ХОРЩо значи туй? Не каза тя ни думица —ни лошо, ни добро — и, виж, отиде си!ВЕСТИТЕЛЯТ

121
(Излиза.)
ХОР
Но и сам господарят пристига при нас,
като носи в ръцете си ясния знак —
ако мога да кажа — на зло, за което не друг, а той сам е виновен!
КОМОС
(Влиза Креон с трупа на Хемон в ръце.)

Първа строфа
КРЕОН
Уви!
Жестоко греши умът заблуден и смърт носи той!
О вий, които гледате убиец и убит, тъй близка по кръв!
Ужасна съдба, решена от мен!
О сине любим, ти падна тъй млад!
Горко ми, горко!
Отиде си ти по моя вина, не твоя, дете!
ХОР
О, колко късно ти съзираш Правдата!
КРЕОН
Уви!
Сега разбрах, нещастен аз! Главата ми срази някой бог със тежка ръка и в пътя на жестокостта ме тласна той!
Той стъпкваше вред пред мен радостта!
Безсмислен, уви, е людският труд!

122
(Влиза Вестител.)
ВЕСТИТЕЛЯТ_О,_царю,_имаш_всичките_нещастия!Едното_е_в_ръцете_ти,_а_другото_—дошъл_си,_сякаш,_за_да_видиш_в_къщи!КРЕОН'>ВЕСТИТЕЛЯТ
О, царю, имаш всичките нещастия!
Едното е в ръцете ти, а другото —
дошъл си, сякаш, за да видиш в къщи!
КРЕОН
Какво, нима по-лошо и от лошото?
ВЕСТИТЕЛЯТ
Жена ти — нежна майка на умрелия твой син — е мъртва. Падна, с меч прободена.

Първа антистрофа
КРЕОН
О-о!
Безмилостен, адски пристан, защо,
защо ме погубваш?
Ти, който носиш тая вест за страшни беди — какво казваш ти?
Ти мъртъв човек отново уби!
Какво, сине мой? Какво ми вестиш?
Горко ми, горко!
До мъртвия син е паднала в кръв и мойта жена!

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: