Антични трагедии

92
какво би рекъл, ако не — че тежко зло си е създал и смях за враговете си?
Пленен от страст към някаква жена, дете,
не заслепявай разума си, знай добре —
студени са прегръдките на лошата жена, с която ще живееш. Има ли по-страшно зло от лошите приятели?
И тъй, заплюй я като неприятелка и нека се омъжи между мъртвите!
Понеже нея залових единствена от всички да погазва моя заповед,
лъжец не ще ме видят моите граждани —
ще я убия! Пък да вика Зевса тя да отмъсти! Ако търпя нехайството на своите, явно, ще търпя и чуждото.
Че строгият в домашните си работи постъпва справедливо и в държавните.
А онзи, който дръзко тъпче правото и смята да владее господаря си,
от мен не ще получи одобрение.
Не, трябва да се слуша тук избраният —
в голямо, в малко, в право и в неправилно!
И зная, че такъв човек и хубаво се подчинява, и добре командува,
и в бурята на боя той е в строя си като добър и смел другар на другите.
Безредие — това е най-голямо зло!
Държавите погубва то и къщите обезлюдява. То обръща в битките войските в бягство. А пък за покорните послушността е често — избавление.
Тъй трябва да се пази ред и никога не бива на жена да се поддаваме.
Да паднеш от ръка на мъж, е по-добре,
не ще рекат за тебе: „От жена по-слаб!“
ХОР

93
Ако не сме от старостта измамени,
ний мислим, че разумни са словата ти.
ХЕМОН
Небето, татко, влага в нас разсъдъка,
най-висшият от всички божи дарове.
Не бих могъл да кажа, че неправилно говориш, и дано не мога никога.
Но нека чуем словото на другите.
Мой дълг е преди теб да виждам винаги какво говорят, вършат, хулят хората.
От страх пред теб не казва никой поданик това, което не настройва радостно.
Но аз дочувам как сред мрака целият народ на Тива жали днес девойката,
че днес в града погива най-невинната за най-прекрасно дело с най-позорна смърт,
която не остави брат си — в кървав бой убит и непогребан — ни на птиците да стане плячка, ни на стръвни кучета.
С това не е ли златен дар заслужила?
Навред се носи тайно тоя тъмен слух.
От всичките блага за мене, татко мой,
най-свидно е родителското щастие.
За син — какво по-славно от щастлив баща,
какво по-славно за баща от щастие на син? Ала не смятай, че единствено това, което мислиш ти, е правилно.
Защото, който смята, че единствен той е с мисъл, със сърце, с език — и никой друг, —
излиза кух, разгледан по-внимателно.
Да, да, не е позорно и за мъдрия да учи много и да не упорствува.
Навеждат се пред буйните пороища дърветата, за да запазят клоните;
от корен пък загиват упоритите.
Тъй кораб, който със платна опънати

94
упорствува пред вятъра — обърнат в миг,
ще продължи да плува, но… към дъното.
Смекчи гнева си, отмени присъдата!
И ако мога да изкажа мнение и аз, младежът, казвам, че е най-добре човек да притежава всички знания.
Ако пък не (това не става всякога),
добър съвет да чуеш, пак е хубаво.

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: