Защото от разликите между свободата в древността и днешната свобода произтича по-различен вид опасност за последната

Защото от разликите между свободата в древността и днешната свобода произтича по-различен вид опасност за последната.

Заплахата за античната свобода идва от съсредоточаването на вниманието единствено в подялбата на обществената власт и пренебрегването на личните права и удовлетворения на хората.

Опасността за модерната свобода е заложена в това, че съсредоточени в ползването на личната си независимост и преследването на частните си интереси, ние сме склонни твърде лесно да се отказваме от участие в упражняването на по­литическата власт.

Обладателите на властта не пропускат случай да ни окуражат в този път. Те са готови с неимоверна охота да ни спестят всякакви затруднения освен под­чинението и плащането! Те ще ни заявят: „Каква е в крайна сметка целта на всичките ви усилия, подтикът за вашия труд, предметът на вашите надежди? Ни­ма не щастието? Е, добре, оставете на нас да се занимаваме с него и ние ще ви го осигурим." Не, господа, да не се поддаваме. Колкото и трогателна да е такава нежна загриженост, нека помолим властта да си стои в своите граници. Да се за­доволи да бъде справедлива; щастието си е наша грижа.

Бихме ли могли да сме щастливи чрез ползването, ако то се окаже отделено от гаранциите? И откъде да ги вземем тези гаранции, ако се откажем от полити­ческата свобода? Подобен отказ би бил лудост, господа — лудост, подобна на онази, която проявява човек, градящ върху пясък къща без основи, защото щял да живее на първия етаж.

Впрочем дали е истина, че щастието от какъвто и да е вид съставлява един­ствената цел на човешкия род? Ако е така, попрището ни би се оказало твърде стеснено, предназначението — съвсем принизено. Няма човек, който, ако приеме да се принизи, да подтисне нравствените си способности, да се откаже от делата си, от славата, от благородните и дълбоки чувства, не би могъл да блаженства в затъпение. Не, господа, в името на най-доброто от нашето естество, на възвише­ното безпокойство, което ни преследва и измъчва, на жарта да увеличаваме поз­нанието и да развиваме способностите си, аз заявявам, че сме призвани от съдба­та не за голо щастие, а за усъвършенстване и политическата свобода е най-могъ­щото, най-енергичното средство за усъвършенстване, с което небето ни е дарило.