Антиинфекциозни лекарства1 Противомикробните лекарства
Изтегляне 0.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.1. Пеницилини
- Обща структура на пеницилините
- Биосинтетични киселиноустойчиви пеницилини
| КОМБИНИРАНЕТО на антибактериалните средства от I и II група води до адитивен или потенциращ ефект, но никога до антагонизъм. Комбинирането на препарати от I и III група най-често предизвиква адитивен ефект, но никога антагонизъм. Комбинирането на препарати от II и III група най-често предизвиква значително намаляване на ефекта на бактерицидното средство, защото то осъществява действието си само върху делящи се микроорганизми; изключение се наблюдава при комбиниране на β-лактами със сулфонамиди (в този случай се развива адитивен ефект, защото с разрушаването на бактериалната стена β-лактамите благоприятстват действието на сулфонамидите) или с метронидазол. Комбинирането на препарати от I група помежду им е нерационално поради риск от засилване на техните НЛР (ототоксичност, нефротоксичност и др.). Комбинирането на препарати от II група е рационално поради разширяване на бактерицидния спектър на комбинацията. При комбиниране на препарати от III група обикновено се очаква проява на адитивен ефект. Изключение правят обаче комбинации между представители, повлияващи 50S субединицата на рибозомите (хлорамфеникол, макролиди, линкозамиди), водещи до антагонизъм.
1.1. Пеницилини Пеницилините са производни на 6-аминопеницилановата киселина. След свързване с пеницилин-свързващи протеини (PBPs) те активират автолитични ензими в бактериалната стена и потискат синтеза на пептидогликана – основна нейна съставка. Настъпва осмотична бактериолиза и смърт на микроорганизмите. Пеницилините действат бактерицидно върху делящи се екстрацелуларни микроорганизми. Съществуват големи разлики в спектъра на действие при отделните групи пеницилини. Обща структура на пеницилините
Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|