"Който има две ризи, нека даде на тогава, който няма; и кой­

Следователно щедростта има връзка с покаянието и с отсича­нето корените на злото.

С този факт на практика съм се сблъсквал. Когато пристъпих­ме към преговорите за закупуването на Кона в Хавай, където сега се намира Университетът на нациите, трябваше да заменим алч­ността с щедрост. Тази история подробно е разказана в книгата ми "Побеждаващият Божи път".

Евангелското женско общество "Сестрите на Мария" имало подобно преживяване. Майка Базилия Шлинк е основателката на това служение, което води началото си от Германия, в трудните следвоенни години след Втората световна война. Сестрите от тази религиозна общност водели живот на хваление, доверявайки се Бог да промисли за ежедневните им нужди. С подкрепата на пре­димно млади монахини - протестантки, "Сестрите на Мария" успе­ли да си купят първото парче земя в Дармщад. Жените се научили да градят и разчитали Бог да им изпраща средства, за да построят сградата постепенно: най-напред параклиса, а след това отделните помещения за уединение на посетителите от всички деноминации, решили да търсят Господа.

Точно до тяхното имение имало малко парче земя, за което сес­трите получили подбуждение да се молят, за да си построят Работилница. Те били решили да искат точно тази земя и никоя друга.

Тя била собственост на възрастна жена, която отказала да я продаде или размени за друг парцел. Собственичката повтаряла, ^че при никакви обстоятелства хората не бива да дават онова, което са наследили от родителите си.

Един ден сестра Еулалия отишла в дома на възрастната дама,

като се надявала да я склони да отстъпи. Жената я нямало, но там

бил племенникът й. Той въвел монахинята в стаята на леля си. Са-

мо един поглед бил достатъчен, за да се разбере, че тази жена не

би се разделила с нищо свое до края на живота си. Стаята била

претъпкана с мебели - много повече, отколкото биха били потреб-

на един човек. Повечето от нещата били вече разнебитени или

счупени. След това племенникът показал на посетителката

Когато сестра Еулалия разказала за видяното, "Сестрите на Мария" решили, че човек, до такава степен привързан към предме­тите от света, може да бъде освободен само след упорита, сърдечна, продължителна молитва. Освобождаването на възраст­ната жена било много по-трудно начинание, отколкото да се измо­ли парче голо поле, на което да се построи дом за хваление. Та на­ли една душа била в робство. Сестрите решили да постят, знаейки напътствието на Исус: "А тоя род не излиза, освен с молитва и пост" (Мат. 17:21). Освен отказването от храна, имало пост от по-различен характер - да се откажат от нещо, което било в по-пряка връзка с робството на онази жена.

"Сестрите на Мария" и без това живеели съвсем скромно, ня­мали много пари и с труд изкарвали по нещичко за лични нужди. Въпреки това всяка една от тях отправила молитва към Бога Той да й посочи, ако в нея има някакъв дух на обвързване, нещо, което е по-силно от привързаността й към Исус. За една това било мал­ко дървено кръстче, за друга - красива пощенска картичка. В слу­чая не била важна паричната стойност, а отношението на вярност, на привързаност. След прекараната "седмица на отдаване", прате-ничка на обществото отново посетила възрастната им съседка.

Тя не повярвала на ушите си, когато била посрещната с думите:

- Не ми е толкова тъжно за земята, а по-скоро за сливите, ко­ито растат там; не ми се иска да ги изгубя.

Т.е. жената изразила готовност да продаде парцела си, но щели да й липсват сливовите дървета. Бог бил извършил чудо.

Бил подписан договор за продажбата на имота, но била вклю­чена клауза, според която плодовете от дърветата принадлежат на дамата. Така всяка година до нейната смърт "Сестрите на Мария й изпращали всички сливи.

Сатана управлява богатството, което по право принадлежи на Бога. Нашата сила да му се опълчим ще дойде, ако жертваме за Господа и Му се подчиняваме и за най-дребните неща. Това, което Бог иска не е жертвоприношение, а послушание (I Царе 15:22)-Много често нашето покорство ще има значението и смисъла на жертването. Важното е, че не жертвата, а подчинението пред Бога побеждава врага. Няма нищо умно в това просто да изпразни^¹ джобовете си. Четох някъде как една бедна вдовица била шокир^а'

а от разточителството, с което живеело духовенството за сметка а оскъдните средства, давани му от такива като нея. Тя възкликнала: "И като си помисля само, че заради тези хора една седмица не съм хапнала нищо друго, освен пуканки!"

Дори да давате на духовник, който е с авторитет и не пилее онова, което е получил, вие не можете да дадете на всички като него. Бог не казва, че всеки трябва да раздаде всичко, което има, за да посрещне всички нужди. Това, което Той иска, е да се подчи­ните на подбуждението, което ви дава. И ако един ден случайно ви каже да раздадете всичко, то тогава Сам Бог ще извърши чудо и ще задоволи всичките ви потребности.

Послушанието при даване е акт на духовна борба. Например, ако някой в Чикаго откликне с щедрост и даде парите си, за да под­помогне мисионерската работа на другия край на земята, сатанин-ските сили веднага се насочват към Чикаго. Сумата не е важна, но вложеният смисъл, мотивировката, са много важни. Всяка сума, дори вдовишката лепта, дадена безкористно и в послушание, нана­ся удар върху силите на мрака и по самия Луцифер. Да дадеш безкористно, означава, че не го правиш, за да си помогнеш с нещо - да получиш по-удобен стол в църквата или по-здраво братство. Дава се без колебание и се забравя за даденото, а само Бог е Този, който може да върне благословението на даващия човек. Този вид даване разтърсва Сатана и той започва да губи власт над страната, която получава, и още повече над страната, от която дават.

Това е основната причина, поради която християните от Азия, Африка и Латинска Америка трябва повече да подпомагат мисиите, бедните и нуждаещите се в други страни. Докато разви­ващите се народи не се научат да дават, те няма да притежават си­ла и бедните ще си останат бедни.

Щедростта е онова, което прави Коледа толкова специален празник дори за хората, които нищо не разбират от Бога, Божия Син и Рождество Христово. Като се изключи комерсиализма и ДРУги подобни уловки, Коледата е време за щедрост и раздаване. 1очно поради това и икономиката получава благословение поне за следващите 5 месеца.

Жертвеното даване до точката, от която започва упованието на

Бога за всички нужди, също кара Сатана да трепери от страх.

царят на Тир бива победен от собствения си страх, породен от

факта, че вие вярвате в Бога, слушате Го, вършите онова, което

той ви посочва и просто чакате Той да промисли за вас. Решително заста-



нете срещу страха от финансова необезпеченост, вдигнете глава победете го и се доверете само на Бога. Вашите лични преживява-ния и опитности ще ви покажат колко верен е Той.
Имам един куриозен случай в моя живот, когато в продълже­ние на 3 години разчитах единствено на Бога за нещо съвсем про­заично - за облекло. Исус е обещал, че нашият Небесен Отец, кой­то облича цветята в полето, ще ни даде хубави дрехи.

По време на ранното ми мисионерстване, проповядвах в една църква. След службата при мен дойде една жена и ми предложи да ми купи костюм. Помислих си, че ще ми напише чек или ще ме за­веде в магазина, за да си избера дреха. Но се оказа, че тази жена работи като продавачка в секцията за мъжко облекло в Сиърс Уни­версален магазин. След като ми взе мярка, тя просто се сбогува, и тъй като беше служителка в магазина, купила костюма с отстъпка, леко го поправила, за да ми бъде точен и ми го изпрати.

Това беше нещо много необходимо за гардероба ми. През следващите 3 години същата жена ми изпрати 3 или 4 костюма от добро качество. Въпреки това аз открих, че подобна конкретна помощ, беше и малко изпитание за гордостта ми, приготвено от Бога. Аз никога не бях позволявал някой друг да ми избира дрехите. Чрез този малък урок, Господ ме караше да отстъпя това дребно право, тази малка област от личния ми живот на Него. В за­мяна Той задоволи конкретната ми нужда и доказа вярността Си, че ще промисли за всичко. Така живях само 3 години, но разбрах, че Бог би могъл да промисли за най-елементарните неща на ежедневието, след като Му отстъпя това си право.

Хората, които отстъпват правата си на Бога и Му се доверяват за всичко, най-много плашат Сатана. Той няма какво оръжие да използва, ако се разкаем от алчността, ако редовно проявяваме щедрост и даваме безкористно, без капка съжаление за онова, ко­ето сме дали. И какво ли би могъл да направи Сатана, ако сме изоставили гордостта и сме се смирили, оставяйки се без страх на грижите на Бога? Каква власт би могъл да има дяволът над нас, над парите ни, над кариерата ни, над бизнеса ни? Нищо не би мог­ло да му бъде подвластно. И както е предречено в Езекиил 28, "Щ^е бъде обърнат на пепел по земята пред очите на всички". Поч­ти можете да чуете презрителния смях на хората в Исайя 14:16,

• 
  Център Кливланд, тук Алфа Чарли 346. Намирам се на 10 500
  стъпки височина. В облаците съм... нямам ориентир. Трябват ми
  радарни вектори. Край.
  
• 
  Шест Алфа Чарли, тук Кливланд. Роджър. Разбирам, че няма­
  те инструменти - извън строя. Включвам код 4582 за радарна
  идентификация. Какъв ви е курсът?
  
• 
  Шест Алфа Чарли, курс 250 градуса. Кажете кода отново. Ло­
  шо е. Не мога да се ориентирам. Не виждам земята!
  
• 
  Шест Алфа Чарли, тук Кливланд. Включете код 4582. Наблю­
  давайте индикатора за местоположението, сър. Задръжте това ни­
  во на крилете и намалете мощността за започване на бавно
  приземяване. Следим ви на радара.
  

• 
  Шест Алфа Чарли, освободете контролните уреди, сър! Сле­
  дете индикатора. Управлявайте в обратна посока, насочете се
  обратно...
  
• 
  Помощ! Помощ! Не мога да спра...
  

• 
  Шест Алфа Чарли, Шест Алфа Чарли, разчитате ли данните?
  Тишина.
  
• 
  Нямаме радарна връзка.
  

трябва да се облягаме не толкова на собствените си възприятия, колкото на външните източници на информация. Това е нещо като полет, осъществен единствено с помощта на уредите. Това, което виждаме пред себе си понякога е бледо и неясно, но ние можем да държим правилен курс с помощта на точната информация. Наши­ят източник на информация е Божието слово.

Библията ни посочва много принципи, чрез които да разпреде­ляме финансите си. Бих искал да се спра само на най-основните. Тези истини са общовалидни, независимо дали имате постоянно работно място или сте мисионер.

Принцип Ко 1: Не се тревожете за пари.

Една от първите заповеди на Библията е да не се тревожим за нищо. Изказана е толкова категорично, колкото и заповедта да не крадем и да не обиждаме по-възрастните. Думите "не се страхувай" или подобни изрази се срещат приблизително на 100 места в Светото Писание.

Исус специално ни поучи да не се тревожим за пари, когато проповядваше от хълма. Знаменателно е, че е отделено толкова голямо място за тази заповед. Нима Христос не би могъл да се опита да ни предпази и от много други злини на света? Би могъл да ни обърне внимание на възможните заблуди и грешки, които съпътстват човека, или да говори за многото страдания по света. Но Той свежда всичко до нашата преангажираност и тревоги око­ло парите.

Може би сте във финансова криза. Вслушайте се тогава в ду­мите на Христос така, сякаш никога преди не сте ги чували:

Не би могло да бъде по-ясно казано. Един човек изказва съща­та мисъл съвсем сбито: "Тревогите са вяра в дявола". Прочетете Псалом 37 - ключовото му послание е да не се тревожим за фи­нансовите си нужди. На 3 места псалмопевецът казва: "Не се раздразнявай", а в 8-мия стих обяснява: "Не сераздразнявай, по­неже това води само към злотворство".

Дали вашите тревоги са резултат от нещо извън вашия контрол, като например икономиката или освобождаването от работа, или са следствие на нещо, което сте извършили, например надвишаване на наличността в разплащателната сметка, Библията и в двата случая заповядва да не се губи самообладание. Не се при­теснявайте заради пари. Бог ще ви посочи начина, по който ще преодолеете затрудненията си. Възможно е да имате нужда от по­каяние и поправяне, ако паричните ви проблеми са възникнали в резултат на финансова злоупотреба или липса на мъдрост. И все пак не бива да се тревожите, защото така само ще предприемете неправилни действия.

Изборът ви в полза на запазеното спокойствие ще изисква точ­но толкова усилия на волята, колкото са били необходими на онзи пилот, летейки през облаците, да пренебрегне сетивата си и да се опре на данните от уредите. Лилиян Трашър беше точно такъв човек, предпочел да не се тревожи за пари.

Лилиян Трашър заминала за Египет в началото на нашия век, опирайки се единствено на Божието слово - тя нямала издръжката на никакво религиозно сдружение или мисия. Сърцето на младата жена било изцяло отдадено на хилядите сирачета и изоставени деца. Изглеждало, че няма как да помогне на децата, понеже ня­мала средства за самата себе си, а още по-малко за беззащитните сирачета. Но тя била убедена в онова, което Бог й казал да направи.

Лилиян започнала да събира деца през 1911 г. и съвсем скоро отговаряла вече за 1500-2000 деца и вдовици. В продължение на 51 години, включително и по време на Втората световна война, дело­то й зависело изцяло от Бога и от помощите на различни хора за каузата Му. Мълвата за дейността на тази самоотвержена жена се разнесла и много хора започнали да изпращат храна, дрехи, пари-Но ежедневието на Лилиян зависело изцяло от упованието на Бо-

га и избора да не се тревожи за нищо. За едно свое типично преживяване тя пише в книгата си следното: "Един ден излязох да посетя една моя болна приятелка - египтянка. Прекарах целия ден с нея и тя ме попита колко деца имам в сиропиталището. Казах й, а тя поиска да разбере колко пари имам. Отговорих й, че разпола­гам само с 5 долара и че съм взела назаем 250 от една моя приятелка".

Болната жена, знаейки че скоро щели да строят нова сграда към сиропиталището, изпаднала в паника:

- Е, ти сигурно няма да започнеш строежа, докато не намериш
допълнителни средства.

Отговорът на Лилиян бил неочакван:

- О, ние няма да чакаме да дойдат пари. Когато сме достатъчно
уверени , че ни трябва нова сграда, ще започнем, дори и ако има­
ме само 5 цента. И след време не само че домът ще бъде готов, но
и всичко ще е платено.

Лилиян се опитала да убеди в това приятелката си, като й раз­казала миналото си - разказала й за двуетажния приют за момиче­та и за това, че тя не дължи нито цент. След няколко такива истории, жената продумала:

- Ако не знаех, че е истина, щях да те обвиня, че ме лъжеш!
По-нататък Лилиян пише: "Когато си тръгнах вечерта, мъжът

й ми даде 25 долара. На следващата сутрин от Америка пристиг­наха още 55 долара и можах да върна една част от 250-те, които дължах.

Когато след обяд отидох при децата, видях, че бебешките лег­ла се нуждаят от гумени подложки против напикаване, защото ста­рите бяха прекалено износени. Казах на една от учителките, че за Целта ми трябват поне 100 долара. Докато говорех, ме повикаха на телефона. Търсеше ме една много богата госпожа - вдовица.

Тя ме уведоми, че иска да посети сиропиталището и не след Дълго долу спряха 2 коли. Едната кола беше пълна с портокали за Децата и тя лично им ги раздаде. А когато си тръгваше, вдовицата постави в ръката ми 150 долара."

Лилиян веднага отишла направо в магазина и купила нови

одложки, а с остатъка доплатила заема си. На другия ден се по-

лучили 500 долара от дарител американец - солиден принос за

Редстоящия строеж. Тя телефонирала на загрижената си приятел-

ка и й разказала какво е извършил Бог само за няколко дни.

• 
  О, благодаря на Бога! - възкликнала жената. - Цяла нощ не мигнала от притеснение за теб и всичките сирачета!
  

Трябва да търсим, първо, Божието царство и Неговата праведност. Онова, което е на първо място в съзнанието ни, то погълне по-голямата част от енергията и времето ни. То ще бъде базата, върху която ще правим избора си и ще ни вълнува повече от всичко. Ако трябва да бъдем откровени, ще открием, че от вре­ме на време въпрос Но 1 за нас са парите, а не Бог и Неговото царство. Ако Господ заема онова място в сърцето ни, което по право е Негово, въобще няма да се впечатляваме от парите. Дали има­ме или нямаме пари, погледът ни трябва да е прикован към Бога, а не в счетоводната ни книга. Много често големината на тревоги­те ни около парите показват какви са предпочитанията ни.

Да търсим първо Божието царство не означава, че трябва да проявяваме финансова безотговорност. Казано е да знаем състо­янието на имота си (Притчи 27:23) и колко е важно трудолюбието (Притчи 12:24). Всеки човек трябва да произвежда и да се грижи за личните си нужди

(I Солунци 4:1 1-12;Солунци 3:10)

Спомнете си четвъртата от 1 0-те Божии заповеди. Много чес­то обръщаме внимание само на един и аспект - почитането на съботата. Но не забравяйте, че в тази заповед се казва още: Шест дни ще се трудите.

Някои смятат труда за проклятие и че бихме били много по-добре, ако не се налага да работим. Не вярвам да е така. Когато Бог казал на Адам, че трябва да се труди, за да отгледа зърно за хляб, въобще не е било проклятие. Желанието да си полезен е дъл­боко вкоренено във всеки от нас - бездействието е истинското проклятие. Именно затова много здрави възрастни хора, освобо­дени от длъжност против желанието им, умират толкова бързо. Трябва да се върнем към истините от Трудовата етика на пурита­ните - трябва да работим, и то упорито. Тогава Бог ще благослови делото на ръцете ни.

Библията също така ни казва, че сме отговорни и за семейството си, и за родителите си (I Тимотей 5:4). Различни ще бъдат начините, по които всеки индивидуално ще носи финансовите си отговорности, защото Бог призовава всеки поотделно и му дава различни специфични способности. Но това не означава, че трябва да пренебрегнем чувсгаото за отговорност.

Исус ни е дал притчата за талантите. Тя ни дава ясно да разберем, че на нас принадлежи правото да правим възможно най-мъдрите инвестиции. Нашите пари биха могли да се използват ра­зумно и да се увеличат, донасяйки благословение на много хора. Това, разбира се, не означава непременно финансово забогатяване. И това може да се включи, но има много по-важни въпроси. Например, развива ли се характерът ни, ние израстваме ли? Раз­раства ли се Царството Христово на земята? Растежът е съставна част на живота. И, разбира се, една компания или една инвестиция, също могат да изявят Христовата милост.

Принцип Но 5: Бъдете щедри.

Всеки християнин трябва да бъде щедър. Това е част от промяната, която настъпва в нас, след като получим новорождение в Христос. Тогава ние ставаме като нашия Небесен Баща, който е най-щедрият от всички.

Първата причина, поради която е необходимо да проявяваме щедрост, е да покажем признателността и любовта си към Него. Не можем да изпращаме чекове на Небесата, адресирани до Гос­под Исус. След Неговото възнасяне единственият начин да Му от­деляме финансови средства е като даваме на другите. Следовател­но даването е своеобразна форма на хваление.

Един от основните начини за жертване на Бога е десятъкът -отделяне на 10 % от приходите за Божието дело. Чрез примери и директна заповед, десятъкът се приема като нещо нормално за всеки Божи последовател. В Стария завет се вижда, че десятъкът е съществувал преди Закона (Битие 14:20), а Исус ясно казва, че той не бива да се пренебрегва и трябва да продължи събирането му (Мат. 23:23).

Само че даването на десятък не ни прави щедри. Ако даваме са­мо 10 % от онова, което имаме, това ни прави само с 1 % по-доб-ри от !срадците. Божието слово посочва, че десятъкът е Божия соб­ственост и всичко дадено, което е с по-малка стойност, показва, че крадем от Бога (Малахия 3:8,9 и Левит 27:30-32). Наличието на Десятъка само ни напомня, че Нему принадлежи всичко, 100 % е Негово. Господ казва, че златото, среброто, земята и всичко в нея е негово (Пс. 24:1). Следователно ние не притежаваме нищо, а онова, което имаме, е чисто и просто взето назаем от Бога и ние сме отговорни за мъдрото използване на средствата за делото Му.

Именно затова начинът на даване, описан в Новия завет, върви след десятъка. За щедрост не можем да говорим, докато не проявим минималната способност за даване – десятъка, описан в Стария завет. Жалко, но много християни все още не са спрели да крадат 10-процента принадлежащи на Бога – в действителност повечето от църковните членове не внасят десятък. Според проучванията, направени от Джон и Силвия Ронсвал, приходите на глава от населението са се увеличили между 1968 и 1985г., но процентът на внесените средства в църквата е намалял от 3 на 2,8. Те предвиждат, че ако тази тенденция продължава, съвсем скоро приходите на църквата ще бъдат по-малко от 1,94 от доходите на вярващите.

55

Божието слово твърди, че финансовото ни състояние ще 6ъж лишено от благословение, ако не отделяме десятък (Малахия 3-9) Може би сте в подобна ситуация и не виждате как ще оцелеете я ще платите всичките си разходи, щом не разполагате с необходи­мите пари. Нека ви разкажа една история.

Един гостуващ пастор току-що бил завършил вълнуващата си проповед върху задължението на всеки християнин да внася десятък. Той наблегнал на това, как Бог ще докаже вярност Си и ще промисли за всеки, който Му дава дължимите 10 процента. След това пасторът на малката конгрегация споделил пред госту­ващия проповедник: "В действителност ние с жена ми не сме отде ляли десятък от няколко години насам. Едва свързваме двата края, за да си платим наема и храната!"

Гостът слушал благосклонно. След това насърчил новия си
приятел да започне най-напред да отделя по 10 % от парите си, а
след това да разпределя средствата си за плащане на сметки и
такси. "А ако не ти достигат парите или имаш нужда от нещо, са-
мо ми се обади и ще ти помогна да се справиш с положението
приключил разговора гостът.

Минала 1 година и младият пастор телефонирал на

Нека не забравяме, че сам Господ е обещал да ни благославя,

ако даваме десятък: "Донесете всичките десятъци във

56
влагалището, за да има храна в дома Ми, и опитайте Ме сега в това,Господ на силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори, та да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него" (Малахия 3:10). И въпреки това, един духовен служител беше казал, че през всичките години на служе- ние по хлъзгавия път на живота си не е срещнал нито един човек, койтода обича да дава или да си внася десятъка.

След като щедростта, препоръчана в Новия завет, започват от 10-те процента, какво и колко всъщност даваме? Как разбирате ко-

га да отговорите на нечия нужда и кога да задържите парите, за да посрещнете финансовите си задължения, включително и по отно­шение на семейството ви? Правилото на Новия завет е просто: всичко, което сте и имате, принадлежи на Бога. И също като Исус фябва да питате Небесния си Баща как да постъпите. Просто кажете: "Ето ме, Господи. А това са всичките ми пари. Какво ще ми кажеш да направя?" Когато видите нечия нужда, питайте дали да дете пари и колко. Подчинете се на Бога. Даването според Новия завет се основава на пълното подчинение, на слушането на Ьожия глас и на изпълняването, каквото и да ви каже Той да направите. А след това Му се доверете и оставете Той да извърши онова, което вие не можете.

57

Двамата мъже явно бяха от Запада. Просто дрехите ги издаваха, докато вървяха надолу по осеяната с дупки улица. Те се спираха от време на време, като поглеждаха в малко листче и го сравняваха с пътните знаци и табелите. Те не можеха да помолят някого да ги упъти, защото се намираха в София, България, през

1968 година.

Най-накрая двамата мъже влязоха в една къща, заизкачваха се постълбището нагоре към таванските стаи и почукаха. Отвори им жена с прошарени коси и бързо ги покани да влязат. Само един поглед беше достатъчен, за да се разбере колко бедна е жената. Ед­на крушка, която наполовина беше закрита, за да не свети директ­но в леглото, малка маса, два стола и няколко стратегически под­редени букета, готови да прихванат капките от прокапалия покрив. Посетителите, датски християни, се представили като Йенс и Петер. Веднага след това извадиха от джобовете си български ле­вове и ги дали на жената.

- Те са за нуждите на светите хора тук - обясни Йенс, - особено

за жените на пасторите.

- О, мои скъпи братя! - промълви тя, стискайки банкнотите в
мазолестите си ръце. - Какъв невероятен отговор на молитва! Рад­-
вам се, особено заради децата.

Йенс не можа да отговори, а само се смути при нейния изблик на благодарност и гледаше някъде над главата й. Дали в къщата имаше дървеници? Той знаеше, че това, което правеха в момента беше нелегално и забранено. Но те знаеха също така, че много пастори са в затвора и семействата им са без всякаква подкрепа-Повечето вярващи бяха превърнати насила в слуги или изгонени от работа само защото вярваха в Христос. А много от тях имаха големи семейства. Затова чужденците донесоха пари за храна, на­еми и дрехи. А на тази жена можеше да се има доверие, че ще да­де парите на онези, които имат нужда.

Когато Йенс и Петер понечиха да си тръгнат, българката

запротестира.

- Не, не бива веднага да тръгвате! Не си отивайте, приемете моето гостоприемство, бъдете мои гости.

Двамата датчани се огледаха и не можаха да си представят как ще вземат каквото и да било от тази толкова бедна светица.

. Не, наистина... ние току-що се нахранихме... Трябва да

вървим...

Жената настоя и с гордост ги настани на масата, внимателно

постави две водни чаши от гладко стъкло, а след това извади от един шкаф малък буркан със сладко. Наля студена вода в чашите, след това предложи две чаени лъжички, с които гостите трябва да си гребнат от скъпоценното сладко. Това беше всичко: само чаша вода и лъжичка сладко.

Как ще измерите щедростта? Не можете да й дадете цена в до­лари и центове. Тя винаги зависи от съотношението между дадено­то и онова, което дарителят притежава като цяло. Тази жена, по­добно на вдовицата, дала скромната си лепта, за която говори Исус, проявила невероятна щедрост.

Всяка година САЩ подарява стоки, пари и други на стойност 2% от общия национален продукт - 90 билиона долара всяка година, защото една от най-богатите страни в света би трябвало да дава, за да подпомогне нечии човешки нужди. Но изненадващ е от- . говорът на въпроса, кои от американците дават с готовност. Спо­ред проучване, направено от Вашингтонското бюро за изследване на обществото, най-голям процент дарители се срещат сред хора­та с годишен доход, по-нисък от 10 000 долара. Бюрото за пребро­яване на населението констатирало съшия факт: семействата с го­дишен доход по 15000 долара са склонни към даряване два пъти повече, отколкото семействата с доход над 100 000 долара. Въпре­ки че Америка като цяло си остава богата страна, все още тя се крепи на щедростта на малката вдовишка лепта.