Общо – 209 417 чов. (100, 0%)

Незначителният дял на населението от малцинствените групи в общината показва, че те нямат значителен принос в естествения прираст на населението за разлика от други градове в страната.

• 
  Общо население на 7 и повече години – 197194 д. (100, 0%)
  

• 
  С висше образование – 24 241 д. (12,29%);
  
• 
  Полувисше образование – 12196 д. (6,18%);
  
• 
  Средно образование – 88 159 д. (44,70%);
  
• 
  Основно образование – 43 528 д. (22,07%);
  
• 
  Начално образование – 16 682 д. (8,45%);
  
• 
  Незавършено начално – 9 630 д. (9,93%);
  
• 
  Неграмотни – 1 640 д. (0,83%);
  
• 
  Деца – 572 д. (0,18%);
  
• 
  Непоказани – 546 д. (0,17%).
  

2. 
   Социално-икономическа прогноза
   

1. 
   Регионални условия и връзки. Европейски и международен контекст на развитие на град и община Бургас. Мястото на гр. Бургас в йерархичната система на европейската мрежа от градски центрове
   

• 
  1595 бр функционални градски райони (Functional Urban Area - FUA) – с население над 65 хил. души, както и функции от национална и регионална значимост, като един от тези райони е и градският район, формиран около Бургас;
  

• 
  76 бр метрополитенски европейски райони за растеж – MEGAs, които имат най-висок среден размер на показателите по отношение на население, транспорт, преработваща промишленост и вземане на решения. В тази класификация попада метрополитенският район на Бургас.
  

Характерните функции на града (критериите) за класифицирането му в категорията европейски град (FUA) с междунационално/национално значение са следните:1. функция “население”; 2. функция “транспорт”; 3. функция “знания”; 4. функция “бизнес”; 5. функция “публичен сектор”; 6. функция “туризъм”; 7. функция “промишленост”. По тези критерии град Бургас е класиран в трети клас като функциониращо урбанистично ядро (FUA) (от общо пет класа). По някои критерии обаче като функция “знания”и функция “туризъм” той попада в четвърти клас.

Метрополитенски европейски райони на растеж - MEGAs)

2. 
   Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на Европейския континент и изисквания към устройственото развитие на Бургас
   

• 
  Развитие на балансирана и полицентрична система от градове и постигане на нови взаимовръзки между града и селото;
  
• 
  Осигурено равенство при достъпа до инфраструктура и знание;
  
• 
  Устойчиво развитие, разумно използване и опазване на природното и културното наследство.
  

В рамките на основната цел за полицентричното развитие на европейските градски системи се предлагат и допълнителни мерки, освен тази за засилването на икономическия потенциал с оглед постигането на устойчиво развитие в градовете и урбанизираните зони:

• 
  разработване на стратегии, адаптирани към местните условия, с цел да се овладеят последиците от икономическото преструктуриране;
  
• 
  контрол върху пространственото разширяване на градовете: подходящо насочване на процесите на субурбанизация чрез определянето на терени за строителство; предоставяне на строителни терени, които са разположени край селищата; прилагане на техники на строителство, икономични по площоемкост, предоставяне на строителни терени в близост до кръстопътища и гари; политика на развитие на централните градски квартали; повишаване на жизнения стандарт в градските зони, включително и чрез запазване на съществуващи и създаване на нови зелени площи и екосистеми;
  
• 
  обновяване на депресивните градски зони и смесване на функции и на социални групи в рамките на градската структура, особено в големите градове, където се появяват зони на социална сегрегация;
  
• 
  внимателно управление на градските екосистеми, особено що се отнася до водата, енергията, отпадъците и шума;
  
• 
  развитие на ефикасни и екологосъобразни средства за транспорт, което да доведе до устойчива мобилност;
  
• 
  създаване на междуобщински органи на планиране с цел координация на устройството на различните градове и общини;
  
• 
  опазване и валоризиране на културното наследство;
  
• 
  развитие на селищните мрежи.
  

Специално внимание се обръща на крайбрежните райони в Европа, които не са само зони с чувствително природно наследство. В същото време те са важни за стопанската и търговската дейност, приоритетни зони за разполагане на промишлени и енергопреработвателни дейности, отправни пунктове за експлоатация на морските и подводните ресурси и зони, които са особено привлекателни за масовия туризъм. Тъй като многофукционалността, концентрирана върху една относително тясна крайбрежна ивица, би могла да породи многобройни конфликти, интегрираната териториално-устройствена политика за крайбрежните зони се явява необходимо условие за осигуряване на устойчивия характер както на крайбрежните ивици, така и на техния хинтерланд. Концепцията за интегрирано управление на крайбрежните зони трябва да отчита взаимодействието между икономическите и социалните дейности и търсенето на природни ресурси в тези крайбрежни ивици и по този начин да подпомогне инвестиционните процеси. Трансграничното и транснационалното сътрудничество между морските пространства има особено голямо значение.

Посочените принципи и политики в европейските документи за пространствено планиране подчертават ролята на Бургас не само в мрежата от градове в България като град, балансиращ столицата, но и значението му в европейски мащаб като град с европейско значение от категорията FUA, още повече като се имат предвид и неговите функции на “европейска порта” – пристанищен европейски град на изхода към Черноморския басейн и Азия. Бургас трябва да се възползва от всички тези възможности и да поеме своята роля в мрежата на европейските градове.

3. 
   Кохезионната политика и новата роля на градовете
   

Един от начините, чрез който политиката на сближаване може значително да допринесе за Лисабонските приоритети, е инвестиране в региони с висок потенциал на растеж. По- висока възвращаемост на инвестициите е възможна в региони с потенциал за бързо достигане нивото на останалите страни от ЕС. Поради това новата Кохезионна политика ще се ориентира към повишаване на привлекателността на регионите и градовете на страните - членки, чрез подобряване на достъпността, осигуряване на адекватно качество и ниво на услугите и опазване на техния екологичен потенциал, като по този начин допринесе за превръщане на Европа и нейните региони в по-атрактивни места за инвестиции и работа. Това дава възможност на град Бургас и агломерационния й ареал да се възползват от Европейското финансиране чрез новите оперативни програми за усвояване на структурните инструменти, за да изгради част от необходимите предпоставки за ускорено развитие на града.

4. 
   Геостратегическо местоположение и комуникационно-транспортни функции на град и община Бургас
   

Разположението на град Бургас на брега на Черно море му придава характеристики на град – врата (gateway) и основен логистичен център с национално и международно значение. Градът се е развивал като такъв и в миналото, но в новите геополитически условия тази му роля нараства, както във функционален, така и в териториален аспект. Със своето географско и геостратегическо местоположение, близостта до перспективни пазарни райони, с образованието и високото квалификационно равнище на своите човешки ресурси, недоизградените, но определено конкурентноспособни инфраструктури, Бургас може да играе съществена роля в международното разделение на труда.

Все повече развитието на града се предопределя от функциите му на пристанищен град, като това влияние се разпростира и върху прилежащите територии. Ако по-рано градът е бил източната врата на България, сега вече Бургас ще бъде източната врата на Европейския Съюз. Това много усложнява устройствената задача за съчетаване на насищането на териториите с функции и дейности, характерни за специфичната роля на града, при същевременно подобряване качествата на средата за обитаване.

В края на 2004 г. Европейската комисия определя продължението на главните Трансевропейски оси към съседните на Европейския съюз държави и региони. Одобрени са пет главни транспортни оси: Северна, Централна, Югоизточна и Югозападна, както и т. нар. морски магистрали.

През територията на България преминава Югоизточната главна ос, свързваща Европейския съюз през Балканите и Турция с Кавказ и Каспийско море, както и с Египет и Червено море. Предвидени са връзки с Албания и Македония, Иран, Ирак и Персийския залив. Основните мултимодални връзки, преминаващи през наша територия са:

• 
  Общоевропейски транспортен коридор VIII: - започващ от италианските пристанища Бари/Бриндизи и преминаващ през Дурас/Вльора – Тирана-Скопие – София – Бургас/Варна;
  
• 
  Общоевропейски транспортен коридор X – клон С, свързващ Белград-Ниш-София, и от там по трасето на Общоевропейски транспортен коридор IV – Истанбул – ТРАСЕКА;
  
• 
  Река Дунав – река Сава.
  

България е заинтересована страна от развитието на тези транспортни връзки. Изграждането на съответна прилежаща транспортна инфраструктура ще създаде политически и икономически предпоставки за търговски и индустриален просперитет и демократично, пазарно развитие на страните от региона. Имайки предвид, че Европейската комисия ще съсредоточи средствата си върху развитието на главните оси, България също трябва да концентрира усилията си върху подготовката и изпълнението на проекти, разположени върху тези оси и в особена степен това се отнася за Пристанище Бургас.

В бъдеще Пристанище Бургас като черноморско пристанище ще изпълнява главно транзитна функция и чрез него ще се осъществява връзката на ЕС със страните от Централна Азия, Близкия, Средния и Далечния Изток както и със страните от черноморския басейн.

Пристанище Бургас заема ключово положение между страните от Централна и Южна Европа, региона на р. Дунав, балканските страни и Средния Изток още от дълбока древност и това значение се засилва от съвременната му роля на основен пункт от Общоевропейския транспортен коридор VIII Дурас-Тирана-Скопие-София-Пловдив-Варна-Бургас.

Така Пристанище Бургас, което е основен пункт в логистичната верига на Общоевропейския транспортен коридор VIII от Италия през Албания и Македония към Средна Азия, се явява и част от Общоевропейския транспортен коридор VII, като се превръща в основен логистичен и дистрибуторен център за връзка между Общоевропейските транспортни коридори VII, VIII, ІХ и ТРАСЕКА.

Проектът за развитие на Общоевропейския Транспортен Коридор VІІІ: Вльора/Дурас-Тирана-Скопие-София-Варна/Бургас-Поти е от съществено значение за бъдещото развитие на Бургас не само в национален, но и в международен план. Транспортният коридор има важна интегрираща функция за Балканския регион, като свързва Адриатическо море (през Албания, Македония и България) с Черно море. В стратегически план позициите му са изключително привлекателни с връзките на запад към страните от Южна Европа и Северна Африка и на изток към региона на Кавказ и Средния Изток, Китай, Русия и Украйна.

Проектът представлява реализация на пътен и железопътен коридор между Адриатика (пристанищата Дурас и Вльора в Албания) и Черно море (пристанищата Бургас и Бургас в България, Поти в Грузия, Новоросийск в Русия и Иличовск в Украйна). Развива се в посока запад-изток, като има връзка с коридори ІV, ІХ и Х, което прави възможен излаза към други големи пристанища на Балканите – Солун, Истанбул, Александруполис, Русе. Очевиден е големият транспортен потенциал, който с изграждане на коридора ще намери пазарна реализация и оттам - перспективите за развитие на град Бургас, които трябва да намерят възможното териториалното ситуиране, при отчитане на основните проблеми:

• 
  Натоварване на централната градска територия със специфични дейности и съоръжения, свързани с функционирането на Пристанище Бургас-изток
  
• 
  Близостта на пристанището до града и свързаните с това проблеми по обслужването с автомобилен транспорт/товарното автомобилно движение силно затруднява транспортния поток/
  

За България над 2/3 от международната търговия във физически обеми се обслужва от водния транспорт, респективно минава през пристанищата, който факт, при силно отворения характер на българската икономика, определя ефективността на водния транспорт и пристанищата ни като един от първостепенните фактори за конкурентноспособността на българската икономика и по-специално на основните отрасли на промишлеността.

Търговският обмен между Европа и новите икономически блокове, възникващи на територията на другите континенти нараства непрестанно в контекста на икономическата глобализация. На океаните се гледа като на главен ресурс за бъдещето. Морският транспорт става все по-конкурентоспособен. Множество крайбрежни райони, както и острови, могат да се възползват от новия тласък на модерното морско стопанство, което далеч не трябва да се свежда само до извършване на превози по море, а да включва и нови технологии, валоризация на морските ресурси, екологосъобразен международен туризъм и др. Условието е в периферните морски крайбрежия на континента да има динамични пристанища, ефикасно свързани с прилежащите им територии.

В днешната глобална икономика, където пазарите са взаимосвързани, а суровини и готова продукция се товарят и транспортират на различни етапи от производствения процес, никоя страна не може да си позволи да пропусне печалби, пренебрегвайки морския сектор от нейната икономика. Важността на световните океани непрекъснато нараства и засяга всички аспекти на човешкото развитие. Някои от най-важните характеристики на тази значимост, които общественото развитие е доказало са: повече от половината от световното население живее по крайбрежията или в близост до тях, а прогнозите са за удвояване в близките 20-30 години; над 90% от световната търговия се води по море; чрез р. Дунав и Черноморското крайбрежие България в значителна степен е облагодетелствана в това отношение, тъй като почти 50% от границите са водни и от нас зависи доколко ефективно ще ги използваме.

Бургас е и един от основните телекомуникационни възли в страната. Тук се осъществяват връзките на Трансевропейската телекомуникационна мрежа с подводните оптически кабелни системи в Черно море KAFOS и BSFOCS, което позволява транзитиране на големи съобщителни потоци от Русия, Украйна, Грузия и Задкавказието през територията на България към Гърция и Кипър, а чрез тях – към Средиземноморието и Северна Африка. Спецификата на съобщителната инфраструктура не предполага териториално-устройствени проблеми при

развитието си, още повече, че бъдещото развитие на системата е свързано главно с технологичното й усъвършенстване, но развитието на Бургас като международен туристически център е немислимо без предлагането на богат набор от съобщителни услуги на европейско ниво.

При отчитане на геостратегическото положение следва да се отчете и сътрудничеството в рамките на Черноморска зона за икономическо сътрудничество

5. 
   
   Каталог: uploads
   uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
   uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!
   
   
   
   Изтегляне 5.29 Mb.
   
   Сподели с приятели: