Анализ на социално-икономическото развитие. Aобща характеристика и ресурси на община девня

.2Здравеопазване и социални дейности

.2.1.Здравеопазване

• 
  Първичната извънболнична медицинска помощ се осъществява от 5 /пет/ броя практики на общопрактикуващи лекари, разположени в различните квартали на град Девня.
  

• 
  Първичната стоматологична помощ се осъществява от трима стоматолози.
  
• 
  Специализираната извънболнична медицинска помощ се осъществява от “Диагностично-консултативен център І - Девня” ЕООД.
  

• 
  Болничната помощ се осъществява от ”Многопрофилна болница за активно лечение” АД.
  

На територията на общината работи и “Многопрофилна болница за долекуване и продължително лечение и рехабилитация– Девня” ЕООД. Болницата разполага с 25 легла за лечение.

Всички училища имат медицински кабинети, а със съдействието на общината е назначен един училищен лекар.

Данните за структурата на заболеваемостта на населението за 2002 и 2003 година са въз основа на данните от Многопрофилна болница за активно лечение и не позволяват извършването на експертен анализ на заболеваемостта на населението в община Девня. Като базови могат да се използват изводите, направени в Общинската програма “Околна среда и здраве”, според която за периода 1991-1999 по-висока от средната за страната е заболеваемостта на дихателната система и на костно-мускулната система. В структурата на причини за смъртността на преден план са сърдечно-съдовите заболявания (между 55 и 67% от всички смътни случаи) и злокачествените новообразувания (между 11.5 и 24%). Смъртността поради травми, отравяния и злополуки през повечето години от периода 1990 - 1999 г. е по-висока от средната за страната.

Работна среда също представлява риск за здравето на заетите. Основните рискови фактори са свързани с неблагоприятни условия на труд, замърсяване на въздуха с различни химични вещества, високо съдържанието на производствен прах, шум и вибрации, прегряващ микроклимат.

Основните здравни рискове за населението на община Девня са свързани с влошеното състояние на някои от елементите на околната среда, а също и с високия риск от трудови злополуки и професионални заболявания в икономическите сектори, предприятия от които работят на територията на общината.

.2.2.Социални дейности

Предоставянето на социални услуги в общността позволява нуждаещите се лица да получат необходимата социална услуга без да се откъсват от обичайната домашна среда. Това от една страна осигурява сигурност на нуждаещите се чрез предоставянето на качествени социални услуги от квалифицирани кадри и от друга освобождаване на близки и роднини от ангажимента да полагат непрекъснати грижи на лицата с увреждания, получавайки възможността да се включат активно в икономическия и социален живот на общината.

Целите, които си поставяме чрез развитието на мрежа от заведения за социални услуги предоставяни в общността е да бъде дадена възможност лицата с увреждания да бъдат ресоциализирани и адаптирани в нормалната жизнена среда.

Във връзка с големият брой желаещи да ползват услугите на Домашен социален патронаж ще е необходимо да бъде увеличен капацитетът на тази форма на социална услуга от 55 на 100 лица. По този начин ще се откликне на нуждите на възрастни хора от общината да ползват услугите на ДСП.

Предстои и разкриването на ново заведение за предоставяне на социални услуги – комплекс за социални услуги , в който ще се извършват дейности в помощ на хора в неравностойно положение от различни възрастови групи и проблеми.

.3Жилищна политика

Полезната площ на съществуващия жилищен фонд през 1992 г. възлиза на около 220 570 m². Полезната площ на човек от населението в община Девня през периода 1995-1998 г. се изменя от 23.50 m² до 24.13 m², като полезната площ на човек от населението в община Девня е по-малко от полезната площ на човек от населението във Варненска област през периода 1995-1998 година. По данни от преброяването през 2001 г. полезната площ на съществуващия жилищен фонд е намалял до 217 400 m².

Жилищната площ на човек от населението в община Девня се увеличава от 15.8 m² през 1992 г. на 16.39 m² през 1998 г., но през 2001 г. отново е намаляла до 14.8 m² .

По данни от преброяването на населението в Република България през 1992 г. средната жилищна площ за едно жилище в община Девня е 44.3 m² като в град Девня тя е 43.6 m², а в село Кипра - 54.6 m². Средният брой лица на едно жилище в град Девня (3.1 бр.) е малко по-голям от този в село Кипра (3.0 бр.). През 2001 г. средната жилищна площ на едно жилище в общината спада до 42.5 m² , като в град Девня е 42 m² , в село Кипра – 47 m² , а в села Падина 45 m² .

Жилищният фон на община Девня се състои от стари и амортизирани панелни блокове, които се нуждаят от саниране, за да бъдат поддържани в добро състояние.

.4Спортни и младежки дейности

Изградени са стадион в квартал Повеляново и баскет болна площадка в квартал Девня, фитнес – зала, както и физкултурни салони в училищата. Общината е собственик на терени, които са подходящи за строителство на спортни съоръжения.

.5Културно наследство

.5.1.Културни и просветни институции

На територията на община Девня функционират четири читалища: Народно читалище “Просвета” и Народно читалище “Съзнание” в град Девня, Народно читалище “Христо Ботев” в село Кипра и Народно читалище “Васил Левски” в село Падина. Читалищата не са включени с информацията на интернет страницата на проект “Читалища” на ПРООН.

Народните читалища се функционират като културни средища на населените места, продължители на традициите и българския народностен дух и обичаи. Читалищата развиват своята дейност като издирва, изучават, съхраняват и развиват етнографските ценности и фолклорно богатство. Акцент в дейността им е развитието на художествена самодейност, пресъздаване на народни обичаи и обреди от Танцов ансамбъл – Девня и индивидуални изпълнители. Групите за художествена самодейност към читалищата в Падина и Кипра имат множество участия на национално фолклорни събори, вкл. и събора в Копривщица.

Общинският младежки дом е институция за доброволна организация и самоорганизация на свободното време на младежите и децата от общината. Организира общински спортни инициативи, разработва и изпълнява ежегодна общинска програма “Лято”.

Ежегодно община Девня изготвя Празничен културен календар. В него се вписват националните, религиозните празници и бележитите календарни дати и предвидените инициативи с местно значение.

В община Девня няма професионални културни институции. За нуждите на гостуващи театри и други изпълнители се предоставят сцените на Общинския младежки дом и читалищата. Материалната база се нуждае от основни и поддържащи ремонти.

.5.2.Паметници на културата

.5.2.1.Музей на мозайките

Музеят на мозайките е единствен в България и уникален в света. Той е изграден върху част от основите на антична сграда с мозайки датирана в края на ІІІ началото на ІV в. от н. е.

Три от античните мозайки са представени “ин ситу” (на място в помещенията, където са открити), а останалите, след реставрация са пренесени върху нова носеща основа и експонирани в залите на музея. Мозайките са изработени в класическите техники “опус теласатум” и “опус вермикулатум” от малки камъчета – кубчета (тесери) от мрамор, варовик, печена глина и цветно стъкло (смалта), в 16 цвята. Те представят главно персонажи и сцени от гръцката митология, екзотични животни и птици, растителни и геометрични орнаменти.

В залите на музея е представен разнообразен материал, свързан с архитектурата на античната сграда и бита на нейните обитатели.

Античната сграда с мозайки е част от Архитектурно Археологическия Резерват – “Марцианополис”, който включва обща площ над 70 хектара (защитени от градските крепостни стени) и прилежащите некрополи извън чертите на античния град.

Други значителни паметници на територията на ААР “Марцианополис” са античния амфитеатър и епископската базилика.

Проблемите, съпътстващи поддръжката и експлоатацията на музейната сграда са обусловени от уникалноста на нейната конструкция.

Музеят на мозайките е построен върху част от античните основи на сградата с мозайки и това, заедно с голямата височина на подпочвените води и проблемите с отводнителната система поставя под въпрос бъдещото му съществуване и нормална експлоатация. Свидетелство за това са появилите се пукнатини по пода, по стените и по фасадите на сградата, както и влошаване състоянието на експонираните “ин ситу” мозайки. Недостатъчно добре изпълнената покривна отводнителна система, заедно с високите нива на подпочвените води, нанасят щети на експонираните “ин ситу” мозайки, както и на оригиналните зидове от античните основи на сградата. За влошеното състояние на експозицията допринася и неработещата отоплителна система на музея, както и влошеното състояние на изолациите.

Особено агресивно е човешкото присъствие, което е нанесло сериозни щети както по фасадата на сградата, така и по прилежащите и пространства и експозицията под открито небе.

Не е по добро и състоянието на останалите паметници на територията на ААР “Марцианополис”. Особено наложително е извършването на укрепителни и ремонтни работи, както и поставянето на огради и забранителни табели, там където това е възможно и необходимо.

Музеят на мозайките се посещава от български и чуждестранни туристи, като броят на посетителите през годините нараства от 901 посетители през 2000 г. до 4 397 посетители през 2003 г.

.5.2.2.Античен амфитеатър

Амфитеатърът на Марцианопол е проучен 1958 – 1961 г. Запазен е главно в основи. Има неправилна елипсовидна форма и площ от около 4000 кв. м. Голямата ос е ориентирана север-юг и има дължина 65,30 м. Малката ос е ориентирана изток-запад и има дължина 58,80 м. Дължините на тези оси за арената са 46,80 м. и 39,80 м. Двата входа лежат в голямата ос, единият в северния, а другия в южния край. Чашата на амфитеатъра (cavea) – седалките, стълбищата, долната и горна обходна пътека заедно с прилежащите към тях парапети били издялани от дребнозърнест варовик, взет от близките каменоломни.

Амфитеатърът побирал около 3500 седящи зрители и в сравнение с амфитеатрите открити в други римски провинции е един от най-малките.

Той е бил построен през втората половина на ІІІ в., поправен пре ІV в. И разрушен в края на ІV в. Частичната възстановка на античния амфитеатър извършена през 60-те години вече не съществува в първоначалния си вид. Тя е включвала реставрация на част от “кавеата” и построяване на дванадесет редова стъпаловидна дървена конструкция с парапети предназначена за зрители.

Съоръжението е било използвано за туристически посещения и като сцена при празнични мероприятия.

.5.2.3.Епископска базилика

Епископската базилика е проучена през 1956 – 1957 г. Базиликата се намира на наклонена на изток тераса с надморска височина 41 м. и отстои на около 90 м. от западната крепостна стена на Марцианопол. Тя е с една полукръгла апсида от изток и неразчленен нартекс (притвор) от запад. Без апсидата и притвора базиликата има дължина 38,75 м. и ширина 25,20 м.

Базиликата е разделена от два реда мраморни колони с капители в къснокоринтски стил на три кораба. Апсидата е с полукръгла дъга отворена към централния кораб и има ширина 7,40 м. и дълбочина 4,10 м. Тя е с пристъпална пейка (синтрон). До абсидата се намира правоъгълно помещение, вероятно баптистерий (кръщелня). Покривът на базиликата бил дървен, покрит с керемиди. Подът на централния кораб е покрит с мозайки. Според разкопвачите базиликата била изградена като еднокорабна църква в третата четвърт на ІV в. При император Юстиниян І (527 – 565 г.) тя била разширена на трикорабна. Вероятно тогава е станала и епископска църква.

Днес епископската базилика е недостъпна за туристически посещения. Липсата на лесен достъп и на ограждения, които да я пазят от посегателства, а също и на документацията от проучванията биха затруднили проектирането и извършването на консервационно-реставрационни работи.

С оглед подобряване на качеството на туристическия продукт “Музей на мозайките”, както и на създаване възможности за посещение на друките културни паметници, е необходимо да се търси финансиране чрез проекти в следните направления:

• 
  Консервационно-реставрационни работи на мозайката “Ганимед” (в частта и южно от композицията с Ганимед) (антична сграда с мозайки). Консервационни-реставрационни работи по зидовете на Античната сграда с мозайки (в частта под открито небе);
  
• 
  Ремонт с конструктивно укрепване, хидро и топлоизолация, и модернизация на отоплителната система на сградата на Музея на мозайките;
  
• 
  Ремонт на оградата на Античния амфитеатър, на плочника пред музея и на осветителните тела в парка пред музея. Необходимо е изработването на нови текстове по стъклените витрини в залите на музея;
  
• 
  Направата и монтирането на указателни табели на магистрала “Хемус”, на околовръстно шосе в кв. Река Девня, Античната сграда с мозайки, Римския амфитеатър, раннохристиянските базилики и Античната улица.
  

.5.3.Обекти с религиозно предназначение

Преобладаващото вероизповедание на населението в община Девня православното християнство. Изградени са три православни храма, както и два храма на Евангелска петдесятна църква.

.5.4.Природни забележителности

Местността “Побити камъни” се намират се на 18 км западно от Варна и са един от най - невероятните природни феномени в България, представляващи естествени каменни колони, достигащи до 6 м височина.

Няколко реда каменни колони създават впечатлението, че са сглобени от по два конуса, едва крепящи се на острите си върхове. Много атрактивна е и групата на колоните, изглеждащи като вкаменели животни или замръзнали водоскоци. Някои от тях достигат в основата си до 12 м.

В края на 2004 г. стартира изпълнението на проекта “Магията на побитите камъни: Развитие и промоция на екотуризма с участието на местните общности”, като стойността на проекта е 235 412 евро. 86% от сумата отпуска Изпълнителна агенция ФАР – ИСС към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а останалите средства са от трите общини, стопанисващи феномена - Девня, Аксаково и Суворово.

Основната цел на проекта е да популяризира развитието на екотуризма в трите общини. Със средствата ще се подобри инфраструктурата в защитената територия, така че да стане достъпна за туристите. Предвиждат се и изграждането на специални маршрути за хора със зрителни и двигателни увреждания, както и на велоалеи.

В проекта е залегнало и изграждане на посетителски център, който ще се намира извън защитената територия. Също така ще се проектира и изработи интернет - страница за реклама. Продължителността на проекта е 12 месеца. Охраната на туристическия обект ще се осъществява от трите общини.

.6Анализ на социалната инфраструктура

Силни страни	Слаби страни
Обезпеченост на училищната мрежа с материална база, управленски и педагогически кадри; Наличие на професионална гимназия с универсални за икономиката на района специалности; Добре развита мрежа на здравеопазването; Наличие на общински терени, които могат да бъдат използвани за строителство на общински жилища; Развита на художествена самодейност; Наличие на уникални културни забележителности – Музей на мозайките.	Остаряла учебна база и материали; Увеличаване на учениците в неравностойно социално положение и нередовно посещаващите училище; Липса на средно образователно училище; Липса на съответствие между правата и отговорностите, с които общините са натоварени по отношение на основното и средно образование; Липса на актуални и достоверни данни за структурата и честотата на заболеваемостта на населението в общината; Стар и амортизиран общински жилищен фонд на община Девня; Липса на подкрепа за работата на читалищата и групите за художествена самодейност; Лошо състояние на експонираните мозайки и наличие на проблеми, които могат да доведат до унищожаването им.
Възможности	Рискове/Заплахи
Материалната база дава възможност за разкриване на средно образователно училище; След проучване на нуждите на предприятията от общината и района, могат да бъдат направени обосновани искания за разкриване на паралелки с нови специалности към професионалната гимназия; Възможности за достъп до финансови ресурси за подобряване условията на труд в предприятията; Изграждане на социално партньорство с бизнеса и неправителствени организации; Възможност за достъп до финансов ресурс за подобряване състоянието и експонирането на културното и природното наследства.	Бавното въвеждане на информационните технологии ще доведе до влошаване на качеството на учебния процес; Влошеното състояние на някои от елементите на околната среда, както и високата честота на злополуки и професионални заболявания в развитите от местната икономика сектори, представляват риск за здравето на населението; Ограничаване на финансовите ресурси за провеждане на ефективна социална политика.

Каталог: stranici -> strategii -> obstinski
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10
obstinski -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината
obstinski -> Г. Общински план за развитие
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Общинският план за развити
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Община бяла

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: