Бенжамен констан

Задължавайки всички граждани без изключение да изучат, да опознаят свои­те най-съкровени интереси, политическата свобода разчупва границите на техния дух, облагородява мислите им, установява помежду им интелектуалното равен­ство, което съставлява славата и могъществото на един народ.

Вижте как една нация израства с установяването на първата институция, ко­ято й предоставя редовно упражняване на политическата свобода. Вижте как на­шите сънародници от всички класи и всички професии излизат от кръга на оби­чайните си занимания и частния си поминък и изведнъж се озовават на равнище­то на високата мисия, която конституцията им отрежда, и проникновено избират, енергично отстояват, разкриват измамите, не се поддават на заплахите, благород­но се съпротивяват на ласкателствата. Вижте как чистият, дълбок и искрен патриотизъм тържествува в градовете ни и внася живителен дух дори в махалите, прекосява работилниците, раздвижва селата, изпълва с осмисляне на нашите права и разбиране за необходимостта от гаранции правдивия и разсъдлив ум на ора­ча-хранилник и на съобразителния търговец и те, запознати от историята със страданията, които са понесли, и не по-малко просветлени относно средствата за отстраняването им, обгръщат с поглед цяла Франция и изразяват националната благодарност с гласовете си, като възнаграждават за трийсетгодишна вярност към принципите най-именития защитник на свободата¹.

Следователно, господа, въпросът съвсем не е да избираме единия от двата вида свобода, за които ви говорих, а да се научим да ги съчетаваме. Институции­те, както заявява известният историк на средновековните републики², трябва да осъществяват предначертанията на човешкия род; и тяхната задача е толкова по-успешно изпълнена, колкото по-голям брой граждани издигнат те до възможно най-високо нравствено достойнство.

Работата на законодателя в никакъв случай не е завършена, когато е успял просто да осигури мира за хората. Дори когато хората са доволни, остава още много за правене. Институциите трябва да постигнат нравстве­ното възпитание на гражданите. Като зачитат техните лични права, с осигуряване на тяхната независимост и като се въздържат от намеса в заниманията им, институциите са длъжни, при все това, да утвърждават, да придават свята значимост на тяхното влияние върху обществените дела, да ги призовават да допринесат към упражняването на властта чрез гласовете си, отдавайки им право на контрол и надзор като изразяват мненията си, подготвяйки ги по този начин, чрез практика за тези възвишени задачи, те им вдъхват като жела­ние, така и правото да ги разпускат.³