ПРОТЕКТИРАНИ с β-лактамазен инхибитор широкоспектърни пеницилини. ▼Co-Аmoxiclav (amoxicillin/acidum clavulanicum; Augmentin. Клавулановата киселина е аналог на пеницилините с ниска антибактериална активност и много силен инхибиращ ефект върху β-лактамазите. Co-amoxiclav е ефективен при инфекции на ГДП (тонзилити, синузити) и otitis media, причинени от Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae, Branhamella catarrhalis и Streptococcus pyogenes); инфекции на ДДП (бронхити, лобарна пневмония и бронхопневмония, причинени от S. pneumoniae, H. influenzae и Branhamella catarrhalis); урогенитални инфекции (причинени от E. coil, S. saprophyticus и Enterococcus); костни и ставни инфекции (напр. остеомиелити, причинени от S. aureus); септичен аборт, следродов или интраабдоминален сепсис. Прилага се p.o. и i.v. (струйно или инфузионно). Таблетките Augmentin 625 съдържат 500 mg амоксицилин и 125 mg клавуланова киселина. Орално се предписват по 1 таблетка/8 h в продължение на 5–10 дни. Към терапията се включват Vitamin B-complex и Nystatin.
1.2. Цефалоспорини
I ПОКОЛЕНИЕ: Cefadroxil, Cefalexin (Ospexin® – caps. 500 mg), Cefapirin, Cefalotin, Cefazolin
II ПОКОЛЕНИЕ: Cefaclor, Cefamandole, Cefuroxime (Zinacef® i.v.; Zinnat® – film-tab. 500 mg)
III ПОКОЛЕНИЕ: Cefetamet, Cefixime, Cefoperazone, Cefotaxime, Cefpodoxime, Ceftazidime, Ceftibuten, Ceftriaxone (Tercef – прах 1 g във флакон, Rocephin)
IV ПОКОЛЕНИЕ: Cefepime, Cefpirome
ПРОТЕКТИРАНИ С β-ЛАКТАМАЗЕН ИНХИБИТОР ЦЕФАЛОСПОРИНИ: Sulperazon® (cefoperazone/sulbactam)
|
Цефалоспорините са полусинтетични производни на 7-аминоцефалоспорановата киселина с близка на пеницилините структура и сходен бактерициден механизъм на действие. За разлика от пеницилините всички цефалоспорини са широкоспектърни и по-слабо чувствителни към β-лактамази. Екскретират се предимно с урината, но някои от тях (цефазолин, цефамандол, цефоперазон, цефтриаксон) имат значителна жлъчна екскреция. Цефоперазон и цефтазидим имат значителна антипсевдомонасна активност. Мускулното инжектиране на цефалоспорини е болезнено, а при i.v. въвеждане те могат да проявят флебитогенен ефект. Наблюдават се кожни обриви и други алергични реакции (по-рядко в сравнение с пеницилините), стомашно-чревни смущения (дисбиоза; псевдомембранозен колит, предизвикан от Clostridium difficile), хиповитаминоза B-complex и К, нефротоксичност, преходно повишаване на аминотрансферазите и алкалната фосфатаза в серума. При терапия с цефоперазон и цефамандол е наблюдавана алкохолна непоносимост (дисулфирам-реакция) и склонност към кръвоизливи. Последната е свързана с инхибиране синтеза на витамин K-зависимите фактори на кръвосъсирването поради потискане на витамин K2-продуциращата чревна флора (Bacteroides fragilis, E. coli) и нарушаване функцията на тромбоцитите. Подобно на пеницилините преди всеки нов курс с цефалоспорини се прави скарификационна проба за чувствителност. При намалена бъбречна функция уринната екскреция на цефалоспорините се забавя и те се прилагат през по-дълги интервали от време в зависимост от стойностите на КК.
Сподели с приятели: |
