Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част



страница24/35
Дата25.07.2016
Размер5.29 Mb.
#6221
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   35

Период до 2009г.

Развитието на съобщителните технологии и възприемането на пазарните принципи в почти всички области на икономическия живот показа, че централизираното държавно управление на далекосъобщенията с наложен монопол на един национален оператор от даден момент нататък се явява пречка за тяхното по-нататъшно развитие, а това означава пречка за цялостното икономическо развитие. Затова този принцип беше отхвърлен и заменен с принципа за разделянето на регулаторните и стопанските функции. Това означава, че изграждането и експлоатирането на далекосъобщителната инфраструктура, както и предоставянето на различни далекосъобщителни услуги се реализират от специализирани далекосъобщителни оператори, които работят в условията на честна конкуренция и взаимодействат помежду си на база на подписани търговски договори. Наличието на много оператори налага създаването на регулаторен орган, който има за задача да установи „правилата на играта”, вкл. желания брой и вид на операторите (чрез тяхното лицензиране) и начина на взаимодействие между тях. Той трябва да осигури спазването на тези правила (т. е. политиката на честна конкуренция), изпълнението на задълженията от страна на операторите и защитата на потребителите на далекосъобщителни услуги. В граничните случаи на пълен монопол и на пълна конкуренция ролята на регулаторния орган е значително опростена, но в преходния период от централизирана към пазарна икономика неговата роля е изключително важна и сложна.

Принципът на монопола в далекосъобщенията е заменен от принципа за постепенно либерализиране на далекосъобщенията и въвеждане на конкурентното начало в тях. Огромните различия, съществуващи сега между нивата на развитие на отделните национални далекосъобщителни инфраструктури, разнообразието и качеството на предоставяните далекосъобщителни услуги, представляват съществена пречка за желаното интегриране на мрежите.

Цифровизацията на далекосъобщителните услуги се явява основен компонент в създаването на инвестиционния потенциал на общината и формирането на благоприятна бизнес-среда.

Българска Телекомуникационна Компания АД. Периодът се характеризира и с уплътняване на съществуващата преносна оптична система/двата оптични ринга Източен и Западен/.

Изтеглен е втори оптичен кабел с капацитет 72 влакна за Източния ринг и 144 за Западния. Нивото на уплътняване минава от STM-1, на STM-16/Alcatel/на национално ниво и на ниво STM-4 /NEC/за регионално.

В началото на 2005 г. стартира проекта на БТК АД: „Черно море”, който разглежда постигането на пълна цифровизация на всички населени места по Черноморското крайбрежие. Проекта се реализира чрез монтаж на MSАN/Multi-Service Access Node/, оптична свързаност между тях и ЦАТЦ Бургас и изграждане на абонатна кабелна мрежа към всеки MSАN. Предлагането на съвременни далекосъобщителни услуги с европейски стандарт осигурява необходимите условия за развитие на информационните и комуникационните технологии и създаване на условия за развитие на информационното общество и икономиката базирана на знанието. Постигнатата до края на 2007 г. пълна цифровизация на телекомуникационната услуга за гр. Бургас означава за бизнеса и обществото разширен достъп до съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги: достъп до цифрови наети линии, ISDN широколентов абонатен достъп за предаване на данни, високоскоростен интернет, интерактивни услуги и др., с което по принцип се създават дългосрочни условия за икономически растеж и конкурентноспособност на региона.

Към настоящия момент съществуващата мрежа на БТК АД е хибридна. Тя е изградена от модерна мрежа на основата на NGN технологиите и отделен брой TDM мрежи. Стратегията за модернизация на мрежата на БТК АД е развита през 2004 г. За реализирането й са изградени серия от проекти. Мрежата на БТК осигурява определен брой услуги включващи:



  • Legacy Public Switched Telephone Network service (TDM based);

  • NGN PSTN Voice network (NGN VoIP based);

  • Интегриран и неинтегриран широколентов достъп - Integrated and Non-integrated Broadband Access;

  • Metro Ethernet – MAN;

  • Data VPN services (based IP/MPLS based);

  • nx64 Services;

  • ISDN BRI and ISDN PRI (legacy PSTN);

  • SIP trunks (NGN VoIP based);

  • Leased Lines;

  • High capacity transmission services (DWDM based);

  • Special Services

Най важните характеристики на мрежата на БТК АД в гр. Бургас към 2009 г. са общо две. Първата е: цифровизация – 100%, а втората е: средната дължина на абонатната линия е под 2, 5 км.

Съвкупността от гореспоменатите характеристики и развиването им позволяват предлагането на модерни широколентови услуги с високо качество на територията на града.



  • Цифров капацитет: бизнес POTS - 16 519 бр. ; домашни POTS - 62 915 бр. ; бизнес ISDN – 679 бр. ; домашни ISDN – 163 бр. ; ADSL - 17 705 бр. ;

  • Бизнес мрежа за големи клиенти: MAN - 462 бр.; LLN - 1 409 бр. ;

  • Открити са нови ADSL сайтове в кварталите: Лозово; Победа; Акации.

През този период продължава развитието и изграждане на продължения на съществуващите канални и кабелни мрежи и прерайониране на съществуващите шкафни райони и нови такива както следва:

  • Район ЦГЧ, к-с „Акации”, к-с „Победа” – разширение на съществуващите и изграждане на нови канални и кабелни мрежи на СТМ-4 II етап РШ 2101, 2091, 2131, 2141, 2081, 2061, 1061, 2021, 2151, 2111, 2851, 2041, 2011, 3014, 3011, 3012, 2525, 2121, 2122, на СТМ-4 I етап РШ 1021, 1031, 1071, 1823, по ул. „Трапезица” до ул. „Цар Петър”, на СТМ-4 I етап РШ 2111, 4063, 4051, 4061, 111'1, 4752, ОК ПТС Център – РРС;

  • Район к-с „Възраждане”, к-с „Братя Миладинови”, к-с „Лазур” – разширение на съществуващите и изграждане на нови канални и кабелни мрежи на СТМ на к-с „Лазур” - РШ 3171, 2014, 3071, 3051 РШ 2221, 2341, 2012, 2101, 2102, 2092, 2094, 3061, 4071, РШ 2131, 2241, 2013 СТМ- Бургас - ЦГЧ - вторична мрежа к-с „Република”, Пренасочване на оптичен кабел (ОК) към RSU-82, на СТМ к-с „Възраждане” и ЦГЧ, гр. Бургас";

  • Район к-с „Славейков”, к-с „Зорница”, к-с „Изгрев”, к-с „Сарафово” – разширение на съществуващите и изграждане на нови канални и кабелни мрежи на СТМ на к-с „Зорница” - РШ 2101, 2102, 2092.2094, 3061, 4071, РШ 2131, 2241, 2013, СТМ „Изгрев” гр. Бургас-РШ 3011, 3031, 2071, 4021, 4011, 2061, РШ 3012, 4018, 1021, РШ 1031, 1131, 4031, 3073, 1011, СТМ „Славейков” гр. Бургас-РШ 1821, 4011, 1041, 1051, 1071, РШ 1821, 4011, 1041, 1051, 1071”;

  • Район к-с „Меден Рудник”, кв. „Крайморие” – нова канална и кабелна мрежи СТМ кв. „Крайморие” Бургас и Оптичен кабел (ОК) разклонителна муфа (РМ) - RSU Крайморие, RSU „Нефтопорт”, Пренасочване и разширение на телефонната мрежа към ЦАТЦ 81.

Развитието на фиксираната, и по-специално на мобилната система, поставят БТК АД пред нуждата да настройва бизнес модела си към тенденциите в световната телекомуникационна индустрия и местната икономическа среда. Нарастващият брой телекомуникационни конкуренти и бързото развитие и внедряване на нови технологии, като WiMax, VoIP, UMTS и др., изискват от БТК да модернизира както бизнес процесите, така и организацията си, за да посрещне адекватно и навременно предизвикателствата през следващите години.

БТК предлага пълната гама от телекомуникационни услуги, които включват пренос на глас, данни и Интернет и наети линии, радио- и телевизионно разпръскване, обществени телефони, както и услуги с добавена стойност. БТК притежава най-бързо развиващия се мобилен оператор в страната (vivatel) и е най-големият Интернет доставчик в България, както и доставчик на сателитни комуникации.

Секторната политика в далекосъобщенията предвижда за определен период от време в страната да съществуват паралелно либерализиран и резервиран пазар на далекосъобщенията. Със Закона за Далекосъобщенията е установен държавен монопол до края на 2002 г. върху предоставянето на обикновената телефонна услуга/селищна, междуселищна, международна и транзитна/между фиксирани крайни точки и наетите линии. Изпълнението на тези дейности е предоставено чрез лицензия на БТК-АД.

С изключение на посочените изключителни права на БТК, телекомуникационният пазар е изцяло либерализиран. През изминалия период има значително развитие на пазара на далекосъобщителни услуги откриване на нови телефонни постове, нарастване броя на абонатите с пълен автоматичен входящ междуселищен и международен достъп, предлагане на аналогови и цифрови наети линии, разширяване предлагането на допълнителни услуги на абонатите на цифрови постове, достъп до Интернет, електронна поща, пейджинг, телематични услуги и национален видеотекст.

На база на новите технологични възможности се осъществява предоставяне на наети спътникови линии от вида IBS, въвеждане на услугата ISDN (Цифрова мрежа с интеграция на услугите) чрез цифрова свързаност от потребител до потребител с високо качество и бързина на преноса.

През 2002 г. стартира проект: „LОТ-5 - Изграждане на кабелна среда за опорна мрежа на държавната администрация” на територията на цялата страна, във всички областни градове. Строежът е част от инвестиционния проект „Информационна система на държавната администрация”, инвестиран от Министерски съвет на Република България за осигуряване на надеждни връзки за пренасяне на специфична информация между областните центрове на държавната администрация в Република България.

По съществуващите, нови и разширени канални телефонни мрежи на БТК са изтеглени едномодови и многомодови оптични кабели до определен брой възли за достъп. Съгласно предвиденото в работния проект в гр. Бургас е изграден опорен център в сградата на Областната Администрация Бургас. Във всички останали изградени пунктове, съгласно приложения списък са изградени възли за достъп, като до всеки един от възлите за достъп от опорния център са осигурени по четири оптични влакна. Цифровите оптични разпределители на които са сплайсвани изтеглените оптични кабели са монтирани в 19" шкафове, разположени и укрепени в определените за всеки възел за достъп помещения. По цялата си дължина оптичните кабели са изтеглени в защитна HDPE тръба с диаметър Ø32 мм.

Опорният център на информационната система на държавната администрация е изграден в сградата на Областната Администрация в гр. Бургас, намираща се на ул. „Цар Петър” №1. Той се помещава на първия етаж на сградата, в помещението на архива. От опорния център е изградена оптична кабелна мрежа до 20 възли за достъп, като са използвани едномодови и многомодови оптични влакна с капацитет на кабелите от по 24, 12 и 4 оптични влакна. Това е видно от табл. № 43


Таблица №43
LOT-5 Изграждане на кабелна среда за опорна мрежа на държавна администрация”: Изградени възли за достъп




Ведомство

Адрес

1

Областна администрация.

Областна дирекция „Земеделие и гори“.



ул. Цар Петър, №1

2

Териториална данъчна инспекция.

ТЗ „Гражданска регистрация и административно обслужване.

Регионално управление „Социално осигуряване”.

Областна служба за социално подпомагане.

Данъчна служба.


ул. Цар Петър, №3

3

Сметна палата.

ул. Цар Петър, №7

4

Общинска администрация.

ул. Александровска, №26

5

Регионален граничен сектор - ГКПП Бургас

ул. Княз Ал. Батенберг, №1

6

Митнически пункт.

Митница.


Районно митническо управление.

ул. Княз Ал. Батенберг, №1

7

Митнически пункт.

Пристанище запад

8

Регионален център за масова приватизация.

ул. Филип Кутев, №13

9

ИА „Пътища”.

ул. Цариградска, №30

10

Военно окръжие под.14 530.

ул. Цар Асен, №4

11

Районно полицейско управление.

Регионална служба „Пожарна и аварийна безопасност.



ул. Ал. Велики, №37 б

12

Областна инспекция по труда.

ТД „Държавен вътрешно финансов контрол”.



ул. Шейново, №24

13

Районно полицейско управление.

ул. Дебелт, №9

14

Районно полицейско управление.

ул. Г. Кирков, №15

15

Данъчна служба.

ул. Александровска, №83

16

Районна служба по заетостта.

Регионална инспекция по околната вода и средите.

Данъчна служба.

Бюро по труда



ул. Перущица, №67

17

Регионално полицейско управление.

ул. Места, №101

18

Следствени арести.

ул. Хр. Ботев, №46

19

Общинска служба за социално подпомагане.

кс. Братя Миладинови, бл.42

20

Районно управление „Транспортна полиция”.

ул. Иван Вазов, №2

Комитетът по пощи и далекосъобщения предприе действия, заедно с МВР, МЗ и БТК за изграждане и пускане в действие на проект за европейския номер за спешни повиквания 112 на територията на Република България. Центърът по обслужване на телефон 112 в гр. Бургас работи от последното тримесечие на 2008 г.




      1. Бъдещо развитие на телекомуникационната мрежа в гр. Бургас:




        1. Развитие на телекомуникационните услуги

VPN Виртуалните Частни Мрежи осигуряват сигурен комуникационен канал между мрежа и отдалечен компютър или друга отдалечена мрежа през преносна среда Интернет. VPN позволява установяване на криптиран тунел (канал, през които всички данни преминават в кодиран вид) предпазващ мрежовия трафик от проследяване и подслушване.

Вграденият във всеки Microsoft Windows Point-To-Point Tunneling Protocol (PPTP) клиент позволява да се свързвате отдалечено към вашия офис от вашия дом или от всяко друго място толкова сигурно, колкото и когато сте си в самия офис. IPSec спомага за интегрирането на съществуващата инфраструктура и мрежовите услуги, възползвайки се от предимствата на VPN в съчетание с върхови технологии като лични и публични ключове и цифрови сертификати, превръщайки се в логическо разрешение на нуждата от отдалечена свързаност при гарантирана конфиденциалност на информацията във Вашата мрежа и данни.



Високоскоростен (широколентов) достъп до интернет – Водещата услуга, която всеки потребител получава е високоскоростен достъп до интернет. Няколко са компонентите, които характеризират тази услуга и на базата на тези компоненти са оформени голям брой разновидности, които отделните доставчици предлагат.

IPTV – Това е услугата, която дава възможност на доставчиците да предлагат телевизионни програми през своята LAN мрежа като използват интернет протокол. Трябва да отбележим, че за сега това не е масова услуга и се ползва само от домашни потребители. Значително разпространение тази услуга има в Северен централен район на България, благодарение на фирмите Телнет и Ево. В някои райони от 20 до 30% от техните клиенти ползват услугата IPTV. Тази услуга се предлага и в Югоизточен район. Почти всички фирми в Бургас и няколко фирми в другите области на района предлагат IPTV.

Лидер в предлагането на услугата е фирма Комнет България холдинг ООД. В някои райони около 10% от нейните клиенти ползват и тази услуга. В по-голямата част от районите тази услуга все още не се предлага. Основна причина за ниския процент потребители е сериозното присъствие на кабелните оператори, а през последните години и на сателитните оператори на този пазар. Продуктът, който те предлагат в над 95% от случаите, е аналогова кабелна телевизия. Тя не притежава богатите възможности, които предлага IPTV, но и масовият потребител за сега не изпитва необходимост от нещо по различно от това, което ползва. Поне в рамките на 2008-2009 г. не може да се очаква някакъв по-значителен ръст на продажби на този вид услуги.



VoIP – Разпространението на услугата е различно за различните райони на страната. Всички фирми, които работят в Югоизточен район предлагат VoIP услуги във всички области. 22% от фирмите, които предоставят широколентови услуги на територията на областите в Южен централен район предлагат и гласови услуги.

Два от големите оператори „Спектърнет” АД и „СКАТ” ООД имат собствен лиценз за предоставяне на гласови услуги, а останалата част от фирмите, които предоставят гласови услуги са дистрибутори на ТПН, Транстелеком, Некском и др.

Няма предпоставки за особен ръст в ползването на VoIP в близкото бъдеще. Въпреки, че разговорите в мрежите на алтернативните оператори са безплатни, услугата не е достатъчно атрактивна, когато клиентите трябва да водят разговори с абонати от други мрежи. Както е известно 98% от абонатите на фиксирани телефони са клиенти на БТК. Абонати на БТК са всички държавни и общински институции, почти всички организации, банки, доставчици на комунални услуги и основната част от домашните абонати. Следователно преобладаващата част от трафичния интерес е насочена към тези направления, които са извън мрежата на алтернативния оператор.

Определено влияние за ниския процент потребители на този вид услуги оказва и възможността да се използват възможностите за провеждане на безплатни VoIP разговори до всички дестинации през интернет чрез използването на Windows Messenger, Google Talk и особено Skype.




        1. Развитие на телекомуникационните мрежи

Съществува тенденция за изграждане на LAN мрежи от кабелни оператори, които имат лицензии за предоставяне на телевизионни програми по оптичен кабел. Това се дължи на факта, че съществуващите кабелни мрежи имат сериозни технологични ограничения по отношение на скоростите, които могат да осигуряват за достъп до интернет. Поради тази причина наред с мрежите за пренасяне на телевизионни програми кабелните оператори започват да изграждат и оптически мрежи за широколентов достъп до интернет. Зачестяват и случаи на закупуване (от кабелните оператори) на компании, които предоставят широколентови услуги чрез LAN мрежи.

Както се вижда от данните за различните райони IPTV няма особен комерсиален ефект в дейността на LAN операторите. Основните причини за бавното навлизане на пазара на тази услуга не са техническите проблеми, които са неизбежни при пускането на един нов от технологична точка продукт. Кабелната телевизия в България е постигнала максимума на проникване и нарастване на пазара и не можем да очакваме нови клиенти. В същото време потребителите на тази услуга не намират достатъчно причини да се откажат от досегашния си доставчик на телевизионни програми и да станат клиенти на услугата IPTV.

Пазарът на услугата широколентов достъп до интернет продължава да нараства и тук се появяват повече нови клиенти отколкото мигриране. БТК се опитва да навлезе в нишата на LAN операторите чрез намаляване на сроковете на договорите и чрез увеличаване на предоставяните скорости, на което LAN операторите незабавно отговарят с увеличаване на скоростите в рамките на същите цени.

Тенденцията, която се наблюдава от 2007 г. и продължава и през 2008 г. и 2009 г., е LAN операторите да увеличават скоростите, които предлагат на абонатите си в рамките на същите цени. Операторите с лиценз за WiMax развиват своите мрежи в големите градове и гъсто населените райони. Там са концентрирани най-голям брой потребители, и с едни и същи капитални вложения могат да се обслужват многократно по-голям брой клиенти, отколкото в по-слабо населените райони. В същото време обаче в същите райони LAN операторите предоставят достъп с по-високи скорости и то на по-ниска цена. Това означава, че не може да се очаква преминаване на клиентска маса от LAN мрежите към WiMax оператори.

На този етап от развитие на широколентовия достъп по-скоро има миграция на клиенти от мрежите на кабелните оператори към LAN оператори. Не се очаква скоро процес на завършване на консолидацията, така както се случи с кабелните оператори. Причината е, че за разлика от кабелните оператори, все още не е достигнато максималното ниво на проникване, и има различни варианти за увеличаване броя на клиентите чрез изграждане на собствена мрежа на територията, където има изградена мрежа от локален оператор или чрез заобикаляне на съответния район, без да се налага на всяка цена този локален доставчик да бъде закупен.

Особено важно е да се отчете, че основната структура (ринг с радиални отклонения) цифровизиран при висока скорост на предаване е изцяло монопол на БТК АД. Това е оказало изключително влияние на телекомуникационната инфраструктура на града. Фактически до 2000-та година телекомуникационната инфраструктура на други оператори, като изключим въздушни трасета и комбинирани с наета канална мрежа от БТК АД няма. След 2002 година отначало бавно, след това с много бързи темпове започна изграждането на канални кабелни мрежи на кабелни оператори. Въвеждането на правила от Закона за електронните съобщения и Наредбата за изграждане на кабелни мрежи, задължи полагането на въздушните трасета в подземни канални мрежи. На територията на града паралелно с БТК АД алтернативните 14 лицензирани оператора предоставящи кабелна телевизия и/или интернет и говорни връзки изграждат самостоятелни мрежи.




    1. Водоснабдяване




      1. Водоизточници за осигуряване на необходимите водни количества

Водоснабдяването на гр. Бургас осигурява необходимите водни количества от два вида водоизточници:

  • Местни;

  • Централни.






        1. Сподели с приятели:
1   ...   20   21   22   23   24   25   26   27   ...   35




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница