Хор Сега, Електро, повече от всякога в сърцето грее радостта, и мудната съдба навярно ще намери пътя си. Електра Злочести, знаеш къщната оскъдица, а каниш гости високопоставени. Селянинът Защо? Ако са вярно благородници, и малкото за тях ще е достатъчно. Електра Понеже ти сгреши, върви при стария наставник на баща ни. Край танайските води [2] , които служат като граница на Спарта и на Аргос, той стада пасе, откакто из града са го изхвърлили. Кажи му да отиде в свойто жилище и донесе да хапнат нещо гостите. Ще се зарадва и ще е признателен, че жив е днес Орест, когото той спаси.
148 От татковите замъци, от майка си не чакам нищо. Ще й бъде тягостно да чуе, че Орест е жив, нещастната. СелянинътЩом искаш тъй, добре, ще съобщя това на стареца. Но ти побързай, влез дома, поразтреби. Щом иска, домакинята намира много нещо за гощаване. Не, в къщи все ще се намери толкова, че днес поне да си наситим гостите. Електра влиза в къщи.Когато мисля за такива работи, аз знам — голяма сила е богатството: и гости срещаш, и лекуваш тялото от болести. Но еднократно ядене — е нищо. Наяде ли се богатият, той носи толкоз, колкото и бедният. Отдалечава се.[1] Фригийска — троянска, както малко по-нататък, пак в думите на Електра фригийци = троянци. ↑ [2] Танайските води са водите на река Танай в Арголида. ↑
149 ПЪРВИ СТАЗИМХорПърва строфаКораби славни, които някога в Троя стигнахте с весла безчетни, носени в танц със морските нимфи там, дето делфинът, любител на флейтови звуци, скачаше около тъмносиния нос и се превърташе весело, че предвождаше той Тетѝдиния славен син, чевръстия в скок Ахил [1] , ведно с Атрид Агамѐмнон към Троя, към брега на Симоѐнт. Първа антистрофаА Нереидите от брега на Евбея носеха доспехи бойни, връз наковалнята злата на Хефест ковани; после минават през Пѐлион, после през О̀са и през свещените нейни лесове, през пещерите на нимфите, през ония места, където конникът-баща [2] отгледа светлия зрак на Елада, сина на Тетида, чевръстия съюзник на Атрѝд. Втора строфаСлушах веднъж едного, дошъл от Троя, как в навлипийския пристан твоя, сине Тетидин,
150 славен щит описваше — как в кръг украсен бил с лѝкове, страх за троянците. Тъй, по външния щитов край сам Персей лети със златни сандали пряко море, понесъл в ръце главата на Горгоната, с него е Хермес, вестителят Зевсов, синът на Мая, добрият селски момък. Втора антистрофаА по средата на щѝта е блеснал ясен слънчев кръг, па го носят впряг коне хвърковати, там е вишният звезден хор, там са плеяди, хиади [3] , страшни за Хектора [4] А по златокования шлем има сфинксове, те са впили нокти в плячка, добита с песенна реч [5] По бронята пристегната — виж, огнедишна, лъвицата бърза с ужасни нокти към коня от Пирена[6] ЕподПо смъртоносното копие литнали четири коня и черен прах се е вдигнал подир тях. Вожда на такива бойни люде ти погуби, Тиндаридо, своя мъж, безчестна жено! Затова и на тебе небето някой ден ще изпрати смърт, и аз ще видя тежкия меч как пролива твоите кърви!
151 [1] По традиция, завещана от епическите поети, Ахил е бързоног. ↑ [2] Конникът-баща е Пелей, бащата на Ахил; според друго мнение това е кентавърът Хирон, който, по заръка на Пелей, възпитавал Ахил в своята пещера. ↑ [3] Описвайки Ахиловия щит, Еврипид следва епическата традиция. У него плеядите и хиадите са в центъра на щита; в средата на щита Омир поставя земята, морето и небето със съзвездията му. ↑ [4] Според Омир пред блясъка на Ахиловите оръжия Хектор изгубва смелост и хуква да бяга. ↑ [5] Стръвният певец е сфинксът, който пеел своята гибелна гатанка. Минувачите трябвало да кажат кое същество ходи сутрин на четири крака, на обед — на два, вечер — на три. Никой не можел да отговори, и всеки, който получавал гатанката, намирал смъртта си в една пропаст край града. Едип отговорил и така спасил себе си и Тива. ↑ [6] Пирена е извор в Коринт, бликнал на мястото, където крилатият кон Пегас ударил с копитото си. Оттук конят от Пирена е Пегас. С лъвица се означава чудовището Химера (с глава на лъв, тяло на коза и с опашка — змия), убито от Белерофонт, ездача на Пегас. ↑
|