123
Каква ли беда остава за мен?
Трупа на своя син държа в ръцете си аз, клетник, и нов мъртвец е пред мен!
О, майко злочеста! О, бедно дете!
ВЕСТИТЕЛЯТПред жертвеника с остър меч затвори тя загасващите си очи с ридания по Мегареевата смърт прославена,
[2]
по Хемон…
После зареди проклятия по теб, убиеца на синовете си.
Втора строфаКРЕОНГорко ми, зорко!
Сразява ме страх! Защо досега не ме е сразил двуостър меч?
Нещастник съм, уви, уви!
В безкрайна беда заплетен съм аз!
ВЕСТИТЕЛЯТВ предсмъртния си час те обвиняваше като причина за смъртта на двамата.
КРЕОНКажи ми как се раздели с живота си.
ВЕСТИТЕЛЯТСама сърцето си прониза, след като узна плачевната съдба на Хемона.
КРЕОНГорко ми, горко! Ах, никой в света не ще сподели таз моя вина!
Да, аз те убих, нещастният аз,
124
да, вярно е, аз!
По-бързо, слуги,
водете ме вън, далече оттук!
Не съм вече жив! Мъртвец съм от днес!
ХОРДобро желаеш, но добро — в страдание.
Че най-добри са кратките страдания.
Втора антистрофаКРЕОНЕла, ела,
яви се, о, смърт, и ти донеси желания край на моя живот!
Яви се, ела!
Дано не дочакам другия ден!
ХОРЗа днес да мислим. Другото е бъдеще.
За бъдещето други имат грижата.
КРЕОНПомолих да получа най-желаното.
ХОРСега недей се моли. Отредената съдба не могат да избягнат смъртните.
КРЕОНОтведете
оттук безчестния мъж,
който тебе, дете, и тебе, жена,
неволно уби! Горко ми! Кого да погледна, къде глава да склоня?
В ръцете ми всичко погива! О, как връхлетя върху мен сурова съдба!
125
ХОРЗа да
бъде щастлив тоя земен живот,
първо мъдри да бъдем! Да не грешим пред небето! Заплащат с големи беди горделивците своите дръзки слова и така те се учат на старост да бъдат разумни!
[1]
Богиня на пътищата е Хеката, която отъждествявали с
Персефона.
↑
[2]
По Мегареевата смърт прославена — Креон
пожертвувал своя син Мегарей, за да умилостиви бог Арей и спаси Тива от обсадата на седемте вожда.
↑