Зони за производствена дейност и прилагане на труд. Икономическа характеристика на гр. Бургас

Поради тези фактори, неговото значение за развитието на икономиката на страната ни както през годините на централизирано управление, така и сега при пазарната икономика е изключително голямо. Наред с транспортните функции на града, той е и областен административен център с развити туристически, административни и образователни функции, които привличат чужди и наши инвеститори, свързани с вноса на суровини и износа на готова продукция, на логистични дейности, обслужване на населението и милионите туристи, посещаващи южното ни Черноморско крайбрежие и др.

По официални данни през 2008 г в община Бургас са регистрирани 10965 стопански субекти, които според броя на наетия персонал се разпределят както следва:

Вид стопански субекти	Брой наети лица	Брой предприятия
Микро	до 9 д	3 839
Малки	от 10 до 49	925
Средни	от 50 до 249	170
Големи	над 249	31
Общо		10 965

Тези предприятия през 2007 г реализират бруто продукция за 9 841 417 хил. лв. През 2008 г тези икономически показатели нарастват съответно на 13 034 113 хил. лв.

Данните, посочени в таблица № 24 показват структурата на наетите по трудово и служебно правоотношение по сектори и отрасли на икономиката. С най-висок дял в икономиката на общината по този показател е отрасъл “Преработваща промишленост”, търговия, ремонт на автомобили, домакинска техника и др. със 15 632 д. (17,85%), отрасъл "Строителство" с 15 254 д. (17,85%), (отрасъл “Транспорт, складиране и съобщения” – 8 702 д (9,94%).

Очевидно, е че преработващата промишленост е водещ икономическо отрасъл, който осигурява най-висок дял от приходите от дейност Отрасъл Търговия, ремонт та автомобили, домакинска техника и др. ” е свързан с нарастващото обслужване на населението на само на общината, но и на цялата област. В този отрасъл са и преобладаващият брой на стопанските обекти д брой на наетите лица до 9 д. От гледна точка на устройството на територията, някои от тях, които не са с търговски функции свързани с обслужване на населението, създават проблеми в жилищната среда, което е необходимо при преструктуриране на промишлените зони за да се осигурят терени за тяхната поетапна дислокация.

Отрасъл “Строителство” се развива и има значителен дял от броя на наетите поради нарастване на дейности, свързани с развитие на транспортната и туристическа инфраструктура, на жилищното строителство.

Отрасъл “Транспорт, складиране и съобщения”, ангажира твърде голям брой наети лица, поради геостратегическите функции на града и общината. Този отрасъл ще се развива и в бъдещи с високи темпове, независимо от това, че при него много бързо се внедряват нови технологии и се очаква реализацията на проекта “Супер Бургас”.

По наша оценка, отрасъл “Хотелиерство и ресторантьорство” (3945 д., или 4, 5% от наетите) не е достатъчно развит. Липсват достатъчно хотели с висока категория, които са база за развитие на конферентен, бизнес, спортен туризъм и др.

Отраслите “Финансови и застрахователни дейности” и Операции с недвижимо имущество” като част от бизнес инфраструктурата (общ дял от 3, 62%) се развиват в съответствие с пазарните условия.

Останалите отрасли от третичния сектор обхващат дейности, които са свързани с административните функции на града, обслужването на населението и повишаване на неговите качествени характеристики. По-голямата част от тези дейности са в обществения сектор и са бюджетно финансирани.

Трябва да се очаква, че през следващите години броят на заетите в тези дейности (държавно управление, образование, здравеопазване и др.) ще се увеличава поради държавната политика за децентрализация на функции от централните институции и разширяване на правата и пълномощията на органите на управление на областно и общинско ниво.

Анализът на заетостта в дейности и по отрасли и форма на собственост показва, че частния сектор заема почти 80% от икономиката на общината. Общественият сектор е развит преди всичко в областта на държавното управление и социалните услуги.

Разпределението на броя на наетите по трудови правоотношения по сектори на икономиката има следната структура:

• 
  Първичен сектор – брой заети 1 209 д. (1,38%);
  
• 
  _{Вторичен сектор – брой заети 34 164 д. (39,01%);}
  
• 
  _{Третичен сектор – брой заети 52 198 д. (59,60%).}
  

По експертна оценка, вторичния сектор ще се развива и в перспектива, на основата на техническото обновяване и абсолютното нарастване на броя на заетите и на наетите. Той обаче ще намали относителното си тегло до около 30% в общата структура на икономиката, поради развитието на третичния сектор, който ще реализира нарастване до около 68%. Очакваното нарастване на града до 2030 г. чрез механичен прираст ще осигури нова работна сила, която ще се поеме от отраслите на услугите, което е характерно за градовете с характеристика като на гр. Бургас.

От гледна точка на устройственото планиране на града, анализа на отрасловата структура и характеристика на промишлеността е задължителна, тъй като някои производствени дейности, влияят негативно на качествата на околната среда. Във връзка с това е необходимо с устройствени мерки да се ограничат вредните въздействия на някои производствени дейности, независимо от това, че те са с национално значение. Такива са например производството на светли и тъмни нефтопродукти, корабостроене, танкерен флот, вентилационна и пречиствателна техника, вагоностроене, рибоконсервна промишленост и др.

Химическата и нефтопреработващата промишленост е абсолютно доминиращия отрасъл в промишлеността. Хранително-вкусовата промишленост е втора по значение. През последните години тя непрекъснато намалява своя относителен дял в структурата на промишлената продукция. Основни причини за състоянието на отрасъла се крият в упадъка на селското стопанство, загубата на външните пазари и силното свиване на вътрешното потребление. Представени са мелничарската, консервната, млечната, маслодобивната, местната промишленост. Развиват се и производства за консервиране на риба и рибни продукти.

Електротехническата и електронната промишленост е третия по значение структуроопределящ подотрасъл. Представен е основно от производство на кабели, приборостроене и др. Машиностроенето и металообработването е четвъртия структуроопределящ подотрасъл. Представен е основно от кораборемонта и корабостроенето. Непрекъснато намалява своя дял в структурата на промишлената продукция.

Анализът на изградената промишлена структура в община Бургас дава основание за следните изводи:

• 
  Начални фази на преработка на суровините;
  
• 
  Замърсяване на околната среда;
  
• 
  Преобладаващо заета мъжка работна сила;
  
• 
  Силно обвързване в с добре развита и мощна инфраструктура;
  
• 
  Висока степен на териториална концентрация на производствените мощности в обособените промишлени зони на гр. Бургас и общината и високото равнище на развитие на промишления потенциал.
  

Развитието на отрасъл “Строителство” е следствие от нуждите на други отрасли свързани с изграждането на тяхната материално-техническа база. Такива са транспорта, инфраструктурата на туризма, гражданското строителство (жилищни, курортни, търговски и др. обекти). В настоящия момент отрасъла е най силно засегнат от икономическата криза. Прогнозите за демографското развитие и необходимостта от нов жилищен фонд както и от разширяване на инфраструктурата на туристическия сектор ще осигурят условия за неговото бързо възстановяване близо до нивата му от 2007-2008 г.

• 
  Плажови ресурси;
  
• 
  Био-климатични ресурси;
  
• 
  Културно – историческо наследство;
  
• 
  Горски ресурси;
  
• 
  Защитени природни територии.
  

Характерно за гр. Бургас е значението му на разпределител на туристическия поток към прилежащите курорти на север и на юг. Поради голямото предлагане, предпочитанията както на чуждите, така и на българските туристи в последните години са курортите по Черноморието извън границите на Община Бургас. Наблюдава се трайна тенденция туристите да избягват силно урбанизираните територии с типично градски тип за сметка на курортите и ваканционните селища.

В Община Бургас има 5 курортни обекта – Сарафово, Бургас, Крайморие, Отманли – парк "Росенец" и Бургаски минерални бани – с. Ветрен.

Община Бургас има ресурс за развитие на морския туризъм, който се търси в посока на бизнес туризма (деловия туризъм), конгресния туризъм, маршрутно-познавателния, културния и балнеотуризма.

В новия прогнозен период за планиране (2010 -2030) община Бургас следва да мобилизирала ресурсите си – туристически, човешки, местни институции и структури, с цел развитие на туризма. Следва да се предлага разнообразен качествен и атрактивен туристически продукт, обезпечен с туристическа информация и маркетинг, който да привлича все повече туристи и носи допълнителни приходи на местното население. От анализа на разработените в общината планове и програми става ясно, че общинската администрация правилно е анализирала силните страни и шансовете за развитие на туризма в общината и гр. Бургас и развитието му като привлекателен туристически център с интегриран и конкурентоспособен туристически продукт, базиран на: устойчивото развитие на рекреативен, маршрутно-познавателен, културен, екологичен и селски, делови, хоби, балнео и транзитен туризъм.

Разнообразяването на туристическия продукт и превръщането на туризма в отрасъл с целогодишна заетост повишава устойчивостта на социално-икономическото развитие на община Бургас..

Икономическата характеристика на средствата за подслон в община Бургас за 2008 г. са посочени по-долу.

• 
  Средства за подслон – всичко 50 бр.
  

• 
  Хотели – 38;
  
• 
  Хижи – 4;
  
• 
  Други – 8.
  

• 
  Легла всичко – 4 001.
  

• 
  Хотели – 3 680;
  
• 
  Хижи – 186;
  
• 
  Други – 135.
  

• 
  Леглоденонощия – всичко – 1 061 275.
  

• 
  Хотели – 1 013 492;
  
• 
  Хижи – 35 600;
  
• 
  Други – 12 183.
  

• 
  Пренощували лица –всичко – 104 070.
  

• 
  Хотели – 102 615;
  
• 
  Хижи – 899;
  
• 
  Други – 1 100.
  

• 
  Пренощували чужденци – 24 780.
  

• 
  Хотели – 24 768.
  

Общинският план за развитие (2007 -2013 г.) има формулирани амбициозни цели за икономическото развитие на общината до края на 2013 г., които поради кризата няма да могат да се достигнат. Целесъобразно ще бъде те да бъдат заложени в ОПР за развитие за следващия планов период 2014 – 2020 г.

ОУП – Бургас като планов документ, който трябва да осигури устройствени условия за постигане на целите на ОПР предлага решения на основните проблеми на града (Вж Концептуалната част), свързани с подобряването на условията за привличане на инвестиции и подобряване качествата на околната и жизнената среда. Публичните инвестиции в това направление са най-ефективното средство за излизане от кризата.

10. 
    Отдих и спорт
    

1. 
   Инфраструктура на отдиха
   

Ресурсите, с които разполага гр. Бургас дават възможност за развитие както на дълготрайния, така и на краткотрайния отдих. Както е отбелязано и в Общинския план за развитие на общината – 2007-2013 г., гр. Бургас се е утвърдил като “разпределител” на туристическия поток към прилежащите курорти на север и на юг. Поради голямото предлагане, предпочитанията както на чуждите, така и на българските туристи в последните години са курортите по Черноморието не само извън гр. Бургас, а и извън границите на едноименната община. Наблюдава се трайна тенденция туристите да избягват силно урбанизираните територии с типично градски тип за сметка на курортите и ваканционните селища.

В Община Бургас има 5 курортни обекта - Сарафово, Бургас, Крайморие, Отманли -парк "Росенец" и Бургаски минерални бани - с. Ветрен.

Инфраструктурата на отдиха на територията на гр. Бургас е отразена в таблица № 25

2. 
   Инфраструктура на спорта
   

Някои от тенденциите за развитие на спорта са:

• 
  Нарастване ролята на частния бизнес, който ще увеличава инвестициите за спортни обекти и съоръжения;
  
• 
  Развиване на публично-частни партньорства в реализацията на нови спортни обекти от обществен интерес;
  
• 
  Увеличаване размера на средствата в общинските бюджети, предназначени за развитие на спорта за всички и изграждане на нови спортни площадки.
  

Инфраструктурата на спорта в гр. Бургас е с предназначение за развитие основно на масовия спорт. Функционира и база за целите на високото спортно майсторство. Съпоставката между спортните дейности, застъпени в многобройните и многообразни спортни дружества и спортни клубове в гр. Бургас показва, че има потребност от по-нататъшно развитие и организация на спортната инфраструктура.

За целите на високото спортно майсторство, с представителен характер са трите футболни стадиона: “Лазур” (кв. ”Лазур”), „Черноморец“ (кв. Акации) и “Червено знаме” (кв. “Д. Езерово”). Същите се използват от ФК „Черноморец Бургас” и ФК “Нефтохимик”. През 2009 г. е изградена и спортната зала в к-с „Меден Рудник". Капацитетът на двата стадиона е както следва:

• 
  Стадион “Лазур” – 18 500 места;
  
• 
  Стадион „Черноморец“ – предвижда се реконструкция с възможност за осигуряване на капацитет до 30 000 места;
  
• 
  Стадион “Червено знаме” – 3000 места.
  

• 
  Спортната зала в к-с “Славейков” в парка “Изгрев”, където има и открит плувен басейн с площ 1 250 м2;
  
• 
  Спортна зала “Славейков” в едноименния жилищен комплекс със застроена площ от 55 540 м2;
  
• 
  Спортното ядро в к-с “Изгрев” (зад РУМ “Велека” включващо игрище и тенис кортове с общ терен от 14 490 м2;
  
• 
  Спортна зала “Изгрев” в к-с Зорница със застроена площ 2 590 м2;
  
• 
  Плувен басейн „Флора“ в Приморски парк;
  
• 
  Колодрума в к-с „Братя Миладинови“;
  
• 
  Спортно тренировъчен комплекс във в.з. „Минерални бани“.
  
• 
  Спортен комплекс в к-с „Славейков“.
  

11. 
    
    Каталог: uploads
    uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
    uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
    
    
    
    Изтегляне 5.29 Mb.
    
    Сподели с приятели: