Класове общо застраховане Ö животозастраховане Õ
І. Застраховките Ö Животозастраховането Õ съгласно член 2, параграф 1 3, буква а), (i),(ii) и (iii) б) и в), с изключение на тези, посочени в приложения II и III;
ІІ. Застраховка за брак и за раждане;
ІІІ. Застраховките Ö ЗастрахованетоÕ, посоченои в член 2, параграф 1 3, буква а), i) и ii) б) и в), свързанио с инвестиционни фондове;
IV. Постоянна здравна застраховка, съгласно член 2, параграф 1 3, буква а), iv);
V. Тонтини съгласно член 2, параграф 2 3, буква а) б), (i);
VI. Операции за капитализация съгласно член 2, параграф 2 3, буква б), ii)
VII. Управление на групови пенсионни фондове, посочени в член 2, параграф 2 3, букваи в) и г) б), (iii) и (iv);
VIII. Операциите, посочени в член 2, параграф 2 3, буква д) б), (iii);
IX. Операциите, посочени в член 2, параграф 3, буква в).
ê87/343/ЕИО чл. 1.8 и приложение
Г. Методи за изчисляване на изравнителния резерв при кредитното застраховане
Метод № 1
1. За рисковете, включени във вида застраховане по точка А, № 14 (наричано по-нататък "кредитно застраховане"), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на техническия дефицит, евентуално претърпян във връзка с този вид застраховки към края на финансовата година.
2. Докато резервът достигне 150% от най-високата годишна сума на нето премии или вноски, получени през последните пет финансови години, през всяка финансова година в него се внася 75% от техническото превишение, начислен вследствие дейността по кредитно застраховане, но не повече от 12% от нето премиите или вноските.
Метод № 2
1. За рисковете, спадащи към вида застраховане в точка А, № 14 (наричано по-нататък "кредитно застраховане"), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на техническия дефицит, претърпян във връзка с този вид застраховки към края на финансовата година.
2. Минималният размер на изравнителния резерв е 134% от средногодишната сума на премиите или вноските, получени през последните пет финансови години, след приспадане на цесиите и добавяне на презастрахователни акцепти.
3. През всяка следваща финансова година в този резерв се внася 75 на сто от техническото превишение по застраховане от този вид, докато резервът достигне или надхвърли минималния размер, изчислен съобразно параграф 2.
4. Държавите-членки могат да въведат специални правила за изчисляване на по-висок размер на резерва и/или по-висока сума на годишните отчисления от минималните размери, предвидени в тази директива.
Метод № 3
1. За рисковете, спадащи към вида застраховане по точка А, клас 14 (наричано по-нататък "кредитно застраховане"), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на превишението на квотата на щетимост над средногодишния размер за този вид застраховане през финансовата година.
2. Изравнителният резерв се изчислява по следния метод:
Всички изчисления се основават на приходите и разходите, получени и извършени за сметка на застрахователя.
За всяка финансова година към изравнителния резерв се отнася сума за намаление на исковете, докато резервът достигне или бъде възстановен до изискуемия размер.
Намаление на исковете е налице, когато квотата на щетимост за определена финансова година е по-ниска от средногодишната квота на щетимост през базовия период. Сумата за намаление на щетите се изчислява, като разликата между тези две квоти се умножи по получените премии през финансовата година.
Изискуемият размер е равен на шесткратния размер на стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период от средногодишната квота на щетимост, умножено по получените премии през финансовата година.
Когато исковете през определена финансова година са прекомерни, от изравнителния резерв се изтегля сума за превишението. Исковете са прекомерни, когато квотата на щетимост за финансовата година е по-висока от средногодишната квота на щетимост. Сумата за превишението на щетите се изчислява, като разликата между двете квоти се умножи по получените премии през финансовата година.
Независимо от нивото на исковете, до достигане или възстановяване на размера на изравнителния резерв през всяка финансова година към него най-напред се отнасят 3,5 % от изискуемия размер.
Продължителността на базовия период не може да бъде по-малка от 15 години и по-голяма от 30 години. Не е нужно да бъде формиран изравнителен резерв, ако през базовия период не е регистрирана актюерска загуба.
Изискуемият размер на изравнителния резерв и сумата, която да бъде изтеглена от него, могат да бъдат намалени, ако средногодишната квота на щетимост през базовия период заедно с квотата на разходите показва, че в премиите е включен марж на сигурност.
Метод № 4
1. За рисковете, спадащи към вида застраховане по точка А, клас 14 (наричано по-нататък "кредитно застраховане"), предприятието създава изравнителен резерв за покриване на превишението на квотата на щетимост над средногодишния размер за този вид застраховане през финансовата година.
2. Изравнителният резерв се изчислява по следния метод:
Всички изчисления се основават на приходите и разходите, получени и извършени за сметка на застрахователя.
За всяка финансова година към изравнителия резерв се отнася сума за намаление на исковете, докато резервът достигне максималният изискуем размер.
Намаление на исковете е налице, когато квотата на щетимост за определена финансова година е по-ниска от средногодишната квота на щетимост през базовия период. Сумата за намалението на исковете се изчислява, като разликата между двете квоти се умножи по получените премии през финансовата година.
Максималният изискуем размер е равен на шесткратния размер на стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период от средногодишната квота на щетимост, умножено по получените премии през финансовата година.
Когато щетите през определена финансова година са прекомерни, от изравнителният резерв се изтегля сума за превишението, докато той достигне минималния изискуем размер. Исковете са прекомерни, когато квотата на щетимост за финансовата година е по-висока от средногодишната квота на щетимост. Сумата за превишението на щетите се изчислява, като разликата между двете квоти се умножи по получените премии през финансовата година.
Минималният изискуем размер е равен на трикратния размер на стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период от средногодишната квота на щетимост, умножено по спечелените премии през финансовата година.
Продължителността на базовия период не може да бъде по-малка от 15 години и по-голяма от 30 години. Не е нужно да бъде формиран изравнителен резерв, ако през базовия период не е регистрирана актюерска загуба.
Размерът на изравнителния резерв и сумата, която да бъде отнесена или да бъде изтеглена от него, могат да бъдат намалени, ако средногодишната квота на щетимост през базовия период заедно с квотата на разходите показва, че в премиите е включен марж на сигурност и този марж превишава повече от 1,5 пъти стандартното отклонение на квотата на щетимост през базовия период. В този случай посочените суми се умножават по коефициент или по 1,5 пъти от стандартното отклонение и маржа на сигурност.
ê88/357/ЕИО приложение 1
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Правила за съпоставимост
Валутата, в която са платими задълженията на застрахователя, се определя в съответствие със следните правила:
1. Когато покритието, предоставено по един договор е изразено в конкретна валута, счита се, че ангажиментите на застрахователя са платими в тази валута.
2. Когато покритието, предоставено по един договор не е изразено в никаква валута, счита се, че ангажиментите на застрахователя са платими във валутата на държавата, където е разположен рискът. Въпреки това, застрахователят може да избере валутата, в която е изразена премията, ако съществуват основателни причини за упражняването на такъв избор.
Такъв би могъл да бъде случая, ако, от времето на влизане в сила на договора, изглежда вероятно един иск да бъде изплатен във валутата на премията, а не във валутата на държавата, в която е рискът.
3. Държавите-членки могат да разрешат на застрахователя да прецени дали валутата, в която предоставя покритието да е или тази, която използва в съответствие с натрупания опит или, в отсъствието на такъв опит, валутата на държавата, в която е установен:
-
за договори, покриващи рисковете, класифицирани в класове 4, 5, 6, 7, 11, 12 и 13 (само за отговорност на производителя), и
-
за договори, покриващи рисковете, класифицирани в други класове, при които, в съответствие с естеството на рисковете, покритието се предоставя във валута, различна от тази, която е в резултат от прилагането на посочените по-горе процедури.
4. Когато един иск е подаден при застрахователя и е платим в конкретна валута, различна от валутата, която е в резултат от прилагането на посочените по-горе процедури, счита се, че ангажиментите на застрахователя се преценяват като платими в тази валута и, по-конкретно, валутата, в която трябва да се изплати обезщетението от застрахователя, е била определена със съдебно решение или определение или чрез споразумение между застрахователя и застрахования.
5. Когато един иск е оценен във валута, известна предварително на застрахователя, но която е различна от валутата, която е в резултат от прилагането на посочените по-горе процедури, застрахователите могат да преценят ангажиментите си, които ще са платими в тази валута.
6. Държавите-членки могат да позволят на предприятията да не покриват техническите си резерви със съответстващи активи, ако прилагането на посочените по-горе процедури води до това предприятието – независимо дали е главно управление или клон – да е задължено, за да се изпълни принципа на съответствие, да се държат активи във валута за не повече от 7 % от активите, съществуващи в други валути.
Въпреки това:
в случаите, когато активите за техническите резерви са деноминирани в гръцки драхми, ирландски паундове и португалски ескудо, тази сума не надвишава:
-
1 милион ЕКЮ по време на преходния период, приключващ на 31 декември 1992 г.,
-
2 милиона ЕКЮ от 1 януари 1993 г. до 31 декември 1998 г.;
в случаите, когато активите за техническите резерви са деноминирани в белгийски франкове, люксембургски франкове и испански песети, тази сума не надвишава 2 милиона ЕКЮ по време на преходния период, приключващ на 31 декември 1996 г.
От края на преходните периоди, определени в a) и б), общият режим се прилага за тези валути, освен ако Съветът не реши друго.
ê2002/83/ЕИО приложение ІІ
3. Държавите – членки могат да не изискват от застрахователните предприятия да прилагат принципа на съпоставимост, когато задълженията са платими във валута, различна от тази на една от държавите – членки, ако инвестициите в тази валута са регулирани, ако валутата е предмет на трансферни ограничения или, ако по подобни причини, тя не е подходяща за покритие на технически резерви.
ê 92/49/EEC Art. 23
8. Застрахователните предприятия могат да държат несъпоставими активи за покриване на сума, ненадвишаваща 20 % от техните задължения в конкретна валута.
ê2002/83/ЕИО приложение ІІ
Все пак, общо активите във всички валути, комбинирано, трябва да бъдат поне равни на общите ангажименти във всички валути, комбинирано.
ê92/49/ЕИО чл.23
9. Държава-членка може да предвиди, когато съгласно предишните процедури едно задължение трябва да бъде покрито от активи, изразени във валутата на държава-членка, това изискване да се счита също за удовлетворено, когато активите са изразени в екю.“»
ê88/357/ЕИО
ПРИЛОЖЕНИЕ 2Б
ОТЧЕТ ЗА ПОЕТИЯ РИСК
1. Общо получени брутни премии
2. Общо разходи по искове
3. Разходи за комисионни
4. Брутен резултат от поемането на риска
ПРИЛОЖЕНИЕ 2Б
ОТЧЕТ ЗА ПОЕТИЯ РИСК
1. Общо брутни премии за последната година на поемането на риска
2. Брутни искове през последната година на поемането на риска (в това число резерв в края на годината на поемането на риска)
3. Разходи за комисионни
4. Брутен резултат от поемането на риска
ê2002/83/ЕО (адаптиран)
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Информация за титулярите на полици
Информацията, посочена по – долу, която трябва да бъде съобщена на титуляра на полица преди сключването на договора (А) или по време на срока на действие на договора (Б), трябва да бъде предоставена по ясен и точен начин, писмено, на официалния език на държавата – членка на задължението.
Преди сключване на договора Б.
Информация за застрахователното предприятие
|
Информация за задължението
|
а) 1 Името на предприятието и правната му форма
а)2 Името на държавата-членка, в която се намират главното управление, и, ако е целесъобразно, агенцията или клонът, които сключват договора
а) 3 Адресът на главното управление и, ако е целесъобразно, на агенцията или клона, сключващи договора
|
| а)4 Определение на всяка полза и всяка опция
а) 5 Срок на договора
а) 6 Начин за прекратяване на договора
a)7 Начини на плащане на премиите и срок на плащанията
a) 8 Начини за изчисляване и разпределяне на бонуситеа
a) 9Указание за остатъчната и изплатена стойност и степента, до която те са гарантирани
a)10 Информация относно премиите за всяка полза, както основни ползи, така и допълнителни, ако е целесъобразно
a)11 полиците, обвързани с дялове, определение на дяловете, с които са обвързани ползите
a)12 Указание за характера на основните активи за дялово обвързаните полици
a)13 Споразумения за упражняване на правото за отказ
a)14Обща информация за данъчния режим, приложим към типа полица
(a)15 Разпоредбите за разглеждане на жалби във връзка с договори от страна на титуляри на полици, животозастраховани или бенефициери по договори, включително, когато е целесъобразно, наличието на комисия по жалбите, без да се накърнява правото за завеждане на съдебни дела.
a)16 Право, приложимо към договора, когато страните нямат право на избор, или когато страните могат свободно да изберат приложимото право — правото, което застрахователят предлага
|
Б. По време на срока на действие на договора
Освен условията на полицата, общи и специални, титулярът на полица трябва да получи следната информация по време на срока на действие на договора.
Информация за застрахователното предприятие
|
Информация за задължението
|
б)1Всяка промяна на името на предприятието, неговата правна форма или адреса на неговото главно управление, или, когато е целесъобразно, на агенцията или клона, които сключват договора
|
б)2 Цялата информация, включена в точки от а)4 до а)12 от А в случай на промяна в условията на полицата или смяна на правото, приложимо към договора
б) 3 Всяка година, информация за състоянието на бонусите
|
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
1. Професионална тайна
До 17 ноември 2002 г. държавите – членки могат да сключват договори за сътрудничество, предвиждащи обмен на информация с компетентните органи на трети страни, само ако разкритата информация е гарантирана от професионална тайна, еквивалентна на определената в член 16 от настоящата директива.
2. Дейности и организации, изключени от обхвата на настоящата директива
До 1 януари 2004 г. настоящата директива няма да се отнася за взаимоспомагателни сдружения, когато:
-
уставът съдържа разпоредби за събиране на допълнителни вноски или намаляване на обезщетенията им, или искане за помощ от други лица, които са поели задължението да я предоставят, и
-
годишният доход от вноски за дейностите, обхванати с настоящата директива, не надвишава 500 000 евро за три последователни години. Ако тази сума бъде превишена за три последователни години, настоящата директива се прилага от четвъртата година.
3. До 1 януари 2004 г. държавите – членки прилагат следните разпоредби: А.
Граница на платежоспособност
Всяка държава – членка изисква от всяко застрахователно предприятие, чието главно управление се намира на нейна територия, да има граница на платежоспособност, съответстваща на цялостната й дейност.
Границата на платежоспособност се състои от:
1. активите на застрахователното предприятие, свободни от всякакви предвидими задължения, намалени с всички нематериални позиции, включително: В частност се включва следното:
-
внесеният дялов капитал или, при взаимозастрахователно предприятие, действителният учредителен капитал плюс сметките на всички съдружници, които отговарят на следните критерии: а)
учредителният договор и уставът трябва да предвиждат, че от тези сметки могат да се извършват плащания към съдружниците само когато това не води до спад на границата на платежоспособност под изискваното ниво, или, след прекратяване на предприятието, ако всички други нейни дългове са уредени; б)
учредителният договор и уставът трябва да предвиждат, по отношение на всички такива плащания по причини, различни от индивидуалното прекратяване на членство, компетентните органи да бъдат уведомени поне един месец предварително и да могат да забранят плащането в рамките на този период; в)
в) съответните разпоредби на учредителния договор и уставът могат да бъдат изменяни, само след като компетентните органи са декларирали, че нямат възражения срещу изменението, без да се засягат критериите, посочени в букви a) и б),
-
половината от невнесения дялов или учредителен капитал, ако внесената част се равнява на 25% от този акционерен или учредителен капитал,
-
резерви (законови резерви и свободни резерви), несъответстващи на основните пасиви,
-
всяка пренесена печалба,
-
кумулативен преференциален акционерен капитал и подчинен заемен капитал могат да бъдат включвани, но ако това се прави, само до 50 % от границата, от който не повече от 25 % се състои от подчинени заеми с фиксиран падеж, или кумулативен преференциален акционерен капитал с фиксиран срок, ако са спазени следните минимални условия:
а) в случай на несъстоятелност или ликвидация на застрахователното предприятие трябва да съществуват обвързващи споразумения, съгласно които подчиненият заемен капитал или преференциалният акционерен капитал се подрежда след вземанията на всички останали кредитори и не изплаща обратно, докато всички останали дългове, неуредени за момента, не бъдат изплатени.
Подчинените заеми трябва освен това да отговарят на следните условия:
б) само напълно изплатени фондове могат са бъдат вземани предвид;
в) за заеми с фиксиран падеж, първоначалният падеж трябва да бъде най-малко пет години. Не по-късно от една година преди датата за погасяване, застрахователното предприятие трябва да предостави за одобрение на компетентните органи план, който показва как границата на платежоспособност ще бъде запазена на необходимото ниво, или ще го достигне на падежа, освен ако размерът до който кредитът може да достигне като елемент на границата на платежоспособност не намалява постепенно, поне през последните пет години преди датата за погасяване. Компетентните органи могат да разрешат предсрочното погасяване на такива кредити, ако бъде подадена молба от застрахователното предприятие и неговата граница на платежоспособност няма да падне под необходимото ниво; г)
г) заеми без фиксиран падеж трябва да бъдат платими само след петгодишно уведомление, освен ако заемите вече не се считат за елемент на границата на платежоспособност или ако специално не се изисква предварителното съгласие на компетентните органи за предварително погасяване. Що се отнася до последния случай, застрахователното предприятие трябва да уведоми компетентните органи най-малко шест месеца преди датата на заявеното погасяване, като посочи наличната граница на платежоспособност преди и след погасяването. Компетентните органи разрешават погасяването, само ако наличната граница на платежоспособност на застрахователното предприятие няма да падне под необходимото ниво; д)
д) договорът за заем не трябва да включва клаузи, разпореждащи при определени обстоятелства, различни от ликвидацията на застрахователното предприятие, дългът да стане платим преди договорените дати за погасяване;
е) споразумението за заем може да бъде изменено, само след като компетентните органи са декларирали, че нямат възражения по отношение на изменението,
-
ценни книжа без определена дата на падежа и други инструменти, включително кумулативни привилегировани акции, различни от посочените в петото тире, до 50% от границата за сумата от такива ценни книжа и подчинения заемен капитал, посочени в петото тире, в случай че удовлетворяват следните условия: а)
а) не могат да бъдат изплащани по инициатива на титуляра или без предварителното съгласие на компетентните органи;
б) договорът за емитиране трябва да дава възможност на застрахователното предприятие да отложи плащането на лихвите по заема;
в) предявените вземания на заемодателя към застрахователното предприятие трябва да се подреждат изцяло след тези на неподчинените кредитори;
г) документите, уреждащи емитирането на ценни книжа, трябва да осигуряват капацитет за поглъщане на загуби от дългове и неплатени лихви, като същевременно позволяват на застрахователното предприятие да продължи да извършва дейността си;
д) само изцяло платени суми се вземат под внимание.“»
2. дотолкова доколкото е разрешено от националното законодателно, резерви от печалби в баланса, когато могат да бъдат използвани за покриване на всякакви загуби, които могат да възникнат, и когато не са оставени на разположение за разпределение между титулярите на полици.
3. След подаване на молба заедно с допълнителни данни от предприятието до компетентните органи на държавата – членка, на територията на която се намира неговото главно управление и със съгласието на тези компетентни органи границата на платежоспособност може също така да се състои от: а)
сума, равна на 50% от бъдещите печалби на предприятието; сумата на бъдещата печалба се получава чрез умножаване на разчета за годишна печалба по фактор, който отговаря на средния остатъчен период за изпълнението на договорите; множителят не може да бъде по-голям от числото 10; очакваната годишна печалба е средното аритметично от печалбите, получени през последните пет години за дейностите, включени в член 2 от настоящата директива.
Базата за пресмятане на множителя, по който трябва да се умножи очакваната годишна печалба и позициите, които я съставляват, се определят в общо споразумение на компетентните органи на държавата – членка и Комисията. До сключване на споразумението тези позиции се определят в съответствие със законите на държавата – членка по произход.
Когато компетентните органи определят понятието печалба, Комисията представя предложения за хармонизация на това понятие с директива относно хармонизацията на годишните отчети на застрахователните предприятия, като предвижда условия за координиране съгласно член 1, параграф 2 на Директива 78/660/ЕИО. б)
б) разликата в сумата между математическата резерва на вноските, която не е цилмерирана или частично е цилмерирана, и математическата резерва на вноските, която е цилмерирана с процент, равен на добавката за аквизиционните разходи, включени в премията, когато не е възможно цилмериране, или ако е възможно, тя е под добавката за аквизационните разходи, включени в премията; тази разлика не може да превишава 3,5% от разликата между съответните капиталови суми от животозастрахователни дейности и математическите резерви по всички полици, за които е възможно цилмериране; разликата се намалява с размера на необезценените аквизиционни разходи, записани като актив; в)
в случай че е получено одобрение от компетентните органи на държавата – членка, в която застрахователното предприятие осъществява дейността си, всички скрити резерви, резултат от подценяването на активи и надценяването на пасиви, различни от математическите резерви, доколкото такива скрити резерви не представляват изключение. Б.
Сподели с приятели: |
