ЕлектраНе бих могла да го позная, страннико.Орест

143
Електра
Да, бащин възпитател, стар и немощен.
Орест
А беше ли зачетен с гроб покойният?
Електра
Зачетен? От дома му го изхвърлиха.
Орест
Уви, що думаш! Мисълта за болките на чужд човек дори гризе сърцето ни.
Ала кажи, да занеса нерадата,
но неизбежна вест на брат ти. Вярно е,
че има жалост, ала не в невежата,
а в мъдрия човек. Не безболезнена е мъдростта за прекомерно мъдрия.
Хор
И аз изпитвам същото желание.
Далек съм от града, не зная градските злочестини, та, моля те, кажи ми ги.
Електра
Добре, щом трябва. Трябва пред приятеля да кажа за теглата — мои, таткови.
Понеже ме подтикваш, моля, страннико,
вести на брат ми за злочестините ни,
в каква одежда, първо, съм облечена,
как чезна в смрад, в каква нищожна къщица живея аз, родената в чертозите,
сама на стан тъка одежди, иначе и гола, необлечена бих ходила,
сама отивам за вода на извора.
За мене няма празници и сборове.
Девойка, бягам от жените, бягам аз от Ка̀стора, с когото, като сродници,

144
преди да иде на небето, бяха ни сгодили. Сред фригийска
[1]
плячка майка ми на трон седи. Пред нея са робините от Азия, пленени и доведени от татко: те са в илионски плащове със златни брошки. А кръвта на мъртвия чернее, гние по зида. Убиецът се вози в колесницата на жертвата и носи горд в ръце престъпни скиптъра,
със който татко бе предвождал Гърция.
Обезчестен е гробът Агамѐмнонов:
ни клонче мирта, нито възлияния,
а пуста и без дарове е кладата.
Мълвят, че тоя славен мъж на майка ми пиян-залян бил скачал връз могилата,
замервал паметната плоча с камъни и срещу нас така говорел дързостно:
„Къде е твоят син Орест? Той гроба ти прекрасно пази!“ Тъй сквернял изгнаника.
Та, моля те, това кажи му, страннико.
Мнозина го зоват чрез мен: ръцете ми,
езикът ми, сърцето ми изстрадало,

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: