Антиинфекциозни лекарства1 Противомикробните лекарства
ШИРОКОСПЕКТЪРНИ ПЕНИЦИЛИНИ
Изтегляне 0.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Карбеницилини
При 3–5% от пациентите, лекувани с пеницилини, се наблюдават алергични реакции – морбилиформени обриви, астматичен пристъп, ангионевротичен оток, анафилактичен шок (с честота 1:100 000 инжектирания), серумна болест, лихеноидни кожни промени (aминопеницилиов rush), хемолитична анемия. Затова всеки нов курс с β-лактами трябва да започва след отрицателна скарификационна проба. При много големи ДД натриева сол на бензилпеницилин (над 40 MIU i.v. и над 10 000 IU ендолумбално) е възможно да се проявят невротоксични ефекти (менингеално дразнене, гърчове). Рискът е по-висок при менингит, епилепсия и нарушена бъбречна функция. Ако бензилпеницилин се прилага във високи дози под форма на калиева сол, може да се развие хиперкалиемия. При необходимост от инжектиране на бензилпеницилин във високи дози трябва да се използва само неговата натриева сол, която единствено може да се въвежда и венозно. При лечение на луес и коклюш с пеницилини могат да се освободят големи количества ендотоксини, водещи до развитие на ендотоксичен шок (реакция на Jarisch–Herxheimer). Понякога при продължителна орална терапия с широкоспектърни пеницилини се развиват ендогенни суперинфекции (предизвикани от кандиди, стафилококи, анаероби) и/или хиповитаминози (B-complex, K2). Мускулното инжектиране на бензатин-бензилпеницилин е болезнено. Поради своята слаба разтворимост главно попадналият във вена бензатин-бензилпеницилин предизвиква микроемболии в капилярите на мозъка и белия с дроб с кашлица, стенокардни пристъпи, световъртеж, халюцинации (синдром на Hoigné), а в артерия – артериална емболия с исхемия в областта, разположена дистално от мястото на инжектиране (синдром на Nicolau). Карбоксипеницилините могат да предизвикат нарушения във функциите на тромбоцитите с удължаване времето на кървене и нарушаване на тромбоцитната агрегация, особено при аномалии в коагулацията и бъбречна недостатъчност. Препаратът ко-амоксиклав може да има флебитогенен ефект при i.v. инжектиране. При предозиране на оксицилин е наблюдавана хепатотоксичност. Kарбоксипеницилините могат да инактивират аминогликозидите in vitro. In vivo е наблюдаван антагонизъм между бензилпеницилин (респ. други пеницилини) и хлорамфеникол при пневмококов менингит и инфекции, причинени от стрептококи от група А, както и между пеницилини и еритромицин при същата стрептококова инфекция. В терапевтични дози пеницилините са безвредни за плода. Някои микроорганизми (напр. ентерококите) притежават естествена резистентност към някои β-лактами. За терапевтичната практика значение има развитието на придобита резистентност, свързана с продукцията на β-лактамази (пеницилиназа и др.). Тези ензими отварят хидролитично β-лактамния пръстен и инактивират β-лактамите още преди тяхното достигане до PBPs. Синтезът на β-лактамази се кодира хромозомно и екстрахромозомно чрез плазмиди или транспозоми, които пренасят резистентността от един щам на друг. Най-често придобитата резистентност на микроорганизмите (S. aureus, S. epidermidis, E. coli, гонококи) се дължи на продуциране на пеницилиназа. Резистентността на пеницилините може да се дължи също на промяна в пòрите (респ. пориновите канали) на стената на Грам-отрицателните бактерии и намаляване на пенетрацията на антибиотиците или промяна в структурата на PBPs при метицилин-резистентни стафилококи и пневмококи. Сравнително малко микроорганизми (актиномицети, нишковидни гъби, някои дрожди) инактивират пеницилините чрез пенициламидаза. Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|