ХорСега, Електро, повече от всякога в сърцето грее радостта, и мудната съдба навярно ще намери пътя си.Електра

148
От татковите замъци, от майка си не чакам нищо. Ще й бъде тягостно да чуе, че Орест е жив, нещастната.
Селянинът
Щом искаш тъй, добре, ще съобщя това на стареца. Но ти побързай, влез дома,
поразтреби. Щом иска, домакинята намира много нещо за гощаване.
Не, в къщи все ще се намери толкова,
че днес поне да си наситим гостите.

Електра влиза в къщи.
Когато мисля за такива работи,
аз знам — голяма сила е богатството:
и гости срещаш, и лекуваш тялото от болести. Но еднократно ядене —
е нищо. Наяде ли се богатият,
той носи толкоз, колкото и бедният.

Отдалечава се.
[1]
Фригийска — троянска, както малко по-нататък, пак в думите на Електра фригийци = троянци.
↑
[2]
Танайските води са водите на река Танай в Арголида.
↑

149
ПЪРВИ СТАЗИМ
Хор
Първа строфа
Кораби славни, които някога в Троя стигнахте с весла безчетни,
носени в танц със морските нимфи там,
дето делфинът, любител на флейтови звуци,
скачаше около тъмносиния нос и се превърташе весело,
че предвождаше той Тетѝдиния славен син,
чевръстия в скок Ахил
[1]
,
ведно с Атрид Агамѐмнон към Троя, към брега на Симоѐнт.

Първа антистрофа
А Нереидите от брега на Евбея носеха доспехи бойни,
връз наковалнята злата на Хефест ковани;
после минават през Пѐлион, после през О̀са и през свещените нейни лесове,
през пещерите на нимфите,
през ония места, където конникът-баща
[2]
отгледа светлия зрак на Елада, сина на Тетида,
чевръстия съюзник на Атрѝд.

Втора строфа
Слушах веднъж едного, дошъл от Троя,
как в навлипийския пристан твоя, сине Тетидин,

150
славен щит описваше — как в кръг украсен бил с лѝкове,
страх за троянците.
Тъй, по външния щитов край сам Персей лети със златни сандали пряко море, понесъл в ръце главата на Горгоната,
с него е Хермес, вестителят Зевсов,
синът на Мая, добрият селски момък.

Втора антистрофа
А по средата на щѝта е блеснал ясен слънчев кръг, па го носят впряг коне хвърковати,
там е вишният звезден хор,
там са плеяди, хиади
[3]
,
страшни за Хектора
[4]
А по златокования шлем има сфинксове, те са впили нокти в плячка, добита с песенна реч
[5]
По бронята пристегната —
виж, огнедишна, лъвицата бърза с ужасни нокти към коня от Пирена
[6]

Епод
По смъртоносното копие литнали четири коня и черен прах се е вдигнал подир тях.
Вожда на такива бойни люде ти погуби, Тиндаридо,
своя мъж, безчестна жено!
Затова и на тебе небето някой ден ще изпрати смърт,
и аз ще видя тежкия меч как пролива твоите кърви!

151
[1]
По традиция, завещана от епическите поети, Ахил е бързоног.
↑
[2]
Конникът-баща е Пелей, бащата на Ахил; според друго мнение това е кентавърът Хирон, който, по заръка на Пелей,
възпитавал Ахил в своята пещера.
↑
[3]
Описвайки Ахиловия щит, Еврипид следва епическата традиция. У него плеядите и хиадите са в центъра на щита; в средата на щита Омир поставя земята, морето и небето със съзвездията му.
↑
[4]
Според Омир пред блясъка на Ахиловите оръжия Хектор изгубва смелост и хуква да бяга.
↑
[5]
Стръвният певец е сфинксът, който пеел своята гибелна гатанка. Минувачите трябвало да кажат кое същество ходи сутрин на четири крака, на обед — на два, вечер — на три. Никой не можел да отговори, и всеки, който получавал гатанката, намирал смъртта си в една пропаст край града. Едип отговорил и така спасил себе си и Тива.
↑
[6]
Пирена е извор в Коринт, бликнал на мястото, където крилатият кон Пегас ударил с копитото си. Оттук конят от Пирена е
Пегас. С лъвица се означава чудовището Химера (с глава на лъв, тяло на коза и с опашка — змия), убито от Белерофонт, ездача на Пегас.
↑

152

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: