Подгответе се за превъзходство в работата

да се научим да сядаме да отдъхваме, оставяйки Бог да довърши започнатата от Него работа.

В съблюдаването на съботния ден са включени още много неща: размишлението, развитието, празнуването, освещението, почивката и освежаването. Бог така е сътворил всичко, че ако рушим закона за Съботата, това ще ни пречупи. Не мисля, че може със сигурност да се определи точно кой ден от седмицата е съботен, още повече, че календарът не е боговдъхновен, за разли­ка от Библията. Той е създаден през XVI век и се е променял неколкократно.

Със сигурност обаче проповедниците не приемат, че съботни­ят ден е в неделя, защото за тях това е един дълъг и тежък ден. Ос­вен това, и в неделя имаме нужда от полиция, пожарна, бърза по­мощ и много други подобни служби. Но и онези, които работят в неделя, трябва да спазват Божия принцип за съботната почивка. Всички ние трябва да отделим един такъв ден от седемте дни на седмицата.

По време на Втората световна война нуждата от боеприпаси и други видове военни материали накарала американското прави­телство да помоли фабриките да се опитат да работят цяла седми­ца без прекъсване: за работници, служители и машини. Били нап­равени предложения за сключване на договори с няколко корабос­троителни компании.

Собственик на една от тях - "Безопасно плаване" - бил Уолтьр О. Мелън, който приел договора, но отказал да подложи работни­ците на подобно изпитание. Правителството веднага го заплашило, че ще оттегли предложения договор. Тогава Мелън ус­пял да уговори да му се даде допълнителен период от време, като гарантирал, че компанията му ще изпълни поръчката, без да се налага да се работи седмици наред без прекъсване. Не след дълго станало ясно, че християнинът Уолтьр Мелън и компанията му ще успеят да изпреварят в производството конкурентите си, въпреки че работели само 6 дни от седмицата.

Друг важен за християните-бизнесмени принцип е следният: помнете, че Бог е Този, Който ви дава способността да печелите пари. Това сякаш е добре познато, но много често го забравяме.

Ако в процеса на работа започнете да се замогвате, спомнете си съвета към богатите:

“Богатство, ако изникне, не прилепявайте към него сърце­то си" (Псалом 62:10).

Павел пише на Тимотей да каже на притежателите на богатст­во да не робуват, нито да възлагат надежда на "непостоянното богатство", а да се уповават на Бога..Заръчва им още да вършат добрини, "да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и съчувствени" (I Тимотей 6:17-19).

Всички християни трябва да проявяват щедрост и да дават, но Бог е дал на някои хора таланта да правят пари и така да отделят повече средства за Божието дело. Можем да ги наречем "Богати­те от СвятияДух". Павел счита тези хора за притежаващи дар­бата да помагат (I Кор. 12:29) или дарбата да дават (Римляни 12:8). Едно от многото средства на Божия промисъл е да дава на тези хора идеи, чрез които се печелят пари.

Някои християни смятат, че не е правилно да си богат, че бо­гатството на един е натрупано за сметка на бедността на друг. Аз вярвам, че идеите са ограничението, пречещо на някои да се замогнат. Обикновено природните ресурси се считат за определя­щи за националното богатство на народите. Но тази теза вече е оп­ровергана от Япония, Сингапур, Хонг Конг и Корея - тези страни разполагат с ограничени природни ресурси и въпреки това са проспериращи. Ами вижте създаването на едва забележимите микрочипове, направени само от обикновен пясък, но подпомага­щи хората ежедневно.

След като Бог ни дава силата да печелим пари, то ние, като християни би следвало да Го питаме как да ги употребим. Когато жертваме, трябва да го правим с желание и дори бихме могли да проявим щедрост, подобно на бизнесмена Ле Торнео, който отделял десятък, възлизащ на 90 процента от доходите му. Обяснението му било следното: “ Не е важно колко пари давам на Бога, а колко от Неговите пари задържам за себе си".

Когато Бог ни благославя и открием, че разполагаме с повече средства, отколкото са ни необходими, значи е дошло време да Го помолим за ръководство. Попитайте Бога:
85

• 
  Какво да правя с излишните пари?
  
• 
  Трябва ли да ги дам на някого?
  

• 
  Трябва ли да ги отделя и да чакам Ти да ми посочиш как да ги
  вложа за Царството Ти? Друга причина, поради която бизнесменът често трябва да проявява щедрост, е фактът, че той работи в свят, в който доминиращото влияние е на царя на Тир. Както вече видяхме, самият Сатана на е стъпил здраво в областта на търговията. А когато щедро жертваме за Божия прослава, особено за мисионерска дейност, от к ето нямаме директна печалба, ние пречим и разрушаваме сатанин ските дела на земята.
  

Необходимо е да се промени отношението ни към бизнеса. Имаме нужда от хора, търсещи Бога и решени да следват волята Му в професионалните си задължения. Трябват ни хора, изцяло от­дадени на Бога и Царството Му, и убедени, че работата им е част от генералната цел да се установи господството на Исус на земята.

Срещнах се с един такъв човек. Не мога да го назова, поради деликатното положение, в което се намира. Той усетил Божия при­зив за мисионерстване и заминал за страна, в която съществувала забрана на проповядване на словото Божие. Там той открил малък завод за производство на електроника и само за няколко години бизнесът му толкова се разраснал, че за него работели няколкос-тотин души.

Този мъж дал възможност на Бога да запали въображението му и създал някои уникални електронни методи и нововъведения. Например, видях изработената в неговия завод кредитна карта. В нея е вложен микрочип с 30-минутен запис на текст от Евангелието. Друго негово изобретение е преносимо радио със слънчево захранване, което е настроено само на един канал - хрис­тиянска радиопредавателна станция. Е, разбира се, не всички нови продукти са с евангелизаторско предназначение - производството има нужда и от големи пазари.

Друга идея на този човек беше да подреди християните до нех-
ристияните край поточните линии, като по този начин улеснява
вярващите да свидетелстват пред невярващите си колеги през ра-
ботно време.

Как мислите, приятелят ми мисионер ли е? Не в традиционния смисъл, но той също е прекрачил границата с Библия в ръка.

Спучвало ли ви се е някога да си седите в колата в очакване на

зеления светофар и да видите на тротоара свито семейство - мъж, и дете а мъжът държи табела с надпис: "Работя за прехрана". Какво ще направите? След това се прибирате вкъщи, отпускате се в креслото и преглеждате пощата - попадате на един куп сметки, няколко рекламни брошури и 2 писма. И в двете послания се искат пари за подпомагане на гладуващи в Северна Африка или за разп­ространение на библии в Русия. После прелиствате списание, а там попадате на снимката на малко негърче с огромни очи. Под нея ви напомнят, че с парите от сутрешното си кафе можете да нахраните бедното момиченце.

Кн к ще реагирате на всичко това?

Някои стават безчувствени към всички тези апели. Те се разг­раничават от бездомните, като се успокояват с мисълта, че ако ня­кой наистина иска да работи, може да си намери работа. Други просто полагат по-голямо усилие на волята, за да забравят изра­жението на мъжа край светофара, гледат напред през стъклото на колата и нервно очакват смяната на светлините, търсят нова стан­ция по радиото и дори проверяват автоматите за заключване.

Когато биваме постоянно атакувани от заобикалящата ни

бедност, ние или ставаме по-безчувствени, или се отчайваме. До­ри когато се ограничаваме в жертване само за църквата, пак ни се представят повече нужди, отколкото бихме могли да задоволим. Как можем да останем чувствителни към човешкото нещастие и Да се отворим за Бога, когато решим да жертваме?

Жертване при ръководство от Свития Дух

Единствения начин да запазим чувствителността, разумност-

когато ви се наложи да се сблъскате с нечия нужда, най-напред ще Го питате трябва ли да й отговорите и каква сума да дадете. Ако

87

Да дръзнеш да заживееш на ръба

Той ви каже "Не", ще трябва да Му повярвате, че Той ще помогне на нуждаещия се по някакъв друг начин.

Понякога точно това ще бъде проверка на склонността ви към послушание. През 70-те години в Зимбабве (после Родезия) работеше малка група с ръководител Дон Прайс. Един от членовете беше висок, слаб, русокос норвежец - Бьорн Скиелботен. В един декемврийски ден младежът пожелал Дон да се моли заедно с него защото след едногодишно мисионерстване в Африка трябвало да се върне в Норвегия, за да отбие военната си служба. Той знаел че ще замине, но не знаел кога точно да отпътува и искал да пита какво мисли Бог за това.

И така, Дон се молил заедно с Бьорн и предложил момчето да тръгне в края на месеца, т.е. на 31 декември, когато за Швейцария щяла да отлети цяла група студенти на У\УАМ. Имало възмож­ност Бьорн да отиде с тях до Люксембург, а оттам да продължи за Осло. Младежът се съгласил и много скоро ежедневните задълже­ния изместили този въпрос от ума на Дон.

Един ден преди отпътуването норвежецът пресрещнал ръково­дителя си с въпроса:

• 
  Все още ли си убеден, че е Божията воля да тръгна утре?
  
• 
  Да - отговорил Дон и заровил из паметта си, за да си спомни
  за какво точно са се молили в онзи декемврийски ден. - Да,
  почувствах, че Бог ни определи датата, а ти?
  
• 
  Ами... да - промърморил Бьорн.
  
• 
  Защо питаш? Какво се е случило?
  
• 
  Ами... нямам пари. Мислех си, че щом Бог ми казва, че тряб­
  ва да се прибирам и ми определя кога да го направя, Той ще ми
  осигури и парите за пътуването. Трябват ми 200 ранда за билет.
  Опитах се да направя резервация, но все още нямам никакви пари,
  за да я потвърдя.
  

- Нека проверим нещата и да питаме Бога дали не сме обърка- ли датата - предложил Дон. След молитвата Бьорн продължавал да твърди, че трябва да тръгне на следващия ден, а Дон се съгласил, защото бил почувствал същото, макар че би предпочел да са сбъркали. Веднага започнал наум да прехвърля различни ва­рианти - би могъл да помоли някои свои приятели да му заемат не-

88

обходимата сума или да измисли нещо... Но всичко, с което разполагал,били 24 часа. По някакъв начин Господ трябвало да осигури 200 ранда. Дон и Бьорн решили да се оставят в Божиите ръце и да се срещнат на следващия ден на аерогарата.

• 
  Какво става, получи ли парите/ - го запитал Дон.
  

• 
  А не, но предполагам, че Господ все още има възможност да
  ми изпрати пари, макар и в последната минута, нали? - промърмо­
  рил норвежецът.
  

Дон седнал в чакалнята и започнал да вади от джобовете си всички пари, с които разполагал, надявайки се, че ще стане чудо и те ще се окажат достатъчно за един билет до Люксембург. Оказа­ло се, че малко не му достигат. Тогава той извикал жена си и сек­ретаря си, обяснил набързо каква е ситуацията и ги накарал да из-празнят портфейлите си. За съжаление прибавили само няколко ранда и центове.

В това време групата вече минавала паспортна проверка, а някои се качвали по ръкава за самолета.

- Дон! Дон!- извикал някой. Бил Майк Килън, един от замина-щите за обучение в Швейцария. - Това е за служението ти тук!

Бродрик, дошла наскоро в Родезия, Тя била дошла на летишето само, за да изпрати някои свои заминаващи за Швейцария приятели. Телма споменала, че има 200 ранда в пътни чекове ко­ито взела със себе си, ако възникнат неочаквани разходи, но реши­ла да ги даде на Бьорн, защото й се сторило, че Бог иска това от нея.

Дъхът на Дон спрял. Той промърморил набързо някакви благо­дарности и хукнал към обменното бюро. Докато получи парите, цялата група била вече в самолета. Бьорн, нищо неподозиращ, бил с гръб към Телма и Дон и разговарял с жена му Сесилия. Още пре­ди да стигне до него, Дон видял как билетният служител се приб­лижил и казал: "Г-н Скиелботен, един клиент анулира резервацията си и можете да си купите билет".

Бьорн си взел сака и тръгнал след служителя, докато Дон се втурнал в бяг и ги догонил точно в момента, когато на касата по­искали парите за билета. Преди момчето да успее да отговори, той мушнал банкнотите през гишето. Накратко разказал на изненада­ния младеж за случилото се, прегърнал го и го изпратил зад прег­радата за паспортна проверка.

Втората стъпка към правилно мотивираното дарение е да се от­кажете от правата си над парите, които давате. Много хора нару­шават правилното използване на средствата, защото искат да про­дължат да разполагат, макар и косвено, с парите, които даряват, искайки да имат думата в тяхното разпределение и оползотворяване. Несъзнателно те се опитват да упражнят контрол както над човека, така и над служението, за което са решили да отделят парична помощ.

След като определяме сумата, не би трябвало да се опитваме да манипулираме хората чрез парите си. Ако сте послушали Бог и сте дали на посочения от Него човек, то доверете Му се, че пак Той ще го води и ще му покаже за какво да изхарчи парите ви.

Третият важен принцип при даряване сякаш звучи катоотрицание на току-що казаното, но е действително необходимо да разберете за

какви цели са употребени парите ви. Отчетността на средствата дадени за Божието дело е нещо съвсем библейско и е отчасти ваше задължение. Опитайте се да откриете каква част от сумата е била отделена за съответното служение, за административни нужди или за по-голяма печалба.

Всички ние се проявяваме по различен начин, когато решим да

Дадем нещо Някои обичат да дават на хора, а други предпочитат

да подпомагат планирани дейности с начален и краен срок. Има и

такива, които влагат средства за обучение на вярващите или в

медиите, за да увеличат размера на дарението си.

Няма нищо лошо в това да имаме отделни предпочитания, но трябва винаги да сме отворени за Светия Дух и водителството Му. Според мен повечето хора предпочитат да дават пари на други хора, докато църквите и домашните групи отделят средства за проекти.

Ние в "Младежи с мисия" станахме свидетели на един друг фе­номен - едни християнски организации подпомагаха други такива. В моята книга "Побеждаващият Божи път" съм разказал за всички трудности и препятствия по време на първите ни опити да купим кораб за мисионерски цели. Бог беше накарал такива организации като Клуб 700, Църквата на Светиите от последните дни, Улица Хънтли 100, Евангелската Асоциация на Били Греъм и Кръсто­носците на Дейвид Уилкинсън, да отделят големи суми от собст­вените си фондове, с което в крайна сметка ни помогнаха да купим първия си милосърден кораб "Анастасис".

Всички тези пари фактически бяха взети от общата хазна на Христовото тяло и ако ние се бяхме поддали на изкушението дори Да си помислим, че сме по-специални, по-важни от другите миси­онерски организации, помощта щеше постепенно да секне.