Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част

Пристанище Бургас разполага с универсални кранове с товароподемност от 3 до 40 тона, мостови кранове от 20 до 32 тона, автокранове от 12 до 40 тона. Паркът от мобилна претоварна техника съдържа богата гама от машини на фирмите “Волво” и “Калмар”. Вътрешният превоз на товарите се извършва със съвременни терминални трактори, оборудвани с трейлери и авто-ремаркета.

За подхода на стоките към корабните места пристанището разполага с широко развита пътна и коловозна мрежа.

Налице са и достатъчно складови площи за съхранение на товарите. Терминал Изток разполага с 50 000 квадратни метра открити складове, 49 000 квадратни метра са в терминалът за насипни товари, 191 000 в терминал Запад и 21 600 в база Лозово. Най-големи закрити площи има в терминал Изток, което е съобразено със специализацията на района. Закритите складове са с обща площ 44 500 квадратни метра, удобни за съхранение на всякакъв вид стоки. Още 11 000 кв. м покрити складове се намират в терминал Запад за съхранение на метали. База Лозово разполага с 14 400 кв. м покрита складова площ.

Нов качествен прелом в развитието си Пристанище Бургас реализира чрез строителството на нови терминали съгласно Генералния план за развитието на Пристанището до 2015 година. Проектът предвижда строителството на четири нови терминала:

Терминал 1 с източен вълнолом е предназначен за обработване на генерални и течни товари. Той че разполага с 4броя корабни места с обща дължина от 750 метра. Годишен капацитет на обработени товари ще бъде 1 млн. тона горива, химикали и генерални товари.

Терминал 2 - за насипни товари. Предназначен е за кораби с дедуейт 100хил. тона, максимална дължина до 270 метра и максимално газене 15.5 метра. Терминалът ще разполага общо с 6 корабни места с обща дължина 1580м. След окончателното му завършване годишният му капацитет ще бъде около 6млн. тона каменни въглища, руда и генерални товари.

Терминал 3 - РО-РО и фериботен терминал. Общата дължина на корабните места ще бъде 380 метра, а годишния капацитет 1.3 млн. тона.

Терминал 4 - Контейнерен терминал. Ще разполага с две корабни места с обща дължина 450 метра. Максималният годишен капацитет - 150 000 TEU.

Основната цел на Проекта е подпомагане на националната икономика чрез изграждането на високотехнологичен и модерен терминал за насипни товари с капацитет от 6 милиона тона годишно, повишаване ефективността и качеството на обработка на товарите, постигане на високи претоварни норми при висока степен на безопасност и опазване на околната среда и др.

Работата по Проекта за Разширение на "Пристанище Бургас" ЕАД стартира през 1999 г. Строителството на обекта започна през м. юни 2001 г.

През м. юни 2005 г. бе официално ознаменувано завършването на строителните работи. Оборудването с техника също приключи и терминалът започна работа през м. ноември 2005 г.

Реализацията на останалите пристанищни терминали се предвижда да се осъществи на концесионен принцип ”BOT” - изграждане, опериране и трансфериране на построеното към държавата, след изтичане на концесионния период. Правният механизъм за този вид публично-частно партньорство в реализацията на инвестиционните проекти е заложен в промените на закона за концесиите, но привличането на инвеститорския интерес към реализацията на предвижданията на генералния план за развитие на пристанище Бургас изисква сериозен маркетинг и промоция на конкурентните предимства на региона и най-сериозната му транспортна инфраструктура-Пристанището от страна местните, регионалните и национални власти, като непрекъснато се отчита напредъка в привличането на транспортните потоци на най-големите конкуренти - пристанищата в Констанца и Солун.

Сериозно отражение върху развитието се очаква да намери формулирането на общата Европейска политика върху развитието на Черноморския регион, както и акцентите й върху транс националното сътрудничество, което се очаква да бъде елемент в политиката на регионално развитие и общата кохезионна политика на съюза.

В момента в Бургас няма морска гара. Такава функция, временно изпълнява пристанище Несебър. В ход е изпълнението на проект за отваряне на пристанището, включващо и нова морска гара/през 2011г./, като техническите параметри са: обща дължина на кейовите места над 1000м. с дълбочина от 4, 2 до 11, 5м., като само дължината на кея с максималната дълбочина е 340 м.

Изграждането на пътнически терминал и обособяване на зона за обществен достъп на част от територията на пристанището ще допринесе до развитие на пътническия морски транспорт в Бургас. С осъществяване на проекта ще се осигури възможност за акостиране на малки и големи пасажерски кораби (с дължина до 250 м.).

Предвижда се освен международния пътнически терминал да се изгради и морска гара осигуряваща ежедневно транспорт до близките населени места в акваторията на Бургаския залив – Несебър, Поморие, Сарафово, Крайморие, Созопол и Царево.

В зоната на пристанището се предвижда изграждане на яхтено пристанище за около 380 бр. яхти.

До момента поради липса на морска гара броя на превозените пътниците е много малък и главно сезонен – през летните месеци.

В следващата таблица са показани броя на регистрираните плавателни съдове в Пристанище Бургас, извършващи сезонен превоз на пътници през 2009г.

5. 
   Железопътен транспорт
   

Заедно с тази национална ж. п. магистрала през територията на Община Бургас преминават и индустриални ж. п клонове на отделни предприятия като :

• 
  Пристанище Бургас;
  
• 
  Индустриални зони “Изток” и “ Запад” на град Бургас;
  
• 
  Долно Езерово-Дебелт на фирма “ Промет”
  

Железопътния възел Бургас включва гарите Бургас, Бургас-Запад, Вл. Павлов и Бургас-разпределителна. Гара Бургас е най-значима, в рамките на цялата община. Тя е непосредствена близост до автогара-юг и е на пешеходно разстояние от градския център.

С развитието на урбанизационните процеси и разрастването на град Бургас някои от тези индустриални железопътни клонове се явяват проблем за развитието на градската среда. Такова отклонение е старата ж. п линията на Солниците. Тя е построена преди 70 години и днес преминава през Приморския парк край самия плаж. В момента се ползва само от мина “ Черно море” за превоз на въглища, товари за предприятието “Металснаб” и за част от продукцията на предприятието “ Винзавод “- Поморие. Обсъжданите варианти за решаване на проблема са в посока или линията да бъде демонтирана или да се ползва само за атрактивни цели и форма на алтернативен туризъм.

В ОУП е предложено като алтернативно решение трасето на линията да се реконструира и ползва като вътрешно градски транспорт, като в бъдеще трасето се доразвие до кв. М. Рудник и кв. Крайморие.

6. 
   Въздушен транспорт
   

Развитието на летище Бургас е пряко свързано с формирането на Южното Черноморско крайбрежие като център на международен и вътрешен туризъм. Дейността на Летище Бургас се характеризира със силно изразена сезонност в натоварването, като обслужвания трафик се групира по значение както следва:

• 
  Пътнически чартър, обслужващ морските курорти през летния сезон;
  
• 
  Международни редовни полети;
  
• 
  Вътрешни редовни полети до София;
  
• 
  Товарни чартърни полети;
  
• 
  Полети с общо предназначение (General aviation).
  

Летището разполага с два пътнически терминала/заминаващи и пристигащи/.

Летището има обособена карго зона, която обхваща 50 000 кв. м. от общата му площ. Разположена в югоизточната част на аеропорта, в близост до интензивна мрежа от сухопътен и морски транспорт, зоната има възможност за пряка връзка с ж. п. и пътните връзки от европейски транспортен коридор № VIII.

Карго центърът е с капацитет за обработка на 30 000 тона товари годишно, който не се натоварва ефективно. Терминалът включва затворен склад от 2 000 кв. м. и открита складова площ от 1 000 кв. м.

Непосредствено пред товарния терминал са разположени шест стоянки, свързани с подземната система на летището за зареждане на гориво.

Като носимоспособност и габарити пистата позволява обслужването на едни от най-тежките самолети от типа Боинг 747 и Ан 124 Руслан. Летището е редовен член на АС1 с широко представителство в нейните комисии. Лицензирано е за следните авиационни дейности:

• 
  Наземно администриране и надзор;
  
• 
  Обслужване на пътници;
  
• 
  Обработка на багажи;
  
• 
  Обработка на товари и пощенски пратки;
  
• 
  Обслужване на въздухоплавателни средства на перона;
  
• 
  Обслужване на въздухоплавателни средства;
  
• 
  Обслужване с горива и масла;
  
• 
  Техническо обслужване на въздухоплавателните средства;
  
• 
  Полетни операции и администриране на екипажите;
  
• 
  Наземен транспорт;
  
• 
  Кетъринг.
  

Пътниците за заминаващи полети се обслужват от терминал с капацитет 700 пътника на час, като текущото използване в пиковите часове е над 1200 пътника/час.

Пътниците от пристигащи полети се обслужват от терминал с капацитет 800 пътника на час който в пиковите часове достига стойности от 1500 пътника/ч.

Летище Бургас обслужва редовните и чартърните полети на широк кръг туроператори: 1ТЗ; ТШ; Некерман; В§-Тоиг8 - Германия; Паркам и Александрия - Чехия; Балкан Холидейз - Англия; Балкан Турс-Ирландия; Болкан Експрес-Холандия; ЕгШагевог и Коуа1 Тоиг8- Скандинавия и др.

За последните няколко години се наблюдава непрекъсната тенденция за увеличаване на броя на обслужваните пътници на летище Бургас, като тенденцията е за нарастване през следващите 3-4- години с високи темпове, ще се запази поради интензивното строителство на ново хотели и туристически комплекси по Южното Черноморие. Ръст ще има и при обслужващите самолети, но не при такива нива, тъй като се забелязва използването на по-големи лайнери от чуждите авиопревозвачи, чийто дял непрекъснато се увеличава. Това е неизбежен резултат от нарастващия капацитет на легловата база във всички Черноморски общини на Бургаска област и темповете на разрастване на туристическата индустрия по Южното Черноморие.

Летище Бургас е международно летище с предимно туристически чартърен трафик и оперира без прекъсване, седем дни в седмицата.78 авиолинии свързват Бургас с повече от 111 дестинации в 39 страни.

През 2008 година са обработени повече от 1, 9 милиона пътници.

Проектът – Стратегия за Развитие на Транспортната Система на Република България до 2020г. прогнозира прогресивно развитие във въздушни транспорт. Прогнозираните данни за летище Бургас могат да се видят в таблицата по-долу.

Според направените прогнози през 2030 г. Летище Бургас ще има около 5 млн. пътници на година

Разполагаемата площ с отчитане на съществуващия пътнико поток към момента определят крайно незадоволително ниво на обслужване на пътниците (по стандартите на IАТА нивото е “F”, определено като “системата се разпада”). Нивото не осигурява необходимия комфорт на пътниците, обслужващата технологична система е свръх претоварена.

На база на прогнозите за обема на пътниците и анализа на текущия и очакван пътнико поток, летище Бургас трябва да осигури категория на обслужване на пътниците ниво “С” по IАТА, базирано на прогнозен трафик от 1.2 млн. пътника годишно и натоварване в пиков час от 1400 души. С оглед постигане на ниво “С” за обслужване на пътнико потока е необходимо да се осигури площ за разширение/нов терминал за заминаващи пътници с 9500кв. м. площ и разширение на площите на терминала за пристигащи пътници с 3000 кв. м. Разполагаемите площи за обслужване на пътниците в терминалите на летище Бургас са недостатъчни. От общата разгъната застроена площ на терминалите за обслужване на пътниците към момента са отредени около 2000кв. м. Разполагаемите площи на съществуващите терминали са практически усвоени и реалното задоволяване с необходимите стандарти от : 1.4кв. м/човек в зоната за регистрация; 1.9кв. м./човек в зоната за чакане; 1.6 кв. м/човек в зоната за получаване на багажа може да се осигури с изграждане на нов терминал за заминаващи пътници (дали това ще бъде разширение на съществуващия терминал или напълно нова сграда е предмет на Генералния план на летище Бургас) и разширение на терминала за пристигащи пътници. Общата необходима площ за изграждане на новия терминал и разширение на съществуващия възлиза на 12 500кв. м.

Усъвършенстването на летищната инфраструктура и повишаването на ефективността и качеството на наземното обслужване на пътниците са най-важните предизвикателства пред развитието на Летище Бургас. Доколко успешно ще отговори на тези потребности зависи в най-голяма степен развитието на една от основните индустрии на Югоизточното Черноморско крайбрежие - туристическата, както и това доколко туристическата дестинация ще може да се развива като привлича и удовлетворява изискванията на високо платежоспособна категория от туристите и да осигури търсения стандарт на обслужване.

Реализацията на тези потребности изисква незабавни и значителни по обем инвестиции за:

• 
  Поддържане на категория IIСАТ по отношение оборудване с аеронавигационни средства за кацане според изискванията на ICAO;
  
• 
  Разработване на Генерален план на летище Бургас;
  
• 
  Инвестиционно проектиране и реализация на обектите за обслужване на пътниците и развитието на летището за удовлетворяване на категория “С по изискванията на IАТА;
  
• 
  Рехабилитация на пистата за излитане и кацане, рехабилитация на пътеките за рулиране, разширение и рехабилитация на страничните ивици за безопасност за удовлетворяване на категория „4Е” по изискванията на ICAO,
  
• 
  Изграждане/разширение на нови пътнически терминали;
  
• 
  Техническо оборудване и подмяна на наземната техника обслужваща самолетите;
  
• 
  Оборудване за осигуряване на мерките за сигурност - както на противопожарната и аварийно-спасителна техника така и на техника за пълно сканиране на превозваните багажи за удовлетворяване на категория “8” за аварийно-спасително осигуряване и безопасност.
  
• 
  По отношение изискванията за опазване на околната среда е необходимо изграждане на инсенератор за изгаряне на отпадъците, свързване на канализационната система с пречиствателната станция за отпадъчни води;
  
• 
  За предотвратяване на оттичането на повърхностните води от територията на летището към защитената територия на Атанасовското езеро е необходимо изграждане на нова дренажна система за повърхностните води
  

• 
  Разширяване, реконструкция и модернизация на терминал “Международни линии – Заминаване” с предоставените в него нови улеснения за пътници и възможности за търговия е един от тези продукти. Обновяването на техническия парк с перонни автобуси, самоходни стълби и друга перонна техника, също е предпоставка за развитие на пазара.
  
• 
  Разширението на перона със седем нови самолетостоянки, също ще допринесат за увеличение на капацитета на летището.
  
• 
  Всичко това ще доведе до обслужването на повече самолети и пътници през активния летателен сезон.
  
• 
  Разширяване и реконструкция на терминал “Международни линии – Пристигане”.
  
• 
  Разширяване и реконструкция на площи за покриване със сенници. Разширяване и реконструкция на площи и бройки паркоместа по паркинги:
  
• 
  Паркинг под “МЛ – Пристигане”
  
• 
  Новостроящ се паркинг под МЛ – Пристигане.
  
• 
  Основен ремонт на ПИК и Полоса.
  

2. 
   Анализ на транспортните проблемите на територията
   

• 
  Транспортните коридори от международно и републиканско значение пресичат територията на града и създават допълнително затруднение за нормалното функциониране на териториите на отделните структурни единици
  
• 
  Липсата на одобрено транспортно-комуникационно решение с утвърдени трасета на обходни пътища по който да се изнесе транзитното движение извън урбанизираната територията водят до задръстване на същинския град и преминаване на транзита през сърцето на града.
  
• 
  От една страна увеличаването и концентрацията на населението в големия град неминуемо води до увеличаване броя на автомобилите.
  
• 
  От друга страна състоянието на уличната и пътната мрежа не е променяно за последните 30 г.
  
• 
  Недостатъчния градски транспорт и липса на алтернативни видове транспорт водят до ползване на личните автомобили за трудови пътувания и това води до свръх натоварване на пътната и улична мрежи.
  
• 
  Масовият градски транспорт не е достатъчно добре организиран и ползван от населението.
  
• 
  Разположение на спирките на градския транспорт по периферията на жилищните комплекси затруднения бързия и лесен достъп до тях.
  
• 
  Не е добра организацията на движение в централната градска част, което създава затруднения за обслужването и.
  
• 
  Липсват обособени зони за паркиране и система за контрол на паркирането в градския център.
  
• 
  Разрастването на пристанищния комплекс и допълнителното натоварване на товарооборота са причина за увеличаване на трафика на товарни автомобили преминаващи през градската територия
  
• 
  Предвиденото бъдещо развитие и разширение на летищен комплекс Бургас ще доведе до увеличение на товаро и пътнико потока и съответно на трафика на автомобили
  
• 
  Не на последно място за вземане на неотложни мерки за промяна на транспортно-комуникационното планиране на територията на Общината и на гр. Бургас е разкъсаната градска инфраструктура и отдалечеността на отделни квартали, достъпът до които се осъществява по пътища с недостатъчен габарит и трасета. Голямата отдалеченост на структурните единици създава допълнително затруднение при обвързването и обслужването им с пътната мрежа.
  

3. 
   
   Каталог: uploads
   uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
   uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
   
   
   
   Изтегляне 5.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: