Всички следващи в тази глава изцерения ни бяха дадени от брат Залтер

Сърцата ни трепереха, когато чувахме тези смели слова, защото знаехме, че срад нас се намират болни от рак, наркомани, хора в колички, много тежки и трагични случаи от всяка-къв вид. Тайно в себе си се надявахме, че ще стане някой по-леко болен. При една такава въз-можност един беден сакат човек се опита да се изправи на нозе, краката му бяха изкривени и той носеше две патерици. Брат Вайглесворт го видя и попита: “Е, какво става с теб?” След като случаят му беше разяснен, той каза: “Всичко е наред, сега ще се молим за теб.”

Цялото събрание застана като един човек в молитва. След това Смит се обърна към човека с думите: “Хвърли сега патериците и ела при мен.” Човекът изчака един миг, след което хвърли патериците на пода и тръгна напред. “Върви! Върви!” - викаше Вайглесворт. Човекът тръгна. “Тичай!” - заповяда Вайглесворт. За учуда и за голяма радост на всички проповедници и за наше голямо облекчение, човекът послуша и беше изцерен.

Проповедта му в Швеция относно Божественото изцерение и Водното кръщение подбу-ди лекари и някои църковни служители така, че написаха писмо до правителството. Като ре-зултат от това, на Ваглесворт беше забранено да докосва и да полага ръце на болни на об-ществени места. Един ден той проповядваше в един парк, където вероятно имаше събрани около 20 000 души. Там бяха представители на властта, които искаха да се уверят дали Вайг-лесворт спазва забраната. Той беше свикнал с различни ситуации. Помоли болните да станат, ако са в състояние да сторят това или да покажат по някакъв начин, че са в нужда и той ще се моли за тях. След това каза: “Положете сега сами ръка върху себе си и аз ще се моля и Господ ще ви изцери.” Болните положиха ръце на болните места и се молиха с простичката молитва на вярата. При това бяха изцерени стотици. Така не наруши изискванията на закона. През последните си дни се стараеше да използва този обикновен метод. Когато стоеше пред голя-мо събрание, знаеше, че ако се моли за всеки поотделно, тогава ще са му необходими часове.

Така в парка в Стокхолм, Швеция се роди това, което той наричаше “изцерение на едро”. Всъщност този начин на служение му беше принудително наложен от шведските власти. Със сигурност обаче можем да кажем, че така бяха изцерени стотици и то завинаги.

В един голям град, където в продължение на един месец ние имахме по две служби дневно, Вайглесворт практикуваше този начин на служение, тъй като хората бяха много. Пред платформата стоеше човек, вперил очи в проповедника и сякаш се стараеше да произне-се онова, което се говореше там. От 40 години той беше глух. Когато Вайглесворт предложи изцерението да стане по новия споменат вече начин, глухият започна да маха с тояжката си по един фантастичен нацин, хукна и напусна събранието. На вечерното събрание се върна и засвидетелсва: “В продължение на 40 години бях глух и тази сутрин, когато пасторът се мо-леше за болните, нещо щракна в главата ми. В ушите ми настъпи шум, подобен на взрив и за-това напуснах събранието. Когато бях навън, чух гласа на проповедника.” По време на след-ващите събрания той сядаше в най-отдалечения ъгъл, на последните места. Радостта му беше неописуема и желаеше всички да чуят за изцерението му.

В същото събрание присъстваше и един ветеран от войната, чийто гръбнак беше увре-ден от изстрел. Той също беше изцяло изцерен. Трима души бяха изцерени от рак. Едно мал-ко момче бе поставено върху една маса. Единият му крак беше с 5 см по-къс от другия. Баща-та на детето го повдигна и детето засвидетелства пред цялото събрание: “Когато пасторът ка-за на хората, всеки да раздвижи болните си нозе или ръце, тогава прострях крака си и той стана толкова дълъг, колкото другия.” Това чудо беше видяно от над 1500 души. По време на същото събрание една жена стана и рече: “Аз бях тежко болна на легло. От дълго време съм в ръцете на лекарите, страдам от бъбреци, имам камъни в жлъчката и хронична язва.” Тя също се изправи по време на поканата за изцерение и след молитвата беше изцерена. Стотици бяха благословени, изцерени и освободени чрез молитва. И при все, че тези изцерения се бяха слу-чили преди 20 години, тези преживявания се бяха запазили. Междувременно през ноември 1947 г. в Лос Анжелос една жена стана и засвидетелства, че е била изцерена на това събрание.

В един от големите градове на САЩ, Аризона имахме редица събрания в един парк, където се лекуваха туберкулозно болни. Новината за събранията се разпространяваше много бързо. Хората идваха от далеко, за да вземат участие в тези събрания. Имаше болни и бедни хора от всички слоеве, хора с белодробни заболявания в различен стадий. И тук Вайглесворт използва така нареченото “изцерение на едро”. Една млада жена, при която болестта беше в напреднал стадий се изправи при поканата. “Тичай!” - извика Вайглесворт към нея. В следст-вие на напрежението, тя едва дишаше. “Аз ще се моля за вас, след като обиколите сградата.” Той се моли за нея, след което изкрещя: “Тичай! Тичай! Тичай!” Тя обаче отвърна: “Но, аз не мога да тичам. Та аз не мога да стоя права.” - “Не се оправдавай! Прави това, което ти каз-вам!” Тя обаче не желаеше да се помръдне от мястото си. Той й помогна, но тя се вкопчи в него. Той я принуди да тича. Накрая тя тичаше без усилие около голямата зала. По-късно след като я видяхме отново, бе напълно здрава.

На една друга жена от същото събрание той каза да тича. И когато се противеше, той я бутна леко. Тя се улови за него и двамата хукнаха. Няколко пъти обиколиха сградата. Крака-та на тази жена бяха обхванати преди това от ишиаса и почти не можеха да се движат. Бог обаче я освободи така, че през следващите дни тя вървеше пеша без да използва трамвая. Бе-ше толкова радостна, че може да си служи вече с нозете си! Един ден една жена от гр. Леодс, Англия чакала автобуса, а до нея стояла една монахиня. Повели разговор и установили, че са вярващи. Жената споделила как синът й има болки в палеца и че трябва да влезе в болницата. “Не правете това - казала монахинята. - Там може да му отрежат пръста. Ще ви дам един ад-рес, където ще се молят за него и той ще оздравее.” Междувременно автобусът дошъл. При все, че монахинята не пътувала в посоката, в която отивала жената, се качила в автобуса, за да довършат разговора. Жената казала: “Аз съм болна, имам рак на гърдата.” Сестрата изва-дила една книжка, на която било записано името на Вайглесворт. “Пишете на този човек и ще получите отговор.” Предложила монахинята. След като свършила работата си за Господа, тя слязла на една спирка. Болната жена писала на Вайглесворт. Ние я посетихме и разбрахме, че ракът е в напреднал стадий. Молихме се за нея, но трябваше да си вървим, тъй като ни предс-тояха още 40 км. Бог изцери жената и даде сила в тялото й. И понеже се почувствала добре, започнала да чисти и подрежда къщата си. Като освобождавала шкафа си, намерила една Библия. Отваряйки я, очите й попаднали на текст, подчертан с червено мастило. “Здравето ти ще се укрепва.” Тя самата била подчертала това място преди 12 години и до сега не е претен-дирала за това Божие обещание. Така вярата й беше укрепена. Словото и преживяното се из-пълниха! Изминаха години от тогава и тя нямаше вече нищо общо с рака.

В Деяния на апостолите 19:12 четем: “При това Бог вършеше особени велики дела чрез ръцете на Павла до толкоз, щото когато носеха по болните кърпи или престилки от неговото тяло, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.” В стотици случаи на брат Вайглесворт бяха изпращани кърпички и чудесата ставаха. Получаваха се стотици писма, свидетелстващи за чудесата. Могат да се напишат томове, които няма да съдържат нищо друго освен отговора на тези случаи. По този начин бяха изцерени различни болести. Пушачи се отказваха от тютюна, към Христа се възвръщаха изгубени синове и дъщери, събираха се разделени семейства. Особено интересен случай представлява една жена, която написа върху кърпичката си страданието, за което се молихме. Тя беше болна от рак. След като получила кърпичката си, я поставила върху възглавницата си, казвайки си, че ще я използва в присъст-вието на съпруга и семейството. И докато кърпичката лежала там, почувствала действието на Бога и била изцяло изцерена. Смит Вайглесворт обясняваше, че зад всичко това стоят методите на Йехова, че Той е Изцерителя. Исус Христос е същият вчера, днес и вовеки!

Не винаги всичко протичаше по един и същи начин. Във всички случаи, обаче той разчиташе на водителството на Святия Дух. По време на служба, в едно голямо събрание, му се сторило, че действията на една дама са необичайни. Тя паднала на пода. Вайглесворт й заповядал да стане. Тя обаче паднала отново на пода. Някои от стоящите се опитали да го коригират. Никой повече не погледнал към нея. Когато станала, на пода лежал огромен тумор - ето това бил отговорът. Често методът му на работа е бил неправилно третиран и погрешно разглеждан. Вайглесворт винаги стоеше твърдо пред Бога, а пред човеците - с открити очи, в свята откровеност. Критиката не го вълнуваше. Той казваше: “Не ме вълнува това, което виждам или чувам, а това, в което вярвам.” Наказваше се - това беше негово всекидневно преживяване. Сълзи течаха от очите му, когато служеше на страдащите. Колко нежно се отнасяше с децата и със старците! Той щурмуваше небето чрез молитви, грабваше сърцата. За него не съществуваше разлика в расите. Черни, червени, кафяви, жълти, всички търсеха служението му и всички бяха благословени чрез молитвите и дара му.

В служението не съществуваха класови различия. Той можеше остро и решително да съветва, когато някой идваше при него с личните си неща. В един град работи в продължение на месец с по три събрания дневно. Бог действаше сред хората. Имаше изцерения от всякакъв вид, но най-добри бяха изцеренията на душите. Един ден пасторът, който беше организирал залата и ръководеше събранията, каза: “В града ни има една госпожа, която е тежко болна. Имам чувството, че ако бъде изцерена, това ще направи голямо впечатление на останалите. Брат Вайглесворт, ще я посетите ли?” Той каза, че е особено ангажиран - трябва да води по три служби дневно, да се моли за болните, за тия, които искат духовно кръщение и че няма много свободно време. Пасторът настояваше, подчертавяйки положението на съпруга на тази госпожа в града, а още и впечатлението, което би направило подобно изцерение. “Добре - каза Вайглесворт. - Кога е най-удобно да я посетим?” Споразумяха се вечерта преди служба, по пътя да я посетят. Поради високото положение на тази госпожа, брат Вайглесворт беше придружаван от водещия пастор и неговия помощник. Ние се доближихме до вратата, камбанката звънна и бяхме въведени в почти дворцова стая. От там ни поведоха в една още по-голяма спалня. Както в източните дворци, като на трон стоеше богато облечена госпожа, лежеше в легло с всички цветове на дъгата, с много възглавници. Смит Вайглесворт стоеше и се оглеждаше. “Е, добре сте се подредили.” - “Какво?” - попита жената. - “Добре сте се подредили казах.” Тя обаче започна да се кара, докато прегракна. “Виждам, че не сте готова за мен. Довиждане.” Отвърна Вайглесворт. Излезе от къщата и се качи в чакащата го кола. Опитахме се да му обясним, че се държи грубо с жената. “Зная си работата” - каза той.

Проповедниците останаха за известно време в стаята, опитвайки се да се усмихнат. Ко-гато излязохме навън, помолиха отново Вайглесворт да се върне и да се помоли за нея. “Не - каза той - тя не е готова за мен. Да вървим на служба.” Поради случая бяхме с много наранени души, но той дори да беше забелязал това, не казваше нищо. По време на службата върху проповедта се изля мощно помазание. На следващата сутрин имахме служба. Божият Дух мило ни следваше. Накрая на проповедта брат Вайглесворт покани всички, които желаят да дойдат при Бога да излязат напред. “Ако направиш крачка напред, ще бъдеш благословен, ще получиш повече, а ако дойдеш на подиума, ще се молим за теб и Бог ще покрие нуждите, ще ти помогне” - каза той. Цялото събрание се придвижи напред. Знатната госпожа, за която стана дума по-рано, беше най-отпред и легна на пода. Тя се покая. Божията милост я изцери и тя предаде живота си на Господа. Сега тя беше една каеща се жена, извинявайки се много за случая. Ние разбрахме, че сме сгрешили с преценките си. Бог чудно водеше брат Вайглесворт.

Когато на 28 ноември 1947 г. бях в храма Ветил в Лос Анжелис, ми разказаха следните подробности. Един човек сподели: “Роден съм в Норвегия, където преди 22 години слушах брат Вайглесворт. Тогава бях на смъртен одър, страдах от туберколоза. Чрез неговата молитва Бог ме изцери и не след дълго напълнях с 25 фунта. После дойдохме в Чикаго. Жена ми също страдаше от белодробни заболявания. Три години постоянно плюеше кръв. Заведох я в едно събрание, където служеше брат Вайглесворт. След като той се моли за нея, тя беше освободена от болестта. Преди да я заведа там, бяхме при лекаря, който каза: “Жена ти е бременна и сигурно ще загине заедно с детето.” Майката и детето оцеляха. По-късно имахме още две деца. Всичките са силни и здрави. След събранието при нас дойдоха баща, майка, две големи дъщери и един син. За да бъдат на това събрание, изминали 190 км. Писали на брат Вайглесворт да се моли върху една кърпичка. Бащата страдал от вътрешни язви, а синът имал огромен израстък на врата. След като положили кърпичката на болното място, болките престанали. При сина нещо се разчупило във врата и отокът изчезнал. Мъжът каза:

“Ние нямаме друга възможност да благодарим на вашия Вайглесворт, затова дойдохме тук, за да Ви благодарим и да благодарим на Бога за служението.”

В същото събрание дойде един друг човека, който каза: “Имах възможност да бъда с брат Вайглесворт един цял ден в Англия. Ние общувахме в дома му, в Брадфорд. Следобеда ни поведе в близкия парк, където седнахме и си говорихме. Не след дълго дойдоха двама ду-ши, после дойдоха още двама и той се молеше за изцерението им. Той беше толкова зает, че аз и приятелят ми решихме да направим една малка разходка. Когато се върнахме, го наме-рихме на колене заедно с друг един човек. През цялото време той се молеше и проповядваше. Желаеше Господ да помогне и на другите. Смит Вайглесворт не даваше място на дявола. За някои е човек на крайностите, дори прекалено груб. От следната случка можем да разберем за отношението му спрямо сатана. Един ден, докато чакал автобуса, на спирката дошло куче и започнало да се умилква около една жена, която била господарката му. Вероятно е бързала и не забелязала как кучето я последвало. Навела се, започнала да го милва и да му говори: “Се-га, миличко, трябва да си вървиш у дома.” Но то сякаш се прилепяло все повече към нея. Още веднъж тя го подканила: “Време е вече да вървиш към дома, миличък.” Животното обаче вър-тяло опашка, не искало да знае. Автобусът се приближавал, в отчаянието си тя не знаела как-во да направи, ритнала с крак кучето и казала: “Веднага в къщи!” То не очаквало такова отно-шение. Подвило опашка и хукнало обратно, колкото му държат краката. “Така трябва да се отнасяме и с дявола” - казал Вайглесворт толкова силно, че да го чуят всички чакащи наоколо.

Едно друго събрание описа брат Джеймс Х. Тейлър от Вест Роксборт - САЩ. Считам, че свидетелството ми ще бъде взето под внимание и че ще бъде ценно, тъй като по време на случилото се чудо стояхме на втория ред. Малко преди да започне събранието, видяхме едно момиче, опиращо се върху две патерици. Беше придружавано от един мъж и една жена. Кра-ката и ходилото му бяха изцяло изкривени. От кръста надолу беше безчувствено. Направиха място, за да може да седне на първия ред. Когато го поканиха за покаяние, с помощта на придружителите то се опита да излезе напред. Вайглесворт я видя и каза: “Остани там, където си.” След като се помоли за другите, той се обърна към момичето.

Вече му бяха казали, че никога няма да може да ходи, тъй като мускулите на краката не го държаха. Той положи ръка върху нея, помоли се и извика: “В името на Исуса, ходи!” Погледна момичето и каза: “Сигурно се страхуваш?” - “Да” - отговори то. “Няма причина за страх. Ти си изцерена. Ходи!” Слава на Бога, момичето тръгна, първоначално като малко дете, което се учеше да върви. След това обиколи два пъти платформата. Слава на Бога!

Когато напускахме залата, видяхме патериците, стоящи на мястото й. Навън видяхме момичето отново - разговаряше на тротоара с две приятелки. Слава на Бога във висините и на земята, защото Той изцерява тия, които вярват в Него! Жената, която придружаваше момичето, беше майка му, мъжът - чичо му. Той плачеше като дете, когато видя изцерението. На вечерната служба свидетелства, как момичето е изкачило стълбата у дома без ничия помощ. Майката също била изцерена - имала е тумор на гърдата. Чудни неща преживяхме в това събрание. Друг брат засвидетелства, че е бил изцерен от рак, от който е бил болен почти 2 години. Един беден човек каза, че лекарите били вдигнали ръце - нозете му били осакатени. Беше изцерен напълно и два пъти обиколи залата. Когато попитаха колко човека са били изцерени, станаха най-малко 200. Великолепно! Какво друго да кажа? Слава на Бога!

В непрекъсната работа
“Работех повече от всички вас - обяснява Павел. При това, обаче бърза да добави - не аз, а милостта Божия, която беше в мене.” В много отношения животът на Вайглесворт беше подобен на този на апостол Павел - живот, изпълнен с трудности. Той казваше, че всички ра-боти, които върши, са от милост и изпълнени с вяра. Неговата вяра нямаше нищо общо с ви-кове, оплаквания, напрежения, а полагаше ръка и вярваше в Бога, знаейки, че Бог има огро-мен запас от милост. Да, знаеше, че Божиите обещания са безпогрешни. Вярваше в Святото Писание и че Бог ни е подарил всичко за живота. Полагаше ръка с жива вяра и очакваше го-лемите Божии обещания. В това очакване той беше винаги изпълнен с Божествена сила.

А сега желаем да оставим Вайглесворт сам да разкаже собствената си история.

Бог ме е благословил по много странен начин. Аз видях с очите си как слепи проглеж-даха, видях хора да възкръсват. Всичко, което трябваше да преживея, ме накара да позная, че Бог е велик, че Нему принадлежи славата. Имах възможността да работя в Индия и Цейлон, да видя, че Бог е навсякъде велик и силен. Кулминацията вероятно беше в Коломбо: “О, кол-ко благословен е Господ!” Проповядвах под помазанието на Духа. Събра се голямо множест-во. Залата беше препълнена до задушаване, силата Божия беше великолепна. Проповедта, ко-ято провеждах с помощта на преводач, беше при температура над 50 градуса. Всяка вечер се молех за над 500 болни. Независимо от голямата горещина, майките водеха децата си и поне-же въздухът беше толкова подтискащ, казвах: “Преди да проповядвам, ще послужа на малки-те.” Беше великолепно да се наблюдава мълчанието, спокойствието и мира на това събрание, докато се полагаха ръце върху малките. Силата Божия беше там. Сред това множество беше изцерен един сляп човек. Очите му мигновено се отвориха. Аз не мога да проумея как Бог снабдява присъстващите с великолепие, добродетел и доброта, но зная, че Той прави това.

Имаше хиляди, които не можеха да влязат в събранието. Когато излизах навън, хората, които не можеха да влязат в залата, протягаха ръце, докосваха ме и бяха изцерени. Учудвах се на милостта Божия, че всичко това беше възможно. Има нещо, което буди волята Божия да ти каже нещо, да покаже точно теб сред милионите подобни. Вярвам, че Бог държи на това да те срещне по особен начин, ако вярваш в Него. На едно място бях четири дни и хората бяха разочаровани, че не мога да остана по-дълго. Питах ги: “Можете ли да дойдете утре в 8 ч. и да имаме служба?” Те казаха “да”. След това помолих да дойдат всички майки с децата си, защото искам да се моля, както и всички над 70 год. На другия ден в 8 ч. имаше 400 майки с децата си и 150 старци, чакащи изцерение. Хиляди бяха излезнали в ония дни, за да чуят Словото Божие. Вярвам, че 3000 извикаха наведнъж за милост. Това беше велик миг.

Един ден пристихнах около 9.00 часа в Норвегия и казах на преводача си: “Никой не знае, че съм тук. Заведи ме, моля те, да си почина, защото съм уморен.” Ние прекарахме ня-колко часа на слънце и се върнахме обратно. Приближихме сградата, в която щях да говоря и видях цялата улица в превозни средства от всякакъв вид, същите бяха пълни с болни. Братът, който трябваше да ми превежда, застана на горната стълба на сградата и попита: “Какво ще правим сега? Сградата е пълна с хора.” Съблякох дрехата си, качих се върху една кола и се молих за хората. Улицата беше изпълнена с радостна глъчка. Бог започна да изцерява.

После влязох в залата, Бог изцеряваше и там. Това обаче не беше всичко. Когато се хра-нехме и бяхме на масата, телефона иззвъня и дойде вестта: “Какво да правим? Залата е пълна отново и хиляди стояха отвън. Полицията не може да се справи с множеството.” Отговорих, че ще дойдем, колкото е възможно по-бързо. Влизайки в залата, имах чувството, че тя никога не е била толкова пълна. Двама полицаи ме хванаха и започнаха да ми проправят път през множеството. Всички стояха плътно като сардели в консерва. Духът Божий беше върху мен.

Започнах да проповядвам. Забравих съдържанието, но си спомням, че темата беше “Ревността за Господа ме изяжда”. Извиках към Господа да ни даде нещо особено, така че това събрание да се отличава от всички. Когато проповядвах чух гласа на Бог: “Помоли се и ще ти дам всяка душа”. Продължих да проповядвам, а Бог повтори: “Помоли се и ще ти дам всяка душа!” Това беше гласът на Бога, но бях твърде бавен, за да проумея. След това гласът дойде отново: “Ако вярваш и се молиш, ще ти дам всяка душа”. Погледнах нагоре и казах: “Много добре, Господи, стори го! Дай ми, моля Те, всяка душа!”

Святият Дух премина над всяка душа, над целия град - никога досега не бях виждал нещо подобно. Навсякъде викаха за милост. Това е и моята представа за Петдесятница. Петдесятница е вярата, че имам сила, получена от Святия Дух. Вярата, че Бог ме е направил съучастник в Божествен порядък, който не може да бъде преодолян от нищо на този свят.

Всъщност Смит Вайглесворт не принадлежеше към никакво религиозно общество. Не-говото изпълнено с любов сърце гореше за всички светии. Ние бяхме с него в различни гра-дове. Той търсеше Армията на спасението и беше сред тях на сутрешните им молитви в 7:00 часа. Често посещаваше Методистката църква. По различни поводи ръководеше събрания за служители от тази църква. Един методистки духовник организира палатка, където той да про-повядва. Синът на този духовник бил изцерен чрез службата на брат Вайглесворт. Той жела-еше всички да бъдат благословени чрез това служение. Петдесятните църкви, които в Англия бяха под името на Божиите църкви, канеха Вайглесворт всяка година по време на конферен-циите си. Те желаеха по-младите братя да получат вдъхновение от служението му.

Той никога не желаеше да вземе участие в съвещания, където се говореше за сделки и обикновено казваше: “Вие продължавайте, а аз ще се помоля за вас.” Отиваше встрани и се отдаваше на молитва. Той не залагаше на човешката страна в пътуванията си. На новите места не идваше по препоръка, а си извоюваше име чрез служението си. След Първата световна война посети много европейски страни. В Швейцария пристигна като чужд човек, но Бог действуваше чрез силата Си. Цели градове бяха раздвижени за Господа. След това получи покани да посети Швеция. Там имаше много благословени събрания. Когато пристигнахме заедно с него в Нова Зенландия, го очакваше само един човек. После обаче хиляди бяха спасени за Господа, мнозина бяха изцерени и изпълнени със Святия Дух - и всичко това в продължение на няколко месечна служба. Установено е, че от 100 г. насам не е имало такова посещение от Духа. Като резултат от това служение, на едно сутрешно събрание във Вилингтон, при раздаването на Господнята трапеза, взеха участие около 2000 души.

Никой не го посрещна и в Коломбо (Цейлон), когато пристигна с кораба. Идването му беше почти незабележимо. Не минаха обаче много дни и ето, цялата област беше обхваната от силата на Бога, туптеше като сърце. Тълпите бяха огромни и всеки искаше да се докосне до него. Тези, които стояха под сянката му, бяха изцерени и благословени. Мълвата се разне-се много бързо. Когато корабът пристигна веднъж на един остров в Тихи Океан, той трябва-ше да се моли за болните и да проповядва. Беше неуморим в ревността си да помага на нуж-даещите се. Когато отиде за първи път в Палестина, беше също непознат. Проповядваше Евангелието и се молеше за болните. Преживя няколко благословени служби върху маслине-ния хълм. Както през дните на Петдесятницата, мнозина бяха кръстени със Святия Дух. Ця-лата област беше в движение, дори влакът Ерусалим-Кайро имаше закъснение. Хората идва-ха на тълпи. По време на пътуването си в Египет, той води сериозни разговори с влиятелни светски люде. Те го бяха поканили на вечеря след пристигането му в Александрия. Във връз-ка с посещението си в Святата земя, той отбелязваше, смеейки се, че се е считал за първият проповедник от езическа земя, получил жертва от евреите. Да. Господ често го изпращаше на път, било то с влак или кораб. За себе си разказваше: “Веднъж пътувах за Кардиф във Валис. През това пътуване се молих много, купето беше пълно и знаех, че хората в него не бяха вяр-ващи, защото се радваха много на вицовете, които се разказваха. Почувствах възможността да кажа няколко думи за моя Спасител. Щом приближихме една гара, отидох да измия ръцете си, за да мога като пристигна да вляза направо на служба. Тръгнах по коридора, но като се връщах в купето, един човек скочи и каза: “Вие ме помолихте да се освободя от греховете си.” При това падна на колене. След няколко минути мнозина викаха към Бога, докоснати дълбоко в сърцата си. Те питаха: “Кой си ти?” Така чрез действието на Бога имах възможност да свидетелствам и използвах това непрекъснато. Много от този вагон намериха Господа.”

На път за Австралия, Вайглесворт писа следното: “Сред пътниците свидетелствах неп-рекъснато за силата на Бога, после установих, че това си заслужаваше. Те споделяха помежду си и така вратата на Словото беше отворена. Едно много богато семейство пътуваше в първа класа. Прислугата им - мъж и жена пътуваше във втора класа. Сутрин и вечер имаше служби, които се водеха от епископа на Бомбай. След една сутрешна служба, дълго разговарях с епис-копа и той много се заинтересува от моята дейност. Когато свърши вечерното събрание, раз-брах, че прислугата на богатото семейство ме търси настойчиво. Господарката била тежко болна. Корабният лекар ми обясни, че е сериозно болна. Слугата разказал за мен и сега тя очакваше да я посетя. Действително беше тежко болна и имаше много познания за християн-ството. И понеже тя проумя, че знанието не е в състояние да помогне, изпадна в огромен страх. Казах й, че единственото, което зная за християнството е Исус Христос. Молих се за нея, положих ръка, заплаших демоните в името на Исуса. Треската я остави мигновено. Непосредствено след това, тя започна да изследва блаженството в Словото Божие. Стоеше на палубата и се радваше на творенията на Господа, а аз имах удоволствието да говоря с прислугата за Спасението.” Зетът на Ваглесворт, Джеймс Залтер, писа следното:

Сред хилядите пътуващи за Австралия Вайглесворт се чувстваше особено самотен. Кога-то обаче параходът се отдели от кея, той извика няколко пъти “АЛИЛУЯ” и то с такава сила, каквато никой не бе чувал до сега. Спътниците му се уплашиха, а капитанът каза: “Този човек има стоманени дробове.” На същия кораб го помолиха да вземе участие в един концерт. Той пожела да бъде последен в програмата. Пианистката отказа да свири от песнарката. Това не го смути, той изпя сам една песен, чрез която прослави Господа. Концертът се превърна в молитве-на служба, много души търсеха спасение. Отменен беше обявеният след програмата танц.

Веднъж обещал на един младеж да му помогне в делото Божие, за което младежът ра-ботел в трудна област. Тогава Вайглесворт беше заедно с дъщеря си и зет си на Тихоокеанс-кото крайбрежие. Там го очакваше и младият брат. За Вайглесворт не са били важни 500-те долара, които младежът му обещал. Той тръгнал, за да му помогне и защото държал на дума-та си. Когато отишъл на следобедната служба, там имало само 6 души, а залата била пригоде-на за 5000 души. Началото не било окуражаващо, но не след дълго залата се изпълнила и този млад човек можел по-късно да започне работата си в създадената вече нова църква.

Вайглесворт запази ревността си дори и в голямата горещина на тропика, където рояци-те от мухи и мирисът на болните човешки маси беше непоносим. Неговата ревност се запази и в студена Норвегия и Финландия. Той се молеше непрекъснато за болните. Често му казва-ха: “Не е възможно да организираш три събрания, никой няма да дойде, а дори и да дойдат, три служби са много за един проповедник.” Независимо от това, държеше на трите събрания. Хората идваха. Така той продължаваше по цял месец. Дори и в големите палатки, където се провеждаха служби при тежки условия, той запази силата си седмица след седмица. Така до-казваше Писанието, че Божието иго е сладко. За него беше удоволствие да върши волята Бо-жия. Храната му бе да върши делото Божие. Радостта в Господа го оживотворяваше до края на живота му. В неделята служеше повече, отколкото през останалите дни. Години наред, всяка събота той провеждаше събрания на открито. Същите завършваха с обединяваща мо-литва. В неделя сутрин обаче, той ставаше рано за неделната служба. През зимните месеци се занимаваше и с отоплението, забърсваше праха от столовете и приготвяше Господнята трапе-за. След това ръководеше молитвените събрания. В първите години на служението му служ-бите са били ръковедени от съпругата му . Съпругата му се е грижела за многото гости, които пълнели къщата им. Вечерната служба в събота е продължавала до късно през нощта - той се молеше и водеше души при Исуса. Вайглесворт се прибираше късно през нощта. Въпреки то-ва той прекарваше известно време с определени гости и след полунощ.

Вайглесвортови бяха за нас пример за истински духовни родители. Те не само водеха човека до новорождението, грижеха се за него, хранеха го със Словото Божие, но и ра-ботеха чрез молитвата, бореха се за всеки така, че да се усъвършенствува в следването на волята Божия в практическия живот. Техният свят живот и Божието влияние бяха подтик за много млади християни. От различни части на света много Божии чада хвалеха Бога за влиянието и благословението, което получиха чрез живота на Вайглесворт.”

Брат Залтер каза още: “Преди да си отиде от този свят, ние забелязахме нещо у него, което вероятно беше обусловено от старостта му.” Веднъж връщайки се у дома, след една конференция, където работи дълго време, той каза като се молехме: “Не разбирам младите проповедници. На моята възраст аз проповядвам три пъти дневно и то с толкова любов, освен това, се моля с болните, а те след обяд си почиват и ме оставят сам. Ако бях млад, щях да проповядвам цял ден, щях да се моля цяла нощ, щях да търся хора, които са изпълнени със Святия Дух.” Вайглесворт работеше ден и нощ, той издържаше до залеза на слънцето.”