Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие

• 
  Тя е почти разточителна - не се дава само онова, което няма
  да ни липсва (стихове 2,3).
  
• 
  Дори и да ни коства известно усилие, или да ни е скъпо онова,
  което даваме, ако го даваме защото Бог така ни е казал, има вели­
  ка радост, дори веселие в тази постъпка (стих 4; II Кор. 9:7).
  
• 
  Тя се проявява най-напред от любов към Бога, а след това от
  любов към хората (стих 5).
  

В предната глава видяхме, че даряването е форма на хваление към Бога. Но Той е предвидил някои практически резултати вслед­ствие на щедростта ни, включително и конкретни резултати за конкретни категории хора.

Библията разкрива начините, по които Бог е премислил за хората. Всеки от нас спада към една от тези категории:

• 
  хора, които издържат семейство:
  
• 
  бедни и нуждаещи се:
  
• 
  светци:
  
• 
  хора, живеещи с манна.
  

Бог каза на Адам, че ще си изкарва хляба с пот на челото. То­ва е първата заповед, дадена след падението. Онези, които издър­жат семействата си, са мнозинство. Това са всички, които произ­веждат блага или работят в областта на услугите. Повечето от пас­торите и евангелизаторите се отнасят към тази категория, защото те подготвят служби, за които им се заплаща. Принципът пълнов-ременните служители да получават заплата, е подкрепен и от Исус (Лука 10:7), и от Павел (I Кор. 9:7-14; I Тимотей 5:17-18).

Един млад духовник изказал мнение, че целта му е така добре да инвестира средствата си, че да може да се отдаде на служени-ето си без особени грижи за няколко години напред. Като начало това звучи добре, защото би могъл да стане пастор там, където не е във възможностите на вярващите да му плащат. Той би могъл да

60

се заеме с каквато си иска духовна работа, без да се тревожи за оедства и помощ. Не питам какви са мотивите на въпросния л/ховник, но бих искал да зная дали планът е мъдро обмислен. По­неже фактически така се нарушава библейския механизъм за под­помагане на онези, които са на духовно служение.

Нуждите на бедните трябва да се задоволяват чрез проявената от нас щедрост. Библията поддържа правото ни на лично имущество, но ни напомня, че трябва щедро да подпомагаме бед­ните и нуждаещите се хора.

В Писанието е казано, че сред нас винаги ще има някой беден. Причините за това са различни - някои бедняци са невинни подсъдими; други са бедни вследствие на неправилно взети решения. Но при всички случаи не би трябвало да закоравяваме сърцата си (Числа 15:7, 11; Йоан 3:17), да си измисляме извинения и да отпращаме бедните с празни ръце. Исус не иска от нас да да­ваме само на невинно бедните, Той не казва: "Давайте на онзи, кой­то иска... освен, разбира се, ако е измамник или не е постъпил разумно, за да задържи парите си". Христос казва: "Дайте му". Да­ряването е проява на милост, а милостта не се проявява за заслуги.

"Ако осиромашее брат ти и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш като на чужденец или пришелец, за да живее при тебе" (Левит 25:35).

Когато бях все още малко момче, живеехме в Ел Центро -Калифорния, точно срещу градския парк. Бяха тежки времена и в парка обикновено спяха стотина и повече бездомни скитници. Чес­то някои идваха у нас, заставаха пред задната врата и като мачка­ха шапката си, със страх питаха ще им дадем ли нещо за ядене. Та­ка и не видях майка ми да върне някой от тях, въпреки че самите ние живеехме оскъдно, разчитайки само на десятъците и на онова, което хората от църквата ни даваха. Но мама все намираше нещо, което да даде на бедняците да хапнат и може би щеше и да ги завие, докато спяха в парка, за да не измръзнат.

Има много начини да се помогне на хората, някои от които

имат по-продължителен ефект. Библията разграничава мързеливците и угнетените бедняци. Казано е, че "ако не иска някой да работи, той нито да яде " (П Сол. 3:10). Затова трябва да се опитаме да помогнем на бедния да започне да се издържа сам. Но най-важното нещо е да не закоравяваме сърцето си и дане пренебрегваме отговорността да направим нещо, за да помогнем.

Господ е дал много обещания на онези, които дават на бедните.

61

Тук са изброени само някои от тях:

• 
  "Който показва милост към сиромаха, заема Господу"
  (Пр. 19:17).
  
• 
  "Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие"
  

• 
  "Който има щедро око, ще бъде благословен" (Пр. 22:9).
  
• 
  "Ще бъдеш велик" (Ис.58:10).
  
• 
  "Ще преуспяваш" (Пр. 11:25).
  
• 
  Бог "ще снабди всяка ваша нужда" (Фил. 4:19).
  
• 
  "... Отец... ще ти въздаде" (Мат. 6:4).
  
• 
  "В зъл ден ще те избави Господ" (Пс. 41:1).
  
• 
  „Ще се изпълнят житниците ти с изобилие" (Пр. 3:10).
  
• 
  "Който дава на сиромасите, няма да изпадне в немотия"
  (Пр. 28:27)
  

• 
  "... ще имаш съкровище на небесата" (Мат. 19:21).
  
• 
  "Ще познаеш Господа" (Еремия 22:16).
  
• 
  "Ще живеете безопасно в земята си " (Левит 26:6).
  Господ Исус също е казал, че когато застанем пред Него по
  

Третата категория хора аз наричам "светците". Употребявам този термин вместо термина "мисионери", защото твърде често просто си представяме мисионерите като хора, носещи маската на състраданието, проповядващи под дърветата на някоя джунгла, за­обиколени от туземци. Коренът на думата "мисионер", означава "светец".

Той е човекът, изпратен от една група да направи нещо за дру­га група. Това може да е някой, изпратен в гетата на Детройт, или друг, изпратен в Швейцария за изграждане на компютърен център с банка. Светецът може да отнесе Евангелието и сред никому не­известно племе в най-отдалечените райони на Амазонка.

Онези, които щедро подпомагат светците, не получават лични облаги. Те дават заради любовта си към Бога и за да се чуе за Не­го навсякъде. В (Римл.10:14-15) се казва: "Как прочее ще призо­ват тогова,в когото не са повярвали? И как ще повярват в тогова, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник? " как ще проповядват, ако не бъдат пратени?" Бог настоява да проявим щедрост и да даваме, за да могат светците да разнасят Благата вест (Ш Йоан 6-8).

62

4. Хората, живеещи с манна

Някои хора, специално призовани от Бога за делото Му, се из­държат директно от Него. Също като израилтяните, които се хра­нели с манна в пустинята, или подобно на Илия, комуто носели храна враните, директното издържане от Бога не трае дълго; то е за кратко време,при необичайни обстоятелства, именно с цел да се изяви силата Му.

Срещали сме се с подобни обстоятелства. По време на преби­ваването си в Гърция за подготовка на нашия кораб на милосърди­ето "Анастасис", 175 души от У\УАМ се убедиха в съществуване­то на промисъла с манната. Една сутрин 8301 риби изскочили на брега, точно пред лагера им. Младежите внимателно ги осолили и така си осигурили храна за няколко месеца, която да разнообрази принудителната им диета. Никой не можал да обясни защо рибата започнала да изскача от водата. Местните гърци, дори и най-старите, никога не били виждали подобно нещо. А рибите наизска-чали само там, където били хората на У\УАМ. Изглежда, че това е било "манна-промисъл".

Странен инцидент преживяла Риона Петерсън - младата жена, за чието пътуване до Албания вече ви разказах. По време на дру­га мисионерска обиколка Риона и нейната приятелка Силия се на­мирали в Единбург и на следващия ден трябвало да отплават с фе­рибот до Хибридските острови. Но имали много малко пари и не знаели какво да правят, затова помолили за Божия промисъл. А как би могъл да постъпи Той, след като парите им трябвали за следващите 24 часа, а в този град те нямали никакви познати?

Двете жени вървели по Принцес Стрийт, изгубени сред тълпи­те от пешеходци. Когато спрели на светофара, за да изчакат зеле­ната светлина, Риона погледнала надолу към бордюра и възкликнала:

- Силия, виж тук, на обувката ми! Откъде са се взели там? - и тя извадила от токата на обувката си банкнота от 1 паунд. След то­ва видяла още една такава банкнота под другия си крак. Двете при­ятелки се заоглеждали, но никой не се обърнал, за да потърси из-губените пари. Пък дори и някой да ги е изтървал, как би могла кбанкнотата толкова лесно да се закачи за токата? Денят не бил ветровит, за да се предположи, че вятърът е духнал парите и някак ги закрепил за обувката.Не по-малко чудно било, че така те получили точната сума, за да си купят билети за ферибота. Жените били сигурни, че по някакъв начин Бог е поставил банкнотите на единия крак на Риона и под другия. Защо подобни случаи са тол-

кова редки? Тези истории са толкова необичайни, че е трудно да им се повярва. Но след като Господ е хранил милиони Свои хора 40 години по съвсем мистериозен начин в пустинята, материализи­райки храна за тях; след като пак Той поставил пари в устата на рибата, за да ги намери Петър, тогава защо да не направи това и друг път?

Има няколко причини, поради които подобни "манна" случаи са толкова редки. Обикновено Бог употребява хора, които да пос­рещнат нечия нужда. Именно това е първата причина - по този на­чин Той не просто отговаря на физическите нужди, но ни обединява. Чрез щедрото даване ни прави съпричастни към чо­вешките нужди.

Друга причина, поради която Бог предпочита да действа чрез хората е желанието Му ни покаже, че по-голямо благословение е да даваш, отколкото да получаваш. Той иска да ни изяви благословенията, произтичащи от щедростта. Едва тогава ще ста­нем като Него. Бог "обича оногова, който дава с радостно сърце", без да се скъпи (II Кор. 9:7), понеже и Неговото сърце е всеотдайно. Щедростта дава безкористно, без капка съжаление, без егоистични мотиви и без желание за манипулиране. Човекът, който дава "с радостно сърце", просто подарява и разчита Бог от­ново да напълни чашата му, за да може да продължи да дава.

Преди да умре (1983 г.), Кори Тен Бум често гостуваше в учи­лищата на У^АМ. Никога няма да забравя простата илюстрация, която тя направи в подкрепа на тезата, че Бог ще възнагради щедрите. Тя стоеше пред групата бъдещи мисионери и постави на масата 2 бутилки, пълни с пясък. Едната бутилка беше с тясно гърло, а другата - с широко. Тя наведе бутилката с широкия отвор и пясъкът бързо се заизсипва върху масата, изпразвайки съда. След това тя направи същото с второто шише, от което пясъкът едва-едва се процеждаше.

- Виждате ли, драги студенти, бутилката е като някои християни. Те отдават дължимото на Бога, но не толкова свобод­но и с желание. Сега нека видим какво става по-нататьк.

Кори изчака и последната песъчинка да падне, и започна да пълни шишетата. Онова, което имаше широко гърло, се напълни бързо до горе, но доста време й беше необходимо, за да напълни бутилката с тесния отвор. Обяснението беше просто: който дава по-бавно, получава по-бавно.

На коя бутилка приличате вие?

8

Издръжката на мисионерите. Начинът на Исус

Защо Бог не ни предостави наведнъж всички пари, които ще са ни необходими за Неговото дело на земята? Той със сигурност би могъл да накара някой милиардер да напише тлъст чек за финан­сиране на организация, решила да изпълни Великото поръчение. Или би могъл да помогне на някой, който Го обича, да се спъне в скрито съкровище и да го даде веднага за Божието дело. Или защо пък да не направи така, че някой от хората Му да спечели 10-те ми­лиона долара, разигравани на лотария?

Всеки, който със сълзи на очи и сетни сили се е питал как ще продължи служението си, сигурно си е задавал някой от тези въпроси. Един мисионер в отчаяние нареждал: "Никога нямаме достатъчно пари, за да свършим онова, което трябва. Чувствам се така, сякаш Бог е завързал едната ми ръка зад гърба и ме кара да работя само с другата. Просто няма смисъл!"

И защо мисионерите трябва да пишат писма? Сигурен съм, че всеки мисионер е усещал досада от писането на писма или сглобя­ването на новинарски листове, предназначени за църкви, съмишленици, приятели, роднини и други подобни. Но повечето свикват, макар че има и такива, които смятат това за излишно. Накрая хората, работещи за Божието дело, остават малцина, и приемат трудностите за нещо естествено. И все пак, защо е необ­ходимо най-великото дело на света да се придвижва по този начин?

За да си отговорим, трябва да се опитаме да погледнем на слу­жението и парите така, както Бог гледа на тях. Ние смятаме, че приемаме някаква работа, получаваме пари за това и те доказват, че нашите цели са изпълнени. В края на краищата те са цели и на Божието дело, нали?

Само че Бог има далеч по-различни и високи цели. Неговото първо желание е да възстанови и изгради взаимоотношенията между нас и Него и между нас и другите. Ето защо Той е решил, че ние трябва да разчитаме на финансова подкрепа от страна на други хора, а през това време Той ще се грижи за Неговата част от работата.


64

65

Исус е изработил модела, предназначен да онагледи това пра­вило за нас. В юношеството си се е издържал от дърводелство, но по време на 3-годишното си пълновременно служение Той и уче­ниците Му са разчитали на "Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха от имота си" (Лука 8:3).

Когато хората дават, за да подпомагат Божието дело, могат да очакват редица приятни преживявания. Като доказателство на ка­заното може да послужи случилото се в Ню Орлеанс. Десетгодиш­ната Лиза си заработила 15 долара при разпродажбата на коли в някакъв гараж. Вместо да ги похарчи за бонбони, играчки, дрехи или други прищевки, детето решило да даде парите на мисионера Чък Морис, член на У\УАМ.

Оценявайки постъпката на Лиза по достойнство, Чък се замис­лил как максимално да оползотвори парите. Сетил се за Дейвид -момче без работа и дом, което спяло в градския парк. Преди ня­колко дни Морис говорил с него и той приел Бога. Желанието на Дейвид било да си намери работа, но това било невъзможно, защо­то не притежавал лична карта, която да представи на властите в Луизиана. Чък решил с 15-те долара на Лиза да плати за такава карта, така че младежът да има право да кандидатства за платена работа.

По-късно мисионерът изпратил писмо до 10-годишната дарителка, в което й обяснявал за каква цел е употребил доларите. След няколко седмици и Дейвид й писал, за да й благодари за това, че с нейна помощ си е намерил работа. Оттогава Лиза редовно се моли за него, защото е убедена, че парите, които е жертвала за Бога, са променили един човешки живот.

Това е само една кратка история сред милионите други такива, но тя много добре илюстрира крайната цел, която Бог си поставя чрез финансите - човешките взаимоотношения. Бог изявява лю­бовта Си чрез даряване - Той не само е отдал единствения Си Син като възможно най-всеотдайния акт на щедрост в човешката история, но Той непрекъснато раздава блага на всеки един от нас.

В Божието слово се говори, че всеки дар, идва от Небесния ни Отец (Яков 1:17). Ние пък, на свой ред, изявяваме любовта си към Него, като даваме на околните. И тогава, освен че по този начин заздравяваме взаимоотношенията си с Бога, ние се свързваме и с човека, комуто сме дали нещо, комуто сме помогнали.

Даване и привързаност - взаимообвързващо даване 66
Исус казва, че там, където е съкровището ни, ще бъде и сърце­то ни Ако подаряваме съкровището си на отделни хора, за да под­помогнем служението им, нашите сърца ще бъдат с тях. Ще се чувстваме отговорни да се молим за тях, също като малката Лиза от Ню Орлеанс. Може да се намираме на другия край на света, мо­же никога да не отидем там, където мисионерства човекът, кому­то сме помогнали, но нашата жертва ще ни сближи, ще ни напра­ви съпричастни на Божието дело в онази далечна непозната страна. Това е начинът, по който Бог кове и укрепва човешките взаимоотношения.

Освен това, има нещо важно и за онзи, който получава - той смирява себе си. Когато някой ти дава нещо, особено ако този ня­кой жертва от малкото, което има, това те кара да внимаваш и да оправдаеш доверието, което ти се гласува. Тази опитност е много важна. Гордостта ни се свива от тежестта на отговорността и съзнанието, че не можем да се отплатим, а само да благодарим за щедростта, проявена спрямо нас. Единственото нещо, което мо­жем да направим, е да се молим Бог да благослови човека, който ни помага.

Много пъти съм разговарял с хора, които искат да станат мисионери, но някой хубав ден, когато ще могат сами да платят за пътуванията си. Дори да допуснем, че някои успеят да не се запле­тат в заеми и намерят начин да осигуряват и придвижват финанси­те си, те ще загубят нещо много ценно - онова ужасно и едновре­менно с това чудесно и смиряващо взаимно обвързване, което ви­наги се проявява тогава, когато някой сложи банкнота в ръката ти и ти обясни, че Бог му е казал да ти я даде.

Появява се особена връзка завинаги между вас и онзи, който ви е дал някога нещо. Вие се тревожите за него, молите се за него по начин, много по-различен от начина, по който го правите за съв­сем непознати хора, които не са ви подарявали нещо лично. Естествено, ще желаете да споделяте с дарителя новините около вашата работа, като обясните каква част от Божието дело са под­помогнали дадените от него средства.

Всичко се развива приблизително по този начин, защото прила­гаме Божия метод да си помагаме, да даваме един на друг, когато сме части от Христовото тяло. И понеже всеки вид служение се нуждае от пари, Той ни гарантира, че винаги ще имаме нужда един от друг и че вечно ще усъвършенстваме взаимоотношенията си.

А в същото време ще бъдат посрещнати нуждите на мисионерите, хората в градовете ще имат по-обширен поглед върху нещата и ще

започнат да гледат на света така, както Бог го вижда - и всичко това, защото са дали някому нещо, за да помогнат на работата му "там някъде". И молитвата ще стане по-ефективна във всяко отно­шение и ще бъде най-необходимото оръжие в духовната битка. Нищо подобно не би се случило, ако не зависехме от парите и от хората, които ги дават, за да придвижват Божието дело напред.

Може да прозвучи невероятно, ако кажа на един мисионер или пастор, че работата му ще стигне до задънена улица, ако разчита само на милиардерски чекове или на подкрепата на някоя мощна фондация. Но това невероятно нещо е вярно, защото истинският мисионер се нуждае не само от пари, а от нещо повече - той има нужда от хора зад себе си, които да го подкрепят с молитвите си и заедно с него да воюват в духовната борба.

Планът 30/30 за подпомагане на мисионери

Когато бях в Африка, един млад човек от Зимбабве, Арчи Гуви, ми зададе следния въпрос:

- Лоурън, Бог ме призовава за мисионер, но нямам финансова
възможност. Нашите хора не са свикнали да отделят средства за
подпомагане на такива като мен. Какво да правя при това
положение?

Отговорих му:

- Тогава трябва да научите вашите хора да дават. Нима в Биб­
лиите им, написани на родния им език, не се казва, че трябва да
отидат по целия свят и да проповядват Евангелието на всяка жива
твар?

Когато Арчи колебливо заобяснява, че не мисли, че бедните вярващи биха могли да му помогнат, за да замине, аз го попитах каква е цената на една кока кола в Зимбабве. Оказа се, че е 25 цента.

• 
  Е, Арчи - продължих аз, - познаваш ли 25 души, които ще те
  почерпят с една кола, ако им отидеш на гости в някой горещ ден?
  
• 
  О, да, познавам.
  
• 
  Биха ли те черпили всеки ден? Толкова ли добре те познават
  и те обичат?
  
• 
  Може би... така смятам.
  
• 
  Ами тогава просто намери 25 души, които да се съгласят
  вместо да те черпят с 1 кола всеки ден, един от тях да събира и да
  ти дава парите, които биха похарчили за това.
  

Следващият път, когато се заинтересувах за Арчи, той беше вече заминал като мисионер. Помислих си, че трябваше да го по­ощря да намери 30 души, а не 25, защото месецът се състои от 30

68

дни, а не от 25.

Какви би станало, ако всеки мисионер си постави за цел да на­мери 30 души, като всеки от тях поеме разходите му за 1 ден? То­ва значи, че той ще разполага с 30 души, чиито сърца ще следват съкровището си, ще се молят за този човек, ще го подкрепят по всякакъв начин, когато той има нужда от насърчение.

Да предположим, че настъпи някакъв кризисен момент, който изисква незабавна силна молитва. Тогава въпросният мисионер ще може да се свърже с 30 души, а всеки от тях вероятно ще има по десетина познати, готови да помогнат с молитва. В крайна сметка 300 души биха се молили за изпадналия в нужда мисионер.

Този принцип може да се приложи във всяка организация, по­добна на У\УАМ, чиято цел е да разпространи Евангелието във всяка част на света. Тогава ще се получи числото 300 000 или до­ри 3 000 000 души, обединени в обща молитва.

Този метод може да помогне и за разрешаването на различни ежедневни проблеми. Навсякъде съм се срещал с пастори, натова­рени с нечия мисионерска молба за помощ. Пасторът иска да помогне, но изпитва голямо затруднение при убеждаването на хо­рата от църквата да дадат пари. През цялото време той тика огро­мен камък нагоре по хълма, опитвайки се да накара вярващите да проявят загриженост за непознати хора.

Съществуват и други проблеми, свързани с личното даване на средства на мисионера. Познавам духовни работници, разочарова­ни дълбоко и принудени да напуснат мисионерското поприще, за­щото църквата им внезапно е спряла финансовата подкрепа пора­ди смяна на пасторите. Предишният пастор си е заминал, а новият не познава мисионера или не вярва в онова, с което той се е заел. Възможно е и църквата финансово да не е добре - тогава средствата, отделяни за издръжка на мисионери, се спират. Или още по-лошо - църквата се е разцепила и не съществува като цяло, оставяйки някогашния си пратеник на сухо.

За разлика от описаните случаи, при плана 30 дни /30 души подобно нещо не би могло да се случи. Дори ако средствата, събирани от 30 от­делни човека се изпращат чрез църквата, дори ако един от поддръжни­ците умре, банкрутира или отпадне по някаква причина, мисионерът ще трябва да пости само един ден от месеца, докато се намери заместник, ^ащото много по-лесно е да се замести един човек, отколкото да се за­местят повечето или всички, които са помагали до момента. Но преди всичко си помислете за онова сърдечно взаимно обвързване, което се из-в Христовото тяло, когато хората си помагат.

Каталог: library -> duhovni
duhovni -> Разчупване на оковите Победа над: Отрицателните мисли
duhovni -> Бог и човекът човешки теории за човека
duhovni -> Обикновеният път
duhovni -> Към световно единство гари Ка
duhovni -> Парчета живот в галерията на Този, Който все още върши чудеса
duhovni -> На корицата
duhovni -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага
duhovni -> Превод: Илиана Иванова Редакция и корекция
duhovni -> Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие

Изтегляне 1.87 Mb.

Сподели с приятели: