Анализ на съществуващото положение (диагноза) Обща част

• 
  Липсва единна концепция за развитие на този мощен ресурс;
  
• 
  Не са предвидени възможности за развитие на алтернативни видове туризъм;
  
• 
  Недостатъчно качествени и облагородени зони за рекреация и обслужване;
  

Основните потенциали за развитие на туризма в общината са:

• 
  Плажови ресурси;
  
• 
  Био-климатични ресурси;
  
• 
  Горски ресурси;
  
• 
  Минерални води;
  
• 
  Лечебна кал;
  
• 
  Защитени природни територии
  
• 
  Културно – историческото наследство
  

• 
  Постигане на добре планирана функционална организация и баланс на рекреационните зони (Ок, Ос, Оз, Од) и зоните за Обществено обслужване (Смф и Ц) в крайбрежните територии, с цел повишаване качествата на средата и на предлаганите туристически услуги;
  
• 
  Важни територии за развитие на туризма са местността ”Кюшето” в североизточна посока, кв. ”Крайморие” и местността „Ченгене скеле”, които се явяват опорен център на югоизточната урбанизирана ос на агломерация Бургас, чиито приоритети са обитаването и туризма. Планират се зони за курорт и рекреация (Ок), зони за обществено обслужване (Ц и Смф), зони за ваканционни селища (Ос) и зони за вилни селища (Ов). Основният крайбрежен рекреационен ресурс е плажната ивица на използваемите плажове. Втори по значение рекреационен ресурс са защитените територии и лесопарка „Росенец”.
  
• 
  На територията на общината се намират и дадености за провеждане на балнеоложко лечение – минерални води, калонаходище и др. Проекта за ОУП предвижда възможности за усвояване на тези ресурси, като по този начин се разсредоточава концентрацията на туристи от крайбрежието към вътрешността на Общината;
  
• 
  Сериозен ресурс носи богатото културно-историческо наследство на Бургас. То носи предпоставка за развитие на алтернативен туризъм и на значително повишаване на качеството на предлаганата услуга. Предвидени са нови туристически маршрути и са определени важни туристически терминали около важни обекти - Аква Калиде, Шилото, Морско казино и Турестечуския информационен център в подлеза на ул. Хр. Ботев;
  
• 
  Предвидената територия за голф игрище в землището на с. Твърдица, ще даде положителен тласък в развитието на прилежащите територии, в това число и на тези, които попадат в обхвата на ОУП (кв. Крайморие, рекреационната зона над парк ”Росенец”, местността „Ченгене Скеле”). Планирани са смесени многофункционални зони (Смф), фланкиращи двете направления (първи клас път I-9 и втори клас път II-99). Предвидени са места за гребни спортове и спортен риболов при „Мандренското езеро”. Територията има голям потенциал за бъдещото развитие на туризма;
  
• 
  Перспективни терени за развитие на туристически дейности са предвидени в землищата на кв. Банево (около язовира).
  
• 
  Важен приоритет в развитието на туризма са приетите територии за разширение на летището, както и зоните за обществено му обслужване. Терените за озеленяване около него играят ролята на буфер между аерогарата и съседните зони. Предвижда се разширение на пристанищния комплекс и реализиране на концепцията за „Супер Бургас”, където се планира и зона за Обществено обслужване (Смф и Ц).
  
• 
  Проекта за ОУП на гр. Бургас ще създаде условия за развитие на бизнес, конгресен, културен и екотуризъм.
  

6. 
   ПРОМИШЛЕНОСТ
   

• 
  Необходимо е преструктуриране на селищните територии, с цел защита на зоните за обитаване и отдих от въздействието на промишлените зони;
  
• 
  Местоположението на някои обекти и съоръжения на промишлеността пречи на оптималното реализиране на туристическия потенциал на Бургас, затваряйки града по посока на морето;
  
• 
  Хаотичното разполагане на малки предприятия и складове от страна на частни инвеститори разпокъсва крайградските зони;
  
• 
  Липсва единна концепция за развитие на този сектор от икономиката.
  

• 
  5Изнасяне на промишлеността по посока на „Нефтохим”, като по този начин освободените крайбрежни зони ще бъдат рехабилитирани и преструктурирани. Градът ще се отвори към морето и това ще повиши качествената му характеристика на курорт;
  
• 
  Планира се и развитие на промишлена зона „Север” и промишлена зона „Меден Рудник”;
  

7. 
   ОБЩЕСТВЕНО ОБСЛУЖВАНЕ:
   

Важни приоритети на ОУП:

• 
  Поради увеличаване броя на населението се предвижда изграждането на Смф зони с центрове за обществено обслужване към всеки квартал на града, както и по пътя Бургас-Банево-Ветрен. По този начин ще се отговори на нарастващата нужда на населението от по-качествено и по-достъпно обществено обслужване.
  

1. 
   ОБОБЩЕНИЕ НА НАЙ-ВАЖНИТЕ ТОЧКИ, КОИТО ОУП РАЗВИВА И ПРОГНОЗИРА:
   

• 
  Мерки за отваряне на града към морето
  

• 
  изнасяне на промишлените дейности и преструктуриране на крайбрежните промишлени зони
  
• 
  включване на проекта за зона за свободен достъп на територията на Пристанище Бургас като важен елемент от ОУП
  
• 
  мерки за преструктуриране на пристанищата и създаване на възможност за изграждане на яхтени и пътнически пристанища за пътуване към близки и далечни дестинации
  
• 
  създаване на вторични градски обслужващи центрове в отделните структурни единици
  

• 
  Условия за развитие на туризма
  
• 
  Повишаване комфорта на обитаване
  
• 
  Спорт и атракции
  
• 
  Велоалеи и алтернативен транспорт
  
• 
  Функционално зониране с височинно проучване и обемно решение
  
• 
  Зелени паузи и коридори
  
• 
  Висок показател за мощност на ЗЕЛЕНАТА СИСТЕМА
  
• 
  Специфични правила и норми с ограничители съобразени с териториите на културно – историческото наследство и тяхното опазване
  
• 
  Мерки за намаляване на замърсяването на въздуха
  
• 
  Мерки за понижаване стойностите на шумовото замърсяване
  
• 
  Мерки за опазване на водните басейни и био-разнообразието
  
• 
  Тенденции за развитие на територията и посоки на нарастване на отделните структури
  
• 
  Рекреационен ресурс и курортни зони
  
• 
  Обновяване на производствата и възможности за използване на алтернативни енергийни източници
  
• 
  Разширения на гробищните и мемориални паркове (за броя на населението на гр. Бургас и указанията на Наредба 7 от 2003г. - за правила и нормативи за устройство на територията, трябва да има осигурени по 2, 7 м2 такива терени на жител)
  
• 
  Православни храмове-предвидено е изграждането им във всеки жилищен район, съгласно решение на Общински съвет
  
• 
  Създаване на единен крайбрежен парк съчетан с зони за отдих от централна градска част до кв. Сарафово
  
• 
  Нови зони за усвояване и застрояване и техните функционални характеристики
  

7. 
   УРБАНИСТИЧНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА гр. БУРГАС
   

1. 
   Основни принципи
   

• 
  Решенията и инвестициите с териториален ефект трябва да се ориентират към полицентричен модел на развитие, както на европейско, така и на национално и регионално ниво. Това предполага подобряване на привлекателността за икономически инвестиции на гр. Бургас, като град-“порта”, а също и увеличаване на привлекателността на структурно слабите региони. Това важи по- конкретно за районите с остарели индустриални производства и за селските райони. За тази цел регионите и общините трябва да могат да провеждат на практика активна устройствена политика. Условията за това са наличието на демократично узаконени териториални власти и на висок стандарт на административните практики и прилаганата политика, както и на засилено включване на жителите и социалните групи в устройствения процес.
  
• 
  Градските системи и функции, включително и тези на малките и средно големите градове в селските райони, трябва да се развиват така, че да улесняват достъпа на селските райони до градските функции. Създаването и укрепването на селищните мрежи подобрява взаимното им допълване, увеличава синергичните ефекти и икономиите “от мащаба”, насърчава специализацията и генерира ползи чрез икономическата конкуренция, при избягване на всякакви подводни камъни.
  
• 
  Политиката на балансирано регионално развитие и устройство трябва да осигурява по-добра взаимовръзка на малките и средно големите градове, както и на селските райони и островните територии с транспортните центрове (ж. п. гари, автомагистрали, пристанища, летища, интер-модални центрове) и изграждане на липсващите междурегионални връзки. Транспортната достъпност на регионално ниво трябва да се подобри чрез изграждане на липсващите звена между регионите. Поради непрекъснатото увеличаване на транспортните потоци е необходимо да се разработят интегрирани стратегии, в които да се предвиди съвместяване на различните видове транспорт и териториалноустройствените цели. За тази цел трябва да се има предвид, че най-малко въздействие върху околната среда оказват ж. п., речния и морския транспорт.
  
• 
  Проблемите на околната среда, които могат да се дължат на недостатъчно добрата координация на секторните политики или на местните решения, трябва да бъдат предварително осмислени и предвидени. При тази перспектива териториалноустройствената политика трябва да отделя особено внимание на предпазването от и намаляването на посегателствата върху околната среда, например чрез: използване на природосъобразни технологии в селското и горското стопанство, насърчаване на екологосъобразни транспортни и енергийни системи, възстановяване на пустеещите градски терени и рехабилитация на тяхната среда, предпазване от индустриални злополуки, възстановяване на околната среда в зони, увредени от замърсяващи промишлени производства и стари военни зони, както и контрол на субурбанизацията.
  
• 
  Природните ресурси допринасят не само за равновесието на екосистемите, но също и за привлекателността на регионите, за тяхната рекреативна стойност и за стандарта на живот като цяло. Следователно те трябва да бъдат опазвани и валоризирани. Конвенцията за опазване на дивите животни и природната среда в Европа (1979 г.) и Общоевропейската стратегия за биологичното и ландшафтното разнообразие (1995 г.) трябва да бъдат взети под внимание в рамките на интегрирана териториално устройствена политика.
  
• 
  Интегрираните стратегии за управление на водните ресурси трябва да включват опазването на повърхностните и подземните води, контрола над селскостопанската дейност при наторяване и напояване, пречистването на отпадните води и др. Прехвърлянето на води от един в друг район трябва да се предприема само когато местните източници са недостатъчни или неизползваеми, но при икономически обосновани разходи. За да се запази качеството на питейните и подземните води, особено важно е да има съответствие между разширяването на водоснабдителните мрежи и на канализационните мрежи (вкл. и пречиствателните съоръжения).
  
• 
  Освен това териториалноустройственото планиране има за задача да допринася за възстановяването и защитата на екосистемите, включително и екологичните мрежи, както и влажните зони, които са част от тези мрежи. В този контекст особено внимание трябва да се отдели на чувствителните зони и територии с голяма екологична стойност (влажните зони и др.), които са част от тези мрежи. За постигането на тази цел трябва да се идентифицират различните екологични елементи, като: съседни природни зони, водни ресурси, зони с лечебен климат, изоставени индустриални терени, подлежащи на възстановяване. Всеки от тези елементи изисква съответни адаптирани мерки. Изграждането на интегрирана екологична мрежа на зоните, подлежащи на специална защита в рамките на Европейския съюз и на държавите кандидатки, наречена “Натура 2000”, освен в другите мерки, участва и в осъществяването на тази цел
  
• 
  Валоризирането на културното наследство, което увеличава регионалната и местната привлекателност за инвеститорите, за туризма и населението, е важен фактор за икономическото развитие и значително способства за засилване на регионалната идентичност. Териториалното устройство трябва да допринася за интегрираното управление на културното наследство, възприемано като еволюционен процес за опазване и съхраняване на наследството, при отчитане на нуждите на съвременното общество. Школите и теченията в областта на изкуството са оставили своите паметници и следи в гр. Бургас. Тяхното идентифициране и изработването на общи концепции за съхраняването, реставрацията и използването им могат да бъдат задача на “Програмата за големите културни маршрути”. Освен това в културните маршрути може да се включат и някои по-значими свидетелства за индустриалната и социалната история на Европа и по този начин да бъдат запазени за идните поколения. Тук не става въпрос само за миналото, но също и за постигането на хармония и творчество в пространствените връзки между съвременната архитектурата и градоустройство и старото наследство. Тук са налице множество елементи на културното и историческото наследство, които - поради исторически движения и събития или поради промяна на границите - са част от наследството не само на една, а на няколко нации и религиозни групи (някои от които понастоящем не обитават съответните райони). Териториалноустройственото планиране трябва да допринася за опазването и съхраняването на паметта на всички националности и религиозни групи, чрез валоризиране на специфичното културно наследство.
  

2. 
   Културни ландшафти
   

Устройствената политика може да допринесе за опазването на ландшафтите, за тяхното управление и устройство чрез съответни мерки и чрез по-добро взаимодействие на различните секторни политики относно пространственото им въздействие. Сред мерките, подходящи за опазването на ландшафтите, фигурират:

• 
  Включване на ландшафтното устройство в териториалното устройство и в секторните политики (като икономика, селско стопанство, инфраструктура и градско развитие, култура, околна среда, социална и икономическа политика), всяка от които има пряк или непряк ефект върху развитието на ландшафта,
  
• 
  Изследване и обща оценка на различните видове ландшафт, анализ на техните характеристики, на екосистемите в тях, на влиянията, на които те са подложени, а също и на настъпилите в резултат на това промени; определяне и прилагане на целите, свързани с качеството на ландшафта,
  
• 
  Изработване на интегрирана политика, насочена към опазването, управлението и устройството на ландшафта,
  
• 
  Отчитане на ландшафтното устройство в международните програми,
  
• 
  Засилване на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество в областта на ландшафтното устройство, обмен на опит, изследователски проекти, като особено се наблегне на участието в тях на местните и регионалните власти,
  
• 
  Насърчаване на съпричастността на обществеността, на частни организации и местни власти към стойността на ландшафта, към икономическото му значение, както и към възможностите за неговото съхраняване и развитие,
  
• 
  Включване на ландшафтното устройство в многоцелеви програми за обучение и интердисциплинарни програми.
  

3. 
   Градски зони
   

• 
  Разработване на стратегии, адаптирани към местните условия, с цел да се овладеят последиците от икономическото преструктуриране;
  
• 
  Контрол върху пространственото разширяване на градовете: ограничаване на тенденциите към субурбанизация при определянето на терени за строителство в градовете; предоставяне на строителни парцели, които са разположени между селищата; използване на техники на строителство, които икономисват терени; предоставяне на строителни терени в близост до кръстопътища и гари; политика на развитие на централните градски квартали; повишаване на жизнения стандарт в градските зони, включително и чрез запазване на съществуващи и създаване на нови зелени площи и екосистеми;
  
• 
  Обновяване на депресивните градски зони и смесване на функции и на социални групи в рамките на градската структура, особено в големите градове, където се появяват зони на социална сегрегация;
  
• 
  Внимателно управление на градските екосистеми, особено що се отнася до водата, енергията, отпадъците и шума;
  
• 
  Развитие на ефикасни и екологосъобразни средства за транспорт, което да доведе до устойчива мобилност;
  
• 
  Създаване на междуобщински органи на планиране с цел координация на устройството на различните градове и общини;
  
• 
  Опазване и валоризиране на културното наследство;
  
• 
  Развитие на селищните мрежи.
  

4. 
   
   Каталог: uploads
   uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
   uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
   
   
   
   Изтегляне 5.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: