Насърчаване на сближаването в областта на надзора — член 70

Комитетът за финансови услуги определя засилването на сближаването на надзорните практики като едно от основните предизвикателства през следващите години. Въпреки че общата регулаторна рамка е основата за това, истински равни условия могат да бъдат постигнати само чрез наличието на постоянни и общи практики между надзорните органи за вземане на решение и за контрол. Сближаването на надзорните практики включва по-специално общо и еднакво ежедневно прилагане на правото на Общността, засилване на ежедневния постоянен надзор и налагане на единния пазар. Партньорските проверки и механизмите за посредничество могат да играят важна роля за засилване на сближаването на надзорните практики.

Комитетът за европейско застраховане и професионален пенсионен надзор (КЕЗППН) допринася за последователното приложение на настоящата директива и за сближаването на надзорните практики на територията на Общността. Този член постановява, че държавите-членки трябва да вземат необходимите мерки да гарантират активното участие на надзорните органи в дейностите на КЕЗППН.

4. Количествени изисквания

Количествените изисквания, приложими към застрахователните/презастрахователните предприятия („Стълб І“ от рамката на Платежоспособност ІІ), са изложени в шест раздела: оценка на активи и пасиви, технически резерви, собствени средства, капиталово изискване за платежоспособност, минимално капиталово изискване и инвестиции. Изискванията на Стълб І се основават на икономическия подход на общия баланс. Този подход разчита на оценка на общия баланс на застрахователите и презастрахователни предприятия, на интегрирана основа, като активите и пасивите са постоянно оценявани. Според този подход сумата на наличните финансови ресурси на застрахователите и презастрахователни предприятия следва да покрива техните общи финансови изисквания, т.е. сбора от неподчинените задължения и капиталовите изисквания. В резултат на този подход допустимите собствени средства (виж по-долу) трябва да надвишават капиталовото изискване за платежоспособност.

Член 74 въвежда стандарти за оценка на всички активи и пасиви въз основа на действащата дефиниция на МСФО за справедлива стойност. Ще бъдат разработени правоприлагащи мерки, определящи как се изчислява справедливата стойност на определени балансови позиции, за да се гарантира, че тези позиции се оценяват еднакво във всички държави-членки. По отношение на пасивите, стандартите за оценка не вземат предвид собствената кредитна оценка, докато по отношение на активите тези стандарти отчитат настоящите характеристики на кредита и ликвидността.

Следва да се създадат технически резерви, за да могат предприятията да изпълнят своите застрахователни/презастрахователни задължения към титулярите на полици и бенефициентите. Тяхното изчисляване ще се основава на посочените в член 75 общи разпоредби:

• 
  По-специално, изчисляването на техническите резерви ще се основава на тяхната текуща стойност на прехвърляне. Текущата стойност на прехвърляне отразява сумата, която застрахователното или презастрахователното предприятие би платило днес, ако незабавно прехвърли договорните си права и задължения на друго предприятие. Използването на текущата стойност на прехвърляне не следва да се тълкува като възможност или задължение на едно застрахователно/презастрахователно предприятие да прехвърли задълженията си.
  
• 
  Изчисляването на техническите резерви трябва да отговаря на условията на пазара, като специфичната за предприятието информация ще се използва само при изчисляване на техническите резерви, доколкото тази информация позволява на застрахователните/презастрахователните предприятия по-добре да отразят характеристиките на застрахователния портфейл.
  

• 
  Най-добрата приблизителна оценка представлява очакваната настояща стойност на бъдещи парични потоци, като се вземат предвид всички входящи и изходящи парични потоци (коригирани за инфлацията), необходими за покриване на застрахователните/презастрахователните задължения за периода на тяхното съществуване. Изчисляването на най-добрата прогнозна оценка се основава на доказани актюерски техники и достоверна информация, и редовни проверки на действителните резултати.
  
• 
  Рисковата премия гарантира, че общата сума на техническите резерви е равна на сумата, която се очаква застрахователните/презастрахователните предприятия да трябва да заплатят към момента, ако незабавно прехвърлят договорните си права и задължения на друго предприятие. Или на допълнителния разход, над най-добрата приблизителна оценка, за набиране на капитал за покриване на застрахователните/презастрахователните задължения за периода на тяхното съществуване.
  

По отношение на нехеджирани рискове, рисковата премия се изчислява, като се прилага т.нар. метод на цената на капитала (вж. член 76, параграф 5). В този случай, се използва един и същи размер на цената на капитала за всички предприятия (напр. фиксиран процент), който съответства на разликата над безрисковия лихвен процент, който застрахователно/презастрахователно предприятие с рейтинг ВВВ трябва да плати за набирането на допустими собствени средства.

Собствените средства са наличните финансови средства на застрахователно/презастрахователно предприятие, които при нужда могат да бъдат използвани като гаранция срещу рискове и за покриване на финансови загуби. Процесът на определяне на размера на собствените средства, с които могат да се покриват двете капиталови изисквания, се състои от три етапа. Всеки етап отговаря на подраздел: определяне на собствените средства, класификация на собствените средства, допустимост на собствените средства.

• 
  балансови позиции, или „позиции на основни собствените средства“ (виж член 87),
  
• 
  задбалансови позиции, или „позиции на допълнителни собствените средства“ (виж член 88).
  

Допълнителните собствени средства включват поети към тях задължения, които предприятията могат да изискат, за да увеличат финансовите си средства, като вземания срещу членове или акредитиви. Тези допълнителни средства не попадат под стандартите за оценяване, предвидени в раздели 1 и 2. Техният размер трябва да бъде предварително одобрен от надзора.

Класифицирането на собствените средства в три реда се основава на качествените критерии, които трябва да бъдат доразвити посредством правоприлагащите мерки. За да се улесни тази класификация обаче, правоприлагащите мерки ще съдържат и списък на позиции за предварително класифициране.

• 
  По отношение на капиталовото изискване за платежоспособност, делът на ред 1 от допустимите собствени средства трябва да възлиза поне на 1/3, и делът на ред 3 не трябва да надвишава 1/3.
  
• 
  По отношение на минималното капиталово изискване, позициите на допълнителните собствени средства не се допускат и делът на допустимите позиции от ред 2 не трябва да надвишава ½.
  

Раздел 4 относно капиталово изискване за платежоспособност е разделен на три части: общо представяне на капиталовото изискване, стандартна формула за капиталовото изискване за платежоспособност и използването на вътрешни модели за целите на платежоспособността.

Капиталовото изискване за платежоспособност представлява икономическия капитал, който застрахователно/презастрахователно предприятие трябва да поддържа, за да намали вероятността за фалит до 0,5 %, т.е. фалит може да се случи веднъж на всеки 200 години (виж член 101). Капиталовото изискване за платежоспособност се изчислява посредством техниките за стойността под риск (VaR) или съгласно стандартната формула или чрез използване на вътрешен модел. Следва да се оценят всички възможни загуби, включително неблагоприятната преоценка на активите и пасивите, през следващите 12 месеца. Капиталовото изискване за платежоспособност отразява действителния рисков профил на предприятието, като взема предвид всички рискове, с количествено измерение, както и чистото въздействие на техниките за смекчаване на риска.

Капиталовото изискване за платежоспособност трябва да се изчислява поне веднъж годишно, да се следи редовно и да се преизчислява незабавно, когато рисковият профил на предприятието отбележи съществено отклонение. Капиталовото изискване за платежоспособност трябва да бъде покрито от равностоен размер на допустимите собствени средства (виж член 100).

Стандартна формула за капиталовото изискване за платежоспособност

Членове 103—109 излагат целите, структурата и общото калибриране на стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност „Модулната“ структура, основаващата се на техника за линейно агрегиране, е допълнително уточнена в приложение ІV към директивата. Рисковете, отчетени в различните модули и под-модули на стандартната формула, са определени в членове 13, 104 и 105. Подробни определения на тези модули и под-модули ще бъдат приети чрез правоприемащите мерки, тъй като е вероятно те да се доразвият с времето.

Стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност цели постигането на равновесие между приложимостта в практиката и чувствителността към риска. Тя позволява използването на специфични за предприятието параметри, когато е необходимо (виж член 104, параграф 7), и стандартни опростявания за МСП (виж член 108).

Тъй като новите стандарти за оценяване отчитат кредитните и ликвидните особености на активите и тъй като капиталовото изискване за платежоспособност отразява всички рискове с количествено измерение, а всички инвестиции са подчинени на принципа на „консервативния инвеститор“, количествените ограничения на инвестициите и критериите за допустимост на активите ще бъдат премахнати. С оглед на развитието на пазарите обаче, ако се появят нови рискове, които не са покрити от стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност, член 109, параграф 2 позволява на Комисията да приеме временни правоприлагащи мерки за установяване на ограничения на инвестициите и критериите за допустимост на активите, докато формулата бъде актуализирана.

Членове 110—125 излагат изискванията към застрахователните/презастрахователните предприятия, които прилагат или желаят да прилагат цялостен или частичен вътрешен модел за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност. Преди надзорните органи да одобрят използването на вътрешния модел, застрахователните/презастрахователните предприятия трябва да представят заявление (виж член 110), одобрено от административния или управителния орган на предприятието (виж член 114), удостоверяващо, че те отговарят на приложения тест, статистическите стандарти за качество, стандартите за калибриране, за потвърждаване и за документацията (виж членове 118—123). Надзорните органи разполагат с шест месеца от получаване на пълното заявление от застрахователното/презастрахователното предприятие да решат дали да приемат или отхвърлят заявлението.

По отношение на използването на частични вътрешни модели са въведени допълнителни изисквания, с цел да се избегне селективното избиране от страна на застрахователните/презастрахователните предприятия (виж член 111). Освен това член 112 позволява на Комисията да приеме правоприемащи мерки за адаптиране на стандартите, посочени в членове 118—123, по отношение на частичните вътрешни модели, за да се отчете ограниченият обхват на тези модели.

Съгласно член 117 надзорните органи имат право да изискват от застрахователните/презастрахователните предприятия, изчисляващи капиталовото изискване за платежоспособност посредством стандартната формула, да развият цялостен или частичен вътрешен модел в случай, че стандартната формула за капиталовото изискване за платежоспособност не отразява правилно рисковия профил на предприятието.

Минималното капиталово изискване представлява равнището на капитала, под което интересите на титулярите на полици биха били сериозни застрашени, ако на предприятието е разрешено да продължи дейността си. В случай на нарушаване на минималното капиталово изискване се задейства крайната надзорна мярка, т.е отнемането на лиценз (виж членове 127 и 137). Затова предприятията са задължени да поддържат допустими основни собствени средства за покриване на минималното капиталово изискване (виж член 126). Тъй като крайната надзорна мярка може да изисква разрешение от националната съдебна система, минималното капиталово изискване трябва да се изчислява на всяко тримесечие съгласно проста и строга формула, въз основа на данни, които подлежат на одит.

Член 127 относно конкретното разработване и калибриране на минималното капиталово изискване включва кратък списък на общите принципи. В очакване на резултатите от Третото проучване на количественото въздействието (QIS3) е възприет отворен подход, тъй като не е постигнато окончателно решение относно минималното капиталово изискване.

По-специално, текстът позволява тестването на следните два подхода:

• 
  минималното капиталово изискване се изчислява посредством опростения вариант на стандартната формула (модулен подход), като се отчитат животозастрахователният риск, общият застрахователен риск и пазарният риск, и се калибрира до 90 % от стойността под риск (VaR) за период от една година;
  
• 
  минималното капиталово изискване се изчислява като процент от капиталовото изискване за платежоспособност (компактен подход) и се калибрира до 1/3 от капиталовото изискване за платежоспособност.
  

С цел да се улесни преходът към новия режим (виж член 129), застрахователните/презастрахователните предприятия, които съблюдават Платежоспособност І към датата на влизане в сила на настоящата директива, но не отговарят на минималното капиталово изискване, разполагат с една година да приведат дейността си в съответствие с новия режим.

Всички инвестиции на застрахователните/презастрахователните предприятия (т.е. активи за покритие на технически резерви, плюс активи за покритие на капиталовото изискване за платежоспособност и свободни активи) трябва да бъдат инвестирани, управлявани и контролирани в съответствие с принципа на „консервативния инвеститор“, посочен в член 130. Принципът на „консервативния инвеститор“ задължава застрахователните/презастрахователните предприятия да инвестират активите в най-добрия интерес на титулярите на полици, да осигурят адекватно равновесие между инвестиции и задължения и да отдават особено внимание на финансови рискове, като ликвиден риск и риск на пазарната концентрация.

5. Надзор над група — членове 210—268

Въведение

Надзорът над застрахователните/презастрахователните групи е от изключително значение за успеха на единния пазар и на режима Платежоспособност ІІ. Затова предложението се опитва да открие подходящите начини за хармонизиране на надзора над застрахователните/презастрахователните групи в ЕС.

• 
  Орган за надзор над групата — определяне и назначаване: предложението въвежда понятието „орган за надзор над групата“. За всяка група ще бъде определен един орган с конкретни координиращи правомощия и правомощия за вземане на решения. Възприетите критерии са взаимствани от директивата за финансовите конгломерати, но предложението внася повече гъвкавост, където е необходимо.
  
• 
  Орган за надзор над групата — права и задължения: органът за надзор над групата носи основната отговорност за всички ключови аспекти на надзор над групата (групова платежоспособност, сделки в рамките на групата, концентрация на риска, управление на риска и вътрешен контрол). Тази отговорност се упражнява в сътрудничество и в консултация с местните надзорни органи. Освен това за всяка група съответните органи за надзор над групата трябва да сключат споразумения за сътрудничество.
  
• 
  Други основни мерки за гарантиране на ефективен групов надзор: в съответствие с директивата за финансовите конгломерати предложението въвежда пълен набор от разпоредби, задължаващи всички ангажирани надзорни органи да обменят автоматично информация (важна информация) или при поискване (полезна информация), да се консултират помежду си преди вземането на важни решения, и да обработват надлежно исканията за проверка на информация.
  
• 
  Групова платежоспособност — избор на метод: с цел да се гарантира, че групите ще извлекат максимални ползи от резултатите от диверсификацията, предложението отдава изцяло предпочитание на консолидирания метод.
  
• 
  Групова платежоспособност — вътрешен модел на групата: съгласно предложението групата може да кандидатства за разрешение да използва вътрешен модел за изчисляване на груповото капиталово изискване за платежоспособност и на индивидуалното капиталово изискване за платежоспособност на свързаните субекти. Процедурата е изцяло взаимствана от Директивата за капиталовите изисквания (2006/48/EО — член 129). По искане на предприятието-майка или на някои от ангажираните надзорни органи може да се потърси мнението на КЕЗППН.
  
• 
  Надзор над подгрупи: с цел облекчаване на тежестта върху групите, предложението по същество постановява: а) че надзорът над групата трябва по принцип да се извършва само на най-високо ниво в ЕС, и б) че държавите-членки могат да разрешат на техните надзорни органи за извършват надзор над групата на най-високо ниво в държавата-членка. На практика това трябва да намали нивата на надзор до най-много 3 (група в ЕС, национални подгрупи, индивидуални субекти), което съответства на Директивата за капиталовите изисквания.
  
• 
  Правоприлагащи мерки: с цел да се осигури възможно най-голямо сближаване на решенията и практиките на органите за надзор над група, предложението предвижда допълнителното приемане на правоприемащи мерки относно прилагането на основни разпоредби.
  

Предложението въвежда новаторски режим, които цели улесняване на управлението на капитала от групите, главно като а) позволява при определени условия предприятието-майка да използва заявяването на групова подкрепа за покриване на част от капиталовото изискване за платежоспособност на дъщерни предприятия, и б) въвежда, където е целесъобразно, дерогация от разпоредбите на някои членове относно индивидуалния надзор. Предложението предвижда приемането на правоприемащи мерки и преглед на цялата система пет години след транспониране на директивата.

Настоящите достижения на правото (acquis) разглеждат груповия надзор просто като допълнение към индивидуалния надзор (индивидуалният надзор се извършва по един и същи начин за всички предприятия, независимо дали са част от група, и груповият надзор е просто в допълнение към индивидуалния надзор). Предложението пременя съществено тази философия: текстът за надзора над група съдържа много разпоредби, които пряко ще повлияят върху начина, по който се извършва индивидуалният надзор над принадлежащи към група предприятия. С цел изрично да се подчертае това фундаментално развитие, думата „допълнителен“ е изтрита навсякъде (включително в заглавието).

Промените, въведени от Директива 2007/44/ЕО, бяха направени в преработения вариант на предложението за Директива Платежоспособност ІІ, като се взе предвид новата процедура за регулиране с контрол по отношение на разпоредбата за комитологията. Следователно следните съображения, членове и приложения към предложението за директива за Платежоспособност ІІ са изменени: съображение 91, членове 13, 24, 56—62, 310—312 и приложения VІ и VІІ. Освен това бяха включени членове 305 и съображения 47 и 48.

През декември 2007 г. беше постигнато политическо споразумение в Съвета и Европейския парламент по т. нар. Регламент „Рим І“ относно приложимото право за договорните задължения. Този проект на регламент се очаква да бъде приет през пролетта на 2008 г. С оглед тези последни промени, разпоредбите за приложимото законодателство и условия за договорите за пряко застраховане в глава І от раздел ІІ бяха изтрити. В член 176 от Регламент „Рим І“ беше добавено позоваване, съгласно което всяка държава-членка, за която този регламент не се прилага, ще прилага неговите разпоредби, с цел да определи законодателството, приложимо към застрахователните договори, включени в обхвата на член 7 от регламента. Беше добавено и съображение 60.

Във връзка с подготовката на предложението за изменение, в преработения вариант бяха направени някои технически подобрения, предложени от Консултативна работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията, съставена съгласно горепосоченото Междуинституционално споразумение, с цел да се отчетат принципите за по-добро регулиране. В резултат на това бяха направени незначителни промени в съображения 29, 45, 51 и 76, както и в следните членове и приложения: 2, 6, 13, 14, 18, 23, 24, 26, 29, 32, 37, 39, 53, 61, 64, 66, 68, 69, 71, 73, 117, 137, 138, 139, 140, 141, 148, 150, 153, 154, 156, 157, 160, 162, 163, 164, 166, 173, 175, 177, 183, 188, 198, 200, 202, 204, 208, 214, 216, 236, 238, 239, 249, 262, 264, 273, 278, 281, 283, 289, 290, 291, 303, текстовете между членове 304 и 305, 306, 309, текстът в раздел IV, приложения I, II, III и VII.

Следните членове и приложение от отменената директива остават непроменени в сравнение с настоящата правна ситуация: 3, 5, 9, 11, 12, 16, 19—22, 24—26, 32, 33, 56—57, 60, 62—65, 68, 69, 72, 145, 147, 149, 151, 152, 154, 155, 157—159, 166—169, 172—174, 177, 178—187, 189, 191—194, 196—207, 269—279, 281, 282, 284—297, 300—302, 305, 307, 309 и приложение I.