Анализ на социално-икономическото развитие. Aобща характеристика и ресурси на община девня

.BИнфраструктура

.1Транспортна инфраструктура

Транспортната достъпност на общински център и населените места се осигурява чрез много добре развита мрежа от републикански и местни пътища. Магистрала А2 "Хемус", чиято дължина на територията на общината е 15.4 км, свързва общинския център със София и областния център Варна. През територията на общината преминава и първокласен път Варна – Девня - о.п. Шумен – Русе - граница Румъния(15.9 км) и второкласен път (Шумен - Девня) Нови пазар - Владимирово - Добрич – Балчик. Общата дължина на третокласната пътна мрежа в общината е 18.3 км. Чрез нея се осъществява връзката както между общинския център и селата, така и връзката на Девня със съседните общини Суворово, Аврен и Белослав. През село Падина преминава второкласен път Варна - Белослав - Разделна - Падина - Житница - (Провадия - Дългопол). Общинските пътища са 34.04 км в това число 13.3 км бивша четвъртокласна мрежа. Уличната мрежа на територията на Община Девня е 74,5 км.

Гъстотата на пътната мрежа в общината е 9.2 км на 1000 жители и 691 м/кв. км., при средни за страната показатели съответно 4,4 км на 1000 жители и 332,8 м/кв. км. Относително голямата дължина на пътната мрежа се дължи на характера на икономическата дейност в общината, както и на това, че тя се явява транспортен център за пътнико и товаро потока на съседните общини от и до областния център, както и до предприятията и терминалите на пристанище Варна – Запад.

През последните години се забелязва увеличаване на пътнико и товаро потока, което се дължи до голяма степен на икономическото развитие на общината. Пътната обстановка допълнително се усложнява от наличието на товарни превози, свързани с производството на предприятията на територията на общината.

Наличието на голям брой промишлени предприятия на територията на общината води до прогресивно нарастване на извършените превози на товари. Товарният автомобилен превоз е предпочитан за снабдяването на химическите предприятия със суровини и материали. В същото време извозването на отпадъчни продукти в следствие на производството им и пласирането на част от готовата продукция до купувачите се извършва също с товарни автомобили. През последните две години намаляха превозите за собствена сметка, а се увеличиха тези срещу заплащане. Това е в резултат на отдаването на съществуващите в промишлените предприятия транспорти на външни фирми и ползването на транспортни услуги срещу заплащане.

При обслужването на Пристанище “Варна – запад” една от основните дейности е превоза на товари за и от пристанището. Голям е делът на превозите на контейнери със стоки за и от вътрешността на страната.

В тази връзка, изграждането на местен път “МП ж.п. линия Варна/София – граница община Аврен в изключително голяма степен ще допринесе за изнасяне от територията на град Девня на потнико-товарния поток, който се генерира от промишлените предприятия на територията на общината към съседните общини Белослав, Аврен и Провадия, както и транспортирането на отпадъци до сметището в село Падина. Същевременно разстоянието би се съкратило около два пъти. Изграждането на пътната връзка ще позволи и изнасяне от територията на град Девня на товарния поток от Провадия към пристанище Варна – Запад, но същевременно няма да разреши проблема с преминаващите тежкотоварни камиони през село Падина.

През 2000 и 2001 г. общината е правила предложение за включване на този обект в Националната годишна програма и осигуряване на финансиране със средства от ЗДБ и от такси върху течните горива. През 2003 г. са отпуснати 60 000 лева, с което е започнато изграждането на пътя, но те са крайно недостатъчни. Икономическите разчети на община Девня показват, че за завършването на обекта са необходими общо 970 хиляди лева. Изграждането на обекта е посочено като неотложна необходимост и от големите предприятия на територията на общината – “Солвей Соди” АД, Пристанище Варна ЕАД Варна –Запад, Полимери АД. Обекта е включен в Регионалния план за развитие 2000-2006 г., но до този момент не е получил необходимото за изграждането му финансиране.

От видовете обществен транспорт на територията на общината действа основна вътрешноградска линия № 1 и допълнителна линия № 1А, която свързва кварталите Девня, Река Девня, Химик и Повеляново.

Градската линия е основна транспортна връзка за работещите в Промишлената зона и свързва кварталите с ж.п. гара Девня, ж.п. гара Повеляново и Пристанище “Варна – запад”.

Междуселищния транспорт осигурява връзката на двете села, прилежащи към територията на Община Девня, с административния център в гр. Девня. Осигурена е ежедневна транспортна връзка със селата в общините Суворово, Вълчи дол, Провадия, Белослав и Варна. Една от най-натоварените междуградски линии е тази с областния център Варна.

Предлагането на транспортни услуги има два взаимосвързани аспекта – инфраструктура и транспортни оператори. Поради хроничния недостиг на средства за поддържане и отложените във времето ремонтни работи състоянието на пътната мрежа е незадоволително. Всички автобусни линии от градската, междуселищната и междуобщинската транспортна схема се изпълняват от един основен превозвач.

Макар и косвен, един от показателите за нарастването на пътническите пътувания с лични леки автомобили, е ръстът на моторизацията, които е прогресивен. В същото време има значителен ръст на трафика и по обходните, околовръстните и крайградските пътища на населените места, което е показател за засиленото използване на личните леки автомобили и масовото навлизане на микробусния транспорт за градски пътувания.

Уличната мрежа в населените местна на общината не е в добро състояние, като това се отнася в особено голяма степен към улиците в селата Кипра и Падина, както и към уличната мрежа в кв. Река Девня на град Девня.

От икономическа гледна точка интерес представлява връзката море-езеро-пътна връзка, осъществявана от Пристанище Варна-Запад В голямата си част то осигурява транспорта на суровини и готова продукция на заводите, намиращи се на територията на общината. В пристанището са изградени 17 корабни места и частично са извършени строителни работи на още четири корабни места. Напълно оборудвани и в редовна експлоатация са 13 корабни места. Пристанището е специализирано за генерални, насипни товари и контейнери. Има инсталация за течни химически товари. Предвиден е резерв за бъдещо развитие на пристанището.

Железопътния транспорт на територията на Община Девня е неразделна част от дейността на Железопътно управление Варна, на чието подченение са гара Повеляново и гара Девня, през които преминават жп линия София-Варна и жп линия Девня-Кардам. Жп линията София-Варна е електрифицирана и удвоена, електрифициран е участъка до гара Девня. Гара Повеляново е основна гара за пътникопотока и товаропотока за общината. Гарите обслужват и девненския промишлен комплекс. Голяма част от работниците в заводите ползват ж.п. гара Повеляново, за да се придвижват до работните си места, а от друга страна железопътния транспорт е предпочитан за превоз на твърди минерални горива, скрап, естествени и химически торове, химикали, целулоза и други. Железопътният транспорт е търсен от слоевете на населението със средни и по-ниски доходи, както и от тези които ползват социални преференции: ученици, студенти, пенсионери и други.

.2Водоснабдителни мрежи за питейно-битово водоснабдяване и мрежи за отпадни води

Водоснабдяването на населените места на общината, както и на предприятията от промишлените зони “Юг” и “Север” се осъществява от два водоизточника: “Девненски извори” и язовир “Камчия”, от който чрез деривацията “Китка – Варна” се извършва водоснабдяването на село Падина. Водохващането на “Девненски извори” се осъществява чрез три деривации: “Караде”, “Лудетина”, “Марциана”.

Водоснабдяването се извършва основно от карстовите извори в гр. Девня, с общ дебит от около 3 m3 /s, които са каптирани и включени в три паралелни водопровода - водопроводите “Девня - Варна” I, II и III етап - общ дебит 2900 обслужва: с. Синдел, гр. Девня, гр. Белослав, с. Езерово, с. Страшимирово, с. Игнатиево, гр. Аксаково, с. Кипра, с. Тополи, с. Казашко, гр. Варна, с. Разделна, гр. Девня - промишленост. Магистрален водопровод Девня - Варна - I етап, с диаметър ф 546 мм и дължина 20,66 км, въведен в експлоатация през 1958 г. През 1964 г. е завършен магистрален водопровод Девня - Варна - II етап, с диаметър ф 1000, През 1990 г. е каптиран извор "Марцияна" - Девня, и е въведен в експлоатация магистрален водопровод Девня - Варна - III етап, с диаметър Ф 1420 мм, възможна проводимост 2000 л/сек и дължина 24,50 км. Водното количество от този водопровод постъпва във водоемите на IV градска водоснабдителна мрежа и подава вода за магистрален водопровод Варна - Златни пясъци - II етап.

Водата от водоизточниците отговаря на БДС за питейна вода. Населените места в общината имат изградени водопроводни мрежи с обща дължина 220 793 м. Разпределението е както е показано в таблицата⁷

ОБЩИНА	Водоснабдителна мрежа, м	Външни водопроводи, м	Общо, м	Частни отклонения		ОБЩО, м
				Бр.	м
Девня	120 108	79 456	199 564	2 156	21 229	220 793

Делът на жилища на територията на общината към 2001 г., които не са водоснабдени е 5.7% от общия брой жилища.

Като цяло в общината не съществуват проблеми с водоснабдяването както с питейна вода, така и с условно чиста вода за промишлени нужди.

Водоснабдяването на община Девня се извършва от ВиК – Варна. Дружеството е с 51 % държавно участие. Останалите 49 % са разпределени между дванадесетте общини в областта. Дяловото участие на общините се базира на броя на населението, като община Варна притежава 35 %.

Водопроводната мрежа е изградена от тръби от различни видове материали – етернит и стомана. По-голямата част от нея е изградена в периода 1960-1980 г. Най-голям е делът на етернитовите тръби – 66% при среден дял за областта около 82%.

Данните за водоснабдителната мрежа показват трайна тенденция към намаляване на общото количество подаваната и потребявана вода. Общо за общината намаленията на подаваната, потребяваната вода и загубите са около 40% за периода 2000-2004 г. Обратна тенденция се забелязва в село Кипра, където количествата подавана вода са увеличени с над 80% спрямо 2000 г., като същевременно потреблението за същия период е намаляло с 18%. Като резултат загубите на вода за периода са се увеличили близо три пъти.

Намалението на загубите е директно свързано с намалението на подаваната вода и явно не се дължи на подобряване на състоянието на водопреносната мрежа и съоръженията.

Липсата на средства за превантивна поддръжка и навременна подмяна са довели до амортизация на водопроводните мрежи. По-голямата част от тях трябва да бъдат по-скоро подменени, отколкото ремонтирани.

Това прави тези мрежи морално и физически амортизирани, с висока аварийност, ниска ефективност при експлоатацията им и води до високи загуби. Процентът на загуби на вода остава сравнително еднакъв за изследвания период, като средно за общината е 50%. В селата делът на загубите е по-висок и през годините се движи между 60-80%.

Като цяло честотата на авариите за град Девня е висока, а необходимото време за отстраняването им е нараснало с 50% за последните 5 години.

Според данни от Стратегия за развитие на област Варна 2005-2013, канализационната мрежа изградена в община Девня е с обща дължина 25 км, в т.ч. 10 км главен колектор. В гр. Девня процентът на изграденост на мрежата е около 90. Част от мрежата е необходимо да бъде подменена. Селата Кипра и Падина са без изградена канализационна мрежа.

Пречистването на отпадните води се извършва в ПСОВ- Девня. Заустването на отпадъчните води от пречиствателната станция се извършва в река Девня, която чрез река Провадийска се влива в Белославското езеро. Въвеждането в експлоатация на ПСОВ- Девня е извършено през 1975 г. Начинът на пречистване е биологичен, а капацитетът на пречистване е 15 500 куб.м. на ден.

Данните за преминалите през ПСОВ водни количества показват, че намалението на потреблението на вода в общината най-вероятно се дължи основно на намалението на потребявана вода от местната промишленост. Намалението на пречистените промишлени отпадъчни води за периода 2000-2004 е еднакво с намалението на потребяваната вода в общината за същия период (с 42% спрямо 2001 г). Планираното развитие на канализационната мрежа на община Девня, както и на съседните общини предвижда довършване КПС”Вълчи дол” с тласкател и гравитачен колектор до Суворово. По този начин отпадъчните води от гр.Вълчи дол ще бъдат отведени за пречистване в ПСОВ-Девня. Колекторът, свързващ Суворово с ПСОВ – Девня ще бъде използван за включване и на канализацията на село Кипра. В селото има изградена канализационна система, която, обаче, се нуждае от рехабилитация, поради неизползването й и лоша поддръжка на съществуващите съоръжения.

Съгласно изискванията на Директива 91/271/ЕЕС, поправена с Директива 98/15/ЕЕС до 2007 година всички населени места над 10000 жители, а до 2014 година населените места над 2000 жители трябва да бъдат обхванати с канализационни мрежи и пречистване на отпадъчните води, съответстващо на нормите. С изпълнението на проект за разширяване на ПСОВ – Девня и включването на канализационен колектор, идващ от Вълчи дол и Суворово, ще може да бъде завършена и въведена в експлоатация канализацията на село Кипра. По този начин населеното място, което е с население по-малко от 600 души ще бъде обхванато на 100% от отвеждане на отпадъчните води.

Капацитета на ПСОВ – Девня през последните години се използва почти изцяло. Отпадъчно водно количество (по проект) от канализационен колектор Вълчидол – Суворово – Девня е около 10000 куб.м. на ден.

За да може да бъде осигурено пречистването на увеличено количество отпадни води от гр. Суворово и гр. Вълчи дол, е необходимо да бъде извършено разширение и модернизация на съществуващата ПСОВ. Все още няма изготвен проект за разширяването. Необходимостта от реконструкция е продиктувана както от разширението на канализационните мрежи и поемането на отпадъчни води от Девня, Суворово, Вълчи до, така и от новите нормативни изисквания за заустване в чувствителна зона.

.3Енергийни мрежи и системи и алтернативни източници на енергия

Населените места на територията на община Девня са електроснабдени. Електроснабдяването се извършва от “Електроразпределение – Варна”, като в общината има изградена подстанция.

Община Девня има разработена и приета Програма за енергийна ефективност до 2007 г., в която са поставени приоритетите и мерките за тяхното постигане по отношение на намаляване на потреблението на електроенергията. Като основна целева група са разгледани обществено -административни потребители на електроенергия, както и мрежата от улично осветление в общината. Въз основа на направения одит е установено, че мрежата на уличното осветление се нуждае от реконструкция и модернизация.

Повишаването на енергийната ефективност може да бъде постигнато в голяма степен с решаването на основните проблеми на отоплението и осветлението на обществено – административните потребители чрез използването на алтернативни източници на енергия.

Използването на алтернативни източници на енергия, като природен газ, ще подобри състоянието на общината в икономически и екологичен аспект. Община Девня попада в Регион за изграждане на нови газоразпределителни мрежи "Добруджа"⁸ с център гр. Добрич. "Черноморска технологична компания" АД, с помощта на специалисти от общината, изработи генерална схема за газификация на гр. Девня. Същата е приета от Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) и от Общински съвет – Девня.

На базата на извършеното маркетингово проучване относно потреблението от потенциалните промишлени, обществено-административни и битови потребители на природен газ /понастоящем и в перспектива/, на тяхното месторазположение и др., е определен капацитетът на ГРП, трасирана е газоразпределителната мрежа, направени са необходимите хидравлични и якостни изчисления, извършено е оразмеряване на газопроводите и прилежащите им съоръжения, приоритетно е определена етапността на изграждането на газоразпределителната система.

Тъй като промишлените предприятия, оказващи влияние на националната и регионална икономика са вече газифицирани, първостепенно място е определено на захранване на обществено-административните и битови потребители, както и на завършване на промишлената газификация.

Основните принципи и предпоставки при разработването на схемата са:

• 
  газоразпределителната мрежа да осигурява захранване с необходимите количества природен газ на всички съществуващи потенциални консуматори в промишления, обществено-административния и 50% от битовия сектор;
  
• 
  изграждането и развитието на системата да се извършва поетапно, в съответствие с приоритетите на социално-икономическото развитие на гр. Девня и с възможности за алтернативни решения;
  
• 
  надеждност и безопасност на системата, базиращи се на съвременна техника и технологии, с възможности за обезпечаване на устойчива работа в затруднени условия и аварийни ситуации;
  
• 
  газификацията на града да е икономически ефективна и да е съобразена с реалностите на пазарната икономика в България.
  

От направените проучвания, в общината са установени 48 потенциални промишлени и общенствено-административни консуматори на природен газ, от които 37 в гр. Девня. Броят на обществените и административни консуматори, включени в списъка на обектите за газификация е 31: общинска администрация, МБАЛ, ДКЦ, районен съд и прокуратура, РПУ, 6 училища, 3 детски градини, 3 читалища и други. За общинските сгради / училища, детски заведения, болница, административни сгради и др./ природният газ ще бъде предназначен за отопление. Възможно е в перспектива за обекти, свързани с услуги за населението, той да бъде използван и за технологични цели.

Битовата газификация представлява съществен елемент от концепцията за газификация на гр. Девня. Основания за това дават очакванията, че в близка перспектива тя ще намери масова реализация в страната. При определяне на потенциалните битови консуматори е спазено изискването на ДКЕР за газифициране на 50 % от наличния жилищен фонд. Проектът за газоразпределителна мрежа на гр. Девня принципно предвижда изграждането на външни разпределителни газопроводи по улиците на града и газопроводи за битова газификация. Захранването ще стане от два отделни източника: на кв. Повеляново - от ГРС "Девня", на кв. Река Девня и кв. Девня - от газопровода, захранващ "Девня Цимент"АД. Трасето на разпределителния газопровод се изгражда поетапно в последователност, определена от приоритетите на газификацията на града. Предвижда се изграждането да стане на 10 етапа за 10-годишен срок на изпълнение.

.4Хидро- и топло енергетични съоръжения

ТЕЦ -"Девен" АД, гр. Девня е създадена с Решение на МС - № 172 от 14.04.1965 год. с наименование - "Електропроизводство" - група Варна - със седалище село Река Девня към ДСО "Енергетика и въглища". От 2000г. е собственост на “Солвей Соди” АД.

ТЕЦ - "Девен" АД е единствения източник за захранване на заводите от Девненския промишлен комплекс с топло и електроенергия. Част от произведената ел. енергия се подава към националната енергийна система.

Горивната база за съоръженията от 1-ви и 2-ри етап на изграждане (котлоагрегати №№ 1 до 6) е вносни въглища от Донецкия минен басейн, а за 3-то разширение (котлоагрегати №№ 7 до 11) първоначално е мазут с възможност за преустройство за природен газ, което е извършено и през м. август 1974 год.

ТЕЦ - Девен АД е първия голям промишлен потребител на природен газ. До 1973 г. консуматори на топлоенергия са стария Завод за поливинилхлорид, Държавният захарен завод (сега "Бейпар-Шугар"), Завода за строителни конструкции, а електроенергията се подава към държавната енергийна система.

През 1974 г. влизат в експлоатация следващите консуматори на толоенергия и ел.енергия от ТЕЦ - Девен АД - Новия завод за соди и Комбината за минерални торове (сегашните "Солвей-Соди" и "Агрополихим"). От 1979 г. централата подава топло и ел.енергия и към Новия завод за поливинилхлорид (настоящия "Полимери"). Със строителството на "Полимери" през 1980 г. е изградена и ГПП към подстанция "ПВЦ" (Полимери), която понастоящем е единствената използваема връзка на централата с енергийната система и чрез която се гарантира сигурността на електрозахранването на "Солвей - Соди", отчасти на "Агрополихим" и на собствените нужди на централата.

.5Комуникационни системи

Община Девня се обслужва от регионална телефонна мрежа, като всички населени места са включени в системата за автоматично телефонно избиране.

Достъпът до Интернет в град Девня се осъществява посредством наети линии на “БТК” АД.

.6Анализ на състоянието на техническата инфраструктура

Силни страни	Слаби страни
Много добра транспортна достъпност на общината; Развити железопътен, автомобилен и воден транспорт, отговарящи в голяма степен на икономическите потребности; Обезпеченост на населението на общината с вода за питейни нужди от собствени водоизточници; Напълно изградена водопроводна мрежа, водоснабдени населени места; Наличие на действаща ПСОВ на територията на общината; Наличие на изграден газопровод ГРС.	Преминаване на основния товаро поток от промишлените предприятия на територията на общината и от съседни общини към и от Пристанище Варна-Запад и сметището през уличната мрежа на населените места в общината; Лошо състояние на уличната мрежа в селата на общината; Недостатъчни общински финансови ресурси за изграждане, реконструкция и поддръжка на общинската пътна мрежа и ВиК мрежите, газоразпределителната мрежа; Силна техническа амортизация на водопроводната мрежа, висок дял на загубите и висока честота на авариите; Изчерпване на капацитета на ПСОВ Девня и остаряла пречиствателна технология.
Възможности	Рискове/Заплахи
Ефективно използване на финансови ресурси на Структурните фондове на ЕС за съфинансиране на изграждането на необходимата техническа инфраструктура; Създаване на публично-частни партньорства във ВиК сектора и изграждането на газопреносната и разпределителна мрежа.	Недостатъчно финансови ресурси от републиканския бюджет за изграждане на необходимата техническа инфраструктура; Липса на ефективни законови мерки за решаване на въпроса с формите на собственост и управлението на ВиК инфраструктурата; Развитие с изпреварващ темп на процесите на урбанизация без адекватно развитие на ВиК системите.

Община Девня е с много добра транспортна достъпност на общината, осигурена чрез преминаващите пътни артерии с международно, републиканско и регионално значение.

Добрата транспортна достъпност на общината е от значение за социално-икономическото развитие. Същевременно високата наситеност на територията с пътна инфраструктура обуславя и значителни проблеми, които се отразяват на качеството на обитаемата среда. Сред тях са повишеното замърсяване на околната среда с прах и отработени газове, повишената концентрация на пътнотранспортни произшествия. Това състояние допълнително се утежнява от факта, че магистрала Хемус на практика преминава през част от град Девня (кв. Река Девня), а преминаващият през село Падина второкласен път, свързващ Дългопол и Провадия с пристанищния комплекс Варна – Запад, Белослав и Варна, се използва в голяма степен за товарни превози, свързани с икономическата дейност в двете общини.

Товарите и пътниците преминават през общинската и уличната пътна мрежа, с което допринасят за влошаване на състоянието й. Това допълнително натоварва общинския бюджет с разходи за ремонт и поддръжка.

Липсата на средства за превантивна поддръжка и навременна подмяна са довели до амортизация на водопроводните мрежи. В резултат на това около 40% от подаваната вода се губи. Основният дял от водопреносната мрежа е изградена от етернитови тръби, което налага тяхната поетапна подмяна с цел опазване на здравето на населението.

Разширението е модернизацията на градската пречиствателна станция за отпадни води – Девня е необходимо както от предвиденото увеличаване на обема на пречистваните води, осигуряващи функционирането на мрежите за отпадни води в гр. Суворово и гр. Вълчи дол, така и поради факта, че технологията на пречистване е остаряла и не отговаря на завишените изисквания за заустване в крайбрежни чувствителни зони, приети за защита на акваториалните езерни води от замърсяване.

Използването на алтернативни източници на енергия, като природен газ, ще подобри състоянието на общината в икономически и екологичен аспект.

Осигуряването на основните промишлени предприятия, действащи на територията на общината, с електро и топлоенергия се осъществява от ТЕЦ “Девен” АД. Функционирането на топлоелектрическата централа е свързано с редица изисквания към опазване на околната среда, както и с икономическия избор на големите предприятия да използват електро и топло енергия за производствата си, въпреки изградената и работеща газоразпределителна мрежа.

Каталог: stranici -> strategii -> obstinski
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10
obstinski -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината
obstinski -> Г. Общински план за развитие
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Общинският план за развити
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Община бяла

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: