Източник: Районите за планиране, областите и общините в Р. България. НСИ. С.2005, 2009.
Важно изискване към професионалното образование е то да бъде профилирано в съответствие с икономическия профил на местната икономика с цел да подготвя кадри за нейните нужди. В много голяма степен в гр. Бургас е налице такова съответствие между профила на професионалните гимназии и този на местната икономика. Професионалните гимназии в гр.
Бургас са профилирани в областта на: химичните технологии, по морско корабоплаване и риболов, по туризъм, по дървообработване, по строителство, архитектура и геодезия, механо-електротехника; транспорт и др.
Като цяло инфраструктурата на професионалното образование отговаря на изискванията за провеждане на учебно-възпитателния процес и за провеждане на практическото обучение.
Колежанско и висше образование
Град Бургас е един от 10-те университетски центъра в България. Като седалище на 2 университета и на два колежа – филиали на действащи университети градът е най-големият университетски център в Югоизточна България. Колежанското и висшето образование н Бургас са представени от следните висши училища и колежи:
-
Университет “Проф. д-р Асен Златаров”;
-
Бургаски свободен университет;
-
Медицински колеж като структура на У-т “Проф. д-р Асен Златаров”;
-
Технически колеж към У-т “Проф. д-р Асен Златаров”.
За периода 2004-2008 г. броят на обучаваните студенти бележи тенденция на нарастване, което личи от следните данни:
-
Брой студенти в колежите и университетите в гр. Бургас през учебната 2004/2005 г – 10291 д. ; От тях в колежите – 1146 д.
-
Брой студенти в колежите и университетите в гр. Бургас през учебната 2008/2009 г – 13167 д. ; От тях в колежите – 1248 д.
-
Характеристика на сградния фонд на подсистема “Образование”
За целите на устройственото планиране от значение е теренното осигуряване на образователните институции. Размерът на терените, в които са разположени отделните училища, съпоставен към броя на учениците в съответното училище дава представа за теренната осигуреност на един ученик. Същата е нормативно определена с действащата нормативна уредба по ТСУ. Съгласно т.3 от чл.41 на Наредба № 7 на МРРБ от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видови територии и устройствени зони най-малката площ на терен за училище в усвоени градски територии се определя с норматив по 8 кв. м/ученик за училища с капацитет над 16 класни стаи и по 12 кв. м/ученик – за училища с капацитет до 16 класни стаи.
Информацията за теренната осигуреност на общообразователните, профилираните и професионалните училища в гр. Бургас се съдържа в таблица №.33.
Таблица №33
Теренна и площна осигуреност на училищата в гр. Бургас към 2009 г.
Номер по ред
|
Училище
|
Терен (м2)
|
брой етажи
|
застроен а площ (м2)
|
РЗП (м2)
|
Профилирани училища
|
1
|
Търговска гимназия
|
2500
|
4
|
527
|
2108
|
ОБЩО:
|
2108
|
2
|
ПГ по механо-електротехника и електроника
|
11850
|
3
|
1405
|
4215
|
|
1
|
965
|
965
|
ОБЩО:
|
5180
|
3
|
ПГ САГ"К. Фичето"
|
9500
|
3
|
872
|
2616
|
|
1
|
320
|
320
|
|
1
|
150
|
150
|
|
1
|
180
|
180
|
ОБЩО:
|
3266
|
4
|
Професионална гимназия по туризъм "Асен Златаров"
|
9765
|
4
|
735
|
2940
|
|
2
|
447
|
894
|
|
1
|
1360
|
1360
|
|
1
|
1333
|
1333
|
ОБЩО:
|
6527
|
5
|
ПГ по електротехника и електроника "К. Фотинов"/СОУ "Иван Вазов"
|
11250
|
4
|
1603
|
6412
|
|
1
|
549
|
549
|
|
1
|
48
|
48
|
ОБЩО:
|
7009
|
Профилирани гимназии
|
1
|
АЕГ „Г. Милев”/НЕГ „Гьоте”
|
|
4
|
2917
|
11668
|
ОБЩО:
|
11668
|
2
|
ГРЕ „Раковски”/ПМГ „Н. Обрешков“
|
11250
|
4
|
1040
|
4160
|
ОБЩО:
|
4160
|
Средни общообразователни училища
|
1
|
Св. Св. Кирил и Методий
|
7650
|
3
|
1080
|
3240
|
|
1
|
463
|
463
|
ОБЩО:
|
3703
|
2
|
Д. Дебелянов
|
17000
|
4
|
2100
|
8400
|
ОБЩО:
|
8400
|
3
|
К. Преславски
|
19000
|
4
|
2890
|
11560
|
ОБЩО:
|
11560
|
4
|
Й. Йовков
|
|
4
|
2523
|
10092
|
ОБЩО:
|
10092
|
5
|
Добри Чинтулов
|
|
4
|
2353
|
9412
|
ОБЩО:
|
9412
|
6
|
Петко Росен
|
18164
|
|
|
Няма данни
|
ОБЩО:
|
Няма данни
|
7
|
К. Петканов
|
21084
|
4
|
3253
|
13012
|
ОБЩО:
|
13012
|
Основни училища
|
1
|
П. Р. Славейков
|
2940
|
3
|
808
|
2424
|
ОБЩО:
|
2424
|
2
|
Княз Борис I
|
7169
|
3
|
808
|
2424
|
ОБЩО:
|
2424
|
3
|
Васил Априлов
|
5000
|
3
|
350
|
1050
|
ОБЩО:
|
1050
|
4
|
Любен Каравелов
|
9240
|
3
|
752
|
2256
|
ОБЩО:
|
2256
|
5
|
Братя Миладинови
|
16200
|
4
|
3253
|
13012
|
ОБЩО:
|
13012
|
6
|
П. К. Яворов
|
12780
|
3
|
970
|
2910
|
|
3
|
675
|
2025
|
|
1
|
215
|
215
|
|
1
|
215
|
215
|
ОБЩО:
|
5365
|
7
|
Георги Бенковски
|
|
3
|
2197
|
6591
|
ОБЩО:
|
6591
|
8
|
Св. Климент Охридски
|
|
3
|
1380
|
4140
|
ОБЩО:
|
4140
|
9
|
Антон Страшимиров
|
17000
|
4
|
2518
|
10072
|
ОБЩО:
|
10072
|
10
|
Елин Пелин
|
20572
|
|
|
Няма данни
|
ОБЩО:
|
Няма данни
|
11
|
Найден Геров
|
11640
|
4
|
684
|
2736
|
|
3
|
456
|
1368
|
|
2
|
152
|
304
|
|
2
|
225
|
450
|
|
1
|
491
|
491
|
ОБЩО:
|
5349
|
12
|
Христо Ботев – кв. Победа
|
5430
|
2
|
750
|
1500
|
|
3
|
312
|
936
|
ОБЩО:
|
2436
|
13
|
Иван Вазов – кв. Банево
|
8275
|
2
|
243.4
|
486.8
|
|
1
|
336
|
336
|
|
1
|
30.5
|
30.5
|
ОБЩО:
|
853.3
|
14
|
Васил Левски – кв. Горно Езерово
|
6000
|
2
|
363
|
726
|
|
1
|
164
|
164
|
|
1
|
78
|
78
|
ОБЩО:
|
968
|
16
|
Христо Ботев – кв.. Ветрен
|
18210
|
1
|
326
|
326
|
|
1
|
284
|
284
|
|
1
|
280
|
280
|
|
2
|
111
|
222
|
ОБЩО:
|
1112
|
17
|
Христо Ботев – кв. Долно Езерово
|
16850
|
4
|
603
|
2412
|
|
4
|
664
|
2656
|
|
2
|
252
|
504
|
|
1
|
547
|
547
|
|
1
|
375
|
375
|
ОБЩО:
|
6494
|
18
|
Христо Ботев – кв. Сарафово
|
8670
|
2
|
504, 75
|
1009, 5
|
|
1
|
242
|
242
|
ОБЩО:
|
1251, 5
|
НАЧАЛНИ УЧИЛИЩА
|
1
|
Михаил Лъкатник
|
15390
|
4
|
615, 6
|
2462, 4
|
|
2
|
253, 2
|
506, 4
|
ОБЩО:
|
2968, 8
|
СПЕЦИАЛНИ УЧИЛИЩА
|
1
|
Помощно училище ”Отец Паисий”
|
5010
|
2
|
724
|
1448
|
|
1
|
82
|
82
|
ОБЩО:
|
1530
|
Анализът на данните за теренната осигуреност на учениците от отделните училища в гр. Бургас, показва определени различия. Тя варира в твърде широки граници от 6,7 м2 на ученик (СОУ “Св. Св. Кирил и Методий”) до 29,9 м2 (ОУ “Елин Пелин”). Като цяло теренната осигуреност на учениците в училищата от централната част на гр. Бургас е по-ниска от тази в периферните части на града. Училищата, строени през последните 2-3 десетилетия са съобразени с нормативните потребности от терени.
-
Инфраструктура на културата
Съобразно мястото на гр. Бургас в йерархията на селищната мрежа на страната, на Югоизточния район за планиране и на Област Бургас, както и на степента на развитие на неговите обслужващи функции зависи и степента на развитие на инфраструктурата на културата. Тя включва система от обекти за развитие на разнообразни дейности в сферата на културата. Влияние за това оказва и културно-историческо наследство на гр. Бургас. Към 2009 г. в гр. Бургас функционира инфраструктура на културата, осигуряваща възможности за развитие на следните дейности с културен характер:
-
Театрална;
-
Музейна;
-
Пластични изкуства;
-
Кино дейност;
-
Библиотечна;
-
Читалищна.
Инфраструктура на театралната дейност.
Театралната дейност в гр. Бургас е представена от Драматичен театър “Адриана Будевска” и от Държавен куклен театър. Гр. Бургас е един от малкото български градове със собствен оперен и балетен театър. Инфраструктурата на театралната дейност, освен материалната база на посочените театрални институции включва и летен театър и е със следните основни параметри ;
-
Брой обекти – 3;
-
Брой сцени – 4;
-
Брой театрални места - 1680.
Инфраструктура на музейната дейност
Както бе отбелязано, музейната дейност е пряко свързана с богатия инвентар (предмети) на историческото наследство и на културните традиции и бита на населението на гр. Бургас. Тя е представена от следните музеи:
-
Регионален исторически музей с няколко филиала, в които са представени специализирани експозиции – Археологическа, Етнографска, Природонаучна, Историческа;
-
Къща музей – “Петя Дубарова”.
Инфраструктурата на музейната дейност е разположена в централната част на гр. Бургас и играе ролята на един от интегриращите фактори за формиране на главния градски център.
Пластични изкуства
Дейността на местните и на гостуващи художници, скулптори и др. дейци на пластичните изкуства се излагат в мрежа от художествени галерии в гр. Бургас. Техният брой е 10. От тях най-голяма и с представителни функции е галерията "Петко Задгорски". Експозицията и е уредена в някогашната еврейска синагога, сега обявена за културен паметник.
Кинодейност
През последните 10-15 години кино дейността, като утвърдена в близкото минало културна проява е почни напълно замряла. Основните причини за това са навлизането на новите технологии в мултимедийния аудиовизуален сектор (основно на DVD и другите сходни видео формати), които пренасят кино дейността от киносалона в домашна среда. Инфраструктурата на кино дейността включва кино “Тракия” и Летния кинотеатър.
Библиотечна дейност.
Инфраструктурата на библиотечната дейност в гр. Бургас включва мрежа от специализирани и институционални (читалищни, училищни и др.) видове библиотеки. Водещо място в тази инфраструктура заема Регионалната библиотека “П. К. Яворов”
Читалищна дейност
С традиции в развитието на комплексни културни дейности в гр. Бургас е системата от читалища. Като традиционни културни дейности и прояви днес в тях са съхранени библиотечната, кръжочната, самодейната дейност, организирани са танцови и музикални школи.
На територията на гр. Бургас през 2009 г. функционират общо 15 читалища. От тях 8 са в чертите на компактния град Бургас, а 7 – в периферните квартали – “Славейков”, “Крайморие”, “Сарафово”, “Долно Езерово”, “Горно Езерово” “Лозово”, “Банево” и др.
Съобразно функционалното предназначение на читалищата като многофункционални обекти за културни дейности и прояви, повечето от читалищните сгради са строени по типови проекти през 60-те и 70-те години и разполагат със салони с различен капацитет – от 100 до 400 места в залата.
До преди 10-15 години читалищните салони (в кварталите на гр. Бургас) се използваха масово за кинопрожекции, на днес тази културна дейност вече не се реализира в читалищата.
-
Сподели с приятели: |