Апостол на вярата за божия човек смит вайглесворт (уигълзуърд)

Необходимо е да имате нужда от духовните дарби. Трябва да жадуваме за тях, да ги търсим сериозно, защото са много важни и необходими, за да станем инструмент на Бога. Бог разпореди говоренето на нови езици, отправени лично към Него, за да бъде чудотворното и свръхестественото средство на църковната общност и на общуването в Духа. Когато се обръщаше към Него на нови езици, произнасяше чудесни тайни в Духа.

В Римляни 8:27 четем: “А тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайства за светиите по Божията воля”. Често, когато говорим на Бога на чужди езици, извършваме застъпничество. Молейки се в Духа, се молим за волята на Бога.

Искам да цитирам Вили Бъртан, който служи на Бог в Белгийско Конго. Брат Бъртан е благословен от Бога човек, посветил живота си на Африка. Веднъж имаше изключително висока температура. Напълно безпомощен лежеше, умираше. Какво можеше да се направи? Угасваше надеждата ни. Всички стояха около леглото му със съкрушени сърца и се чудеха какво трябва да стане, за да бъде вдигнат. Накрая го представиха на смъртта. И ето, съвсем неочаквано, той се изправи напълно здрав. Никой не можеше да разбере как стана това. Брат Бъртан можеше само да обясни, че е дошъл на себе си, че го обхванала чудесна топлина, така че да стане. Как се е случило всичко това било тайна за него, докато дойде в Лондон и сподели пред събранието своето чудно преживяване. Тогава една сестра го помоли за разговор.

Тя го попита: “Водите ли си дневник?” Той отговори: “Да”. Тогава му разказа: “Един ден, когато коленичех за молитва, пред очите ми се яви вашият образ, облада ме Святият Дух и започнах да говоря на чужди езици. Лежахте безпомощен в някакво легло. Виках към Бога на чужди езици, докато Ви видях да ставате и да напускате помещението.” Тя каза в кой ден е станало това и щом брат Бъртан потърси в дневника, установи се, че сестрата е имала видение точно по време на неговото събуждане.

Открива се голяма възможност за благословение, щом напълно се отдадем на Святия Дух и общуваме с Бога на чужди езици. Бог иска да те види така изпълнен със Святия Дух, че всичко в теб да бъде заредено от действената сила на небето.

Който говори на чужди езици, назидава себе си, а който пророкува, назидава събранието. Така е - преди да назидаваме събранието, трябва да поучим себе си.

Не мога достатъчно добре да преценя до каква степен дължа лично аз духовната си радост точно на този вид и начин на действие на Святия Дух. Стоя тук пред вас като една от най-големите световни загадки. Никога тук, на този подиум не е стоял по-слаб мъж, откол-кото аз сега. Дали говоренето на чужди езици е един вид талант за говорене? Не е. Това е ня-каква неспособност - такава аз притежавам повече от всеки друг. Всички естествени потреб-ности в живота ми не са показвали, че някога ще възвестявам евангелието, а точно обратното.

Тайната се състои в това, че Святият Дух беше дошъл и ми даде тази прекрасна радост. Доколкото можех, упорито четях Словото Божие. После дойде Святият Дух и ми отвори Словото. Святият Дух е диханието на Словото. Той ми го обяснява, Той слага думи в уста-та ми толкова бързо, че не насмогвам да ги произнеса. Толкова бързо, защото има Бог, Але-луя! “Когато дойде Утешителят, Той ще ви научи на всяко нещо!” Той ми дава свръхестест-вената способност да говоря на езици и тогава мога да зарадвам събранието.

В 1 Йоан 2:20 четем: “А вие сте помазани със Святия Дух и знаете всичко”. По-нататък (ст. 27) се казва: “А колкото до вас, помазанието, което приехте от Него остава във вас и нямате нужда да ви учи някой. Затова, както Неговото помазание ви учи завсичко и е истинно, а не лъжовно, пребъдвайте с Него, както ви е научило да правите”.

Щом се покръстваш в Святия Дух, знай, че получаваш помазание. Благодари на Бога, че ти дава помазание. В този момент Святият Дух казва, че остава у теб. Ти се намираш в прекрасно и пълно с надежда положение. Трябва да вярваш в Словото на Бог, че си получил помазание, че то ще остане у теб. Когато се събуждаш сутрин, вярвай на тази сила!

Отдадеш ли се на присъствието и силата на Святия Дух, ще отвориш очи, говорейки на чужди езици. Като правиш това, ще усетиш, че започваш да се радваш. Всичко, което бръщолевят за теб, приеми като празни приказки, нека само думите на Бог имат стойност за теб. Дяволът ще каже: “Ти си най-жалкият човек и никога не ще направиш нещо за Бога”, но ти вярвай в Словото: “Помазанието, което приехте от Него, ще остане у вас!”

“Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате и който пророкува е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата” (І Кор. 14:15). Знай, Бог иска да те вижда по всяко време да пророкуваш, защото всеки, приел Святия Дух, има право да пророкува. В 31 стих е написано: “Един след друг можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават”. Да се пророкува е нещо много повече от говоренето на езици, освен ако заедно с говоренето тълкуваш - тогава говоренето на езици има същото значение като пророкуването. В стих 13 четем: “Който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.” Това е важна мисъл.

След като се кръстих в Духа и като свидетелство на приемането говорих на непознат език, в продължение на девет месеца след това не говорих езици. Това много ме смути, още повече, че поставях ръце върху вярващите да приемат Духа. Те говореха езици, но на мен ми беше отнета тази радост. Бог искаше да каже, че говоренето на езици, което Духът ми даде по време на кръщението е нещо различно от дарбата за езици, придобита по-сетне. Когато полагах ръце върху вярващите и те приемаха Святия Дух, си мислех: “Господи Исусе, дай и на мен да говоря на езици!” Той ме лиши от тази дарба, защото знаеше, че ще срещна мнозина, казващи, че духовното кръщение може да бъде прието без знака на езиците и защото други пък получават заедно с духовното кръщение дарбата езици. Лично аз не получих дарбата за езици по време на духовното кръщение. Въпреки че отдавна говорих на езици, получих я след девет месеца. Когато едно ранно утро вървях по улицата и в сърцето си говорих с Господа, изведнъж се изпълних с нови езици. Когато отминаха, казах на Господа: “Никога сам не съм вършил, не съм търсил това, Ти го направи. Няма да мръдна от мястото си, ако не ми подариш и тълкувание.” Дойде тълкувание, което беше изпълнено в цял свят.

Кой говори? Святият Дух ли говори? Ако е така, само Той може да даде тълкуванието. Затова който говори езици, трябва да се моли и за дарбата да ги тълкува! Господ ще му даде това. Не трябва да отстъпваме от молитвата си, докато не разберем какво има да ни каже Бог.

“Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си, ще пея с духа си, но ще пея и с ума си” (стих 15). Разбираш ли за какво се молиш? Ако не, това не е плодотворно за останалите. Можеш да почувстваш силата, ако се молиш и с помазание, и с ума си. Когато се молиш самият ти, в началото всичко, което вършиш е от самия теб. Коленичи за молитва.

Първите две изречения могат да бъдат от мен, но щом аз престана, започва да се моли чрез мен Самият Дух. Първото в началото може да дойде от теб самия, после Святият Дух ще премине в теб. Слава на Господа! Безверието ще каже: “Не е вярно!” Вярата ще каже: “Вярно е!” Алилуя! Павел казва: “Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си” и той извършва всичко това с вяра. Дяволът и твоето лично “аз” са против. Дано Бог да ни доведе до това място на пътя ни, където да живеем в Духа, да се обръщаме към Него, да се молим и пеем, а едновременно с това да се молим и да пеем с ума си. Вярата ще стори това. Ушите на вярата са глухи за дявола и за човешките дела, но са отворени за Бога. Чудесно е да се молиш в Духа, да пееш в Него, да се молиш на езици и да пееш както иска Духът.

Сутрин не ставам от леглото си преди да съм общувал с Бог. Това е най-хубавото нещо на земята! Много е хубаво да бъдеш в Духа, докато се обличаш и после излизаш в света. Бъди сигурен, тогава големият свят няма да те привлича: ако по този начин започваш деня, през целия ден ще бъдеш воден от Духа. “Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви, обаче в църквата предпочитам да изговарям пет думи с ума си, отколкото десет хиляди думи на езици.” Те изпускат едната част от изречението: “Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви!” Павел сочи тук прекомерното публично говорене на езици без тълкуване, което не води до поучаване на събранието. Ако няма тълкувател, трябва да говорите само за себе си и Бог. Да допуснем, че няма кой да проповядва и 20 или 30 души говорят езици - това няма ли да предизвика сериозно объркване? Църквата би искала да чуе поне пет думи за подкрепа, утеха и поучение, отколкото десет хиляди думи на неразбираеми езици.

Ако си имал дълго съприкосновение с Духа, не си задължен веднага да започнеш да говориш на езици. Господ иска да ти даде здрав разум, за да владееш своето тяло и да допринесеш за духовното извисяване на събранието. Павел пише как говорел повече от всички на езици, значи повече отколкото коринтяните, които са отдадени толкоз на говоренето на езици. Ден и нощ той ще да е говорел, но винаги, когато трябва. Той самият бил така усъвършенстван чрез това средство, че проповядвал в църквата по начин, включващ десет хиляди думи към Бога. От тях ще да е имало пет думи на разум, дух и живот, усъвършенстващи духовно събранието. В Закона е писано: “Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде и нито така ще Ме послушат” казва Господ. Прочее, езиците са белег не за невярващите, а за вярващите” (ст. 21-22).

Един от тези невярващи “вярващи” беше методистки пастор. Някой му беше препоръчал да си прекара отпуската в нашия град и му беше дал адреса ми. Като пристигнал на място, разпитал хората за мен. Предупредили го, че съм бил “петдесятник”, трябвало да бъде много внимателен да не се повлияе, защото това било дяволска работа. Отговорил: “Няма да ме арестуват, я!” Той беше много зле с нервите. Беше му необходимо спокойствие.

Като дойде, каза: “Ваш приятел ме изпрати при вас. Може ли?” Отговорих: “Добре сте ми дошъл”, но нищо не можахме да започнем. Поведението му беше невъзможно. Приказваше и приказваше, без да спира. Дойде петъчното събрание, определено за чакащите светото кръщение. Помещението започна да се изпълва, а той говореше и говореше. Никой не можеше да го спре. “Брат - казах аз, - трябва да спреш, искаме да се молим”. Обикновено преди молитва пеехме песни. Сега Бог поиска друго. Започнахме веднага молитва.

Веднага две млади сестри започнаха да говорят всяка на свой език. Този пастор, за когото всичко това беше чуждо, отиде при едната, после при другата, да чуе какво говорят.

След малко попита: “Мога ли да отида в стаята си?” Казах: “Иди, брат, както искаш.”

Отиде си и ние преживяхме един чудесен час помежду си. Към 11 часа си легнахме да спим. В 3:30 сутринта се почука на вратата на спалнята. “Мога ли да вляза?”- се чу високо.

Беше гласът на същия пастор. “Да, ела, ела!” - отвърнах. Той отвори вратата и каза: “Той дойде, Той дойде.” И веднага замлъкна, изведнъж му стана трудно да говори на английски. “Легни си пак и утре ни разкажи какво си преживял.”

Езиците са белег за невярващите - значи този човек е бил невярващ, всъщност един невярващ повярва. Отново и отново после срещах хора, които посредством говорене на езици биваха освободени от греховете си. Следващата сутрин пасторът дойде на закуска и каза: “Каква чудесна нощ беше! Зная гръцки и староеврейски, а онези две сестри говореха на тези два езика. Едната каза на гръцки: “Помири се с Бога!” И другата повтори това на староеврейски. Знаех, че Бог говореше, а не двете жени. Най-напред трябваше да се изповядам. Дойдох като невярващ, но намерих, че Бог е жив. През нощта Бог ме повали на пода, показа ми Своята сила и моето безсилие. Два часа лежах безпомощен. Изведнъж Господ ме накара...” Той засече и започна отново да говори на езици, сутринта, на масата за закуска.

Бог иска да има свидетели, които да изповядат Неговата сила. Ще узнаеш, че когато говориш чужди езици, Святият Дух говори чрез теб по такъв начин, че грешниците да бъдат смутени на улични събрания, и ще се съгласиш, че по този начин Бог ги уличава.

Ще се постарая да ти покажа как можеш да приемеш дарба. Прочети втора глава от Четвърта книга на Царете и ще видиш как човек приема дарбата. Илия беше употребен по най-велик начин от Бога. По негова молба падна огън от небето, след това падна дългоочак-ван дъжд и станаха още много чудеса. Елисей, неговият ученик, видя тези мощни откровения на Бога и той пожела да притежава същите дарби. И ти можеш да се стремиш към дарбите на Бога. Бог ти го позволява. Когато Илия му каза: “Седи тука!”, той отвърна: “Заклевам ти се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя!” Нищо не можеше да го спре. Когато в Ерихон Илия отново го принуждаваше да спре, той каза решително: “Не искам да спра!” Който стои, не приема нищо. Не спирай в Ерихон, не спирай на река Йордан, никъде не спирай! И ако Бог иска, трябва да навлезеш в цялото Му богатство, което Той пази за теб.

Когато стигнаха до река Йордан, Илия свали кожуха си и удари с него водата. Тя се раздели и двамата преминаха по сухо. Тогава Илия се обърна към Елисея: “Искай какво да сторя” и Елисей поиска каквото трябва да бъде. Алилуя! Колко чудесно е това! Жадувай и ти за всичко, което казва Бог, че трябва да притежаваш. Елисей каза: “Моля нека бъде в мене двоен дял от духа ти!” Това беше момчето, което вървеше след пророка като слуга - момчето, което изми ръцете и краката на учителя си. Неговият дух обаче се възнесе толкова на високо, че пожела от цяло сърце да заеме мястото на Илия, щом Илия напусне полесражението.

Илия отвърна: “Мъчно нещо поиска ти, но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така, но ако не, не ще бъде.” Нека да помогне Бог никога да не спираш, докато получиш това, към което се стремиш. Нека твоят стремеж е голям, нека твоята вяра се възнесе високо, докато огненото ти желание стигне до най-доброто, което Бог има за теб.

Напред и заедно вървяха двамата. Елисей възнамери да не отделя поглед от учителя си. Огнена колесница с огнени коне дойдоха, за да ги разделят един от друг и Илия възлезе с вихрушка на небето. Мога да си представя как вика Елисей: “Татко мой, пусни кожуха!” Кожухът падна долу и Елисей го хвана, удари с него по водата и каза: “Где е Господ Илиевия Бог?” И водата се раздели на едната и другата страна и той мина по сухото дъно. И пророческите ученици, които бяха в Ерихон, казаха: “Илиевият дух остава на Елисея.”

Така се приема дарба. Ти не знаеш, че я притежаваш, щом действаш с вяра.

Аз лично се старая да правя това по всяко време, независимо при кого съм и с кого имам работа. Псалмистът казва: “Съхраних Словото Божие в сърцето си, за да не съгреша пред Господа”. Скоро ще проумееш, че колкото повече от Словото Божие е съхранено в теб, толкова е по-лесно да водиш свят живот. Едновременно с това ще засвидетелствам, че Словото оживотворява. Ако приемеш Словото Божие в себе си, тогава То ще оживи и укрепи цялото ти същество. Приеми Словото с доброта и смирение и в теб ще израстне живата вяра.

Дванадесетте казаха на останалите, че желаят да изберат седем мъже за обслужване на трапезата. Те трябваше да бъдат мъже, радващи се на добро име и изпълнени със Святия Дух. Тия, които избираха, бяха обикновени човеци, но изпълнени със Святия Дух и това ги издигаше над другите. Да служиш Господу не са необходими висше образование, ученост, а свят, предан живот. От устата на човек с предаден на Бога живот излезе огън. Потопи се в Духа и огъня! Множеството избра седем мъже, за да служат на трапезата. Без съмнение това са били верни люде, но ние виждаме, че за двама от тях Бог има нещо по-добро. Филип беше изпълнен с Духа и където и да го поставяше Господ, щеше да предизвика съживление.

Хората го посочиха да служи на трапезата, а Бог го избра да печели души. О, ако мога да те въодушевя сам да видиш, че щом си верен на служението си, ще си верен и на Бог!

Той ще те изпълва със Святия Дух, ще те направи съд за почтена употреба, ще ти намери място в това велико служение да спасяваш души и да изцеряваш болни. Няма нещо, което да е невъзможно за човек, изпълнен със Святия Дух. Ние не можем да проумеем тези възможности. Ако си изпълнен със Святия Дух, Бог ще действа чрез теб там, където отиваш.

Ти изобщо не можеш да си представиш онова, което Бог може да стори с теб, когато си изпълнен с Духа. Всеки ден, всеки час ти можеш да се радваш на Божие ръководство. Из-пълнен със Святия Дух означава много във всяко отношение. Зная хора, които години наред бяха болни, но когато бяха изпълнени със Святия Дух, болестта им изчезна. Святият Дух мо-же да ви предаде живот и свобода от всяка слабост и болест. Погледни Стефан! Той беше обикновен човек, избран да помага при раздаване на Господната вечеря. Святият Дух беше в него, той беше изпълнен с вяра и със сила. Никой не можеше да устои пред Духа и силата, чрез които той говореше. О, колко е важно всеки от нас да е изпълнен с Духа! Божията воля е ти да бъдеш изпълнен с Него! Силата на Духа ще те изпълни с Бога! Бог не поставя пречки пред човек, изпълнен с Духа. Запомни, аз не ти давам изцерение, а Живият Христос! Чудно не-що е, че Исус дойде на този свят, за да освободи вързаните. Защото от момента, в който си из-пълнен със Святия Дух, за теб няма прегради. С Исуса Христа също бе така. Преди да дойде Святият Дух върху Него във вид на гълъб, нямаше гонение. Малко след това четем, че когато проповядвал в собствения си град са искали да Го унищожат. Същото касаеше и дванадесетте ученика. Преди Петдесятница те не са били преследвани, но вече изпълнени със Святия Дух, бяха хвърлени в затвора. Дяволът и проповедниците на мъртви религии се вълнуват по осо-бен начин, когато един изпълнен с Духа човек върши чудеса чрез силата на Святия Дух.

Един човек, стоящ напред в едно събрание, се изправил и казал: “Искам да опитам.” Излезе да се молят за него. Положих ръце и той се сгромоляса. Отново положих ръце в името на Исуса и казах: “Сега вярвай!” На другата вечер пак дойде. Стана като лъв и каза: “Искам да ви кажа, че този човек ви заблуждава, вчера той положи ръце върху разбитото ми тяло, за да ме изцери, а за жалост нямам никакво подобрение.” Аз го прекъснах и рекох: “Вие сте изцерен. Грешката ви е там, че не искате да вярвате.” На третото събрание, когато помолих за свидетелство, той стана отново: “Аз съм строител. Днес работих с един човек, който трябваше да постави на едно място огромен камък. Помогнах му, а от предишните ми болки нямаше и следа. Та, в тази връзка си казах: “Как стана това?” Отидох на едно място, където мога да се съблека и с почуда установих, че съм изцерен.” С това свидетелство той си върна обвинението назад. О, слава на Бога! Неговото Слово е вярно! Обещаните знамения следват ония, които вярват. Върху болни ще полагате ръце и те ще оздравяват, и всичко това чрез силата в името на Исуса Христа. Святият Дух дойде, за да открие Словото, за да стане То за нас Дух и Живот. Вие, които желаете да бъдете кръстени в Духа, не забравяйте, че ще има преследване. Вашите приятели, най-добрите ви приятели, ще ви оставят. Независимо от това, заслужава си да вървиш по този път. Чрез силата на Святия Дух ти влизаш в царството на просветлението и откровението. Той ни открива великолепието и силата на Исусовата кръв.

Чрез откровението на Духа, аз установявам, че кръвта ме очиства от всичко. Бог ме прави свят, кръвта проявява действието на Духа. Стефан беше обикновен човек, но облечен в Божественото, той беше изпълнен с вяра и сила, чрез него ставаха чудеса и знамения. О, този живот в Святия Дух! О, този живот, пълен с вътрешно откровение! Води от една яснота към растеж в милостта, към приемане на познание в силата на Духа, води ни към откровение и приемане на сила. Само този живот в Святия Дух ни дава способността да устоим.

Господ те поставя в най-различни ситуации и след това ти открива Силата Си. Бях в Ню Йорк и тръгнах за Англия с кораба “Луситания”. Отидох в кабината си, там ме чакаха двама души. Единият каза: “Ще останете ли с нас?” После извади бутилка ракия, една чаша, изми я и наля и за мен. “До такова нещо не се докосвам” - казах аз. Човекът продължи: “Месеци наред съм под влиянието на алкохола. Казаха ми, че съм руина и че скоро ще умра. Искам да се освободя, но не мога, трябва да пия. Да можех да спра да пия! Баща ми умря в Англия и ми остави имот, но каква полза от всичко това?” Попитах: “Ти каза, че желаеш да се освободиш?” Той замълча и не можеше да проговори. Казах му да остане спокоен. Положих ръка върху главата му, проклех демоните, причиняващи пиянство и ограбващи неговия живот. След това той изкрещя: “Аз съм свободен! Зная, аз съм свободен!” Взе двете бутилки, които носеше и ги изхвърли през борда. Господ го спаси, отрезви и изцери. През цялото пътуване проповядвах. За да бъдеш радостен, ти се нуждаеш от докосване с Исуса. Силата на Бога е същата и днес. За мен Бог е мил. За мен Той е спасяващо здраве, Той е прекрасна лилия. О, този благословен Назарянин! Този Цар на царете! Алилуя! Ще Му предоставим ли волята си?

Ще се предадем ли Нему? Ще направим ли така, че силата Му да ни принадлежи? Каквото и да струва, си заслужава да бъдеш изпълнен със Святия Дух! Прочети в Деяния на апостолите 7 глава мощното свидетелство на свят човек. Той заявява без страх: “Вие всякога се противите на Святия Дух, както правеха бащите ви, така правите и вие.” И като чуха това, сърцата им се късаха от яд. Те скърцаха със зъби, изхвърлиха го извън града и убиха с камъни.

На Петдесятница обаче, щом Словото премина през сърцата им, те извикаха: “Какво да сторим?” Ако искаш дяволът да има път в теб, той ще те подтикне към убийство. Когато обаче срещнеш Исуса Христа, ще се покаеш. Стефан беше изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя славата Божия. О, да бъдеш толкова изпълнен със Святия Дух е чудно нещо. Стефан извика със силен глас: “Господи, не им зачитай този грях!” Той беше изпълнен със Святия Дух, изпълнен с любов и като Исус на Голгота, имаше същото състра-дание. Да бъдеш изпълнен със Святия Дух означава непрекъснато изпълване, оживотворяване и приемане на нов живот. Това е нещо мило. Ние имаме чудесно Евангелие и Велик Спасител.

Ако желаем да бъдем изпълнени със Святия Дух, то тогава ще имаме в себе си Този Извор. Ако вярата е изцяло насочена към Христа, от теб ще потекат потоци Жива Вода.

Силата в името на Исуса (Деяния 3:1-6)

Всичко е възможно в името на Исуса. Отец Го е въздигнал, дал Му е сила над всички. В името на Исуса Христа има сила, чрез която може да се преодолее всичко в този свят. Няма друго име под небето дадено за хората, чрез което да можем да искаме спасение. Бих желал да спомена стойността и величието на Това Име. Шест души отишли в дома на един болен, за да се молят. С тях бил един пастор. Когато болният лежал безпомощен на леглото, пастора прочел от листче молитвата, произнасяща се над болни, така тези люде вярвали, че изговарят молитвата с вяра. Болният бил помазан съобразно Яков 5:14 и понеже изцерението не станало мигновено, болният започнал да плаче. Шестимата напуснали стаята не по-малко съкрушени от факта, че състоянието на болния не се променило. Когато били вече вън, единият от тях казал: “Има нещо, което трябва да опитаме!” Отново се върнали и застанали пред леглото. Брата казал: “Нека просим в името на Исуса!” Първоначално не ставало нищо, но те тихо из-говаряли името на Исуса. Когато престанали да викат Исус, силата паднала и те видели как Бог започнал да действа, тяхната вяра станала по-силна; радостта се увеличила, те започнали да викат силно името на Исуса. През това време болният сам станал от леглото и се облякъл.

Тайната не е в това, че шест човека са повдигнали погледа си от болния към Исуса, а в това, че всички те са станали съучастници на силата, произтичаща от името на Исуса. О, ако хората използваха силата в името на Исуса, кой знае какви чудеса биха станали! Зная, че в Неговото име, чрез силата, съдържаща се в името Му, имаме достъп до Бога. Погледа на Исус ни изпълва с величие. Хората по целия свят величаят Това име, каква радост е за мен, че мога да Го изговоря! Един ден отидох на близък хълм да се моля. Денят беше чудесен. Преживях присъствието на Бога, Неговата чудесна сила ме изпълни и насити. Тогава си спомних за две момчета от Валис, които дойдоха при нас преди 2 години. Те бяха обикновени момчета, но изпълнени с ревност за Господа. Като видяха действието на Бога, ми казаха: “Няма да се учу-дим, ако Господ ви доведе при нас, за да изправите нашия Лазар.” След което ми обясниха, че техния ръководител е човек, който през деня работил в калаената мина, а вечер проповядвал. В следствие на претоварване, заболял от туберколоза, която го поставила на легло. От четири години лежал като безпомощен инвалид и трябвало да бъде хранен. Като стоях така на върха на хълма, повдигнах очи към Господа и получих следното: “Бог позволява да проумеем величието Му, когато сме на върха, а ни изпраща в равнините, за да изпълним задачите си.”

Живият Бог ни избра като Свое наследство и собственост. Той ни подготвя за служе-нието Си, показващо, че служението на Господа е различно от това на човеците. Веднага след това написах картичка на човека, който обслужва този болен, споменавайки, че ще дойда и ще изправя Лазар. Щом пристигнах, ме попита: “Вие ли сте човека, който ще помогне на на-шия Лазар да се изправи?” - “Да” - отговорих аз. Тогава той каза: “Заведете този човек до Ла-зара!” При това отново се обърна към мен с думите: “Като го погледнете, ще се отвърнете. Нищо не може да ви задържи при него.” В действителност от естествена гледна точка всичко, което каза той, беше вярно. Човекът беше само кожа и кости. Като че ли в него нямаше живот. Всичко сочеше към провал. Попитах го: “Искаш ли да величаеш Господа? Знай, хората сла-вят и величаят Господа, при все че стените на Ерихон стоят пред тях. Бог има подобна победа и за теб, но трябва да вярваш!” Аз не успях да раздвижа в него вяра. Той не притежаваше до-ри частица от нея. При това сам потвърди, че не вярва. Великолепно нещо е да знаеш, че Сло-вото Божие е истинно и не се променя. Не се уповавай на човешки твърдения, Бог може да действа мощно, ако обаче ние постоянстваме в Него, имайки предвид всички човешки стра-дания. След като се върнах при човека, на когого бях писал картичката, той ме попита: “Сега готов ли сте да си вървите?” Аз обаче не се вълнувам от това, което виждам, а от това, в което вярвам. Едно зная: който вярва, не гледа на обстоятелствата, не внимава за чувствата! Човека, който вярва в Господа, притежава това, в което вярва. Всеки, който е дошъл под петде-сятното благословение, приема всичко с усмивка и вяра в Господа. Има нещо в Петдесятното движение, което е различно от всяко движение в света. Тук имаш работа с действието на Бог.

Там, където Божият Дух е в действие, се проявяват и дарбите. Там, където дарбите не се проявяват, е необходимо да се постави под въпрос присъствието на Бога. Положението в това село беше тежко. Като че ли беше невъзможно хората да бъдат доведени до вярата.

“Готов ли сте да си вървите?” - бях попитан, но един мъж и една жена ни поканиха да останем при тях. Казах: “Бих желал да зная колко от вас могат да се молят.” Никой не желаеше да се моли. Попитах дали не бих могъл да събера седем души, с които да се молим за този болен човек. След като казах на домакините: “Вие сте първите двама, ще дойде моят приятел и с мен ставаме четирима. Необходими са още трима.” Аз казах на хората, че до сутринта ще се намерят такива, които ще се молят за изцерението на Лазар. Не е необходимо обаче да се съблюдава човешкото мнение. Щом Бог ти е казал нещо, тогава вярвай.

Казах на домакините, че няма да вечерям. Като си легнах ми се стори, че дявола ме беше налегнал така, сякаш беше събудил всичките ми болести, които навярно Лазар притежаваше. Като се събудих, ме нападна невероятен пристъп на кашлица и слабостта на туберкулозно болен. Въртях се в леглото, търкалях се по пода и виках към Бога. Просех да ме освободи от тези сили на сатана. Виках, за да ме чуят всички в къщата, но ничие спокойствие не бе нарушено. Господ обаче даде победа и аз отново си легнах, бях свободен както никога в живота си, Той ме събуди в 5 часа и ми каза: “Не сядай на трапезата, докато не си служил на Моята трапеза!” В 6 часа Бог ми каза: “Искам да изцеря този човек!”

Скочих, бутнах приятеля ми, който спеше до мен и рекох: “Чу ли? Господ каза, че ще го изцери.” В осем часа нашият домакин каза: “Елате да закусите!” От опит знаех, че поста и молитвата са най-голямата радост и че се проумяват, когато си ръководен от Господа.

Когато пристигнахме в къщата, преброих хората и се оказа, че сме 8 души. Никой не можеше да докаже, че Бог не отговаря на молитвите - Той помага по всяко време, отговаря на всяка молитва. Никога няма да забравя как силата Божия падна върху нас, когато бяхме при болния. О, колко чудно е това! Ние обградихме леглото и си подадохме ръце, като взехме и ръцете на болния. Тогава казах: “Сега няма да се молим, а ще призоваваме името на Исуса.”

Коленичихме и повтаряхме: “Исус, Исус, Исус!” Силата Божия ни повдигаше. Пет пъти тя падна върху нас - болният, обаче остана без да се помръдне. Преди две години пак е идвал някой да се моли за него, но без успех. Като че ли дяволът използваше този неуспех и обезкуражаваше нашия Лазар. Казах му: “Не се грижи за това, което сатана казва, а за това, което Господ казва - Той ще те изцери. Забрави всичко, освен Бога и Исуса. Знай само това, което Те казват!” При това устните на болния започнаха да се движат, сълзите се стичаха като река. Казах му: “Силата Божия е тук. Приеми я!” Той отговори: “Имам горчивина в сърцето, оскърбих Святия Дух. Аз съм безпомощен. Не мога да повдигна ръцете си, не съм в състояние да държа дори лъжица.” Казах: “Покай се и Господ ще чуе молитвата ти!” Той се покая и извика: “О, Господи, изцери ме за Твоя Слава!” След като извика това, силата го грабна и той беше във величието на Бога. Заклех се пред Господ, никога да не преувеличавам тази случка, защото зная, че Бог не обича преувеличението. Когато коленичейки викахме: “Исусе, Исусе, Исусе!” леглото се разлюля заедно с човека в него. На хората, които бяха там казах: “Сега можете да излезете. Бог е тук. Аз няма да му помогна да се облече.” Седнах и наблюдавах човека как стана и се облече сам, а когато той слезе долу изпяхме хвалебствен химн. Помолих го да разкаже какво се е случило. Вестта за изцерението на Лазар се разнасяше бързо. От близо и далеч идваха хора, за да видят и чуят свидетелството му.

Този човек разказа какво е сторил Господ с него. Мнозина се отказаха от греховете си и се покаяха. Всичко това обаче стана в името на Исуса и чрез вяра в Това Свято Име. Да, с вяра, идваща чрез Това Име, Бог даде здраве на болния в наше присъствие.

Петър и Йоан са били безпомощни, необразовани люде и не са посещавали висши учебни заведения. Те обаче получиха великолепното откровение за силата в името на Исуса Христа. Те разпределяха хляба и рибата, които Исус умножаваше. Стояха с Него на масата и Йоан често се вглеждаше в лицето Му. Петър често биваше предупреждаван от Исус, но чрез това Исус показваше любовта си към него. Исус обичаше Петър, твърдоглавия Петър. О, Той обича по един чудесен начин. Аз също бях лекомислен, имах много неконтролируем темпера-мент, Господ обаче имаше търпение. Тук съм, за да ви кажа, че в Името на Исуса има сила, която може да промени и да изцери всекиго. Ти можеш да получиш това чудно изкупено нас-ледство - спасение, живот и сила само, когато останеш в Него и вярваш в Агнето Божие, в Бо-жия възлюбен Син, върху Който Отец е положил всичките ни грехове. Бедния Петър, бедния Йоан. Те нямаха пари, но имаха вяра, те притежаваха силата на Святия Дух, те имаха Господа.

Ти също можеш да имаш Бог, макар и да не притежаваш нищо в този свят. Дори да си загубил характера си, също можеш да имаш Господа. Видял съм как много лоши хора са били променени чрез силата на Господ. Един ден проповядвах относно името на Исуса. Един чо-век се беше облегнал на стълб и слушаше. Попитах го: “Болен ли сте?” Той посочи дрехата си. Там видях една кама. Каза, че е тръгнал да убие невярната си съпруга, но след като изслу-шал проповедта, не можел да направи нито крачка. Помолих го да коленичи и там, на пътя, където хората вървяха насам и натам, един грешник намери Спасителя. Алилуя! Взех го у дома и му дадох нова дреха. В този човек видях нещо, което Бог можеше да използва.

На следващата сутрин той каза: “Бог ми откри Исус.” Дадох му назаем малко пари, не след дълго той си построи малка къщичка. Невярната му съпруга живеела с друг мъж, но той я помоли да се върне и да живее с него. Тя се върна. Там, където е имало омраза и враждебност, всичко бе преобразено чрез любовта. Бог направи от този човек Свой служител. Навсякъде има сила в името на Исуса. Бог може да спаси човека дори и в най-отдалечения ъгъл.

Пред очите ми е събранието, което имахме в Стокхолм и което ще остане завинаги в съзнанието ми. Там имаше дом за болни от неизцерими заболявания. Един болен беше доведен в събранието сакат и цялото му тяло трепереше. Двама души му помогнаха да излезе напред и точно тогава силата на Бога падна върху него. Аз го помазах в името на Исуса.

В същия този момент хвърли патериците и започна да се движи в името на Исуса. Скачаше по стълбите надолу и обикаляше сградата пред очите на хиляди събрани. Всяко нещо е вдъхновение за Господа! Попитаха ме: “Искаш ли да посетиш дома на тези болни?”

Бях заведен до там през почивния си ден. Болните бяха подредени в голям коридор и за един час Господ освободи около двадесет от тях. Името на Исуса е велико.

Петър и Йоан имаха всичко чрез Това Име и имаха вярата да кажат на онзи сакат човек: “В името на Исуса Христа от Назарет, стани и тръгни!” Когато Петър го улови за дясната ръка и го повдигна, нозете и костите му се укрепиха. Той стана, скачаше и славеше Бога в храма. Бог желае да види и теб да вършиш подобни дела.

А как могат да бъдат сторени те? Чрез неговото име и чрез вяра в Него!