Анализ на социално-икономическото развитие. Aобща характеристика и ресурси на община девня

EОколна среда и управление на отпадъците

Изтегляне 0.74 Mb.

страница	5/9
Дата	25.10.2018
Размер	0.74 Mb.
	#97494
Тип	Анализ

1 2 3 4 5 6 7 8 9

.EОколна среда и управление на отпадъците

.1Общо състояние на околната среда

На територията на община Девня върху сравнително малка територия са концентрирани големи предприятия от сектора на химическата промишленост, електротехнични производства, предприятия за добив и преработка на варовик, производство на електроенергия. Силно е развита транспортната структура на автомобилния, железопътния и водния транспорт, с високо интензивен режим на експлоатация.

Като част от формираната промишлено – транспортна агломерация Варна – Девня – Провадия, районът Варна – Девня – Черно море е включен в Списъка на регионите с проблеми по околната среда, приети като екологични "горещи точки"^¹⁹.

Околната среда и нейното качество е от важно значение за подобряване качеството на живот на населението на община Девня.

Анализът на състоянието на околната среда в общината е изготвен като са взети предвид оценката на компонентите на околната среда, включени в изготвения и приет през 2003 г. Общински план “Околна среда и здраве”, с период на действие 2003-2012 г., както и данните и анализите, включени в част “Околна среда” на Стратегия за развитие област Варна 2005-2015 г.

.2Атмосферен въздух

По отношение качеството на атмосферния въздух и на възможностите за подобряването му следва да се отчете и факта, че някои от физикогеографските характеристики на района затрудняват разсейването на въздушните замърсителите:

в Девненската низина безветрието има сравнително висока повторяемост - в 53.8 % от случаите.
теренните особености водят до влошено вентилиране на района на кв. Повеляново. Районът е под влияние както на южната промишлена зона, с която непосредствено граничи, така и на северната промишлена зона (особено при вятър от северозапад).

.2.1.Емисии и източници

Основен източник на вредни емисии на територията на общината е Девненският промишлен комплекс. Наблюдава се многообразие на атмосферните замърсители - прах, азотни оксиди, серен диоксид, въглероден оксид, хлор, амоняк, сероводород, хлороводород, флуориди и др.

При наблюдението и контролът по отношение състоянието на атмосферния въздух, осъществяван в “гореща точка” – Варна – Девня са констатирани превишения на пределно допустими концентрации (ПДК) в пункт Девня (Повеляново) по показател ФПЧ и H2S. Средните концентрации на сероводород имат силно изразен непостоянен характер с множество пикове и спадове. Емисиите на амоняк за Девня бележат траен спад в сравнение с предходните периоди и поддържат стойности около и под ПДК.

Поради географското положение на населените места в общината се наблюдава замърсяване на атмосферния въздух с различни вредни вещества в зависимост от климатичните и теренни особености.

В най-неблагоприятна ситуация са двете промишлени зони на град Девня. Замърсяванията там се дължат основно на силно запрашаване и азотни оксиди. В района на квартал Повеляново атмосферния въздух е силно запрашен като особено висока е приземната концентрация на фини прахови частици (ФПЧ). Перманентно наднормено е замърсяването с амоняк. Въздухът в квартал Река Девня и квартал Химик също е силно запрашен, а в квартал Девня замърсяването с амоняк е над средногодишната норма. В село Кипра концентрациите на всички замърсители са под долния оценъчен праг. Района на село Падина е със замърсяване на въздуха с амоняк и прах от неорганизираните източници - сгурошламоотвал "Падина" и депото за промишлени и строителни отпадъци "Падина" (неузаконено), както и поради селскостопанската дейност в района. Нивата на серен диоксид и азотните оксиди в периода до 2004 г. с редки изключения не надвишават нормативните стойности, но предвид постепенното снижаване на нормите, тези замърсители ще трябва да бъдат неутрализирани.

Основните източници на замърсяване на атмосферния въздух са ТЕЦ “Девен” АД, “Агрополихим” АД, “Солвей Соди“ АД, Пристанище "Варна-Запад", “Девня цимент”АД. Освен от големите предприятия замърсители на въздуха постъпват и от интензивния автомобилен и железопътен транспорт, от строителните обекти и от недостатъчно благоустроените жилищни терени, както и от комуналното и битовото отопление и от разположената извън територията на девненския промишлен комплекс ТЕЦ "Варна". Причината за високите нива на прах е също ниската степен на благоустроеност, както и непочистването на уличната мрежа.

.2.2.Необходими мерки

Необходимо е да се предприемат мерки за намаляване на емисиите от всеки един от основните емитенти на прах. С оглед на настоящото състояние и предвиденото снижаване на нормативните стойности, намаляването на вредните емисии под ПДК ще изисква значителни финансови ресурси от страна на предприятията. Съгласно изискванията на Директива 2001/80/ЕС за ограничаване на емисиите от големи горивни инсталации, каквато е ТЕЦ “Девен”, мероприятията за привеждане на емисиите в нормите трябва да бъдат изпълнени до 2007 г.

За намаляване нивата на замърсяване са приети програми в община Девня, която предвижда снижаване на замърсяването до достигане на ПДК. Основният дял от мерките, предвидени за изпълнение от общината включват: газификация на училища, детски градини, болници и др. обществени сгради; подмяна/рехабилитация на парка на обществения транспорт; озеленяване и благоустрояване на свободни терени и др.

.3Води

.3.1.Състояние на повърхностните води и източници на замърсяване

Поречие на река Провадийска и река Девненска тече в югоизточна посока до вливането си в Белославското езеро. Реките се замърсяват от: производството на разсол - с хлориди и нефтопродукти; от втока на води от шламоотвал Падина и заустванията в река Девненска. В река Девненска се заустват и отпадъчните води от ГПСОВ-Девня, “Солвей соди” АД (дренажните депа на шламопроводите), “Полимери“ АД и ТЕЦ - Девня. Данните сочат превишаване на нормите за разтворени вещества над допустимите за 3-та категория води и 5 пъти на концентрациите на нитритен азот. Повишение сочат и стойностите на хлорни йони и свободен хлор.

Река Провадийска се влива чрез утаител в Белославското езеро, а в близост до него, като притоци приема: Канал на шламоотвал “Падина” и Река Девненска. Налице е превишаване на нормите за 3-та категория води на разтворени вещества около 8 пъти, 15 пъти на хлоридните йони, 8 пъти на общата твърдост. Повишение сочат и концентрациите на амониев азот и на сулфатните йони.

Преди устието си река Провадийска е уширена и удълбочена, като се превръща в утаител с полезен обем 600 000 m3. Последните 18 км от реката са превърнати в пречиствателна станция на водите от шламоотвала (отпадъчните води на Девненския промишлен комплекс), при което активната реакция се връща в пределите на нормата за сметка на живота в този участък. Дъното и бреговете на реката са покрити с рядка бяла карбонатна утайка.

Каналите на територията на община Девня са с концентрациите на амониев азот над 49 пъти, спрямо нормата за 3-та категория води (канал Падина) и концентрациите на разтворени вещества – 33 пъти над нормата за 3-та категория води и 61 пъти на хлоридни йони (Бял канал).

Шламоотвалът “Падина” се намира източно от с. Падина. Шламоотвалът приема отпадъчни води от: “Агрополихим” АД, “Солвей Соди” АД, ТЕЦ - Девня. Постъпилите отпадни води след утаяване в шламоотвала чрез Падинския канал се заустват в р. Провадийска.

.3.2.Повърхностни води на Белославското (и част от Варненското) езеро

Белославско езеро е с първостепенно влияние на индустриалния отток, със замърсяване със съединения с неорганичен произход (фосфати, нитрати, сулфати, калциеви и магнезиеви съединения) в разтворена и суспендирана форма предимно от Девненския комплекс, пристанище Варна – Запад (при претоварни операции с насипни товари) и р.Провадийска.

В глобален мащаб, акваторията е еутрофицирана, като в най-висока степен тя е изразена в Белославското езеро, с по-ниска във Варненското и най-ниска във Варненския залив. Индикатори за процесите са постоянните “цъфтежи” на фитопланктона и влошеният кислороден режим, които са причина за изменения във всички структури на екосистемата. Драстични изменения се регистрират с елиминацията на възрастни дънни риби и ларвалните им стадии. През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на степента на замърсяване на езерните води, което се дължи на спада в промишленото производство. Цялата крайбрежна северозападна зона на Белославското езеро е повлияна от натрупаните и недрагирани карбонатни и пиритни угарки.

По-значителните източници на замърсяване на повърхностните води на общината са: Полимери АД; Агрополихим АД; Солвей-соди АД; ТЕЦ – Девня; Девня – цимент АД; ГПСОВ – град Девня; Пристанище Варна-Запад. Замърсителите влияят най-вече на реките Девненска и Провадийска, а чрез тях и на Белославското и Варненското езера, като влиянието им намалява с отдалечаване от точките на заустване. Качеството на водите на езерата е силно повлияно и от водния транспорт и връзките между двете езера и между Варненско езеро и Варненски залив.

От важно значение е контрола на пречиствателните съоръжения на Солвей Соди АД, последвани от ГПСОВ-Девня, следвани от Агрополихим и ТЕЦ “Девен”. Особено важен е и контрола по товарно-разтоварни дейности по кейоветe (фосфати, апатит, клинкер, въглища, сода, цимент), разливите от нефтопродукти и при аварийни ситуации - разливи от опасни товари на пристанище “Варна –запад”.

.3.3.Подземни води

Естествените форми на релефа, съчетани със резултатите от строителството спомагат интензивната инфилтрация на повърхностните замърсени води. Възможно е замърсяване на Девненските извори за питейно водоснабдяване на гр. Девня и гр. Варна.

.3.4.Oтпадъчни води

Със Заповед №РД 970/28.07.2003 г. на МОСВ са определени за “чувствителни зони ”– всички езера и поречията на реки вливащи се в Черно море. ПСОВ Девня не пречиства водите до изискуемата по норматив степен и се нуждае от модернизация. Това ще наложи ползването на големи финансови ресурси за реконструкция на почти цялата съществуваща пречиствателна инфраструктура.

Съгласно Директива 76-464/ЕС индустриалните предприятия трябва да приведат заустванията на води във водни обекти в съответствие с националните разпоредби. Изпълнението на мероприятията засяга предимно промишлените предприятия от Девненския химически комплекс, големите производители от Белослав и Провадия, заустващи в поречие Провадийска-Девненска и Варненско–Беославски езерен комплекс, обявени за “чувствителна зона”. Промяна в технологичните процеси и изграждането на допълнителна пречиствателна инфраструктура ще наложи ползването на значителен финансов ресурс.

.4Почви

.4.1.Обща характеристика

Районът на община Девня попада в зоната на разпространение на почвите от Среднобългарската лесостепна зона. Естествената почвена покривка е представена от почвени типове от следнти класове: черноземи, наносни, лесивирани, торфени, глееви, засолени, антропогенни.

Установени са заблатявания, които са по-разпространени в близост до река Провадийска и горното течение на р. Девненска. Проявяват се интензивно при снеготопене и есенни обилни валежи, когато изпарението е най-малко и реките са най-пълноводни.

Свлачищни зони се наблюдават по стръмните склонове, обикновено при изходищата на подземните води. Към свличане са склонни льосовидните глини, покриващи по-стръмните склонове, в съчетание с по-значителна мощност на глините. Към свличане е предразположен и депонираният фосфогипс. Същият е неравномерно уплътнен, с откос до 45^o.

Срутища възникват в най-стръмните склонове, най-често в началото на овразите. По-характерни са за северните склонове на Белославското езеро, където склоновете са изградени от пясъци, пясъчници, ронливи варовици и др.

Върху част от посочените класове почви е развита в голяма степен стопанската дейност на “Агрополихим” АД, “Солвей Соди” АД, “Полимери” Девня, ТЕЦ - Девня, “Девня - цимент” АД, резултат на което почвите в по-силна или слаба степен са силно антропогенизирани. Това е и основния фактор за наличието на почви, унищожени от стопанска дейност.

.4.2.Източници на унищожаване и замърсяване на почвите

.4.2.1.Механични нарушения

Свързани за с изграждането на сметища, натрупване на строителни и промишлени отпадъци.

.4.2.2.Замърсени земи (клас ІІ)

Почвите са подложени на активно замърсяване от:

газове, аерозоли, прахоунос в атмосферата чрез комини. Установена е акумулация на Ca и Mg в повърхностните пластове на почвите, резултат от контаминации от циментовите заводи и содовите заводи, което води до повишаване в стойностите на рН. Най - активно са засегнати земите до 1800 м отстояние от източника на замърсяване;
течни отпадъци, които съдържат извънредно богата гама от замърсители, разтворени соли на алкални и алкалоземни метали;
твърди отпадъци - хвост, шлам, тецова пепел, пиритни угарки, фосфогипс, пиритни и серни остатъци и др. Твърдите отпадъци са богати на силиций, желязо, алуминий и тежки метали (олово, мед, цинк, живак) и арсен;

.4.2.3.Деградирани земи (Клас III)

За земите от този клас са характерни следните типове на увреждане (с временен характер):

Засоляване и алкализиране. Вторично засолени са почвите околко шламоотвала и в близост до разсолопроводите, също и около сондажите, солната мина и солниците (разположени извън територията на Община Девня). Алкализиране на почвите от замъсени промишлени отпадъчни води се наблюдава по трасето на тръбопровода от Солвей Соди до шламоотвала Падина. Общия размер на засилените почви е 215.9 ха.

Ерозия. Общата площ на средно и силно ерозираните почви е 624.6 ха или 7.03 % от земите в цялото землище.

Установено е, че почвите, разположени на разстояние около 20 км от заводите са извън обсега на индустриалните емисии. На разстояние около 3 км от активните източници на замърсяване се наблюдава ускорено развитие на деградационни процеси и формиране на почвен профил с индустриален генезис.

За задържане и предотвратяване на почвеното замърсяване е необходимо да бъдат прилагани и спазвани нормативните изисквания за опазване на почвените ресурси. Това включва както използването на нови технологии за обработка на насипни и течни товари, недопускащи замърсяване на въздуха и водата, така и изграждане на съоръжения за изпълнение на мероприятия по саниране и предотвратяване на водна и ветрова ерозия.

Необходимо е създаването на информационна банка, съдържаща информация от редовни (многократни ежегодни) наблюдения и контрол на засолените и замърсени почви, както и на терените в потенциална опасност., както и усъвършенстване на програмите за управление на опасните отпадъци.

.5Управление на отпадъците

Генерирането на отпадъци и тяхното управление представлява проблем, който застрашава качеството на градската околна среда и представлява риск за човешкото здраве.

До 2003 г. в Община Девня действа “Общинска програма за управление на дейността по отпадъците”. С приемането на Общинския план “Околна среда и здраве”, програмата за управлението на отпадъците става неразделна част от него.

На територията на община Девня няма узаконени в съответствие с ЗОВВООС депа за твърди битови отпадъци (ТБО), с изключения на депото “Матеева чешма”.

Строителните отпадъци от територията на общината се депонират на депо Падина (неузаконено), заедно с производствени отпадъци

Основните промишлени отпадъци от икономически дейности на територията на общината са: шлам, фосфогипс, сгурия, циментов прах, отпадъци от разсолоотчиска (хлоралкална електролиза), метали от ремонтната дейност и др. Обособени са 2 депа за промишлени отпадъци: депа за фосфогипс и пиритни угарки на “Агрополихим” АД - “Сая дере”; шламоотвал Падина, собственост на “Солвей Соди” АД.

Депа за промишлени опасни отпадъци извън територията на предприятията в общината няма. На собствен терен в “Полимери” АД има две узаконени депа за азбестови отпадъци.

Системата за сметосъбиране и сметоизвозване в община Девня може да бъде оценена най-общо, като сравнително ефективна и с добра техника. През 2004 г. е извършена подмяна на амортизирани съдове контейнери.

В област Варна се реализира Програма за регионално управление на отпадъци в регион Провадия, финансирана по програма ИСПА, която включва изграждането на съвременно регионално депо за битови отпадъци и реализиране на схема за разделно събиране на отпадъците за общините Провадия, Аврен, Белослав, Ветрино, Вълчи дол, Долни Чифлик, Девня, Суворово и Дългопол. Регионалното депо ще започни да функционира през 2009 г. След като бъде пуснато в експлоатация, местното депо за ТБО трябва да бъде закрито и рекултивирано.

Същевременно почти не се прилагат системи за разделно събиране на отпадъците. През 2004 г. е стартирала организация за разделно събиране на опасни отпадъци от бита като е изграден и пуснат в експлоатация пункт за разделно събиране, временно съхранение и транспортиране на излезли от употреба луминесцентни лампи, съдържащи живак, отработени масла и нефтопродукти, батерии и акумулатори.

Замърсяванията на от битови отпадъци, вкл. отглеждане на домашни животни, могат да бъдат намалени чрез изграждане на площадки за временно депониране на градински отпадъци и остатъци от селскостопанска продукция и включване на временно депонираните маси в графиците за периодическо почистване и извозване на ТБО или компостиране на тези отпадъци. Доколкото извозването на отпадъци до Регионалното ТБО Провадия вероятно ще оскъпи услугата, изграждането на инсталации за компостиране на битови отпадъци от органичен произход ще има и социален ефект.

Липсата на действия за отделяне на полезните компоненти, както и по компостиране на градински и животински отпадъци, може да оскъпява ежегодно разходите за третиране на отпадъците и респективно да повишава социалната цена.

В община Девня се изпълнява проект за реконструкция на депо за строителни отпадъци – Падина, ползвано от Девненския промишлен комплекс. През 2004 г. е направена промяна на предназначението на земята и е утвърдена площадка за изграждане на ново депо за строителни и промишлени – неопасни отпадъци. Утвърдена е програма за техническа и биологична рекултивация на съществуващото неузаконено депо.

.6Шумово замърсяване

Състоянието на акустичната среда на територията на община Девня е представено в докладите на ОВОС на основните предприятия на общината. Въздействието на акустичната среда е най съществено върху квартал Повеляново. Не са провеждани измервания на шума през нощта.

Шумът от автомобилния транспорт е основен фактор за повишени шумови нива в населените места, като представлява ~80% от общото шумово натоварване. Принос в увеличените шумови нива има не само завишеният брой МПС, но и лошото състояние на автомобилния парк, уличните настилки, липсата (в повечето случаи) на екрани и зелени пояси за намаляване на шумовите нива.

От ошумяване над нормите - шум над 58 dB /А са засегнати приблизително 2500 души от населението на град Девня, главно от транспортен шум на трафик, свързан с химическия комплекс.

.7Среда на обитаване и зелена система

Като резултат от развитие на икономическата дейност, всички големи промишлени обекти и други източници на замърсяване се намират в непосредствена близост до отредените за жилищни функции зони на град Девня. Освен предприятията, намиращи се в двете промишлени зони, източници на замърсяване на жилищната среда са и локални отоплителни инсталации на административно – обществени обекти (административни сгради, болници), транспортни и комуникационни възли.

Град Девня попада в класификацията на “Територии с преобладаващо негативно въздействие на антропогенните елементи”. Въпреки, че според данните на жител се пада по 27,7 кв.м. зелена площ при норма от 20 кв.м., състоянието на зелените площи на територията на града не отговаря напълно на нивото за създаване на приемлива микросреда за обитаване и труд. Негативните промени се изразяват в деградация на растителността и влошаване на екологичните условия. Обективните условия на силна атмосферна и почвена замърсеност – механична и химическа, имат своето влияние върху състоянието на растителността. На места в края на вегетационния сезон по листата се появяват хлоротични и некротични петна, забелязват се суховършия, изсъхване на отделни клони и цели дървета. Това влошава екологичните условия в града.

Озеленителни мероприятия се провеждат ежегодно, но средствата са недостатъчни и се извършва по-скоро поддръжка на растителността, отколкото ново залесяване.

Като конкретни възможности за подобряването на зелената система може да се разглеждат:
Увеличаване и опазване съществуващите площи с растителни видове с висока степен на толерантност и устойчивост към замърсяване;
Изграждане на зелени зони между промишлените и жилищни райони, градски паркове и зони за спорт с внимателен подбор на дървесни и храстови видове
Изграждане на широки коридори и открити пространства в зелените насаждения за осигуряване на въздушни течения
Озеленяване на транспортните трасета и трасетата на други инженерни комуникации.

Увеличаването на зелените площи с подходящи растителни видове ще намали концентрацията на вредни емисии в атмосферния въздух, ще спомогне за възстановяване на ерозирали почвени масиви и ще подобри качеството на обитаемата среда.

.8Общински действия по опазване на околната среда

За създаване на изолиращ зелен пояс на общинското депо за ТБО “Матеева чешма”, както озеленяване на градската зона е изготвен проект “Екологично оздравителни мероприятия – Зелена Девня”, който е предложен за финансиране.

През 2004 г. е изготвен и проект за подобряване на енергийната ефективност, като е проучена възможността за саниране на 31 обществени сгради на територията на общината. Проучени са възможностите за газифицирани на обществени сгради и жилищни квартали на град Девня.

Успешното реализиране на политиката в областта на интегрираното устойчиво управление на жизнената среда е в пряка зависимост от целенасочената координация на средствата от различни източници, насочването им по приоритети и своевременното им усвояване. Източници за финансиране на дейностите по опазване на околната среда са общинския бюджет, стопанските субекти и гражданите (данъчно задължените лица), както и средства, получени от общината по линия на различни проекти с екологична насоченост.

Като административно-териториална единица Община Девня има единен бюджет в приходната част - собствени приходи и републикански субсидии, а в разходната част разпределението на средствата е в съответствие с действащата нормативна уредба и решенията на Общинският съвет. Основен източник за финансиране на дейностите по опазване на околната среда на териториите се явява Общинския бюджет - Сметка “Чистота” и Общинския фонд за опазване на околната среда. Последният обаче е закрит след 2001 г. и понастоящем няма самостоятелна бюджетна сметка, която да финансира реализацията на проекти с екологична насоченост, различни от дейността по управление на отпадъците.

Поради комплексността на източниците и емисиите е необходима разработката на отделен план – да бъде актуализиран, добре управляван и капацитета на специалистите да бъде използван и при управление на плана за развитие

Комплексната оценка на отделните групи фактори, влияещи върху качеството на средата, показва, че община Девня се нуждае от значителен експертен и финансов ресурс за подобряване качеството на околната среда.

.9Анализ на състоянието на околната среда

Силни страни	Слаби страни
Големите промишлени замърсители развиват политика за намаляване на негативните въздействия върху околната среда; Наличие на Общински план “Околна среда и здраве”, с период на действие 2003-2012 г, както и програма за неговото изпълнение; Наличие на капацитет и висока квалификация на специалистите от общинската администрация, занимаващи се с проблемите по управление на околната среда;	Високи нива на замърсяване на атмосферния въздух, водите и почвите, вследствие на комбиниране на физикогеографски фактори, наличие на крупна промишленост на територията на общината и висока транспортна натовареност; Наличие на значителен брой комбинирани източници на вредни вещества; Наличие на сериозни стари замърсявания; Високи нива на шум, предизвикан от промишлена и транспортна дейност, засягащ около една четвърт от населението на общината и липса на система за редовно наблюдение и контрол; Липса на регулярност при набирането на данни за състоянието на някои замърсители в околната среда; Липса на достатъчно общински средства за изпълнение на мероприятия по екологични програми, благоустрояване и поддържане на чистотата.
Възможности	Рискове/Заплахи
Стартирала е газификацията на община Девня - газифицирането на обществени сгради с топлоизточници и частните жилища може да доведе до намаляване на серни, азотни, и въглеродни оксиди; Възможности за достъп на ТЕЦ “Девен” до финансов ресурс, свързан с обезпечение изпълнението на т.н.”тежки директиви”; Възможности за достъп до финансови ресурси по предприсъединителни и присъеднителни програми за изграждане, реконструкция на ПСОВ и колектори; Възможности общините и фирмите да търгуват със спестените вредни емисии, като това може да донесе допълнителен финансов ресурс в околната среда; Възможност за въвеждане на система за управление на околната среда, в съответствие с изискванията на ИСО 14000/ 14001; Възможност за използване на професионален капацитет на изследователски и научни институти, работещи в областния център.	Липса на финансов ресурс у големите промишлени замърсители за провеждане на мероприятия за намаляване на вредните емисии, предвид бързо снижаване на нормативните стойности на ПДК, съгласно преходните периоди; Недостиг на финансови ресурси в предприятията от Девненския промишлен комплекс, може да бъде причина за запазване на статуса на повърхностните води и непостигане на договореностите с ЕС по отношение на “чувствителните зони”; Ликвидирането на съществуващите щети от стари замърсявания е свързано с външни за общината фактори; Увеличаване на вредните емисии при развитие на икономическите дейности; Увеличаване на транспортната натовареност на общината с развитието на транспортната инфраструктура; Недобро ниво на координация с компетентните държавни органи за осъществяване на контрол по управлението на опасни отпадъци от фирми и организации, които не са на общинско подчинение.

Каталог: stranici -> strategii -> obstinski
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> 1. Увод 7 анализ на ситуацията 10
obstinski -> Общински план за развитие на община
obstinski -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10
obstinski -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината
obstinski -> Г. Общински план за развитие
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Общинският план за развити
obstinski -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
obstinski -> Община бяла

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8 9