Анализ на социално-икономическото развитие. Aобща характеристика и ресурси на община девня



страница3/9
Дата25.10.2018
Размер0.74 Mb.
#97494
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9

.CИкономика

.1Обща характеристика на общинската икономика


Икономическото развитие на общината се обуславя от развитието на основните структуроопределящи предприятия на територията й. Община Девня се развива се като индустриална община със силно изразена химическа промишленост. Предприятията, работещи в общината имат значителен принос в икономиката на областта. Въпреки, че на нейна територия се намират само 1% от предприятията в областта, те формират 19.3% от произведената брутната продукция, 18% от дълготрайните материални активи и реализират 12% от приходите от дейността на областно ниво.

Стратегическото положение на общината, наличието пристанище на нейна територия, както и изградените транспортни връзки са съществен фактор за икономическото развитие на общината. Общините Варна, Девня и Белослав са определени като национален транспортно- логистичен център обвързващ Европейските коридори 7 и 8 с "ТРАСЕКА" - Евроазиатски коридор 8.


.2Структура на икономиката

.2.1.Структура по икономически дейности


Според структурата на икономическите дейности най-голям е делът на предприятията в сферата на търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки от домакинството (48% за 2003 година). Това се дължи на факта, че в сектора развиват дейност предимно микро и малки предприятия. В преработващата промишленост са 12% от функциониращите на територията на общината предприятия. Малкия дял на предприятията за този сектор се дължи на факта, че голям част от предприятията са големи. Делът на предприятията от сектора транспорт са около 10%, като той е втори по зает персонал, което показва, че в него наред с малките функционират средни и големи предприятия.


.2.1.1.Промишленост

Предприятията от преработващата химическа промишленост са структуроопределящи за общината. На територията на община Девня се намират няколко от най-големите химически заводи на страната - "Солвей Соди" АД, "Агрополихим" АД, "Полимери" АД.

Успешната приватизация на предприятията от химическия сектор е един от важните фактори за развитие за общината. Процеса на раздържавяване на основните производствени предприятия стартира през 1997 година с продажбата на “Соди” Девня и “Девня Цимент”.

В приватизационните договори на двете дружества са вписани изисквания за извършването на инвестиции в определен размер, както и за запазване числеността на персонала за срок от пет години. Продажбата на дружествата на чужди инвеститори, които са доказали, че имат сериозни намерения за развитието на предприятията е изключително позитивно, тъй като освен средствата за инвестициите, които правят, подпомагат развитието на човешките ресурси, както и внедряването на нови технологии.

През 2000 г. “Солвей Соди” АД придобива собствеността върху доставчиците на стратегически за производството на калцинирана сода суровини: производителя на разсол Провадсол АД, топлоцентралата “Девен” АД и кариерата за варовик “Девня Варовик” АД (съвместна собственост с Девня Цимент АД).

Основната част от производствените мощности на тези предприятия, които представляват и основните мощности в общината, са изградени в периода 1974-1977 година. Предвид повишаващите се норми и изисквания за опазване на околната среда, както и осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, за обновяването на технологичните мощности са необходими значителни инвестиции.

Секторът Снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода е представен от ТЕЦ "Девен" АД, който произвежда топлоенергия за нуждите на предприятията от девненския промишлен комплекс, а също и електроенергия за националната енергийна система.



Строителната промишленост е представена в две направления - производство на строителни материали -"Девня Цимент" АД и извършване на строителна дейност - "Заводски строежи" АД. В общината функционира и общинска фирма "БКС - Девня ЕООД", чийто предмет на дейност е строителство, ремонт и благоустройство като основна част от дейността и са сметосъбиране и сметоизвозване, стопанисване и поддържане на сметищата за битови отпадъци.

В добивната промишленост работят кариерите за инертни материали, преотстъпени на концесия на “Ескана” АД, регистрирана във Варна, както и кариерата за варовик “Девня Варовик” АД. “Девня Варовик” АД е концесионер на варовиково находище Чернево, община Суворово. Наличието на местни източници на качествен и в достатъчни количества изходен материал за производствата на структуроопределящите за местната икономика предприятия е от изключително важно значение.

В секторът Транспорт, складиране и съобщения развиват дейност Пристанище "Варна - Запад", Железопътен комплекс ЕАД, “Девня Травел” ООД, ГБС Импекс АД, клон Девня.

Хранително-вкусовата промишленост включва преработката на нерафинирана захар от "Бесин"АД. В началото на юли 2003г. "Бесин" АД откри Завод за растителни масла на територията на Захарния завод.

.2.1.2.Търговия и услуги

Секторът на търговията и услугите в общината е развит предимно в областта на търговията с хранителни стоки и ресторантьорството, както и в областта на търговията с черни и цветни метали.
.2.1.3.Селско стопанство

Показателят “обработваема земя на човек от населението” варира в широки граници на ниво област. За община Девня стойността му е 5.08 дка/човек при средно за областта - 4,3 дка/ч.

Община

Обща площ (ха)

Земеделски земи / ха

% от общата площ в общината

Обработваема

% от земеделската земя

Пустееща

% от земеделската земя

Горски фонд (ха)

Девня

12104.76

6256.41

51.68%

4626.77

74%

1629.63

26%

3212,93

Таблица: Баланс на земята. Обработваема земеделска земя

Делът на неизползваната обработваема земя в общината е (26%) е висок в сравнение с показателя за областта (14,8 %).



Община

Обща площ (ха)

Обработваема земя, в т.ч. по вид собсвеност/ха

% от общата площ в общината

Държавна (ха)

Общинска (ха)

Частна (ха)

Друга (ха)

Остатъчен фонд (ха)

Девня

12104.76

4626.77

38.33%

84.3

43.9

4437.08

30.3

31.2

Таблица: Баланс на земята. Обработваема земеделска земя по вид собственост

Близо 96% от земеделската земя в общината е частна собственост. Тя се обработва от три земеделски кооперации, арендатори и частни стопани. Произвеждат се култури като пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед и др. Животновъдството е развито предимно в частния сектор и в кооперация "Кипра".


.2.2.Структура на икономическите субекти по брой заети


Микро предприятията със заети до 10 души са с най-голям брой в общинската икономика. Този дял е около 80%, но постепенно спада през последните години, в същото време се увеличава делът на малките предприятия със заети до 50 души (11.6% за 2003 година). Между 2.5%-3% (за различните години) от предприятията в общината са големи с персонал над 250 души.

Дейността на малките и средни предприятия е съсредоточена в сферите на търговията на дребно, търговията с черни и цветни метали и ресторантьорството. В общината няма малки и средни предприятия, които да предлагат дейности като счетоводни услуги, маркетинг и реклама, управление на човешките ресурси и други подобни.





Структура на икономическите субекти по брой заети за периода 2001- 2003 година в община Девня

.3Заетост и благосъстояние на населението


Данните за заетостта за периода 2001-2003 показват, че в икономиката на общината работят значителен брой заети извън разполагаемата работна сила на общината. За сравнение през 2001 г.9 броят на заетите лица от общината е 2609 души. За 2001 г. данните от БТ – Варна показват, че в икономиката на общината работни места са заети от 7964 души.

Основната заетост е в секторите Преработваща промишленост; Транспорт, складиране и съобщения; Снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода и Строителство.



Дял на наети лица по трудово и служебно правоотношение в община Девня по отраслови сектори за периода 2001-2003 г.,/10

Броя на заетите в предприятията на общината бележи тенденция на намаляване за последните три години. Този брой е намалял от 7964 през 2001 година до 7269 заети през 2003 година, което е намаление с 9%. Силно изразена тенденция на намаляване на броя на заетите по сектори се наблюдава в преработващата промишленост, като намалението на броя на заетите за 2003 година спрямо 2001 година е 21%. По-голямата част от останалите сектори бележат положителни темпове на растеж на броя на заетите, но делът им в общинската икономика е сравнително малък. Увеличават се заетите в сферата на транспорта и съобщенията. С около 1% за периода се увеличават се работните места в сектор Строителство. Заетите в сектор Транспорт, складиране и съобщения намаляват като абсолютна стойност, но делът им в общата заетост остава постоянен.

Тази динамика води и до изменение в структурата на заетите, като делът на заетите в преработващата промишленост през 2001 е 56.6% докато през 2003 година спада до 48.9%. Намаляването на заетите в преработващата промишленост се дължи в голяма степен на изтичане на изискванията към предприятията, включени в приватизационните договори, за запазване числеността на персонала и развитие на процеса за преструктуриране и оптимизиране на човешките ресурси.

Секторите в частния сектор, в които работните места са заети основно от местната работна сила са Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети на лични вещи и стоки за домакинството (между 2 и 3.8%), Хотели и ресторанти (между 1 и 2.6%), Селско, ловно и горско стопанство (1-1.5%), а в обществения сектор Държавно управление и отбрана; задължително обществено осигуряване (1.5%) и Хуманно здравеопазване и социални дейности ( 1.5-2%). През 2003 г. тези сектори осигуряват около 11% от общите заети работни места.

Между 24% и 29% (за различните години) от заетите са в обществения сектор, като максималната стойност се достига през 2003 година. Основния дял на заетите в обществения сектор в общината е в Пристанище Варна – Запад, което е публична обществена собственост, но предстои неговото концесиониране11.

Средната годишна работна заплата в частния сектор е с около 1000 лева по-голяма от годишната работна заплата в обществения сектор. Секторите, които осигуряват най-голям дял от работните места, осигуряват и най-високо заплащане на заетите. Изключение прави сектора Строителство, в който заплащането е едно от най-ниските.



Доходите на заетите са два пъти над средните за страната. Най-високи са в дейностите снабдяване с електрическа и топлинна енергия, преработваща промишленост и транспорт складиране и съобщения. В някои от секторите има плавна тенденция на нарастване на средните годишни заплати за периода 2001-2003 година, а в други като преработващата промишленост; търговия, ремонт и техническо обслужване има колебания.

Както беше отбелязано, заетите в голямата си част не са жители на общината, което предполага, че не малка част от доходите излизат извън общинската икономика под формата на данаци към други общини и потребление извън рамките на общината.

Годишната работна заплата и в частния и в обществения сектор в общината е значително над средната годишна работна заплата за страната. Работната заплата в обществения сектор е с 20% по-ниска в сравнение с частния. Съотношението на равнището на средната работна заплата за последните три години към средната за страната е един от критериите за включване на общините в район за икономически растеж. Друг критерий е средногодишния темп на нарастване на средната работна заплата, който трябва да е по-висок от средната стойност за страната за последните три години. Стойността на този показател за общината е 2.3% докато за страната е 6.7%, от което следва, че критерия не е изпълнен.


.4Средни (основни) икономически показатели


Нетните приходи от продажби на един жител са сред основните показатели, които определят районите за икономически растеж. При средни стойности за страната по този показател 10.91 хиляди лева за 2003 година, за общината той е 81.90 хиляди лева за същия период. Средногодишния темп за страната по този показател бележи тенденции на растеж с 13.4% последните три години, докато за общината той е едва 1.4%. Тези два показателя са критерии за включване на общината в район за икономическо развитие. Общината изпълнява критерия за нетни приходи над 120 пункта от средните за страната, но средно годишния темп на развитие за показателя е значително под средния.

Структуроопределящия отрасъл в икономиката на община Девня е преработващата промишленост и по-специално химическата промишленост. Над 80% от брутната продукция произведена в общината е от преработващата промишленост. За последните три години обаче както делът на тази продукция в общинската икономика, така и абсолютната й стойност намаляват. Останалите макроикономически показатели за преработващата промишленост бележат сходни тенденции на леко намаляване на стойностите им. Разходите за дейността намаляват в по-голяма степен в сравнение с приходите поради, което финансовия резултат на предприятията от сектора, е положителен и за трите години увеличава своята стойност.

Община Девня е на второ място в областта по стойност на ДМА, но ръста на увеличение на стойността на дълготрайните активи в общината не е така силно изразен, както в останалите общини в областта. Няма ясно изразена тенденция в стойностите на показателите разходи за придобиване на дълготрайни материални активи и придобити ДМА. Има значителен ръст 2002 спрямо 2001 година, докато стойността и на двата показателя за 2003 година е значително под стойността за 2001 година.


.5Основни проблеми на бизнеса


За целите на общинския план за развитие беше проведено проучване сред основните икономически субекти в общината. В хода на изследването са търсени оценки за степента на развитие на основните стопански субекти, плановете им за развитие, основните трудности които изпитват, възможностите на общината да подпомогне тяхното развитие.

Предприятията от преработващата (химическата промишленост) са сред структуроопределящите за общината. Тяхната продукция в голямата си част се реализира на международния пазар.

Друга съществена група предприятия са тези, които изпълняват обслужваща роля по отношение на предприятията от преработващата промишленост. Тяхната дейност се извършва основно на територията на общината, като тяхната степен на развитие зависи от дейността на икономическите субекти от преработващата промишленост. Това създава силна зависимост на общината от предприятията в областта на преработващата промишленост е много силна.

Сред основните проблеми, които фирмите посочват са ограничените пазари. Друг проблем, който фирмите изтъкват пред своето развитие е високата данъчна тежест. Тези проблеми в много малка степен биха могли да бъдат преодолени с помощта на общината за преодоляването им, но трябва да се имат в предвид при процеса на планиране, тъй като могат да доведат до негативни икономически тенденции.

Инвестиционните намерения на промишлените предприятия са свързани с финансиране на дейности по опазване и възстановяване на околната среда и подобряване на условията на труд. Това в голяма степен е свързано и с нарастващите изисквания в двата области, предопределени от изпълняването на поетите ангажименти на страната при присъединяването й към ЕС.

Основна цел пред предприятията е използване на пълния им производствен капацитет. Средните и малки предприятия в общината планират разширение на своята дейност и увеличаване на броя на заетите.

Основните проблеми, за чието разрешаване предприятията считат, че общината може да допринесе, са в областта на публичната инфраструктура. Отнасят се предимно до сферата на административното обслужване, като се посочват и лошото качество и недостатъчната изграденост на транспортната инфраструктура.

Проучването показва, че проблема с човешките ресурси е едни от основните пред инвеститорите. Нивото на образование и квалификация на местното населени не е достатъчно, за да удовлетвори изискванията на основните работодатели. Това е пречка пред развитието на бизнеса, но икономическите използват близостта на областния център като възможност да се намали влиянието на този фактор.

Потребностите им по отношение на образованието и квалификацията на населението и свободните човешки ресурси е свързано с повишаване на образователната им степен. Ниското образование на населението и не възможността му да се включи активно в трудовия пазар на общината оказва влияние върху благосъстоянието на това население.

Основните насоки в които общината би могла да бъде полезна за местния бизнес са подобряване на състоянието и доизграждане на инфраструктурата, повишаване на образованието и квалификацията на човешките ресурси в общината и подобряване на информационното и административното обслужване.

Разработването на общински програми за стимулиране е основния фактор, който ще допринесе за подобряване на условията за бизнес в общината. Други важи фактори, които посочват от анкетираните предприятия са реклама на общината и подобряване на обществения транспорт.

Конкретни проекти, предложени от страна на местния бизнес, с които община би могла да спомогне развитието са:



  • стимулиране, подкрепа и съдействие от страна на общината и областта на обособяването на индустриални паркове;

  • изграждане на ЖП връзка между Варна и Девня;

  • обособяване на центрове за обучение на персонала.

.6Клъстери


В страната вече има известен опит с изграждането на клъстерни структури в областта на енергетиката и добивната промишленост. Силната зависимост на икономиката на общината от няколко предприятия е достатъчно основание да се потърси подобно решение за повишаването на конкурентоспособността на предприятията. Клъстерът може да бъде изграден в две направления отраслово – в сферата на химическата промишленост като основен отрасъл както за общината, така и за някои от съседните общини, а също и географски - между общините Девня- Варна- Провадия.

Неформално подобна структура вече съществува, като се има предвид, че инвеститорите в основните за общината предприятия закупуват предприятия, които доставят суровини за производството и така намаляват разходите за доставки. “Солвей Соди” АД приватизира през 2000 година 78% от капитала на Геосол ЕАД Провадия, което произвежда разсол и техническа сол. То е единственото предприятие в страната, което произвежда разсол /воден разтвор на натриев хлорид/ за промишлени нужди. През същата година, също чрез приватизация, “Солвей Соди” АД придоби мажоритарно участие в Девен АД (бивше ТЕЦ Девня ЕАД), както и дял в съвместното предприятие Девня Варовик АД (бивш Завод за добив на варовик ЕАД). По този начин е формирана групата “Солвей Соди” АД.

За периода 2001-2004 година групата е възложила на външни организации почти всички дейности извън производствените. От началото на 2005 година започва проектът “Общи служби”, който цели централизиране на дейностите в областта на финансите, човешките ресурси и ремонт и поддръжка.

.7Бюджетно осигуряване


Увеличението на бюджетните приходи за 2004 спрямо 2003 година е 17%. Съпоставимост по този показател с предходните години е неудачно да се прави поради протичащите промени на финансова децентрализация, които промениха принципите на събиране и отчитане на средствата в местния бюджет.

Основната част от разходите на бюджета са в областта на: здравни, социални, образователни, културни, спортни и туристически дейности на общината и дейности за развитие на децата и младежта (50.9%). На второ място по дял на разходите е издръжката на общинския съвет и на общинската администрация (13.0%). Разходите по дейности свързани с опазване и възстановяване на околната среда са 7.6% от общите разходи в бюджета.



Главната част от приходите се реализират от местни и други данъци (42.0%) и местни такси (44.4%). Много голям ръст бележат приходите от глоби, имуществени санкции и лихви. Приходите от наеми и други собствени приходи се увеличават като дял от приходите, но в същото време намаляват като абсолютна стойност.

Разходите за управление в общинския бюджет са над 60% от общите бюджетни разходи, като техния дял достига почти 74% през 2003 година. Разходите за образование се колебаят около 30% като надхвърлят този процент само през последната година. Съответно разходите за здравеопазване са под 10%.

Текущите разходи на общината са от порядъка на 90%, а инвестиционните не надхвърлят 10%, с изключение на 2003 година, когато достигат 31.45% от общите разходи.

През последните пет години община Девня няма дефицит в бюджета си. До 2002 година включително, община Девня няма неразплатени разходи към доставчици. За последните две години 2003 и 2004 отчита такива в годишните отчети. Същите са погасявани през следващите отчетни периоди.

Със средства от преотстъпеният по ЗОДФЛ данък се финансират следните дейности с държавен характер:


  • Общинска администрация – ФРЗ и осигурителни вноски, без издръжка;

  • Отбрана и сигурност – трудови разходи и издръжка;

  • Детски заведения – трудови разходи без издръжка;

  • Общообразователни училища – трудови разходи и издръжка;

  • Предучилищна полудневна подготовка на 6-годишните-трудови разходи и издръжка;

  • Здравеопазване –трудови разходи и издръжка на медицинския персонал в образованието;

  • Читалища – на субсидирана бройка- заплати и издръжка.

Средствата за финансиране на определените като “местни дейности” са за сметка на приходите от имуществени данъци, местни такси, неданъчни и други приходи с общински характер и са както следва:

  • Общинска администрация – издръжка;

  • Общински съвет – трудови разходи и издръжка;

  • Целодневни детски заведения – издръжка;

  • Столове – трудови разходи и издръжка;

  • МБАЛ – субсидия;

  • Домашен социален патронаж – трудови разходи и издръжка;

  • Клубове на пенсионера - трудови разходи и издръжка;

  • Жилищно строителство, водоснабдяване и канализация, осветление улици, благоустройство и комунално стопанство, опазване на околната среда, озеленяване, чистота - трудови разходи и издръжка;

  • Масова физкултура и спорт – субсидия;

  • Музей на мозайките- трудови разходи и издръжка;

  • Радиотранслационни възли –трудови разходи и издръжка;

  • Обредни домове и зали – трудови разходи и издръжка;

  • Общински вестник – субсидия;

  • Ремонт пътища – издръжка;

  • Други дейности по икономиката, лов и риболов- трудови разходи и издръжка.

Извън посочените приоритети, чрез решение на общинския съвет общината поема и допълнителни ангажименти, когато това се налага за защита на обществения интерес, като: социално- слабите ученици заплащат 50% от стойността на храната, таксите за ползване на детска градина, ясла и домашен социален патронаж, отпускане на социални помощи, поемане на 50% от абонаментните карти на пътуващи ученици, разходи за погребение на починали граждани от общината, които са самотни, без близки и роднини, бездомни, безпризорни, транспортни разходи на служители при определени условия и др.

Инвестиционните разходи, предоставяни от МФ под формата на целеви субсидии за капиталови разходи, са в незначителни размери и са крайно недостатъчни за изграждане и поддържане на инфраструктурата на общината. За 2003 г. размерът им е 77000 лв., за 2004 г.-26000 лв. и за 2005 г.-48000 лв.

Общините могат да извършват капиталови разходи над определените субсидии, ако източник на финансиране са собствените приходи от местни данъци и такси, но възможностите им се поставят до голяма степен в зависимост от техния ограничен размер и степен на събираемост. Предвид тенденцията за ограничаване размера на целевата субсидия за капиталови разходи, на общините се дава възможност да се насочат по-активно към теглене на дългосрочни инвестиционни заеми, което е обичайна практика в страните от ЕС и особено страните в преход.

.8Анализ на състоянието на икономиката


Силни страни

Слаби страни

Работещи индустриални предприятия;

Висок дял на чуждестранните инвестиции в общината;

Придобиване на собственост от основните предприятия в общината върху предприятия, свързани с производствения процес и затваряне на цикъла;

Наличието на суровини за развитието на местната химическата промишленост;

Стратегическото положение – наличието на пристанище и развита транспортна инфраструктура.


Силна зависимост на икономиката на общината от един икономически отрасъл;

Недостатъчно добро качество на изградената инфраструктура

Голяма част от заетите в предприятията не живеят в общината;

Средногодишните темпове на растеж за по-голямата част от макроикономическите показатели нарастват със значително по-бавни темпове в сравнение със стойностите на показателите на национално ниво;

Ниска квалификация на населението в общината.


Възможности

Заплахи

Диверсифициране на икономиката в дейността на малките предприятия за обслужване както на предприятията от промишления сектор, така и на бизнеса от съседните общини и областния център;

Изграждане на индустриален клъстер на отраслов и географски принцип;

Развитие на средни и малки предприятия в спомагателни дейности, като счетоводно обслужване, маркетинг, управление на човешките ресурси и други подобни за основните икономически субекти.


Свиване на основните пазари на структуроопределящите предприятия;

Сериозните разходи, които трябва да се направят за подобряване на околната среда;

Промяна в негативна посока в европейската и световна икономика.


Каталог: stranici -> strategii -> obstinski
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10
obstinski -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината
obstinski -> Г. Общински план за развитие
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Общинският план за развити
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Община бяла


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница