Висок: Рискът от сериозни вреди идентифициран, има вероятност събитието да се случи по всяко време и ефектът да е сериозен Среден

В/ Методически материали

1. ИНТЕРВЮТО КАТО МЕТОДИЧЕСКИ ПОДХОД ПРИ ПОДГОТОВКА НА ПРОГРАМА ЗА ИНДИВИДУАЛНО ТРЕТИРАНЕ НА ОСЬДЕНИЯ^*

Интервюто дава възможност да се реконструират събитията от миналото на лишения от свобода, като спе­циално се фиксират онези точки в неговото социално развитие, които имат важно значение за формиране на престъпната му активност.

Чрез метода се получава обширна поведенческа лич­ностна информация, която позволява да се набележат подходи за включването на лишения от свобода в корекционни, кул­турно-информационни, спортни и образователни дейности.

Интервюто разкрива важни личностни особености и качества, които са от значение за провеждането на ефек­тивна индивидуална или групова корекционна работа.

Интервюто се реализира чрез задаването на въпроси в определена последователност и регистриране на отго­ворите. То включва следните етапи:

• 
  начален - установяване на доверителен контакт с лишения от свобода и предразполагане към спокоен и откровен разговор.
  

• 
  основен - изясняване на важни моменти от семей­ната ситуация, взаимодействието в неформални групи, профе­сионалното развитие, етапите на престъпната кариера и други, имащи отношение към асоциалното развитие на лицето събития.
  

• 
  заключителен - правят се внушения, дават се пре­поръки, определят се формите на по-нататъшен контакт с лишения от свобода и се сключва устен договор с него.
  

1.Първи спомени и пръв портрет за собствената личност(брачно, извънбрачно дете, желано или не­желано дете, хилавост, ревливост, болнавост, подтиснатост, жизнерадостност и др.)

2.По-ярки спомени за събития от детството (силни преживявания на радост, тъга, стрес, физически, психически травми и др.)

3.Невротични страхове, натрапливости и депре­сивни преживявания.

4.Прояви на негативизъм, затвореност, изолираност и прекомерна автономност.

5.Преживяване на пубертетната криза.

1.Семейна обремененост:

• 
  психични заболявания и суициди;
  

• 
  алкохолизъм, наркомания, криминални прояви;
  

• 
  непълно семейство или отсъствие на родители;
  

• 
  привидно благополучно семейство при наличие на перманентни конфликти;
  

• 
  родителите (майка, баща, баби, дядовци):възраст, образование, професия, здраве, емоционално от­ношение към децата и останалите членове на се­мейството.
  

• 
  братя и сестри и други значими родственици (мястото му сред тях - първо, второ, трето дете, връстници, взаимоотношения и авторитети).
  

• 
  осиновители, настойници, отглеждане и детски дом - спомени и отношения.
  

1.3. ВЪЗПИТАНИЕ:

1.Доминиращ педагогически подход:

• 
  безконтролност и липса на ангажираност на родителите (прекалено заети родители и дете с ключ на врата);
  

• 
  свръхмерен контрол, пораждащ негативизъм и трансфер на агресия;
  

• 
  оранжерийна обстановка (прекомерно обгрижване и попечителство, блокиращи формирането на умения за социално вграждане).
  

• 
  прекомерна презадоволеност на потребностите и желанията, водеща до усещането за всепозволеност, егоцентризьм и асоциални поведенчески модели.
  

3.Авторитети и модели за индентификация: престижност, зависимост, привързаност.

1.Завършено образование (евентуален престой в ТВУ или поправителен дом)

2.Успеваемост, способности, амбиции и труд.

3.Извънучилищни интереси и занимания.

4.Удовлетворение и разочарования в ученическия живот,трудности в училище.

5.Отношение към учителите и към съучениците.

6.Отношение на учителите и съучениците към осъдения.

7.Най-ярки спомени от ученическия живот.

1.Мотиви при избор на професия.

2.Неосъществени възможности или желания за про­фесионално развитие.

3.Удовлетвореност (неудовлетвореност) от прак­тикуваната професия.

4.Неблагоприятни въздействия на условията за труд върху личността: нощни смени, шум, замърсеност, недобър психологически климат, продължителни ко­мандировки, преумора и допълнителни натоварвания.

5.Достатъчно (недостатъчно) материално възна­граждение и респективно осигуреност.

6.Честота на смяна на работата   причини.

7.Трудови и професионални перспективи.

1.Сексуално съзряване: нормално, преждевременно, закъсняло. Първи полов акт, редовен полов живот, сексуални травми, страх, полова непълноценност.

2.Отношение към сексуалния живот:

• 
  адекватност на сексуалните потребности;
  

• 
  самоконтрол в сексуалните контакти или безразборни полови връзки;
  

• 
  възможности за сексуално задоволяване;
  

• 
  удовлетвореност, чувства, периоди на въздър­жание, онанизъм, импотентност(фригидност), по­вишена потентност.
  

4.Перверзни склонности.

1.Характеристика на брака и брачния партньор - изневери, разводи, продължителни извънбрачни съжителства.

2.Психологически климат в семейството: власт, доверие, ревност, враждебност, лъжа.

3.Отвореност (затвореност)на семейството към социални контакти.

4.Семеен статус на осъдения - опора на останалите, лоялен партньор, паразит, жертва, черна овца.

5.Благоприятни (неблагоприятни) битови условия.

1.Комуникативност:

• 
  общителност - затвореност;
  

• 
  боязливост - експлозивност;
  

• 
  невротичност - уравновесеност;
  

• 
  инициативност - пасивност;
  

• 
  алтруизъм - егоизъм;
  

3.Основни интереси, предпочитания и спо­собности.

4.Самооценка:

• 
  адекватна - неадекватна;
  

• 
  завишена - занижена;
  

• 
  лидиране;
  

• 
  негативизъм и реакции на протест;
  

• 
  агресия и автоагресия;
  

• 
  енергичност;
  

• 
  меланхолия и апатия;
  

• 
  честност и достойнство;
  

• 
  лъжа и лицемерие;
  

1.9. ПЪРВИ КРИМИНОГЕННИ ПРОЯВИ:

1.Бягство от училище.

2.Бягство от къщи и склонност към скитничество.

3.Участие в групи с девиантна насоченост.

4.Ранна употреба на цигари, алкохол и токсикоманни прояви.

5.Участие в кражби.

6.Самоцелни сбивания.

7.Ранна сексуална разпуснатост.
1.10. МОТИВАЦИЯ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ:

1.Съзнателно реализиране на престъпния замисъл.

2.Осъществяване на деянието под въздействие на алкохол.

3.Солидарност със съизвършител или група.

4.В отговор на провокативни действия от страна потърпевшия.

5.Шантаж или натиск върху извършителя от страна на група или отделно лице.

6.Неадекватна личностна реализация.

7.Не намиране на алтернатива за изход от житейска безизходица.

1.Страх.

3.Обреченост.

4.Интерес.

5.Злоба.

7.Спокойствие.

8.Безразличие.

9.Гордост.

1.Бягство, укриване.

2.Активна съпротива.

3.Сътрудничество по време на следствието.

4.Частични признания.

5.Заблуждаваща тактика по отношение на сле­дователя.

6.Прехвърляне вината върху други участници.

7.Готовност за поемане на чужда вина.

1.Ожесточеност.

2.Негативизъм.

3.Търпимост.

4.Сътрудничество.
1.14. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПЕНИТЕНЦИАРНИТЕ СЛУЖИТЕЛИ:

1.Негативизъм.

2.Ожесточеност.

3.Търпимост.

4.Сервилничене.

5.Сътрудничество.

1.Малтретиране и манипулиране от други лишени от свобода.

2.Конфликти с други лишени от свобода.

3.Конфликти с представители на администрацията.

4.Апатия, депресивни реакции, нервни сривове.

5.Суицидни опити.

6.Опити за бягство.
1.16. НАЙ-ЧЕСТО ДОПУСКАНИ НАРУШЕНИЯ:

1.По време на изтърпяване на предишните присъди.

2.По време на изтърпяване на сегашната присъда.

1.17. ЦЕННОСТНА ОРИЕНТАЦИЯ НА ОСЪДЕНИЯ:

Установяване на пет най-значими за лишения от свобода неща в живота - НАПРИМЕР: квалификация, семейство, почивка, жилище, деца, власт, секс, здраве, обич, религия, слава, ядене, облекло, бар, вила,пари, приключения, удоволствия и др.
1.18. ЖИТЕЙСКИ ПЕРСПЕКТИВИ И ПЛАНОВЕ НА ОСЪДЕНИЯ:

1.За най-близко време.

2.За времето на освобождаването(надежди, опасе­ния, реални възможности).

3.Дълговременни житейски планове.

1.Никога не показвам пренебрежение, скука и без­различие.

2.Въздържам се от нравствени оценки.

3.Не забравям, че изслушването е умение.

4.Не забравям, че съществува предел на интереса към интимната сфера.

5.По време на интервюто се въздържам да гледам през прозореца.

6.Не задавам въпроси, провокиращи желателни от­говори.

7.Интервюто не е разговор за попълване на форму­ляр.

8.Избягвам да говоря повече от интервюирания.

9.Не допускам да изпадна в ролята на интервюиран.

10.Не забравям, че финалът трябва да е позитивен.
2. ОЦЕНКА НА РИСКА, ИНДИВИДУАЛНИЯ РЕСУРС И ПРОФИЛ НА НУЖДИТЕ В ПРОЦЕСА НА СОЦИАЛНО ИНТЕГРИРАНЕ
За оптималното подпомагане на ресоциализацията на освобождаваните и освободените затворници е от особено значение прогнозирането на тяхното развитие от гледна точка на евентуални “социални заплахи” паралелно откриване на “социални опори”. Анализът и осмислянето на тези две характеристики от актуалната жизнена реалност на освободения дава възможност за изграждане на адекватна жизнена стратегия за релевантно социално интегриране. Като методически стъпки това означава оценка ра риска, оценка на социално-позитивния подлежащ на активизиране индивидуален ресурс и на тази основа очертаване на зоните за интервенция – т.е. профил на нуждите от подкрепа и развиване и респ. противодействие. Като краен резултата се стига до разработване на операционална програма за индивидуална социална интеграция – “личен план на свободния човек”.
С оглед осигуряването на приемственост при разработването предложените методически схеми (формуляр за оценка на риска и индивидуалния ресурс и графичната схема за оценяване), като основа са използвани елементи от внедрената в пенитенциарната практика методика на оценка на риска. В случая, обаче е отдадено водещо значение на личностния и социалния ресурс, като изходни позиции в индивидуалната стратегия за социално интегриране и оцеляване.

3. ФОРМУЛЯР ЗА ОЦЕНКА НА РИСКА и ИНДИВИДУАЛНИЯ РЕСУРС В ПРОЦЕСА НА СОЦИАЛНО ИНТЕГРИРАНЕ