136
Всемогъща е Хера. Чуй,
ето вземи от мен гъсто изплетена дреха и златна добавка към своята прелест вземи!
Ти мислиш, че само с вопъл и без да почиташ боговете,
ще победиш врага си?
Не с вопъл, а с молебна реч щастие ще постигнеш, дъще.
ЕлектраНикой бог не дочу гласа ми,
глас на клетница, не почете прежни таткови щедри дари
[2]
Страдам аз и за мъртъв татко,
да, и
за брат прокуденик страдам,
който блуждае по краища чужди и на трапеза робска сяда, клетникът,
родѐн от славен воин.
Аз пък чезна в бедняшки дом,
той е моят подслон сега.
Нямам в
бащини двори кът,
сред скали обитавам.
А връз кърваво ложе там
[1]
Хорът говори за празника на богинята Хера, който бил честван в околностите на Микена с хекатомби от крави и с шествия на младежи.
↑
[2]
Още от омировски времена принципът на жертвоприношенията е do, ut des — „давам ти, за да ми дадеш“.
↑
137
ПЪРВИ ЕПИЗОДХорТегла
донесе в твоя дом и в ГърцияЕлена, кръвната сестра на майка ти.
Орест и Пилад се показват.ЕлектраЖени, прекъсвам песните си жалостни,
защото виждам — странници, прилегнали до къщи, се привдигат от засадата.
По
пътя вие, в къщи аз — да бягаме!
Да се избавим от мъже злосторници!
Сподели с приятели: 
