Блажените слова на Шри Рамакришна

М.  отново  отива  в  Баранагор

Днес е петък, 8 април, 1887г. Около осем часа сутринта е; двама поклонници, единият семеен, а другият – монах, разговарят в една от стаите на Баранагорския манастир, когато влиза М. Поклонниците са на една и съща възраст – двадесет и четири или двадесет и петгодишни. М. възнамерява да прекара три дни в манастира. Той отива в храма и поздравява Божеството. След като се вижда с Нарендра, Ракхал и другите братя, той накрая се връща в стаята, в която двамата бхакти разговарят. Поклонникът, който е семеен иска да се отрече от света. Монахът се опитва да го убеди да не прави това.

“На един човек му казали, че ще отиде в ада. Той попитал един приятел: ‘Какво е адът?’ Приятелят започнал да рисува картина на ада с парче въглен. Веднага щом картината била нарисувана, човекът се овъргалял в нея и рекъл: ‘Сега вече съм бил в ада!’”

Поклонникът – Не харесвам семейния живот. Ах, колко сте щастливи тук!

Монахът – Но защо не се отречеш от света, щом така силно го искаш? Защо говориш толкова много за това? Но ти повтарям, защо първо не се порадваш на цялата веселба за последно?

Шаши свършва с редовната служба в залата за богослужения. Към единадесет часа братята от манастира се връщат от Ганг, след като са се изкъпали в него. Те слагат чисти дрехи, отиват в храма и медитират за известно време там.

След като на Божеството е предложена храна, те започват своя обяд. М. също се храни с тях.

Вечер е. Пред картините на боговете и богините е запален тамян и вечерната служба започва. Ракхал, Шаши, Възрастният Гопал и Хариш са седнали в голямата зала. М. също е там. Ракхал предупреждава един от братята да внимава с храната, която е предлагана на Шри Рамакришна в храма.

Ракхал (на Шаши и другите) - Един ден изядох част от неговата (на Шри Рамакришна) закуска преди той да си беше взел от нея. Той ми каза: “Не мога да те гледам. Защо направи такова нещо?”¹ Аз избухнах в сълзи.

Възрастният Гопал – Веднъж в Косипур аз въздъхнах върху храната му. Той каза: “Махни тази храна от тук.”

М. и Нарендра крачат по верандата и си спомнят старите времена.

Нарендра – Преди не вярвах в нищо.

М. – Имаш в предвид формите на Бог?

Нарендра – Първоначално не приемах по-голямата част от това, което Гурумахарадж казваше. Един ден той ме попита: “Тогава защо идваш тук?” Аз отвърнах: “Идвам за да ви виждам, а не за да ви слушам.”

М. – Какво отговори той на това?

Нарендра – Много се зарадва.

***

М. – Сигурно ясно си спомняш своята първа среща с него.

Нарендра – Да. Беше в храмовата градина на Дакшинешвар, в неговата стая. Тогава изпях две песни.

Нарендра ги изпява на М.

Нека отново се завърнем, О ум, в нашия роден дом!

В дрехите на друг облечени, във непознат и странен облик?

Петте елемента и всички живи същества наоколо -

За теб, О ум, са странници далечни; никой не е свой от тях.

Във любов към непознати защо себе си забравяш така?

Защо дома си не помниш и се захласваш по чужди неща?

По пътя на Истината, О ум, решително и смело тръгни,

С Любовта като пътеводна светлина до върха се изкачи.

И за припаси в пътуването си добродетелите вземи;

Но скрий ги внимателно, защото като двама разбойници

Алчността и заблудата дебнат от всичко да те ограбят.

За пазачи свои от всяко нещастие да те предпазят,

Извикай с теб самоконтрола и спокойствието на ума.

Приятелството със святи и мъдри хора за теб ще бъде,

Хижа очаквана и добре дошла да отдъхнеш по пътя;

Там питай за посоката и отпусни умореното си тяло.

Попитай хижаря който бди там, ако имаш съмнения;

А ако някога се изплашиш или изпиташ опасения,

Силно и високо името Божие изкрещи

Защото всяка педя от пътя е само Негово владение,

И дори Смъртта е принудена дълбоко да Му се поклони.
 

***

Трябва ли да преминават толкова отчайващо напразно всичките ми дни?

На пътя на надеждата непрестанно се взирам с очакване и копнеж.

Аз съм само един просяк тук, а Ти си Господаря на всички светове;

Как мога да Те помоля да дойдеш при мен и да заживееш в моето сърце?

Скромната колиба на бедното ми сърце зее с широко отворени врати;

Бъди милостив, О Боже - влез там поне веднъж и жаждата му утоли!
 

 М. – Какво каза той след като чу тези песни?

Нарендра – Навлезе в самадхи. После каза на Рам Бабу: “Кое е това момче? Колко хубаво пее!” След това ме помоли да дойда отново.

М. – Къде се срещна с него след това?

Нарендра – В дома на Раджмохан. Третото ми посещение беше отново в Дакшинешвар. По време на него той навлезе в самадхи и започна да ме възхвалява сякаш съм Бог: “О Нараяна, Ти си приел това тяло заради мен.” Но моля те не казвай това на никой друг.

М. – Какво друго каза той?

Нарендра – Каза: “Приел си това тяло заради мен. Аз питах Божествената Майка: ‘Майко, ако не мога да се радвам на компанията на истински поклонници, напълно свободни от ‘жена и злато’, как ще мога да живея на земята?’” После ми каза: “Снощи ти дойде при мен, събуди ме и рече: ‘Ето ме.’” Но аз не знаех нищо за това. По това време спях дълбоко в нашата къща в Калкута.

М. – С други думи, можеш да присъстваш на две места в един момент. Също както Бог, който е едновременно безформен и с форма.

Нарендра – Но не трябва да казваш на никого за това. В Косипур той ми предаде духовна сила.

М. – Не се ли случи това, когато медитираше пред запален огън под едно дърво в градината на Косипур?

Нарендра – Да. Един ден докато медитирах, помолих Кали да хване ръката ми. После Кали ми каза: “Когато те докоснах, почувствах нещо като електрически ток да навлиза в тялото ми.”

“Но не трябва да казваш това на никого. Обещай ми.”

М. – Има дълбоко значение в това, че той ти е предал сила. Той ще свърши много работа чрез теб. Един ден, когато вече му беше трудно да говори, Гурумахарадж написа на лист хартия: “Нарен ще учи хората.”

Нарендра – Но аз му казах: “Няма да правя нищо такова.” Той веднага отговори: “Самите ти кости ще го правят.” Той ме натовари с отговорността за Шарат. Сега Шарат копнее за Бог; Кундалини е събудена в него.

М. – Той трябва да внимава за сухите листа. Помниш ли как Шри Рамакришна казваше: “В едно езеро рибите правят дупки на дъното, за да си почиват там. Но ако в дупките се събират паднали листа, рибите не могат да влязат там.”

Нарендра – Шри Рамакришна ме наричаше Нараяна.

М. – Да, знам.

Нарендра – Когато беше болен, той не ми позволяваше да му полея с вода, за да си измие ръцете. В Косипур каза: “Сега ключът за самадхи е в моите ръце. Нарен ще се откаже от тялото, когато узнае кой е.”

М. – Не каза ли той това, когато ти беше в нирвикалпа самадхи?

Нарендра – Да. По това време ми изглеждаше така, сякаш нямах тяло. Чувствах само лицето си.

“Веднъж по това време учех вкъщи от учебниците си по право, за да се подготвя за изпитите си. Изведнъж си казах: ‘Какви ги върша?’

М. – Не се ли случи това, когато Шри Рамакришна беше в Косипур?

Нарендра – Да. Побягнах от къщи като луд. Когато стигнах в Дакшинешвар, той ме попита: “Какво искаш?” Аз отговорих: “Искам да остана потопен в самадхи.” Той рече: “Колко малък ум имаш! Излез отвъд самадхи! Самадхи е дреболия.”

М. – Да, той е казвал, че виджнана е нивото след джнана. Това е като да слезеш по стълбите, след като си достигнал покрива.

Нарендра – Кали копнее за познание. Аз му се карам за това. Да не би да е толкова лесно да достигнеш познание? Нека първо бхакти узрее в него. Шри Рамакришна каза на Тарак в Дакшинешвар, че емоциите и бхакти по никакъв начин не са последната дума.

М. – Какви други неща е казал той за теб?

Нарендра – Веднъж аз му казах: “Формите на Бог и всички неща, които виждате във виденията си, са плод на вашето въображение.” Той толкова вярваше на думите ми, че отиде при Божествената Майка в храма и Й предаде какво съм му казал. Попита Я: “Халюцинации ли са всички тези неща?” А после ми рече: “Божествената Майка каза, че всички те са истински.”

“Може би си спомняш, че той веднъж ми каза: ‘Когато ти пееш, Онзи който живее тук (посочвайки сърцето си), се надига като змия и сякаш започва да съска, а после разпервайки Своята качулка застава мирно и тихо и слуша твоята музика.’

“Той без съмнение казваше много неща за мен; но какво съм осъзнал аз?”

М. – Сега си облякъл одеждите на Шива; не можеш да докосваш пари. Помниш ли историята, която разказваше Шри Рамакришна?

Нарендра – Разкажи ми я, моля те.

М. – Веднъж един бахурупи² се облякъл като Шива и посетил един дом. Главата на семейството искал да му даде рупия, но той не я приел. След което се прибрал у дома си, свалил одеждите на Шива, върнал се обратно при господина и помолил за рупията. “Защо не я прие първия път?” бил попитан. Тогава играех ролята на Шива, който е саннясин. Затова не можех да докосвам пари.”

Когато Нарендра чува историята, се смее дълго.

М. – Сега ти сякаш си облякъл одеждите на лекар. Станал си наставник на тези млади хора. Цялата отговорност е твоя. Ти трябва да отгледаш и възпиташ братята в манастира.

Нарендра – Всички духовни упражнения, които практикуваме тук са в съгласие с наставленията на Шри Рамакришна. Но е странно, че Рам Бабу ни критикува за нашите практики. Той казва: “Ние видяхме него.³ Имаме ли нужда от някаква практика?”

М. – Нека хората действат според тяхната вяра.

Нарендра – Но Гурумахарадж ни учеше да практикуваме садхана.

Нарендра отново разказва за любовта на Шри Рамакришна към него.

Нарендра – Колко много пъти той се е молил на Божествената Майка заради мен! След смъртта на баща ми, когато нямах какво да ям, и когато майка ми, сестрите и братята ми също гладуваха, Шри Рамакришна се молеше на Божествената Майка да ми даде пари.

М. – Да, знам. Ти веднъж ми каза.

Нарендра – Но аз не получих пари. Шри Рамакришна каза, че Божествената Майка му е отговорила: “Той ще получи обикновена храна и дрехи. Ще яде ориз и дал⁴.

“Той ме обичаше толкова много! Но винаги щом някоя нечиста идея пропълзеше в ума ми, веднага разбираше това. Докато излизах с Аннада, понякога бях обкръжен с лоши хора. В тези случаи Шри Рамакришна не можеше да яде храна подадена или донесена от моите ръце. Можеше да вдигне ръката си съвсем малко, но не можеше да я поднесе към устата си. В един от тези случаи, когато беше болен, той успя да доближи ръката си много близо до устата, но не можа да яде от храната. Каза ми: ‘Още не си готов.’

“От време на време чувствам голям скептицизъм. Когато бях в дома на Бабурам, ми се струваше, че нищо не съществува – чувствах сякаш няма нищо такова като Бог.”

М. – Шри Рамакришна казваше, че той също е преминал през такова състояние.

М. и Нарендра замълчават. След малко М. казва: “Всички вие наистина сте благословени! Вие мислите за него ден и нощ.”

Нарендра – Но колко е малко това! Ние все още не чувстваме, че можем да се откажем от живота си, защото не сме реализирали Бог.

Нощ е. Ниранджан току-що се е върнал от Пури. Членовете на манастира и М. го посрещат с голяма радост. Ниранджан им разказва за своите преживявания. Тогава той е на около двадесет и пет години.

Вечерната служба е свършила. Някои от братята медитират. Но много от тях са се събрали в голямата зала около Ниранджан и разговарят. След девет часа Шаши предлага храна на Божеството.

Членовете на манастира приключват с вечерята си, която се състои от ръчно направен хляб, малко зеленчуци и твърда меласа.

Бягството  на  Прасанна

Днес е неделя, 7 май, 1887г. и е пълнолунието на месец Вайшакх. Нарендра и М. Седят на един диван в работния кабинет на М. в Калкута и разговарят. Точно преди пристигането на Нарендра, М. изучава “Венецианският търговец” и “Културата на аза” от Блеки, които преподава в училище.

Нарендра – Не ме е грижа за нищо. Както виждаш, говоря с теб, но ми се щé още тази минута да стана и да побягна.

Нарендра стои в мълчание за известно време. После казва: “Ще гладувам до смърт, за да реализирам Бог.”

М. – Това е добре. Човек може да направи всичко за Бог.

Нарендра – Но да предположим, че не мога да контролирам глада си.

М. – Тогава изяж нещо и започни отначало.

Нарендра стои мълчаливо за малко.

Нарендра – Изглежда, че няма Бог. Толкова много се моля, а не получавам никакъв отговор – съвсем нищо.

“Колко много видения съм имал! Колко много мантри в сияещи златни букви! Колко видения на Богинята Кали! И колко много други божествени форми. И все още нямам покой на ума.

“Би ли ми дал шест пайса?”

Нарендра пита за парите, за да плати своята пътна такса до Баранагорския манастир. Точно тогава пристига Саткари с файтон. Той е на същата възраст като Нарендра и силно обича братята от манастира. Живее близо до тях в Баранагор и работи в Калкута. Файтонът е негов. Нарендра връща парите на М. и казва, че ще се прибере със Саткари в неговата кола. Той пита М. дали няма да им даде нещо за хапване.

М. придружава двамата приятели до Баранагорския манастир. Той иска да види как братята прекарват времето си и как практикуват садхана. Иска да види още как Шри Рамакришна, техният Гуру, се отразява в сърцата на своите ученици. Ниранджан не е в манастира. Той е отишъл да посети майка си, неговия единствен роднина в света. Бабурам, Шарат и Кали са отишли в Пури. Те възнамеряват да прекарат няколко дни там.

Нарендра е натоварен с отговорността за своите братя монаси. В последните няколко дни Прасанна¹ практикува сурова садхана. Веднъж Нарендра му е казал за своето желание да гладува до смърт, за да реализира Бог. По време на отсъствието на Нарендра, докато той е бил в Калкута, Прасанна е напуснал манастира и е тръгнал в неизвестна посока. Когато Нарендра чува за това, той казва на братята: “Защо Рáджа² му е позволил да тръгне?” Но Ракхал не е бил в манастира по това време, а е отишъл в Дакшинешвар да се разходи.

Нарендра – Нека само Рáджа се върне! Хубаво ще му се скарам! Защо е позволил на Прасанна да тръгне? (На Хариш) – Сигурен съм че ти си застанал разкрачен срещу него и си започнал да го поучаваш да не тръгва. Не можа ли да го спреш да замине?

Хариш отговаря много тихо: “Брат Тарак го помоли да не заминава, но той не го послуша.”

Нарендра (на М.) – Виждаш в какви проблеми съм забъркан! Дори и тук съм въвлечен в света на майа. Кой знае къде е отишло това момче!

Ракхал се връща от Дакшинешвар. Бхаванатх го придружава.

Нарендра разказва на Ракхал за заминаването на Прасанна от манастира. Прасанна е оставил писмо за Нарендра. В него той казва горе-долу следното: “Отивам във Вриндаван пеша. Много е рисковано за мен да живея тук. Тук умът ми претърпява промяна. По-рано сънувах своите родители и роднини. А после сънувах една жена, въплъщение на майа. Вече страдах два пъти; трябваше да се върна при своите родители у дома. Затова заминавам далеч от тях. Веднъж Шри Рамакришна ми каза: ‘Твоите хора у дома са способни на всичко; никога не им се доверявай.’”

Ракхал казва: “Ето ги причините за неговото заминаване. Веднъж той рече: ‘Нарендра често се прибира у дома си, за да се грижи за майка си, братята и сестрите си. Той се грижи и за съдебното дело на семейството. Боя се да не последвам неговия пример и да се прибера у дома.’”

Нарендра не казва нищо.

Ракхал започва да говори с другите за посещаването на святи места. Той казва: “Не сме постигнали нищо като седим тук. Шри Рамакришна винаги ни поучаваше да реализираме Бог. Успяхме ли в това?

Ракхал ляга на пода. Другите поклонници или лежат, или са седнали.

Ракхал казва: “Нека отидем на брега на Нармада³.”

Нарендра – Какво ще постигнеш ако се скиташ насам-натам? Може ли въобще човек да достигне Познанието, за което толкова много говориш?

Един поклонник – А тогава защо си се отрекъл от света?

Нарендра – Трябва ли да живеем с Шям, защото не сме видели Рам? Трябва ли да започнем да създаваме деца, защото не сме реализирали Бог? Какви ги говориш!?

Нарендра излиза и се връща след малко. Ракхал все още лежи.

Един от братята който също лежи, имитирайки голямо страдание заради своята раздяла от Бог, казва на Нарендра за да се подразни с него: “Ах! Моля те дай ми нож. Няма защо да живея този живот повече. Не мога повече да понасям тази болка!”

Нарендра (преструвайки се на сериозен) – Ножът е тук. Протегни ръката си и го вземи.

Всчички избухват в смях.

Разговорът отново се насочва към Прасанна.

Нарендра – Дори и тук ние сме въвлечени в майа. Чудя се, защо станахме саннясини?

Ракхал – Четох в една книга, че саннясините не трябва да живеят заедно. Авторът е описал един град от саннясини.

Шаши – Не ме е грижа за санняса или за нещо подобно. Няма място, където да не мога да живея.

Те говорят за Бхаванатх, чиято жена е сериозно болна. Нарендра казва на Ракхал: Чувам, че жена му е била спасена от челюстите на смъртта. И затова той отиде в Дакшинешвар, за да се порадва на свежия въздух, така ли?”

Рам Бабу възнамерява да построи храм в градината си в Канкургачи, където е заровена част прахта на Шри Рамакришна.

Нарендра (на Ракхал) – Рам Бабу е направил М. един от попечителите на градината.

М. (на Ракхал) – Но аз не знам нищо за това.

Смрачава се. Шаши запалва тамян пред портрета на Шри Рамакришна в стаята за служба, а после пред картините на боговете и богините в другите стаи.

Вечерната служба започва. Членовете на манастира и другите поклонници наблюдават вечерното арати. После запяват в хор следния химн на Шива, под съпровода на камбана и гонг:

Джайа Шива Омкара, Бхаджа Шива Омкара,

Хара, Хара, Хара Махадева!

Нарендра е въвел тази песен във вечерното богослужение. Тя се пее в храма на Шива в Бенарес.

Полунощ е. М. е съвсем буден. Той си казва: “Всичко е както преди. Същата Айодхя⁴ – само Рама го няма.” М. тихо става от леглото си. Тази нощ е пълнолунието на месец Вайшакх, трижди благословения ден за будистите, свързан с раждането на Буда, неговата реализация и напускането му на живота. М. се разхожда сам на брега на Ганг, мислейки за Шри Рамакришна.

 


Шеста глава

Неделя е. М. е пристигнал предния ден с идеята да остане до сряда. Семейните поклонници посещават манастира обикновено в неделя.

Разговорът се насочва към “Йогавашища”.

М. – Как е описана Брахмаджнана в “Йогавашища”?

Ракхал – Глад, жажда, болка, удоволствие и така нататък – всички са майа. Унищожаването на ума е единственото средство за реализирането на Брахман.

М. – Това което остава след унищожаването на ума, е Брахман. Не е ли така?

Ракхал – Да.

М. – Шри Рамакришна казваше това. Нангта го е учил така. Прочетохте ли в книгата, че Вашища е помолил Рама да води семеен живот?

Ракхал – Все още не съм прочел нищо такова. Рама дори не е споменат от автора като Въплъщение на Бог.

След малко Нарендра, Тарак и един друг поклонник се връщат от брега на Ганг. Те са искали да отидат до Коннагар, на другия бряг на реката, но не са успели да намерят лодка. Сядат на пода. Разговорът за “Йогавашища” продължава.

Нарендра (на М.) – Има чудесни истории в тази книга. Знаеш ли за случката с Лила?

М. – Да, чел съм пасажи от книгата. Лила достигнал Брахмаджнана.

Нарендра – Да. А спомняш ли си историята с Индра и Ахаля и историята за това как Крал Видуратха станал чандала¹?

М. – Да, помня.

Нарендра – Какво прекрасно описание на гората!

Нарендра и другите отиват до Ганг, за да се изкъпят. М. ги придружава. Слънцето е много силно; затова М. си взема чадъра. Шарат Чандра, един поклонник от Баранагор, отива с тях. Той често посещава манастира.

М. (на Шарат) – Много е горещо.

Нарендра – Това ли е твоето извинение, че си взе чадъра?

М. се разсмива.

Членовете на манастира са облечени в джеруа.

М. (на Нарендра) – Наистина е много горещо. Човек може да получи слънчев удар.

Нарендра – Виждам, че тялото ти е препятствие по пътя на отречението. Не е ли така?

М. се разсмива и си казва: “Дали е само тялото?”

След като се изкъпват, поклонниците се връщат в манастира. Те си измиват краката и влизат в стаята за служба. Поздравявайки Божеството, предлагат цветя.

Нарендра малко закъснява да дойде в залата. Той открива, че за него не е останало цвете на подноса. Има само листа от бел. Той ги напръсква със сандалова паста и ги предлага на Шри Рамакришна. След това удря камбаната, поздравява Божеството отново и се присъединява към другите братя в голямата зала, която е известна като стаята на “даните”².

Братята от манастира наричат себе си дани и даити или духове и демони, които са другарите на Шива. Те приемат тези имена поради своето абсолютно безразличие към светските удоволствия и взаимоотношения.

Най-южната стая в манастира е използвана за медитация, съзерцание и учене и е известна като стаята на Кали Тапасви, тъй като Кали се затваря в нея през по-голямата част от деня, за да практикува садхана. На север е стаята за служба, а още пó на север е стаята, в която се приготвят даровете за богослужението. На север от нея е стаята на “даните”, една много дълга зала, в която членовете на манастира често се събират. Тук те се срещат и със семейните поклонници. На север от това помещение е малката стая, където всички се хранят. На изток от залата за богослужения и стаята на Кали Тапасви преминава дълга веранда, на южния край на която се намира библиотеката на братството от Баранагор. Между стаята на Кали Тапасви и библиотеката има стълбище; на север от стаята за хранене има друго стълбище, което води до покрива.

Нарендра и другите членове на манастира често прекарват вечерите на този покрив. Там те отдават голяма част от времето си на дискусии върху ученията на Шри Рамакришна, Шанкарачаря, Рамануджа и Исус Христос, както и върху индуистката философия, европейската философия, Ведите, Пураните и Тантрите.

Нарендра, който има красив глас, често пее в стаята на “даните” и преподава музика на Шарат и няколко други братя. Кали взема уроци по инструментална музика. Много, много щастливи часове са прекарани от тях в тази зала, в танци и песни.

***

М. (на Нарендра) – Видясагар казва, че не говори за Бог на никого от страх да не бъде бит с пръчки.

Нарендра – Да не бъде бит с пръчки ли? Какво има в предвид?

М. – Той казва така: “Да предположим, че след смъртта си всички ще отидем при Бог. Пратениците на Смъртта сигурно са завели и Кешаб Сен там. Кешаб Сен, без съмнение, е допуснал много грехове в живота си на земята. Когато бъде доказано, Бог може би ще каже: “Ударете му двадесет и пет тояги.” След това да предположим, че и аз съм заведен при Бог. В младите си години аз посещавах Брахмо Самадж на Кешаб Сен. Аз също съм извършил много грехове; така че ще бъде заповядано и аз да бъда набит. А след това да си представим, че кажа на Бог, че съм действал по този грешен начин в резултат на проповедите на Кешаб. Тогава Бог ще заповяда на Своите пратеници да върнат обратно Кешаб. Когато те го доведат, Всемогъщият Бог ще му каже: ‘Наистина ли си проповядвал по този начин? Не знаеш нищо по духовните въпроси и все пак си имал наглостта да учиш другите за Бог! Пратеници! Ударете му още двадесет и пет тояги.’”

Всички избухват в смях.

М. – Затова Видясагар казва: “Не мога да се погрижа за самия себе си; трябва ли да бъда толкова глупав, че да си навлека допълнителен бой заради заблуждаване на другите? Аз самият не разбирам Бог. Как мога да изнасям лекции за Него?”

Нарендра – Как може той – който не е разбрал Бог – да разбира други неща?

М. – Какви други неща?

Нарендра – Той казва, че не е разбрал Бог. Но как тогава може да разбира от благотворителност и от правене на добро на другите? Как може да разбира от училища? Как може да разбира от образование на деца и от създаване на училища? Как може да разбира, че е правилно човек да влезе в света, да се ожени и да създаде деца?

“Този който разбира правилно едно нещо, разбира и всичко останало.”

М. (на себе си) – Да, Шри Рамакришна също е казвал че онзи, който познава Бог, знае всичко останало. Освен това, той беше казал на Видясагар, че воденето на светски живот, създаването на училища и така нататък, е резултат на раджас. Шри Рамакришна казваше още, че филантропията на Видясагар се дължи на влиянието на саттва върху раджас. Такова проявление на раджас не е вредно.

След своя обяд, братята от манастира си почиват. М. разговаря с Чунилал. Чунилал разказва на М. за своето първо посещение при Шри Рамакришна в Дакшинешвар. Той му казва също, че по едно време се е почувствал отвратен от света, бил се отрекъл от него, и се скитал по святите места. След малко Нарендра идва и сяда при тях. Той моли младия Гопал да му приготви една цигара. Последният медитира в този момент. Нарендра му казва: “Казвам ти! Приготви ми цигара. Какво ще постигнеш с тази медитация? Първо се подготви за духовния живот като служиш на Бог и на святите хора; после ще медитираш. Преди всичко карма, а след това медитация!”

Всички се разсмиват.

***

На запад от манастира има обширно място със залесена земя. М. седи под едно дърво, когато изведнъж се появява Прасанна. Часът е около три следобед.

М. – Къде беше през всичките тези дни? Всички толкова се разтревожихме за теб! Видя ли се с братята? Кога се върна?

Прасанна – Току-що. Да, видях се с тях.

М. – Оставил си бележка, че отиваш във Вриндаван. Ужасно се притеснихме за теб. Докъде стигна?

Прасанна – Само до Коннагар³.

И двамата се разсмиват.

М. – Сядай. Разкажи ми всичко. Къде спа през първата нощ?

Прасанна – В градината на Дакшинешвар. Прекарах нощта там.

М. (с усмивка) – В какво състояние на ума е сега Хазра?

Прасанна – Хазра ме попита: “Какво мислиш за мен?”⁴

И двамата избухват в смях.

М. (усмихнат) – Ти какво му отговори?

Прасанна – Не казах нищо.

М. – А после?

Прасанна – После той ме попита дали му нося тютюн.

Двамата отново се разсмиват.

Прасанна – Искаше да му прислужвам. (Смях.)

М. – А после къде отиде?

Прасанна – На етапи стигнах до Коннагар. Прекарах нощта на открито. Исках да продължа по-нататък и попитах някакви господа дали според тях ще мога да се сдобия с достатъчно пари за билет за влака за горната част на страната.

М. – Какво ти казаха те?

Прасанна – Те казаха: “Някой може да ти даде рупия или горе-долу толкова; но кой ще ти плати целия билет?”

И двамата се размиват.

М. – Какво взе със себе си?

Прасанна – О, една или две дрехи и снимка на Гурумахарадж. Не съм показвал снимката на никого.