Бог ли ме кара да направя това нещо?

Как може да се справите с вашето собствено въображение? Да­ли Бог желае да извършите нещо, или всичко е породено от огром­ното ви желание и вие само си мислите, че идва от Бога. С цел на­истина да го чуете, попитайте Го и Го помолете да не дава път на всички мисли, които не са в съзвучие с Неговата воля (П Кор. 10:5). Тогава Бог ще спре наплива и бъркотията от ваши и чужди идеи, ще ги заглу­ши и така ще ви позволи да чуете по-ясно Неговия глас. Ако сте готови да Му се подчините, Той ще ви изясни желанието Си.

Помнете също така, че ако ви говори Бог, това ще бъде пот­върдено или чрез обстоятелствата, или чрез съгласието на окол­ните, например на духовните лидери, или чрез знак. Бог не избяг­ва повторението, ако вие откровено желаете да следвате волята Му. Вземайте всички решения в Божието присъствие, записвайте си ги, ако трябва, и накрая действайте (Евреи 2:2).

2. Какво ще ми струва това?

Изработването на перспективен бюджет е много съществена част от послушанието на вярващите. Някои смятат, че духовните хора са особен вид дремещи, живеещи сякаш насън личности, че те вървят по въздуха, като ангели поставят твърда основа под кра­ката им при всяка стъпка.

Интересен е фактът, че едно от най-великите чудеса, описани в Библията, започва с разработен бюджет. Когато Исус казва на апостолите да нахранят множеството, Филип прави бърза сметка и изчислява, че 200 динария няма да са достатъчни за поемане на разходите. От своя страна, Исус не го смъмря за това, защото не е намерил нищо недуховно в това, да се прави разчет на средствата.

Направете списък на необходимите ви неща. Независимо от това дали ще се заемете с мисионерската кариера, или за опреде­лен срок от време ще участвате в някакво мероприятие, задължи­телно е да проучите цените, разходите и да си запишете всичко.

Когато си правите разчета, избягвайте да предвиждате вариян- ти на крайна бедност или задоволяване на особени екстра- вагантности. Една млада жена, решила да разчита на Божията помощ в мисионерството, ми зададе въпроса: "Бог ще ми даде ли пари за козметика?" Ако едно нещо е необходимо за вас, то Той го смята за важно. Но, от друга страна, би трябвало да не забравяме, че Бог е обещал да отговаря на нуждите, а не на капризите ни.

102

3. Какво имам?

Всеки път, когато Бог ви говори, има предвид и онова, с което вече разполагате. Той не помага с чудесата Си, докато вие не за­почнете със собствени усилия да придвижвате нещата. Петте хи­ляди са били нахранени, като в началото едно малко момче реши­ло да отстъпи яденето си. Илия попитал бедната вдовица: "Какво имаш в дома си?" (II Царе 4:2), а тя отговорила: "Нищо друго, ос­вен малко масло".

Това, което вече имате, може би ви се струва, че е почти нищо, но Бог иска да го дадете някому. Имате ли кола за продан? Дър­жите ли нещо за черни дни? Попитайте Бог какво да направите с онова, с което разполагате. Той може да желае да продадете нещо, или да ви накара да инвестирате в нещо част от собствеността си. И отново - пълното подчинение на волята Му е ключът към всичко.

Има хора, които неправилно смятат, че единственият начин да проявят послушание е да не притежават нищо. Христос казва на младия богаташ да раздаде всичко, което има, но не дава същия съвет на Никодим, въпреки че и той е бил от знатните хора.

Има много случаи, когато Бог казва на хората да раздадат и малкото, което имат, въпреки че те самите Го молят за пари. Мно­го често начинът за получаване на пари е да се дадат пари, като то­ва е извършено в послушание, а не с користна цел или с цел мани­пулиране на някого.

4. Аз ли трябва да кажа на другите за нуждата си?


Още в началото на дейността на У...АМ почувствах, че нашите работници не бива да запознават хората с нуждите си. Години наред не съм споменавал за финансовите затруднения на У...АМ в нито едно писмо, в нито един вестник. Не смятах, че това е единственият библейски начин за организиране на мисионерска дейност – просто това бе пътят, по който Бог ни водеше.

Докато веднъж през 1971г., когато бяхме в процес на закупуване на първото ни собствено имущество – хотел в Швейцария –аз почувствах, че Бог иска да напиша за читателите на брошурите ни (отпечатвахме ги в няколкохиляден тираж) колко много вярваме в Божия промисъл и че бихме искали всички наши съмишленици да се молят за нас.

Бях изненадан от обствената си реакция на това ръководство
– последва вътрешна борба в мен дали да се подчиня и да напиша посланието. Не осъзнавах колко много се бях възгордял от факта, че сме по-различни от другите мисионерски организации - трябва-




ше просто да разчитаме Бог да води хората да жертват за нас.

Освен това не бях подготвен и за реакцията на някои хора, ко­ито се бяха запознали с апела ни. Един мой близък приятел ми пра­ти гневно писмо: "Мислех, че У№АМ не вярва в силата на апели­те за финансова помощ!" Това ми беше достатъчно, за да се обърна отново към Бога, а Той ме увери,че правилно съм Го разбрал и че съм Го последвал.. Тази ми постъпка показваше колко тесногръ­ди сме били, като сме се опитвали да накараме Бога да работи по стария начин непрекъснато. И така неусетно сме прехвърлили вя­рата си от Него към хората, от които очаквахме подкрепа.

Успяхме да купим хотела, като събрахме точната, до последния франк, сума и то в определения ден от крайния срок.

Вярата представлява акт на подчинение спрямо онова, което Бог изисква, и нищо друго. Така че питайте трябва ли да сподели­те нуждата си с някого или не. Спомнете си как Илия е бил хранен от враните, водени единствено от Бога, докато един ден изворът пресъхнал и пророкът трябвало да помоли за помощ вдовицата Сарепта. Какво ли би станало, ако Илия беше възкликнал: "Но, Господи, Ти знаеш, че не казвам на хората за нуждите си! За тях знаеш само Ти и Ти ме храниш, защото аз съм прекалено духовен, за да моля хората за помощ!"

Може би съществуват определени причини, поради които тряб­ва да оповестите нуждите си или пък заради които трябва да мълчите. Една част от този проблем зависи от нивото на служени-ето ви. Понякога Бог изисква от вас да не споделяте от какво се нуждаете, с цел по най-драматичен начин да докаже любовта Си към вас. А тези Негови чудеса се превръщат в маркировка по пъ­тя на вярата, по който да можете да се връщате, когато ви е най-трудно, за да черпите сили.

5. 
   Какво да направя, за да започна дейността си?
   

Иска ми се да запитам тези хора: "Виждали ли сте някога куче да гони паркирана кола?" Разбира се, че не. Исус казва: И знамения ще придружават повярвалите" (Матей 16:17). "знаменията" не биха могли да ви съпътстват, ако сте "паркирани". Вие трябва да се раздвижите, да преодолеете инерцията, защото вярата не е пасивна. Павел казва: "..-аз гоня изподир дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа (Фил.3:12).

Така че, ако искате действително да започнете отнякъде, нару-

шете спокойствието на безделието и се опитайте да се вслушате в

Божия глас. Ако Бог ви каже да извършите нещо, започнете от

там, където сте, и с това, с което разполагате. За останалото ще

промисли Той.

Можете да наложите ограничение на Ьожия промисъл.

Когато Бог ви е говорил, бъдете готови да Го послушате! Той обича агресивността във вярата. Съчетайте целите си с индивиду­алната си инициативност и Божието ръководство.

В историята с Илия и маслото на вдовицата широтата на Бо­жия промисъл е била ограничена единствено от броя на съдовете, които жената е поискала назаем от съседите си.

Когато Бог ви обещава нещо, то е зависимо и от качеството на вашата част от работата. Човешките усилия, положени наполовина, могат да забавят или променят Божието обещание при изпълнението му, както и да ограничат обхвата на Неговото действие. Затова работете от сърце и с пълни сили.

Не забравяйте, че Бог иска да ни дава голяма широта на погледа, по-големи предизвикателства и цели, а след това съответ­но ще ни накара да работим за осъществяването им. Днес може да сте се молили за няколкостотин долара, необходими за кратко ми­сионерско пътуване. А след няколко години може да разчитате на Него за милиони, които да вложите в голям евангелизаторски проект. Във всяка ситуация, в която се намирате, обърнете се най-напред към Бога, за да получите ръководтвото Му, а след това упорито работете, за да осъществите поставените цели.

Прочетох следното "типично" мисионерско писмо в едно хрис­тиянско списание от Англия, което е един ироничен пример:

„ Скъпи братко или сестро,

Моля те, не обръщай внимание на разкривения шрифт и нис­кокачествената хартия на писмото, но фондовете ни са ограничени, откакто навлязохме в 98-та фаза на проекта ни за изграждане на Универсален евангелски колеж. Както вече зна­еш от предишното ни писмо, нуждаем се от 23,5 милиона лири. Досега сме събрали 13,50 лири и е чудесно да виждаме как дело­то се осъществява.

Много е окуражително, когато човек живее с вяра и вижда, че се задоволяват всичките му нужди. Ядем редовно, като мо­ят ред е да се храня във вторник и четвъртък. Освен това неве­роятно много дейности могат успешно да се организират в тъмнината.

Онази нощ, когато се опитвах да заспя върху линолеума, ми хрумна нещо. Наистина, политиката никога да не молим за фи­нансова помощ е това, което ни отличава от онези организации, които непрекъснато просят пари за проектите си. Някои от тях дори оспорваха пророчеството, че колежът ни ще бъде пос­троен и цяла Англия ще се обърне към Господа в срок до минала­та сряда. Пророчеството не се изпълни, но ние вярваме, че това се дължи на духа на злоба и скъперничество, завладял някои хо­ра извън проекта ни. Ние се молихме за тях миналата нощ, дока­то четяхме историята за Ананий и Сапфира на светлината на свещта. Ти знаеш ли тази история, приятелю?

Искрено ваш..."

Беше трудно да се разчете разкривеният подпис в края писмото. Вероятно бедното приятелче е страдало и от рахит.

Можем да се научим как да апелираме за финансова помощ, то най-напред се научим как да НЕ го правим. Господ съди за тъпките ни в зависимост от мотивите ни. Поради това е много важно да имаме правилна мотивировка при даването, както отправянето на молба към дарители.

Как НЕ трябва да събираме пари

1 Не използвайте чувството за вина, когато искате пари.

Хумористичният пример от Англия преувеличава нещата, за да постигне целите си, но има и действителни писма, които звучат по следния начин: "Ако не ни помогнете веднага, програмата ще се провали и милиони ще отидат по дяволите!", или: "Знаете ли, че парите, които ще похарчите в ресторанта, ще са достатъчни, за да се храни едно семейство от Централна Америка в продължение на цял месец?"

Вината е лош мотив. Бог обича състрадателните дарители, а не виновните. Та нали Бог изпрати Сина Си в света не за да го осъди? Тогава трябва ли ние да го правим?

2. Не апелирайте за финансова подкрепа, като се базирате на събуденото съжаление в другите.

Няма нищо лошо в състрадателното отношение към човешка­та болка и страдание, нито пък към човешката духовна слепота без надежда за вечен живот. Но постоянното събуждане на човешкото чувство на съжаление води до рискове. Тогава хората стават кора-восърдечни и трудно решават да помогнат на ближния си.

Първото шокиращо впечатление на всеки новопристигнал в Калкута, Индия, е множеството просещи бедняци, които ви прес­рещат където и да сте - хората ви гледат с умолителен поглед и протегнати ръце. А второто нещо, което ви шокира, е липсата на всякаква реакция от страна на белите хора. Работниците от сред­ната класа прескачат спящите просяци и се спъват в телата, дока­то се опитват да се качат на автобуса, за да отидат на работа и ся­каш изобщо не забелязват страданието наоколо.

Осъзнавам задачата, която е поставена пред всички хора с ми-лосърдно служение. Те се борят, за да запазят човешкия облик на фона на бедността и болката по света. Броят на гладуващите и без- домните е толкова голям, че те трябва да намерят начин да дове- дат фактите на живота до личностното възприятие на всеки човек и да ни посочат с какво бихме могли да помогнем. Но само съжалението не е достатъчно. Господ трябва да ни води, когато решим да направим дарение. Необходимо е да се раз- говаря с дарителите по начин, който им позволява да питат Бога трябва ли да посрещнат нуждата и по какъв начин.

. Не бива да се възползваме емоционалното им състояние след обявената нужда.








3. Не насочвай апела си към алчността на хората

След като Библията обещава: "Давайте и ще ви се даде", не би­ва в никакъв случай да събуждаме алчността у хората, която да ги движи при даване на средства за Божието дело. По този начин ги изкушаваме да сторят грях. Всички сме се натъквали на въпроси като следния: "Искаш ли по-хубава кола? Жертвай за служението ми и Бог ще те благослови, ти не можеш да Му се отблагодариш!" Трагичното в случая е, че по-податливи на този вид апели са бед­ните хора.

Божието слово е истинно и често получаваме благословения, дори и когато е налице явно манипулиране на множеството. Но съ­що така много често, когато даваме пари, Бог не ни благославя чрез даване на повече пари, а по друг начин: дава ни радост, отк­ровение за Себе Си, открива ни действията Си, характера Си, да­рява ни чувството за принадлежност към Неговото царство, дава ни мир и ни успокоява във всяка ситуация в живота ни.

4. Не се опитвайте да събудите страх у хората

В дните преди "гласността" и преди падането на комунистичес­ката система много обичаен беше следният призив: "Единствената причина, поради която Бог пази нацията ни от комунизма е, че из­държаме мисионери в чужбина". Грешно е да се злоупотребява с човешкия страх, за да се накарат хората да жертват. В действител­ност призивът казва следното: "Страхувате ли се от нахлуването на чужди орди в земите ни? Тогава е най-добре щедро да дадете каквото имате, защото не се знае какво може да се случи..." Има и други видове заплахи, според които ако не жертвате за Бога, Той няма да пази обичаните от вас хора От болести, злополуки или смърт.

Нашата мотивация, когато правим дарение, трябва да произли- за от любовта ни към Бога и от желанието да видим установяване- то на Царството Му на земята. Освен това горепосочените призи- ви сякаш ни карат да мислим, че Бог търси да види пропуските в послушанието ни и ако има такива, е готов да стовари купища ужасни неща на главите ни. Всички тези неща разрушават предс- тавата за Божия характер. Ние имаме любещ Небесен Баща, Кой- то изпраща нежност както на праведните, така и на грешните дори когато трябва да наказва, Той го прави с много състрадание и милост.

5. Не се опитвайте да се възползвате от гордостта и често-
любието на хората
Т зи вид призив обикновено се отправя към хората с високо об-

ществено и социално положение: "Дайте пари за строежа, и ще

поставим красива плоча с вашето име в приемната".Няма нищо

лошо в това, да се отблагодарите на онези, които дават, но не ги тласкайте към възгордяване, не събуждайте самолюбието им, за да ги накарате да жертват средства. Христос казва, че онези, които искат да бъдат почитани от хората, вече са си получили своето на земята. Само онези, които дават с чисто сърце, без да се интересуват от това дали някой знае за дарението или не, ще получат награда от Небесния им Отец (Матей 6:4).

И така, как би трябвало да апелираме за финансова подкрепа? Най-напред трябва да степенуваме по важност предпочитанията си. Не бива да гледаме на хората като на източник на пари, а вина­ги да ги ценим като приятели. Трябва да пазим сърцето си и в не­го да поставяме на първо място хората, а не парите им.

Всяко духовно общество трябва да има за цел да приближи все­ки свой член към Бога и след това към останалите. Околните са ва­шите близки приятели, с които можете да споделите и най-съкро­вените си желания. Това са хората, с които се молите, които ви из­държат финансово или пък са вашите незаменими съветници. В крайна сметка обаче, всички те могат да ви напуснат и също да се заемат с мисионерска дейност, което пък ще прекъсне вашата издръжка. Но не забравяйте, че Бог ще ви изпрати други приятели и съмишленици, с помощта на които да довършите започната работа.

Начинаещите мисионери много често споделят, че няма на ко- го да кажат за нуждите си. Те имат предвид може би това, че чле- новете на семействата им мразят търсенето на парични средства и дори не вярват в това, с което са се заловили. (Истина е, че има хора, които предпочитат децата им да си останат неспасени, но да спечелят добри пари за семейството си, а чак тогава да вършат щуротии, като например мисионерстване.)

Други твърдят, че няма откъде да получат подкрепа, защото никой от приятелите им не е християнин, или идват от църква, която не отделя средства за мисионери, или пък дава на хора само от собствената си даноминация.

Ако върпите онова, което Бог ви води да извършите, и го извършите по време, определено от Него, то Той вече е подготвил хората и средствата, които ще са ви необходими, за да изпълните волята Му.

Преди няколко години говорих пред 55 лидера от нашата мисия. Попитах ги колко от тях са открили някой, който притежа ва дарбата дарителство и са го насърчили да започне това с служение. От всички 55 души само двама вдигнаха ръце. Защо е това колебание? Сигурно защото дарбата да даряваме не се смята за духовно равнопоставена с всички останали дарби на Святия Дух, изброени в Римляни 12 и I Коринтяни 12. А дарителската дар­ба трябва да се упражнява в същата степен, както и дарбата да се проповядва, изцерява, служи, обучава, ръководи и т.н.

Застанете пред Бога и си запишете имената, които Той ви дава. Кой е проявил доверие към онова, което вие вършите? Кой ви оби­ча и ви вярва? Може да откриете само един човек, а може да по­паднете и на няколко. След това се допитайте за какво да ги помо­лите и как? Чрез писмо? По телефона? Като ги посетите?

Да те препоръча друг човек

Много често съм чувал мнението, че трябва да имаш човек, който да те препоръча и да поиска финансова подкрепа за теб. Та­зи идея въобще не е нова. Баща ми, Т.К.Кънингам, е осигурил сто­тици мисионерски служения през живота си. Онова, което беше ново за мен, беше фактът, че съгласно Библията винаги съществу­ва вероятността от попадане под влиянието на човека-поръчител.

Във II Коринтяни 5:12 Павел говори за това, да не препоръчва­ме себе си. Той препоръчва или по-скоро дава мнението си за дру­ги хора, като Фива например (Рим. 16:1). Но едновременно с това Павел не се отказва от настоятелните си молби за финансова помощ, когато е необходимо. За това се говори в I Кор. 9, а във II Кор. 11 без капка стеснение той отново се връща към същия набо­лял за него въпрос. Защото, когато някой те хвали, той лично из­бира кое от делата ти да посочи и по какъв начин да призове жела­ещите да жертват за делото ви.

Въпреки това принципът, според който един човек препоръчва друг, е добро решение за подпомагане на мисионерите. Ако имате приятел или лидер, който има служение като вашето и желае да ви помогне, може да го направи, като събере други хора, готови да жертват за мисията ви.

Когато решавате с кого да се свържете, не изключвайте автоматично хората, които не са новородени християни. Разбира се трябва да

сте особено чувствителни и внимателни с начина, по който представяте работата си, както и да се молите Господ да ви помогне в избора. Ако обаче е истина, че когато някой дава съкровището си и сърцето му върви след него, то тогава и невярващият може да се приближи до Божието царство, давайки средства и сили за делото Му.

Когато споделяте някаква нужда, трябва винаги да насърчавате хората да изпълняват Божията воля за дарението. Ако сме дейст­вително убедени, че даването, жертването за Бога е и хваление, а не само нещо земно, което вършим, за да поддържаме духовната дейност, тогава можем да се чувстваме свободни да насърчаваме хората да дават. Дарителството е духовно служение. Подчинени­ето на Божията воля е нашата цел и тя е по-важна от парите.

Когато споделяме новините и нуждите си чрез писма и редов­на кореспонденция, ние даваме възможност на хората да отделят за служението ни толкова средства, за колкото имат подбуждение от Святия Дух. Така им осигуряваме голямото предимство да участват в делото, което Бог е започнал някъде по света. Не бива да преувеличаваме, нито пък да проявяваме колебливост, когато твърдим, че Господ действително благославя онези, които дават.

Друго нещо, което трябва да се вземе под внимание, е това, че писмото се изпраща, за да запознае хората със събитията и само за малко, веднъж или накратко, би трябвало в него да се споменат назрелите нужди. Изключение може да се направи само ако сте в голяма криза. Също като в баснята на Езоп за лъжливото овчарче, където малкото момче викало "Вълк! Вълк!", можем да притъпим чувствителността на хората към истинската нужда, ако постоянно пледираме за пари.

И последна бележка, която трябва да отчетете, ако решите да потърсите нечия помощ: не забравяйте да поискате Божието ръководство. Възможно е Бог да ви накара да изпратите 1-2 лични писма или да се наложи да пропътувате няколкостотин километра, за да говорите с някого. Не е изключено Бог да ви напишете писмо и да разпратите голямо количество негови копия, с които да подтикнете хората да се молят за вашата нужда. Най-важното е да бъдете гъвкави, за да отговорите на изискванията във всяка ситуация.

Никога няма да задоволите нуждата от ръководство.

Господ ще ви води не само за да ви посочи с кого да се

Има ли някаква цена, която да заплатите заради отправената от вас молба за пари? Да, разбира се. Трябва да смирите себе си и да дадете на хората да разберат, че се доверявате на Бога да приведе някои от тях, за да ви помогнат в служението. Ще бъдете уязвими, може би уплашени или засрамени. Някои ще се опитват да ви раз­колебаят и наранят. Както каза Мойсей: "Съберете изпомежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, не­ка принесе принос за Господа" (Изход 35:5). Мойсей не се тревожеше, че има хора, нежелаещи да откликнат, а насърчи онези, които са готови да "принесат принос за Господа". Направе­те като Мойсей - послушайте Бога и Му се доверете - резултати ще има.

13