Антични трагедии
Изтегляне 2.54 Mb. Pdf просмотр
|
| АНТИГОНА Докоснахте вий най-болната моя мисъл — съдбата на моя триж клет баща и на всички в нашата къща, в славния род на Лабдакидите. Уви! Проклето майчино легло и брачна нощ в прегръдките на своя син (моя майко злочеста!), на моя баща, в която се родих и аз, нещастната! [2] Проклета и безбрачна, днес при тях отивам аз. Горко ми! Братко мой! Ти, който се обвърза със нещастен брак, ти, мъртвият, погуби мене, живата! [3] ХОР Да тачиш мъртвите, е дълг благочестив, ала властта 103 на царя не престъпвай ти. От непреклонния си нрав загиваш. Епод Без плач на свои, без другар, безбрачна клетница — вървя в този път определен! Няма да мога все да гледам свещения слънчев зрак, злочеста аз! И за участта ми няма никой близък да скърби. (Влиза Креон.) КРЕОН Хей, чуйте! Ако вик и плач помагаха пред смърт, те никога не биха спирали! Водете я по-бързо! Затворете я, тъй както повелих, в покритата гробница! Сама я оставете — да умре от глад или пък — да живей в такова жилище! Да, чисти от кръвта й са ръцете ни, а тя не ще живее между людете. АНТИГОНА О, гроб, чертог мой брачен, мое жилище подземно, вечен мой пазач! Отивам аз при скъпите си, от които толкова сред мъртвите прибрала е Ферсефаса [4] ! Последна слизам — най-злочеста клетница, преди да са изтекли още дните ми. Но храня твърда вяра, че отивам там любима на баща, на тебе, майчице, така любима и на тебе, братко мой! Когато вие паднахте, с ръцете си измих ви, украсих ви, възлияния направих аз. И днес понеже твоя труп 104 погребах, Полиник, пострадах толкова. Достойно те почетох според умните. И майка ако бях, и ако моят мъж изгниваше на пътя, срещу волята на гражданите тъй не бих постъпила. Какъв закон би оправдал словата ми? Та без съпруг — за друг се бих омъжила, и без дете — от други бих го имала. Но мъртви днес са моите родители и брат не ще да имам вече никога. [5] Затуй на тебе аз въздадох почести. Ала Креон реши, че съм престъпница, че дръзвам на ужасно дело, братко мой! И той сега ме води силом, грабната — без брак, без брачни песни, без съпружеска любов, без нежна рожба на гърдите ми. Напусната от близки, аз, нещастната, отивам жива в бездната на мъртвите. Какъв закон божествен съм престъпила? Защо да гледам още, аз злочестата, небето и кого да моля, щом като чрез благочестен труд добих безчестие? За боговете туй ако е правилно, в смъртта си ще призная — съгрешила съм. Грешат ли те, (посочва Креон и хората му) не искам по-голямо зло за тях от туй, което те ми сториха. Изтегляне 2.54 Mb. Сподели с приятели:
|