Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие



страница6/12
Дата10.08.2017
Размер1.87 Mb.
#27570
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12

69





Начинът, по който постъпваше Исус. Предимствата на личностното подпомагане на мисионерите.

Христос е бил подпомаган от приятели - не от група, нито от някаква безличностна фондация - само от приятели. Няма нищо противобиблейско в неличностния начин на мисионерското подпомагане. Но има много предимства, когато хората взаимно се подкрепят:



  • Онези, които дават, изпитват радост от това, че участват в не­
    чие служение. Сърдечните връзки се изграждат между хората, а не
    между организационните структури.

  • Има директна отговорност, която мисионерът поема пред
    своите приятели.

  • Чрез редовната кореспонденция, дарителят получава директ­
    на информация за онова, което се върши на мисионерското поле.

  • Взаимообвързващото даване не се поддава на влияние и не
    може да бъде засегнато от рецесия или тежки времена.

  • Дава възможност на всеки мисионер да получи необходимата
    помощ, а не само на онези, които са се заели с "по-вълнуващо"
    служение.

Към края на живота си д-р Доналд Макгавран, експерт по ми­
сионерската дейност във Висшата Семинария, призовава христи­
яните да организират мини-мисионерски центрове, които директ­
но да се включат в подпомагането на двама или трима мисионери.
Причината е ясна - има много недостатъци в традиционния начин,
според който църквата издържа цял списък мисионери. Много чес­
то някой не знае колко са и кои са онези, които фигурират в
списъка. Понякога се случвало така, че едва след 8-10 годишно
отсъствие, някой от въпросните пратеници посещавал църквата,
която го издържала. Това, разбира се, било абсолютно
недостатъчно, за да може някой лично да го опознае. В резултат се
получавало така, че никой не четял рапортите на мисионерите, ос­
вен вечно заетият секретар или човекът, който отговарял за миси­
онерската дейност. Пък и не е изключена възможността тези два­
ма души да са отскоро в църквата и никога да не са се срещали с
хората, чиито писма редовно се получават по пощата.Тази систе­
ма затруднява дори и пасторите, независимо от това, че те имат
силна мотивация, когато подтикват паството си да жертва за не­
чия мисия. Някои от тях споделят, че са принудени да организират
впечатляваща среща между мисионера и конгрегацията, за да не
могат вярващите да останат настрана и безучастни. |

Норвежкият експеримент

Един от най-новаторските планове в тази област беше осъщес­твен от У>УАМ в Норвегия. Норвежците организираха „Гоу Фело-ушипс" (т.е. Братства на изпращачите). Те представляват малки групи, организирани с цел да подпомагат и изпращат мисионери извън страната. Те имат следните принципи на функциониране:



  1. Всяка „гоу-фелоушип" група е организирана с цел да подпо­
    мага един мисионер. (В различни области в Норвегия съществуват
    общо 28 действащи групи).

  2. Всяка група има в състава си хора най-малко от 2 различни
    конгрегации, което максимално укрепва сътрудничеството в
    Христовото тяло.

  3. Групите се събират един път седмично, за да се молят за
    мисионера. Освен това четат писмата, изпратени от него и от На­
    ционалния център на У^АМ. Веднъж в месеца групата получава
    видео репортаж от цялостната мисионерска дейност на У\УАМ.

- СюЬа! Регзресйуе22222

4. Заедно се молят за онези неевангелизирани хора, при които


е заминал техният мисионер. Понякога групата започва молитва
за конкретни нехристиянизирани хора, още преди да се намери
човек, готов да работи с тях.

5. Имат координатор на пълновременно служение, отговарящ


за всички „гоу-фелоушипс групи". Той работи в офиса на У\МАМ
в Норвегия и лично държи връзка с групите, като ги осведомява за
новините в евангелския свят.

Можете ли да си представите динамичността на подобни групи? Норвежците планират след 10 години да имат вече 1000 групи, подпомагащи 1000 мисионера. Сигурен съм, че местните пастори ще видят колко запалени са хората от "Братството на изпращачитеп да издържат и подкрепят по различни начини миси­онерската дейност на църквата им. Някои вероятно ще посветят отпуската си на пътуване до страната, в която работи изпратеният от тях човек, а много други сами ще поемат пътя на мисионерството.



Свободата да правим грешки. Свободата да се подчиняваме на Бога

Някои духовни ръководители се страхуват от този вид директ-

но участие на хората в мисионерската финансова издръжка. Съ-

ществува опасността от загуба на контрол върху жертването от

членовете на църквата. Не бива да се забравя обаче, че това е съ-

71






що част от проявяването на щедрост. Всеки път, когато сте щедър и давате, губите контрол над парите.

Сблъсках се с това изпитание още щом Господ ни даде да разберем, че трябва да сформираме мисионерска организация, без да имаме в нея хора на заплата. Ние не събираме пари, които да вложим в централен фонд за образуване на заплати на нашите работници. Поради тази причина не можем да подпомагаме вис­шите и действащите си мисионери.

Трябваше да предоставя максимална свобода на действие на няколкото стотици мисионери, пръснати по света. Това им даде по-големи възможности да търсят Бога, да получават Неговото водителство и да следват пътя си в пряко подчинение на Него. Правили ли са грешки? Сигурно. Но само така се задействаше ес­тествената система за проверка и балансиране - хората с нови идеи можеха на практика да се опитат да ги осъществят и така да разбе­рат дали са били под Божието ръководство или са се поддали на някоя щурава, безполезна идея.

Духовните водачи трябва да внимават, за да не подложат на контрол и манипулиране Божиите служители, ръководени от Свя-тия Дух. Ние, християните, трябва да даваме с отворени обятия, а не да се опитваме да ограничаваме и ръководим онези, на които даваме. В противен случай ще унищожим инициативността и в крайна сметка можем да се озовем в един отбор с царя на Тир - ме­тода на сатана е да управлява хората чрез парите.

Неотдавна един бизнесмен предложи да изготви бюджет за нуждите на мисионерите в Индия, разчитайки на мнозинството от свои поддръжници. Но това не е нито библейска щедрост, нито да­ване на драго сърце.

Как тогава се извършва финансовата отчетност при малките групи, подпомагащи мисионери? Това задължение може да се по­еме от местната църква, помагаща на групата, като се използват квитанции за отчитане на посочената от мисионера сума в края на годината. Църквата може да се опасява, че по този начин ще се на­мали собственият й фонд, но въпреки това, по време на 30-годиш-ната ми работа съм виждал как хората с готовност дават на онези, които са решили да следват Божията воля като мисионери. И ви­наги са били богато възнаградени от Него. Това е потвърждение на библейската истина за даването и получаването (Лука 6:38).

Ако мисионерите са осигурени от отделни хора, то църквите като цяло биха могли да намерят по-подходящ за тях начин на даване - да оси-гуряват средства за големи проекти, но с ясно начало и край.

72

Библейските принципи за събиране и образуване на парични фондове

Библията ни учи на много принципни положения, валидни при събирането и образуването на парични фондове и издържането на мисионери (виж I Кор.9 и II Кор. 8 и 9).

Един от принципите, на които Библията учи, е, че пълновре-менният духовен работник трябва да се отнася към човешките да­рове като към нещо свещено, отдадено за Бога. Понеже даровете, давани на левитите в Стария завет били святи (Левит 22), то всеки пълновременен духовен работник трябва да приема подаръците с чувство за отговорност и страх пред Бога. И никога не бива да пренебрегва факта, че хората са жертвали, за да му дадат.

Друг принцип, даден в Свеятото Писание, е финансовата отчетност, която се очаква от всеки, разполагащ с пари, дадени от различни хора за Божието дело. Когато Павел изпратил Тит на обиколка за събиране на помощи за бедните светии, той изпратил и един неназован брат, който бил добре изпитан и упълномощен да помага на Тит в счетоводството. Както казва Павел: ..."като из­бягваме това, някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е по-верен на нашето служение; понеже се грижим за това, което е честно не само пред Господа, но и пред човеците" (II Кор. 8:20-21). Отбележете - не е достатъчно да бъдеш честен само пред Бога, но и пред хората.

Някои правят груба грешка, като подаряват и дават пари за хо­ра или за проекти, които са измамни и често несъществуващи. То­ва е не само неетично от страна на измамника, но дори противозаконно. Понякога грешим, защото даваме средства там, където на нас ни се струва, че са необходими, без да се интересу­ваме какво мисли по въпроса Онзи, Който може би по-добре от нас знае нуждите на Божието дело. От друга страна, няма извинение за онзи, който получава - той винаги трябва да уважава дарителя и да се вслушва в мнението му, като го пита за какво би искал да употреби парите му.



Молитвената мрежа и взаимозависимостта

Когато хората дават, водени от Свеятия Дух, ще видим богатс-твото на неговото. Основната Божия цел не са парите, а човешки-взаимоотношения. Бог ще използва финансовото партньорство, за да изгради молитвената структура и така да заздрави връзките между Своите деца. Когато даваме, една част от съкровището ни ще бъде на едно място, с определен духовен работник, а друга част



73






- на друго място, с друг човек. Малко от него ще е в родината ни, малко - в друга част на земята. Така все повече и повече ще се развива чувството ни на радост от онова, което все по-ясно ще виждаме да се върши за Бога по целия свят. И ние ще имаме дял в тази дейност, и ние ще бъдем парично заинтересовани.

Странна изглежда понякога Божията система на действие в об-. ластта на икономиката. В УАУАМ се раздават изключително мно- го средства, за да се посрещнат нечии нужди. Виждал съм как ед -ни и същи пари просто сменят притежателите си и това понякога ме е шокирало, защото тази огромна и отговорна работа е всъщ­ност на Бога, независимо дали ние сме в Америка, или в Хилоу на Хавайските острови.

Като ръководители на училището за мисионери в Хилоу, бях­ме обезпокоени от нарасналата сума от неизплатени учебни такси. Събрахме се всички, за да питаме Бога какво се опитва да ни каже чрез създалата се ситуация.

Хрумна ми да прочета II Коринтяни, 8 глава. Знаех, че се отна­ся за жертването заради нуждаещите се светии, но когато започнах да чета, в съзнанието ми се забиха стихове 14 и 15: "но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност,... та и тяхното изобилие да послужи на ваша оскъдност; така щото да има равенство. Според както е писано: който беше събрал много, нямаше излишък; който беше събрал малко, не му беше оскъдно ".

Спомних си думите на един стар проповедник, който твърдеше, че във всяка група от вярващи Бог вече е отделил необходимата Нему сума, за да може същата тази група да свърши работата, към която Той я води. В нашия случай изглеждаше така, сякаш Бог ис­каше от нас, ръководителите и студентите, да поемем разноските на неплатилите студенти, които възлизаха на няколко хиляди долара.

Събрахме се всички - учители, ръководство и студенти. Най-напред накарах всички, които бяха с неизплатени такси и сметки, да нат и да кажат каква е сумата, която дължат. След това помолих ки да се молят самостоятелно или по семейни двойки, като питат трябва ли да дадат пари на някого, на кого и каква сума.

Аз и жена ми Дарлийн тихо се молехме един до друг.След някол- ко минути аз прошепнах:

-Разбра ли нещо, Дар?

- Почувствах, че Бог ми каза да дадем 100 долара на Том Хелас - отговори тя.

74


  • Но, мила, трябва да се молим за нуждите на студентите, а Том е от ръководството.

  • Не го казах, но мисьлта ми беше ясна: "Грешно си разбрала – това не е от Бога " След това й обясних, че съм получил ясно водителство да дадем 50 долара на някой студент. Пък и в банкова­та си сметка имахме само толкова.

Всички все още седяха с наведени глави. Някои вече си проби-ваха път, парите се разменяха, някои в групата се прегръщаха, -други се усмихваха с благодарност, трети плачеха.

- Е, добре, Лоурън - каза Дар, - може да става дума само за мен.


Може би само аз трябва да получа и да дам на Том 100 долара.

Тогава осъзнах, че май съм пропуснал нещо. И решихме отно­во да попитаме Бог, но този път за онова, което Той беше казал на другия. Аз го попитах трябва ли да дадем 100 долара на Том, а Дар зададе въпроса за 50-те долара и студента. За моя изненада и два­мата получихме силното уверение, че точно това ни е наредил Господ. Понякога е възможно да получите различни ръководства и да не разберете, че Бог не иска да ви каже "Или едното, или другото", а "И двете".

Попълних чек за 50 долара и го дадох на съответния студент. Върнах се на мястото си и зачакахме следващата стъпка на Бога. Не можехме да дадем 100 долара, защото ги нямахме.

Точно в този момент се приближи Том Хелъс, чието изражение беше на недоумение. Застана до нас и тихо заговори, за да не пре­чи на другите, които все още се молеха в очакване да чуят Божия глас.

- Ние с Даян... - започна той, сочейки жена си - ... Уф ... молих­
ме се. И ... мислим, че Бог ни каза да дадем 100 долара на един
студент. Но нямаме никакви пари. Лоурън, мислиш ли, че Бог би
постъпил по този начин?

Аз се ухилих:


  • Да, мисля. Ако искаш да ънаеш, Бог каза на Дар да ти дадем 100 долара,въпреки, че ги нямаме. Нека изчакаме малко, да видим какво ще направи Господ.

Не след дълго една от ръководителките, Деби Смит, се запъти към нас със същото въпросително недоумение, изписано на лицето й.

  • Лоурън, бог ми каза да ви дам 100 долара, но те не били за вас. Възможно ли е ?

  • Напълно е възможно, Деби. Застани тук и ме почакай.

Намерих Том и Даян и ги заведох при нея. Тя ми връчи 100-те

75





долара, аз ги предадох на двамата съпрузи, а те на свой ред тръг-

наха да търсят студента, за когото бяха предназначени парите. Поклатих глава от удивление. Защо Бог просто не напе

Деби да даде парите направо на студента? Защо замеси мен, Дар,

Том и Даян, и едва тогава Деби? Мисля, че така Господ ни разкри

микрокосмоса на Своите финансови операции, които се задвижваха по същия начин и в по-големи мащаби. Едни и същи пари при-

надлежащи Нему, както казва Словото, преминават от ръка в ръка,

посрещайки различни нужди и позволявайки ни да участваме в чу- дото на промисъла, укрепвайки едновременно с това нашето един­ство и нашия стремеж към подчинение.

Христовото тяло разполага с парите, необходими за всяко Бо­жие дело. Д-р Дейвид Барет, редактор на Световната Енциклопе­дия на християнството, констатира, че 2/3 от световното богатст­во принадлежи и се управлява от християни. Нямаме нужда от по­вече пари, а трябва да позволим повече и по-голямо количество от тях да влязат в обръщение. Колкото повече даваме един на друг, църква на църква, независимо от националните и деноминационни прегради, толкова повече Христовото тяло ще се обедини и ще се доближи до Бога.


Живот чрез вяра в "осемчасовото" ежедневие

Някога, много отдавна, в далечната история на християнската пква, е'пуснало корени погрешното мнение, че съществува "светски" свят и свещен свят. Някои хора принадлежат към духо­венството и изпълняват пълновременно цялостно служение - това с нещо свещено, тайнствено. Останалите живеят и работят в "действителния свят", имат „светски" задължения, но могат да участват в Божието дело, като подпомагат онези, които са в пъл­новременно служение.

Вероятно никога не сте се замисляли колко дълбоко това се от­разява на ежедневната ви работа. В най-добрия случай, подобно на много християни, вие може би сте приели професията си за нещо естествено. Или в най-лошия, смятате, че тя е нещо повече или по-малко мръсно, но необходимо. Вие посещавате неделните служби, за да вземете един духовен душ преди да се втурнете отново във водовъртежа на ежедневието.

Духовните победи и чудесата съществуват, но те сякаш стават някъде другаде, в тях действащите лица са мисионерите, хората, заети с пълновременно служение. Или, може би, всичко това може да се каже и за някой от „светски" редици, но само ако той е извър­шил нещо много духовно, като например - накарал е работодате­ля си да повярва.

Това ли е действителното състояние на нещата? Не вярвам, че
е така. Чудесата могат да стават на мисионерското поле, във ваша-
та професия, на вашето работно място. Бог има желание да се на-
меси и да ви помогне, но най-напред ще трябва да разберете в как-
ква светлина Той вижда по-нататъшното ви развитие. Ако обичате Исус и Му служите по начина и на мястото, където Той ви е призвал, ще можете да живеете чрез вяра и да виждате духовни победи и във фабриката, и в съда, и в адвокатурата, и в магазина. Както вече казах в една от предните глави, думата “мисионер” означава “светец”. Затова Исус е казал за всичките Си последователи: “Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас”(Йоан 20:21)

Възниква само въпроса за местонахождението и типа на работата. Как сте си избрали професията или работното място?





76

77





Питахте ли Бога какви са плановете Му за вашия живот? Или по-
добно на повечето християни, вие сте решили, че докато Господ ви
призове на пълновременна служба, ще трябва сами да избирате
пътя си.

Хиляди хора са се заели с неща, които никога не са им донесли щастие и удовлетворение. Затова не бива да се забравя, че всеки има своето призвание и че всички ние трябва да вършим всичко Божия прослава. Той не дели служенията на духовни и светски. Ние правим това. Целта на Бога е да изпълни замислите Си и всич­ки ние да вземем участие в това. Крайната цел е да се установи господството на Исус Христос навсякъде в обществото и всички хора на планетата да чуят благовестието. И също като по време на жътва, Бог ще ни каже на кое поле да отидем да работим.



Да знаете какво е вашето призвание

Имате ли някакво призвание? Някакво чувство за съдбовност? Смътно усещане за мисията на вашия живот? Ако не сте разбрали предназначението си, можете да го научите, но само ако отстъпи­те правото, вие да решавате съдбата си. Защото единственият на­чин да имате Божието ръководство, е да отстъпите на Бога право­то да взема решения. Той може да ви накара да се заемете с нещо по-различно, но може и да ви остави там, където сте. Може да из­прати вас и семейството ви на другия край на света, но след като сте убедени, че и сега вършите работата, с която Той ви е призвал да се заемете, то вие вече действате, както би действал един мисионер.

Как постъпва мисионерът? На първо място, търси Бога за всички детайли, за да е наясно как ще изпълни задачата си. Той се моли, слуша вътрешния глас на Духа и действа, ръководейки се от него. А когато онова, с което се е заел, изглежда невъзможно, трябва да се довери на Бога и да Го остави да извърши чудото.

Нека се върнем към дефиницията за вярата от втора глава: вя­рата е чуване на Божия глас, пристъпване към действие и накрая пълно доверие, че Бог ще извърши онова, което вие не можете. То- зи вид вяра е в сила, независимо от това, дали сте част от местна- та църква или проповядвате Евангелието сред някое непознато племе в долината на Амазонка.

Много християни не биха се заловили за никаква духовна работа, като например обучението на децата в неделното училище, без да се молят предварително. Но същите тези хора не пристъп- ват към молитва, когато става дума за нещо от "светските” им

78

ежедневни задължения. А би трябвало да се допитват до Бога за неща, като например какви маркетингови цели да си поставят, как да контактуват най-добре с колегите си, по какъв начин да подобрят системата ­на работа или да намерят разрешение на възникнал проблем в компютърната техника.

Двама учени Род Герхард и д-р Уил Търнър, работеха над нов

микрокомпютърен контролен уред, нужен за Университета на нациите към У..АМ. Когато работата се задълбочила, те се натъкнали на някакъв проблем



-

в компютърната система, който ги забавил няколко дни. Нито телефонната консултация с производителя, ни­то техните методични опити успели да установят в какво се състои проблемът. Просто системата не действала така, както трябва.

И понеже все стигали до задънена улица, двамата учени започ­нали да работят и през нощта, а понякога дори до ранни зори. Ед­на нощ те спрели за малко да си починат. Било към 2 ч. след полу­нощ и двамата мъже излезли да се поразтъпчат в топлата хавайс­ка нощ, да разведрят мозъците си.

Род погледнал към ярките звезди, чиито проблясъци се вижда­ли през разлюлените палмови листа, и тихо се помолил: "О, Господи, Ти знаеш отговора. Моля Те, помогни ми!" И точно тога­ва дошло разрешението на проблема ... Всичко изпъкнало в съзна­нието му ясно и точно. Род се втурнал към Уил:

- Знам причината! Хайде да вървим! - и двамата се устремили към лабораторията и приложили начина на действие, предложен от Род. Системата незабавно се отворила и заработила. Не след дъл­го двамата учени, уморени, но ликуващи, заключили и се прибра­ли да почиват.

Род отбеляза, че скептиците ще кажат, че идеята му е хрумна­ла просто защото е дошло време пренатовареният му с варианти мозък да избере един от тях. А това би могло да се случи и на учен-атеист. Вероятно Робърт Шулер е прав като твърди, че всич­ки съзидателни идеи идват от Бога и зависят от вярата на онзи, иго ги получава. Но Род и Уил са убедени, че в онази нощ Бог им е дал отговора.

Има случаи, когато не само трябва да помолим Бога, но и да дадем отпор на дявола. Понякога в играта се намесва врагът на душите ни – Сатаната. Затова в такива случаи е необходимо да се обърнем директно към него и да започнем духовна битка, за да го отстраним от пътя си ида спрем разрушителната му дейност. Защото съществува вероятността,трудностите в работата ни или неприятностите ни да нямат естествени причини, а да са дело на дявола.

79



Не би трябвало навсякъде да виждаме демонична намеса, но е необходимо да не забравяме, че врагът ни може би се е заел за работа. Можем да се справим с него бързо и лесно, като употребим властта си над него, предоставена ни от Исус (Яков4:7, I Петрово 5:8,9). Ако изцяло сме се отдали на Бога и сме се заели с онова, което Той ни е призвал да вършим, то тогава и Той е съпри частен на нашия успех.

Предприемаческият дух е ясно изразен в сина ми Дейвид, неза­висимо от това, че все още е в колежа. Докато беше'15-16 годишен, той се зае с два дребни бизнеса: пълно обзавеждане на коли по поръчка и „Дейвид&Дейвид" видеопроизводство. И двете дейности се осъществяваха в партньорство с друг студент по ки­ноизкуство - Дейвид Токайос.

Още в началото на съвместната си дейност двамата Дейвидов-ци решили винаги преди редактирането или сглобяването на даден видеоматериал да се молят заедно. Те предоставили на Бога пра­вото да им посочва с какво да се заемат и се противопоставяли на всяка стъпка, предприета от дявола. Така работите им вървели гладко, докато един ден забравили да се помолят преди да започ­нат новия филм, понеже бързали. И всичко сякаш вървяло наопа­ки - всяко нещо, свързано с редактирането, се проваляло. И колко­то повече проблеми им се струпвали на главата, толкова повече се отчайвали - най-напред от оборудването, а след това - един от друг. Изведнъж двамата младежи осъзнали къде се крие причина­та за неуспеха им. Спрели работа, направили съвместна молитва, починали си малко и отново се заели с работата си. Трудностите били преодолени, а продукцията - успешно завършена.

Бог наистина ли желае видеоматериалът да успее? Или това е цел на врага ни? И двамата имат отношение към работата ни- Ако сме посветили работата си на Бога, то Той ще се грижи за интере­сите Си. А понеже дяволът работи против Бог и хората Му, то то­гава той работи, опитвайки се да внесе объркване.

След колежа синът ми реши да се оттегли за известно време бизнеса и да завърши две училища към У\№АМ - училището за изу чаването на Библията в Хонолулу и училището за обучение на ръ- ководни кадри в Чили. Това нямаше да се отрази отрицателно на “Дейвид&Дейвид" видеопроизводство, защото наскоро бяха успели да изплатят големия си заем. Но Дейвид Токайос реши да поеме всички задължения и за 6-те месеца Бог благослови бизнеса им десетократно.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница