Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част
Изтегляне 5.29 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Етапи и участници в развитието на действащата комуникационна мрежа
- Телегра ф ни
- Телефон н и
- Канални
- Кабелно
- Радиорелейни
- Първият т елевизионен пре д авател
- Период до 1990г. Телефон н и съобщения.
- Телефон н и съобщения
- Радио
Далекосъобщения
Далекосъобщенията (телекомуникациите) са част от световната техническа инфраструктура. Тяхното основно предназначение да осигуряват обмен на информация от всякакъв вид, във всякакви обеми и във всякакви направления, ги прави задължително условие не само за развитието на икономиката в национален, регионален и световен мащаб, но и за зараждането, реализирането и засилването на интеграционните процеси между страните. Те са в основата на промишленото, културното и социалното развитие, на търговското и финансовото сътрудничество, на съвременната наука и образование. Далекосъобщенията се разглеждат като ключов фактор за изграждането на обединена Европа - от социална и икономическа гледна точка. От социална - защото широкият достъп до тях допринася съществено за създаването на отворено общество, от икономическа - защото при съвременните условия на мобилност на капитала в световен мащаб, на все по-силно намаляване на директната държавна намеса и все по-широко участие на частни капитали в развитието, никакви икономически процеси не могат да се развиват без бърз и качествен обмен на информация. Поради значителните инвестиции за тяхното развитие, както и с оглед на социалната роля, която изпълняват, далекосъобщенията дълго време са били разглеждани като държавна функция, при което държавата чрез своите изпълнителни органи е ръководела непосредствено изграждането и експлоатирането на националните далекосъобщителни мрежи, съчетавайки в един орган (Министерство на съобщенията или аналогично ведомство) функциите по определяне на политиката, разработване на конкретни планове за развитие, инвестиране, изграждане и експлоатиране, в общия случай без търсене на икономическа целесъобразност и прилагане на търговски подход. Степента на изграденост, архитектурата на мрежата, количествените параметри и качествените показатели на телекомуникационната система са функция от мястото на гр. Бургас в регионалната, националната и международна телекомуникационна структура. Съществуващото състояние включва периодите на изграждане на телекомуникационната инфраструктура, принципите на изграждане, топологията на мрежата, нейните количествени параметри и качествени характеристики. Комуникационната мрежа, като основна инфраструктура на интегралните съобщителни услуги е с определящо значение за развитието на всяка териториална общност.
Изграждането на сега съществуващата телекомуникационна мрежа в града може да се раздели на следните етапи:
В гр. Бургас градските телефонни съобщения били открити на 18.08.1908 г. В началото телефонът се ползвал изключително от държавни учреждения и е било необходимо да минат три години, за да се открие Междуградска телефонна служба Бургас-Варна – на 29.10.1911 г. Телеграфни съобщения. Едни от най-старите видове съобщения са телеграфните. През 1915 г. в Бургас е монтиран Хюгов апарат – „бързо пишещ апарат”, който работи до 1943 г. когато е заменен с по-бързата телетипна машина. Ново начало в телеграфните съобщения се слага през 1959 г., когато в София се открива автоматична телеграфна централа/АТгЦ/. Тази централа поставя началото на автоматизиране на телеграфните връзки и се създават нов вид телеграфни съобщения – телексите. На 21.04.1965 г. е пусната АТгЦ – Бургас, с капацитет 80 поста за телекс и 18 поста за Гентекс/служебните машини/. С помощта на тази централа се автоматизират телеграфните връзки и в Бургаски окръг. В края на януари 1970 г. телеграфните съоръжения са прехвърлени от Пощенската палата в новата сграда на бул. „Стефан Стамболов”. През второто тримесечие на 1978 г. е пуснато междуконтиненталното избиране на телеграфните връзки през международната телексна централа. Чрез нея са се избирали директно 32 държави.  Телефонни съобщения. Нуждата е предизвикала автоматизирането на телефонните съобщения. Тази нужда за град Бургас се е появила през 1936 г., когато като сензация за жителите на града е открита първата автоматичната телефонна централа/тип А-29/с капацитет 1000 телефонни поста в сградата на т. н. Стара поща, намираща се на ул. „Цар Петър”. Следват разширения на централата през 1952 г. със 100 поста, през 1958 г. – 1000 поста и през 1964 г. – 600 поста. В началото на месец април 1970 г. се пуска в експлоатация РАТЦ-2-Бургас/районна автоматична телефонна централа/с капацитет 4000 телефонни поста. През този период започват да се монтират АТЦ в подрайонните станции, което води до бързо нарастване телефонните постове, за да достигнат в края на 1978 г.40 595 броя. През 1951-52 години се изгражда надстройка на Пощенската палата/т. нар. Стара поща/в Бургас. Телефонната зала е разширена и междуселищния телефонен номератор е преместен на IV етаж с 15 работни места. През 1969 г. е преместен в нова технологична сграда на бул. „Стефан Стамболов” и са обособени 20 работни места за телефонистки. През 1970 г. е доставена френска уредба САТ-ФВС, която става главния носител на междуокръжната автоматизация „АМТОГ”. По това време всички стари телефонни уредби са лампови, с големи габарити, а новите са френски транзисторни системи с много по-малки размери, отделните части могат да се вадят за проби, измерване и подмяна. Всички многоканални уредби имат автоматично контролиране и регулиране на приемното ниво, за осигуряване на по-качествени и стабилни връзки по каналите. Началото на междуокръжната автоматизация е поставено в периода около август 1968 г. Първите стъпки за вътрешноокръжната автоматизация на телефонните връзки се правят в края на 1969 г., като се включва избиране към гр. Несебър и гр. Карнобат. През 1972 г. става окончателното изграждане на вътрешноокръжната автоматизация/ВОА/в окръга, който е един от първите в страната, при което всички станции от ВОА са включени в националната автоматична мрежа за далечно избиране.
 Канални и кабелни мрежи. Развитието на икономиката и културата предизвикват бързо разширение на селищните телефонни съобщения. Първото кабелизиране на селищната телефонна мрежа в окръга е извършено през 1935 г. с въздушни околитни кабели, поставени на железни пилони. Първите подземни кабелни и канални телефонни мрежи в град Бургас са изградени през горе упоменатия период.
По този начин се оформя топология „пръстен” с „радиални отклонения”, която с малки изменения е запазена и днес, като са настъпили съществени количествени и качествени промени. В трасетата за свързване на централите са изградени канални кабелни мрежи, които осигуряват направленията. Каналните кабелни мрежи са изградени за:
Характерно за трасетата, където минават съединителните кабели е, че по част от тях минават и кабели за съответните райони. Трасето е изпълнено комбинирано: с четириканални бетонни блокове с диаметър на отвора Ø80 на два, -три, и рядко четири реда и кабелни шахти „Сименсов тип” с железобетонни капаци; с РVС Ø 110 по 4, 8 и 12 тръби, някъде и 16 броя и шахти по БДС ШКПС-1, ШКПС-2 и ШКПС-3 с чугунени капаци. Кабелите са медни с оловно и/или РVС покритие. Вторичната и третична мрежа е оформена, като разклонение на първичните кабели. Кабелно радио. През периода от 1945 до 1950 г. отделните народни съвети по собствена инициатива радиофицират селищата си, като използват уредби, изработени от кооперации в София. Радиомрежите се строят твърде примитивно от различни частни групи. Поддръжката им се осъществява от Общинските съвети. С Постановление на МС в края на 1950 г. радиоуредбите се предават за поддържане към Министерството на ПТТ, респективно към новосъздадената дирекция „Радиофикация”. Периода 1954 – 1955 г. е преломен за качеството в оборудването на радиовъзлите. Около 1960 г. в Бургаски окръг се правят първите опити в страната за дистанционно включване и изключване. От 1970 г. започва кабелизиране на селищните въздушни радиотранслационни мрежи в гр. Бургас. Важен етап в развитието на радиофикацията в гр. Бургас е въвеждането на трипрограмната радиофикация през 1976 г. Радиорелейни линии. Първата радиорелейна линия за телефонни връзки между гр. София и гр. Пловдив е пусната в действие на 18.01.1956 г. В последствие се изграждат редица малоканални рр линии/12 и 24/канала за телефонни връзки между София и по-големите градове – Варна, Бургас, Русе, Плевен, Шумен. През 1956 г. започва предаването по радио – релеен път на радио – програми. В същата година започва строителството на сградата на радио – релейната станция в гр. Бургас. До завършването й през 1959 г. Радио – релейните съоръжения се помещават на таванския етаж на Търговската гимназия/днешния Механотехникум/. Първият телевизионен предавател за гр. Бургас е бил в местността „Шилото”, но качеството на приемане на телевизионния сигнал от връх Ботев е било много лошо. През 1967 г. е изградена широколентова радио – релейна линия София – Стара Загора, с възможност за пренасяне на 1 800 телефонни канала и предаване в двете посоки на една черно – бяла или цветна телевизионна програма и три радиофонични програми. Като обобщение може да се каже, че към края на 1980 г., гр. Бургас има добре оформена телекомуникационна мрежа с цялостно изградена топология, районирана мрежа от автоматични телефонни централи на стохилядна система, с възможност за автоматично междуселищно и международно избиране, силно развит център за междуградски и международни поръчки, който отчасти компенсира малкия капацитет на автоматичния международен възел. Телефонната плътност общо за града е ниска, особено остро се чувства недостига на телефонни постове в курортния сектор и държавния сектор. Недостатъчни са съоръженията в АТЦ и съединителните връзки. Голяма е степента на сигнал "заето" на телефонните линии и съоръжения. Недостатъчния брой на уличните автомати и лошото качество на съществуващите, допълнително затруднява телефонното обслужване на гражданите.
Телефонни съобщения. Този етап се характеризира с рязко количествено нарастване на броя на телефонните постове. Въвеждат се в експлоатация нови АТЦ и се увеличава капацитета на съществуващите телефонни централи. През този период броя на телефонните постове нараства многократно. Увеличава се броя на връзките за междуградско и международно избиране. Подобрява се качеството на телефонните връзки. През този период се монтира пълна десетохилядна група от телефонни постове в новата РАТЦ – 55 в ж. к. Меден Рудник, от която са пуснати в експлоатация 2 000 телефонни поста за държавните учреждения и за част от живеещите в зона А на комплекса. Изградена е система за вътрешно окръжна автоматизация/ВОА/, която обхваща почти всички населени места. Това подобрява възможностите за ръководство и администриране на окръга. Започва поетапно включване на системата ВОА (вътрешно окръжно избиране) към АМТОГ (автоматично междуградско и международно избиране). Рязко се увеличава броя и капацитета на съединителните кабели. Започва уплътнение на съществуващите кабели с уредби за импулсивно – кодова модулация (ИКМ). Рязкото увеличение на телефонните постове доведе до рязко увеличаване на мрежата за достъп до абонатите. Изграждат се нови шкафни райони със самостоятелни трасета за първични, вторични и третични кабели в микрорайоните както следва:
Изградена е мрежа от улични монетни и фонокартни автомати в централната част на града, част от жилищните комплекси, където не достигат кабелните чифтове за удовлетворяване на молбите за откриване на телефонни постове. Към края на 1990 г. град Бургас разполага с добре развита телефонна мрежа, много добра плътност на телефонните постове и добри възможности за автоматично междуселищно и международно избиране. Недостатъци: неравномерно развитие на мрежата по райони – много добро в централната част на града; по – слабо в кв. „Зорница” и кв. „Изгрев”; недобро в кв. „Меден Рудник”, където захранена е само зона А и то частично. В северните и южните приградски райони има символично телефонно захранване – предимно въздушно. Остават международни направления с възможност за телефонни разговори само чрез „поръчки”. Техниката, на база на която е изградена мрежата е остарял тип.
През периода развитието на телекомуникациите се определя от два основни фактора:
 Телефонни съобщения. На територията на община Бургас телефонните съобщения се преструктурират от аналогови системи, централи тип А 29 и КРС, аналогови преносни системи и нискочестотни селищни и между селищни кабели в цифрови. Като цяло цифровизацията набира все по-високи темпове, като за това способстват и нарасналите изисквания на вътрешни и чуждестранни туристи и фирми за достигане качеството и стандартите на телекомуникационните услуги в световноизвестните курорти и бизнеса. Съгласно средносрочната програма за развитие на телекомуникациите до 2000 г. се осъществи поетапно отпадане на мрежите ВОА/вътрешно окръжна автоматизация/по Главни мрежи, с цел интегрирането им в Националната телекомуникационна мрежа и въвеждането на Единния номерационен план.
През 1996 г. в гр. Бургас е открита и пусната в експлоатация първата в областта ЦАТЦ/ ЦАМТЦ /цифрова АТЦ/, която е комбинирана – абонатна и транзитна, междуселищна. Тя е реализирана по проекта DON/цифрова насложена мрежа/– LOT 6 и тип AXE, производство на фирма „Ериксон”. През същата година в гр. Бургас е изградена първата оптична кабелна линия с 12 едномодови влакна, която свързва сградите на БТК – Нова поща/ул. „Стара планина” 1/– Стара поща/ул. „Цар Петър” 2/– ПТС Меден Рудник. През следващата година са изградени оптични кабелни линии между ВАТЦ-2 – РАТЦ-66 – РАТЦ-68. В края на 1999 г. и началото на 2000 г. в Главна мрежа Бургас отпаднаха аналоговите ГАМТЦ и ВАМТЦ Бургас, като функциите им се поеха от ЦАМТЦ Бургас, която обслужва далечния /междуселищен и международен/и вътрешнорегионалния трафик за абонатите от Главна мрежа Бургас и вътрешновъзловия трафик за възел Бургас. Далечният трафик в национален мащаб се осъществява от цифровата автоматична междуселищна телефонна централа (ЦАМТЦ) Бургас, която е част от националната транзитна цифрова мрежа. Чрез мрежата за далечен трафик се осъществяват и автоматичните международни връзки (чрез цифровите международни АТЦ). ЦАМТЦ Бургас рязко подобрява качеството на телефонните съобщения. Всички населени места в общината имат възможност за автоматични селищни и междуселищни, а всички общински центрове и за международни разговори. В края на 1996 г. е приет и пуснат в експлоатация и последния участък Бургас – Варна от ЛОТ-2 – Източен оптичен пръстен, уплътнен на ниво STM-1 „Алкател” с 155Мb/s. Изграждането на националния оптичен пръстен LOT-2 и LOT-3 осигури нормалното функциониране и високо качество при работа на ЦАТЦ/ЦАМТЦ Бургас, както и безпроблемно свързване с другите ЦАТЦ в страната. През 1998 г. са монтирани и въведени в експлоатация и първите изнесени абонатни стъпала от ЦАТЦ/ЦАМТЦ-80 в Бургас. Това са RSU-84 Гарата/в сградата на Старата поща, ул. „Цар Петър”/, RSU-81 Възраждане/ул. „Любен Каравелов”-старата баня/, RSU Сарафово/в културния дом на кв. „Сарафово”/. През същата година са изградени оптичните свързаности на ЦАТЦ/ЦАМТЦ с RSU-81, RSU Сарафово и летищния комплекс уплътнени на ниво STM-1 „Алкател”. През този период продължава развитието и изграждане на продължения на съществуващите канални и кабелни мрежи и шкафни райони както следва:
Поетапно всички черноморски градове и курорти са включени към Националната транзитна цифрова мрежа, с което се дава възможност и за входящо избиране на всички абонати от общините, при повишено качество на междуселищните и международни връзки. На територията на община Бургас се наблюдава висока степен на концентрация на цифровата инфраструктура, поради функционалната значимост на транзитната централа ЦАМТЦ Бургас и поради високата необходимост от тази услуга по Черноморието. Изграждането на цифрови АТЦ в Бургас подобрява показателите на общината, сравнени със средните за страната. Гъвкавите комутационни решения позволяват взаимодействието между мрежите за глас и данни, и тяхното интегриране, универсален широколентов достъп, предоставяне по отворени платформи на усъвършенствани услуги за глас и данни, както и мултимедия. Радио – и телевизионно разпространение. Програмите на БНР и БНТ се приемат в цялата община, ТРД Бургас поддържа една шестпрограмна радиомрежа в Бургас и 35 еднопрограмни радиомрежи с общ брой към 31.12.1998 г. с 59 997 абоната. През този период БТК-ЕАД е националният обществен далекосъобщителен оператор на далекосъобщителна мрежа в нашата страна. Решението да се определи национален далекосъобщителен оператор и да му бъдат дадени изключителни права върху основните услуги за определен период от време, е наложено от няколко фактора, които действат в преходния период. Най-важните от тях са:
През този период започна навлизането, макар и бавно на новите технологии. Характерно за този период наред с количественото изменение на системата е, че се предоставиха качествени и високоскоростни връзки. |