Антични трагедии

187
от мене тела,
откуп за моите страдания!
. . . . . . . . . . . . . . . .
Електра
Дела плачевни, братко. А причината съм аз, че аз пламтях от злоба яростна към родната си майка!
Хор
Каква съдба, каква съдба е твоята, майко! Да родиш,
за да претеглиш от деца незабравим, плачевен дял!
Но ти плати заслужено за баща им.
Орест
Първа антистрофа
Уви,
Фебе! Правда неясна възпяваше ти, ала ясно е страхотното зло,
що ни прати.
Къде, в кой град да ида? Кой стопанин и кой благочестив човек убиец майчин би погледнал?
Електра
А аз? Горко ми! Накъде? По сборове,
по сватби ли? И някой ще ме вземе ли в постелята си брачна?
Хор
О, пак, о, пак се промени

188
с лъха на вятъра твоят дух!
Сега си мъдра, но преди не беше, зло извърши ти на брат си, мила, който не бе съгласен.
Орест
Втора строфа
Видя ли, смъкна клетницата пеплоса,
показа в своя смъртен час гръдта си!
Горко ми, по земята се влачеше нейната майчина плът! Аз чезнех…
Хор
Да, зная, мъка е било да слушаш горестния вик на майка, на родителка!
Орест
Втора антистрофа
След туй с ръка докосна тя лицето ми и вик нададе: „Моля ти се, чедо!“
Притисна се до мене,
до моите бузи… Ръката ми пусна меча.

Изтегляне 2.54 Mb.

Сподели с приятели: