АНТИГОНАБаща ти как те хули, скъпи Хемоне!КРЕОН

88
ХОР
Решена е смъртта й вече, виждам аз.
КРЕОН
И ти, и аз. Но стига. Отведете ги в двореца, роби! Трябва тези две жени да пазите добре, бъдете бдителни!
Защото, зная бягат и безстрашните,
когато в миг съзрат смъртта пред себе си.

(Извеждат Антигона и Исмена.)
[1]
Кратер — широк съд, в който при жертвоприношения смесвали вино с вода.
↑
[2]
Правда (Дика, Дике) — богиня на справедливостта, дъщеря на Зевс и Темида.
↑
[3]
Родената от свободни родители Антигона в никой случай не може да се нарече робиня. Тук има преувеличение, естествено за силно афектирания, груб и деспотичен Креон.
↑

89
ВТОРИ СТАЗИМ
ХОР
Първа строфа
Щастливи са тези, които зло не знаят.
Щом разтърси къщата някому бог —
безброй бедствия връхлитат рода му в безкрайни дълги дни.
Така вълните бягат с рев под тракийските
[1]
могъщи вихри върху мрачното подморие и носят, и натрупват чак от дъното черна, неспокойна кал.
Скалите им отвръщат с рев и стонове.

Първа антистрофа
Отколе са тия беди в дома на Лабдак
[2]
—
връз бедите на мъртвите се струпват те.
Тъй не може род да избави рода, а някой бог ще го срази — и няма мир.
Сетен стрък сред светъл зрак в чертозите Едипови сияеше,
ала и него някой от подземните в миг преряза с кървав сърп —
за дръзки думи и за ярост в мислите.
[3]

Втора строфа
Каква човешка надменност, Зевсе,
дръзко би погазила твойта мощ,
която ни сън,

90
който оборва всичко,
ни неуморните божи месеци ще победят?
Ти си безсмъртен цар,
ти владееш сам в сияния олимпийски.
И в предишни дни, и днес,
и в бъдни дни ще живее тоя закон: докрай нищо не следва човека, само бедата — докрай.

Втора антистрофа
Така надеждата колеблива дава щастие на мнозина, да —
но тя и безброй празни желания мами.
Дебне, когато не е очаквана,
докато в миг —
в огън кракът си изгориш.
Да, мъдрец е казал славните стари думи:
мисли злото за добро човекът, комуто бог тласка ума към смърт,
гибел.
Доброто е малко, само бедата — докрай.
[1]
Тракия смятали в древността за царство на студения северен вятър Борей.
↑
[2]
Отколе са тези беди в дома на Лабдак — Софокъл, подобно на Есхил, споделя възгледа за родовото проклятие, което постига не само непосредственият извършител на престъпно деяние, но и лично невинните негови потомци.
↑
[3]
Хорът има пред вид и Антигона, и Исмена, тъй като смъртната присъда, издадена от Креон, засяга, поне дотук, и двете сестри.
↑

91

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: