І .ПРЕДМЕТ И ОСНОВНА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ

ІІ. ОБЩИНСКИ РЕСУРСЕН ПОТЕНЦИАЛ

Прието е, че община Смолян се намира в относителна изолация спрямо основните туристически посоки и пътища в Родопите и страната и главните центрове за формиране на туристически поток – София, Варна, Бургас и др. Действително територията на общината не се пресича от основните трансродопски меридионални и субмеридионални трансродопски пътища: Белово – Юндола – Велинград – Сърница - Доспат; Пещера– Батак - яз. Широка поляна - Доспат; Кричим – Девин - Тешел; Асеновград – Бачково - Чепеларе -Пампорово-Смолян; Асеновград – Тополово - Комунига – Черноочене –Кърджали - Момчилград; Хасково – Черноочене – Кърджали - Момчилград. За сметка на това т. нар. “Южнородопски” туристически път – с посока запад-изток преминава в непосредствена близост до южните граници на общината: Сатовча – Доспат – Борино – Девин - Широка лъка – Стойките - Смолян –Търън – Бял Извор – Ардино - Кърджали.

От съществено значение за формирането на различни по териториален обхват туристически продукти е физикогеографското положение на територията на община Смолян. Тя е разположена на прехода между традиционно отделяните Западни и Източни Родопи. Тези две основни части на Родопския масив могат да бъдат дефинирани като Високи и Ниски Родопи – по подобие на Високите и Ниски Татри в Словакия. Различията във физикогеографската структура на тези две основни родопски части намират своята събирателна и синтезна формула на територията на община Смолян. Това означава, че общинската територия е своеобразен природогеографски възел. Тя може да бъде дефинирана като възлова и по отношение на етнокултурните характеристики. В този смисъл община Смолян може да се очертае в бъдеще като ключова територия в туристическо отношение с роля на своеобразен макрорегионален туристически “ретранслатор”. Това ще зависи най-много от изграждането на пътя Загражден – Белица - Лъки, както и другите пътища по посока на община Лъки.

Основно туристическо направление в Родопите е по посока на курортния комплекс Пампорово, респективно с туристическият потенциал на град Смолян и с. Широка лъка. Близостта на общината до това направление със съответния туристопоток е добра предпоставка за развитието на туризма и на нейна територия. По-дългият престой на туристите отседнали в комплекса Пампорово дава възможност за развитието на община Смолян като негов туристически тил (хинтерланд, задземие) на базата на краткотрайни туристически продукти на нейна територия по аналогия с черноморските ни курорти и прилежащите им територии.

От значение за развитие на туризма е средищното положение на общински център Смолян между двете регионални “столици” - на Западните и Източни Родопи, респективно областни центрове – Смолян и Кърджали.

Изолираността на община Смолян от основните пътища в Родопите на пръв поглед е “минус” за общината. Предвид обаче тенденциите във формирането на по-големи туристическо-рекреационни системи, това може да се окаже своеобразен плюс на общината в недалечно бъдеще, т.е. основните родопски пътища – от Смолян за Кърджали и от Смолян за Пловдив ще си останат такива за нетуристически товари и стоки, а тези през община Смолян – Лъки – Белица -Смолян и Смолян –Момчиловци – Смолян -Ардино, ще се оформят като основни туристически направления. Образно казано, сегашните два основни пътя на общината ще се дефинират като важни транспортно - туристически оси на Родопите във вид на обърнато “Т” с пресечна точка общинския център Смолян.

Важна особеност е изключителното административно - географско положение на община Смолян – общинската територия граничи с други 6 общини от 3 области: Асеновград и Лъки (Пловдивска област), Смолян и Мадан (Смолянска област), Ардино и Черноочене (Кърджалийска област). В североизточния ъгъл на общината, източно от махала Шарен нос в долината на р. Боровица, се събират в една точка границите на трите области. Това обстоятелство и най-вече изключително трудната достъпност до тази точка станаха причина за ново туристическо предлагане под мотото “На края на света”.
Природен потенциал
Скали и скално разнообразие
На територията на общината са разпространени различни видове скали от трите основни скални групи – магмени, метаморфни и седиментни. Преобладават метаморфните – различни видове гнайси, гранитогнайси и амфиболити, както и съчетанията от вулканични и седиментни скали – риолити, трахириолити, латити, туфи и риодацитови игнимбрити. Със своите розови до зеленикави оттенъци вулканитите внасят разнообразие в цветовата окраска на скалите. В основата на застиналите лавови потоци са образувани лавобрекчи, разрязани от речните долини на Хамбар дере, р.Бъчва, Рибен дол и техните притоци. Валуните от лавобрекчи в речните корита са особено красиви с пъстротата на своите включения и застиналата лава. Покрай леглата на тези реки се разкрива приятна картина от разноцветни чакъли, валуни и каменни блокове.

В тесния смисъл на думата скалите и съдържащите се в тях минерали са в пряка връзка с развитието на голям клон на познавателния туризъм, дефиниран напоследък като геотуризъм. В община Смолян има добре оформени естествени профили на различни видове и типове скали, изграждащи повърхностната част на земната кора. Скалното разнообразие личи особено добре в речно-акумулативните наслаги –чакъли и др. Бъдещите туристически маршрути по долините на Хамбар дере, Рибен дол, Давидковска река с най-големия си ляв приток Загражденска река, Малка Арда и Арда могат да бъдат отнесени и към нетрадиционнат, по-специализирана форма на туризъм - геотуризъм.

Находки от различни минерали, имащи значение за познавателния туризъм, на първо място полускъпоценни камъни, могат да се търсят най-вече в югоизточната част на общината – района на Гълъбово, Сливка, Малко Крушево и др.

Релеф и туризъм
Територията на общината се характеризира най-общо със среднопланински релеф, преминаващ на запад във високопланински в обхвата на Преспанския дял. Надморската височина се изменя от 450 м в долината на р. Арда до 2001 м при връх Преспа. Значителното хоризонтално и вертикално разчленение на релефа подчертават планинския характер на територията и допринасят за нейната привлекателност.

Разнообразието на скалния състав на територията на общината се е отразило и в по-разнообразния облик на нейния релеф. Южните и средни части са изградени предимно от метаморфни скали - гнайси и гранитогнайси. Характерът на тяхното изветряне и разрушаване придават характерните за Родопите заоблени и меки форми на релефа. Киселите вулканско-седиментогенни комплекси имат най-обширни разкрития в северните части на общината на север и североизток от с. Загражден. Поради своята устойчивост, риолитите придават по-резки и контрастни форми на релефа. Свързаните с тези скали причудливи скални групи, откоси, венци, ждрела и др. придават по-привлекателен и раздвижен облик на пейзажа (ландшафта).

Доколкото отделни, главно скални релефни форми имат решаващо значение в познавателния туризъм, ще се маркират някои от тях, често наричани и елементи на геоложкото наследство – по същество обаче става дума по-скоро за геоморфоложки феномени.

С надобщинско значение са скалните групи и единични скали в близост до западната и северозападната граница на общината – на първо място Родопското конче между кота 1350 и 1550, западно от махала Хамбар, скалните венци в района на Акватепе и около Чучева каба, както и скалните групи и единични скали в басейна на река Бъчва. Всичките са в непосредствена близост до различни скални феномени на териториите на съседните общини Лъки и Асеновград (Караджов камък, Хайдукташи, Беланташ). В останалата част на общината от значение са различни единични скали в басейна на Загражденска река - между Две тополи и Вълчан дол, отделни скални групи по Давидковска река в долното й течение, Рибен дол и Хамбар дере, Шабанов камък в района на Вишнево и др. Макар и на съседна общинска територия (общините Черноочене, Асеновград, Ардино), при формирането на туристическите продукти следва да се вземат предвид и скалните феномени с висока атрактивна стойност, като Саръкая – в близост до Шарен нос, Кечикая и др. От всички скални образувания, разположени на територията на общината и в непосредствена близост в съседни общини, с най-голяма атрактивна стойност е Саръкая – практически неизвестен природен обект с надобщинско, макрорегионално и национално значение.

При пресичането на ивицата от риолити, трахириолити и трахидацити югоизточно от с. Загражден, р. Загражденска образува серия от красиви прагове, еворзионни котли, улеи, водопади и ждрела. В съчетание с риолитовите скални откоси с формата на ритли, речната долина разкрива особено привлекателни гледки. Изразителни ждрела образува и р. Боровица (Ракадереси) в района на Саръкая и Шарен нос – налице са основания да се предполага, че тяхната туристическа атрактивност е съизмерима с тези при гр. Трън, Ягодина, Триград и др.

Развитието на денудационни повърхнини на различна надморска височина в границите на общината – 1800 – 2000 м, 1300 м и 1000 м придава амфитеатрален/стъпаловиден вид на нейната територия и дава добра възможност за обширни панорамни гледки в посока изток и югоизток.

По отношението на развитието на зимни спортове релефът има решаващо значение, особено с надморската си височина (и свързаните с нея промени на климатичните характеристики във височина), наклонът на склоновете и наличието на подходящи денивелации за построяването на ски писти и съоръжения.

С най-добър ресурс за развитието на зимни спортове се отличава релефът в северозападните части на общината (и по-точно най-високите части на Преспанския дял на територията на общината с н.в. над 1400-1500 м). Тук трябва да се отбележи, че на територията на община Смолян попада главно част от Югоизточния макросклон на Преспанския дял. Това неминуемо рефлектира отрицателно върху климатичните характеристики, свързани с развитието на зимните спортове. Като цяло може да се отбележи, че наклонът на склоновете, дължините и денивелациите са подходящи за развитието на зимни спортове.

Известно е, че се предвижда изграждането на ски писта и ски влек на мястото на съществуващата просека от хижа Свобода до вр. Свобода (вр. Момчил, вр. Енихан Баба). Съществуващата просека принципно е добра предпоставка за изграждането на ски писта и съоръжения към нея, но трябва да се има предвид, че склонът е югозападен, наклонът му е между 20 и 30 градуса, дължината на просеката е около 550 м, а денивелацията е около 120 м. С други думи тези характеристики до голяма степен определят местното значение на това бъдещо съоръжение – главно в посока на разнообразяването и допълването на туристическите продукти. Не е реалистично да се очаква зимните спортове да станат основен туристически продукт, главно поради малката дължина и денивелация на бъдещите съоръжения, преобладаващото югоизточното изложение на Преспанския макросклон на територията на общината и близостта на големи ски центрове като Пампорово и Чепеларе.

Неголемите наклони и сравнително мекият високопланински релеф в района на Тузлата, Каракулас и Елварника, са предпоставка и създават добри условия за практикуването на разнообразни ски-преходи.

Като цяло на територията на община Смолян преобладават северозападните и северни ветрове (50 % от всички случаи с вятър), а малката средна годишна скорост на вятъра в по-ниските части на общината (1 м/сек.) представлява благоприятно условие за развитието на туризма.

Климатът нееднократно е преценяван като благоприятен във връзка с балнеолечението и стационарния отдих в с. Смолян, Давидково, Глогино и др. Неговите характеристики в най-голяма степен са благоприятни за зимните спортове и по тази причина ще бъде отделено повече място на съответните климатични ресурси.

Климатът, заедно с релефа представлява основен фактор за развитието на зимни спортове, най-вече ски туризъм. Най-важното условие за развитието на ски туризма (наред с релефа), представлява наличието на снежна покривка. От тази гледна точка с голямо значение са следните характеристики:

- продължителност на периода с устойчиво задържане на снежна покривка. Продължителността на периода се изменя от около 50-60 дни на 1100-1200 м н.в.- до около 150-160 дни над 1900 м н.в.

- усреднени дати на достигане на максимална дебелина на снежната покривка. Максималната дебелина на снежната покривка в пояса над 1800 м н.в. (където общината предвижда възстановяване на ски пистата от хижа Свобода до вр. Свобода) се наблюдава в периода от средата на февруари до средата на март.

От друга страна югоизточното изложение на Преспанския макросклон е неблагоприятно от гледна точка на трайното й задържане. В този смисъл може да се направи аналогия с построените неотдавна съоръжения в Пампорово на южни склонове (Снежанка-Ардашлъ). Опитът в последните години в използването на тези ски писти на южни склонове показва, че при тях ски сезонът е в значителна степен съкратен в сравнение с такива със северно изложение. В случай на по-продължителни периоди без обилни снеговалежи, или резки затопляния през зимата, снежните условия по тези писти обикновено не са добри за упражняването на ски спорт. Това трябва да се има предвид при бъдещото изграждане на ски писта и ски влек с югозападно изложение на мястото на съществуващата просека от хижа Свобода - до вр. Свобода. Благоприятно условие за задържане на дебела снежна покривка тук се явява сравнително голямата надморска височина на долния край на бъдещата писта при хижа Свобода (над 1800м н.в.), което до голяма степен би компенсирало неблагоприятното изложение на склона..

Едно от бъдещите туристически очаквания е свързано с използването на р. Арда за водни спортове, а именно рафтинг (спускане по бързи речни течения) и някои други близки на него, по-малко екстремни форми.

Единствената възможност за тази цел предоставя р. Арда в граничния участък с община Ардино. Предвид характера на водното течение и характера на долината с най-представителните големи речни меандри в Родопите, както и времето за преминаване по реката, се очертава речния участък между Стоянов мост и моста на р. Арда за с. Русалско (30-40 км). Този участък може да бъде разделен на подучастъци, като най-представителният и с най-голямо значение за община Смолян е този между водослива на р. Малка Арда (Лисичек), и Дяволския мост (Шейтанкюпрю).

Река Арда, в този участък предвид колебанията във водните стоежи и водните количества, позволява почти целогодишно използване, с изключение на периода август-октомври. Ниските температури на речните води през зимните месеци не са абсолютен лимитиращ фактор (при подходяща екипировка) за упражняването на рафтинг. От гледна точка на оптималното съотношение водни количества/водни стоежи и температура на водите, като най-подходящ се очертава периодът април-юли.

Като едно от най-популярните места за рафтинг в страната се е наложило речното течение на Струма в участъка Крупник-Кресна. В сравнение с него р. Арда има по-малки водни количества, но за сметка на това меандрите, Дяволския мост и крайния пункт – опашката на яз. Кърджали, я правят не по-малко привлекателна.

Една от важните хидрографски, хидроложки и геоморфоложки особености са дълбоко всечените речни долини с широки долинни дъна (покрити с мощни чакълесто-песъкливи алувиални наслаги) и нискодебитните речни води.. Особено представителни в това отношение са долините на реките Хамбар дере и Рибен дол, които и по режима си наподобяват източнородопските реки. Поройният им характер обаче крие опасности по време на големи краткотрайни прииждания, обикновено свързани с проливни валежи. Споменатите по-горе два притока – Рибен дол и Хамбар дере могат да бъдат използвани за съвсем нов за страната пешеходен преход по речни легла и долинни дъна – River tracking, като преходът може да бъде двупосочен.

Към туризма в широк смисъл на думата се отнася и риболова по реките. С най- голямо значение са р. Арда и Давидковска река. Обект на внимание са главно мряната, речния кефал и пъстървата.
Подземни води за рекреация и туризъм

На територията на община Смолян, за разлика от много други общини, са разпространени и двата основни типа подземни води, разграничени по генезис и функционално предназначение – минерални и пресни.

Съвсем правомерно се приема, че минералните води са едно от най-големите природни богатства на общината. Общият им дебит е около 6-7 л/сек, а температурата – 43 градуса. По химичен състав водите са хидрокарбонатно-сулфатно-натриеви с минерализация около 900 мг/л. Използват се за различни форми на балнеолечение в изградения балнеокомплекс в общинския център. Бъдещото им използване е свързано с допълнителни специализирани изследвания за пригодността им за лечение на различни видове заболявания и профилактика.

Като традиционна, отдавна развита дейност, на балнеолечението по понятни причини се отделя по-малко място.

Пресните подземни води са обикновено нискодебитни (до 0,3 л/сек), пукнатинни, свързани с гранитите и силикатните метаморфни скали. По-голямата част от изворите, най-вече край пътищата, са каптирани – изградени са различни по архитектурен дизайн чешми, много важна традиция на местното население. Не само за да се поддържа тази традиция, но и за осигуряване на различни пешеходни маршрути с пресни питейни води на свободен водоизлив, следва да бъде широко застъпено изграждането на по-големи или по-малки чешми.
Водоеми за рекреация

В община Смолян са налице макар и ограничени възможности за рекреация край водоеми, а именно: около микроязовир Давидково и около езерото на първия изграден ВЕЦ на Глогинска река, ляв приток на Давидковска. Проблемът с рекреационните микрозони, както към вече изградените, така и към бъдещите малки язовири, свързани с изграждането на малки ВЕЦ, предстои да се решава. В ранжирането на подходящата за повече или по-малко краткотраен отдих край водните басейни трябва да се предвиди подходящо ландшафтно-устройствено планиране: места за палаткови лагери, места за достъп на автомобили, противоерозионни мероприятия и др.

Земеделските земи заемат 27,4% от общинската територия, като от тях обработваеми са 39,2 % (10,7 % от цялата територия).

Стойността на горите в общината като туристически ресурс е ниска поради предимно издънковия им характер, малката възраст и големия дял на залесяванията. Остатъци от семенни вековни гори са запазени само в най-високите и по-слабо достъпни части на Преспанския дял.

В северната част на общината значителни площи, изградени от неустойчиви вулкански скали, са обезлесени, а почвите – ерозирани. Това е довело до значителна деградация на склоновите ландшафти с вид на скалисти склонове, обрасли с шубраци и единични дървета. Такъв характер имат припечните леви склонове в долината на Хамбар дере.

Често срещани са съчетанията на горска растителност с откритите пространства на ливадите и пасищата, което придава парков вид и по-висока атрактивност на ландшафта. За съжаление упадъкът на пасищното животновъдство е причина за бързото самозалесяване и обрастване на красивите високопланински пасища като тези в районите на Тузлата и Акватепе.

Интерес за туристите, търсещи по-редки и специфични растителни съобщества (ботанически екскурзии), могат да представляват формациите на червената хвойна по припечните склонове към Хамбардере. Така, както и в други родопски общини, на сенчести скални откоси, е разпространен реликтния вид родопски силивряк.

Широкото разпространение в района на редица билки като жълт кантарион, мащерка, риган, балканска чубрица и др. допълва туристическия потенциал на територията и може да разнообрази предлаганите туристически продукти.

На територията на общината, особено в северната и източна част има достатъчно екологични ниши за различни видове диви животни, и на първо място – ловен дивеч. Водосборите на р. Хамбардере и р. Бъчва представляват част от североизточния хинтерланд на представителното ловно стопанство «Кормисош» , където кафявите мечки и вълците не са съвсем рядко явление. В северната и източната част на общината са разпростарнени и представители на интродуцирани и реинтродуцирани видове – муфлони, диви кози и якове. От ловната фауна като основни видове и за в бъдеще ще останат дивите свине, сърни и елени. Скалистите и безлюдни северни микрорайони са подходящи местообитания за едри грабливи птици. Тези обстоятелства са всъщност и основата за развитието на спортен лов и фотолов.

Като цяло състоянието на рибната фауна може да се приеме за задоволително. Наред с балканската пъстърва по течението на Малка Арда и Давидковска река се срещат мряна, уклей и др. С най-големия потенциал за спортен риболов си остава р. Арда – речен кефал, скобар, говедарка и др.

Прието е, че биоразнообразието има решаващо значение за екотуризма. Досегашния опит и някои изследвания показаха, че неговата роля се надценява. То е от значение предимно за силно специализирани групи посетители – орнитолози, ботаници, които на фона на общите посещения са твърде малък сегмент. Нещо повече - в редица случаи привличането на достатъчно атрактивни екземпляри само от един вид, напр. вековна гора от парков тип, интересът на статистически средния посетител е далеч по-голям, отколкото към голямо фиторазнообразие, разгледано на генетично, видово и екосистемно ниво. Поради преходния характер на територията на общината по-важни са обилието и разнообразието на цъфтящи дървесни и тревни видове, особено през пролетта, в това число и местни културни, както и есенния колорит – дива круша, клен, явор, дива череша, бреза, смрадлика и др.

1. Ландшафти на долинните дъна;

2. Долинно - склонови ландшафти;

3. Билни ландшафти.

Във връзка с вече стартиралите проекти по формиране на двата големи родопски природни паркове – Западни и Източни Родопи, предстоят различни организационни, обучителни и проучвателни дейности. Формирането на парковите територии и функционалното дефиниране на различните им части ще бъдат съпроводени и с различни проекти, в това число и строително-инвестиционни, т.е. пред община Смолян се очертават и нови възможности за финансиране, особено на екотуристически дейности.

Понастоящем е установено известно замърсяване на р. Малка Арда с органични вещества, като най-голямо влияние оказват отпадните битови води от селата Смолян и Оряховец. Причина е липсата на завършена канализация и съответната пречиствателна станция. Трябва да се отбележи, че засега това не е съществен проблем за развитието на туризма в общината, главно поради неголемите мащаби и степен на замърсяването. В перспектива този проблем обаче може да се задълбочи в резултат на развитието на село Смолян като курортен център и увеличаването броя на туристите и постоянното му население.

Друг проблем е замърсяването с твърди битови отпадъци на крайселищните територии и на протичащите в съседство реки. Донякъде въпросът е решен с премахването на доскорошните нерегламентирани сметища и редовното извозване на отпадъците в сметището в местността Киселка. Самото сметище не е оградено, създават се предпоставки за разпиляването на отпадъците от силните ветрове и животните. Капацитетът му е почти изчерпан и то може да приема отпадъците само още една-две години. Предвижда се реконструкция на сметище на територията на община Смолян, което да приема отпадъците и от общините Смолян, Чепеларе и Лъки.

Сметоизвозването покрива над 90% от домакинствата, като са включени всички населени места с изключение на селата под 50 души население, където не би трябвало да се очаква значимо замърсяване на околната среда с битови отпадъци. Във всички случаи обаче, трябва да се помисли за някаква организация на събиране и съхранение на отпадъците на място, така че да не достигат речните легла. Не бива да се допуска “визуално” замърсяване на атрактивни за туристите места, тъй като привлекателността на тези обекти силно ще намалее.

Налице са негативни последствия върху околната среда в следствие на вече прекратените геолого-проучвателни дейности в района на с. Давидково. В близост до селото е формиран голям отвал (халда) с площ от няколко декара и височина на откоса над 20 м от предимно едрочастична скална отривка и рудовместващи скали при прокарването на проучвателните изработки. На отвалът не е извършена техническа и биологична рекултивация и в резултат на дъждовете и протичащите по него руднични води част от скалната маса постъпва в речното легло на р. Давидковска.

Понастоящем материалът се изгребва и се използва за пътно строителство в района. Препоръчително е да се изследва химичният му състав за предотвратяване на вторично замърсяване на природната среда при неговото използване.

Взетата на 20.12.2004 г. проба от рудничните води, изтичащи от извозната галерия при отвала показва неутрална реакция на водите – рН 7,68 и ниски стойности на електропроводимостта – 290 S. Това предполага ниски съдържания на тежки метали в рудничните води , но не изключва присъствието им в дънните утайки. Неоходимо е да се извърши по-обстойно изследване на съвременното съдържание на тежки метали и металоиди в рудничните и речните води, както и в дънните им наноси.

Културно-историческо наследство
Култура и фолклор.
Мрежата от културни институции се състои от 8 читалища, регистрирани по Закона за народните читалища, 8 библиотеки и 6 киносалона, които не функционират, 6 самодейни художествени състава (групи за изворно народно творчество). Сградите на 2 от читалищата не се използуват, а библиотечният фонд и дейността им е изнесена в други помещения. В с. Оряховец сградата на читалището е съборена, а в с. Давидково се нуждае от цялостна реконструкция. Същевременно в по-малките селища има свободни читалища, които не се използуват по предназначение (по понятни причини). Има създадена етнографска музейна сбирка в СООУ “Хр.Ботев” - Смолян. Правени са изследвания за бита, традициите, религиозната толерантност, които са публикувани в сп.”Одисей”.

Устройват се Празник на община Смолян и минералната вода (шести май-ежегоден) и празници на населените места от общината (ежегодни).

Изключително благоприятно за община Смолян в настоящия момент е започналото преди няколко години изследване на японския професор Кенджи Тераджима. Очаква се да се появи разработка-сборник на тема Давидковски, главно песенен фолклор.
Стари занаяти
Старите занаяти са важен елемент на културно-историческото наследство. Налице са достатъчно основание да се смята, че те са съхранени най-добре в Родопите, в т.ч. и община Смолян. Занаятите са много важен елемент на различни по обхват туристически продукти – подчертават националните особености и специфика. Ако в природните елементи (водопади, пещери, ждрела и др.) може да се намери известна степен на аналогичност с други извън страната, то някои стари технологии най-често са уникални в национален и регионален план.

Общият профил на ресурсите и основните производствени отрасли в община Смолян по същество е предопределил и съответните крайни продукти:

Животновъдството има съществен дял в бита на хората, като основен отрасъл, благодарение на който населението на този край е съществувало и оцеляло в миналото (особено овцевъдството). Размерите на овцевъдството в миналото са поставяли този край във водеща позиция не само в страната, но и извън нея –благодарение на големия тогавашен пространствен тандем Родопи–Беломорска Тракия (ниска, крайбрежна).

Планинските терени не предполагат разнообразна растениевъдна продукция. Все пак основните зърнени и някои овощни видове (слива, череша, ябълка) са намерили място в бита.

Особеност на местния бит е директната връзка с даровете на природата – най-вече използването на горските плодове – ягоди, малини, боровинки, шипки, гъби и др.

От продуктите на животновъдството и нуждите на бита са се развили тъкачеството, кулинарията, сарачеството и др. От овчата и козя вълна се произвеждат прочутите халища, козяци, китеници, всички домашни тъкани, а от кожите – опинки, цървули и инвентар за впрегатните животни. За нуждите на овчарлъка се развива производството на чанове (хлопки) и звънци. От месото и млякото освен традиционното им приложение в кухнята, възникват безброй варианти на ястия, плод на човешкото творчество, които в съчетание с растениевъдната продукция (вкл. и някои типични само за района кореноплодни) и горските плодове са оставили в наследство уникални рецепти и невероятни съчетания на ястия (суджуци, пастарми, пататник, клин, пестили и т.н. и т.н.).

Ценно наследство от този бит и до сега е запазено в селищата на общината. Съществуващите самодейни състави представят автентични носии, обичаи, песни, игри. В съвременния бит на хората в общината са съхранени традициите в тъкачеството, кулинарията, празниците.

Дърводелство. Важна предпоставка още от далечното минало са разнообразните ресурси – различни видове широколистни и иглолистни видове дървета и отчасти храсти. Много подходящи за обработка са широкоразпространените широколистни видове липа, орех, червена върба, дива череша и др. Някои видове дъбове са намерили място в изработката и на по-дълго съхраняващи се дървени съдове. Предвид разпространението на някои важни за обработка широколистни видове в по-ниския пояс, изделията са съсредоточени предимно в долината на Малка Арда – Гълъбово, Вишнево и др.

Важен елемент от бита на местното население са валявиците, наричани с местното наименование дъщи – предимно по реките Глогинска и Давидковска