Академично сдружение на психолозите проект


Висок: Рискът от сериозни вреди идентифициран, има вероятност събитието да се случи по всяко време и ефектът да е сериозен Среден



страница15/19
Дата06.09.2017
Размер3.69 Mb.
#29586
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19


Висок: Рискът от сериозни вреди идентифициран, има вероятност събитието да се случи по всяко време и ефектът да е сериозен

Среден: Рискови фактори, които могат да бъдат идентифицирани. Рискът е вероятен, но не непосредствен, освен ако не настъпят промени в обстоятелствата

Нисък: Няма значими рискови фактори в настоящия момент

Прилагането на програмата за оценка на риска подобрява възможността за реализацията на следните наказателно изпълнителни задачи:

  • Усъвършенстване целенасочеността на програмите и дейностите, които се провеждат с лишените от свобода.

  • Преодоляване самоцелността в пенитенциарната работа - индивидуално консултиране, групова работа, дейност за осмисляне на свободното време.

  • Стимулиране стремеж за преодоляване на едностранчивата насоченост на работата към осигуряване на институционния комфорт - да няма нарушения, да се спазват редът и дисциплината, т.е. приоритет на гарантирането на сигурността в затворите е само половината от обществената мисия, която се върши.

  • Мотивиране насочването на професионалните усилия към реална превенция на рецидива.

  • Индивидуализиране третирането на всеки правонарушител.

ІІ. ПОСТПЕНИТЕНЦИАРНО ПОДПОМАГАНЕ НА ПРОЦЕСА НА СОЦИАЛНО ИНТЕГРИРАНЕ НА ОСЪДЕНИТЕ.

А/ Съдържателни характеристики на постпенитенциарната ресоциализационна подкрепа.

Дългогодишно развиваната практика, отнасяща се до подготовката на затворниците за освобождаване и проследяването на тяхното социално вграждане доказаха смисъла и необходимостта от мобилизиране на личностните и социални ресурси за социалната интеграция както на изтърпелите наказанието си, така и на предсрочно освободените. Едновременно с това, възникна сериозният проблем за дефицита в организирането на “социалния прием” на напускащите пенитенциарните заведения в гражданската общност. В много от проследените случаи се оказа, че независимо от позитивната поведенческа нагласа, бившите затворници не могат да се справят с трудностите и негативното отношение на обществото и институциите към тях, което повишава степента на риск от рецидив.

Оттук възниква и социалната потребност от подкрепа в периода след освобождаването – дейност, с която, от една страна, пенитенциарните служители нямат възможност да се ангажират и от друга страна – и самите затворници не желаят да търсят помощ от затвора, в който са били.

Характеристиката на състава показва голямо личностно и криминологично многообразие. Основна част от осъдените са млади хора без затвърдени престъпни навици и стереотипи на поведение. В значителна част от случаите престъпленията са извършили ситуативно, поради неумение за релевантно ориентиране в екстремални ситуации и неоткрити алтернативи за задоволяване на потребностите по правомерен начин. Резултатите от целенасочените проучвания аргументират извода, че при осъдените от визираната категория съществуват дефицити в социалната компетентност, личностната зрялост и уменията за вграждане. В периода след освобождаването, голяма част от тези затворници остават без необходимата ресоциализационна подкрепа и това забавя или блокира процеса на социално включване. Обществото като цяло не показва толерантност към бившите затворници, а специалистите представляващи държавните институции са склонни да гледат на тях като на престъпници.

Оказва се, че в постпенитенциарния период, когато бившите затворници навлязат в обществото се сблъскват с неочаквани проблеми. Освен неразбирането на държавните служители, особени затруднение им създава и споменатия дефицит от социални умения - при подаване на молба за постъпване на работа, професионална ориентация, ограничен достъп в контактите с работодателите, при попълване на документи за получаване на социални помощи, социалнопедагогическо и социалнопсихологическо консултиране и т.н.

Така представената картина дава достатъчно основания за мотивиране на идеята за институционално подпомагане на социалната интеграция на осъдените изтърпяли своето наказание и/или освободените предсрочно. Може да се очаква, че при предстоящото изграждане на системата за изпълнение на наказанието пробация тази идея ще да намери социална мултипликация под формата на организирано и целенасочено направление на пробационна дейност. Разбира се, тази дейност няма да остане монопол само на наказателно изпълнителните институции. Социализиращият ефект би имал съдържателна пълнота едва след активното включвана, както на всички компетентни държавни институции, така и при активизирането и управомощаването на неправителствените организации процеса на ресоциализационна подкрепа.

Изграждането и дейността на система от социални центрове за подкрепа на освободените затворници следва да е логично продължение на осъществяваната в затвора професионална дейност по подготовката на затворниците за освобождаване. За преодоляването на обясними психологически и поведенчески бариери ще бъде ефективно включването на консултанти-доброволци, напр. студенти от специалностите “Психология” и “Социална педагогика” и “Социални дейности”. Разбира се, с оглед необходимостта от професионална реализация на целите и задачите консултантският екип ще разчита на специализираната помощ на професионалисти от социално помагащите държавни институции.


Главна цел на ресоциализационната подкрепа е подпомагането на процеса на социално включване на извършителите на престъпления в периода след освобождаване от затвора и превенция на рецидивизма сред тях. Това означава:

  • Формиране на умения у бившите лишените от свобода за социално вграждане след освобождаването.

  • Преодоляване на авторитарните нагласи, посредничество и стимулиране на помагащо отношение на правоохранителните и социално подпомагащите институции спрямо освободените затворници.

  • Включване на неправителствени организации в процеса на ресоциализация на бившите затворници и активизиране на възможностите за подкрепа от страна на значимите държавни институции.


Конкретни задачи:

  • Създаване и поддържане на Центрове за социално подпомагане на бившите осъдени, изтърпели присъди или условно освободени затвори и затворнически общежития

  • Създаване и подготовка на екип за социална работа с освободените затворници /студенти-доброволци и специалисти от помагащи и правоохранителни институции/.

  • Разработването на индивидуални програми за ресоциализация, непосредствено преди освобождаването на затворниците – предварителна подготовка за приема в обществото.

  • Проследяване и реална подкрепа на програмите за индивидуално социално вграждане.

  • Разработване на специализирани програми за групова работа

  • Перманентно проучване на възможностите /образователно-професионална квалификация, намиране на работа, съдействие при получаването на социални помощи/ и взаимодействие със социално подпомагащите институции при оказване на социална подкрепа на бившите осъдени.

  • Поддържане на база данни с информация за възможностите за професионална квалификация, реализация и пазар на труда.

  • Индивидуално консултиране, подготовка на документи и посредничество в решаването на лични, семейни и професионални проблеми.


Б/ Методическа рамка на оценката на личностната ситуация и разработването на индивидуална програма за социално вграждане на освободените затворници.

От методическа гледна точка логиката на подпомагането на социалната интеграция на освободения затворник до голяма степен повтаря логиката на пенитенциарното третиране на осъдения и е своеобразно продължение на третирането, но съобразно условията на свободен живот. Това означава разполагане на подкрепящите дейности в следната процесуална последователност:



  • Прием на освободения и първоначално запознаване с личностните особености на освободения

  • Оценка на риска, индивидуалния ресурс и профил на нуждите в процеса на социално интегриране.

  • Разработване на индивидуална програма за социална интеграция

  • Реализация на програмата

  • Приключване

В най общи линии изпълнението на фиксираните процесуални стъпки се осъществява съобразно известната технология на “Работа с индивидуален случай”. В процеса на реализация на подкрепящата дейност по целесъобразност могат да бъдат използвани и някои допълнителни методически материали които са адаптирани към българските условия и са намерили верификация в практиката*:



  • Интервюто като методически подход при подготовката на програма за индивидуално третиране на осъдения (прием и първоначално запознаване с личностната ситуация)

  • Формуляр за оценка на риска, индивидуалния ресурс и профил на нуждите в процеса на социално интегриране.

  • Схема за оценяване на индивидуалния риск и ресурс в процеса на социално интегриране на лишените от свобода и профил на нуждите

  • Личен план на свободния човек



В/ Методически материали




1. ИНТЕРВЮТО КАТО МЕТОДИЧЕСКИ ПОДХОД ПРИ ПОДГОТОВКА НА ПРОГРАМА ЗА ИНДИВИДУАЛНО ТРЕТИРАНЕ НА ОСЬДЕНИЯ*

Интервюто дава възможност да се реконструират събитията от миналото на лишения от свобода, като спе­циално се фиксират онези точки в неговото социално развитие, които имат важно значение за формиране на престъпната му активност.

Чрез метода се получава обширна поведенческа лич­ностна информация, която позволява да се набележат подходи за включването на лишения от свобода в корекционни, кул­турно-информационни, спортни и образователни дейности.

Интервюто разкрива важни личностни особености и качества, които са от значение за провеждането на ефек­тивна индивидуална или групова корекционна работа.

Интервюто се реализира чрез задаването на въпроси в определена последователност и регистриране на отго­ворите. То включва следните етапи:


  • начален - установяване на доверителен контакт с лишения от свобода и предразполагане към спокоен и откровен разговор.

  • основен - изясняване на важни моменти от семей­ната ситуация, взаимодействието в неформални групи, профе­сионалното развитие, етапите на престъпната кариера и други, имащи отношение към асоциалното развитие на лицето събития.

  • заключителен - правят се внушения, дават се пре­поръки, определят се формите на по-нататъшен контакт с лишения от свобода и се сключва устен договор с него.

По време на интервюто не е целесъобразно да се фиксира прекомерно вниманието на осъдения върху запис­ването на неговите отговори, тъй като в противен случай те ще наподобяват разпит и ще провокират по-изразен елемент на социална желателност.
1.0. Тематични блокове за основния етап от интервюто*
1.1. ДЕТСТВО:

1.Първи спомени и пръв портрет за собствената личност(брачно, извънбрачно дете, желано или не­желано дете, хилавост, ревливост, болнавост, подтиснатост, жизнерадостност и др.)

2.По-ярки спомени за събития от детството (силни преживявания на радост, тъга, стрес, физически, психически травми и др.)

3.Невротични страхове, натрапливости и депре­сивни преживявания.

4.Прояви на негативизъм, затвореност, изолираност и прекомерна автономност.

5.Преживяване на пубертетната криза.


1.2. СЕМЕЙНА СИТУАЦИЯ ПО ВРЕМЕ НА ИЗРАСТВАНЕТО:

1.Семейна обремененост:



  • психични заболявания и суициди;

  • алкохолизъм, наркомания, криминални прояви;

  • непълно семейство или отсъствие на родители;

  • привидно благополучно семейство при наличие на перманентни конфликти;

2.Характеристика на:

  • родителите (майка, баща, баби, дядовци):възраст, образование, професия, здраве, емоционално от­ношение към децата и останалите членове на се­мейството.

  • братя и сестри и други значими родственици (мястото му сред тях - първо, второ, трето дете, връстници, взаимоотношения и авторитети).

  • осиновители, настойници, отглеждане и детски дом - спомени и отношения.

1.3. ВЪЗПИТАНИЕ:

1.Доминиращ педагогически подход:


  • безконтролност и липса на ангажираност на родителите (прекалено заети родители и дете с ключ на врата);

  • свръхмерен контрол, пораждащ негативизъм и трансфер на агресия;

  • оранжерийна обстановка (прекомерно обгрижване и попечителство, блокиращи формирането на умения за социално вграждане).

  • прекомерна презадоволеност на потребностите и желанията, водеща до усещането за всепозволеност, егоцентризьм и асоциални поведенчески модели.

2.Негативни ефекти от взаимоотношенията с възпитателите (родителите) - тен­денции за страх, виновност, омраза, негативизьм, агресия и др.

3.Авторитети и модели за индентификация: престижност, зависимост, привързаност.


1.4. ОБРАЗОВАНИЕ:

1.Завършено образование (евентуален престой в ТВУ или поправителен дом)

2.Успеваемост, способности, амбиции и труд.

3.Извънучилищни интереси и занимания.

4.Удовлетворение и разочарования в ученическия живот,трудности в училище.

5.Отношение към учителите и към съучениците.

6.Отношение на учителите и съучениците към осъдения.

7.Най-ярки спомени от ученическия живот.


1.5. ПРОФЕСИЯ И РАБОТА:

1.Мотиви при избор на професия.

2.Неосъществени възможности или желания за про­фесионално развитие.

3.Удовлетвореност (неудовлетвореност) от прак­тикуваната професия.

4.Неблагоприятни въздействия на условията за труд върху личността: нощни смени, шум, замърсеност, недобър психологически климат, продължителни ко­мандировки, преумора и допълнителни натоварвания.

5.Достатъчно (недостатъчно) материално възна­граждение и респективно осигуреност.

6.Честота на смяна на работата   причини.

7.Трудови и професионални перспективи.


1.6. СЕКСУАЛНО РАЗВИТИЕ:

1.Сексуално съзряване: нормално, преждевременно, закъсняло. Първи полов акт, редовен полов живот, сексуални травми, страх, полова непълноценност.

2.Отношение към сексуалния живот:


  • адекватност на сексуалните потребности;

  • самоконтрол в сексуалните контакти или безразборни полови връзки;

  • удовлетвореност, чувства, периоди на въздър­жание, онанизъм, импотентност(фригидност), по­вишена потентност.

3.Активен или пасивен хомосексуализъм.

4.Перверзни склонности.


1.7. БРАК, СЕМЕЙСТВО И БИТОВИ УСЛОВИЯ:

1.Характеристика на брака и брачния партньор - изневери, разводи, продължителни извънбрачни съжителства.

2.Психологически климат в семейството: власт, доверие, ревност, враждебност, лъжа.

3.Отвореност (затвореност)на семейството към социални контакти.

4.Семеен статус на осъдения - опора на останалите, лоялен партньор, паразит, жертва, черна овца.

5.Благоприятни (неблагоприятни) битови условия.


1.8. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ:

1.Комуникативност:



  • общителност - затвореност;

  • боязливост - експлозивност;

  • невротичност - уравновесеност;

  • инициативност - пасивност;

  • алтруизъм - егоизъм;

2.Темперамент и емоционално-волева реак­тивност.

3.Основни интереси, предпочитания и спо­собности.

4.Самооценка:


  • адекватна - неадекватна;

  • завишена - занижена;

5.Характерова предразположеност към:

  • лидиране;

  • негативизъм и реакции на протест;

  • агресия и автоагресия;

  • енергичност;

  • меланхолия и апатия;

  • честност и достойнство;

  • лъжа и лицемерие;

1.9. ПЪРВИ КРИМИНОГЕННИ ПРОЯВИ:

1.Бягство от училище.

2.Бягство от къщи и склонност към скитничество.

3.Участие в групи с девиантна насоченост.

4.Ранна употреба на цигари, алкохол и токсикоманни прояви.

5.Участие в кражби.

6.Самоцелни сбивания.

7.Ранна сексуална разпуснатост.
1.10. МОТИВАЦИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ:

1.Съзнателно реализиране на престъпния замисъл.

2.Осъществяване на деянието под въздействие на алкохол.

3.Солидарност със съизвършител или група.

4.В отговор на провокативни действия от страна потърпевшия.

5.Шантаж или натиск върху извършителя от страна на група или отделно лице.

6.Неадекватна личностна реализация.

7.Не намиране на алтернатива за изход от житейска безизходица.


1.11. ПРЕЖИВЯВАНИЯ ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

1.Страх.


2.Хазартна приповдигнатост.

3.Обреченост.

4.Интерес.

5.Злоба.


6.Радост.

7.Спокойствие.

8.Безразличие.

9.Гордост.


1.12. ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ЗАДЪРЖАНЕТО И ПО ВРЕМЕ НА СЛЕДСТВИЕТО:

1.Бягство, укриване.

2.Активна съпротива.

3.Сътрудничество по време на следствието.

4.Частични признания.

5.Заблуждаваща тактика по отношение на сле­дователя.

6.Прехвърляне вината върху други участници.

7.Готовност за поемане на чужда вина.


1.13. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРАВОЗАЩИТНИТЕ ОРГАНИ:

1.Ожесточеност.

2.Негативизъм.

3.Търпимост.

4.Сътрудничество.
1.14. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПЕНИТЕНЦИАРНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ:

1.Негативизъм.

2.Ожесточеност.

3.Търпимост.

4.Сервилничене.

5.Сътрудничество.


1.15. ПРОБЛЕМИ НА АДАПТАЦИЯТА В НАЧАЛНИЯ ПЕРИОД ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

1.Малтретиране и манипулиране от други лишени от свобода.

2.Конфликти с други лишени от свобода.

3.Конфликти с представители на администрацията.

4.Апатия, депресивни реакции, нервни сривове.

5.Суицидни опити.

6.Опити за бягство.
1.16. НАЙ-ЧЕСТО ДОПУСКАНИ НАРУШЕНИЯ:

1.По време на изтърпяване на предишните присъди.

2.По време на изтърпяване на сегашната присъда.

1.17. ЦЕННОСТНА ОРИЕНТАЦИЯ НА ОСЪДЕНИЯ:

Установяване на пет най-значими за лишения от свобода неща в живота - НАПРИМЕР: квалификация, семейство, почивка, жилище, деца, власт, секс, здраве, обич, религия, слава, ядене, облекло, бар, вила,пари, приключения, удоволствия и др.
1.18. ЖИТЕЙСКИ ПЕРСПЕКТИВИ И ПЛАНОВЕ НА ОСЪДЕНИЯ:

1.За най-близко време.

2.За времето на освобождаването(надежди, опасе­ния, реални възможности).

3.Дълговременни житейски планове.


2.0. ДЕСЕТ ПОСТУЛАТА, КОИТО ВОДЕЩИЯТ ИНТЕРВЮТО НИКОГА НЕ ЗАБРАВЯ:

1.Никога не показвам пренебрежение, скука и без­различие.

2.Въздържам се от нравствени оценки.

3.Не забравям, че изслушването е умение.

4.Не забравям, че съществува предел на интереса към интимната сфера.

5.По време на интервюто се въздържам да гледам през прозореца.

6.Не задавам въпроси, провокиращи желателни от­говори.

7.Интервюто не е разговор за попълване на форму­ляр.

8.Избягвам да говоря повече от интервюирания.

9.Не допускам да изпадна в ролята на интервюиран.

10.Не забравям, че финалът трябва да е позитивен.
2. ОЦЕНКА НА РИСКА, ИНДИВИДУАЛНИЯ РЕСУРС И ПРОФИЛ НА НУЖДИТЕ В ПРОЦЕСА НА СОЦИАЛНО ИНТЕГРИРАНЕ
За оптималното подпомагане на ресоциализацията на освобождаваните и освободените затворници е от особено значение прогнозирането на тяхното развитие от гледна точка на евентуални “социални заплахи” паралелно откриване на “социални опори”. Анализът и осмислянето на тези две характеристики от актуалната жизнена реалност на освободения дава възможност за изграждане на адекватна жизнена стратегия за релевантно социално интегриране. Като методически стъпки това означава оценка ра риска, оценка на социално-позитивния подлежащ на активизиране индивидуален ресурс и на тази основа очертаване на зоните за интервенция – т.е. профил на нуждите от подкрепа и развиване и респ. противодействие. Като краен резултата се стига до разработване на операционална програма за индивидуална социална интеграция – “личен план на свободния човек”.
С оглед осигуряването на приемственост при разработването предложените методически схеми (формуляр за оценка на риска и индивидуалния ресурс и графичната схема за оценяване), като основа са използвани елементи от внедрената в пенитенциарната практика методика на оценка на риска. В случая, обаче е отдадено водещо значение на личностния и социалния ресурс, като изходни позиции в индивидуалната стратегия за социално интегриране и оцеляване.

3. ФОРМУЛЯР ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА и ИНДИВИДУАЛНИЯ РЕСУРС В ПРОЦЕСА НА СОЦИАЛНО ИНТЕГРИРАНЕ



Съдържателни характеристики на риска и индивидуалния ресурс


Риск /Дефицит

0 - липсва

- 1 - малък

- 2 - среден

- 3 – голям

Ресурс


0 - липсва

1 - малък

2 - среден

3 - голям

Раздел 1: Отношение към правонарушението








1.1.осъзнаване на вината







1.2. осъзнаване на справедливостта на присъдата







1.3. осъзнаване на последствията от престъплението







1.4. бъдещи нагласи






Обща оценка раздел 1










Раздел 2: Жилищно устройване








2.1. Има ли постоянно жилище




2.2. Подходящи ли са битовите условия







2.3. Има ли много криминално проявени съседи






Обща оценка раздел 2











Раздел 3: Взаимоотношения(семейни/брачни)







3.1. връзки в детството




3.2. Малтретиране в детството







3.3. Настоящи взаимоотношения в семейството







3.4. История на интимни връзки







3.5. Настоящи взаимоотношения с партньора







3.6. Деца







3.7. Роднини (осъждани – неосъждани - криминално проявени)







3.8. Има ли насилие в семейството






Обща оценка раздел 3










Раздел 4: Обучение и образование








4.1. неграмотен







4.2. начално







4.3. основно







4.4. средно и висше






Обща оценка раздел 4







Раздел 5: Годност за работа








5.1. Трудова история







5.2. Умения за работа







5.3. Взаимоотношения на работното място







5.4. Отношение към работата (анализ и оценка)






Обща оценка раздел 5







Раздел 6:Управление на финансите и доходите








6.1. Какви са источниците на доходи







6.2. Доколко разчита на социални помощи – в миналото и за в бъдеще







6.3. Разчита ли на финансовата подкрепа на други хора







6.4. Разпределя ли предварително доходите си. Как ги степенува.







6.5. Сериозни пречки за планиране на разходите – дългове, неплатени сметки и т.н.







6.6. Спестени пари – в миналого и сега.






Обща оценка раздел 6










Раздел 7: Начин на живот и обкръжение








7.1. Социална изолация







7.2. Интеграция в обществото







7.3. Приятели – в затвора и навън.







7.4. Как и с кого прекарва свободното си време.






7.5. Влияе ли се от другите







7.6. Съобразява ли се с интересите на заобикалящите го







7.7. Смята ли, че това което прави в свободното си време го подтиква към извършване на правонарушения







7.8. Други аспекти, свързани с начина на живот







Обща оценка раздел 7










Раздел 8: Злоупотреба с алкохол








8.1. Системна употреба /лечение, зависимост/







8.2. Тежки запои







8.3. Инцидентни запивания със загуба на самоконтрол






8.4. не употребява /в изкл. Случаи, но без загуба на самоконтрол/







Обща оценка раздел 8










Раздел 9: Злоупотреба с наркотици








9.1.Само опитвал







9.2. Бил наркоман в миналото







9.3. Настоящ наркоман (при възможност, инцидентно); зависим от наркотици







9.4. Никога не е опитвал /не познава наркотиците






Обща оценка на раздел 9

















Раздел 10: Емоционални, психологически фактори







10.1. Трудности в справянето с живота







10.2. Депресия







10.3. Психични заболявания







10.4. Черепно-мозъчни травми







10.5. Поведенчески проблеми в детството






Обща оценка на раздел 10
















Раздел 11: Междуличностно поведение











11.1. Комуникативност и социабилност







11.2. Как се отнасят заобикалящите с него: доброжелателно или враждебно; подпомагане или използване и т.н.







11.3. Агресивно поведение







11.4. Аутсайдерство и неумение за отстояване на интересите






11.5. Дискриминационни нагласи







Обща оценка раздел 11










Раздел 12: Начин на мислене











12.1. Способност за разпознаване на проблемите







12.2. Способност за решаване на проблеми







12.3. Осъзнаване на последствията







12.4. Постигане на цели







12.5. Разбиране на другите






12.6. Импулсивност







Обща оценка раздел 12













Анализ на риска


За другите

За себе си

1. Сериозни вреди и самоувреждане







2. Предразполагащи рискови фактори /от миналото/







3. Ситуационни рискови фактори







4. Силни страни/ защитни фактори







5. Времеви измерения







6. Уязвимост







Каталог: 342 -> pub


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   19




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница