Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие

В базата никога не са имали много пари, но затова пък са при­тежавали амбицията да въздействат на цели нации. Осем от техни­те мисионери са пътували дори до Индия. Желанието на тези хора е да променят и Фуджи, и с тази цел основали начално училище, в което да обучават децата на най-бедната част от населението - ра­ботниците от плантациите, повечето от които са от Индия.

В индийските национални училища на Фиджи, имат обичай да слагат на първите чинове само онези ученици, които се справят много добре с материала, а онези, които са с по-слаб успех, тряб­ва да заемат задните чинове. Според местните жители децата на тръстиковите работници не могат да бъдат добри ученици и зато­ва от поколения наред те седят в дъното на класните стаи. И изведнъж, благодарение на училището на У \УАМ, децата на наем­ниците в тръстиките можели да се разположат в първите редици! А някои от родителите им отхвърлили индуизма и приели вярата в Исус Христос.

И всичко това - децата с ново бъдеще, родителите с нова вяра, младите мисионери и 3-годишната молитва - всичко това е стана­ло възможно, само защото един човек от Калифорния инвестирал 2000 долара за Божието дело чак на далечните острови Фиджи. Из­глежда така, сякаш парите са пораснали - почти като семето, което веднъж посято, ще израсте под Божиите грижи.

Не винаги парите се дават така безвъзмездно, нито пък винаги носят живот. Те могат да донесат и смърт. Нека ви разкажа още ед­на история.

Късно през нощта висок оранжев стълб от пламъци и дим се извисил към небето над Остийн, Тексас. Когато пожарникарите пристигнали, огънят бил обхванал вече цялата двуетажна сграда и хората били изскочили отвътре по пижами, по бельо или омотани в чаршафи. Един млад пожарникар с ужас забелязал в прозореца на втория етаж млада жена в напреднала бременност, която отча-

яно крещяла. Най-накрая, в отговор на неистовите викове отдолу на един млад испанец, тя скочила - чул се само тъп звук от падането.

Пожарникарите се юрнали да свързват маркучите, за да изпре­варят изгарящата топлина, но опитът им подсказвал, че е твърде късно и не може да се спаси нито сградата, нито уловените в капа­на на огъня хора. По всяка вероятност причината за пожара е би­ло избухване от газовата инсталация или някакво друго избухливо вещество.

От входа, препъвайки се, излезли мъж и жена, целите в пламъ­ци като горящи факли. От "Бърза помощ" се завтекли към тях и ги покрили с одеяла, за да ги изгасят. После внимателно им помогна­ли да се качат в линейката.

- Не, не мога да тръгна - плачела жената с изкривено и набраз­дено от сълзи лице. - Бебето ми остана вътре! Трябва да отида и да си взема дъщеричката!

А тогава апартаментът им вече приличал на разпалена пещ. Един от лекарите само я прегърнал и помъкнал към линейката.

Почти на разсъмване открили останките на 15-месечното мо­миченце във все още димящите руини. Но преди да намерят тел­цето на детето, властите трябвало да научат истината за пожара.

Някакъв човек, ядосан от това, че един негов познат няма да може да му върне 8-те долара, стрелял през прозореца на апартамента, като възпламенил някакво избухливо вещество. Сградата била изгорена до основи, 48 души останали без покрив, 7 души получили изгаряния и били настанени в болница, едно де­те загинало... И всичко това само заради 8 долара.

Защо парите имат такава власт над човека?

Какво мисли Бог за парите? Дали ги смята за необходимо зло? Исус не е ли поставил парите и Бог на двата полюса, когато е казал: "Неможете да служите и на Бога, и на парите" (Матей 6:24).

Парите сами по себе си не представляват зло, но любовта към парите е пагубна. Павел казва, че в любовта към парите се корени всичкото зло (I Тим. 6:10). Защото поради греха в човешките сърца, сребролюбието води до болка и робство - дори и ристияните. Парите са като хамелеон - приемат цвета на сърцето на притежателя им. Има понятия, като "кървави пари" или "мръс-

пари". Дори първосвещениците са разбрали това, когато са от­казали да вземат обратно парите от Юда.

само хартийки, оцветени с мастило. Нито пък Бог и парите се про­тивопоставят взаимно. В действителност Бог ги употребява като инструмент за различни цели - да ни изпитва, да открие какво се крие в сърцата ни. Защото по начина, по който използваме парите си, личи какви са нашите предпочитания.

Когато някой спечели от лотарията, първият въпрос, който му задават репортерите, е: "Какво ще правите парите си?" Онова, ко­ето не осъзнаваме, е, че Бог ни задава същия въпрос за всеки долар, който е в ръцете ни. Онова, което правим с него, разкрива характера ни. Ако сме верни с парите си, Исус обещава, че ще бъ­дем и духовно богато възнаградени (Лука 16:11).

Бог използва парите и като средство за обучение в доверие към Него. Спомняте ли си как Бог отвел Илия до едно поточе, край ко­ето той живял във времето на жесток глад? Не след дълго той при­добил лош навик - знаел, че враните ще му донесат и закуска, и вечеря, седял си на сянка край студения поток и чакал. Тогава бавно, но категорично неговият ручей пресъхнал.

Бог не му позволил да се почувства защитен от наличието на водата, въпреки че тя била предвидена за него. Господ искал да отведе Илия на друго място и това струвало на пророка бистрото поточе.

Когато пресъхнат финансите ни, ние сме готови да слушаме Бога, Който желае вярната ни зависимост от Него. Единствената Му цел е да ни учи и да ни приближава до Себе Си. Защото ние толкова лесно се отдалечаваме, но и толкова неусетно, че само Той вижда реалното състояние на нещата.

Трябва да разберем, че липсата на пари, както и наличието им, е от Бога. Много често по време на пътуванията ми из развиващи­те се страни изглеждаше сякаш личното ни "поточе" ще пресъхне. Спомням си веднъж, Дарлийн си беше у дома, в Хавай, и не подо- зираше колко беше изтънял портфейлът ни, докато един ден се оказало, че в банката нямаме вече пари. А тя се канела да вечеря навън с приятели. Жена ми проверила всички чанти и портмонетал преобърнала наопаки чекмеджетата и намерила няколко монети, с които можела да си плати пътя до ресторанта.

По-късно Дар сподели:

- Бог знаеше, че Го слушам и затова Го попитах защо нямам пари. След известно време Той ми отговори: "До неотдавна се на­дявахте на Мен дори за дребни нужди като пастата за зъби. Хиля­ди младежи от УЛУАМ живеят по същия начин и аз исках само да ти припомня, че и за техните, и за вашите нужди премислям Аз."

Чувал съм за пресъхването и на много други поточета - за ня­кои от тях по много по-драстичен начин от този ви разказах. Един човек изля сърцето си пред мен и ми разказа как двамата с жена си обикаляли църквите и помагали с каквото могат, но минала годи­на и все още нито един човек не им беше дал и долар. Нито един долар. Тогава си помислих, че зная причините за подобно нещо, но не аз трябваше да обяснявам на човека, а той трябваше да го раз­бере от Бога.

Както и да е, но аз със сигурност зная едно нещо - подобна дра-матична липса на три е същото чудо, както и внезапното им получаване.

Има едно правило: когато изворчето ни пресъхне, трябва да пи­таме Бога накъде да вървим и какво да правим, както постъпи Илия.

Парите заемат голямо и важно място в живота ни и затова в Божието слово им е отделено голямо внимание - например стиховете, в които е засегнат въпросът за финансите, са поне 3225. Няма нищо чудно в това, че Бог говори в Св.Писание за парите и Своето отношение към тях. По-нататък ще видим какво точно каз­ва Библията за тази важна област от живота ни. С помощта на биб­лейските принципи ще можем да правим в пълна зависимост всичко, което Бог изисква от нас.

Много хора смятат, че богатството носи финансова свобода. Бог също обещава свобода, но тя е доста по-различна от празните обещания на брокери и търговци. Той ни обещава, че преди всич­ко ще познаем истината, а тя ще ни направи свободни. Тук се включва и фактът, че трябва да разберем каква е истината за парите. Едва тогава ще сме истински независими.

Но най-напред трябва да научим някои неща за нашия враг и парите, защото и Сатана има пръст в управлението на финансите.



Царят на Уолстрийт

„А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка, и в много глупави и вредни страсти, които потопя­ват човеците в разорение и погибел. Защото сребролюбието е корен на всякакви злини... „ (I Тимотей 6:9-10)

През 1851 година Калифорния съществувала като щат само от­преди година. Но нещо жълто и блестящо било открито в реките на севера. Нещо, което обсебвало и променяло хората. Злато!

Мъж на име Колонел Редик Маккий бил изпратен да оглави ед­на от трите изследователски групи, организирани от Бюрото по индианските въпроси. Експедицията се отправила по маршрут на север, към Кламат Ривър до Скот Вели, където живеели индианци­те шаста. Изследователите били топло посрещнати от племето, което вече било приело няколкото миньори преди това. Въпреки че имали войнствен вид, индианците шаста се държали любезно и внимателно, съвсем открито и с доверие.

Колонел Маккий свикал всеобщо събрание на племето, за да изработят документ, нещо като договор, който трябвало да утвър­ди и защити правата им, ако пристигнат още бели хора. Междув­ременно правителството и Маккий очаквали огромен наплив от златотърсачи, търговци и други подобни, защото се знаело, че е открито злато. Три хиляди воини шаста откликнали на поканата и се разположили на лагер край форт Джоунс.

В крайна сметка преговорите завършили и 13 вожда подписали договора пред свидетели, начело с Колонел Маккий, който обявил:

- А сега ви каним на голямо тържество. Ние го наричаме барбекю. Заповядайте на богата трапеза, за да полеем нашето приятелство.

Някои от индианците не присъствали на барбекюто, защото ня­мали доверие на белите мъже. Но повечето от воините отишли. Хиляди индианци насядали около дългите маси и всеки получил чиния с прясно месо и малък комат хляб. Събрали се на малки гру­пи и започнали да ядат. Само няколко от тях забелязали, че бели­те им домакини нищо не ядат. От храна били лишени и няколкото

индианки, женени за миньорите.

На следващия ден един лекар карал каруцата си през Скот Ве­ли и забелязал някакви купчини покрай пътя. Спрял, бързо слязъл ! _и треперейки от ужас, разбрал, че купчините били от мъртви тела. Но все още не бил подготвен за онова, което видял надолу по пъ­тя - стотици мъртви индианци лежали докъдето му стигал погледът, а телата на някои все още се тресели в агония.

Отначало докторът се уплашил, че може би причина за смърт­та им е някакъв вид чума. Но те падали по пътя за дома, прибирай­ки се от барбекюто, ставайки жертва на пържолата и хляба, добре подправени със стрихнин. До залез слънце докторът и хората с не­го преброили повече от 3000 мъртъвци. Помагал им един от ше­пата оцелели шаста - Тайи Джим. За случилото се било огласено в "Алма нюз" на 5.XI. 1851 г. в Калифорния, но не било образувано никакво официално разследване за причините за масовото унищожение. Оцелелите индианци шаста изчезнали, вследствие на калифорнийската златна треска.

Ужасната смърт на воините при форт Джоунс представлява ед­на нищожна част от злините, причинени от Сатана. От векове зло­то много често се свързва с алчността за богатство. Ако не внимаваме, можем лесно да забравим да отминем стиховете, ко­ито толкова пъти сме чували - например стиха, който предупреждава, че в сребролюбието се корени всичкото зло.

В Езекиил 28:12-19 се открива прозорец към миналото, към времето, когато Луцифер се е разбунтувал и се е превърнал в Сатана. Забележете по какъв начин алчността става част от непо­корството му. Също отбележете подробното описание:

"Сине човешки, дигни плач за Тирския цар и кажи му - Така каз­ва Господ Йеова: Ти си печат на съвършенството, пълен си с мъд­рост и съвършен по хубост. Ти бе в Божията градина, в Едем, ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни: със сард, топаз, Диамант, хрисолит, оникс, яспис, сапфир, антракт, смарагд и със злато; направата на тъпанчетата и на свирките ти е била приготве­на за тебе в деня, когато си бил създаден. Ти беше херувим, помазан, за да засеняваш; и Аз те поставих така, щото беше на Бо­жия свят хълм; ти ходеше всред огнените камъни. Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, додето се намери без­законие в тебе. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие и ти съгреши; затова те отхвърлих като скве-Рен от Божия хълм и те изтребих отсред огнените камъни, херувими засеняваши! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти раз-

41





врати мъдростта си поради блясъка си; Аз те хвърлих наземи, из­ложих те пред царете, за да те гледат. Ти омърси светилищата си чрез многото си беззакония, чрез неправедната си търговия; зато­ва извадих' огън изсред теб-,, който те изяде, и те обърнах на пепел по земята пред очите на всички, които те гледат. Всички, които те познаваха между племената, се удивиха на тебе; ужас си станал, и не ще те има довека."

Библията ни казва онова, което трябва да знаем, но не винаги то е цялото знание. Например ние не знаем нито как Луцифер е търгувал, нито с кого. Но е имал определена роля в управлението на богатствата. Този пасаж го нарича "цар на Тир".

Очевидно Езекиил е изказал пророчество с двоен смисъл - от­части се е отнасяло за действителния цар на Тир, стоящ начело на нация, която е заемала водещо място в търговията по онова време. Но в част от стиховете става дума за Луцифер. Нито един земен цар не може да е бил "в Едем", нито пък да е бил "херувим помазан", поставен на "Божия свят хълм". Тези определения в Езе­киил 28 явно се отнасят за онзи, който е добре познат като Сатана. Как можем да опишем тази негова роля в днешно време? Не можем да го наречем цар на Тир. Може би било подходящо да го назовем Царя на Уолстрийт. Както знаете, Сатана се опитва да контролира търговията на земята, контролира и хората чрез тях­ната алчност. Чрез нечестни сделки той се стреми да въздейства не само върху бизнеса, но и на науката, технологията, здравеопазването; политиката и управлението, на средствата за информация; на изкуствата, спорта, образованието, дори на църк­вите и семействата.

Сатана прилага тази тактика, за да зароби хората финансово: алчността, стремежът към власт, гордостта, и особено страхът от финансова несигурност са най-силните му оръжия.

Когато говорим за алчност, обикновено си представяме богат скъперник, нещо като чичо Скрудж, седящ върху купчини пари и вечно броящ монетите си. Само че алчността е по-характерна за бедните и за не особено богатите, които често са обладани от же­лание да владеят. Алчността кара някои родители в Индия да чу­пят краката на децата си, за да могат да ги изпратят на улицата да просят. В Америка пък едни деца убиват други, за да откраднат скъпите им спортни обувки.

От друга страна хората, които притежават богатство, се изку­шават от възможността да властват над другите, манипулирайки бедните чрез съответната им алчност. В Кънектикьт един собстве-

ник на магазин за обувки фалирал. Обяснението му било, че е пос­тавил знак на витрината, който показвал на пласьорите на наркотици, че не желае да се замесва в бизнеса им. Няколко месе­ца преди да банкрутира, човекът бил посетен от представители на производителя на най-търсените маратонки, за да го уведомят, че планират да открият няколко нови магазина в града. Когато собс­твеникът им обяснил, че в неговия район няма да има голямо търсене, търговците го посъветвали: "Ще спечелите нови купува­чи - като пласьорите на наркотици, например. Те ще купуват и най-скъпите ни обувки".

След като отказал, дребният собственик банкрутирал. Репортерът, който го интервюирал, се заинтересувал по какво мо­гат да се познаят пласьорите. Отговорът бил лесен: "Когато мла­деж на 18-20 г. кара скъпа спортна кола, гордо пристъпва със скъ­пи златни верижки по ръцете и на врата, разхожда се свойски из магазина ви и си избира най-скъпите обувки, които заплаща със сто доларови банкноти, без да се затруднява да изчака за рестото... може да ви стане ясно откъде си набавя парите".

Но кои са действителните властници на тази алчност? И какво следва след това? Можете да притежавате колкото си искате обувки, телевизори, видеокасетофони, коли и къщи. Постепенно играта събужда жажда за по-голяма игра, тя става самоцел, стига да води до властване над другите чрез парите.

Гордостта е другият начин, по който Сатана управлява хората и финансите им. Чували ли сте как различните търговци обещават "гордостта на притежанието"? Една телевизионна реклама предс­тавяше луксозна кола и зад кадър се чуваше кадифеният глас на говорителя: "Какво друго ще даде храна на духа ви?" Подобни до­садни призиви към гордостта са проява на Сатана, на царя на Тир, чието сърце се е покварило от възхваляването на великолепието

около него.

Царят на Тир управлява хората и чрез страха от финансова несигурност. Съществува страх от недостатъчно наличие на пари, страх от загуба на контрол и страх от липса на власт. Ако страхът ни пречи да се подчиняваме на Божията воля за всичко, то ние се поддаваме на манипулация от страна на царя на Тир.

Например, властелинът на нечестната търговия може да под­тикне един диктатор да завладее друга страна и да обсеби 25% от

етовните запаси от нефт. Това предизвиква страх в сърцата на ^и^ес-кръговете от Токио до Ню Йорк и Франкфурт. Цената на

фта скача, въпреки че все още има предостатъчно залежи. Ин-