Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие
Да получиш Божия поглед върху нещата
Изтегляне 1.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Да дръзнеш да заживееш на ръба
- "Задето взеха во- дителството в Израиля военачалниците, задето доброволно им се
- Даряване на хлябове и риби
- Хвърляне на пари върху одеяло
- "Давайте, и ще ви се дава. Добра
- Невидимите начини на подпомагане и издръжка
- Проверовъчен списък за проверка на вашето движение напред
Да получиш Божия поглед върху нещата Сигурно сте забелязали тенденцията някои нужди да ви убягват от погледа и вниманието. Всеки се чувства по-отговорен за своето семейство, за собствените си приятели, църква, родина. Но Господ Бог на цялата земя непрекъснато се опитва да ни накара да се из- дигнем над нашия малък свят, защото Неговата загриженост и внимание не се ограничава само с нашите национални и лични обвързаности. Вземете си един хубав атлас и го проучете, проче- Тете международните новини в списанията, разберете най-важното за целия свят, молете се за целия свят и когато жертвате, жертвайте според Божията воля за целия свят. Да дръзнеш да заживееш на ръба Научете се да не изхвърляте пощата, защото писмата , които получавате от мисионерите, не са излишни, доколкото те ви за- познават с работата на Божиите служители в различни части на света. Доколкото е възможно, трябва да познавате съдържанието на посланията или да ги давате на някой, който също се интересува, като оставате отворени за Божието ръководство . Как да вземаме дарение Вероятно този въпрос представлява важна част от службата повечето църкви. Проповедниците завършват библейските училища и семинари, за да се научат как най-добре да организират службите си. Голяма част от седмицата им отива за учене и подготовка за времето, когато ще застанат на амвона, за да проповядват Музиканти и ръководители на хвалебни групи също с години изработват уменията си и часове наред се подготвят за неделните хваления. Но къде могат хората да се научат как да организират събирането на дарения и колко време отделят за молитва, с която да питат как да разрешат този въпрос? Обикновено дарението в църквите е придружено от музика или песни, с които се настройват умовете на хората на вълна "пускане на пари", докато кутията за дис-коса обикаля редиците. В Библията се говори много за даренията - препратките са 356 и всички те съдържат драматизъм и вълнение. Обикновено ръководителят е този, който получава ръководство от Бога и насърчава хората да дават. Даренията в Библията не са вместени между "по-духовните" части на службата, защото самите те са дълбоко духовни и често пъти лишени от видима радост. Прочетете, например, за строежа на първата скиния в Изход 25. Забележете, че нуждата е подбудила сърцата на хората - нужда, която трябвало да бъде задоволена чрез много внимателно разпределение на злато, сребро, бронз, масло, есенции, скъпоценн камъни, багреници и боядисани в червено кожи. Всички тези материали трябвало да се набавят от дарения. Мойсей също изискал от тези, които умеят, да участват с платен труд (Изход 35:10). Забележете каква огромна разлика съществува между старозаветните и настоящите дарения. Сега ние обикновено използваме подноси, или още по-лошо, торбички, заковани на пръчка, в които незабелязано пускаме левчетата и стотинките, които са ни са се откъснали от портмонето. Децата на Израел, обаче, трябвало да товарят даровете на каруци и да ги трупат
на голяма купчина пред Бога. Това мероприятие траело някол-ко дни, докато свещениците дадели знак, че количеството е достатъчно. Винаги събраното било повече от необходимото за предстоящата работа в името на Израилевия Бог. Виждали ли сте някога подобна картина във вашата църква? Аз никога не съм присъствал на такова изливане на любов към Бога. Затова пък все пак съм бил свидетел на изобилна жътва и се пона- Учих как да насърчавам хората при такова пълно с живот даряване. Духовните водачи трябва да правят основните дарения. Започва се от духовния водач и готовността му да приема Божието ръководство по отношение на даренията, както и с желанието му да се подчини и да засвидетелства това пред хората. Не искам да кажа, че всяка неделя трябва да се запланува някакъв вид проява на голяма щедрост, като примера с Мойсей, но съществува период на първоначално даряване, в което Бог води някаква група от хора. Именно тогава духовните лидери трябва добре да се вслушват в Божието Слово и да водят вярващите, като отделят по-щедра, по-голяма част за дарение от личните си запаси, отколкото обикновено. Както вече споменах, Бог ни посочи един замък в Германия, който купихме. В него бяха настанени 1000 души по време на Мюнхенските Олимпийски игри, а след тях останаха около 100 души ръководство и студенти, които си бяха платили. Изплащането на замъка Хурлах стана чрез няколко вноски, но за една от тях парите въобще не ни достигаха - трябваха ни още около 200 000 дой-че марки или приблизително 120 000 долара, които да внесем в срок от 2 месеца. Събрахме се всички лидери - общо 6 души - в тесния апартамент на Дейвид и Каръл Бойд, седнахме около кухненската маса и в обща молитва попитахме Бога как смята да посрещне и отгово-ри на нуждите ни. Ижчакахме известно време в безмълвно пребъдване в Неговото просъствие и не след дълго Го чух да ми говори: “Дайте всичко,което имате и ще ви се върне десетократно, като взема необходимото от ръководството и студентите. А на тях ще върна дасатократно, като взема средства извън У...АМ. Когато казах на останалите какво съм почувствал, всички се съгласиха. Някой изказа мнение, че Бог иска ние да направим ос- новно дарение и че ще изпитаме велика радост от това. Джон Бебкок, отговорника по издръжката, също се съгласи, с думите: “Като лидери трябва да започнем първи. Ние с жена ми цяла година спестявахме, за да можем да си отидем до Щатите за
дипломирането на децата, но вярваме, че можем да дадем тези пари". Тогава Джон извади чек за няколкостотин долара иго остави на масата. Н
Цар Давид дава пример за богато дарение, като започва събирането на средства и материали за изграждането на храма. В царе 29 най-напред се описва какво е дал лично Давид в злато , сребро, бронз, желязо, дървен материал, оникс и скъпоценни камъни, а чак след това се изброяват даренията на поданиците, решили да последват жертвата на своя цар.
Понякога Бог кара вярващите да правят особен вид дарения - такива, каквито никога не бихме могли да си представим. Когато бях малък, баща ми вкара един джип върху платформа, за да го по- каже на вярващите и да ги пита иска ли някой да го купи и да го по- 94 Да дръзнеш да заживееш на ръба дари на някой мисионер в Африка. Тази процедура му коства много усилия, защото периодически се налагаше да се маха преградата между аудиторията и залата за общение. Тогава присъстващите биваха подлагани на драматичното изпитание да жертват или не. А аз бях очарован по онова време от вида на раздрънкания джип и от въображаемото ми пътуване с него из африканските джунгли. До такава степен бях завладян от тази мисъл, че реших да дам за него парите, които упорито събирах, за да си купя кола. И много години по-късно имах щастието да карам същия този джип в Западно-африканската джунгла, на път за мисионерско служение в Бенин. Следвайки татковия пример и Божието подбуждение, често насърчавал правенето на необичайни на вид дарения в У\УАМ. Веднъж, например, направихме дарение от вехтории, за да подпомогнем строежа на Университета на нациите в Хавай. Всички се молихме, след това, почувствали водителството на Святия Дух, се отправихме към струпаните стари вещи зад сградата. Всеки от нас си избра по нещо, за което трябваше да плати по собствено усмотрение. Някои пък написаха отделни обещания от Библията или направиха цели писмени декларации за съгласие с Божията воля нърху части от дървенията на изхвърлените мебели, или простовърху счупени дъски и дъсчени прегради. Младежите знаеха, че всичко, което са надписали, ще бъде заличено - боядисано или изгорено, но важното беше, че посланието ще се помни от Бога и от тях самите. И след време, когато се натъквах на разкривените надписи, ми се искаше да плача при мисълта, че децата, оставили инициалите си върху парчета от вехтории, са помогнали на Университета да обучи самите тях за мисионери. Само си представете младеж на тяхната възраст, който седи зад чина в класната стая и се пита къ- де ли се намира онази малка, назъбена дъсчица с неговия надпис отгоре! Даряване на хлябове и риби
95 И така, в молитва попитахме Бога какво количество трябва да де лично всеки един от нас, като вярвахме, че Той ще увеличи сумата чрез дарение от по-голяма група. По онова време част от ръководството в Кона бяха Алън и Фей Уилямс. Въпреки че не разполагали с никакви средства почувст- вали как Бог им казва да Му се доверят и че ще разполагат с 1000 долара съвсем скоро. Те не споменали на никого за това, а само почнали да се молят. След няколко седмици те получиха 1000-та долара по пощата. Д-р Брус Томпсън пък усетил, че Бог го кара да се обади на някакъв негов познат и да поиска 2000 долара. Така и Брус даде своята част от дарението ни. След като събрахме приблизително 25 000 долара, свикахме
Въпреки това продължихме пеенето и хвалението и тук-таме някой подписваше чек или бъркаше в джоба си за пари. След известно време Мартин дойде с втори резултат - още 6000 долара бяха събрани за строежа. Въпросната служба продължи почти 2 часа, като сумата нарастваше от 6000 на 14 000 долара, след това на 32 000, 47000 и накрая стигна числото от 100 000 долара. За много от студентите това не беше въпрос на решение, да дадат онова, с което вече разполагат, а да жертват сума, за която нямат представа откъде ще се вземе – също като Алън и Фей Уилямс. 96 Започна да пада мрак, свечеряваше се. Тогава едно семейство от Минесота написа нещо на едно листче и го пусна в кошницата. Те бяха изгубили сина си след автомобилна катастрофа в началото на годината.Момчето завършваше гимназия и имаше намерение да учи в нашия технологически отдел. Оказа се, че тези хора са решили да дарят няколко декара земя, която трябвало да наследи синът им. Цената й, прибавена към общата сума, събрана от нас допълни доларите до 250 000. Когато Мартин оповести новината, всички избухнаха в аплодисменти, като славихме Бога за пътя, по който ни изведе от нуждата, в която бяхме изпаднали. Божият промисъл е осъществим във всички случаи, но хората, от които зависи той, трябва да се подчинят на Бога. Ако Го слушаме и вършим онова, което Той иска от нас, всички нужди ще бъдат задоволени чрез дарения, защото Бог вече е осигурил необходимите средства и хората, които са готови да посрещнат чудото в послушание.
Веднъж, докато пътувах към Питсбърг, където трябваше да говоря на една конференция, Господ ми проговори: "Искам да събереш средства за новата телевизионна станция, която смятам да построя в града". Бях напълно изненадан, защото изобщо не знаех дали някой има намерение да организира християнски телевизионен канал. Веднага след като пристигнах, съобщих на домакините за това, което ми даде Господ. Рус Бикслър, председателстващият на конференцията, застана като вкопан срещу мен, с отворена уста и втренчен поглед. Най-накрая успя да проговори:
По-късно се срещнах сгрупата, която смяташе, че проектът е по Божията воля, и те предложиха аз да събера даренията. Приб- рах се в стаята си и в молитва попитах Бога как да организирам дискоса. Той ме насочи към Гедеон, който постлал дрехата си и по- молил хората да хвърлят върху нея златото. Придържайки се към този пример, взех едно одеяло от хотела и същата вечер призовах всички присъстващи да хвърлят онова, което са решили да дадат, върху одеялото. Залата беше огромна, с високи балкони. Хората се устремиха към подиума и хвърляха пари. Онези, които седяха на балкона, само се надвесваха над перила и хвърляха пари долу върху одеялото. През цялото време всички пееха и екзалтирано хвалеха Бога, казвайки, че са се подчинили на волята Му. Някои дори хвърляха бижутата си и така ситуацията съвсем заприличваше на историята с Гедеон. Но най-голямото вълнение настана, когато се оказа, че събраната сума възлиза на 25 000 долара, т.е. точно толкова, колкото е дадена в Съдии 8:26 Така телевизионната станция беше построена. Междувременно Рус Бикслър съобщи, че разполагат вече с 5 такива станции. Това преживяване в Питсбърг не беше единичен случай. Имаше едно подобно боговдъхновено жертване в Англия, по време на Библейската конференция, когато хората струпаха всичко, което бяха решили да дадат, а след това пяха и танцуваха в огромно хоро. На пасторската конференция в Ероухед Спринг, Калифорния, трябваше да следваме примера от Деяния 4:37 и да положим парите "в краката на апостолите" - в случая, в краката на библейските учители. Методите биваха различни, но обикновено бяха драматични и пълни с действие, защото даренията изискват раздвижване от страна на хората - те излизат отпред пред всички и дават, а не си стоят пасивно на столовете в очакване край тях да мине дискоса. Ако сме чувствителни към Святия Дух и ръководството Му, даренията ще станат най-съществената част от живота ни. Често и ще получаваме в замяна на онова, което даваме. Както се обещава вСловото Божие: "Давайте, и ще ви се дава. Добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена, ще ви дават в пазухапш, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмеря " (Лука 6:38). 11
Вероятно най-труден за онези, които са решили да мисионерстват, си остава паричният въпрос. Как можете да сте сигурни, че парите ще се намерят тогава, когато ви трябват? Ами ако лрябва да издържате и семейство? Ще можете ли да се грижите за издръжката на детето си, ако иска да учи в колеж? Много християни употребяват термина "мисионер на вяра", който сякаш звучи заплашително. Можете да си зададете въпроса: "Ами ако нямам достатъчна вяра, за да бъде мисионер?" Най-напред трябва да разберете, че след като Бог ви призовава на пълновременно служение, значи знае всичко, от което се нуждаете. Той знае колко деца имате или ще имате. Той се грижи за здравето на родителите ви. Той вижда дори разваления зъб на дъщеря ви. Бог е практичен. Не се страхувайте да се подчините на волята Му, като си мислите, че Той не мисли за всички ваши проблеми. Той мисли не само за тях, но и за нуждите, за които въобще нямате представа, че ще възникнат. За това говорихме във 2-ра глава - тайната, която носят птиците. Небесният Отец е отговорен за тях и затова те не се тревожат за нищо. А Той наистина носи отговорност за вашето оцеляване. Бог подпомага пълновременните служители по различен начин. Не се опитвайте да Му диктувате начините за вашата издръжка. Някои хора не могат да забравят гордостта си и просто да разчитат на онова, което ще получат от хората. Грешката им е, че искат да пристъпят към служение, но само ако могат сами да поемат разходите си. Други пък попадат в капана на духовното възгордяване като вярват, че единственият начин да работят за Бога е като само Той трябва да поеме ангажимента да накара хората да жертват, без обаче да знаят за нуждата им. А има и такива, които прекалено много разчитат на хората – те се надяват повече на личните си познанства, отколкото на Бога, и ако той ги води да постъпят по малко по-различен начин, те ще се сблъскат с невъзможността напълно да Му се доверят. Библията казва, че вярата идва от слушане на Божието Слово. 98 99 Независимо от това дали сега започвате служението си, или от години работите за Бога, вслушвайте се в думите Му и правете само онова, което Той ви води да извършите. Прочетете различните опитности, описани в Библията:
- Когато Илия бил гладен, Бог го посъветвал, казано на съвременен език, да "призове за събиране на средства". Но вместо разпращането на хиляди писма към потенциални дарители с над писани готови пликове за отговор, било му казано да отиде при ед- на жена - много бедна - и направо да я помоли да му даде нещо. Кой начин на подпомагане е най-библейски? Продажбата на масло? Директната молба? Когато четете Писанието, ще се натъкнете само на една закономерност на Божия промисъл за издръжката на пълновременните служители: разнообразието. Левитите живеели от онова, което израилтяните носели в Божия дом. Пророците често разчитали на спонтанно възникнали желания за жертване, както и на гостоприемството на приятелите си. За известно време апостол Павел правил шатри и работил "ден и нощ", за да се издържа в началото на своята дейност в Солун (I Солунци 2:9). Друг път пък приемал дарения или пък хора, като Лидия го хранели и приютявали в домовете си. Докато навърши 30 години, Христос живеел от спечеленото от Него като дърводелец. Но когато пристъпил към пълновременно-то Си служение, живеел с хората и ядял на трапезата им. Както видяхме в предходната глава, Той имал няколко близки приятели, които се отзовавали на нуждите Му - Божият Син имал поддръжници (Лука 8:3). Историята за монетата в рибата разкрива безрезервността, която Исус можел да разчита на Божията помощ. Повтарящият се елемент в преведените лримери е пълното подчинение на Божията воля. Ключът към невидимите начини на подпомагане е чуването на Божия глас и послушанието във всичко, което Той желае да извършите. Пазете се от опасността,
която крие мнението ви, че всеки път Бог ще ви води по един и съши път Бъдете гъвкави и отворени за Неговото ръководство. Питайте Бога каква стъпка да предприемете. Някой път Той може да иска да кажете на други хора за нуждите ви. Подчинявайте Му се! Възможно е понякога да ви накара да мълчите и само пред Него да изложите проблемите си. Подчинете Му се и тогава. Или пък ще трябва да направите някаква инвестиция, или да продадете нещо свое. Послушайте Го! Той може дори да ви предостави възможност за развитие на някакъв бизнес. Отново се възползвайте! Но внимавайте за всички онези възможности и пътища, които ще ви отклонят от пълновременното ви призвание. Но пък и не се опитвайте да правите изобретателни алтернативи, с които да насилвате Господ да промисли за вас според вашето желание и начин. Всички чудеса на Божия промисъл се проявяват, ако се спазва съветът на Мария на сватбата в Кана Галилейска: "Каквото и да ви каже, направете го". Керън Лафърти била компаньонка в някакъв нощен бар, когато Бог я призовал към пълновременно служение. Тя била наясно, че ако продължи да се подвизава като платена бар-дама, ще печели луди пари, но знаела също така, че това означава проява на непокорство. Пред нея стоял въпросът, от какво ще живее, ако напусне бара. По време на библейските уроци в църквата на Калвари, Южна Калифорния, Карън си спомнила за 6-та глава на Матей, стих 33. фразата просто заседнала в съзнанието й. След урока жената взела китарата си и мелодията сякаш сама зазвучала в съзвучие с думите: "Царството Божие търсете най-напред...". Може би и на вас в момента ви зазвучава добре познатата мелодия на песента, която се пее по целий свят и която била чута за първи път от Керън:”... Всичко останало Бог ще ви даде. Алилу-Алилу-уя". Керън бързо записала гамите и продала новосъздадената песен на няколкод издатели. Понастоящем тя е мисионер и живее в Амстердам, а преиздаването на вече нотираната песен продължава да й носи печалба, с което тя посреща част от мисионерските си нужди. Проверовъчен списък за проверка на вашето движение напред
|