зависимост от възможността за трудово устройване – обстоятелство влияещо се от своеобразието на предубедеността и очакваното криминално етикетиране от страна на гражданите и най-вече на работодателите. В този случай се оказа, че само в ма­лък брой случаи негативната предубеденост на хората е от фатално значение за социалната интеграция.

Оказва се, че в една четвърт от случаите, освободените затворници могат да разчитат на доверие и препоръка за назначаване на постоянна работа, което в значителна степен увеличава шанса за вграждане в обществото. Същевременно недоверие и предубеденост декларират само 19%. В останалата преобладаваща част изследваните посочват че биха дали своята препоръка с резерви, което означава, че затворникът би се справил при условие, че притежава умения за самопредставяне и професионална компетентност.

Анализираните възможности за социална интеграция намират и своебразна етническа специфика. Без да се впускаме в пространствени разсъждения, обясняващи етническите различия, по отношение на преминаващите през затворническото общежитие роми приемаме, че фактът на принадлежност към ромската общност по един или друг начин затруднява социалната интеграция. Близо половината от затворническата популация е представена от роми /32% самоопределили се като роми и 10 % турци, които изследваните възприемат като “турчеещи се цигани”/. Това етническо мнозинство не само че не бива да бъде игнорирано, но напротив заслужава специално изследователско и професионално внимание.

Доста често в ежедневието ромите се етикетират като изключително криминализирани и то едва ли не до степен на неизбежна етническа предопределеност. По тази причина изненада предизвиква фактът, че прекомерната криминализация на ромите е посочена като предопределяща само в 23% от случаите. Едновременно с това 15 % от изследваните посочват като социално-блокираща предпоставка стереотипното мислене и предубедеността на обществото. Доколкото съдим по количествените натрупвания на емпирични данни мнението на гражданите е, че не толкова криминализацията в етническата общност, а най-вече ниското равнище на култура, образование и квалификация на ромите са основните фактори затрудняващи тяхната социална интеграция /48%/.

На фона на значимостта на благоприятните социални условия и личностна нагласа за законосъобразен начин на живот, едно от решаващите условия за успешното протичане на ресоциализацията е активността на бившите затворници в търсенето на възможности за помощ в процеса социално приспособяване В случая аналитичните данни свидетелстват за ниска личностна активност от страна на лишените от свобода. Окозва се, че едва 10% от изследваните граждани са наблюдавали голяма ресоциализационна активност от страна на бивши затворници. Тези данни обаче, не би следвало да се приемат като директна аргументация за неблагоприятни изводи. Обяснението е, че бившите затворници не желаят и не са длъжни във всеки един случай да описват своето съдебно минало, което е обяснимо с оглед опасността от криминологично етикетиране и предубеденост на хората. От друга страна, по причина факта, че обществото проявява незаинтересованост към съдбата на затворника, то едва ли може да се очаква той да разчита и активно да търси подкрепата на обществените институции.

В тази връзка от съществено значение е възможността да се повлияе на отношението на гражданите към проблемите на освобождаващите се затворници. От изследователските данни става ясно, че приоритетно може да се разчита на активизиране на дейността на неправителственните организации и по-широко популяризиране на целите, дейността и проблемите на затворническите заведения.

Обобщените изводи за отражението на проблемите и перспективите пред затворниците сред свободните граждани касаещи следните моменти:

Мнението и отношението на гражданите към възможността за социално интегриране на затворниците не предопределя очакване за криминално поведение.

В повечето случаи социалната интеграция зависи от конкретните обстоятелства – личностни и социални с превес на значимостта на социалните обстоятелства.

При съществуваща възможност за трудово устройване, реализирането на тази възможност е зависима от личностните умения и готовност за самопредставяне на затворника и само в малък брой случаи може да се очаква фатална предубеденост.

Като цяло, гражданите проявяват разбиране към проблемите на ромската затворническа популация. Преобладаващото впечатление е, че не толкова криминализацията в етническата общност, а най-вече ниското равнище на култура, образование и квалификация на ромите са основните фактори затрудняващи тяхната социална интеграция.

В социалната практика се наблюдава ниска личностна активност от страна на лишените от свобода в процеса на търсене на “помощ за самопомощ”, което се дължи, както на въздържане провокирано от опасения за негативно етикетиране, така и на дефицити в социалната компетентност, касаеща намирането и получаването на социална подкрепа.

На основата на така представените обобщения, можем да формулираме следните изводи, касаещи социалната практика

В повечето случаи социалната интеграция зави от конкретните обстоятелства, като същевременно отношението на гражданите към възможността за социално интегриране на затворниците не предопределя очакване за криминално поведение. Това налага извода за необходимост от предприемане на опит за повлияване на социалните фактори по посока разбиране и съдействие по проблемите на бившите затворници. В тези случаи приоритетно може да се разчита на активизиране на обществените институции, популяризиране дейността на затворите и криминологична просвета на гражданите.

Доколкото съществува наличие на възможности за трудово устройване и доколкото реализирането на тази възможност е зависима от личностните умения и готовност за самопредставяне на затворниците, е необходимо разработване и внедряване на специализирани програми за повишаване на компетентността и формиране на умения за самопредставяне и социално вграждане. Наред с това би следвало да бъде създадена практика за перманентно проучване на трудовия пазар и съответстваща професионална и поведенческа подготовка.

Гражданите проявяват разбиране към проблемите на ромската затворническа етническа общност, но проявяват и недоверие, провокирано от ниското равнище на култура, образование и квалификация на ромите. Това обосновава потребността както през пенитенциарния, така и в постпенитенциарния период да бъдат внедрени специализирани програми за ограмотяване, професионална подготовка и поведенческо повлияване.

Тъй като в социалната практика се наблюдава ниска личностна активност от страна на лишените от свобода в процеса на “помощ за самопомощ”, и доколкото това се дължи на дефицити в социалната компетентност, касаеща намирането и получаването на социална подкрепа, последното налага разработването и внедряването на специализирани програми, насочени към повишаване на компетентността и формиране на умения за търсене, получаване и ползване на социална подкрепа.
3. Участие на държавата и отделните институции, организации и граждани в ресоциализацион­ната дейност и възможности за повишаване на резултат­ността.
При формулирането на изследователските цели беше предположено очакването, че хората извън системата на затворите не са запознати с проблемите на освобождаващите се и недооценяват необходимостта и социалния ефект от помощ. В тази насока аналитичната картина на изследователските резултати придоби следния вид.

Обобщените субективни оценки за приноса на отделните институции и организации очертават впечатлението за съществуваща практика на малък до формален принос както на правителствените, така и на неправителствените организации. Интересно е, че при обобщаването на аналитичните резултати, с несъществени колебания този извод съвпада и със самооценката на изследваните представители на същите тези организации.

Прави впечатление най-високата степен на натрупвания в зоната на формалния, т.е., илюзорен принос, който представлява най-вече “идейна декларативност”. При допълнителните проучвания се оказа, че тази констатация не е резултат на своебразна демонстрация, на разминаваща се с реалната практика “социална желателност”. Всъщност разминаването между практика и идея наистина съществува, но то се дължи най-вече на “недооценка на институционалните приоритети” в съвременното динамично общество^.

Анализът на емпиричните резултати, илюстриращи гореописаното състояние позволява догадката, че констатацията има приоритетно институционална обусловеност и се дължи на недооценка при провеждане на съответната институционална стратегия на фона на разбиране и адекватна ориентация на отделните изследвани специалисти. Това е така, защото преобладаващата част от изследваните подържат становището за необходимостта от сътрудничество на тяхната институция /организация/в процеса на ресоциализация на затворниците. Почти по същия начин изследваните отговарят и на “контролния” въпрос с формулировката “След освобождаването на затворника трябва ли Вашата организация да се ангажира с неговата интеграция?”.

Мнението за необходимост от институционална подкрепа на ресоциализационния процес се потвърждава и на по-високото ниво на общност Така например, болшинството изследвани заявяват необходимостта от помагащи грижи от страна на държавата и само единици отричат тази необходимост.

Ако съотнесем табличните данни към цитираните 68% случаи на визираното равнодушие и незаинтересованост от страна на обществото още веднъж стигаме до извода за красноречиво разминаване между думи и дела.

На фона на данните, представящи привидния, т.е., формален или малък принос на държавните, стопанските и неправителствените организации в ресоциализационния процес, особено впечатление прави разбирането и личната готовност на над половината изследвани да подкрепят организирането и провеждането на специализирана ресоциализационна дейност.

След така представения анализ на данните от социологическото изследване обобщаваме че:

Субективните оценки дават основание за становището, че на практика приноса на функциониращите правителствени, стопански и неправителствени организации в ресоциализационния процес се колебае в границите от малък до формален.

Дефицитите в политиката на държавните и неправителствените институции по проблемите на превенцията на престъпността и необходимостта от защита на хората в рискова ситуация се дължат най-вече на “недооценка на институционалните приоритети” в съвременното динамично общество.

На фона на формално-декларативния подход и дефицити в съответната държавна и конкретно-институционални стратегии се наблюдава разбиране и адекватна ориентация на отделните специалисти и граждани. Демонстрираната лична готовност за подкрепа на ресоциализационния процес може да бъде активирана и насочена към включването им в специализирани помагащи програми.

Доколкото има основание да се приеме, че приносът на функциониращите правителствените, стопанските и неправителствени организации в ресоциализационния процес се колебае в границите от малък до формален, е необходимо разработването и внедряването на целенасочена регионална програма за стимулиране на включеността социално помагащите институции и организации в процеса на превенция на престъпността и респ., ресоциализация на освобождаващите се затворници.

Доколкото има основание да бъде прието становището за съществуващи дефицитите в институционалните приоритети на държавните и неправителствените институции по проблемите на необходимостта от защита на хората в рискова ситуация, е наложително установяването на принципни делови взаимоотношения и утвърждаването на перманентно действащи форми на професионален диалог и сътрудничество между затворническия персонал и съответните институции.

Доколкото съществува разбиране от страна на отделните специалисти и граждани и декларирана лична готовност за подкрепа на ресоциализационния процес, това дава възможност за разработка и внедряване на мотивиращи и обучаващи програми, насочени към включването им в помагащите дейности.

Числовите натрупвания показват, че независимо от това дали познават добре пенитенциарната практика, преобладаващата част от изследваните си дават сметка за значимостта на ресоциализиращата подготвеност на затворниците. Вероятно не е случайно становището на повече от половината изследвани, че подготовката на затворниците за освобождаване следва да се започне и да се провежда през целия период на изтърпяване на наказанието.

Като допълнение, още една четвърт са на мнение, че същата тази подготовка следва да започне още от момента на постъпване в затвора, независимо от случаите, когато затворниците са само подсъдими и нямат постановена присъда.

Анализът на набраните емпирични данни дава възможност и за ориентация в ефективността на отделните подходи в процеса на подпомагане на социалната интеграция. От цифровите пропорции веднага прави впечатление становището за приоритетното значение на образованието, квалификацията и осигуряването на трудова заетост. Това е още едно потвърждение за необходимостта от едновременна професионална намеса както в личностната, така и в социалната сфера. В противовес на това потвърдено и от теорията становище се наблюдава констатираното отхвърлящо отношение към значимостта на раздаваните от държавата и неправителствените организации социални помощи. Без да се обосновава теоретично от данните, става ясно, че ако не са обвързани с обучение, квалификация и възможности за трудова реализация сами по себе си социалните помощи, на които много хора разчитат, играят ролята на своеобразна “социална патерица” и са неефективни в процеса на социална интеграция.

Колкото до ефективността на институционалния контрол над поведението и взаимоотношенията на освободените затворници, може да бъде възприета тезата, че той сам по себе си няма собствена стойност и ресоциализиращ ефект. Ако институционалният контрол не намери съчетание с образованието, квалификацията и трудовото устройване, той би бил самоцелен метод, чрез който евентуално би се постигнало до отлагане на престъплението, но не и преодоляване на престъпния начин на живот.

Администрацията на местата за лишаване от свобода е служебно ангажирана с личностната промяна, професионалната квалификация и т.н. дейности по подготовка на затворниците за освобождаване. Едновременно с това затворническата администрация не е и не би следвало да бъде монополист в осъществяването на ресоциализационната дейност. Това принципно положение намира подкрепата и на изследваната съвкупност от представители на различните организации. Близо 70% от тях подържат мнението, че неправителствените организации могат да допринесат за развитието на ресоциализационната дейност.

Ефективността от реализацията на тази възможност намира подкрепа и в декларираната лична готовност на представляващите различните организации. Почти всички анкетирани съобразно своите предпочитания декларират готовност да се включат в помагащия процес, участвайки в мобилизацията на личностните или социалните ресурси.

В случая обаче, само съвсем малка част от запитаните проявяват готовност за работа със семействата на освободените. Този резултат не е изненада и не означава, че работата по мобилизирането на семейните ресурси би била неефективна. Ниският относителен дял на желаещите да работят със семействата на затворниците може да бъде обяснен с това, че анкетният въпрос е зададен в едноличен план и затова разбиран като еднолично участие. Поради тази причина, случаите на отказ от помагаща намеса вероятно се дължат на типични за българската народопсихология “табута”, визиращи предел на еднолично вмешателството в семейството. При допълнително проведеното интервюиране се стигна до уточнението, че същите тези хора биха работили и със семействата на затворниците, при условие че представляват някоя заинтересована организация.

Едно от условията за осигуряване на резултатност в сферата на която и да било дейност е необходимостта от координация на усилията на осъществяващите дейността. Това принципно изискване е с особена валидност за организацията на ресоциализационната дейност, тъй като помощта се осъществява от различни организации, представляващи структурни единици в различни министерства и ведомства. Същевременно това обстоятелство значително затруднява координиращия процес, като картината още по-вече се усложнява от доброжелателното присъствие на неправителствени организации, което пък на свой ред още веднъж доказва необходимостта от изграждане на система за координация.

Изследваните представители на различните институции и организации също подкрепят необходимостта от координиране на усилията на звената, които представляват. По този повод, като игнорираме незначителния дял на подържниците на автономна форма на помощ /3%/ и като отчетем преобладаващия дял на натрупванията в набраните данни, приемаме становището за обоснована необходимост от предприемане на мерки за координиране действията на различните правителствени и неправителствени организации.

Преобладаващата част от гражданите и респ. служители на различни институции и организации си дават сметка за значимостта на ресоциализиращата подготвеност на затворниците изразяваща се в личностни нагласи за законосъобразен начин на живот, гражданска компетентност, социално-комуникативни и професионални умения.

Подготовката на затворниците за освобождаване следва да се започне и да се провежда през целия период на изтърпяване на наказанието. Приоритетни съдържателни характеристики на подготовката за освобождаване са образованието, квалификацията и осигуряването на трудова заетост.

Социалните помощи, на които много от хората в рискова ситуация разчитат, са неефективни в процеса на социална интеграция, ако не са обвързани с обучение, квалификация и възможности за трудова реализация.

Сам по себе си строгият институционален контрол няма собствена стойност и ресоциализиращ ефект, ако не намери съчетание с образованието, квалификацията и трудовото устройване.

Затворническата администрация не е и не би следвало да бъде монополист в осъществяването на ресоциализационната дейност. Наред с другите помагащи структури, неправителствените организации могат да имат ефективен принос за развитието на ресоциализационната дейност.

Съобразно своите предпочитания гражданите декларират готовност да се включат в помагащия процес, участвайки в мобилизацията на личностните или социалните ресурси. Отделните специалисти и граждани биха работили и със семействата на затворниците, при условие че представляват някоя заинтересована организация.

Обстоятелството, че ресоциализиращата помощ се осъществява от различни организации, представляващи структурни единици в различни министерства и ведомства предполага обоснована необходимост от предприемане на мерки за координиране действията на различните правителствени и неправителствени организации.

Най най-значими за подготовката на затворниците за освобождаване са личностните нагласи за законосъобразен начин на живот, гражданска компетентност, социално-комуникативни и професионални умения. Следователно е налице потребност да бъдат разработени и внедрени в практиката съответстващи специализирани програми насочени към обучение и личностна промяна.

Подготовката на затворниците за освобождаване следва да се започне и да се провежда през целия период на изтърпяване на наказанието и би следвало да бъде съчетана със адекватни форми за повишаване на образованието, придобиване на трудова квалификацията и осигуряването на трудова заетост.

Доколкото може да бъде прието становището, че социалните помощи са неефективни в процеса на социална интеграция, може да бъде обоснована необходимостта от разработване на съответстващи форми за тяхното обвързване с обучение, квалификация и възможности за трудова реализация.

Институционалният контрол няма собствена стойност и ресоциализиращ ефект, ако не намери съчетание със образованието, квалификацията и трудовото устройване. Следователно се налага разработването на съответстващи ефективни форми и мерки за неговото оптимизиране по подобие на осъществяваната в Европа практика на наказанието “пробация”.

Затворническата администрация не е и не би следвало да бъде монополист в осъществяването на ресоциализационната дейност в съответствие което е препоръчително изграждането и функционирането схема за сътрудничество с другите помагащи правителствени и неправителственни структури.

Готовността на гражданите да се включат в помагащия процес означава, че би било ефективно разработването и реализирането на проект за изграждане на регионална доброволческа мрежа по подпомагане на ресоциализацията на осъдените.

Доколкото ресоциализиращата помощ се осъществява от различни организации, представляващи структурни единици в различни министерства и ведомства, това налага разработване на адекватна форма и предприемане на мерки за координиране действията на различните регионални правителствени и неправителствени организации.

Социално помагащата гледна точка предполага, че предварително условие за възможността да се окаже максимална подкрепа на освобождаващият се затворник е познаването на неговите личностни ресурси и респ. негативни характеристики. На тази основа, като се съобрази и конкретната житейска ситуация може да бъде изготвена и прогноза за развитието на взаимоотношенията, което пък вече позволява разработването и реализирането на индивидуална програма за пенитенциарна и постпенитенциарна подкрепа. В случая интересите на затворника са в центъра на помагащата дейност. Едновременно с това обаче не бива да бъдат изпускани от поглед и интересите на обществото в смисъл предпазването на гражданите от посегателства, което е и втория - превантивен поглед към критериите за оценяване личностната готовност за социална интеграция на затворника.

От гледна точка на превенцията и намаляване риска от виктимизация на социалната среда, оценяването на личността и поведението на затворниците е особено важно в случаите на предлагане за условно-предсрочно освобождаване, помилване и изобщо при прилагането на т.нар. прогресивна система за изпълнение на наказанията.

Прилагането на прогресивната система е с дългогодишни традиции в българската наказателно-изпълнителна практика. Възможностите за постепенно облекчаване на елементите на наказанието лишаване от свобода по отношение на отделните осъдени съпътства пенитенциарното ни законодателство още от края на ХVIII век. Като правило индивидуалното предоставяне на облекченията се осъществява на основание на юридическата и характеристика на затворниците.

В практиката няма съмнения относно обективността на юридическите критерии - размер на наказанието, изтърпяна част, характер на извършеното престъпление и др. Не така обаче, стои въпросът за педагогическите и психологически критерии по прилагането на които винаги крие опасност от субективизъм. Именно в тази връзка си предлагаме примерна система от педагогически и психологически критерии, която в известна степен да предпази практическите работници от субективизъм.
Въз основа теоретичните разработки и анализът на практическия опит приемаме, че при оценяването на готовността на затворниците за социална интеграция като рационални ориентири могат да бъдат използвани две основни групи психологически и поведенчески критерии:

• 
  Правно релевантна психологическа нагласа и личностната готовност за социално интегриране.
  
• 
  Степен на поведенчески риск и потенциална обществена опасност.
  

Едновременно с изучаването на възможностите за семейна подкрепа от значение за обективността на социално-педагогическата прогноза е: Характеристиката на връзките и взаимоотношенията в най-близкото социално обкръжение в затвора и навън; Личностна съвместимост на конкретния осъден с условията и взаимоотношенията на приемащата го среда; Способността за преодоляване на стрес и фрустраци.

Наркомании:

• 
  алкохолизъм;
  
• 
  токсикомания /злоупотреба с наркотични дроги; с медикаменти и летливи вещества/
  

Ендогенни психически заболявания:

• 
  шизофрения
  
• 
  циклофрения /манийно-депресивна/
  
• 
  епилепсия
  

Психогенни заболявания:

• 
  неврози
  
• 
  реактивни психози
  
• 
  разстройства на половото поведение /педофилия; герантофилия; ексибионизъм; судомия и др./
  
• 
  психически разстройства в напреднала и старческа възраст /деменции/
  депресии
  
• 
  суициден риск
  

Психопатии:

• 
  параноидни психопатити
  
• 
  афективни
  
• 
  шизоидни
  
• 
  хистерични
  
• 
  психастенни
  
• 
  астенни
  
• 
  експлозивни
  
• 
  асоциални
  

Олигофрении /лека и средна дебилност/:

• 
  несъответствие между интелектуалната, емоционалната и другите сфери на психически живот
  
• 
  патологична внушаемост и подчиняемост, импулсивност и афективна неустойчивост
  
• 
  интелектуална, личностна и поведенческа промяна в следствие черепно-мозъчни травми.
  

Диагностичната процедура е рационално да се осъществява в следния порядък: набиране на изходни данни; анализ на резултати от изследвания; психосоциална диагностика; обобщения и препоръки.

На база на предложените критерии и може да бъде изготвен атестат на лишения от свобода, който отразява:

1. Симптоматика.

2. Поведенческа проявеност.

3. Прогноза и препоръки за бъдещата работа с конкретния осъден.

Коректно изготвеният атестат би следвало да послужи като надеждна основа за изготвянето на специализирана индивидуална програма за ресоциализация и социална интеграция на предстоящия на освобождаване затворник.

Каталог: 342 -> pub

Изтегляне 3.69 Mb.

Сподели с приятели: