Съзнанието на Християн Розенкройц за собственото му недостойнство

Опитайте се да влезете в неговото положение. Нека да допуснем, че и вие познавате вида на поканата, че вие също знаете по какъв начин тя ще дойде до вас и че вашата интелигентност и насочване към Мистерийната школа напълно ви обясняват за какво става дума. Вие също, като в една физическа визия, сте напълно ориентиран. Това видение, този поглед в бъдещето бе призован в Духовната школа, бе съживен чрез слово и взаимен контакт и бе поддържан от силовото поле на Школата. Ние сме убедени, че ако и вие самият бяхте докоснат от новите магнитни сили и знакът на Ордена бе написан в Кръвния камък на вашата гръдна кост, вие също щяхте да бъдете във висша степен удивен.

Да се говори и философства за последиците и да се разглеждат те като видения в бъдещето, е нещо съвсем различно от това да бъдеш ти самият поставен пред тях и да знаеш, че не можеш вече да се върнеш назад. Виждате ли, това означава вие самият да стоите непосредствено пред това и да знаете, че то трябва да стане сега, че за връщане вече не може и дума да става. Тогава ще прегледате писмото с поканата още веднъж:

Бъди, човече, буден,

изследвай се внимателно.

Ако се не къпеш в чистота,

сватбата ще ти е сигур във вреда.

Който се от грехове не чисти,

ще го намерят прекалено лек.

Времето на идеализирането приключи. Вие трябва да вървите напред. Когато спирате или се връщате назад, винаги се появяват трудности-телесни проблеми или морални напрежения. Докато един ученик на Духовната школа още идеализира пътя на спасението и говори за него, той всъщност все още е зает с това да си навлича всевъзможни въображаеми свещени одежди, да се оглежда в огледалото и да си казва: „Е, как изглеждам с тях?", или да се обръща към себеподобен с думите: „Това въобще не ти отива!" Разбирате ли, че едно такова кокетничене е само теория? Онзи, който е получил знака, бива приет в един процес, в който собственото аз не може да играе друга роля, освен тази на пълното себеотдаване, на ендура, на отричане от егото, което трябва да бъде осъществено в силата на Гносиса. С вътрешната същност на този момент и следователно въпреки всички още съществуващи грешки и недостатъци, кандидатът бива поставен в средата на този процес.

Вие можете да си представите неутешимото състояние на Християн Розенкройц веднага след получаването на знака. Защото, какво притежава той? Той има знака на Ордена на гърдите си, това е сигурно, иначе не може да установи в себе си нищо друго, освен голяма съпротива и слепота по отношение на скритите неща; също така, не е в състояние да разбира намиращи се директно пред него неща, с които той, на всичко отгоре, ежедневно се сблъсква. Той се чувства негоден и е на мнение, че за сватбата навсякъде могат да се намерят по-достойни от него кандидати. Достатъчно чисти ли са неговото тяло, неговото външно поведение и любовта му към ближните? Има ли той все още всевъзможни светски желания? Ала най-много е стреснат от неясните думи за трите храма, чието значение въобще не разбира:

Храм като място за молитва - това го знае; храм като място за мистични размишления - това също му е познато; храм като място, където се събират хора - също; храм като място за проповеди може да си представи. Но храм като място за работа, през който той трябва да премине като сътрудник? А онова изрично предупреждение? Как трябва да разбира това?

Така новият брат или сестра се колебаят между страха и надеждата. Християн Розенкройц се намира в интензивно вътрешно безпокойство. Той винаги отново и отново изследва себе си, но не намира нищо друго, освен слабост и невежество. Той осъзнава, че не може да си помогне по никакъв начин и е извънредно разстроен от заплашителните думи. Затова намира убежище в своето познато и сигурно средство: преди да си легне, той се помолва сериозно и горещо да му се яви по Божия повеля неговият добър ангел, за да го поучи при така обзелата го несигурност, както, слава на Бог, това вече толкова често се е случвало.

Християн Розенкройц намира убежище в своето пълно себеотдаване - това, което се изисква от всеки истински ученик. Не себеотдаване, което се упражнява като култура, а онова по милост или немилост, с надеждата, че Пътят ще му бъде показан вътрешно.

Накрая няколко бележки по отношение на добрия ангел. Кой, или по-скоро, какво е това?

Ние не можем тук да говорим подробно за това. Тази тема ще ни отведе в една съвсем друга област. Нека се ограничим само с обяснението, че ангелът е една природна сила, едно природно същество, което живее в пространствата на нашето жизнено поле и представлява един фокус в седмия ауричен кръг. Добрият ангел, за когото става дума тук, е една сила, която се развива от взаимоотношението между ученика и съответния управляващ фокус на шестия магнитен кръг.

Всичко диалектично, което ние вършим или вече сме извършили, създава около нас едно силово поле. Всеки гностичен живот обаче - също. По този начин до нас ние имаме един зъл и един добър ангел и в определени моменти от нашия жизнен път те ни помагат или ни пречат. Един дълбок, горещ зов към нашия добър ангел е като един вик от цялата душа: „Аз вече не знам какво да правя. Господи, помогни ми!" И тогава, чрез силовото поле на доброто, което ни обгръща, идва отговор от Гносиса. По този начин съответният ученик получава, най-често насън или като видение, една сетивна представа за Пътя, по който трябва да тръгне.
Спасителното въже



Едва-що бях заспал и ми се стори, че лежа в една тъмна затворническа кула заедно с много хора, оковани в тежки вериги. Беше абсолютно тъмно и ние пъплехме като пчели един връз друг, което правеше положението ни още по-тежко. Макар че никой нищо не виждаше, аз чувах как мнозина, чиито вериги и окови бяха по-леки, се опитваха да се покатерят връз другите. Въпреки това, никой нямаше предимство пред останалите, защото ние всички бяхме клетници.

След като прекарахме доста време в това плачевно положение и всеки разбра, че се намира между слепци и пленници, най-после отекнаха тромпети, при това някой толкова изкусно биеше барабаните, че дори и в нашето състояние ние се развеселихме и оживихме. Докато музиката отзвучаваше, капакът на върха на кулата се отвори и долу при нас проникна малко светлина. Тогава да бяхте видели каква суматоха настана! Всички се суетяха насам-натам, а тези, които бяха успели да се покатерят нагоре, бързо се оказваха под краката на другите. Накратко, всеки желаеше да е най-отгоре. Аз също побързах да се провра нагоре и въпреки тежките вериги се издърпах на един камък, защото успях да го достигна; но и там бях повторно нападнат от другите и се бранех с ръце и крака, колкото можех. Ние мислехме, че всички ще бъдат пуснати на свобода.
Сънят на Християн Розенкройц
Християн Розенкройц, човекът, който носи в сърцето си знака на Ордена, бива призван, както видяхме, към по-възстановителна работа, към трансфигурация, към един процес, на който той трябва изцяло да се отдаде. Той обаче смята себе си за напълно недостоен, негоден и неподготвен и не знае какво да прави. Причините за това ние обяснихме подробно. Изтощен, той заспива и сънува сън, в който неговото състояние му се разкрива ясно.

Присънва му се, че заедно с много други като него лежи тежко окован в една тъмна затворническа кула. Намирайки се в пълна тъмнина, всички пъплят един връз друг като в пчелен кошер. Всеки се стреми да се изкатери над другите, ако веригите и белезниците му са малко по-леки от тези на останалите. Никой нищо не вижда, навсякъде цари непрогледна тъмнина. Пленниците могат да доловят тази борба само по слух и усет. Но никой не е кой знае колко по-напред от другите, защото всички висят един за друг като грозд, като рояк пчели. По този начин Християн Розенкройц представя действителността на диалектичния световен ред: един гъмжащ хаос от егоцентрични индивидуалности.

И сега трябва добре да разберете, че всички, без никакво изключение, се намират фундаментално, структурно и органично в едно и също положение. Между тях не съществува ни най-малка разлика. Цялото това борещо се множество се състои от личности, притежаващи Духовна искра. Християн Розенкройц също принадлежи към тях.

Всички там се чувстват изключително зле, това е ясно; затова те всички се опитват да се доберат до едно по-добро място. Тъмнината, в която се намират, символизира липсата на разбиране за причините на тяхното нещастие. Следователно те виждат нещастието, но не и причините и затова между тях съществуват големи кавги и взаимни упреци.

Вие всички знаете, че това представяне на нещата е съвсем вярно. В този свят, например, има безброй всевъзможни движения, църкви и групи, които си отправят взаимно най-големи упреци и сами се опитват да се доберат до най-високите места. В този случай на това най-високо място се гледа от стопанска, социална, политическа или религиозна гледна точка и се преценява, като се сравнява броят на членовете.

Но факт е, че това суетене става вътре в затвора, а не отвън! С други думи: За всички положението остава едно и също, каквото и да правят, и никой не може да го разбере поради тъмнината. Тази е причината борбата между хората, с които в този момент Християн Розенкройц напълно си прилича, да продължава без прекъсване. За останалите тук изобщо не става дума.

Тогава ситуацията се променя. Докато всеки е зает с това да упреква другите в слепота и невежество, изведнъж отеква звук от много тромпети и барабани. В бъркотията още нищо не се е променило. Всички, които се намират в тази беда, действат по един и същи начин. Ала борбата води до изтощение и въпреки своята негативност, тя пречиства в смисъл на кръвопускане. Кръвта изгубва част от своята страст, а един малокръвен човек е твърде чувствителен.

Така личността получава една определена чувствителност за другото магнитно поле. Това обаче не става поради заслуга или някакво прозрение, а е последица от борбата. Следователно този, който получава усещане за гностичните радиации, не е все още променен или възвишен човек, а е един чувствителен човек, станал такъв поради своите диалектични опитности.

По-нататък ние четем, че под съпровода на тромпети и барабани капакът на кулата се отваря и в нея прониква малко светлина. Чувствителността се увеличава пропорционално на изтощението. Развива се възприемчивост за новата светлина, което се изразява в кръвта като копнеж или огорчение, и в тази светлина човек може по-добре от всякога досега да познае състоянието, в което се намира¹⁹.

Накратко, всеки желаеше да е най-отгоре. Аз също побързах да се провра нагоре и въпреки тежките вериги се издърпах на един камък, защото успях да го достигна; но и там вях повторно нападнат от другите и се бранех с ръце и крака, колкото можех. Ние мислехме, че всички ще бъдат пуснати на свобода.

Следователно, чувствителността към другото поле не възниква чрез някакво подобрение, а чрез изтощение; не чрез промяна на съществото, а чрез малокръвие; и не чрез свободно зидарство, защото всички са все още здраво оковани. И сега, разберете добре, в това състояние, в което се намират безброй много хора, винаги се развива една възможност за помощ, но без всякаква лична заслуга. В това отношение никой не бива да се заблуждава. Никой не е по-добър от другите, никой, нито един. Това е утехата на Християн Розенкройц, който се измъчва от проблема за своето несъвършенство след получаването на поканата за сватба. Никой не влиза в Ордена поради лични заслуги. Светото Писание казва: „Всички са се отклонили". Значи, никой няма причини да се чувства малоценен.

Активността на Братството се състои в това да спусне едно спасително въже. Това става седем пъти. Във всеки период на човешко изтощение се развива една такава седморна дейност на Спасителното братство, която намира израз, между другото, и в основаването на една Духовна школа.

Една такава дейност често е съпровождана от разгаряне на военните конфликти, стигащи често до жестоки извращения. Но да се върнем към Християн Розенкройц.

Тогава да бяхте видели каква суматоха настана! Накратко, всеки желаеше да е най-отгоре. Аз също побързах да се провра нагоре и въпреки тежките вериги се издърпах на един камък, защото успях да го достигна; но и там бях повторно нападнат от другите и се бранех с ръце и крака, колкото можех.

Дори фактът, че ученикът притежава знака на Ордена, не означава все още, че се е издигнал високо. Носителите на Розовата пъпка може би са най-големите грешници, чието себе е разбито, и следователно - изтощено и обезкръвено. Те се отличават в своята борба само дотолкова от обикновеното поведение, доколкото са насочени не само към диалектиката, но и към освобождаващия живот, в какъвто и да е смисъл. Следователно онези, които получават знака на Ордена, нямат ни най-малка лична заслуга, на която могат да се позоват. Те получават голямото, прекрасно предимство да могат да вървят по пътя на истинското освобождение. Знакът е доказателство за допускане, но не на базата на заслуги, а на базата на милостта. И ако не като доказателство за възвишеност, то знакът на Ордена съвсем определено е доказателство за освобождение - за освобождение от диалектичната природа. На основата на това освобождение ученикът може да започне голямото дело.

41

това, което чрез милостта на мойта Майка

Ние обяснихме при какви обстоятелства и за кои хора съвременната Школа започва и извършва своята работа. Това е една седморна работа - работата на седемте въжета, спуснати в тъмницата на затвора. Въжето в случая трябва да се разбира като едно магнитно силово течение, с помощта на което се осъществява работата на Школата. Ние видяхме също, че вследствие на отслабването на кръвта човечеството става възприемчиво за новите магнитни сили, във всеки случай то получава известно съзнание за тях. Кръвта притежава, както може би знаете, седем аспекта, един седморен състав. Аспектите на отслабването на кръвта могат също да бъдат седморни. И така, има седем различни стремящи се и съпротивляващи се групи, както и седем различни вида готовност за реакция спрямо активностите на Братството, които действат по седморен начин.

Така вие ще можете да си представите, че в този свят съществуват седем различни духовни школи, за да се направи нещо, доколкото е възможно, за тези седем групи, и че има хора, които трябва да започнат по един съвсем различен от нашия начин. За всяка стремяща се и по този начин бореща се група, която се мъчи в тъмницата на затвора, се създава, следователно, една подходяща възможност, за да може тя да се освободи от хватката на смъртта.

Седемте въжета не се спускат едновременно. Седемте различни магнитни силови линии се задействат в рамки те на един процес една след друга, за да се постигне добър избор и справедливо развитие. Това се вижда ясно от разказа — Християн Розенкройц се хвана едва за „шестото въже", защото стоеше „на един камък от стената на затвора", което означава, че той, в Христовата сила и чрез Светия Дух, бе издърпан навън благодарение на несъкрушимостта на целенасоченото си старание.

При петото спускане на въжето биват издърпани само малцина, първо, поради борбата, изразяваща се в непрекъснатите битки и породена от завист и омраза, и второ, понеже пет от седемте магнитни силови линии са в състояние да издърпат само малко число пленници.

Повечето от онези, които принадлежат към тези пет кръвни групи, са толкова свързани с природата, оковите им са толкова тежки, а ръцете им - толкова слаби, че още не са годни за тази помощ, макар че по силата на кръвното си състояние те могат да възприемат нещо от Светлината и поради това вече реагират на нея. Въпреки това и за тях се спускат въжета и така те получават една възможност, тъй като едно от правилата на Ордена гласи: „Еднакви възможности за всички".

Християн Розенкройц бе изтеглен нагоре с шестото въже и на нас ни изглежда странно, че при това той си наранява главата в един остър камък, което забелязва по-късно, когато заедно с другите спасени помага при изтеглянето на седмото и последно въже и вследствие на напрежението кръвта му капе по дрехите. Но когато новата магнитна светлина на Духовната школа ни докосне в Духовната искра на сърцето и ние, подобно на Християн Розенкройц, принадлежим към шестата кръвна група - група, в която любовта към хората и ближния е основно качество - едно такова нараняване на главата вече предизвиква освобождаване от нормалните диалектични силови линии. Това е едно описание за премахване на препятствията, намиращи се пред прозореца на душата.

След като въжето се издърпва за последен път, тъмницата се затваря за известно време. От това можем да заключим, че Седморната школа не действа непрекъснато, а за един определен период се оттегля след осъществяване на задачата си, за да бъде отново представена и изявена в подходящ момент чрез една нова група. Затова ние сега говорим за съвременната Духовна школа. Между две такива седморни активности винаги има известна пауза, която недвусмислено се характеризира с преустановяване на външната работа, след което по-късно се отваря една нова и динамична школа.

Решението за затварянето на шахтата се известява чрез сина на Старата дама. Това ни напомня за израза „синът на вдовицата". Синовете на вдовицата са освободените и посветени участници в Универсалния живот, които работят за спасението на човечеството. Изразът „син на вдовицата" е една говореща картина. В миналото падналото човечество беше част от едно чисто силово поле, което бе наричано също и „майката". Това силово поле се състоеше и живееше от единството с божествената Пълнота, с божествения Баща. При падението Майчиното поле беше отделено от това на Бащата и остана като вдовица. Това Майчино поле се стреми към възстановяване на разрушеното единство и желае отново да намери изгубеното. Всички, които помагат за това и са избрани за тази помощ, биват наричани синове на вдовицата. За това се споменава, например, в легендата за Хирам Абиф. В Евангелието на Лука, 7-ма глава, се разказва една великолепна история за сина на вдовицата, за момчето от Наин. Наин означава пасище, място за паша, т.е. едно работно място на Братството. И както се казва там, синът на вдовицата починал. Тогава идва Иисус и го събужда от мъртвите. „И мъртвият се изправи и започна да говори, и Иисус го предаде на неговата майка."

Когато една активност на синовете на вдовицата е завършена, това съответно се оповестява като едно окуражаване, като подканване да се запази смелостта: „Хора, престанете да се оплаквате, защото това е въпрос само на няколко дни. Радостното време на равенството, но не в диалектичния, а в новия смисъл, след един кратък период от време идва отново за всички!"

Човек може да бъде и сантиментален и да каже: "Каква отчайваща бедност, която предхожда спасението на човечеството!" Но ние трябва да проумеем, че на онези, на които поради кръвното им състояние не може да бъде помогнато по време на един активен период, периодичното завръщане на гностичните опити за спасение доказва своята необходимост. Кръвта на човека трябва да стане чувствителна и възприемчива за въздействията на светлината и да придобие достатъчно сили, за да се утвърди. По-нататък Християн Розенкройц сънува, че на спасените от тъмницата им свалят веригите и те получават по една златна монета за спомен от пътешествието. От едната страна на монетата се вижда едно изгряващо слънце, а от другата се намират буквите D.L.S. След това всички освободени се връщат към работата си със задачата да служат на ближния си за чест и слава на Бог, както и да запазят мълчание за това, което им е доверено и за което всички дават тържествен обет.

После тромпетите отново прозвучават, от което Християн Розенкройц се събужда. Той разбира, че тук не може да става дума за слабост. Този, който получава знака на Ордена, получава в същия момент една съвсем нова възможност. С миналото вече е приключено. И така, освободен от своите вериги, той получава една монета за из път. От едната й страна сияе новият изгрев, новото утро. Към този изгрев пътуващият трябва да насочи своя компас. От другата страна на монетата са изписани трите букви D.L.S. ( Deus Lux Solis), c което ни се дава да разберем, че съответният кандидат действително е свързан с Гносиса (Deus).

Следователно в него се намира една нова жизнена светлина (Lux). По такъв начин той принадлежи към новото Братство, Fraternitas Solaris, което значи „принадлежащ на слънцето". Тези три букви могат да се прочетат и като: Баща, Син и Свети Дух.

Deus: Баща,

Lux: Светлината на Сина,

Solator. Силата и милостта на Утешителя.

На тази основа всеки може да започне своето пътешествие и да го коронова с успех. Ние много се надяваме, че и вие, скъпи читателю, ще намерите в това ключа към вашия собствен жизнен път.



Монетата за из път на Християн Розенкройц
След това се приготвих за път, облякох бялата си ленена дреха, препасах се с един кърваво червен пояс и го кръстосах през раменете си. На шапката си поставих четири червени рози, за да бъда по-бързо разпознат в тълпата чрез този знак. За из път си взех хляб, сол и вода, от които, по съвета на някого, щях да имам полза, когато му дойде времето. Преди да напусна обаче моята малка къщичка, аз коленичих и както се бях екипирал в сватбената си дреха, се помолих на Бог каквото и да се случи, да ме доведе до един добър край. Също така дадох обет пред лицето на Бог, че ако нещо ми бъде разкрито чрез Неговата милост, аз няма да го използвам за постигане на почести и слава в света, а ще го употребя само за провъзгласяване и слава на Неговото име и в служба на моите ближни. С това обещание и изпълнен с добра надежда, аз напуснах с голяма радост своята обител.