Антични трагедии

127
ЛИЦА
Селянин
Електра
Орест
Пилад
Хор
Старец
Вестител
Клитемнестра
Диоскурите

Действието се развива в околностите на Аргос.

128
ПРОЛОГ
От бедната си хижа излиза Селянин.
Селянинът
Ти, аргоска старинна твърд! Инахови води
[1]
! Оттук с хиляда ратни кораба потегли Агамѐмнон за троянската земя, уби Приама, властелина й,
превзе Дардановата славна столица
[2]
и се завърна. По високи храмове положи неизбройна плячка варварска.
Щастлив бе той, но там, а тук, в палатите,
умря от Клитемнестрините хитрости и под ръката на Егист, потомъка
Тиестов. Падна и напусна древния
Танталов скиптър, и сега Егист е цар,
и той прие съпругата на мъртвия.
Когато царят тръгваше за Ѝлион,
остави син — Орест, и нежна вейчица —
Електра. Възпитател Агамѐмнонов
Ореста скри — че смърт Егист му готвеше —
и прати го при Строфия, фокидеца.
Електра си остана в двори бащини.
Когато тя разцъфна, я заискаха най-първите момци от цяла Гърция.
От страх да не роди от някой аргосец мъстител за баща си тя, затворил я
Егист и празни връщал годежарите.
А тъй като живеел в страх, че може би тя тайно ще роди дете от знатен мъж,
решил да я погуби, ала майка й —
тя, страшната! — осуетила удара.

129
Предлог да умъртви мъжа си имала,
но се бояла да срази децата си.
Тогава той, Егист, измислил ето що:
на онзи, който би убил изгнаника
Орест, отрежда златен дар; на мене пък
Електра дава за жена. Наистина микенци-кореняци са предците ми —
това не ми оспорва никой. Знатен съм по род, ала бедняк по положение,
та от това погива благородството:
нищожен мъж — нищожни опасения!
Че ако с мъж достоен би се свързала,
той би събудил спящото възмездие,
и правдата ще порази убиеца.
Заклевам се в Киприда: аз, съпругът й,
не съм я осквернил и тя е девствена.
Срамувам се от дързост към потомката на знатни люде — зная, недостоен съм.
Оплаквам своя мним роднина, клетият
Орест, дали ще дойде в Аргос някога да види брака на сестра злочестница!
А който казва, че като държа дома девойка и я пазя недокосната,
съм глупав, съди мъдростта ми с правила превратни: той самият съди себе си.

От хижата излиза Електра.
Електра
О черна нощ, хранителко на златните звезди! С ведрото на глава съм тръгнала към изворите речни. Не оскъдица ме води тук — аз искам пред безсмъртните да сторя видна дързостта Егистова,
баща си да оплача сред просторите.
Проклетницата Тиндарида, майка ми,

130
от къщи ме прокуди, на съпруга си да угоди. От него и деца роди,
а ние двамата с Орест — ненужни сме!

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: